Решение по гр. дело №1403/2025 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 717
Дата: 12 ноември 2025 г.
Съдия: Нели Генчева
Дело: 20253330101403
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 717
гр. Разград, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20253330101403 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.79 от Закона за собствеността.
Депозирана е искова молба от Г. А. Х. срещу Б. Х. С., за установяване, че
ищците са собственици на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ-СГРАДА с
идентификатор № 62089.501.162.2 (шестдесет и две хиляди осемдесет и девет,
точка, петстотин и едно, точка, сто шестдесет и две точка две), с
предназначение на обекта: ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, брой
етажи; 1 /един/ със застроена площ 47 (четиридесет и седем) квадратни метра;
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ-СГРАДА с идентификатор № 62089.501.162.3
(шестдесет и две хиляди осемдесет и девет, точка, петстотин и едно, точка,
сто шестдесет и две точка три), с предназначение на обекта: ЕДНОФАМ! МА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, брой етажи: 1 /един/ със застроена площ 49
(четиридесет и девет) квадратни метра; САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ-СГРАДА
с идентификатор № 62089.501.162.4 (шестдесет и две хиляди осемдесет и
девет, точка, петстотин и едно, точка, сто шестдесет и две точка четири), с
предназначение на обекта: ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА брой
етажи. 1 /един/ със застроена площ 27 (двадесет и седем) квадратни метра,
съгласно одобрените със Заповед №РД-18-38/10.07.2007 година на
Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри
на *************, община Разград, област Разград, построени в ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ-ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ с площ 1 237 (хиляда двеста тридесет и
седем) квадратни метра, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 т), за който
по одобрените със Заповед № РД-18-38/10.07.2007 година на Изпълнителния
директор на АК кадастрална карта и кадастрални регистри на *************,
община Разград, област Разград е отреден имот с идентификатор №
62089.501.162 (шестдесет и две хиляди осемдесет и девет, точка, петстотин и
едно, ;очка, сто шестдесет и две), с адрес на поземления имот:
**************************** (пет), община Разград, област Разград, стар
1
идентификатор: няма, номер по предходен план: 162, при граници: имоти с
идентификатори: №62089.501.1228, №62089.501.163, №62089.501.1227 и
№62089.501.75. Претендират и за заплащане на направените по делото
разноски.
Ищците твърдят, че имотът е закупен от наследодателите им С. Х. Х. и Е.А.
Х., б.ж, на *************, че тези наследодатели и ищците са живели заедно в
имота, че в този имот израсли децата им, а след смъртта на наследодателите
ищците продължили да владеят и ползват имота явно, спокойно и
необезпокоявано като собствен, построили допълнително двете жилищни
сгради с идентификатори 62089.501.162.3 и №62089.501.162.4 и изградили
нова метална ограда от към улицата, че никой не оспорва правото им на
собственост, вкл. и ответника.
Ответникът е получил препис от исковата молба и доказателства към нея и в
срока по чл.131 от ГПК не е депозирал отговор.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи
следната фактическа обстановка:
Ищците са съпрузи. Гражданският брак между двамата е сключен на
01.10.1988 г.
С договор от 01.06.1987 г. А.А. е договорил срещу сумата 5000 лв. да получи
от Ц.Р. и С.Р. къща от пет стаи и дворно място от 572 кв.м. По делото е
представена и разписка за окончателното плащане на сумата.
С предварителен договор от 10.03.2008 г. Х. Х. Х., роден на 02.07.1944 г. се е
задължил да сключи окончателен договор за продажба на поземлен имот –
дворно място с площ 572 кв.м., находящо се в
******************************************, представляващо парцел V –
162 от кв.12, заедно с построената в имота жилищна сграда, състояща се от
пет стаи и пристройка към нея съгласно договор за продажба на недвижим
имот от 01.06.1987 г. В договора е записано, че владението се предава на
купувачите от датата на договора, че сумата 8500 лв. договорена продажна
цена е заплатена, както и че продавачът се задължава да прехвърли правото на
собственост по отношение на имота по нотариален ред.
