Решение по дело №2516/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 39
Дата: 23 януари 2020 г. (в сила от 20 февруари 2020 г.)
Съдия: Евгения Петкова
Дело: 20191630102516
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

№. 39 / 23.1.2020 г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

       г. Монтана 23.01.2020 г.

 

       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              РАЙОНЕН СЪД- г. М. пети граждански състав, в открито  заседание на 14.01.2020 г. в състав:

 

                                                                                     Председател : Евгения Петкова

 

при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Петкова г.д.№. 2516 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Искът е с. пр. осн. чл.232, ал.2 от ЗЗД, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

            Ищецът- ,,Т. П. Е. г. М. с. Е. 2., седалище и адрес: г. М. п.“ №. 1, представляван от  Л. М. А.- управител, чрез адв. Б.Ц.-xxx е предявил иск  против „Й. О. Е. 2., седалище и адрес на управление: г. М. ул.. К. О. №. 2., представляван от управителя Б. Л. С. К..

         В исковата молба се твърди, че ищецът и ответното дружество сключили договор за предоставяне под наем на част от техническата инфраструктура за поставяне на рекламно-информационни елементи на територията на община Монтана от 01.12.2017 год., по силата на който предоставил на ответника части от същата за поставяне под наем на един брой рекламно- информационен елемент за временно и възмездно ползване за извършване на рекламна дейност, а именно на ул.. К. О. №. 2., върху тротоарната площ- част от ПИ с. ид. №. 48489.11.359 по КККР на г. Монтана- за поставяне преместваема рекламна указателна табела. Договорът се сключили за една година.

 Ответникът по силата на чл.9.1 от описания по-горе договор за наем се задължил да заплаща месечен наем в размер на 10 лв. без ДДС месечно, до 30 число на текущия месец.

          3а всеки календарен месец, през който договорът бил в сила на ответното дружество била издавана данъчна фактура за дължимия наем с. начислен ДДС, като били издадени общо 12 бр. фактури на стойност 144 лв. с. ДДС. Ответникът извършил 1 плащане на стойност - 12 лв. и останал да дължи още 132 лв. с. ДДС - незаплатени месечни наеми за месеците 01,02,03, 04,05,06,07,08,09,10 и 11 на 2018 год.

          Ищецът счита, че ответникът дължи и мораторна лихва за забавено плащане върху сумата  по описаните фактури- в размер на 25 лева за периода от 23.01.2018 г. до момента на завеждане на исковата молба.

 Предвид изложеното се обръща към съда с. искане да бъде постановено решение, с. което да бъде осъден ответникът да му заплати сумата 132 лв. - главница, представляваща незаплатени наемни вноски за горепосочените месеци; мораторната лихва за забавено плащане върху тази сума в размер на 25 лева, за горепосочения период; законната лихва върху сумата- главница от момента на предявяване на иска до окончателното й плащане.

            Ищецът претендира за присъждане и на разноските по водене на делото.

Ищецът чрез пълномощника си в първо открито съдебно заседание поддържа претенциите по исковата молба, вкл. и за присъждане на разноските по делото.

           Ответникът „Й. О. Е. 2., седалище и адрес на управление: г. М. седалище и адрес на управление: г. М. ул.. К. О. №. 2., представляван от управителя Б. Л. С. К., не е подал писмен отговор на исковата молба в рамките на указания едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК. Не се явява в открито съдебно заседание негов процесуален представител.

         С. молба, постъпила по делото на 13.01.2020 год. ответникът чрез законния си представител- управител заявява, че признава изцяло исковата претенция в размер на 132 лв и мораторна лихва, в размер на 25 лева.  След като на 02.01.2020 година получила призовка за участие в открито съдебно заседание, насрочено за 14.01.2020 година, внесла дължимите суми, по сметка на ищцовото дружество, за което представя вносна бележка.

         Извън горното, прави възражение по отношение искането за присъждане на деловодни разноски, с. мотив - приложение разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК. Развива подробно доводи в подкрепа на това си възражение.

Твърди, че посочената в ИМ покана за доброволно издължаване не е връчвана на „Й. О. -М. нито на негов служител, още по-малко на представляващ. Счита, че с. поведението си, ищецът е осуетил възможността да извърша навременно плащане, което да обезсмисли предявяването на иска.

          От приложените към исковата молба фактури, нито една от тях не е получена, респ. подписана от управителя на дружеството-ответник или от друг представител на наемателя. Тези фактури е следвало да бъдат ежемесечно предоставяни на наемателя. Ако била уведомена, щяла да изпълня задълженията си и преди изтичане на договора.

         Независимо от горното заявява, че липсва акуратно попълване от страна на доставчика на формата на фактурата /което е негово императивно задължение по ЗДДС/. Един от реквизитите, който е следвало да бъде попълнен е номера на банковата сметка, по която да бъдат преведени съответните суми. Във всички фактури като банкова сметка xxxа банкова сметка, xxx, тъй като СИ БАНК е погълната от ОББ АД, считано от 05.02.2018 година.

           Доказателствата са писмени.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становището на ищеца и съобр.чл.235 от ГПК приема следното:

            Безспорно е между страните и от доказателствата по делото е установено, че сключили приложения към исковата молба договор за предоставяне под наем на част от техническата инфраструктура за поставяне на рекламно-информационни елементи на територията на Община Монтана от 01.12.2017 год., по силата на който ищецът предоставил на ответното дружество части от същата за поставяне под наем на един брой рекламно- информационен елемент за временно и възмездно ползване за извършване на рекламна дейност, а именно на ул.. К. О. №. 2., върху тротоарната площ- част от ПИ с. ид. №. 48489.11.359 по КККР на г. Монтана- за поставяне преместваема рекламна указателна табела. Договорът се сключили за срок една година.

 Съгл. чл.9.1 от описания по-горе договор за наем ответникът се задължил да заплаща наем в размер на 10 лв. без ДДС месечно, до 30 число на текущия месец.

Безспорно е  между страните, че до предявяване на исковете /подаване на ИМ в съда на 02.10.2019 г./по издадените от ищеца данъчни фактури, приложени и подробно описани в ИМ, задължението за неплатен наем възлиза общо в размер на сумата 132 лв с. ДДС, а т.н. мораторна лихва- в общ размер на сумата 25 лв. В процеса на гледане на настоящето дело и преди първо открито съдебно заседание ответното дружество е заплатило тези суми на ищеца, видно от приложеното към молба вх. №. 282/13.01.2020 г. /л.46/ платежно нареждане от 09.01.2020 г. на „Алианц Банк България” АД. Постъпилото плащане е прието от ищеца, потвърдено е от пълномощника му по делото в открито съдебно заседание.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да се произнесе с. решение, с. което отхвърли предявените главен и акцесорен иск, поради извършеното от ответника плащане на исковите суми в процеса на разглеждане на настоящето г. дело.

           Ищецът поддържа претенция за присъждане  на направените по водене на делото разноски без представен списък по чл.80 ГПК и по-точно на сумите: 50 лв-държавна такса и 300 лв- адвокатско възнаграждение. Съдът намира тази му претенция за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, в която връзка възприема доводите  във възраженията на ответника, изложени в горепосочената негова молба/13.01.2020 г., към които препраща.

            Водим от горното, съдът

 

                                                   Р  Е  Ш  И  :

 

             Отхвърля предявените от ,,Т. П. Е. г. М. с. Е. 2., седалище и адрес: г. М. п.“ №. 1, представляван от  Л. М. А.- управител искове против „Й. О. Е. 2., седалище и адрес на управление: г. М. ул.. К. О. №. 2., представляван от управителя Б. Л. С. К., за сумите: 132 лв. с. ДДС - претендирани като незаплатени месечни наеми за месеците 01,02,03, 04,05,06,07,08,09,10 и 11 на 2018 год., дължими по Договор за предоставяне под наем на част от техническата инфраструктура за поставяне на рекламно-информационни елементи на територията на община Монтана от 01.12.2017 год., ведно със законната лихва върху нея от постъпване на исковата молба в съда- 02.10.2019г. до окончателното й изплащане; 25 лв- мораторна лихва за забавено плащане върху главницата за периода от 23.01.2018 г. до завеждане на исковата молба в съда-02.10.2019 г., поради заплащането им от ответника в процеса на гледане на настоящето дело и претенцията на ищеца за сумата 350 лв- разноски по водене на делото, като неоснователна.

             Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :