Решение по дело №1886/2019 на Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№ 276/ 13.04.2020 година, гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На девети март през две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

Председател : Мария Ангелова

Членове :

Съдебни заседатели:

Секретар Михаела Бончева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария А.

Гражданско дело номер 1886 по описа за 2019 година; взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1, вр. чл.266 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.34 ал.7 от ЗОП от 2004 г. /отм./, вр. § 4 от Наредбата за общинската собственост на Общински съвет Стамболово, и чл.86 ал.1 от ЗЗД; от Т.Е. К. – Р. с ЕГН ********** *** с ЕИК *********, с адрес в с. Стамболово, общ. Стамболово, обл. Хасково, представлявана от кмета А.К.Й..

Ищцата твърди, че по 11 бр. заповеди на кмета на ответната община й било определено допълнително възнаграждение в размер на общо 2 250 лв., както следва:

- по заповед № 12/11.01.2014 г. – 200 лв.;

- по заповед № 22/22.01.2014 г. – 200 лв.;

- по заповед № 23/22.01.2014 г. – 200 лв.;

- по заповед № 177/09.05.2014 г. – 300 лв.;

- по заповед № 179/10.05.2014 г. – 500 лв.;

- по заповед № 185/15.05.2014 г. – 150 лв.;

- по заповед № 239/04.07.2014 г. – 200 лв.;

- по заповед № 273/08.08.2014 г. – 200 лв.;

- по заповед № 354/09.10.2014 г. – 100 лв.;

- по заповед № 355/09.10.2014 г. – 100 лв. и

- по заповед № 356/09.10.2014 г. – 100 лв.

Същото й било определено за участие в комисии за провеждане на процедури по избор на изпълнител по ЗОП и за участие в комисии за продажба и отдаване под наем на общински имоти по ЗОС. По първата от цитираните заповеди, ищцата участвала в комисия по продажба и отдаване под наем на общински имоти. Освен проверка на документите за участие в явния търг, тя участвала като член на комисията в провеждането на самия явен търг, подготвила протоколите за проведените тръжни заседания, изготвила заповедите на кмета на общината за определените купувачи и наематели, подготвила договорите с тях, изготвила платежни нареждания за внасяне на сумите от покупната цена и наемните такива. По останалите 10 заповеди, ищцата била задължена, като член на комисията, да разгледа, анализира и класира с останалите членове постъпилите оферти. Същите били изпълнени, съобразно изискванията на ЗОП, ППЗОП и изискванията на възложителя. За дейността си, комисиите съставили съответните протоколи и документи. Изпълнението на всяка заповед завършвало с предоставянето на възложителя на всички документи за изготвяне и подписване на договор за изпълнение на съответната обществена поръчка с избрания на първо място участник, каквито договори винаги били подписвани. Ответникът нямало да има претенции към изпълнението на заповедите от страна на ищцата, още повече, че останалите членове на комисиите си получили определеното им от кмета възнаграждение. Но в случай на оспорване на изпълнението от ответната страна, тя представя допълнителни доказателства в тази насока. Въпреки, че ищцата точно и в срок изпълнила задълженията си по заповедите, и въпреки многобройните покани от нейна страна, ответникът не й изплатил търсената в настоящото производство сума. За закъснението си ответникът й дължал и обезщетение за забава в размер на 1 073,23 лв., считано от 04.07.2015 г. до 15.05.2019 г. /датата на подаване на заявлението/, както и законната лихва върху главницата от този момент до окончателното изплащане и направените по делото разноски.

Предвид изложеното, и след допуснатите по нейно искане от съда изменения на исковете, ищцата иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът й дължи горепосочените суми, като й присъди и направените по делото разноски. Тези си искания ищцата поддържа в депозирани по делото допълнителни писмени молби и в открито съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си – адвокат.

Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, като счита предявения иск за допустим, но за изцяло неоснователен. Възразява, че вземанията на ищцата по първите седем процесни заповеди са погасени по давност, съгласно чл.110, вр. чл.69 ал.1 от ЗЗД. В деня, в който ищцата извършила възложената й със съответната заповед работа, за нея възникнала възможността, да претендира заплащането й, от когато започнала да тече и погасителната давност, според чл.114 ал.1 от ЗЗД, която до предявяване на иска не била прекъсвана и била изтекла. Процесните заповеди били нищожни, като противоречащи на закона, в частта им, касаеща заплащане на възнаграждение на ищцата за работата й в комисии и по подготовка и провеждане на процедури по ЗОП и търгове за отдаване под наем или продажба на общинско имущество, като обстоятелството, че били направени частични плащания от ответника по тях, не санирало тази нищожност. При ответника ищцата заемала длъжността „главен специалист „Подготовка, провеждане и архив на тръжни процедури””. Видно от длъжностната й характеристика, основната й цел и всички нейни преки задължения изцяло съвпадали с дейностите по процесните заповеди. Следователно, претендирало се заплащане на дейност, извършена именно в изпълнение на трудовото правоотношение между страните, за което ищцата надлежно получавала трудовото си възнаграждение за процесния период. От друга страна, в представеното към исковата молба удостоверение № 3330/03.07.2015 г. от ответника, в което се цитирали и процесните заповеди, се сочело, че се касаело за задължения, представляващи „допълнителни възнаграждения за постигнати резултати”. Съгласно чл.19 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация и издадените въз основа на нея Вътрешни правила за заплатите в общинска администрация Стамболово, към индивидуалната месечна заплата на всеки служител можело да се начислява допълнително възнаграждение, в т.ч. за постигнати резултати, платимо 4 пъти годишно – през април, юли, октомври на текущата година и януари на следващата, при спазване на нормативно установен ред. В случая обаче тази хипотеза не била налице, още повече, че при извършени впоследствие одити били констатирани множество нередности в проведените процедури. Ето защо, ищцовата претенция била лишена от законово основание, а поради недължимост на главниците, неоснователна била и акцесорната претенция. Алтернативно, ответникът оспорва предявения главен иск по размер, т.к. в него се включвали суми за осигуровки и ДОД, за които задължението за плащане било за ответника, като работодател и осигурител по чл.5 ал.1 от КСО. Ищцата се осигурявала по чл.4 ал.1 т.8 от КСО и не била самоосигуряващо се лице по чл.5 ал.2 от КСО, което е длъжно да внася осигурителните си вноски за своя сметка. Затова претенцията й за получаване на възнаграждения, включващи и дължимите към бюджета суми за ДОД и осигуровки, била лишена от законово основание. Тези суми следвало да се приспаднат, в случай че съдът счете главния иск за основателен. Ответникът поддържа това си становище по предявения иск в открито съдебно заседание, чрез своя пълномощник – адвокат, като иска да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

Като писмени доказателства по делото се представиха и приеха процесните 11 бр. заповеди на кмета на ответната община, с които ищцата, като главен специалист „ППАТП” при Дирекция „УТТООС”, е била назначена за член на съответни комисии, като й е било определено възнаграждение, без значение на броя на заседанията на комисията, както следва:

- по заповед № 12/11.01.2014 г. – 200 лв.;

- по заповед № 22/22.01.2014 г. – 200 лв.;

- по заповед № 23/22.01.2014 г. – 200 лв.;

- по заповед № 177/09.05.2014 г. – 300 лв.;

- по заповед № 179/10.05.2014 г. – 500 лв.;

- по заповед № 185/15.05.2014 г. – 150 лв.;

- по заповед № 239/04.07.2014 г. – 200 лв.;

- по заповед № 273/08.08.2014 г. – 200 лв.;

- по заповед № 354/09.10.2014 г. – 100 лв.;

- по заповед № 355/09.10.2014 г. – 100 лв. и

- по заповед № 356/09.10.2014 г. – 100 лв.

