Определение по дело №66/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 345 НПК.

С Разпореждане от 02.06.2010година по НОХД № 460/10г. по описа на КРС, съдията докладчик е прекратил съдебното производство по делото и е върнал/неуточнено какво/ на РП за изпълнение на дадените указания.

Против така постановеното разпореждане е постъпил частен протест на Районния прокурор, в който се твърди, че същото е неправилно, поради следните фактически и правни съображения :На първо място, не бил законосъобразен изводът, че „ всяко едно от деянията, извършени чрез действието надупчване на гумите на един лек автомобил, само по себе си представлява отделно престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 1 НК „. Вярно било, че обв. Н. е извършил престъплението, по което му е повдигнато обвинение, не с едно телодвижение, а с няколко такива. Това обаче не налагало по необходимост и винаги извода, че с всяко едно от действията си деецът е осъществил състава на отделно престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, тъй като в конкретния случай обв.Н. е извършил отделните действия по надупчване на гумите на различните леки автомобили въз основа на едно решение и тези му действия са били насочени към една цел - престъпния резултат, очертан в постановлението за привличането му в качеството на обвиняем, респ. в обстоятелствената част на обвинителния акт и в диспозитива на същия. Именно от единството на решението и на целта при извършването на отделните телодвижения се съди за това, дали е налице едно деяние, включващо няколко телодвижения, или всяко отделно действие е и отделно деяние. Воден от посочените основни положения, наблюдаващият делото прокурор е приел, че обвиняемия въз основа на едно решение и преследвайки една обща цел е извършил едно деяние, като е надупчил последователно гумите на паркираните пред заведението леки автомобили, поради което му е повдигнал обвинение именно за едно престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, като не е приел, че се касае за продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК, което винаги изисква от обективна страна извършването на две или повече деяния. Наличието само на едно деяние изключва квалификация на престъплението като продължавано.На второ място, дори и съдията - докладчик да счита, че е следвало на обв. Н. да бъде повдигнато обвинение за извършено от него продължавано престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, то този пропуск не съставлява отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалното право на обвиняемия по чл. 55, ал. 1, предл. 1 НПК : да научи за какво престъпление е привлечен в това качество. Това е така, защото в обстоятелствената част на изготвения обвинителен акт, съгласно императивните изисквания на чл. 246, ал. 2 НПК, коректно са посочени престъплението, извършено от обвиняемия, както и времето, мястото и начинът на извършването му. Обвинението е пълно и точно формулирано от фактическа и юридическа страна, което изключва изобщо извод за допуснато нарушение на процесуални правила. Това, че съдията -докладчик и наблюдаващият прокурор са на различни мнения относно правната квалификация на престъплението, описано в обвинителния акт, не дава основание на първия да изземва функциите на прокурора, който единствен решава дали и как да повдигне обвинение пред съд за престъпление от общ характер, като му разпорежда, дори и по реда на чл. 249, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК, по какъв текст следва да квалифицира престъплението. В подкрепа на този извод е приетото в Решение №48 от 1.02.2001 г. на ВКС по н. д. № 741/2000 г., II н. о. : „ В случая обаче съдът не е могъл да се позове на неповдигането на обвинение в пълния му фактически обем и в тази връзка да даде указания на прокурора да го измени като разшири обстоятелствената му част, защото това би означавало да подмени прокурорската институция при осъществяване на конституционното й правомощие да привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и да поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер. Няма пречка изменението на обстоятелствената част на обвинението по отношение на увреждането, причинено на един от пострадалите, във връзка с наличието на обективния признат "обезобразяване" по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК да се извърши от прокурора в съдебното производство по реда на чл. 285, ал. 1 НПК, естествено, ако в хода на съдебното следствие се установят основания за това „; в Решение № 249 от 8.05.2002 г. на ВКС по н. д. № 118/2001 г., I н. о. : „ Сериозни резерви будят и "задължителните указания", дадени от първоинстанционния съд на прокурора след връщане на делото, споделени и от В. апелативен съд, въпреки подадения въззивен протест. Независимо от мълчанието на закона и по този въпрос, следва да се има предвид, че изключително правомощие на прокуратурата по чл. 127, т. 1 от Конституцията на РБ е да разрешава въпросите дали да започне наказателно преследване, срещу кого и за какво престъпление. По принцип законодателната уредба е такава, че съдът няма процесуална възможност да връща делата с указания за извършване на нови следствени действия или за повтаряне на извършени такива, а още по-малко императивно да указва на прокурора правната квалификация на извършеното - арг. от чл. 246, ал. 2, чл. 287, ал. 1, т. 1 и чл. 352, ал. 3 НПК. Не на последно място това произтича и от статута на съда като независим и безпристрастен арбитър по отношение на страните, каквито са прокурорът, обвиняемият и пострадалите.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.345 от НПК, съобрази следното:

