РЕШЕНИЕ
№260091
гр.Д.,14.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на двадесет и четвърти март през 2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия
Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №10 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба
вх.№262015/23.09.2020г. от „Ново финанс” ООД с ЕИК *********, град В., ул. ”И.С.”
№ *, чрез адв.Д.Т. от ВАК, срещу решение
№783/03.08.2020г. по гр.д.№2817/2019г.на Д.ки районен съд, в частта, в която са отхвърлени предявените срещу Б.П.Б. ЕГН **********
***, искове за заплащане на следните суми:
І. По договор за заем №***-05.04.2018 от 05.04.2018г.,
обезпечен с договорна ипотека, обективирана в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека вх.рег. №2605/05.04.2018г. дв.вх.рег.№ 2596, акт №103, том I,
дело №1160, на АВп, Служба вписвания – Д.:
- 2 452,50 лева (две хиляди четиристотин петдесет и два
лева и петдесет стотинки) - наказателна лихва по чл. 2.6. и чл. 2.8. от договор
за заем №***-05.04.2018 от 05.04.2018г. за периода от 04.01.2019г. до
22.04.2019г.
- 8 100 лева (осем хиляди и сто лева) - договорена
неустойка по чл. 2.7. от договора за заем №***-05.04.2018 от 05.04.2018г.
ІІ. По договор за заем №****-04.04.2018 от 04.04.2018г.,
обезпечен с договорна ипотека, обективирана в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека вх.рег. №2605/05.04.2018г. дв.вх.рег.№ 2596, акт №103, том I,
дело №1160, на АВп, Служба вписвания – Д.:
- 350 лева (триста и петдесет лева) - наказателна лихва
по чл. 2.6. и чл.2.8. от договор за заем №****-04.04.2018 от 04.04.2018г. за
периода от 04.12.2018г. до 22.04.2019г.
- 900 лева (деветстотин лева) – договорна неустойка по
чл. 2.7. от договора за заем №****-04.04.2018 от 04.04.2018г.
Въззивникът изразява несъгласие с
извода на районния съд за нищожност на клаузите за неустойки по чл.2.6, чл.2.7
и чл.2.8 от процесните два договора. Счита произнасянето по въпроса за
нищожността на тези клаузи за недопустимо предвид липсата на доводи за
нищожност от страна на ответника. Уговорените договорни неустойки и наказателни
лихви не противоречали на добрите нрави, а само стимулирали заемополучателя да
изпълнил в срок задълженията си. Излага и доводи по същество на спора, излагани
и в първоинстанционното производство относно възникването на вземанията му за
неустойки и лихви. Счита да е налице фактическия състав който поражда
претендираните вземания за неустойки. Неправилни намира изводите на районния
съд относно неравноправния характер
съобразно чл.143, т.5 от ЗЗП и поради това нищожни на основание чл.40 от Закон за кредити за
недвижими имоти на потребителите във вр.чл.146 от ЗЗП на уговорените
наказателни лихви. Дружеството предварително представило на потребителя
персонализирана информация, в индивидуална конкретика спрямо индивидуалните
договори на 22.03.2018г., т.е. 14дни преди сключване на договорите за заем и
той е имал възможност да сравни предлаганите продукти с други сходни на пазара.
Преди сключване на договорите му е предоставен стандартен европейски формуляр,
запознат е с общите условия към договорите и уведомен за всички клаузи от тях,
а съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. В случая по всеки договор съответните условия били
уговорени индивидуално. В съответствие с нормата на чл.41, ал.3 е 4 от ЗКНИП
били уговорките за дължима неустойка. Всяко едно от вземанията в исковата молба
било установено в ипотечния акт. Несъобразено намира обжалваното решение с
разрешенията на ТР №1 от 15.06.2010г. Следвало да бъде съобразено и
обстоятелството, че заемателя бил в забава от 140 дни, за което време
кредиторът не можел да разполага дори със сумата на предоставения заем и да реализира печалба от възнаградителна
лихва. Размерите на уговорените неустойки и наказателни лихви се формирали с
оглед продължителността на забавата и размера на главното парично задължение.