Всички заповеди са издадени на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА, като първата и на основание чл.45 и 14 от Закона за общинската собственост, вр. чл.70 ал.6 от Наредбата за общинската собственост на Общински съвет Стамболово; а останалите 10 заповеди - на основание чл.101г от глава VIIIа и чл.34 ал.1 от Закона за обществените поръчки. Възложената работа по първата от цитираните заповеди е провеждането на търг за продажба и отдаване под наем на общински имоти, а по останалите – осъществяването на процедури за избор на изпълнители на обществени поръчки, в т.ч. по реда на чл.101а и сл. от ЗОП, с конкретно посочени предмети на поръчките. Във всяка от заповедите е възложено, комисиите да отразят работата си в протоколи, които да представят на кмета за утвърждаване. Без първите три заповеди, във всички останали е определен падеж на изплащане на посоченото възнаграждение, а именно – на следващия ден, след представяне на протокола за извършената работа. За изпълнението на възложената със заповедите работа, ищцата представи по делото множество писмени доказателства, а именно:

- по заповед № 12/11.01.2014 г. – не представи;

- по заповед № 22/22.01.2014 г. – договор ОП № 7/2014 г., сключен между Община Стамболово и „Поли – М“ ООД на 31.01.2014 г.;

- по заповед № 23/22.01.2014 г. – договор за доставка № ОП 8, сключен между Община Стамболово и „Компютър консулт“ ЕООД на 31.01.2014 г.;

- по заповед № 177/09.05.2014 г. – протокол № 3 от дата 07.07.2014 г., подписан комисията на 28.07.2014 г.;

- по заповед № 179/10.05.2014 г. – протокол № 4 от дата 22.07.2014 г., подписан от комисията на 01.08.2014 г.;

- по заповед № 185/15.05.2014 г. – протокол № 2 от дата 15.07.2014 г., предаден от комисията на възложителя на 28.07.2014 г.;

- по заповед № 239/04.07.2014 г. – протокол № 2 от дата 11.07.2014 г. предаден от комисията на възложителя на 14.07.2014 г.;

- по заповед № 273/08.08.2014 г. – протокол № 4 от дата 23.10.2014 г., подписан от комисията на 29.10.2014 г.;

- по заповед № 354/09.10.2014 г. – договор за услуга ОП № 20/04.11.2014 г., сключен между Община Стамболово и „Ата-строй“ ЕООД, въз основа на протокол от 28.10.2014 г.;

- по заповед № 355/09.10.2014 г. – договор за СМР № 21/11.11.2014 г., сключен между Община Стамболово и „Консорциум техноком“ ДЗЗД; и

- по заповед № 356/09.10.2014 г. – договор за СМР № 22/12.11.2014 г., сключен между Община Стамболово и „Капитол груп“ ЕООД.

Ответникът е издал на ищцата удостоверение с изх. № С-3330/03.07.2015 г., което да й послужи пред банка, в уверение на това, че тя е била назначена като член в комисии по чл.34 от ЗОП и ЗОС, като през 2013 г., 2014 г. и до 01.07.2015 г. е изпълнила успешно всички поръчки, свързани с ответната община. Удостоверението сочи всички заповеди, с които ищцата е била назначена от ответника за член на комисии, като през 2014 г. това са процесните 10 заповеди със съответните възнаграждения по тях, без първата от процесните заповеди. Общата дължима й по всички заповеди за целия период сума възлизала на 6 579 лв., представляваща допълнителни възнаграждения за постигнати резултати от ищцата, като служител при ответника - главен специалист „ППАТП”. Кметът на ответната община е удостоверил, че ищцата ще получи в най-кратки срокове посочената сума. В удостоверението се сочи още, че тя изпълнява стриктно изискванията на ЗОП и ЗОС и подзаконовите нормативни актове, като изпълнява коректно и точно поетите ангажименти и спазва уговорените срокове по цитираните заповеди. За изпълнението на така посоченото парично задължение от ответника, в т.ч. и по процесните 11 заповеди, ищцата му е изпратила две напомнителни писма - № С-1584/05.04.2016 г. и № С-1306/14.05.2019 г., в които се е позовала и на чл.111 ал.1 от ЗЗД.

В подкрепа на възраженията си по делото, ответникът ангажира писмени доказателства. Между него, като работодател, и ищцата, като служител, е сключено допълнително споразумение № 315/30.10.2012 г. към трудов договор за изпълнение от нейна страна на длъжността - главен специалист „Подготовка, провеждане и архив на тръжни процедури” при Дирекция „Устройство на територията, техническо обслужване и общинска собственост”, за която длъжност се представи и длъжностна характеристика, връчена й на 01.08.2012 г. За получаваното от ищцата трудово възнаграждение, ответникът представи фишове за работната й заплата, отнасящи се за периода януари – октомври 2014 г.

За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ответника, съдът назначи и изслуша съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Съдът ще коментира същото, в съответно необходимите му части за разрешаването на настоящия правен спор – по-долу в настоящите си мотиви.

За процесните си вземания против ответника, ищцата е депозирала заявление с вх. рег. № 8947/15.05.2019 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано производство по ч.гр.дело № 1090/2019 г. на ХРС. По същото е издадена заповед № 485 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.05.2019 г., с която е разпоредено, длъжникът – ответникът в настоящото производство да заплати на заявителя – ищцата в настоящото производство сумата от 2 250 лв. за главница, представляваща неизплатено възнаграждение по процесните 11 заповеди на кмета на ответната община, с 882,85 лв. мораторна лихва върху главницата от 04.07.2015 г. до 15.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.05.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 62,66 лв. разноски за платена държавна такса. В законоустановения срок длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. В указания й на 14.06.2019 г. едномесечен срок, на 09.07.2019 г. ищцата като заявител в заповедното производство е предявила настоящия иск.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

Настоящият специален установителен иск по чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, е допустим в частта на главницата, а разгледан по същество се явява частично основателен и доказан. Предметът на делото по този иск се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение. С решението по този иск съдът следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, от значение за възникването и съществуването на вземането. Както в заповедното производство, така и в настоящото, ищцата претендира вземането си, въз основа на дължими и неизплатени й възнаграждения за участие в комисии за провеждане на процедури по избор на изпълнител по ЗОП и за продажба и отдаване под наем на общински имоти по ЗОС, въз основа на процесните 11 заповеди на кмета на ответната община от 2014 г. Страните по делото не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е участвала в тези комисии, като общински служител на длъжността - главен специалист „Подготовка, провеждане и архив на тръжни процедури” при Дирекция „Устройство на територията, техническо обслужване и общинска собственост”; както и че възложената по тези заповеди работа е била извършена точно и в срок, надлежно отчетена със съответни протоколи пред кмета на ответната община. Основният спорен въпрос по делото е, дали за така извършената работа, на ищцата се дължи допълнително възнаграждение, наред с това по трудовото й правоотношение с ответника. Съдът достига по положителен отговор на този въпрос, въз основа на съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, във връзка с приложимата за случая нормативна уредба. Първата от процесните заповеди е издадена на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА, чр. чл.45 и 14 от Закона за общинската собственост, вр. чл.70 ал.6 от Наредбата за общинската собственост на Общински съвет Стамболово, с предмет - провеждането на търг за продажба и отдаване под наем на общински имоти. Разпоредбата на § 4 от ПЗР на тази Наредба сочи, че средствата, постъпващи в общината от режийни разноски, могат да се изразходват за възнаграждения на лицата, участващи в подготовката и провеждането на публичните търгове и публично оповестените конкурси, за техническото оборудване на дирекция “УТТООС”, като условията и редът за разходване на тези средства, се определят със заповед на кмета на общината. В такава хипотеза именно попада и случаят по първата от заповедите, като възможността за определяне и изплащане на възнаграждение на ищцата, като член на такава комисия, е изрично предвидена в посочения нормативен акт. Останалите 10 заповеди са издадени на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА, вр. чл.101г от глава VIIIа и чл.34 ал.1 от Закона за обществените поръчки от 2004 г. /отм./; с предмет - осъществяването на процедури за избор на изпълнители на обществени поръчки, в т.ч. по реда на чл.101а и сл. от ЗОП, с конкретно посочени предмети на поръчките. Според чл.34 ал.7 от ЗОП от 2004 г. /отм./, всички разходи, свързани с дейността на комисията, са за сметка на възложителя; като за участие в работата на комисията членовете й получават определено със заповедта за назначаване на комисията възнаграждение, освен ако в закон е предвидено друго. В този смисъл, налице е изрично законово основание за определяне и изплащане на възнаграждение на ищцата, като член на такава комисия по процесните 10 заповеди. Това плащане /възнаграждение/ няма характер на трудово възнаграждение, нито на такова с постоянен характер, доколкото се определя индивидуално за всеки участник в комисията, според неговите функции /председател, член, секретар/ и за всяка отделна процедура по ЗОП индивидуално, в зависимост от взетите решения на възложителя по реда на ЗОП за организиране и провеждане на такава процедура. Комисиите за провеждане на процедури по ЗОП представляват помощен орган на възложителя, съгласно разпоредбите на същия закон. За всяка конкретна процедура по ЗОП се определя състав на комисия с поименно упоменати членове. Като законът предвижда и хипотеза за привличане на външни експерти за участие в комисия, които не са лица на трудов договор при възложителя и съответно няма как тяхното заплащане- възнаграждение по ЗОП да бъде определено като трудово такова. Заеманата длъжност от ищцата при ответника не създава задължение за работодателя да я назначава в комисии по ЗОП. Освен това ЗОП в чл. 34, ал. 7 допуска заплащане на възнаграждения на членовете на комисиите, следователно с аргумент за обратното, възможно е и такова възнаграждение да не бъде заплащано, според преценката на възложителя. Заплащането за участие в комисии по ЗОП в конкретния случай представлява възнаграждение за изпълнение на определени функции и услуги от страна на участниците в комисията, които може и да не са в трудово правоотношение с възложителя - аргумент от чл. 34, ал. 3 от ЗОП, което ги определя като възнаграждения извън трудовото възнаграждение на съответния работник или служител - член на съответната комисия за провеждане на процедури по ЗОП. В аналогичен смисъл е и решение № 355/17.10.2017 г. по в.гр.дело № 565/2017 г. на ОС – Хасково. Предвид изложеното, неоснователно е ответното възражение, че процесните заповеди били нищожни, като противоречащи на закона, в частта им, касаеща заплащане на възнаграждение на ищцата за работата й, за която тя заемала посочената длъжност и за същото получавала трудовото си възнаграждение, надлежно изплатено й за същия период.