Съдията- докладчик е приел, че на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което се изразявало в следното: Прокурорът във фактическата обстановка описана в обвинителния акт посочва, че подсъдимият Н. на датата 02.03.20Юг. срещу 03.03.20Юг. повредил чужди движими вещи като с метално шило надупчил автомобилните гуми на пет различни лица. Но при подвеждането на тези факти към съответните състави на престъпление е изписал едно обвинение по чл.216 ал.1 от НК извършено по отношение на Е. И. Б, Ю. О. К, С. Д. Я, Ф. Р. Х. и С. Д. Я.. Извършеното обаче не е осъществено с едно действие, нито е посочено да е извършено при условията на продължава престъпление. Следва да се отбележи, че всяко едно от деянията извършени чрез действието надупчване на гумите на един лек автомобил, само по себе си представлява отделно престъпление по смисъла на чл.9 ал.1 от НК. Но тъй като те са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите действия се явяват продължение на предшестващите, то е следвало прокурорът да квалифицира престъплението като продължавано престъпление. Впрочем, това процесуално нарушение е допуснато още при привличането на Н. в качеството му на обвиняем. И тъй като обвинителнияг акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване, както се сочи и в Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г. на ВКС по дело № 2/ 2002г. на ОСНК, то в настоящия случай с неправилното посочването на наказателния закон, по който е привлечено лицето като обвиняем, е нарушеното основно му право, а именно да разбере в какво точно е обвинен.

Въз основа на горните съждения, е решил, че следва да се прекрати съдебно производство и да се върне същото на Р. П., като е записал, че следва прокурорът, както при привличането на обвиняем, така и при съставянето на обвинителния акт да избегне посоченото процесуално нарушение като държи сметка за приложението на института на продължавано престъпление записан в чл.26 ал.1 от НК.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243 ал.7 от НПК, съобрази следното:

Наказателното дело №469/10 година по описа на РС – К. е било образувано по обвинителен акт, с който прокуратурата обвинява Н. Н. от Г. К., в това, че на 02.03.2010 г. срещу 03.03.2010 г. в Г. К., повредил противозаконно чужди движими вещи : 1. предна и задна десни гуми марка " Пирели „ на лек автомобил, марка " Пежо ", модел " 407 2.0 Д " с рег. № К 9600 АС на обща стойност 600, 00 / шестотин / лева, собственост на Е. И. Б. от Г.К.; 2. предна дясна гума марка " Мишелин " на стойност 173, 81 / сто седемдесет и три лева и осемдесет и една стотинки / лева и задна дясна гума марка " Кумхо на стойност 159, 25 / сто петдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки /, общо на стойност 333, 06 / триста тридесет и три лева и шест стотинки / лева, на лек автомобил марка " Мерцедес ", модел " Е 250 Д " с рег. № К 5900 АР, собственост на Ю. О. К от Г. К.; 3. задна дясна гума марка " Куриер Монца " на лек автомобил, марка " Волво ", модел "С 40" с рег. № К 8436 АС на стойност 68, 00 / шестдесет и осем / лева, собственост на С. Д. Я. от Г. К.; 4. предна и задна десни гуми марка " Радиал - Н 714 "" на лек автомобил, марка " Опел „ модел „ Зафира " на обща стойност 108, 00 / сто и осем / лева и предна дясна гума марка " Фирестон на лек автомобил марка " Опел „ модел „ Зафира " на стойност 52, 00 / петдесет и два / лева, собственост на Ф.Р. Х. от Г. К. и по същото време и на същото място унищожил противозаконно чужда движима вещ - предна дясна гума марка " Куриер Монца " 195/65К15 на лек автомобил, марка " Волво ", модел "С 40" с рег. № К 8436 АС на стойност 68, 00 / шестдесет и осем / лева, собственост на С. Д. Я от Г. К. - престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК

При тези данни, настоящия съдебен състав намира протеста за основателен.

Атакуваното разпореждане и протеста, по същество съдържат два основни момента.Налице ли е продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК и може ли съда да дава задължителни указания на прокуратурата за прилагане или не на този институт.

Настоящата инстанция намира, че по отношение на първия въпрос, дали е налице продължавано престъпление или не, следва да отговори решаващия съд с присъдата си, след като събере всички доказателства и ги анализира.Приложението на чл.23 или чл.26 от НК винаги се преценява за конкретен случай и за конкретни обстоятелства.Освен това следва да се преценява и доколко неприложението на чл.26 НК, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и дали е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник.Безспорно настоящия случай е изяснен категорично от фактическа страна и подсъдимия е запознат със приетата фактическа обстановка и с изводите на прокурора.Неприлагането на чл.26 НКот страна на прокуратурата в случая не може да се приеме за съществено нарушение на процесуалните правила.Това е така защото в обвинителния акт е записано изключително подробно случилото се и няма хипотеза, при която тази фактическа обстановка да бъде променена, с което да се ограничат правата на подсъдимия. Дори и решаващия съд да приложи института на продължавано престъпление, с това той няма да наруши права на подсъдимия, нито ще допусне нарушение на закона.

Що се отнася до указанията за задължително приложение на института на продължавано престъпление от страна на прокуратурата, то тука първоинстанционния съд е надвишил правомощията си.Безспорно е, че съда не може да дава задължителни указания на прокуратурата, относно започване на наказателно преследване, определяне на обвиняем и на престъпление.

С оглед на изложеното, протестираното разпореждане следва да бъде отменено, а делото да се върне на съда за разглеждане по същество.

Водим от изложеното и на осн.чл.345.ал.2 НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВАРазпореждане от 02.06.2010година по н.о.х.дело № 460/2010 год. по описа на Кърджалийския районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото на Районен съд Г.К. за разглеждане по същество.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.