О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н     С  Ъ  Д     –    Х  А  С  К  О  В  О

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 338/03.Х.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                                      Председател Деляна Пейкова

Членове:1. Георги Гочев

2.Милуш Цветанов

 

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

 

Обжалваното решение

 

          С решение №263/24.IV.2019 г. постановено по гр.дело №2081/ 2018 г. Районен съд-Хасково на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД признава за установено по отношение на Р.Л.М., ЕГН **********,***, съществуването на вземания на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, спрямо него, както следва: сумата от 210.63 лева, представляваща стойността на консумираната от обект на потребление, находящ се на адреса му в гр.***, с ИТН ***, електрическа енергия за периода 03.03.2015г. - 02.07.2015г., ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 1090/2018г. на Районен съд - Хасково - 03.05.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 62.92 лева, представляваща обезщетение за забава върху нея за периода 16.05.2015г. до 02.05.2018г.

С решението съдът осъжда Р.Л.М., ЕГН **********,***, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул."Христо Г.Данов" № 37, ЕИК *********, сумата от 75 лева, направени разноски в заповедното производство по Ч.гр.д. № 1090/2018г. по описа на Районен съд-Хасково.

С решението съдът осъжда Р.Л.М., ЕГН **********,***, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул."Христо Г.Данов" № 37, ЕИК *********, сумата от 825 лева, направени разноски в настоящото производство.

 

Обстоятелства по въззива

 

          Недоволен от постановения съдебен акт е останал Р.Л.М.,който го атакува като неправилен и незаконосъобразен с искане за отмяната му и отхвърляне на предявения иск.Първата инстанция не съобразила,че страните по делото нямат качеството на краен потребител за М. и краен снабдител за дружеството, съобразно § 1 т.28А от ДРЗЕ,респ. т.42,тъй-като нямало договор по чл.98А ал.IV от ЗЕ.РС-Хасково не взел предвид и обстоятелството,че не е било ясно къде се намира мястото на потреблението на ел.енергията от страна на М.,предвид фигуриращите два адреса- като получател на услугата бил посочен ответника с адрес гр.***, мястото на потребление било гр.*** ,а искът бил предявен против Р.М. ***.От друга страна вземането било погасено по давност,тъй-като общите условия на дружеството за доставка на ел.енергия предвиждали дължимост на съответните суми от десето число на месеца след доставката,като след това се дължала лихва за забава.В случая фактурата сочела като падеж датата 15.V.2015 г.,което противоречало на самите общи условия.Ето защо падежа бил настъпил на 10.IV.2015 г.,а заявлението било подадено на 02.V.2018 г.Следователно било настъпило погасяване по давност на вземането.

          „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД намира представената въззивна жалба за неосноваелна,а постановеното решение за правилно и законосъобразно.

          Направените възражения от въззивникът относно статута на краен снабдител и краен потребител,както и относно наличието на договор между тях били преклудирани,а не били и основателни.В тази насока по делото имало жалба от М. от 26.II.2015 г. ,неоспорена по делото,с която същият признавал статута си на клиент на дружеството  и конкретизирал клиентските си данни,идентични с тези по делото.С тази си жалба М. изрично изяснил,че точния адрес на обекта бил гр.***.

          Въззиваемата страна намира неоснователно и твърдението в жалбата относно погасяването по давност на предявеното вземане по процесната фактура.Падежът бил посочен във всяка фактура,събразен със законодателството и общите условия-чл.17 и сл. от същите.Всеки потребител знаел,че потребява ел.енергия и дължал заплащането й,като текущ разход.

 

Правни съображения

 

Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно активно легитимирана страна,предвид на постановените негативни за жалбоподателя правни последици,с която се упражнява налично субективно право.         Първата съдебна инстанция е провела редовно производство,в рамките на което са установени всички относими към предмета на делото факти,чрез надлежно участие на страните и въз основа на валидно събраните доказателства.Спор по отношение на доказаните обстоятелства по делото няма,а такъв е формиран по отношение на правните им последици.          Постановеното от Районен съд-Хасково е правилно и следва да се потвърди.Безспорно по делото е ,че страните в съдебното производство са участници в заповедно производство по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1090/2018г. на Районен съд – Хасково. По това дело заявител е дружеството,а ответник-физическото лице.След неустановяване длъжника на адреса,съдът поканва и ищецът  предявява на иск си като  кредитор по отношение на длъжника.    Доказано по делото е,че страните в процеса са и страни по материално правно отношение относно доставка на ел.енергия,в което ищецът е краен снабдител по смисъла на §1 т.28,а въззиваемият е краен потребител по смисъла на §1 г.27Г от ПРЗЕ.Безспорно установено, че между тях е налична договорна връзка,предвид наличие на условията по чл.98А от ЗЕ  и доказаното присъединяване на М. към електропреносната мрежа на въззиваемия.Пред първата инстанция несъмнето е установено от събраните доказателства,че М. е краен потребител на предоставяната от дружеството ел.енегия на изрично посочения от него и изведен от останалите доказателства адрес-гр.***.На този адрес Р.М. е присъединен към мрежата и е ползвал доставките на ел.енергия за процесния период под клиентски номер ***, ИТН *** и изправен и годен за употреба електромер ***.

          След като е ползвал доставената му ел.енергия Р.М. е длъжен да я заплати.Несъмнено по делото е установено,че същият не е заплатил въпросните суми,които отговарят на ползваната от него реално ел.енергия.Съобразно Общите условия на ЕВН,чл.18 ал.I и чл.17 ал.I заплащането на тези суми това става веднъж месечно,като периода за плащане на посочените суми е посочен като крайна дата-15.V.2015 г. в самата фактура,като изрично е изведено,че следва да се плати в 10 дневен срок от тази дата,като след това може да се спре ел.захранването.Следователно процесната фактура и вземането по същата не са погасени по давност,доколкото заявлението е представено на 02.V.2018 г. предвид текущия му характер и нормата на чл.111 от ЗЗД.Неправилно е виждането на въззивникът относно теченото на давността,тъй-като същият обосновава тезата си с чл.18 ал.III от Общите условия,които обаче са приложими за особени вид потребители по чл.17 ал.IV от тези условия,сред които М. не попада.За тях са въведени три различни вида плащания,които нямато приложение в случая.      

Предвид на изложеното доводите по въззивната жалба се явяват неоснователни и заявеното субективно право от страна на въззивникът чрез това действие следва да се остави без уважение. Първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди,като настоящия съд препраща към мотивите на същия на основание чл.272 от ГПК,които изцяло споделя.

Ще следва въззивникът съобразно изхода от делото да се осъди да заплати сумата 37.50 лв. държавна такса по сметка на съда .

          Водим от изложеното и на основание чл.271 и чл.280 ал.II от ГПК,Окръжен съд-Хасково

 

 

 

Р  Е  Ш  И

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №263/24.IV.2019 г. постановено по гр.дело №2081/ 2018 г. на Районен съд-Хасково.

          ОСЪЖДА Р.Л.М., ЕГН **********,***, да заплати на Държавата по сметка на Окръжен съд сумата 37.50 лв. държавна таса

          РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

 

 

          Председател:           

                 

 

 

 

 

          Членове:1.                                         2.