Неоснователно е и възражението, че вземанията на ищцата за главницата са погасени по давност. По отношение на тях е приложима общата 5-годишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, считано назад от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 15.05.2019 г., респ. до 15.05.2014 г. Съдът намира, че исковете за главниците по всяка от процесните 11 заповеди са подадени в рамките на този давностен срок, като се съобразят падежните дати за плащане на възнагражденията по всяка от заповедите. В първите три заповеди не е посочен падеж на плащането, при което и по общото правило на чл.84 ал.2 от ЗДД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Такава покана ищцата е отправила до ответника с напомнително писмо с № С-1584/05.04.2016 г. Ето защо на датата на тази покана ответникът е изпаднал в забава за плащане на възнагражденията по първите три процесни заповеди. Що се отнася до останалите осем заповеди, същите съдържат падеж на вземането за възнаграждение на членовете на съответните комисии, чиито член е била ищцата, а именно - следващия ден, след представяне на протокола за извършената работа. Според датите на подписване или предаване на възложителя на съответните протоколи или датите на сключените договори, въз основа на тях /по последните две заповеди, за които протоколи не се представиха/, падежните дати по тези осем заповеди са в периода 15.07.2014 г. – 12.11.2014 г. Така, процесните искове за главниците са предявени именно в рамките на 5-годишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД, считано от съответните им падежи. Същевременно, с издаденото на ищцата от ответника удостоверение с изх. № С-3330/03.07.2015 г. той е признал вземането й по всички процесни заповеди, без първата, и от тогава по отношение на падежиралите вземания по последните 8 заповеди е започнала да тече нова 5-годишна давност, на основание чл.117 ал.1, вр. чл.116 б.”а” от ЗЗД.

