Решение по дело №659/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Постъпила е жалба от Л. М. Г. с адрес: гр. Русе, депозирана чрез адв.-пълномощник В. М. В. при АК – Русе, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-1085-000519 от 09.07.2024 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ (ПП) към Областна дирекция (ОД) на МВР - Русе, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна като постановена без изискуемото съдържание, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона.

По-конкретно се прави възражение за неточно посочване в оспорения акт, че наказателно постановление (НП) № 24-3393-000287 от 16.04.2024 г. на началник Второ РУ при ОД на МВР - Русе е влязло в законна сила като се твърди, че до връчване на процесната ЗППАМ същото никога не е било връчвано на жалбоподателя; неправилно било прието от органа, че това НП е било надлежно връчено на 14.06.2024 г. и съответно, че било влязло в сила на 29.06.2024 г.; след извършена от жалбоподателя справка, кой е издателят на въпросното НП, Г. се сдобил с препис от него и го обжалвал пред Районен съд - Русе. Според жалбоподателя, изложеното обуславя извода, че към момента на издаване на ЗППАМ е притежавал контролни точки, което изключвало приложимостта на разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗМВР.

Прави се искане за отмяна на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка като незаконосъобразна и се претендират сторените по делото разноски.

Ответникът в производството – началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Русе, намира жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност, при уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателят е адресат на оспорения акт, засегнат е неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорването му.

Оспореният индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Жалбата срещу акта е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при връчен акт на 19.07.2024 г. (вж. разписка за връчване към ЗППАМ на л. 1 от преписката) и подадена жалба по електронен път, чрез системата за сигурно електронно връчване, на 02.08.2024 г. (л. 4 от делото).

При тези данни и относима нормативна уредба, жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорен е акт, с който е приложена принудителна административна мярка „изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от Закона за движение по пътищата“.

В настоящото производство, съгласно чл. 168 от АПК съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на закона.

Относно компетентността на органа-издател:

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

По делото е представена заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 2 и началник на група в сектор ПП при Областната дирекция на МВР – Русе, а видно от удостоверение рег. № 336р-40667, екз.№ 2 от 21.12.2023 г. С. П. Й., подписала оспорената заповед, от 14.12.2022 г. е заемала ръководна длъжност – началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Русе (л. 21 и л. 22 от делото).

Заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе е издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която, на съда е служебно известно, че министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП.

Съобразно това и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП директорът на ОД на МВР - Русе, с горецитираната заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г., е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, включително и на началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Русе.

Изводът е, че процесната заповед е издадена в условията на делегирана компетентност – разписана е законова възможност за делегиране и е налице нарочен писмен акт, с който изрично се възлага съответното правомощие на органа-издател на индивидуалния административен акт.

Като издадена при спазване на формата за действителност и от компетентен орган, обжалваната заповед представлява валиден административен акт и не е нищожна.

Относно спазване на изискването за форма:

Нормата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП сочи, че принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон.

Волеизявлението за прилагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването й.

Относно спазване на административнопроизводствените правила:

Не се установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 26 от АПК да уведоми жалбоподателя за започналото производство, като по преписката са приложени писмени обяснения от 04.07.2024г. на л.4, касаещо узнаването на наказателно постановление № 23-1085-001510 от 15.05.2023 г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР – Русе, като липсват възражения относно връчване на други НП.

Видно от справката на л.2 от преписката и л.23 от делото СУМПС е иззето по повод на акт № GA1320456/03.07.2024г. за нарушение по чл.638 ал.3 КТ и е издадено НП, изпратено за връчване. Видно от справката за това нарушение е издадена и ЗППАМ от 04.07.2024г. за временно отнемане на СУМПС до представяне на документи за сключена валидна застраховка, с отбелязване отпадане на основанието.

По отношение съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:

Разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП предвижда, че се изземва свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Съгласно визираната разпоредба водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

Следователно материалноправните предпоставки за прилагане на този вид ПАМ са две:

1/. водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и

2/. неизпълнение от страна на водача на задължението за връщане на свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

По силата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач на който са отнети всички контролни точки е длъжен сам да върне свидетелството за управление и неизпълнението на това задължение води до налагане на принудителната административна мярка, предвидена в чл. 171, т. 4 от ЗДвП. В този случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от поведението на жалбоподателя, че при установяване отнемането на всички контролни точки, същият е длъжен да издаде ЗППАМ, ако водачът доброволно не е върнал сам СУМПС. Не са представени доказателства за изпълнение на това задължение.

Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от 17 декември 2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018 г.), контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Отнемането на съответния брой точки настъпва по силата на закона, съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, т. е. става автоматично с влизане в сила на съответното НП, а възстановяването им се извършва по реда, предвиден в чл. 158 от ЗДвП.

Съгласно чл.64 от ЗАНН влизат в сила НП, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани в законния срок, или са били обжалвани, но са потвърдени от съда.

В жалбата и в проведеното на 08.10.2024 г. открито съдебно заседание по делото се навежда от процесуалния представител на Г., че не е установено по делото отнемането на всички контролни точки, което да обуслови предаване на свидетелството за управление на водача.

Съгласно обстоятелствената част на оспорената заповед, при извършена справка на 08.07.2024 г. за контролни точки на водача на МПС Л. М. Г. се установило, че са отнети всички контролни точки от първоначалния максимален размер /26/, определени от министъра на вътрешните работи, съгласно чл. 157 ал. 3 от ЗДвП.

Прието е, че водачът е изгубил придобитата правоспособност да управлява МПС, тъй като са му отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, издадени за нарушения по ЗДвП, както следва:

1/. с наказателно постановление № 23-4569-000071 от 04.04.2023 г. на началник РУ Две могили при ОД на МВР - Русе, влязло в сила на 04.05.2023 г., са отнети 6 контролни точки (л. 10 от преписката);

2/. с наказателно постановление № 23-1085-001510 от 15.05.2023 г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Русе, влязло в сила на 01.02.2024 г., са отнети 10 контролни точки (л. 5 от преписката) и

3/. с наказателно постановление № 24-3393-000287 от 16.04.2024 г. на началник Второ РУ при ОД на МВР - Русе, влязло в сила на 29.06.2024 г., са отнети 10 контролни точки (л. 11 от преписката).

Административният орган е установил така описаната от него фактическа обстановка въз основа на следните писмени доказателства:

справка картон на водача от 08.07.2024 г., от която е видно, че са изчерпани всички контролни точки. (л. 2 и л. 3 от преписката).

От изложеното органът е извел правен извод, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП.

В разписката към наказателно постановление № 24-3393-000287 от 16.04.2024 г. на началник Второ РУ при ОД на МВР - Русе с ръкописен текст като дата на получаване на разписката за връчването му е изписано „14.06.24 г.“, положен е и подпис в съответното поле за това (л. 11, гръб от преписката).

В справка за нарушител/водач досежно въпросното НП под номер 4 в част „издадени наказателни постановление срещу водача“ е посочено като дата на връчване – „14.06.2024 г.“ и като дата на влизане в сила на НП – „29.06.2024 г.“ (л. 2, гръб от преписката).

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.

В административната преписка преди издаване на ЗПАМ е приложено писмено обяснения от 04.07.2024г. / л. 4 от преписката/ от жалбоподателя, касаещо узнаването на наказателно постановление № 23-1085-001510 от 15.05.2023 г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Русе,връчено по пощата с обратна разписка също на баба му и влязло в сила на 01.02.2024 г. Пред адм.орган жалбоподателят не е възразил срещу връчването, респ. узнаването на наказателно постановление № 24-3393-000287 от 16.04.2024 г. на началник Второ РУ при ОД на МВР - Русе

В случая липсва каквото и да било основание, към този момент административният орган да не приеме за меродавни посочените дати в разписката за получаване на НП и в справка за нарушител/водач, както на връчване на НП, така и на влизането му в сила. Липсва основание за органа, а и той няма задължение да прави проверка, например чрез назначаване на графологична експертиза, за установяване ненадлежно извършено удостоверяване на връчване на НП в разписката за връчване на същото.

Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, възразява в с.з., че към датата на постановяване на процесната ЗППАМ – 09.07.2024 г. наказателно постановление № 24-3393-000287 от 16.04.2024 г. на началник Второ РУ при ОД на МВР - Русе, с което са му отнети 10 точки, не е било влязло в сила и не е породило правни последици, свързани с последиците по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП – загубване на придобитата правоспособност и връщане на свидетелството за управление в съответната служба на министерството на вътрешните работи, поради това, че го бил обжалвал след връчването на оспорената ЗПАМ с жалба, изх.на 13.08.24г. и за което било образувано АНД 1451/24г. , видно и от писмо вх. № 5079 от 11.11.2024 г., като по делото пред РРС административнонаказващият орган бил представил по преписката докладна записка, от която било видно, че жалбоподателят е бил търсен за връчване на НП на посочения от него постоянен адрес, не е бил открит на този адрес, след което НП е било изпратено до началника на РУ Две могили за връчване на адрес, посочен в справката, приложена към АНД. РС – Русе, въз основа на тези данни, бил изискал от началника на РУ Две могили доказателства за това на кого, на коя дата и по какъв начин е било връчено НП.

Заявява изрично, че подписът, положен за получил НП № 24-3393-000287 от 16.04.2024 г. на началник Второ РУ при ОД на МВР - Русе нарушител на втора страница на този документ, не е изпълнен от него и НП не му било надлежно връчено.

Въз основа на приетото по делото като неоспорено от страните и изготвено от компетентно лице заключение по назначената съдебно-графологична експертиза, горепосоченото обстоятелство действително се установява по несъмнен начин (л. л. 38 и л. 39 от делото).

Ответникът възразява, че има служебна информация, че посоченото НП е връчено на бабата на жалбоподателя.

С влезлия в сила съдебен акт, РС – Русе по АНД № 1451/2024 г. по описа на РС – Русе е постановено решение № 76 от 17.02.2025 г., което е влязло в сила на 25.03.2025 г. като е потвърдено наказателно постановление № 24-3393-000287 от 16.04.2024 г. на началник Второ РУ при ОД на МВР – Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР на същия са отнети 10 контролни точки. (л. л. 45 – 49 от делото).

Районният съд е приел депозираната пред него жалба за допустима и я е разгледал по същество и потвърдил НП. Назначената в хода на АНД експертиза установила същото, като по настоящето дело ,а именно че положеният в графа „подпис“ на получаване на разписката на процесното наказателно постановление не бил изпълнен от Леон М. Г., а от Пенка Димитрова Леонова – баба на жалбоподателя.

Все пак връчването на родственик е надлежно такова, съгласно чл.180 ал.2 НПК, при положение, че това лице не е отказало получаването на книжата.Съгласно чл.180 ал.6 НПК лицето чрез което става връчването подписва разписката със задължението да предаде книжата. Това, че на разписката не е отбелязано качеството и имената на лицето приело книжата, при положение , че не е отразен отказ, има отношение само към процедура за възстановяване на срок на оспорване, каквато РРС не е провел, но е приел жалбата за допустима поради нарушаване на процедурата за връчване по чл.180 ал.7 вр.ал.2 НПК и разгледал жалбата, като я е отхвърлил като неоснователна.

Принципно подаването на жалба има суспензивен ефект, т. е. препятства влизането в сила на обжалвания акт. Правните последици настъпват едва с влизането в сила на съдебното решение, с което наказателното постановление е потвърдено, обаче в случая жалбата е след издаването и връчването на ЗПАМ, а решението на РРС е за потвърждаване на НП, т.е и към датата на устните състезания на 16.04.2025г. ,то е факт като влязло в сила.

При така установените в хода на проведеното съдебно дирене относими към правния спор факти и обстоятелства, съдът, в настоящия му състав, намира за необходимо да посочи, че разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, изисква и съобразяване установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта, да се преценяват към момента на приключване на устните състезания.

За да направи проверка за материалната законосъобразност на акта съдът следва да установи кои са твърдяните в акта факти и обстоятелства, настъпили ли са и съответни ли са на предвидените в хипотезата на относимата правна норма-чл.142 ал.1 АПК. За нови факти от значение за делото могат да бъдат тези, които са настъпили след издавнето на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си или отменят съществуването на тези факти. ВАС приема ,че нови факти биха били такива, ако със съдебно решение е отменен правопораждащият юридически факт-актът, който е основание за издаване на оспорения адм.акт

Към датата на издаване и връчване на ПАМ липсват данни последно посоченото НП да е било обжалвано.

