№ 180
гр. Бургас, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. А.а
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20222000500328 по описа за 2022 година
С решение № 585 от 16.06.2022 г. по гр.д. № 847/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас: (1) е осъдено “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД да
заплати на А. К. А. и Ф. Ц. С., конституирани като правоприемници на
починалата ищца Ф. Х. М., сумата 120 000 лв. – обезщетение за претърпени
от нея неимуществени вреди от смъртта на съпруга К.А.М., починал
вследствие на ПТП на 27.09.2020 г., заедно със законната лихва от 31.01.2021
г. до окончателното изплащане; (2) е отхвърлена претенцията на А. К. А. и Ф.
Ц. С. за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение за
времето от 27.09.2020 г. до 30.01.2021 г.; (3) е осъдено “ДЗИ – Общо
застраховане” ЕАД да заплати на А. К. А. сумата 100 000 лв. – обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди от смъртта на баща му К.А.М.,
починал вследствие на ПТП на 27.09.2020 г., заедно със законната лихва от
31.01.2021 г. до окончателното изплащане; (4) е отхвърлена искът на А. К. А.
за обезщетение над присъдения размер от 100 000 лв. до претендирания
размер от 120 000 лв. и за законна лихва върху присъденото му обезщетение
за времето от 27.09.2020 г. до 30.01.2021 г. и (5) е отхвърлен искът на Ф. Ц. С.
за осъждане на “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД да заплати сумата 100 000
лв. – обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на
дядо К.А.М., починал вследствие на ПТП на 27.09.2020 г., заедно със
законната лихва от 27.09.2020 г. до окончателното изплащане.
Въззивникът-ищец А. К. А. е останал недоволен от тази част на
решението, с което е отхвърлен искът му за обезщетение над размера от 100
000 лв. до пълния претендиран размер от 120 000 лв. и го е обжалвал с
1
въззивна жалба, като повдига оплаквания, че решението в тази част е
неправилно.
Съдът не съобразил в достатъчна степен конкретните факти и
обстоятелства; не съобразил моралните страдания на ищеца, интензитета на
мъката от безвъзвратната загуба на баща му, силната емоционална връзка
между баща и син.
Отправя се искане за отмяна на решението на Окръжен съд – Бургас в
отхвърлителната част и присъждане на пълния размер на претендираното
обезщетение – 120 000 лв. заедно със законната лихва от 31.01.2021 г. и
разноските по делото.
Въззиваемият ответник “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД не е
представил отговор по тази жалба.
Въззивницата-ищца Ф. Ц. С. е останала недоволна от тази част на
решението, с която са отхвърлени претенциите за обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на дядо К.А.М. в размер на 100 000 лв.
заедно със законната лихва и го обжалва като неправилно.
Поддържа, че неправилно съдът се позовал на ТР № 1 от 21.06.2018 г.
по т.д. № 1/2016 г. на ВКС. Бащата на Ф. починал, когато тя била на 4-5
годишна възраст. От раждането всички грижи за въззивницата били в
тежест на дядо , а биологичните родители напуснали страната. Тя била
отгледана, възпитана, обгрижвана и осигурявана изцяло от баба си и дядо си.
Починалият К.М. бил фактическият баща. Поради това следвало да се
приложи не ТР № 1/2018 г., а ППВС № 5/1969 г.
Дори да се приеме, че е приложимо ТР № 1/2018 г. на ВКС, то
критериите, приети от него, били налице, а изводът на съда, че болките и
страданията на Ф. не надхвърляли по интензитет и времетраене обичайните,
бил необоснован.
Отправя се искане за отмяна на решението на Окръжен съд – Бургас в
отхвърлителната част и присъждане на претендираното обезщетение в размер
на 100 000 лв. заедно със законната лихва от 30.01.2021 г. и разноските по
делото.
Въззиваемият ответник “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД в срока по
чл. 263 ГПК е представил отговор по тази жалба, с който я оспорва, излага
аргументи за правилността на решението в тази част и иска потвърждаването
му.
Въззивникът-ответник “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД е останал
недоволен от тези части на решението, с което е уважен искът за сумата 120
000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Ф. Х. М., и е
уважен искът за сумата 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от А. К. А.. В тези части решението било неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост.
2
Неправилен бил изводът на съда за доказаност на причинените на
двамата ищци неимуществени вреди. Не било ясно как съдът е достигнал до
извод, че Ф. и съпругът поддържали топли и близки отношения, че брачната
им връзка била хармонична, че Ф. е преживяла много тежко загубата на
съпруга си. Не било ясно как е формиран извод, че отношенията между
починалия К. и сина му А. се характеризирали с привързаност,
разбирателство и доверие. Двамата разпитани свидетели дали показания
главно за пътния инцидент и начина на живот на ищцата Ф. С.. Съдът
пренебрегнал липсата на доказване на отношенията в семейството и
определил размерите на обезщетения при неправилно приложение на чл. 52
ЗЗД.
Определените размери били силно завишени. Мотивите на решението
били фрагментарни, непълни, а изводите не почивали на събраните
доказателства. Размерите на обезщетенията следвало да се съобразят с
жизнения статус на търпящия вредите. Присъденото обезщетение в случая
ставало източник на неоснователно обогатяване с оглед липсата на трудова
заетост на Ф. М..
Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение в тези части и
отхвърляне на исковете с присъждане на разноски.
Въззиваемите по тази жалба А. К. А. и Ф. Ц. С. в срока по чл. 263
ГПК са представили отговори, с които я оспорват. Излагат аргументи в
подкрепа на тезата, че в тези части решението е правилно и следва да се
потвърди.
Конституираното по делото трето лице-помагач “УМБАЛ – Бургас”
АД не е изразило становище по жалбите.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в определения от закона срок, от
легитимирани да обжалват решението страни, срещу акт, подлежащ на
обжалване, и отговарят на изискванията на закона за редовност, поради което
с определение на осн. чл. 267 ГПК са допуснати за разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с преки искове на осн. чл. 432 КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди и обезщетение за имуществени вреди заедно със
законна лихва.
Ищците Ф. Х. М. (починала в хода на производството и заместена от
наследниците си А. К. А. и Ф. Ц. С.), А. К. А. и Ф. Ц. С. изложили в исковата
си молба твърдения, че вследствие на ПТП на 27.09.2020 г., предизвикано от
водача на МПС М.М.Х., който е управлявал автомобил, за който е била
сключена застраховка “гражданска отговорност” с ответника-застраховател, е
починал К.А.М. – съпруг на първата ищца, баща на втория ищец и дядо на
третата ищца. От смъртта на техния близък ищците претърпели
3
неимуществени вреди. Ищците отправили до застрахователя искане за
обезщетение, но такова не било определено и изплатено. Поради това ищците
отправили искания да бъде осъден ответника-застраховател да им заплати
следните суми: (1) 120 000 лв. – обезщетение за неимуществените вреди,
причинени на Ф. М.; (2) 120 000 лв. – обезщетение за неимуществените вреди,
причинени на А. А., и (3) 100 000 лв. – обезщетение за неимуществените
вреди, причинени на Ф. С.. Заедно с тези обезщетения ищците претендирали
законната лихва за забава, считано от 27.09.2020 г. до окончателното
изплащане
Ответникът-застраховател с отговора на исковата молба оспорил
исковете. Възразил, че при предявяване на застрахователната си претенция
ищците не посочили банкови сметки; че липсва причинно-следствена връзка
между произшествието и смъртта на К.М.; че третата ищца няма право на
обезщетение; че претендираните размери на обезщетение са завишени; за
неимуществени вреди не отговаря на вида, характеристиките и тежестта на
действителните телесни увреждания на ищеца. Възразил, че не се дължи
лихва от деня на произшествието.
По искане на застрахователя е привлечено трето лице-помагач – “У.”
АД, което не е изразило становище.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че за
обезщетяване неимуществените вреди на починалата ищца Ф. М. се дължи
обезщетение за неимуществени в размер на 120 000 лв. и присъдил тази сума
в полза на наследниците А. А. и Ф. С.. На ищеца А. А. било присъдено
обезщетение в размер на 100 000 лв, като претенцията до 120 000 лв. била
отхвъърлена като неоснователна. Изцяло отхвърлена била исковата претенция
за обезщетение за неиумеществени вреди на ищцата Ф. С.. Върху
обезщетенията била присъдена лихва за забава, считано от 31.01.2021 г. до
окончателното изплащане.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части –
допустимо.
По съществото на спора:
Преките искове против застрахователя за обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди се основават на чл. 432 КЗ, като са
съединени с претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер
на законната лихва.
Непозволеното увреждане (деликтът), като източник на задължения и
основание за ангажиране на гражданската отговорност на едно лице,
представлява сложен юридически факт (фактически състав), който
кумулативно включва: (1) деяние – действие или бездействие; (2) вреда; (3)
противоправност на деянието; (4) причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат и (5) вина, която се предполага. С договора за
застраховка “гражданска отговорност” застрахователят-ответник се
4
задължава да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования водач за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Във въззивното производство не се поддържа спор относно
извършеното от водача на автомобил Форд с рег. № *** М.Х. деяние и
неговата противоправност и вината на водача. Тези обстоятелства са
установени по задължителен за съда и страните начин с влязла в сила присъда
по нохд № 658/2021 г. на БОС. Не се поддържа във въззивното производство
спор и относно причинно-следствената връзка между катастрофата, при която
пострадал К.М., и смъртта му 12 дни по-късно, както и относно правото на
починалата Ф. М. и на ищеца А. А. да получат обезщетение за нанесените им
от смъртта на техния съпруг и баща неимуществени вреди. С оглед
конкретните оплаквания на въззивниците във въззивните жалби спорни по
делото остават само въпросите за размерите на обезщетенията на първите
двама ищци и за правото на обезщетение на третата ищца, която е внучка на
починалия.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът съгласно чл.
52 ЗЗД трябва да определи по справедливост. Понятието “справедливост” е
всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от
обективните икономически условия в страната, индиция за които са
нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За да
определи паричния еквивалент на понесените от ищците душевни болки и
страдания от загубата на близък човек, съдът съобрази данните по делото за
отношенията в семейството, връзките между загиналия и ищците, начина, по
който е понесена загубата, възрастта на страните, психическата и
емоционална травма от шокиращото събитие, необратимостта на загубата.
Тези обстоятелства следва да бъдат преценени в съвкупност с лимитите на
застрахователното покритие, индициращи икономическите условия към 2020
г.
От показанията на разпитаните свидетели Г.Д.М. и С.А.К., съответно
първи братовчед на ищеца А. и син на ищеца А., се установява, че
пострадалият К.М. и съпругата му Ф. М., починала в хода на производството,
са живели заедно, отглеждайки заедно деца и внуци. К. работел като
електричар, а Ф. била домакиня и се грижела за децата. К. и сина му А.
работели често заедно. Семейството било сплотено и всички живеели в
близост един с друг.
Тези показания са достатъчни за извод, че между починалия К. и
съпругата му Ф. е съществувала здрава и хармонична брачна връзка и че те
заедно в разбирателство са отглеждали децата си, разчитайки един на друг.
Съобразявайки възрастта на сина им А., а оттук – продължителността на
връзката ми, съдът приема, че смъртта на К. е била тежка и непреодолима
5
загуба за неговата съпруга, поради което за обезщетяването на
неимуществените вреди е необходима сума в размер на 140 000 лв. С оглед
диспозитивното начало в гражданския процес на наследниците на Ф. М.
следва да се присъди поисканата от нея сума в размер на 120 000 лв. В тази
част въззивната жалба на застрахователя е неоснователна.
Съобразявайки същите, обсъдени по-горе свидетелски показания за
отношенията между починалия К. и сина му А., съдът приема за доказано, че
между тях е съществувала пълноценна връзка между баща и син, основана на
обич, разбирателство и подкрепа. Загубвайки баща си, ищецът А. е преживял
мъка, стрес и душевна болка. За тези неимуществени вреди той има право на
обезщетение в размер на 120 000 лв. Следователно въззивната жалба на А. е
основателна, а тази на застрахователя относно следващото му се обезщетение
е неоснователна.
По иска на Ф. С.: Съгласно ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС
“материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.”
Внуците не са в кръга на лицата, посочени в двете ППВС, но в конкретния
случай между починалия дядо К. и внучката му Ф. са съществували трайни и
дълбоки емоционални връзки, поради което ищцата търпи от смъртта на дядо
си продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Отношенията между дядо и внучка в
случая се отличават с близост и привързаност, които излизат извън
общоприетите. Това се дължи на особените житейски обстоятелства,
установено по делото чрез свидетелските показания – смъртта на бащата на
Ф., който е син на К., когато тя е била едва на 4 години, и отглеждането
изцяло от нейните баба и дядо Ф. и К.. При тези обстоятелства дядото е
заместил изцяло в живота на малолетното дете липсващата фигура на бащата,
което е довело до особено силна и близка връзка между тях, а оттук – до
дълбока психическа и емоционална травма от смъртта му и до възникване на
предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Освен тези конкретни обстоятелства при определяне размера на
обезщетението съдът отчете от друга страна, че Ф. вече е самостоятелен
човек, със собствено семейство и дете и че с помощта на собственото си
семейство по-лесно преодолява травмата от смъртта на дядо си. Поради това
съдът приема, че тя има право на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 20 000 лв. До този размер е основателна въззивната жалба на Ф. С..
При тези констатации и изводи първоинстанционното решение следва
да се потвърди в частта, с която е присъдено обезщетение за
6
неимуществените вреди, нанесени на починалата в хода на производството Ф.