Ето защо исковете за главниците се явяват доказани в своето основание. Относно техния размер, съдът счита, че следва да бъде присъден техния нетен размер. Несъмнено, ищцата не може да получи частта от брутното възнаграждение, представляваща дължимите от нея данък върху общия доход и осигурителни вноски, и в тази връзка основателно е ответното възражение за това. По аналогия приложима е трайната съдебна практика, отнасяща се до трудовото възнаграждение, че то може да бъде присъдено както в брутен така и в нетен размер - решение № 166 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 220/2009 г., III г. о., ГК, и решение № 154 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6134/2014 г., III г. о., ГК. Данни за нетния размер на дължимите възнаграждения по заповедите, които са и неизплатени, се съдържат в заключението на съдебно – счетоводната експертиза. След приспадане на дължимите лични осигурителни вноски и ДОД, вещото лице сочи като дължими следните нетни суми:

- по заповед № 12/11.01.2014 г. – 156,78 лв.;

- по заповед № 22/22.01.2014 г. – 156,78 лв.;

- по заповед № 23/22.01.2014 г. – 156,78 лв.;

- по заповед № 177/09.05.2014 г. – 235,17 лв.;

- по заповед № 179/10.05.2014 г. – 391,95 лв.;

- по заповед № 185/15.05.2014 г. – 117,59 лв.;

- по заповед № 239/04.07.2014 г. – 156,78 лв.;

- по заповед № 273/08.08.2014 г. – 156,78 лв.;

- по заповед № 354/09.10.2014 г. – 78,39 лв.;

- по заповед № 355/09.10.2014 г. – 78,39 лв. и

- по заповед № 356/09.10.2014 г. – 78,39 лв.;

всичко общо 1 763,78 лв. До този нетен размер искът за главницата следва да бъде уважен, а за разликата до пълния му предявен брутен размер от 2 250 лв., като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.

Частично основателни са и предявените искове за обезщетения за забава върху главниците. Както се посочи, на горепосочените дати ответникът е изпаднал в забава за изплащане на съответните главници по заповедите, а именно: по първите три заповеди – на 05.04.2016 г., с получаване от ответника на поканата на ищцата за доброволно изпълнение; а по останалите осем заповеди – на следващия ден, след представяне на протокола за извършената работа, в периода 15.07.2014 г. – 12.11.2014 г. Частично основателно е възражението на ответника, че вземанията на ищцата за обезщетения за забава върху главниците са погасени по давност. По отношение на тях е приложима кратката 3-годишна погасителна давност по чл.111 от ЗЗД, считано назад от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 15.05.2019 г., респ. до 15.05.2016 г. Ето защо акцесорните искове следва да се уважат за този 3-годишен период, а за разликата, считано от 04.07.2015 г., като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят. Самостоятелно основание, да не се уважи искането, считано от посочения момент, що се отнася до първите три заповеди е падежът по тях в по-късен момент - 05.04.2016 г. Доколкото за посочените периоди акцесорните искове са установени в своето основание, но няма достатъчно данни за размера им, съдът определя размерите им по своя преценка и с помощта на общодостъпния лихвен калкулатор - https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html. Изчислени по този начин и според нетния размер на главниците, дължимите върху тях обезщетения за забава за периода 15.05.2016 г. - 15.05.2019 г. възлизат на сумите, както следва:

- по заповед № 12/11.01.2014 г. главница от 156,78 лв. и обезщетение за забава от 47,72 лв.;

- по заповед № 22/22.01.2014 г. главница от 156,78 лв. и обезщетение за забава от 47,72 лв.;

- по заповед № 23/22.01.2014 г. главница от 156,78 лв. и обезщетение за забава от 47,72 лв.;

- по заповед № 177/09.05.2014 г. главница от 235,17 лв. и обезщетение за забава от 71,59 лв.;

- по заповед № 179/10.05.2014 г. главница от 391,95 лв. и обезщетение за забава от 119,33 лв.;

- по заповед № 185/15.05.2014 г. главница от 117,59 лв. и обезщетение за забава от 35,80 лв.;

- по заповед № 239/04.07.2014 г. главница от 156,78 лв. и обезщетение за забава от 47,72 лв.;

- по заповед № 273/08.08.2014 г. главница от 156,78 лв. и обезщетение за забава от 47,72 лв.;