Иска отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на исковете с
присъждане на адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК
писмен отговор по жалбата не е подаден от насрещната страна.
При
данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е съобщено на 09.09.2020г., въззивната жалба, изпратена по пощата на 21.09.2020г.
се явява подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК от процесуално легитимирано
лице с правен интерес от обжалване на
неизгодното за него първоинстанционно решение, поради което е допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
По повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите
се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за
установено следното:
Атакуваното решението е постановено
от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е
изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено
е по предявени с искова молба вх.№16034/07.08.2019г. от „Ново финанс” ООД с ЕИК
*********, град В., ул. ”И.С.” № *, срещу Б.П.Б. ЕГН ********** ***, осъдителни
искове за неизпълнени задължения по два договора за заем, а именно:
І. По договор за заем №***-05.04.2018 от
05.04.2018г., обезпечен с договорна ипотека, обективирана в нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека вх.рег. №2605/05.04.2018г. дв.вх.рег.№ 2596,
акт №103, том I, дело №1160, на АВп, Служба вписвания – Д.:
1) 13 500 лева (тридесет хиляди и
петстотин лева) - неплатена главница, представляваща остатъчна главница
съгласно чл.1.1. договор за заем №***-05.04.2018 от 05.04.2018г.
2) 1 890 лева (хиляда осемстотин
и деветдесет лева) - лихва /ГПР/ по чл.2.2. б. „ж" и б."з" от
договор за заем №***-05.04.2018 от 05.04.2018г. за периода от 04.12.2018г. до
22.04.2019г.
3) 2 452,50 лева (две хиляди
четиристотин петдесет и два лева и петдесет стотинки) - наказателна лихва по
чл. 2.6. и чл. 2.8. от договор за заем №***-05.04.2018 от 05.04.2018г. за
периода от 04.01.2019г. до 22.04.2019г.
4) 8 100 лева (осем хиляди и сто
лева) - договорена неустойка по чл. 2.7. от договора за заем №***-05.04.2018 от
05.04.2018г.
5) 397,50 лева (триста деветдесет
и седем лева и петдесет стотинки) -
законна лихва по договор за заем №***-05.04.2018 от 05.04.2018г. върху
главницата от 13 500 лева от датата на прекратяване на договора 22.04.2019г. до
датата на подаване на исковата молба .
ІІ. По договор за заем №****-04.04.2018
от 04.04.2018г., обезпечен с договорна ипотека, обективирана в нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека вх.рег. №2605/05.04.2018г. дв.вх.рег.№
2596, акт №103, том I, дело №1160, на АВп, Служба вписвания – Д.:
1) 1 500 лева (хиляда и петстотин
лева) - неплатена главница, представляваща остатъчна главница по чл.1.1.
договор за заем №****-04.04.2018г. от 04.04.2018г.
2) 210 лева (двеста и десет лева)
- лихва /ГПР/ по чл.2.2. б. „ж" и б."з" от договор за заем №****-04.04.2018
от 04.04.2018г. за периода от 04.12.2018г. до 22.04.2019г.
3) 350 лева (триста и петдесет
лева) - наказателна лихва по чл. 2.6. и чл.2.8. от договор за заем №****-04.04.2018
от 04.04.2018г. за периода от 04.12.2018г. до 22.04.2019г.
4) 900 лева (деветстотин лева) –
договорна неустойка по чл. 2.7. от договора за заем №****-04.04.2018 от
04.04.2018г.
5) 44,17 лева (четиридесет и
четири лева и седемнадесет стотинки) - законната лихва по договор за заем №****-04.04.2018
от 04.04.2018г. върху главницата от 1 500 лева, считано от датата на
прекратяване на договора 22.04.2019г. до датата на подаване на исковата молба.
