№ 13378
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20241110160261 по описа за 2024 година
Предявени са от П. С. Г. срещу „С“ ООД следните искове:
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване нищожността на сключения между страните договор за паричен заем
№.../10.05.2023г.;
в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и
трето ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 6.1, предвиждаща
задължение за предоставяне на обезпечение в тридневен срок, по чл. 6.2,
предвиждаща неустойка в размер на 3 409,32 лева и по чл. 3.5, определяща ГПР в
размер на 47,91%, поради противоречие с добрите нрави и чл. 146 от ЗЗП;
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр.
чл. 23 ЗПК за сумата в размер на 608 лева, представляваща общата стойност на
неоснователно извършени плащания /недължимо заплатени и получени/ към
дружеството при начална липса на правно основание по договор за паричен заем
№.../10.05.2023г., ведно със законна лихва от 10.10.2024г. /датата на подаване на
исковата молба/ до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът П. С. Г. твърди, че между него и ответника бил сключен процесният договор
за паричен заем за главница от 1 700 лева при ГПР от 47,91%, ГЛП от 40,05% и срок за
погасяване 18 месеца. В чл. 6.1 от договора било уговорено задължение за потребителя в
тридневен срок от усвояване на сумата да предостави обезпечение под формата на
поръчител или безусловна банкова гаранция, отговаряща на условията по чл. 33, ал. 1 от
Общите условия. При неизпълнение потребителят дължал неустойка в размер на 3 409,32
лева съгласно чл. 6.2 от договора. Сочи, че неустойката следвало да бъде включена като
компонента в годишния процент на разходите по кредита, поради което липсата
нарушавала нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Развива подробни съображения за
нищожност на договора поради противоречие с императивните материалноправни
разпоредби на закона – чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК с оглед неправилно посочения в договорите
размер на ГПР, в който не е включена неустойка за неосигуряване на обезпечение за
съответния договор. Излага доводи за неравноправност на клаузата на чл. 6.1, предвиждаща
задължение за предоставяне на обезпечение в тридневен срок, клаузата на чл. 6.2,
предвиждаща неустойка в размер на 3 409,32 лева, и клаузата на чл. 3.5, определяща ГПР в
размер на 47,91 %, както и за противоречие на същите с добрите нрави. В обобщение на
1
подробните аргументи, изложени в исковата молба, са заявени искания съдът да уважи
исканията и да присъди разноски в полза на ищеца, адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв в полза на адвоката, предоставил безплатна
правна помощ на ищеца и да не присъжда разноски в полза на насрещната страна,
позовавайки се на практика на СЕС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „С“ ООД е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не отрича сключването на договор
между страните с параметри, описани в исковата молба. Отрича при сключването им и чрез
съдържанието им да са нарушени императивни норми на закона. Позовава се на
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като счита, че дори съответните клаузи за неустойка да са
нищожни, то това не влече нищожност на целите съглашения. Оспорва твърденията, че
договорът е нищожен на всички посочени от ищеца основания. Счита, че нормата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК не изисква да бъде посочен в договора математически алгоритъм, по който
се определя ГПР. Редът за определяне на ГПК бил императивно установен в чл. 19, ал. 2 ЗПК
и страните не разполагали с правна възможност да определят размера му по различен начин.
Оспорва ГПР да е бил погрешно посочен и в същия да е следвало да се включва и
неустойката за неосигуряване на обезпечение от страна на потребителя. Сочи, че не било
налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като годишният лихвен процент бил
фиксиран с ясно изразена стойност при подписване на договора и същият не подлежал на
промяна. Несъстоятелно било твърдението на ищцата, че не били посочени условията за
прилагане на размера на лихвения процент. Клаузата за неустойка не била нищожна, тъй
като обезпечението на задължението било съществен елемент при преценка на носения от
кредитора риск. Именно с оглед обезпечения характер на кредита ответникът се бил
съгласил да поеме финансов риск по неговото отпускане, разчитайки че ще може да се
удовлетвори от учреденото обезпечение. Поради тази причина неизпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение било съществено за кредитора, а
потребителят могъл да избира коя от двете форми на обезпечение да предостави. Не била
налице и заблуждаваща търговска практика относно посочването на размера на ГПР. Сочи,
че на потребителя е била предоставена цялата необходима му информация, за да счита
последният за информиран и да е наясно каква сума дължи по всеки договор. Освен това
последният е имал възможност да се откаже от договорите, което свое право не е упражнил.
Представя справка за движенията по кредитите, като счита за ненужно изслушването на
съдебно-счетоводна експертиза. Моли съдът за отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
За провеждането на успешна защита по предявения иск с правно основание чл. 26, ал.
1, предл. първо и трето ЗЗД ищецът следва да докаже сключването на процесния договор за
потребителски кредит с посоченото съдържание, а ответникът следва да докаже че е
изпълнил изискванията на ЗПК относно предоставянето на информация на потребителя,
съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на ГПР, както и
клаузите на чл. 6.1, 6.2 и 3.5 от договора са индивидуално договорени.
Настоящият състав намира, че договор за кредит 10.05.2023 г. е потребителски –
страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което
използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец
по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от
ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника
потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се
твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за
заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК.
Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския
кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за
наличието на които съдът следи служебно.
2
Съдът е приел като безспорен и ненуждаещ се от доказване факта на сключване на
Договор за паричен заем №... от 10.05.2023г. за главница в размер на 1 700 лева при ГПР от
47,91%, ГЛП 40.05% и срок за погасяване 18 месеца; факта, че кредиторът е предоставил и
кредитополучателят е усвоил уговорената главница по договора, както и че
кредитополучателят е заплатил сумата от 1 700 лева в изпълнение на задълженията си по
договора.
От съдържанието на Договор за паричен заем №... от 10.05.2023г., приет като писмено
доказателство по делото, се установява, че съгласно чл. 6.1 заемателят се задължава в срок
от три дни, считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение по начина и
реда и отговарящи на условията на чл. 33, ал. 1 от общите условия: поръчител или банкова
гаранция. Съгласно клаузата на т. 6.2 при неизпълнение на т. 6.1 заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 3 409,32 лева, която се начислява автоматично от
заемодателя, като с подписването на договора заемателят се счита за уведомен за нейното
начисляване. Начислената неустойка следва да се заплаща разсрочено съгласно включения в
настоящия договор погасителен план.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите общи условия при сключване на индивидуални
договор страните могат да уговорят едно от следните обезпечение: 1. Безусловна банкова
гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на
договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за
плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2.
Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните
условия: имат осигурителен доход в размер най-малко 7 пъти размера на минималната
работна заплата за страната; при двама поръчители размерът на осигурителния доход на
всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна
заплата за страната; да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора;
да не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя;
да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от
„Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни
на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен
документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е
изслушано и прието в съдебно заседание и се кредитира като компетентно изготвено и
следва да бъде поставено в основите на доказателствените изводи на съда.
Вещото лице след запознаване с представените по делото доказателства, представя
заключение, в което посочва, че внесените суми от ищеца за погасяване на задълженията по
договор за паричен заем №.../10.05.2023г. са в размер на 2 308 лева, като с внесената сума са
погасени задълженията както следва: за главница - 1700 лева, за договорна лихва - 113,48
лева и за неустойка - 494,52 лева. Отчитайки Приложение №1 към ЗПК, единственият
разход, който е включен при изчисляване на ГПР по кредита, е договорната лихва, чийто
размер възлиза на 47,91 %. В случай, че при изчисляването на ГПР се включи и неустойката
в размер на 3 409,32 лв., при главница от 1 700 лв., срок на погасяване 18 броя седмични
вноски, ГПР е в размер на 593,30% .
Настоящият съдебен състав приема, че оспорените клаузи на чл. 6.1 и чл. 6.2 от
договора, предвиждащи задължение за заплащане на неустойка при непредоставяне на едно
от предложените при условията на алтернативност договорни обезпечения – поръчителство
или безусловна банкова гаранция, в действителност прикриват способ на кредитора да
начисли допълнителни разходи по кредита за кредитополучателя, респективно да реализира
по-висока печалба.
Предпоставките за възникване на вземането на неустойка за кредитора се изразяват в
допуснато договорно неизпълнение за поетото от кредитополучателя задължение за
учредяване на договорно обезпечение в значително кратък тридневен срок от усвояването
на сумата по кредита. Съдът намира, че предвидените изисквания към предложените от
кредитора договорни обезпечения разкриват немалка трудност за осигуряване в тридневен
срок без предварителна подготовка на кредитополучателя и предварително набавяне на
необходимите документи за предоставяне на надлежното обезпечение. Кредиторът е дал
възможност на насрещната страна в едва тридневен срок да му предостави поръчители,
които обаче трябва да отговарят на множество изисквания – за изключително висок
осигурителен доход, да не са заематели или поръчители по друг договор, да нямат неплатени
3
задължения към фиска, да нямат лоша кредитна история. Всички тези кумулативно дадени
условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното
изпълнение. По отношение на алтернативната опция за обезпечение, съдът счита, че тя също
поставя трудно реализуеми изисквания за заемателя. Касае се за снабдяване с банкова
гаранция, в размер за два пъти цялото задължение, валидна 6 месеца след падежа за плащане
на цялата сума по договора. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва три
дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова
обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция.
Съобразно така изложените мотиви, съдът приема, че вземането за неустойка,
дължимо при неизпълнение на задължението за предоставяне на договорно обезпечение,
неминуемо би възникнало за кредитодателя. Доколкото вземането за неустойка неминуемо
ще възникне в правна сфера на ответника, същото съставлява сигурна и неразделна част от
дълга и следва да се заплаща разсрочено, като начислена част от дължимите погасителни
вноски. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се погасява заедно
с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за
кредитора, наред с лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена допълнителна
договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора.
В разглеждания случай общият размер на задължението на ответника е формирано
като сбор от различни компоненти, описани в изготвения погасителен план, включително
задължението за неустойка. Плащането на тази неустойка не е отразено като разход при
формирането на оповестения ГПР от 47,91 %, въпреки че са включени в общия дълг. По този
начин е нарушено изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички разходи по
кредита. Следователно и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в
противоречие и с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
На основание чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В
настоящия случай сумата по договор за паричен заем № ... от 10.05.2022 г. е в размер на 1700
лева, а неустойка за непредоставяне на обезпечение по договора е в размер на 3 409,32 лева,
поради което размерът на ГПР с включена неустойка възлиза на 593,30%. С включването на
неустойката в размера на ГПР става 593,30%, както е изчислен и от вещото лице,
надвишаващ законовия максимум - пет пъти размера на законната лихва - 63.85 % /към
месец май 2023 г. законната лихва е 10 % + основния лихвен процент на БНБ -2,77 %/, а
именно представлява близо десет пъти размера на законна лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4
ЗПК.
Така уговорената неустойка, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума,
води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което
процесният договор се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22
ЗПК. Още повече, че и съгласно решение от 21.03.2024 г. по д. № C-714/22 на СЕС е
предвидено, че чл. 3, буква чл. 10, параграф 2, буква „ж“ и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква „ж“ от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски,
така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на горното предявеният
иск за прогласяване на нищожността да процесния договор за кредит се явява основателен,
поради което предявеният иск следва да бъде уважен.
Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не и лихви и
други разходи по кредита. От изложеното следва, че кредитополучателят дължи на
ответното дружество единствено сумата в размер на 1 700 лева, поради което заплатената от
ищеца в полза на ответника сума в размер общо на 608 лева, от която 113,48 лева отнесена за
възнаградителна лихва и 494,52, отнесена в погашение на задължение за заплащане на
неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение, явяваща се
разлика между общо заплатената от ищеца сума в полза на ответника и дължимата по
кредита главница, е получена от ответника без правно основание, респ. осъдителният иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД се явява основателен.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се
4
присъдят направените съдебни разноски в хода на производството пред настоящата
инстанция. Ответникът оспорва дължимостта на претендираните от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение по представен договор за безплатна правна помощ по чл. 38
ЗАдв и представя доказателства, посредством които се домогва да установи липсата на
материална затрудненост у ищеца.
Настоящият съдебен състав застъпва утвърдената практика на ВКС /определение №
262 от 05.12.2018 г. по т. д. № 867/2018 г., І т. о., определение № 528 от 20.06.2012 г. по ч. т. д.
№ 195/2012 г., ІІ т. о., определение № 395 от 09.07.2018 г. по ч. т. д. № 1314/2018 г., ІІ т. о.,
определение № 682 от 18.10.2012 г. по ч. гр. д. № 598/2012 г., ІІІ г. о., определение № 442 от
28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г., ІІ т. о., определение № 257 от 09.05.2018 г. по ч. т. д. №
226/2018 г., II т. о., определение № 417 от 17.10.2018 г. по ч. т. д. № 2238/2018 г., І т. о.,
определение № 665 от 05.12.2018 г. по ч. т. д. № 2467/2018 г., ІІ т. о. Определение №
50199/04.10.2023 г. по ч.т.д. № 1624/2022 г., I ТО/ в която е прието, че наличието на
основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне
по отговорността за разноски. Този извод се извежда от чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв, очертаващ
изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв и в съответното
производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Изпълнението на посочените две
условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната
правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в НМРАВ по чл. 36, ал. 2 ЗАдв,
като осъди другата страна да го заплати. Взаимно формираната между доверителя и
довереника воля за процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв е
достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже
безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. Съобразно така
изложените съображениея, съдът не следва да обсъжда представените доказателства от
ответника, касаещи наличието на материална затрудненост у ищеца.
На ищеца следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в общ
размер на 578,69 лв., от които държавна такса в размер на 278,69 лв. и депозит за изготвяне
на съдебно-счетоводна експертиза от 300 лева.
При този изход на спора с оглед основателност на исковата претенция на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, като на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на
ищеца се дължат разноски за първата инстанция в размер на 400 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение, съобразено с установените минимални размери в Наредба № 1
от 9.07.2004г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от П. С. Г., ЕГН: **********, със
съдебен адрес: гр. С...., срещу „С“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. С...., представлявано от управителя Н П П, със съдебен адрес: в гр. С.., иск,
че Договор за паричен заем № .../10.05.2023г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, във вр. чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „С“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С....,
със съдебен адрес в гр. С.., да заплати на П. С. Г., ЕГН: **********, със съдебен адрес: в гр.
С...., на основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, сумата в размер на 608 лева /шестстотин и
осем лева/, представляваща недължимо заплатени суми при начална липса на основание по
Договор за паричен заем № .../10.05.2023г., ведно със законна лихва върху сумата от датата
на депозиране на исковата молба на - 10.10.2024 г., до окончателно погасяване на вземането.
ОСЪЖДА „С“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С....,
със съдебен адрес в гр. С.., да заплати на П. С. Г., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.
С...., на основание, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 578,69 лева,
представляваща сторени по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА „С“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С....,
със съдебен адрес: гр. С.., да заплати на адв. М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София,
гр. С...., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 400 лв.,
5
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца П.
С. Г. пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6