№ 19
гр. София, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20231110170739 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „С.К“ ООД
против С. Ю. С., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът – „С.К“ ООД, твърди, че на 03.12.2021 г. е сключил от разстояние с
ответницата договор за заем № ...... от 03.12.2021 г., по силата на който й е предал
сумата от 600 лева, а ответницата се е задължила да я върне. Посочва, че ответницата
не е изпълнила задължението си в срок.
Посочва, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа
на което било образувано ч.гр. д. № 38445/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
35 състав и съдът е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение, която е
връчена на длъжника, а той е подал възражение по чл. 414 от ГПК. Ето защо ищецът
моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи сумата в размер на 600
лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№38445/2023 г. по описа на СРС, 35 състав.
Ответницата С. Ю. С. не е депозирала отговор на исковата молба. В подаденото
по заповедното производство възражение по чл. 414 ГПК същата е навела възражения
за недължимост на претендираните в заповедното производство суми. Сочи, че е
извършила неколкократни плащания към заявителя и моли същият да бъде задължен
да представи справка за извършените плащания.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК.
За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи наличието на:
облигационно отношение между ищеца и ответника по договор за потребителски
кредит, по силата на което за ответника е възникнало задължението за плащане на
процесната сума, а именно – предаване от ищеца на ответника на паричната сума,
предмет на договора за заем; настъпване на изискуемостта на вземането за заплащане
на главница – изтичане на срока за заплащане задължението.
Не се спори между страните, а и от представения като доказателство по делото
договор за паричен заем №....../03.12.2021 г., сключен между „С.К“ ООД, в качеството
му на заемател, и С. Ю. С., в качеството й на заемополучател, по силата на който
страните са се уговорили, че заемодателят отпуска на заемополучателя кредит в
размер на 600 лева, при срок на договора – до 05.06.2023 г., с месечни погасителни
вноски, при фиксиран годишен лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на
разходите по кредита в размер на 48,27%.
В чл. 6.1. от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до 3 дни,
считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение по начина и реда, и
отговарящо на условията по чл. 33, ал. 1 от общите условия: поръчител или банкова
гаранция (поне едно от изброените), а чл. 6.2. предвижда, че заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 1210,98 лева в случай на неизпълнение на
задължението си по чл. 6.1. от договора. Посочено е, че неустойката се начислява
автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за заем заемателят се
счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената по тази точка неустойка се
заплаща разсрочено по съгласно включения в договора погасителен план.
По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира
като компетентно и обективно изготвена. Съгласно заключението на вещото лице,
заемната сума по процесния договор за кредит е получена от ответника по банкова път
в деня на подписване на договора за заем. По счетоводни данни на дружеството, по
процесния договор са извършени плащания в общ размер от 660 лева, с които са
погасени следните вземания: такса – 404,86 лева, неустойка- 254,11 лева, лихва – 1,03
лева. Вещото лице сочи, че ГПР по кредит в размер на 48,27% е изчислен на базата на
вноските за главница и договорна лихва, както са дължими по погасителния план към
договора. Неустойката за непредоставяне на обезпечение не е включена в
изчисленията на ГПР. Размерът на ГПР по кредита след добавяне на уговорената
неустойка по договора, е в размер на 161,33%.
2
Предвид разясненията дадени в Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК съдът служебно следва да се произнесе по
нищожността на договор или на отделни клаузи от него, които са от значение за
решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна,
в случаите когато нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по
делото доказателства.
Ищцовото дружество „С.К“ ООД е с предмет на дейност: отпускане на кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства съгласно ЗКИ. Ответницата е физическо лице, за което няма
данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята
професионална или търговска дейност. Следователно, при сключването на договора
ищецът е действал в качеството на "търговец" по смисъла на легалната дефиниция,
дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на "потребител" съобразно
легалната дефиниция, дадена в §13, т. 1 ДР на ЗЗП. Ето защо, в настоящото
производство е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, изискваща от настоящия
съд служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор.
Доколкото общият размер на кредита, предвиден в договора, е в размер до 80 000 лева,
няма данни договорът да е обезпечен с ипотека, или друго сравнимо обезпечение
върху недвижим имот, и няма данни да е налице друга отрицателна предпоставка,
предвидена в чл. 4 ЗПК, процесният договор за кредит е в приложното поле на ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни
законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски
кредит, установени в защита на потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Визираната норма е в
съответствие с чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. Съгласно чл.
4, б. "а" от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г., ГПР трябва да се
изчисли в момента, в който кредитният договор е сключен. Съгласно практиката на
СЕС, целта на уредбата е потребителите да разполагат с всички данни, които могат да
имат отражение върху обхвата на задължението, като това информиране има
съществено значение за правата на потребителя.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
3
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за кредит е предвидено заплащането от страна на
потребитела на неустойката, която предвижда, че при неизпълнение на задължение за
предоставяне на поръчител или банкова гаранция като обезпечение на задълженията за
главница и възнаградителна лихва, в тежест на заемополучателя се начислява
неустойка, платима разсрочено заедно с вноските по погасителния план, обезпечава не
пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на
възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне
на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното
изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен
план. Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава
санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се
кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски),
което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което
противоречи на принципа на добросъвестността. С оглед обстоятелството, че същата е
включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че
не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение.
В този смисъл, така уговорената неустойка е разход по кредита, който следва да
бъде включен при изчисляването на ГПР – индикатор за общото оскъпяване на
кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет
на Република България /основен лихвен процент плюс 10 %/, което означава, че
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
4
В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз по дело C-714/22,
съгласно което член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл,
че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на
месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието
„общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или
те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи
по този кредит.
Доколкото посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е от
съществено значение, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с
правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се включат всички разходи, следва да се приеме, че посочването на ГПР,
който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този
процент
Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в
решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, II ТО, според което
установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно
уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това
води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване
на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски
кредит има същата последица, както и непосочването му.
Както беше посочено по-горе, действителният размер на ГПР по процесния
кредит е в размер на 161,33%, за разлика от посочения в договора процент от
48,27%, т.е. налице е неточно посочване на ГПР по потребителския кредит.
С оглед на гореизложеното, договора за потребителски кредит, на който се
основават претенциите на ищеца в настоящото производство, се явява недействителен
на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради липса на посочване на
реалния ГПР по кредита, приравняващо се на непосочването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита.
5
В настоящото производство ищецът претендира признаване за установено, че
ответницата му дължи сумата в размер на 600 лева – главница по договора за кредит.
От заключението на вещото лице се установява, че ответницата е извършвала
плащания към ищеца за погасяване на задълженията по процесния договор, като е
изплатена сумата в общ размер от 660 лева.
В контекста на изложеното, съдът намира, че с извършените плащания
ответницата изцяло е погасила задължението си да върне чистата стойност на
отпуснатия й кредит в размер на 600 лева, поради което предявеният иск се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има само ответницата, която обаче не
претендира такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.К“ ООД, ЕИК: ......... срещу С. Ю. С., ЕГН:
********** иск с правно основание 422, ал. 1 от ГПК, чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК за признаване за установено, че ответницата дължи
на ищеца сумата в размер на 600 лева – главница по договор за паричен заем
№....../03.12.2021 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
38445/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6