Правното основание на исковете като
такова по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД произтича от
твърденията на ищеца в исковата молба сключени между страните при Общи условия
и представен предварително Стандартен Европейски формуляр за информация на
потребителските кредити два договора за заем - №***-05.04.2018г. и №****-04.04.2018г.,
и двата обезпечени с договорна ипотека, обективирана в нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека вх.рег. №2605/05.04.2018г. дв.вх.рег.№ 2596,
акт №103, том I, дело №1160, на АВп, Служба вписвания – Д.. Поради неизпълнение
на поетите по тях задължения от заемополучателя и ипотекарен длъжник Б.П.Б., с писмо изх.№22/22.04.2019г., връчено
лично на длъжника срещу подпис, договорите били прекратени едностранно от
заемодателя „Ново Финанс" ООД. След прекратяването са останали изискуеми и
неплатени претендираните задължения.
Ответникът не е изразил становище по
исковете.
От събраните по делото писмени
доказателства, включително заключение на вещо лице по назначената от районния
съд ССЕ, се установява, че страните по делото са сключили два договора за заем
- №****-04.04.2018г. и №***- 05.04.2018г., като изпълнението на задълженията на
заемополучателя по тях е обезпечено с договорна ипотека върху негов недвижим
имот, учредена с нотариален акт вх.рег. №2605/05.04.2018г. дв.вх.рег.№ 2596,
акт №103, том I, дело №1160, на АВп, Служба вписвания – Д..
Съгласно договор за заем №***-05.04.2018г
от 05.04.2018г. ищецът е предоставил на Б.П.Б. сумата от 13 500 лева за срок от
60 месеца, с първа погасителна вноска 04.05.2018г. и крайна дата за връщане на
сумата – 04.04.2023г., при уговорен /чл.
2.2, т.“ж“/ фиксиран годишен лихвен
процент от 36%. Ответницата е следвало да заплаща ежемесечно, съгласно
погасителен план към договора, само дължимата лихва, с размер на месечната
вноска от 405 лева, платими до 04-то число на месеца. Главницата е дължима в
края на срока на договора.
Ищецът
е изпълнил задължението си по договора като по банкова сметка ***.04.2018г.
сумата от 13 500лева/ платежно
нареждане л.12 от делото на ДРС/.
Съгласно договор за заем №****-
04.04.2018г. от 04.04.2018г. ищецът е предоставил на Б.П.Б. сумата от 1 500,
при фиксиран годишен лихвен процент 36%. Срокът на договора е 60 месеца, с
първа погасителна вноска 04.05.2018г. и крайна дата за връщане на сумата –
04.04.2023г. Ответницата е следвало да заплаща ежемесечно, съгласно погасителен
план към договора, само дължимата лихва, с размер на месечната вноска от 45
лева, платими ежемесечно до 04-то число на месеца. Главницата е дължима в края
на срока на договора. Ищецът е
изпълнил задължението си с предаването на сумата от 1500лева
в брой при подписване на договора /така разписка от 04.04.2018г. на л.18
от делото на ДРС/.
Вещото лице е установило, че от 04.12.2018г.
плащанията и по двата договора са преустановени- просрочени и неплатени са всички месечни вноски с падеж
04.01.2019г. и следващите, формирани от дължимата лихва, и изцяло главниците по
двата договора.
Съгласно идентичните в двата договора
клаузи на чл. 2.7., при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от
30 дни, след изтичане срока на плащане, цялото вземане става предсрочно
изискуемо и заемодателят, освен правата по чл.2.6 има право да прекрати
договора за заем, като иска предсрочно погасяване на остатъка от заемната сума
по договора, ведно с неустойка в размер на 60 % от заемната сума.
С уведомително писмо изх.№22/22.04.2019г.
кредиторът е отправил изявление за прекратяване на
договорите и обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията си по тях,
връчено лично срещу разписка на длъжника на същата дата 22.04.2019г /така
разписки на л.27-28 от делото на ДРС/.