В конкретния казус, към момента на приключване на устните състезания, по несъмнен начин е установено, че с влязло в сила на 25.03.2025 г. решение № 76 от 17.02.2025 г., постановено по АНД № 1451/2024 г. по описа на РС – Русе, е потвърдено наказателно постановление № 24-3393-000287 от 16.04.2024 г. на началник Второ РУ при ОД на МВР - Русе, с което на жалбоподателя са отнети 10 контролни точки.

Влезлият в сила съдебен акт не само, че не променя или отменя, а напротив потвърждава съществуването на фактите /досежно извършеното административно нарушение, за което е наложено съответното административно наказание и са отнети 10 контролни точки на водача/, въз основа на които органът е взел решението си да приложи ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП.

Не такъв би бил изходът от делото, ако например РС - Русе беше отменил наказателното постановление.

Доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че допускайки оспорването на НП, се потвърждава тезата ,че то не е било влязло в сила към датата на ЗПАММ,поради което същата следва да се отмени като материално незаконосъобразна, не отчита ,че нови факти извън посочените в оспорения акт ,водейки до промяна на установените обстоятелства, не са налице, че да се тълкуват в полза на оспорващият.

В процесния случай е установено по безспорен начин, че издадените срещу Л. М. Г., в периода 2023 г. - 2024 г., три наказателни постановления, послужили като основание за прилагане на процесната принудителна административна мярка, са влезли в законна сила, с което е изпълнена хипотезата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП.

Съгласно нормата на чл. 2, ал. 2 от цитираната наредба, при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му получава 26 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП.

В случая, видно от представената от ответника справка за нарушител/водач, жалбоподателят е притежател на първоначално издадено на 13.02.2023 г. СУМПС, т.е. притежавал е 26 контролни точки.

Отнемането на същите посредством налагане на административни наказания за нарушение на правилата за движение по пътищата, нормирани в ЗДвП, обективирано в издадени наказателни постановления, ангажира отговорността на водача по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП за връщане на СУМПС в компетентната държавна структура.

Съгласно цитираната разпоредба, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Неизпълнението на горепосоченото задължение съставлява материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка, обективирана като изземване на СУМПС и това законово изискване в настоящия случай е налице.

Отнемането на 26 контролни точки на водача, както се отбеляза по-горе, е по силата на влезли в законна сила санкционни актове и бездействието на Г. по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП е породило нормативноустановените правни последици към момента на прилагане на процесната принудителна административна мярка. Както беше посочено по-горе липсва основание да се приеме, че към датата на постановяването на ЗППАМ, същата не е отговаряла на материалноправните предпоставки за издаването й, предвид че за органа не е имало каквото и да било основание да се съмнява, че въпросното НП не е било надлежно връчено, респ. не е влязло в законна сила и не е породило законните последици от това. Независимо от това, заповедта се явява издадена в съответствие с материалния закон и на още едно основание - предвид цитираната по-горе разпоредба на чл. 142, ал. 2 от АПК като с оглед данните по делото РС – Русе е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление, с което на жалбоподателя са отнети 10 контролни точки.

В разглеждания случай са налице всички, посочени в разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП материалноправни предпоставки за прилагане на мярката, а именно оспорващият е водач на МПС; възприетото от фактическа страна отнемане на всички контролни точки на същия по установения административнонаказателен ред и неизпълнение на задължението за връщане на СУМПС също са налице. Всички тези обстоятелства са установени и доказани по безспорен начин.

Гореизложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че процесната ЗППАМ № 24-1085-000519 от 09.07.2024 г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Русе е материално законосъобразна и съответна на целта на закона.

По изложените съображения съдът приема, че подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По разноските

С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника и като съобрази разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК вр.чл. 78, ал. 8 от ГПК вр.чл. 37 от Закона за правната помощ вр.чл. 144 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., настоящият съдебен състав намира претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за основателна. Т. следва да се присъди съгласно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Последната норма възлага на съда да определи конкретния размер на юрисконсултското възнаграждение в рамките на определените в разпоредбата граници. Съдът намира, че в конкретния случай казусът, разглеждан в производството по адм. дело № 659/2024 г., не се характеризира с особена фактическа и правна сложност, поради което юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100 лева.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Л. М. Г. с адрес: гр. Русе против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1085-000519 от 09.07.2024 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР - Русе, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Л. М. Г., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Русе, [улица]да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Русе сумата от 100 (сто) лева разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.