Според представената скица към настоящия момент поземленият имот е с
идентификатор 62089.501.162 и същият е собственост на Община Разград.
Като собственици на четирите сгради, построени в имота са вписани Х. Х. Х.
и Ц.Т.Р.. И в представеното удостоверение, издадено от Община Разград /№ОС
– 25 от 02.03.2022 г./ е записано, че поземленият имот е общинска собственост,
а сградите, построени в имота не са общинска собственост.
Останалите наследници на Х. Х. Х. и на съпругата му Р. С. Х. – дъщерята Ш.
Х.ова Х.ова и внуците, наследници по право на заместване – З. Х. С., С.Х.З.,
С. Х. С., Т. С. Х., Б. С. Х. – И. и Х. С. Х. са подпиС. декларации, с които са
признали владението на ищците по отношение на имота и са заявили, че нямат
вещни и облигационни претенции към тях във връзка с имота.
Според разпитаните като свидетели по делото Д.А. и С.И. ищците повече от
20 години живеят в имота, в този имот те се грижели за родителите на ищеца,
правили големи ремонти. Останалите деца на Х. Х. имали свои къщи.
Ответникът Б. не е извесетн на свидетелите, но и двамата не занят някой да е
заявявал претенции върху къщата, която според тях е една, но се състои от
различни стаи, долепени една до друга.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
следните правни изводи:
Правният интерес от предявяване на установителен иск за собственост се
2
преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия
правен спор между страните. Правен интерес да предяви в самостоятелно
производство правата си има ищец, който иска силата на пресъдено нещо да
обхваща принадлежността на правото на собственост, какъвто е и настоящия
случай.
Така подаденият иск за установяване правото на собственост на ищеца по
отношение на процесния имот е основателен и доказан.
Според трайно установената практика на ВКС, владението трябва да бъде
установено явно спрямо собственика на вещта и фактът на установяване,
както и моментът, в който е установено владението трябва да бъде доказан по
делото, тъй като именно с оглед начина на установяване на фактическата власт
върху имота се извършва преценката дали владението е установено и
поддържано явно или по скрит начин, както и дали е установено и поддържано
с насилие (решение №280 от 24.10.2011 г. по гр. д. № 344/2011 г. на II г. о. на
ВКС). Начинът на установяване на фактическата власт има значение и при
извършването на преценка дали владението е установено върху чужд имот без
знанието на собственика или е било доброволно предадено, както и дали е
установено и се упражнява лично или чрез другиго. Моментът на
установяване на фактическата власт пък е пряко свързан с установената в
чл.79 от ЗС продължителност на владението като предпоставка за
придобиване правото на собственост върху имота по давност.
В случая по делото бе установено, че през 2008 г. предишният собственик,
съответно баща на ищеца и свекър на ищцата им е предал владението на
имота.
Видно от представените по делото декларации останалите наследници на
предходния владелец не се противопоставили на това предаване. Неизвестно е
отношението на ответника, но същият не е заявил факти, които да
опровергават твърденията на ищците за установяване на владение по
отношение на процесните сгради.
Претендиращият несобственик следва да е упражнявал фактическата власт
върху конкретната вещ в период, по-дълъг от 10 години след нейното
установяване, при което да е демонстрирал по отношение на невладеещия
собственик на същата вещ поведение, което несъмнено сочи, че упражнява
собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си, респ.
приложение да намери установената в чл.69 от презумпция. И само ако
елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС са налице по
отношение на претендиращото собствеността лице и са установени при пълно
и пряко доказване в хода на процеса, искът за установяване право на
собственост в резултат на изтекла придобивна давност за конкретен недвижим
имот може да бъде уважено.
