Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на седми декември две хиляди двадесет и първа година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1882
по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
След влизане в сила на прекратителното
определение от съдебно заседание, проведено на 14.07.2020 г., производството по
делото е висящо по предявени от “Д.” ООД,
ЕИК *******, против “К.С.Д.К.” ЕООД (в
ликвидация), ЕИК *******, искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от
52 800 лева, представляваща подлежаща на връщане сума на отпаднало
основание– поради развалянето на договор за изработване на софтуер от 30.03.2017
г., сключен между “Д.” ООД,
като възложител, и “К.С.Д.К.” ЕООД, като изпълнител, и законната лихва върху
главницата от 52 800 лева за периода от датата на подаване на исковата
молба (18.09.2019 г.) до окончателното й плащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на
30.03.2017 г. между него и ответника е сключен договор за изработване на
софтуер – проектиране, разработка, внедряване на софтуер по поръчка, както и
обучение и гаранционна поддръжка на разработения софтуер. Твърди, че на
04.04.2017 г. между страните е подписано Техническо задание за разработване и
внедряване на специализирана ERP платформа (приложение № 1), в което се определя минималното съдържание
на модулите и функционалностите на системата, като в допълнителна
кореспонденция между страните по ел. поща и скайп се конкретизирали и
останалите параметри на системата. Твърди, че на 04.04.2017 г. е подписан и
протокол за определяне на срока за разработване на софтуер (приложение № 2), а
именно: седем календарни месеца, считано от 01.05.2017 г., т.е. определеният
краен срок за завършване на софтуерната програма е 01.12.2017 г.
Твърди, че съгласно чл. 3.1. от договора “Д.” ООД се е задължило да заплаща на изпълнителя ежемесечна сума в размер на
11 000 лева без ДДС или 13 200 лева с ДДС, платими по банков път
срещу издадена фактура от страна на изпълнителя в 30-дневен срок. Твърди, че е
съдействал на изпълнителя. Твърди също, че е изплатил 52 800 лева с ДДС по
четири фактури, издадени от изпълнителя, а сумата от 39 600 лева с ДДС не
е заплатена, тъй като изпълнителят не е изпълнил задълженията си по договора и
е бил забава около 2 години и са постигнати договорености да не се издават
фактури, докато не се изравни плащането с извършената работа. Твърди, че към момента
на последната платена сума – м. август 2017 г. изпълнителят ответник е изпълнил
едва около 15% от заложеното по договора, а ищецът е бил изправна страна по
договора.
Твърди, че ответникът не е изпълнил
задълженията, вменени му от договора от 30.03.2017 г. и техническото задание от
04.04.2017 г. Твърди, че в екипа на ответника изпълнител имало текучество на
кадри, а част от служителите на изпълнителя били без нужната квалификация и
опит. Твърди, че към 29.03.2018 г. оставащата за изпълнение базова функционалност
е повече от 25 точки, а към 24.01.2019 г. никой от модулите на ERP системата не е изцяло завършен и няма
функционираща система. Твърди, че никаква част от изработеното не е приемано и
около две години след изтичане на срока за изпълнение няма готов продукт за
приемане, а дори няма напълно готов частичен модул от разработената ERP система и никаква част от изработеното не е
могла да бъде полезна за ищцовото дружество. Сочи, че
изработеното страда от такива съществени недостатъци, че е напълно негодно за
неговото обикновено и договорно предназначение, т.е. лошо изпълнение,
приравнено на пълно неизпълнение.
Ищецът твърди, че поради неизпълнение на
възложеното от страна на ответното дружество с нотариална покана с рег. №
12851, том 7, № 46 от 02.09.2019 г. на нотариус с рег. № 065 на НК, връчена на
ответника на 10.09.2019 г., е отправил до ответника писмено изявление за
разваляне на договора и го е поканил да му върне заплатената сума в размер на
52 800 лева с ДДС, като до момента на подаване на исковата молба такова
плащане не е извършено.
Ищецът твърди, че поради факта, че по
изключителна вина на ответника изпълнител не е предоставен на ищцовото дружество работещ продукт – ERP платформа и генерирането на големи загуби от
липсата на същия, е потърсил друг начин за разрешаване на проблема, чрез
закупуване на друго софтуерно приложение за нуждите на ищцовото
дружество.
Ищецът сочи, че ако не се приеме, че
сключеният между страните договор е прекратен с изпратената до ответното
дружество нотариалната покана, то прави изявление за развалянето му с
предявяването на исковата молба.
Ищецът претендира направените разноски в
исковото и в обезпечителното производство.
Ответникът “К.С.Д.К.” ЕООД подава отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва развалянето на
договора от страна на ищеца, тъй като развалянето не се допуска, когато
неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на
кредитора, съгласно чл. 87, ал. 4 от ЗЗД. Твърди, че договорът е изпълнен изцяло. Сочи, че за извършването на
изпълнението управителят на ответното дружество И.Л. е уведомил управителя на ищцовото дружество Х.А. с писмо по електронна поща от
27.03.2019 г. Сочи, че самият проект е наличен в уеб среда и ищецът има достъп
до него с потребителско име и парола, предоставени от ответното дружество с
писмо по електронна поща от 20.06.2017 г. Сочи, че е изготвено и ръководство на
потребителя на английски език.
Ответникът сочи, че забавянето на
изпълнението по договора се дължи на поведението на ищеца, тъй като ищецът не е
изпълнил своите задължения по договора да съдейства в максимална степен на
изпълнителя. Твърди, че ответното дружество е приключило проекта, като е
уведомило за това ищеца на 27.03.2019 г. Сочи конкретни искания към възложителя
за оказване на съдействие по договора, като два големи периода (16.10.2017 г. –
07.02.2018 г. и 04.06.2018 г. – 27.03.2019 г.) са довели до забавяне от над 1
година и 1 месец. Сочи, че доколкото забавянето на изготвянето на проекта се
дължи на отказа на ищеца да изпълни договорното си задължение за оказване на
съдействие на ответното дружество, то не е налице основание за разваляне на
договора от страна на ищеца и претендиране на връщането на платените по
договора суми.
Ответникът оспорва претенцията за неустойка,
тъй като забавянето се дължи на отказа на ищеца да окаже съдействие на
ответното дружество за изпълнение на договора. Сочи, че дори и да е налице
разваляне на договора, искът за неустойка би бил неоснователен, тъй като се
претендира неустойка за забава, която не се дължи при разваляне на договора.
Ответникът претендира направените по делото
разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор на
исковата молба е подадена от ответника насрещна искова молба, посочена по-долу.
В допълнителната искова молба ищецът
поддържа предявените искове и оспорва възраженията на ответника. Поддържа, че при развалянето на договора с
нотариалната покана до ответника не е даден допълнителен подходящ срок за
изпълнение, тъй като не се касае за частично неизпълнение, каквото предвижда
нормата на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД, а за толкова съществени недостатъци на
изработеното, които се приравняват на пълно неизпълнение на поръчаното (чл.
265, ал. 2 от ЗЗД). Твърди, че крайният срок за изпълнение на възложеното е бил
01.12.2017 г. и твърдението на ответника, че е изпълнил 2 години и 2 месеца
след крайния срок за изпълнение не може да го направи изправна страна по
договора. Оспорва възражението на ответника, че към 27.03.2019 г. е изпълнил и
е имало завършен продукт, който е наличен в уеб средата към 20.06.2017 г.,
както и изготвеното ръководство на потребителя на английски език, което никога
не е предавано на ищеца и е създадено за целите на настоящото производство.
Твърди, че е оказал необходимото съдействие на ответника. Твърди, че
неизпълнението на договора от страна на изпълнителя е в резултат на липса на
квалифициран персонал при последния. Твърди, че неустойката се дължи за всяко
неизпълнение на договора, а не само за забава, както неправилно сочи
ответникът.
С
допълнителната искова молба ищецът предявява при условията на евентуалност нови искове – в случай, че бъде
уважена претенцията на ответника по насрещната искова молба, то ищецът предявява
при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за намаляване на размера на дължимото
възнаграждение поради недостатъци на изработеното, както и при условията на
евентуалност искове с посочено от ищеца правно основание чл. 55 от ЗЗД и чл. 59
от ЗЗД за неоснователно обогатяване с посочени за остатъка от заплатената от
ищеца сума, както и евентуален иск по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение в размер на
законната лихва за забава върху главницата от датата на получаване на
нотариалната покана – 10.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
В случая не се касае за изменение на
основанието на предявения иск, а се заявява ново основание и нов петитум. Същите са заявени при условията на евентуалност,
ако бъде уважен насрещният иск на ответника. По отношение на тези искове са
налице и констатирани нередовности. Поради това съдът
е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл. 214, ал. 1 от ГПК.
Предявяването на нови искове в хода на делото е недопустимо, извън лимитативно
посочените от закона случаи, което не е налице в случая при подадената
допълнителна искова молба по чл. 372 от ГПК. Поради горното същите не са приети
за разглеждане от съда, а се дължи произнасяне само по исковете, предявени с
първоначалната искова молба, респективно в насрещната искова молба.
В допълнителния отговор ответникът поддържа
направените оспорвания и възражения срещу предявените искове. Оспорва
твърденията на ищеца, че е налице изпълнение от ответника извън срока или
частично изпълнение. Сочи, че смисълът на чл. 1.1. и чл. 5.1. от договора е
възложителят ищец да участва активно в хода на изпълнение на договора,
включително да дава насоки и определя изискванията към софтуерното приложение,
както и функциите и модулите, с които това приложение следва да разполага.