- по заповед № 354/09.10.2014 г. главница от 78,39 лв. и обезщетение за забава от 23,87 лв.;

- по заповед № 355/09.10.2014 г. главница от 78,39 лв. и обезщетение за забава от 23,87 лв.; и

- по заповед № 356/09.10.2014 г. главница от 78,39 лв. и обезщетение за забава от 23,87 лв.;

всичко общо 536,93 лв. До този размер и за посочения период акцесорният иск следва да бъде уважен, а за разликата до пълния уважен размер от 882,85 лв. и за периода 04.07.2015 г. - 15.05.2019 г. – по заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли. За разликата над уважения размер от 882,85 лв. и за периода 04.07.2015 г. - 15.05.2019 г. по заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК до пълния предявен размер на акцесорния иск в настоящото производство от 1 073,23 лв. за същият период, или за сумата от 190,38 лева – производството по настоящото дело следва частично да се прекрати, като процесуално недопустимо. Макар и специален, процесният иск по чл.422 ГПК е установителен, като допустимостта му е обусловена от наличие на правен интерес от търсената с него защита - абсолютна процесуална предпоставка, характеризираща същия, за която съдът следи служебно. Такъв правен интерес липсва, когато поведението на противната страна не създава правна несигурност в правното положение на ищеца. Затова, когато подаденото възражение от длъжника срещу издадената в полза на кредитора заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за акцесорната сума е в по – малък размер от търсения в настоящото производство, то липсва и правен интерес от съдебно установяване безспорното наличие на вземане в по-голям размер от присъдения в заповедното производство, каквато всъщност е целта на производството по чл. 422 ГПК. С други думи казано и както вече се посочи, предметът на делото по настоящия иск се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение, респ. на преценка подлежи съществуването или несъществуването на същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение, но не и на по-голямо по обем такова. Предвид изложените съображения и на основание чл. 129 ал.4, вр. ал.1-3, вр. чл.127 ал.1 т.4 и 5, вр. чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1, вр. чл.130 от ГПК; производството по настоящото дело в посочената част за акцесорния иск следва да се прекрати, като процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес от предявяването му.

Върху всяка от главниците е дължима и законната лихва от 16.05.2019 г. /датата, следваща подаването на заявлението по чл.410 от ГПК и крайния момент на периода на обезщетението за забава/ до окончателното изплащане.

Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното и в настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК. Съобразно уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 304,62 лв. за заповедното и за настоящото производство. При изчисленията си съдът изключи довнесената от ищцата държавна такса от 8,64 лв., отнасяща се за недопустимата част от акцесорния й иск, която следва да остане в нейна тежест. Съобразно отхвърлената и прекратената част от иска и на основание чл.78 ал.3 и 4 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 200 лв.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА ЧАСТИЧНО производството по гр.дело № 1886/2019 г. на Районен съд - Хасково, а именно – В ЧАСТТА на предявения от Т.Е. К. – Р. с ЕГН ********** *** с ЕИК *********, с адрес в с. Стамболово, общ. Стамболово, обл. Хасково, представлявана от кмета А.К.Й.; иск – да се признае за установено, че ответникът й дължи сумата от 190,38 лева, представляваща разликата над уважения размер от 882,85 лв. за обезщетение за забава и за периода 04.07.2015 г. - 15.05.2019 г. по издадената заповед № 485 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.05.2019 г. по ч.гр.дело № 1090/ 2019 г. на Районен съд – Хасково до пълния предявен размер на акцесорния иск в настоящото производство от 1 073,23 лв. за същият период.

Решението в горната част, имащо характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Хасково в едноседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Община Стамболово с ЕИК *********, с адрес в с. Стамболово, общ. Стамболово, обл. Хасково, представлявана от кмета А.К.Й.; ДЪЛЖИ на Т.Е. К. – Р. с ЕГН ********** ***; сума на обща нетна стойност от 1 763,78 лева, представляваща неизплатени й възнаграждения по заповеди на кмета на общината, както и обезщетения за забава върху тях в общ размер от 536,93 лева за периода 15.05.2016 г. - 15.05.2019 г., а именно както следва: