№ 83
гр. , 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело №
20221860200135 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. И. К., ЕГН: **********, от гр.З. срещу Наказателно
постановление /НП/ № **** от ********** г., издадено от началник на отдел „Контрол по
РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр.С., с което на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от Закона за пътищата
/ЗП/ и чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на
жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 4000 лв. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.
„а“ ЗП във вр. чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
В жалбата се сочи, че обжалваното НП е издадено в нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят счита, че правната квалификация на извършеното нарушение, съответно-
правното основание за наложеното административно наказание, не отговарят на
фактическия състав по делото, тъй като извършеното деяние следвало да се квалифицира
съгласно разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата. Цитира се
съдебна практика в тази връзка. На следващо място обжалваната санкция била наложена
изключително на основание липса на разрешение за дейности в рамките на специалното
ползване на пътищата. Изискването за наличие на подобно разрешение обаче се сочи, че
няма абсолютен характер. В случая били игнорирани законовите хипотези, при които такова
разрешение не се изисква, поради което възможностите за защита на наказаното лице са
ограничени. Освен това жалбоподателят твърди, че извършеното представлява „маловажен
случай“ по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания. Акцентира се
на цялостна липса на каквито и да е вреди последици, настъпили в резултат на деянието. В
1
обжалваното НП не били изложени факти за повреждане или преждевременно износване на
пътната инфраструктура или такива, касаещи безопасността на движение. Както било
отбелязано, деянието единствено „повишава“ рисковете относно изброените аспекти, но
тези рискове съществуват независимо от наличието или липсата на „разрешение“. Изрично
предвидената възможност извънгабаритни ППС-та да се движат по посочения пътен участък
пък водела до извод, че рисковете са предвидени и вероятността за настъпването им е
минимална. Нарушението освен това се сочи, че е за първи път. Жалбоподателят счита и че
размерът на наложената глоба не съответства на тежестта на наказанието, тъй като не са
отчетени обстоятелствата, които редуцират общественоопасните последици и степента на
вината на водача на ППС. Иска се отмяна изцяло на обжалваното НП. Алтернативно, в
случай че съдът прецени, че липсват материални основания за отмяна на обжалваното НП,
се иска съдът да признае деянието за маловажен случай и да отмени НП на това основание, а
в случай че и това искане не бъде уважено, се иска съдът да намали размера на наложеното
наказание до минимума. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ е депозирала писмен
отговор на жалбата чрез юрк. Г.Н.. Иска се от съда да потвърди обжалваното НП като
правилно и законосъобразно, доколкото видно от представените писмени доказателства по
безспорен начин било установено нарушението. Правилно била наложена глобата, тъй като
жалбоподателят превозвал товар, който се явява извънгабаритен, за което е било
необходимо наличието на разрешение/квитанция по чл.26, ал.3 ЗП от управляващата пътя
администрация, каквото в случая водачът не е имал и не е представил. От АУАН и НП се
установявало, че нормите на чл.40, ал.1, чл.42, т.4 и т.5, чл.43, ал.1 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6
ЗАНН са съобразени от АНО. АУАН и НП съдържали данни за основни
индивидуализиращи белези на ППС във вр. параграф 1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Освен това, съгласно чл.53,
ал.2 ЗАНН пороците на акта не били пречка за издаване на НП, ако са доказани по
безспорен начин деянието, авторът и вината,както в случая. Сочи се, че за да не бъде глобен
жалбоподателя е следвало да подаде заявление съгласно чл.15, ал.3 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г., за да му бъде издадено разрешително за превоз на извънгабаритен товар и да
се заплатят дължимите за това такси. В случая такова не било представено, затова
жалбоподателят правилно е глобен. На следващо място АУАН и НП се сочи, че са издадени
от компетентни органи. Сочи се, че достатъчна форма на вината в случая е и
непредпазливостта. Сочи се, че съгласно чл.7, ал.2 ЗАНН непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи, а в Закона за пътищата няма разпоредба,
която да освобождава от отговорност лицата, нарушили разпоредбата на чл.26 ЗП, когато са
действали под форма на вина „непредпазливост“. Този извод, според АНО, не би могъл да
се промени дори при наличие на твърдение от страна на водача на ППС за липса на кантар
за товарене. Следвало да се има предвид, че освен като изключение от забраната,
установения режим на движение по пътищата на извънгабаритни или тежки ППС е и
компромис с по-интензивното износване на пътищата при подобна тяхна експлоатация,
което се компенсира с въвеждането на допълнителни такси, които следва да бъдат
2
заплатени, за да се издаде разрешение от компетентната администрация, управляваща пътя.
Движейки се по републикански път, без издадено разрешение от администрацията, само по
себе си било достатъчно обществено опасно, поради това, че е в разрез с разрешителния
режим, въведен като допълнителна гаранция за безопасност на движението. Сочи се, че в
настоящия случай не се касае за ангажиране на отговорност за това, че водачът не се е
снабдил с разрешение, въпреки законовото задължение, а че същият извършва движение на
ППС без разрешение на пътната администрация, управляваща пътя. В настоящия случай не
се твърдяло, нито доказвало, че процесният случай попада в разпоредбата на чл.25 ЗАНН.
Като неоснователно се определя възражението на жалбоподателя, че отговорно лице за
извършеното нарушение е лицето „превозвач“, след като такава терминология не е
използвана в Закона за пътищата и Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на тежки и/или
извънгабаритни МПС на МРРБ, що се отнася до използване на пътя за дейност, част от
специалното му предназначение, поради което е неоснователно позоваването на легалното
определение на „превозвач“ съгласно Закона за автомобилните превози. Цитира се чл.37,
ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. според която във вътрешността на страната
съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и
проверяват спрелите и навлезлите в обхвата на пътя и ограничителната линия
извънгабаритни и/или тежки ППС, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице
и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се
извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите на чл.14, ал.3.
Неоснователно било и твърдението, че на водача следвало да се наложи наказание по чл.177,
ал.3 ЗДвП. Сочи се, че цитираните норми регулират различни обществени отношения, като в
ЗДвП се регламентират правила за безопасност на движението по пътищата, а в ЗП са
уредени правила за ползване на пътната инфраструктура. Процесното деяния нарушавало
изискванията за ползване на пътищата, поради което законосъобразно жалбоподателят бил
привлечен към административнонаказателна отговорност по реда на чл.53, ал.1 ЗП.
Неоснователно било и възражението, че проверката е извършена само от екип на АПИ в
разрез с разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, защото тази
разпоредба не следвало да се тълкува изолирано, а в контекста на чл.36 от наредбата във вр.
чл.46 от Закона за нормативните актове. Сочи се, че специфичният контрол във връзка с
извънгабаритните превозни средства е изцяло в прерогативните на АПИ, като службите за
контрол имат при проверките второстепенно и незадължително участие със спомагателен
характер. Сочи се още, че незнанието на нормативно регламентирано задължение също не
изключва вина. Представителят на АПИ счита и че чл.28 ЗАНН не може да намери
приложение в конкретния случай, тъй като установеното нарушение не е маловажно, а е
типично за вида си и не разкрива характеристика, различна от другите нарушения от този
вид. Наложената санкция била в предвидения от закона размер, като наказанието било
определено с оглед степента на обществена опасност на нарушението и с оглед целите,
визирани в чл.12 ЗАНН. В този смисъл жалбата следвало да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
3
В съдебното заседание при разглеждане на делото жалбоподателят К. И. К. се явява
лично и поддържа подадената жалба. В хода по същество на делото моли съда да отмени
обжалваното НП или евентуално- да му намали глобата.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ в съдебно заседание не
изпраща свой представител, като съдът е докладвал писменото становище на страната по
съществото на делото, в което е инкорпорирано и искане за присъждане на разноски.
Свой представител при разглеждане на делото не изпраща и Районна прокуратура- П..
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това,
че на 12.05.2022г., в 13.19ч., на път I-6, км.182+500, на 3 км преди разклона за с.М. в посока
С.-П., К. И. К. е управлявал и извършил превоз на товари с МПС с четири оси с две
управляеми оси марка „***“, модел „*********“ с рег. № ********, като при извършената
проверка е установено, че водачът извършва превоз на меден концентрат, без разрешение за
дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /разрешително/ съгласно
изискванията на чл.8, ал.2 във вр. чл.8, ал.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва: при измерено разстояние
между осите 1.42 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е
32.950т, при максимално допустимо натоварване 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. "в" от
Наредба № 11/03.07.2001г. Наказващият орган е приел, че към момента на проверката
водачът на ППС К. И. К. е осъществявал движение на тежко ППС по смисъла на чл.3, т.2 на
Наредбата, без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/, издадено
по реда на раздел IV от Наредба № 11/ 2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално
ползване на пътищата. Към момента на проверката водачът К. И. К. не е представил
поисканите му от контролните органи на А„ПИ“ разрешително или квитанция за платени
такси. На основание на така приетото, е бил съставен АУАН № ********/**********г. от Е.
Л. С. - инспектор към АПИ. На основание на този АУАН е издадено процесното НП № ****
от ********** г., издадено от началник на отдел „КРПМ“, Дирекция „АРОК“ към А „ПИ“.
От събраните доказателства се потвърждава фактическата обстановка такава, каквато
я е възприел АНО. Събраните доказателства, които съдът е приобщил и на които се позовава
при преценката си са следните: гласните такива - показанията на свидетелите
актосъставител Е. Л. С. /л.68-70 от делото/ и свидетел по АУАН- А. М. А. /л.70-71 от
делото/ и писмените такива – АУАН от **********г., ведно с разписка за връчване и
Протокол за измерване на превозно средство /л.16-18 от делото/, копие от документ за
самоличност на К. И. К. /л.22 от делото/; копие свидетелство за регистрация част II на МПС
/л.19 от делото/; кантарна бележка № ******/**********г. /л.21 от делото/; пътен лист /л.20
от делото/; схеми на пътен участък 182+500 км от път I-6 /л.62-64 от делото/; документи
относно техническото средство на измерването- електронна везна /л. 43-60 от делото/.
Видно от представената схема на пътния участък, път I-6 С.-Д.Б.-П. от км168+600 до
4
км 184+300 преминава през община М., т.е. км 182+500, където е установено нарушението,
същото попада в границите на община М..
Видно от съставения АУАН, фактите, описани в него, са били установени на
**********г. Актосъставителят е възпроизвел своите констатации, които са съответни на
посоченото по-горе и е квалифицирал установеното като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“
от Закона за пътищата във вр. чл.8, ал.2 и ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба
№11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, извършено от
К. И. К.. АУАН е подписан от актосъставителя, свидетеля по АУАН и соченото за
нарушител лице. Неразделна част от АУАН е съставеният Протокол за измерване №
********/2022г., от който е видно, че измереното разстояние между осите на ППС е 1.42 м, а
натоварването е 32.950 тона, както е посочено в АУАН. Констатирано е претоварване от
13.950 тона. Водачът е запознат с констатациите, отразени в протокола, което е отразил с
подписа си. Видно от протокола, измерването е извършено с електронна везна тип *****,
сер. № ********, произведена в Ч.. За същата наказващият орган е представил набор от
документи, от които е видно, че техническото средство разполага с декларация за
съответствие с Европейските директиви, издадена на 25.06.2018г., със сертификат за
съответствие от 06.07.2018г., издаден от Националния институт по метрология на
Федерална република Гер***ия, както и че е преминала периодична проверка през юни
2021г. При съставяне на АУАН са иззети копие от личната карта на водача К. И. К. и копие
от талона на ППС, от който е видно, че същото е товарен автомобил „*** ********* ББ“, с
рег. № ********, собственост на „Г.“ АД. Иззета е и кантарна бележка
№******/**********г., в която е отразен рег. номер на ППС-то, съвпадащ с този на
процесния товарен автомобил, и измерване на товара от меден концентрат, а именно: 48860
кг. бруто, 31920 кг. нето. Видно от иззетия пътен лист № *******, същият е издаден за
процесното ППС и именно К. К. е вписан като водач. Видно от разписката към АУАН,
същият е връчен на К. И. К. на **********г., за което той е положил подпис.
Разпитани са като свидетели актосъставителят Е. Л. С. и свидетеля по АУАН А. М. А.
- инспектори в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ, отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа“. Свидетелите си спомнят за съставения АУАН
срещу лицето Иван К. И.. Твърдят, че около 13.00 часа на 12-ти май на ГП I-6, км 182+500,
на 3 км преди с.М., в посока на движение гр.С.-гр.П., спрели за проверка МПС с 4 оси, с две
управляеми оси. Твърдят, че при проверката е направено контролно измерване с техническо
средство- електронна мобилна везна и техническо средство ролетка за 5 м. При измереното
разстояние между осите 1.42 м, сумата от натоварването на двойната ос било 32.950 т., при
максимално допустими 19 т., като превишаването било 13.950 т. МПС-то било „тежко“.
Свидетелят А. пояснява каква е разликата между „тежко“ и „извънгабаритно“ ППС.
Подчертава, че ППС-то е опасно и за останалите участници в движението, но руши и
пътната инфраструктура. Свидетелите твърдят, че след като извършили измерването,
съставили АУАН, с чието съдържание водачът бил запознат. Водачът присъствал както при
извършване на измерването, така и при съставяне на АУАН. Възражения не направил.
5
Свидетелите поддържат констатациите от АУАН. Заявяват, че не се е наложило да се викат
служители на МВР, тъй като водачът бил много възпитан, разбран и проверката протекла
съвсем нормално. Според свидетеля С. провереното МПС превозвало меден концентрат, но
казва, че за нарушението това не е било от значение, а самото ППС. Свидетелите твърдят, че
на водача били поискани талон на МПС-то, пътен лист, кантарна бележка за измерване и
лична карта за сверяване на данните. Свидетелят С. казва, че щом ППС-то излиза с товар на
Републикански път, трябва да има документ, който удостоверява какво превозва и каква
обща маса има превозното средство. В случая проверили дали ППС-то няма издадено
разрешение за превозване на товар с този тонаж, но нямало. Свидетелите казват, че не е
тяхна преценката дали да санкционират именно водача, защото те просто са приложили
закона, който е именно такъв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН. НП е
получено на 13.06.2022г., видно от известието за доставяне, а жалбата е входирана на
20.06.2022г. Жалбата изхожда от легитимирано лице- соченото за нарушител, против
подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление.
По компетентността:
Разпоредбата на чл.56, ал.2, т.1 ЗП гласи, че: „Нарушенията се установяват с актове,
съставени от: длъжностните лица на Агенция "Пътна инфраструктура" и на Агенция
"Митници" - за нарушения по републиканските пътища...“. Актосъставителят Е. Л. С. е
служител на А„ПИ“ и същият е сред изброените длъжностни лица в Заповед №
*********/31.03.2022г. на председателя на УС на А„ПИ“, оправомощени да извършват
контрол по Републиканската пътна мрежа при А„ПИ“. Следователно АУАН е издаден от
компетентно длъжностно лице.
Разпоредбата на чл.56, ал.3, т.1 ЗП гласи, че: „Наказателните постановления се издават
за републиканските пътища - от председателя на управителния съвет на агенцията или от
упълномощено от председателя на управителния съвет длъжностно лице от агенцията,
съответно от директора на Агенция "Митници" или от упълномощено от него длъжностно
лице от агенцията...". Процесното НП № 7714 от ********** г. е издадено от В.Б.А. -
началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“
към Агенция „Пътна инфраструктура“, която със Заповед № **********/31.03.2022г. на
председателя на УС на А„ПИ“ е определена да издава наказателни постановления на
физически и юридически лица по съставено от оправомощени служители на А„ПИ“ Актове
за установяване на административни нарушения при условията и по реда, предвидени в
Закона за пътищата, при стриктно спазване на разпоредбите на ЗАНН. Следователно НП
също е издадено от компетентно длъжностно лице.
По законосъобразността на НП:
6
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло
и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, намери че подадената жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Според настоящия съдебен състав наказателното постановление, от което се поражда
отговорността за жалбоподателя, е било издадено при спазване на изискванията на чл.57
ЗАНН и с реквизитите, посочени в него, като същото се отнася и за АУАН, който пък
съдържа реквизитите, изброени в чл.42 ЗАНН. Съдът намира, че в АУАН прецизно словесно
е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, т.е. налице е описание
на фактическа обстановка. Посочени са конкретно датата и мястото на извършване на
проверката, също така- констатациите във връзка с конкретното нарушение. По идентичен
начин описанието на нарушението е привнесено в НП. Словесното описание на
нарушението кореспондира с правното описание на деянието, както и с приложената
санкционна норма.
Административнонаказващият орган е спазил административно-наказателната
процедура, заложена в ЗАНН и е предоставил възможност на нарушителя да реализира
правото си на защита, като е дадена възможност за заявяване на възражения, каквито към
момента на съставяне на АУАН административнопривлеченият не е имал. Същият е имал
възможност и да упражни законовото си право по чл.44 ЗАНН и да депозира писмени
възражения в 3-дневен срок от връчване на АУАН, но не се е възползвал от това си право.
Нарушителят е бил надлежно запознат с нарушението, за което бива привлечен към
административнонаказателна отговорност, АУАН му е предявен и препис от същия му е
връчен, видно от положения от него подпис върху разписката. АУАН е съставен при
спазване разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗАНН, доколкото е съставен в присъствието на
нарушителя и свидетеля, който е присъствал при установяване на нарушението. Тук следва
да се посочи, че обстоятелството, че при проверката и съставяне на АУАН не са присъствали
служители на МВР, не опорочава съставения АУАН, тъй като присъствието на такива
служители в действителност не е условие за законосъобразност на процедурата, а гаранция
за възможността служителите на А„ПИ“ да изпълнят надлежно своите функции, затова и
чл.36 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС използва израза „със съдействието на съответната служба за контрол при МВР“, тъй
като идеята е „съдействие“, а не „участие“ в процедурата, която в действителност е в
прерогативните на А„ПИ“. В случая, разпитаните свидетелите ясно заявиха, че не са имали
нужда от съдействие от МВР, тъй като проверяваното лице е съдействало изцяло.
АУАН е съставен преди изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН, поради
което образуването на административнонаказателно производство е било допустимо.
Предвиденият в чл.52, ал.1 ЗАНН едномесечен срок за произнасяне от страна на наказващия
орган също е спазен.
Процесуални нарушения при съставяне на АУАН или при издаване на НП от формално
7
естество, било то съществени или несъществени, не бяха констатирани, поради което съдът
намира, че не са налице обстоятелства от процесуално естество, които да опорочават
обжалваното НП и да дават основание за отмяната му без обсъждане на спора по същество.
Според настоящия съдебен състав законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на К. И. К. в качеството му на водач на тежко
ППС, на основание чл. 53, ал.1, т.2 ЗП, за допуснато нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а“ ЗП.
Наложената от наказващия орган санкция на К. се основава на нормата на чл. 53, ал.1, т.2
ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява
престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви
„в“ и „г“, т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 ЗП или които извършат или наредят да бъдат извършени
дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Разпоредбата на чл.
26, ал.2, т.1, б. „а“ ЗП гласи: „За дейности от специалното ползване на пътищата без
разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства“. При тази нормативна
регламентация следва извод, че субект на нарушението и респ. субект на
административнонаказателна отговорност по чл.53, ал.1, т.2 ЗП може да бъде всяко
физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл. 26, ал.2, т.1, б. „а“ ЗП
за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение
- т.е кръгът на субектите на това нарушение не се изчерпва със собствениците на
извънгабаритни и/ или тежки ППС и превозвачите по см. на §1, т.5 от Закона за
автомобилните превози. В случая ангажирането на отговорността на жалбоподателя от
правна страна е обосновано с допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1, б.
„а“ ЗП, като от фактическа страна повдигнатото на К. К. обвинение се основава на това, че е
управлявал и осъществявал движение на МПС с четири оси с две управляеми оси, като при
измерено разстояние между осите 1.42 м на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 32.950т, при максимално допустимо
натоварване 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба № 11/ 03.07.2001г., с което е
осъществил движение на тежко ППС по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба № 11 от
03.07.2001г., без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/,
издадено по реда на раздел IV от Наредба № 11/2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. С оглед на така направената фактическа и правна
обосновка на обвинението, Съдът приема, че К. И. К. като лице, на което е вменено, че е
нарушило забраната по чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ ЗП, управлявайки тежко ППС без надлежно
издадено разрешение, може да бъде субект на нарушението и съответно на
административнонаказателна отговорност по чл.53, ал.1 ЗП. Аргумент за това е и
разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ. Обстоятелството, че
жалбоподателя не е собственик на превозното средство или превозвач, не го освобождава от
вмененото му с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/2001г. на МРРБ задължение да носи и
представя при поискване разрешително, след като управлява извънгабаритно или тежко
превозно средство. Липсата на такова разрешително не дава възможност да бъде
8
управлявано извънгабаритно или тежко ППС, независимо от дистанцията която изминава, а
в случай на управление се носи административнонаказателна отговорност. Съдът счита, че в
качеството си на шофьор/водач на автомобила, нает вероятно по трудово правоотношение,
жалбоподателят не е сред лицата, които могат да искат издаване на тези разрешения.
Независимо от това водачът е следвало да не осъществява превоза при липсата на
разрешение от администрацията, управляваща пътя, тъй като това се забранява от нормата
на чл.26 ал.2 т.1 б. „а“ ЗП, а не да счита, че не носи отговорност в този случай. Преди да
предприеме управление на тежко ППС водачът следва да се убеди, че изискуемите за
предприетия курс документи са налични и няма да попадне в обхвата на нарушение по ЗДвП
или по ЗП и ако това не бъде сторено, напълно допустимо и законосъобразно е да бъде
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност по някой от двата закона.
От фактическа страна по делото не е спорно, че управляваното от санкционираното
лице МПС с четири оси, следва да бъде квалифицирано като „тежко“ ППС по смисъла на
определението по чл.3, т.2 във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. По смисъла на приложимото
законодателство движението на извънгабаритните и/или тежките ППС-та е разрешено да се
извършва с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със
съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи /чл.8, ал.2 от
Наредба № 11/ 03.07.2001г./ или след заплащане само на дължимата такса /чл.14, ал.3 от
Наредбата/. Съгласно регламентираното изключение по чл.8, ал.5 във връзка с чл.14, ал.3 от
Наредба № 11/ 03.07.2001г., извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да
се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45
тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални
натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м,
височина - до 4,30м и дължина - до 22м. В случая при измерено разстояние между осите
1.42м на двойната задвижваща ос на МПС-то, сумата от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос е била 32.950 тона, при максимално допустимо натоварване 19 тона,
съгласно чл.7, ал.1, т.5 б. „в“ от Наредба № 11/ 03.07.2001г. и следователно превишението на
допустимите максимални натоварвания на ос е по-голямо от 30%, поради което хипотезата
на чл.14, ал.3 от Наредбата на МРРБ, е неприложима. Ето защо, след като по отношение на
процесното ППС не е налице изключението по чл.8, ал.5 във връзка с чл.14, ал.3 от Наредба
№ 11/ 03.07.2001г. и движението на същото не се разрешава след заплащане само на
дължимата такса, осъщественото управление на ППС не може да бъде определено като
съставомерно деяние по чл.177, ал.3 ЗДвП, а правилно е квалифицирано като нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ ЗП, защото именно тази норма въвежда забрана за движение на тежки
и извънгабаритни ППС-та без разрешение, каквото в случая се е изисквало. Когато
движението на извънгабаритно или тежко ППС се извършва без необходимото разрешение
по чл.8, ал.2 от Наредбата № 11/ 03.07.2001г. във вр. с чл.26, ал.3 ЗП, е налице нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ ЗП и се осъществява състава на чл.53, ал.1 ЗП. С оглед на всичко това,
налице е съответна от гледна точка на установените по делото факти и правилна от гледна
точка на закона административнонаказателна правна квалификация на деянието, респ.
9
правилно определяне на приложимата санкционна разпоредба и възраженията в тази насока
от страна на жалбоподателя са неоснователни.
Електронната везна, с която е извършено измерването на процесното превозно
средство, използвана от проверяващите инспектори към А „ПИ“ е годно техническо
средство, доколкото е одобрено и сертифицирано средство за измерване, което е преминало
периодичен метрологичен контрол, поради което няма основание да се счете, че
извършените измервания са неточни, още повече, че измереното натоварване съответства
приблизително на посоченото в кантарната бележка, придружаваща превоза и представена
от водача.
Доказателствено обосновано е да се възприеме, че извършеното от К. И. К. нарушение
на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ ЗП, като основание за налагане на административна санкция по
чл.53, ал.1 ЗП, е установено по несъмнен начин - описаната в НП фактическа обстановка и
констатациите, обуславящи съставомерността на деянието по повдигнатото
административнонаказателно обвинение, се потвърждават от събраните по делото
доказателства.
Както правилно е посочено в становището на въззиваемата страна, допустима форма
на вината в случая е както умисъл, така и непредпазвливост. К. К. е професионален водач на
МПС и по занятие работи като водач на товарен автомобил. Поради това той е бил длъжен
от една страна да познава разпоредбите на Закона за пътищата и подзаконовите нормативни
актове, определящи допустимите максимални маси на превозните средства, а от друга
страна е могъл да формира представа за това, че управляваният от него автомобил е
претоварен, още повече, че в случая е налице значително претоварване на превозното
средство.
Налице е безспорната доказаност на административното нарушение, както и на
неговият извършител, неговата вина и правилното приложение на материалния закон. Що се
отнася да размера на наложеното административно наказание „глоба“, а именно: 4000
/четири хиляди/ лева, настоящият съдебен състав намира, че тази глоба необосновано е
наложена над предвидения в закона минимален размер. Административният орган е
трябвало да изложи мотиви защо налага глоба в размер на 4000 лв. /четири хиляди лева/,
което не е сторено. Касае са за нарушение, което е извършено за първи път от водача /или
поне няма данни за предходни негови идентични нарушения/, липсват доказателства за
отегчаващи отговорността на извършителя обстоятелства, с оглед предвидените в чл.27, ал.
1-3 ЗАНН критерии, поради което определянето на размера на глобата към предвидения в
закона минимален размер е оправдано с оглед личността на нарушителя, който освен това е
съдействал напълно на контролните органи. Ето защо, съдът намира, че наложеното на К. И.
К. административно наказание „Глоба“ следва да бъде намалено до минимума, предвиден в
закона, а именно: 1000 /хиляда/ лева.
Съдът не приема довода на жалбоподателя, че в случая се касае за маловажен случай
по смисъла на чл.28 ЗАНН. Според задължителната практика на ВКС, дадена с ТР № 1 от
12.12.2007г. преценката на административнонаказващия орган „за маловажност“ на случая
10
по чл.28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За това дали
нарушението е маловажно следва да се изхожда от неговата малозначителност, а тя е в
зависимост от обществената му опасност, която може да не е налице или да е явно
незначителна. В случая особеностите на конкретния случай не разкриват нарушението да е с
по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид, поради
което не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Що се касае до направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за участие в делото, съдът счита
същото за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.3 ЗАНН в съдебните
производства страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл.63д, ал.5 ЗАНН вр. чл.25, ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита че следва да определи
минимално възнаграждение от 100 лева за участието на юрисконсулт на въззиваемата
страна, като следва тези разноски, с оглед изхода на делото, да бъдат възложени на
дружеството-жалбоподател.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.7, т.2 вр. ал.2, т.4 ЗАНН,
РАЙОНЕН СЪД-П.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ****, издадено от началник на отдел
„Контрол по РПМ“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция
„Пътна Инфраструктура“ на ********** г., с което на основание чл. 53, ал.1, т.2, предл.2
от Закона за пътищата на К. И. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.З., ул. „Д.“ №7 е наложена
административна санкция ГЛОБА в размер 4000 лв. /четири хиляди лева/ за нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, предл.2 ЗП във вр. чл.8, ал.2 вр. ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
като НАМАЛЯВА размера на наложената му ГЛОБА от 4000 лв. на 1000 лв. /хиляда лева/.
ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.З., ул. „Д.“ №7 ДА ЗАПЛАТИ на
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК **********, адрес: гр. С. 1606, бул. „М."
№ 3 направените в производството разноски за юрисконсулт в размер на 100.00 лв. /сто
лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
С. област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11