Ответникът възразява, че ръководството на
потребителя на английски език е налично от 06.03.2019 г. в профила на З.Ц.в Google
Drive и ищецът е имал
възможност да се запознае с него, поради което счита за опровергана тезата на
ищеца, че същото е съставено за целите на настоящото производство. Оспорва
твърдението на ищеца за липса на квалифициран персонал в ответното дружество,
тъй като включването на допълнителни лица в изпълнението на процесния проект
показвало, че ответното дружество разполага с достатъчно квалифицирани кадри за
осъществяването му.
Ответникът сочи, че причината завършеният
проект да не е предаден на ищеца е липсата на пълно заплащане от негова страна.
Прави възражение, че упражнява право на задържане по смисъла на чл. 90 от ЗЗД.
Съдът не е приел така направеното възражение, тъй като същото е следвало да
бъде направено в срока за отговор на исковата молба, а е направено с
допълнителния отговор, поради което е преклудирано и
поради това недопустимо.
В срока за отговор на исковата молба е подадена насрещна искова молба, с
която са предявени от “К.С.Д.К.” ЕООД (в ликвидация) против “Д.” ООД насрещни искове с правно
основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от
52 800 лева, представляваща възнаграждение за предоставени услуги по
договор за разработване на софтуер от 30.03.2017 г., както и законната лихва
върху главницата от 52 800 лева за периода от датата на подаване на
насрещната искова молба (24.10.2019 г.) до окончателното й плащане.
Ищецът по насрещния иск “К.С.Д.К.” ЕООД твърди, че по силата на сключения между
страните договор “Д.” ООД се е задължило да заплати цена в размер на 11 000 лева без ДДС или
13 200 лева с ДДС за всеки месец за времето на изпълнение на договора.
Твърди, че съгласно протокол за определяне на срок за разработване на софтуер
на основание чл.2.2. от договора, срокът за разработка и внедряване на
системата е 7 календарни месеци, считано от 01.05.2017 г., т.е. началото на
този срок е един месец след началната дата на изпълнението на договора. Твърди,
че срокът за изпълнение на договора е 8 месеца, за който период дължимата от
ответника по насрещния иск цена по договора е 88 000 лева без ДДС или
105 600 лева с ДДС.
Ищецът по насрещния иск твърди, че договорът
е изпълнен изцяло от “К.С.Д.К.” ЕООД, поради което за “Д.” ООД е възникнало
задължение да заплати цялата уговорена цена по договора. Твърди, че дружеството
възложител е уведомено за изпълнението, като забавянето на изпълнението по
договора се дължи на поведението на ответника по насрещния иск – липса на
съдействие от възложителя и многократни промени от страна на управителя Х.А. на
изискванията към проекта. Излага доводи, каквито е изложил и в отговора на
исковата молба, описани по-горе. Твърди, че ответникът по насрещния иск е
изпаднал в забава.
Твърди, че за ответника по насрещния иск е
възникнало задължението да заплати цялата уговорена цена по договора. Твърди,
че ответникът по насрещния иск не е заплатил дължимата цена по чл. 3.1. от
договора за 4 месеца по 11 000 лева без ДДС или 13 200 лева с ДДС,
т.е. в общ размер на 52 800 лева с ДДС, за която са издадени фактури №
**********/29.12.2017 г., № **********/01.06.2018 г., № **********/ 01.10.2019
г. и № **********/21.10.2019 г. Твърди, че ответникът няма намерение да заплати
доброволно тези задължения, а отказът за доброволно изпълнение е виден и от
обстоятелството, че ответникът по насрещния иск твърди разваляне на договора,
за което е предявил първоначалния иск по настоящото дело.
Ответникът по насрещния иск “Д.” ООД подава отговор, в който оспорва насрещния иск като неоснователен и
недоказан. Възразява срещу твърденията на ищеца по насрещния иск, че срокът за
изпълнение бил 8 месеца. Сочи, че срокът за изпълнение на договора е 7 месеца,
считано от 01.05.2017 г. до 01.12.2017 г. и дължимата цена за целия договор е в
размер на 92 400 лева, т.е. 7 месеца по 13 200 лева. Излага доводи,
каквито е изложил в исковата молба и в допълнителната искова молба, описани
по-горе, че договорът и техническото задание не са изпълнени от изпълнителя и
не е възникнало задължение за заплащане на останалата част от сумата по договора.