Съгласно правната теория и съдебната практика владението следва да е
постоянно /упражняването му няма случаен характер, а е израз на воля трайно
да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други
лица/, непрекъснато, спокойно /не е установено с насилие/, явно
/фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал
възможност да научи за това; не е установено по скрит начин/ и несъмнително
/няма съмнение, че ищецът е държал процесния имот за себе си/ и при
презюмирано намерение за своене.. Тези признаци се приемат като логическо
следствие от основните два признака - упражняване на фактическа власт и
намерение за своене на вещта. Без да се установи, че тези признаци са налице,
упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи
3
като владение. Владението не е обикновено фактическо господство върху
вещта, чрез него се упражнява съдържанието на вещното право на собственост
– правомощието на собственика да си служи с вещта. Като елемент от
придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се
осъществява постоянно – да няма инцидентен характер и да е от такова
естество, че да не позволява на други лица на владеят вещта. Постоянното
владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява във
всеки момент във времето - не е необходимо непрекъснато фактическо
въздействие върху имота чрез обработване, облагородяване, поставяне на
ограда и др. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез
периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да
се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица, както в
настоящия случай, в който ищецът осъществява физическо присъствие
вимота, посещава го и извършва явни действия по стопанисването му /коси
тревата и извършва аварийни ремонти, доколкото успява предвид
възможностите си/.
След като бе доказано явното и спокойно упражняване на фактическа власт
върху процесните имоти от ищеца,
приложима е презумпцията на чл.69 от ЗС , според която се предполага, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго. Владелецът в този случай не следва да доказва намерението си за
своене, тъй като когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е
придобита при липса на правно основание, според презумпцията на чл.69 от
ЗС, се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе
си, т.е. има качеството на владелец.
При това положение изискуемият 10-годишен срок по чл.79, ал.1 от ЗС е
изтекъл на 11.03.2018 г. и ищците са станали собственици на процесния имот,
но в условията на съпружеска имуществена общност предвид брака между
двамата.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищците направените по
делото разноски в размер на 1155,75 лв.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Х. С. ЕГН-********** ЕГН-
**********, ******************************
че И. Х. Х., ЕГН-********** и Г. А. Х. ЕГН-********** и двамата с адрес
*************, **************** са собственици в режим на съпружеска
имуществена общност по давност на
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ-СГРАДА с идентификатор № 62089.501.162.2
(шестдесет и две хиляди осемдесет и девет, точка, петстотин и едно, точка,
сто шестдесет и две точка две), с предназначение на обекта:
ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, брой етажи; 1 /един/ със застроена
площ 47 (четиридесет и седем) квадратни метра;
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ-СГРАДА с идентификатор № 62089.501.162.3
(шестдесет и две хиляди осемдесет и девет, точка, петстотин и едно, точка,
сто шестдесет и две точка три), с предназначение на обекта:
ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, брой етажи: 1 /един/ със застроена
площ 49 (четиридесет и девет) квадратни метра;
4
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ-СГРАДА с идентификатор № 62089.501.162.4
(шестдесет и две хиляди осемдесет и девет, точка, петстотин и едно, точка,
сто шестдесет и две точка четири), с предназначение на обекта:
ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА брой етажи. 1 /един/ със застроена
площ 27 (двадесет и седем) квадратни метра, съгласно одобрените със Заповед
№РД-18-38/10.07.2007 година на Изпълнителния директор на АГКК
кадастрална карта и кадастрални регистри на *************, община Разград,
област Разград,
всички построени в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ-ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ с
площ 1 237 (хиляда двеста тридесет и седем) квадратни метра, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 т), за който по одобрените със Заповед № РД-18-
38/10.07.2007 година на Изпълнителния директор на АК кадастрална карта и
кадастрални регистри на *************, община Разград, област Разград е
отреден имот с идентификатор № 62089.501.162 (шестдесет и две хиляди
осемдесет и девет, точка, петстотин и едно, точка, сто шестдесет и две), с
адрес на поземления имот: **************************** (пет), община
Разград, област Разград, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
162, при граници: имоти с идентификатори: №62089.501.1228,
№62089.501.163, №62089.501.1227 и №62089.501.75.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5