Р Е Ш Е
Н И
Е № 1181
гр. Пловдив, 10.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 25.02.2020
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка
Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13255 по
описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във
вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е образувано
по искова молба от „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД срещу Н.Н.Б., с която се иска да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер
на 2656.56 лева, от които 1475.64 лева, представляваща непогасени задължения на ответника по договор за заем от
23.08.2017 г., сключен с „Лайт Кредит“ ООД, която сума е п платена от ищеца на
„Лайт Кредит“ ООД въз основа на договор за гаранция 23.08.2017 г., сключен
между ищеца, ответника и „Лайт Кредит“ ООД, както и сумата в размер на 1180.92
лева, представляваща неплатена част от възнаграждение по договор за гаранция, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 30.11.2018 г. до
окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 19162/2018 г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски за исковото и
заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 19162/2018 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Срещу
заповедта е постъпило възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок
по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежи на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са кумулативно
съединени установителни искове с правна квалификация: чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличие валидно
сключен договор за заем, сключен с „Лайт Кредит“ ООД, по който е останала
незаплатена сума в размер на 1475.64 лева, че заплащането на такава сума е
уговорено в договора за кредит, валидно сключен договор за гаранция, обезпечаващ
договора за кредит, плащане на претендираната сума от ищеца на „Лайт Кредит“
ООД за погасяване на задълженията на ответника по договора за заем, както и че
е уговорено възнаграждение по договора за заем, неговия размер, падеж на
вземанията. В тежест на ответника – същият носи насрещно доказване, при
установяване на горното от ищеца, че е платил задълженията си по договора за
заем и договора за гаранция.
Видно от договор за паричен заем
№ *** /л.4/ между „Лайт Кредит“ ООД, в качеството на заемодател и М.Х.М.и Н.Н.Б.,
в качеството на заематели е възникнало заемно правоотношение, по силата на
което на последните е предоставен заем в размер на 1200 лева със срок на
погасяване 12 месеца до 23.08.2018 г. Уговорен е общ размер на всички плащания
от 1475.64 лева, от които 1200 лева – главница и 275.64 лева – договорна лихва.
Договорът е подписан от страните, като това обстоятелство не е оспорено от
ответника. Не се оспорва и че ответникът, като заемополучател по договора е
получил заемната сума в размер на 1200 лева.
Съдът не констатира нарушения на
разпоредбата на чл.11, ал.1 и ал.2 ЗПК, които да водят до недействителност на
договора за кредит, както и наличие на неравноправни или нищожни клаузи в това
число и за възнаградителна лихва. Твърдения и доводи за недействителност на
договора за кредит и клаузи от него не са въведени и от ответника.
Предвид изложеното съдът приема,
че между ответника и „Лайт Кредит“ ООД е възникнало валидно заемно
правоотношение по договор за заем от 23.08.2017 г.
В тежест на ответника е да
докаже, че е заплатил в срок дължимите по договора за заем вземания в общ
размер на 1475.64 лева, от които 1200 лева за главница и 275.64 лева –
възнаградителна лихва. Такива доказателства не са ангажирани, поради което
съдът приема, че по договора за заем е останала непогасена сума в общ размер на
1475.64 лева. Падежът и на последната вноска е настъпил на 23.03.2018 г., вземането
по договора за кредит е изискуемо.
В чл.6 от договора за заем е
предвидено, че вземанията по договора се обезпечават чрез гаранция,
предоставена от трето лице.
На основание тази разпоредба от
договора между „Лайт Кредит“ ООД, „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД и М.Х.М.и Н.Н.Б. е
сключен договор за гаранция от 23.08.2017 г. /л.10/, съгласно който ищецът се е
задължил да отговаря за задълженията на заемателите по договора за заем.
Съгласно договора ищецът, като
гарант започва да отговаря пред кредитора по договора за заем, в случай, че в
продължение на 6 седмици заемателите не извършат изискуеми плащания в техния
пълен размер и след като кредиторът е насочил претенцията си за плащане първо
към заемателите – чл.1 от договора за гаранция.
В чл.5 от договора е предвидено,
че гарантът дължи плащане след постъпване на писмено уведомление от кредитора
по договора за заем, в което се съдържа декларация, че заемателите не са
изпълнили задълженията си.
Между страните няма спор, че
преди активиране на гаранцията кредиторът е поискал от заемателите плащане на
вземанията по договора за кредит, както и че същите не са заплатени в
продължение на 6 седмици от падежа им.
По делото е предоставено и
писмено уведомление /л.14/, с което кредиторът по договора за кредит уведомява
ищеца – гарант, че заемателите не са изпълнили задълженията си по договора за
кредит и търси плащане от него на сумата в общ размер от 1475.64 лева.
С платежно нареждане от
26.11.2018 г. /л.15/ ищецът е превел на „Лайт Кредит“ ООД сума в общ размер на
1475.64 лева в изпълнение на чл.6 от договора за гаранция, като в платежното е
посочен и по кой договор за заем е плащането, а именно процесния. Ответникът не
е оспорил това плащане от ищеца, поради което съдът приема, че ищецът е
изпълнил задълженията си по договора за гаранция и е превел на „Лайт Кредит“
ООД сума в общ размер на 1475.64 лева.
В чл.6 от договора за гаранция е
предвидено, че след извършеното плащане от гаранта на кредитора по договора за
кредит, гарантът встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжниците
до размера на платената сума при условията на договора за кредит. Гарантът встъпва в правата на
удовлетворения кредитора, такива каквито са по договора за заем. В договора за
кредит е уговорено, че заемателите отговарят пред кредитора солидарно за
вземанията по договора за кредит – чл.11 от договора за кредит.
Предвид изложеното съдът приема, че ищецът има
вземане срещу ответника за сумата в общ размер на 1475.64 лева, която същият се е задължил да заплати солидарно
заедно с М. Х. М., съгласно чл.11 от договора за заем, за която сума искът ще
бъде уважен изцяло, доколкото кредиторът може да претендира пълния размер на
вземането от всеки един от солидарните длъжници.
Съгласно чл.5.1 от договора за гаранция е
предвидено, че заемателят следва да възстанови на гаранта, платените от него по
договора за кредит суми в срок от 7-дни от плащането. В случая плащането от
гаранта е извършено 26.11.2018 г. Падежът на плащане на задължението на
ответника спрямо гаранта е настъпил на 03.12.2018 г., поради което и същото е
изискуемо.
В чл.3 в договора за гаранция е
предвидено, че заемателят дължи възнаграждение на гаранта в общ размер на
1180.92 лева, на равни месечни вноски, които се дължат заедно с месечните
вноски по договора за кредит – падежът и на последната вноска е настъпил на 23.08.2018
г., поради което вземането на гаранта е станало изцяло изискуемо и се дължи на
ищеца. В случая, обаче, в договора за гаранция, в който е предвидено въпросното
възнаграждение не е предвидена солидарна отговорно на заемателите за заплащане
на това възнаграждение, както това е уговорено в договора за кредит за
вземанията по него. Солидарността може да произтича от закона или договора. В
случая нито в закон, нито в договора за гаранция е предвидена такава
отговорност. Предвид което съдът приема, че заемателите отговарят разделно за
вземането за възнаграждение по договора за гаранция или всеки по 590.46 лева.
Предвид изложеното искът за вземането за възнаграждение по договора за гаранция
ще се уважи за сумата от 590.46 лева,
приспадащата се част на задължението на ответника, като за горницата над
уважения размер до пълния предявен размер от 1180.92 лева искът като
неоснователен ще се отхвърли.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищецът доказа следните разноски в исковото производство – 55.90 лева –
платена държавна такса, от която, на основание чл.78, ал.1 ГПК с оглед
уважената част от претенцията ще се присъди сума в размер на 43.33 лева.
В заповедното производство ищецът доказа следните разноски - 53.13 лева
– държавна такса и 400 лева – адвокатско възнаграждение или общо 453.13 лева. Отговорността за
разноски в гражданския процес е облигационно правоотношение, уредено от
процесуалния закон в чл.78 от ГПК, който не е
предвидил солидарност на правно-задължените за съдебни разноски.
Доколкото отговорността за разноски не е солидарна, а разделна, тези
разноски в заповедното производство, заведено срещу двама длъжници следва да се
разделят на две, като за претенцията спрямо настоящия ответник разноските са в размер на 226.56 лева, от
които, с оглед уважената част от претенцията ще се присъди сума в размер на 175.63 лева.
Ответникът не е доказал да е направил
разноски в производсвтото.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Н.Б., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ НА „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полет“ №
1, ет.2 сумата
в размер на
1475.64 лева,
представляваща невърната сума
по договор за заем № ***,
сключен с „Лайт Кредит“ ООД, която сума е заплатена от „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД въз основа на
договор за гаранция от 23.08.2017
г., както и сумата в размер на 590.46
лева,
представляваща неплатена част от възнаграждение по договор за гаранция от 23.08.2017 г., ведно със законна
лихва върху вземанията
от датата на подаване на заявлението в съда – 30.11.2018 г. до окончателното
плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 19162/2018 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
вземането за възнаграждение по договор за гаранция от 23.08.2017 г. за
горницата над уважения размер от 590.46 лева до пълния предявен размер от
1180.92 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Н.Б.,
ЕГН **********, с адрес:г*** ДА ЗАПЛАТИ
НА Лайт Кредит Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет.2 сумата в размер на 43.33 лева – разноски в исковото
производство и сумата в размер на 175.63
лева – разноски по ч.гр.д.
№ 19162/2018 г. по описа на Пловдивския
районен съд.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!ВГ