Възразява, че никаква част от изработеното от изпълнителя не е приемано, тъй
като около 2 години и 2 месеца след срока за изпълнение няма готов продукт за
приемане, дори не е имало наличие на напълно готов частичен модул от
разработваната ERP
система и никаква част от изработеното не е могла да бъде полезна на
възложителя. Възразява, че до цялостно тестване на ERP системата не се е стигнало. Възразява, че
изпълнителят не е удостоверил изпълнението на договора с приемо-предавателен протокол
съгласно предвиденото в чл. 1.3. от договора и не е канил възложителя да приеме
работата. Възразява, че изпълнителят не е внедрил системата съгласно чл. 1.4.
от договора и не е предоставил изходния код на системата в собственост на
възложителя. Оспорва твърденията на ищеца по насрещния иск, че възложителят не
е оказал необходимото съдействие и че е променял изискванията за проекта. Сочи,
че кредиторът не е длъжен да приеме изпълнение извън срока и/или частично
изпълнение. Оспорва твърдението на изпълнителя, че е изпълнил точно
задълженията си по договора – в уговорения обем, качествено и в срок.
Ответникът по насрещния иск оспорва, че
сумите по фактура № **********/ 29.12.2017 г. и фактура № **********/01.06.2018
г. не се дължат поради постигната договорка между страните да не се заплащат до
изравняване на фазите на проекта, а втората фактура и поради неполучаването й
от възложителя. Оспорва, че сумите по фактура № **********/01.10.2019 г. и
фактура № **********/21.10.2019 г. не се дължат, тъй като не са извършвани
софтуерни услуги за м. септември 2019 г. и съответно за м. октомври 2019 г. и
същите били издадени само за целите на настоящото производство. По отношение на
тези две фактури твърди, че към датата на издаването им договорът е бил
развален с отправената до изпълнителя нотариална покана от 10.09.2019 г. Сочи,
че дори да се приеме противното – дължимият остатък при хипотеза на изпълнение
на договора, каквото не е налице в случая, е в размер на 39 600 лева (за 3
месеца по 13 200 лева), а не 52 800 лева.
В допълнителната насрещна искова молба
ищецът по насрещния иск поддържа предявените искове и изложените в насрещната
искова молба твърдения. Оспорва доводите на ответника. Оспорва също, че е
налице постигната между страните договореност за изравняване на изпълнението по
проекта и плащането. Сочи, че ответникът по насрещния иск е получил фактурите с
връчването на насрещната искова молба. Сочи, че поканата за разваляне на
договора е достигнала до изпълнителя на 09.10.2019 г., поради което това
волеизявление не би могло да окаже въздействие по отношение на фактура №
**********/01.10.2019 г.
В допълнителния отговор на насрещната искова
молба ответникът по насрещния иск поддържа направените оспорвания и възражения
срещу предявените искове. По отношение на евентуално предявени искове, които
ответникът по насрещния иск твърди да поддържа в насрещния допълнителен
отговор, съдът препраща към изложеното по-горе. В допълнение следва да се
посочи, че е недопустимо да се предявява насрещен иск срещу предявения от
ответника насрещен иск, тъй като би се стигнало до недопустимо по ГПК
съединяване на искове.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че на 30.03.2017 г. между “Д.” ООД, като възложител, и “К.С.Д.К.” ЕООД, като изпълнител, е сключен договор за разработване на софтуер.
Съгласно чл. 1.1. от договора, възложителят възлага, а изпълнителят се задължава: заедно с представители на възложителя да изготви детайлно описание на бизнес процесите, които ще се обслужват от уеб базирано софтуерно приложение за управление на продажбите и поддръжката на мобилни устройства; да разработи и внедри в експлоатация самото уеб базирано софтуерно приложение; да изготви ръководство за потребителя на английски език; да обучи нарочния персонал за работа с приложението и да поддържа гаранционно същото за срок от една година от пускането му в експлоатация.
Съгласно чл. 1.3. от договора, удостоверяването на изпълнението на дейнсотите, с изключение на гаранционното поддържане, се извършва с приемо-предавателен протокол, подписан от представители на страните.
Съгласно чл. 1.4. от договора, след внедряването приложението, включително неговия изходен код, става собственост на възложителя.
Съгласно чл. 2.3. от договора, изпълнението на договора започва на 01.04.2017 г., като срокът за разработване и внедряване няма да надхвърля осем календарни месеца, считано от началната дата, т.е. до 01.12.2017 г.
Съгласно чл. 3.1. от договора, за времето на изпълнението му възложителят дължи на изпълнителя ежемесечна сума в размер на 11 000 лева без ДДС, платими по банков път срещу издадена от изпълнителя данъчна фактура. Плащането се извършва до 30 календарни дни от получаване на съответната фактура.
Представено е от ищеца и техническо задание от 04.04.2017 г. за разработване и внедряване на специализирана ERP платформа.
Представен е по делото и протокол за определяне на срок за разработване на софтуер, подписан между страните на 04.04.2017 г., като срокът е определен на седем календарни месеца, считано от 01.05.2017 г.
Представени са издадени от ответника на ищеца фактури №№ **********/ 03.04.2017 г. (за м. април 2017 г.), **********/02.05.2017 г. (за м. май 2017 г.), **********/01.06.2017 г. (за м. юни 2017 г.) и **********/01.07.2017 г. (за м. юли 2017 г.), **********/29.12.2017 г. (за м. декември 2017 г.), **********/01.06.2018 г. (за м. май 2018 г.), **********/01.10.2019 г. (за м. септември 2019 г.) и **********/ 21.10.2019 г. (за м. октомври 2019 г.), всяка от които на стойност от по 13 200 лева с ДДС.
Представени са и платежни документи за четири суми от по 13 200 лева, платени от ищеца на ответника на 26.04.2017 г., съответно на 05.06.2017 г., съответно на 12.07.2017 г. и съответно на 14.08.2017 г. Общата стойност на същите е в размер на 52 800 лева.
От ответника е представено ръководство на потребителя на английски език.
Представена е от страните кореспонденция по електронна поща. Представено е от ищеца и писмо от 24.01.2019 г. за необходимата функционалност на проект от 23.01.2019 г., и съответно от ответника – писмо за необходимата функционалност от 04.02.2019 г. Представено е от ответника писмо от 27.03.2019 г., изпратено от ответника да ищеца, в което е посочено, че поради неплащането на две фактури (№ 217/29.12.2017 г. и № 229/01.06.2018 г.) няма да доставят поръчания програмен продукт въпреки завършването на неговата разработка, както и че преди да предадат крайната версия и да започват гаранционното поддържане, трябва да издадат още две фактури и да получат плащането по тях.
Представени са от ответника и ищеца по насрещния иск две писма по електронна поща от 28.03.2019 г. В писмото си от 28.03.2019 г. ищецът посочва, че са платили 50% от стойността на проекта, а не е доставено нищо, което да използват, като забавянето е две години; посочено е, че приложените фактури не са приети; посочено е, че имат намерение да прекратят договора и да получат връщане на платените до момента суми, за което изпълнителят ще получи нотариална покана. В писмото си от 28.03.2019 г. ответникът посочва, че нямат съгласие за частична доставка, а за доставка на окончателна версия, като забавянето е 15 месеца, а не две години, като забавянето от 12 месеца се дължи на самия възложител; посочено е, че неплатените фактури не били отказани от тях; посочено е, че не само ще отхвърлят връщане на платените суми, но и ще поканят възложителя да плати остатъка и ще начислят всички извънредни часове според пазарните цени.
Представена е от ищеца нотариална покана, изпратена от ищеца до ответника и получена от последния на 10.09.2019 г., с която ищецът възложител разваля договора от 30.03.2017 г. поради виновното му неизпълнение от страна на ответника изпълнител на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и кани ответника в седмодневен срок от получаването на поканата да върне зпалатената сума в размер на 52 800 лева като дадена на отпаднало основание.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.Г.. Вещото лице дава заключение, че фактури №№ **********/29.12.2017 г., **********/01.06.2018 г., **********/01.10.2019 г. и **********/21.10.2019 г. са осчетоводени при “К.С.Д.К.” ЕООД и същите са включени в дневника за продажби. При “Д.” ООД е осчетоводена фактура № **********/29.12.2017 г. през м. януари 2018 г., и съответно е осчетоводена рекламация в размер на 13 200 лева, а останалите три фактури не са осчетоводени в счетоводните регистри на “Д.” ООД, не са включени в дневниците за покупки и не е ползван данъчен кредит. Вещото лице дава заключение, че съгласно т. 2.3. от договора изпълнението на договора започва на 01.04.2017 г. и няма да надхвърли осем месеца, считано от началната дата, и съответно размерът на задълженията за осем месеца е в общ размер на 105 600 лева, от които за четири месеца е в размер на 52 800 лева – платени и за четири месеца е 52 800 лева – неплатени. Вещото лице дава заключение, че съгласно т. 1.1. от приложение № 2/04.04.2017 г. срокът е седем календарни месеца, считано от 01.05.2017 г. и съответно за седем месеца възнаграждението е в общ размер на 92 400 лева, от които за четири месеца е 52 800 лева – платени и за три месеца е 39 600 лева – неплатени.
По делото е изслушано, оспорено от ответника и прието заключение на съдебно-техническа експертиза на вещото лице Д.К.. Вещото лице дава заключение, че при посещение в офиса на ищеца му е отговорено, че не разполага със софтуер, внедрен в експлоатация и работеща софтуерна програма от клас ERP. При посещение в офиса на ответника и разглеждане и анализиране на софтуерния продукт, който му е предоставен, вещото лице е установило, че няма технологичен начин за определяне на състоянието и степента на разработване на софтуерния продукт към 01.12.2017 г.
Вещото лице К. дава заключение, че техническото задание от 04.04.2017 г. включва разработката на шест модула: 1. Каталог с продукти; 2. GMS; 3. Склад; 4. Продажби; 5. Сервиз; 6. Фактуриране. Дава заключение, че в предоставения му за изследване софтуер не се откриват данни за разработка на нито една от функционалностите на модул GMS, а по останалите модули се откриват разработени отделни части, което не означава, че даденият модул е изпълнен и работи съобразно изискванията на клиента. Дава заключение, че няма нито един от цитираните по-горе модули, който да е разработен изцяло съгласно изискванията на техническото задание от 04.04.2017 г. и да изпълнява изцяло функциите на заданието. Дава заключение, че модул Каталог с продукти съдържа разработени функционалности, които определят степен на завършеност на модула около 80%; посочените функционалности на модул GMS не съществуват; модул Склад съдържа разработени функционалности, които определят степен на завършеност на модула около 45%; модул Продажби съдържа разработени функционалности, които определят степен на завършеност на модула около 20%; модул Сервиз не съдържа разработени функционалности съгласно техническото задание от 04.04.2017 г. и следователно степента на завършване на модула е 0%; модул Фактуриране съдържа функционалности, които определят изработеното на 28%.
Вещото лице К. дава заключение, че за да се счита, че има ERP система в базов вариант, е необходимо всички модули да функционират на 100%, както и да функционират всички връзки на модулите с базата данни и връзките на модулите помежду им. Посочва, че при изследвания софтуер липсват характерните белези на ERP системите, а именно: ERP системата обединява всички процеси в единна, интегрирана софтуерна система, използваща обща база данни, така че различните отдели да могат лесно и ефективно да споделят информация помежду си. ERP системата е напълно интегрирана, което означава, че информацията се въвежда еднократно и без допълнителна обработка намира своето отражение във всички свързани модули, като незабавно става достъпна за всички лица, упълномощени да я ползват. Вещото лице дава заключение, че при изследването на предоставения му софтуер не се установи нито един от модулите да функционира на 100 %, а така също не се установи да е постигнато и единност на базата данни, поради което създаденият софтуер не може да се ползва като софтуерна програма от клас ERP.
Вещото лице К. дава заключение, че няма изготвена софтуерна програма от клас ERP, а разработеният софтуер, предоставен му за изследване от ответника, не
отговаря на изискванията на Техническото задание от 04.04.2017 г.
Вещото лице К. дава заключение, че установените несъответствия възпрепятстват използването на софтуера като ERP система. Дава заключение, че установените недостатъци в разработения софтуер го правят негоден за обикновеното и договорното му предназначение, тъй като договорът и техническото задание изискват разработката на специализирана ERP платформа, а изпълнението съществено се отличава от такава; поради тази причина разработеният софтуер е негоден за обикновеното и договорното му предназначение.
Вещото лице К. дава
заключение, че технически е възможно създадените модули да се доработят, с
оглед изпълнение на техническото задание, но това решение е изцяло в
оперативната самостоятелност на възложителя по договора.
Вещото лице К. дава
заключение, че съгласно получено електронно писмо от Х.А., изпратено от З.Ц.,
на Х.А. е предоставена информация за VPN
достъп до проекта на
20.06.2017 г. в 12,58 часа, като при проверка установява, че чрез предоставената
информация може да се достъпи разработения софтуер. Вещото лице посочва, че
няма технологичен начин за определяне на състоянието и степента на разработване
на софтуерния продукт към 20.06.2017 г., тъй като не е използвана програма за
проследяване на версиите на софтуера.
Вещото лице К. дава
заключение, че от предоставената информация от профила в Google Drive на З.Ц.последната модификация на файла Ръководство на
потребителя на английски език е била към дата 06.03.2019 г., но не може да
установи кога ръководството е качено в профила. Дава заключение, че не му е
предоставена информация дали е предоставен на “Д.” ООД, в частност
на Х.А., и кога достъп до профила в Google
Drive на З.Ц., както и не
разполага с данни дали ръководството на потребителя е достигнало до дружеството
възложител.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-техническа експертиза на вещото лице А.А.. Вещото лице дава заключение, че предоставеното по делото техническо задание дава подробни указания какви и колко да са минималния брой модули на специлизираното ERP-решение, което следва да бъде изработено. Дава подробни указания и какви функционалности следва да имат желаните модули. Вещото лице посочва, че заданието е достатъчно за първоначална настройка и адаптиране на стандартната система към изискванията на компанията, но самото задание не е достатъчно за тестване и внедряване на самата система, поради липсата на информация в него относно анализ на данните, които подлежат на пренос към новата система, организационна структура на компанията, подробно описание на процесите в нея.
При разпита воденият от ищеца
свидетел З.Ц.казва, че е работил в ответното дружество от 2012 г. до началото
на 2020 г. Казва, че ответното дружество не е предоставило на клиента “Д.” ООД в краен вариант ERP-програмата. Казва, че не е стигнало до тестване на програмата с клиента,
както и че не е имало изцяло завършена система, която да предадат на клиента,
докато свидетелят е работил в ответното дружество и бил ръководител на проекта.
Казва, че Х.А. – управител на ищцовото дружество,
искал да му се показва какво се прави и развитието. Казва, че са правили
виртуални срещи и управителят е казвал какво не харесва в изпълнението и след
това те го оправяли при възможност. Казва, че програмистите са контактували
директно с клиента “Д.” ООД с имейли, въпроси, което е нормална практика, когато се прави един
продукт. Казва, че А. им е съдействал при изпълнение на проекта.
Останалите доказателства съдът
намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Предявени
са искове с
правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. трето и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Неоснователното обогатяване може да се дефинира като правоотношение, възникнало от разместване на имуществени блага, като това обогатяване не е с основание.
При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД основанието е съществувало при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи (Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленум на ВС).
В случая не се спори между страните и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че въз основа на сключения между ищеца като възложител и ответника като изпълнител договор за разработване на софтуер от 30.03.2017 г., е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за услуга, като разновидност на договора за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Изпълнението на възложената работа и нейното предаване на възложителя обуславят правото на изпълнителя на съответно заплащане на услугата. В случая изпълнителят се е задължил да осигури разработване на софтуер – ERP система (уеб базирано софтуерно приложение за управление на продажбите и поддръжката на мобилните устройства) и съответно да внедри в експлоатация приложението, да изготви ръководство за потребителя на английски език и обучи персонала за работа с приложението.
По дефиниция ERP система е софтуер за управление на бизнеса, проектиран като определени програмни модули, които обединяват основните функционални области в едно предприятие. Същата предвижда централизирано събиране на данни, без дублиране на същите, и осигуряват цялостен поглед на дейността на предприятието. Както е посочено в приетото заключение на съдебно-техническата експертиза на вещото лице К., което съдът кредитира като ясно и обосновано, ERP системата обединява всички процеси в единна, интегрирана софтуерна система, използваща обща база данни, така че различните отдели да могат лесно и ефективно да споделят информация по между си. За да бъде интегрирана ERP системата, следва информацията да се въвежда еднократно и без допълнителна обработка да намира своето отражение във всички свързани модули, като незабавно става достъпна за всички лица, оторизирани да я ползват. Следователно за да бъде налице функционираща и въведена в експлоатация ERP система, следва да са разработени всички модули на 100% и съответно да са създадени и да функционират всички връзки на модулите с базата данни и връзките на модулите помежду им.
От заключението на съдебно-техническата
експертиза на вещото лице К. се установява, че при процесния софтуер за нито
един от модулите не са разработени напълно всички предвидени функционалности, а за един от модулите (модул GMS) не са открити създадени
функционалности. Не се установява да е постигната и единност на базата данни,
поради което вещото лице прави извод, че създаденият
софтуер не може да се ползва като софтуерна програма от клас ERP. Горното се установява и от показанията на
свидетеля Ц.(бивш служител на ответника), които съдът кредитира като ясни и
непротиворечиви, съгласно които ответното
дружество не е предоставило на клиента “Д.” ООД в краен вариант завършена ERP-програма и не се е стигнало до тестване на същата. С оглед на горното
се налага извода, че разработеният от ответника софтуер не може да се приеме за
годен за обикновеното и съответно за предвиденото в договора предназначение.
Поради изложеното по-горе, неоснователно остава възражението на ответника “К.С.Д.К.” ЕООД, че договорът е изпълнен изцяло от страна на ответното дружество. Ирелевантно е и соченото от ответника, че управителят на ищцовото дружество е имал достъп до проекта в уеб среда. От значение в случая е единствено дали софтуерът е реално и изцяло разработен за основното си предназначение като ERP система съгласно договора и техническото задание, както и дали е внедрен при ищцовото дружество, което не се установява по делото. Не се установява и работата да е предадена и приета от ищеца възложител. Предоставянето на достъп до проекта в уеб пространството, който е в работен вариант, не може да се приравни на предаване на завършения софтуерен продукт и съответно не установява внедряването му, каквито именно са задълженията на ответника по процесния договор.