Предвид на това следва да се приеме,
че договорите за заем са прекратени предсрочно на датата 22.04.2019г. при
наличие на уговореното за това основание- налице са погасителни вноски, които
са просрочени с повече от 30 дни.
Оплакването на въззивника-ищец за
неправилност на решението в частта на отхвърлените искове за наказателни лихви по
чл.2.6 и по чл.2.8 от двата договора за периода от датата на забавата
04.01.2019г. до датата на прекратяване на договорите 22.04.2019г.и неустойка по
чл. 2.7. от 60% върху всяка от главниците по двата договора /в останалата
уважителна част решението не е обжалвано от имащия интерес от обжалване
ответник/ е неоснователно.
Касае
се за кредитни правоотношения, обезпечени с ипотека, т.е. в приложното поле на Закона
за кредитите за недвижими имоти на потребители /ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г./.
Предмет на въззивната жалба са вземанията,
договорени с идентичните по двата договора клаузи на чл.2.6
и по чл.2.8 .
Съгласно чл.2.6 от двата договора, заемателят
ще начислява наказателна лихва от 5% месечно върху остатъчната заемна сума, при
забава в погасяването на дължима вноска дори с един просрочен ден или частично
погасяване на дължима вноска в размер по-малко от определения в погасителния
план.
Съгласно чл.2.8 от двата договора, при
предсрочно прекратяване на договорите поради забава погасяването на дължимата
вноска, заемополучателят дължи и наказателна лихва от 5% месечно върху
стойността на заемната сума/главница/ към датата на прекратяване на договора.
Изхождайки от критериите на чл. 143,
т. 5 от ЗЗП и настоящата инстанция намира за неравноправни клаузите на чл.2.6 и
чл.2.8 по двата договора, поради което за нищожни на основание чл. 40 от ЗКНИП
вр. чл. 146 от ЗЗП. Наказателната лихва по своето естество е обезщетение за
забава при парично задължение. Претендират се суми, определени по размер като
5% върху всяка главница в размери, съответно от 2 452,50 лева по договора от
05.04.2018г. и 350 лева по договора от 04.04.2018г.,
като наказателната лихва е начислявана върху цялата невърната главница/ от
13 500лева по единия и 1500лева по другия/за целия период на забавата -от
първата дата на неизпълнението 04.01.2019г./по договора от 05.04.2018г./,
респ.04.12.2018г./по договора от 04.04.2018г./, до обявяване на предсрочната
изискуемост на договорите на 22.04.2019г. Уговореният от страните
начин на погасяване - ежемесечно плащане
само на дължимата лихва, с размер на месечната вноска от 405 лева по единия
договор, от 45 лева по другия договор,
платими до 04-то число на месеца, и плащане на главницата по всеки от
двата договора в края на срока му- 04.04.2023г., изключва възможността след
падежната дата да тече наказателна лихва за срока на просрочието на дължимата
лихва /лихва върху лихви е недопустимо да се начисляват- т.нар.
анатоцизъм / и такава не е начислявана. Начислена е наказателна лихва върху
целите главници за времето преди настъпване на падежа им. Към момента на просрочието длъжникът не дължи
главницата и по двата договора /месечната вноска е формирана от дължима лихва/. Начисляване на наказателна лихва върху главницата е допустимо от момента, когато кредитите са станали предсрочно изискуеми - 22.04.2019г. /преди
тази дата главниците не са били изискуеми/,
и за времето на забавата след този момент. При уговореният начин на
погасяване – изискуемост на главницата в края на срока на договорите, сумата
върху която се начислява наказанието при предсрочна изискуемост е винаги пълния
размер на кредита, което води до задължаване на потребителя за необосновано
висок размер на обезщетението за забава.
Исковете за вземания за
наказателна лихва - сумите от 2 452,50 лева и 350 лева, са неоснователни и
следва да се отхвърлят. Обжалваното в тези части решение следва да се потвърди.