М.. Решението ще се отмени в частта, с която е отхвърлена претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди на А. А. над присъдени размер от 100
000 лв. до претендирания размер от 20 000 лв., след което ще се присъди
допълнително сумата 20 000 лв. заедно със законната лихва, считано от
31.01.2021 г. до изплащането. Решението ще се отмени и в частта, с което е
отхвърлена претенцията на Ф. С. за обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 20 000 лв. и ще й се присъди тази сума заедно със законната лихва,
считано от 31.01.2021 г. до изплащането.
Относно разноските в първата инстанция:
Поради изхода на делото следва да се отмени първоинстанционното
решение в частта, с която А. А. е осъден да плати на застрахователя разноски
за първата инстанция в размер на 553,33 лв. Поради пълното уважаване на
неговия иск А. не дължи разноски на застрахователя.
Поради изхода на делото следва да се отмени първоинстанционното
решение в частта, с която Ф. С. е осъдена да плати на застрахователя
разноски за първата инстанция над размера от 2665,60 лв.
В полза на адв. П. В. на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата с
оглед допълнително присъдените суми следва се определи възнаграждение за
първата инстанция в общ размер от 8990 лв. и да му се присъди
допълнително сумата 1530 лв. (8990 - 7460 = 1530).
Относно разноските във въззивното производство:
Съразмерно с отхвърлената част от иска (80 000 лв.) Ф. С. дължи на
застрахователя разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство в размер на 1272 лв.
С оглед защитавания материален интерес във въззивното производство
и допълнително присъдените суми на адв. П. В. на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата съдът определя възнаграждение в размер на общо 8990 лв., от
които 3930 лв. за защитата на обезщетението на правоприемниците на Ф. М.,
3930 лв. за защитата на А. А. и 1130 лв. за защитата на Ф. С..
Застрахователят дължи и държавна такса върху допълнително
присъдените обезщетения от общо 40 000 лв. в размер на 1600 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 585 от 16.06.2022 г. по гр.д. № 847/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е отхвърлен искът на А. К.
А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. ****, чрез адв. П. В.,
против “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1463, район Триадица, бул. *****, за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане –
7
настъпила смърт на баща му К.А.М., извършено от М.М.Х., на 27.09.2020 г.,
над размера от 100 000 лв. до размера от 120 000 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. София 1463, район Триадица, бул. *****, да
заплати на А. К. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. ****,
чрез адв. П. В., допълнително сумата 20 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане – настъпила
смърт на баща му К.А.М., извършено от М.М.Х., на 27.09.2020 г., заедно със
законната лихва, считано от 31.01.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОТМЕНЯ решение № 585 от 16.06.2022 г. по гр.д. № 847/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е отхвърлен искът на Ф. Ц.
С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. ****, чрез адв. П. В.,
против “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1463, район Триадица, бул. *****, за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане –
настъпила смърт на дядо К.А.М., извършено от М.М.Х., на 27.09.2020 г., в
размер на 20 000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. София 1463, район Триадица, бул. *****, да
заплати на Ф. Ц. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. ****,
чрез адв. П. В., сумата 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на непозволено увреждане – настъпила смърт на дядо К.А.М.,
извършено от М.М.Х., на 27.09.2020 г., заедно със законната лихва, считано
от 31.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ решение № 585 от 16.06.2022 г. по гр.д. № 847/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас в частта, с която А. К. А. е осъден да заплати
на “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД сумата 555,33 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.
ОТМЕНЯ решение № 585 от 16.06.2022 г. по гр.д. № 847/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас в частта, с която Ф. Ц. С. е осъдена да заплати
на “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД разноски за първоинстанционното
производство над размера от 2665,60 лв. до размера от 3332 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 585 от 16.06.2022 г. по гр.д. № 847/2021
г. по описа на Окръжен съд – Бургас в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. София 1463, район Триадица, бул. *****, да
заплати на адвокат П. В. с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. ****, на осн. чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата допълнително сумата 1530 лв. –
възнаграждение за процесуалното представителство на Ф. М., А. А. и Ф. С. в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ****, със седалище
8
и адрес на управление: гр. София 1463, район Триадица, бул. *****, да
заплати на адвокат П. В. с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. ****, на осн. чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 8990 лв. – възнаграждение за
процесуалното представителство на А. А. и Ф. С. във въззивното
производство.
ОСЪЖДА Ф. Ц. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
****, чрез адв. П. В., да заплати на “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район Триадица,
бул. *****, сумата 1272 лв. – разноски за въззивното производство
съразмерно с отхвърлената част от иска ѝ.
ОСЪЖДА “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. София 1463, район Триадица, бул. *****, да
заплати на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Бургас
държавна такса в размер на 1600 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9