Освен
правата на заемодателя по чл. 2.6/да начисли наказателна лихва/, с клаузите на
чл.2.7 от двата договора е уговорено и обезщетение- неустойка в размер на 60 %
от пълния размер на главниците. Претендираните суми възлизат на 8 100 лева
неустойка по договора от 05.04.2018г. /60% от 13 500лева/ и 900
лева неустойка по договора 04.04.2018г. /60% от 1500лева/.
Уговорките /чл. 2.7/ визиращи плащане
на неустойка, дължима при предсрочно прекратяване на договорите поради
допусната забава, са изцяло нищожни поради противоречие със закона и
добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010
г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение,
обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е
предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението / решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 818/2009 г., II т. о./.
В
случая уговорената като дължима във фиксирания размер от 60% от заетата сума,
независимо от продължителността на забавата и обема на неизпълнението,
неустойка надхвърля каквито и да е
разумно очаквани размери на една бъдеща предполагаема вреда за кредитора
по договорите за заеми, обезпечени с ипотека върху недвижим имот, води до оскъпяване на ипотечния дълг, а с
оглед и уговорения начин на погасяване/ежемесечно погасяване на лихви,
главницата -в края на срока на договора/ - до сигурна печалба за заемодателя
при какъвто и да е обем на неизпълнение, т.е. предпоставя отнапред недопустимо обогатяване
на заемодателя за сметка на заемополучателя. Предвидените клаузи са и
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като на база главното
обезпечено с ипотека задължение по всеки договор, неустойката и по двата
договора е необосновано висока, поради което са нищожни
и на основание чл. 40 от ЗКНИП вр. чл. 146 от ЗЗП .
Исковете за вземания за неустойка -
сумите от 8 100лева и 900 лева, са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Обжалваното в тези части решение следва да се потвърди.
Като последица от изхода от делото на въззивника
не се следват разноски за въззивната
инстанция, въззиваемият не е удостоверил извършването на такива,
респ.отговорност за разноски не следва да се разпределя.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №783/03.08.2020г. по
гр.д.№2817/2019г.на Д.ки районен съд, в частта, в която са отхвърлени
предявените от „Ново финанс” ООД с ЕИК *********, гр. В., ул. ”И.С.” № 2, срещу
Б.П.Б. ЕГН ********** ***, искове за заплащане на следните суми:
І. По договор за заем №***-05.04.2018
от 05.04.2018г., обезпечен с договорна ипотека, обективирана в нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека вх.рег. №2605/05.04.2018г. дв.вх.рег.№ 2596,
акт №103, том I, дело №1160, на АВп, Служба вписвания – Д.:
- 2 452,50 лева (две хиляди
четиристотин петдесет и два лева и петдесет стотинки) - наказателна лихва по
чл. 2.6. и чл. 2.8. от договор за заем №***-05.04.2018 от 05.04.2018г. за
периода от 04.01.2019г. до 22.04.2019г.
- 8 100 лева (осем хиляди и сто
лева) - договорена неустойка по чл. 2.7. от договора за заем №***-05.04.2018 от
05.04.2018г.
ІІ. По договор за заем №****-04.04.2018
от 04.04.2018г., обезпечен с договорна ипотека, обективирана в нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека вх.рег. №2605/05.04.2018г. дв.вх.рег.№ 2596,
акт №103, том I, дело №1160, на АВп, Служба вписвания – Д.:
- 350 лева (триста и петдесет
лева) - наказателна лихва по чл. 2.6. и чл.2.8. от договор за заем №****-04.04.2018
от 04.04.2018г. за периода от 04.12.2018г. до 22.04.2019г.
- 900 лева (деветстотин лева) –
договорна неустойка по чл. 2.7. от договора за заем №****-04.04.2018 от
04.04.2018г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280,ал.1 и 2 от ГПК в частта на иска за сумата от 8100лева, в
останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.