Недоказани и поради това неоснователни са
възраженията на ответника, че забавата по договора се дължи на причина, за
която отговоря ищеца възложител. Напротив, от показанията на свидетеля Ц.се
установява, че са правени виртуални срещи с представители на ищцовото дружество, както и че управителят на последното А. е съдействал на ответника при изпълнение
на проекта.
Неизпълнението на възложеното от страна на ответника изпълнител е довело до едностранното разваляне на процесния договор от ищеца възложител на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, без да бъде даден допълнителен срок за изпълнение, с отправяне на писмено уведомление, оформено като нотариална покана, връчена на ответника на 10.09.2019 г.
Към датата на уведомлението ищецът
възложител също е неизправна страна по облигационното правоотношение, доколкото
от приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че не
са платени четири от издадените от ответника фактури с №№
**********/29.12.2017 г., **********/01.06.2018 г., **********/01.10.2019 г. и
**********/21.10.2019 г. Без значение е дали същите са осчетоводени от ищеца
към този момент или как са били осчетоводени. С оглед на това съдът приема, че следва да се разгледа възможността за
развалянето на договора, ако и двете страни по него са неизправни, както и ако
не е даден допълнителен срок за изпълнение.
В Решение № 151/09.12.2014 г. по т.д. №
1970/2013 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О., е даден отговор на така поставения
правен въпрос, като е прието, че “чл. 87, ал. 1 ЗЗД (като основен
регламент на развалянето на договорите) не поставя изрично условие страната, която разваля договора да
бъде изправна, като се акцентира на качеството й на кредитор в облигационната
връзка. От синалагматичната природа на двустранния
договор, изразена чрез пряката
функционална връзка между насрещните задължения, следва, че всеки е и кредитор
и длъжник едновременно, от което
се извежда и възможността всяка от страните, независимо че не е изпълнила
собственото си задължение, с оглед неизпълнението на противната страна да
развали едностранно договора. От изложеното следва, че при неизправност на
двете страни, в хипотеза на настъпила изискуемост на задълженията, при липса на
взаимната им обусловеност и при липса на готовност за изпълнение на
задълженията и в хода на процеса по двустранен договор, всяка от тях може да
развали договора едностранно.”
Следователно в случая за ищеца е възникнало потестативното право да развали процесния договор поради неизпълнение на задълженията на ответника изпълнител.
В Решение № 175/31.01.2019 г. по гр.д. № 3115/2017 г. по описа на ВКС, Г.К., III Г.О. е прието, че договорът за изработка може да бъде развален без предизвестие от поръчващия, ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни работата в срок, или по уговорения, или по надлежен начин (чл. 262, ал. 2 от ЗЗД). Когато изработеното е с недостатъци, които го правят негодно за употреба, респ. безполезно, съгласно чл.265, ал. 2 ЗЗД за поръчващия възниква правото да развали договора и да претендира връщане на даденото от него на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Даденото разрешение следва да се приложи в разглеждания случай. По делото се установява от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза на вещото лице К., че изработеният софтуер не отговаря на договореното и не може да служи за обикновеното и договореното предназначение.
Дори и да не се приеме, че договорът не е надлежно развален с отправеното уведомление, обективирано в нотариалната покана на ищеца до ответника, то се счита, че изявление за разваляне е направено, когато кредиторът заяви претенция за последиците от развалянето - връщане на даденото по реда на чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Следователно това е сторено с подаването на исковата молба. С исковата молба може да бъде развален двустранния договор, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок или посоченият срок е недостатъчен. Договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящия срок с оглед обстоятелствата, каквото изпълнение по договора (разработване в цялост и внедряване на процесния софтуер) не се установява от ответника по делото (така в Решение № 37/22.03.2011 г. по гр.д. № 920/2009 г. по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О.; Решение № 178/12.11.2010 г. по т.д. № 60/2010 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
Неоснователно остава възражението на ответника “К.С.Д.К.” ЕООД по чл. 87, ал. 4 от ЗЗД, че не е налице валидно разваляне на договора от страна на ищеца, доколкото неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора. От заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице К. се установява, че процесният софтуер е единна ERP система, която функционира при наличието на всички заложени модули и въведени връзки между тях. Поради това процесният софтуер е следвало да бъде изпълнен изцяло във всички модули и връзките между тях, както и да бъде въведен в експлоатация при ищеца. Установява се, че модулите не са завършени, някои са дори под 50% разработени функционалности, а предвидените в техническото задание функционалности на един от модулите изобщо не се установява да са разработени. С оглед на горното не може да се приеме възражението на ответника, че неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на възложителя.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че процесният договор е развален поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника изпълнител. Развалянето на договора прекратява действието му с обратна сила, което означава, че всеки трябва да върне това, което е получил на отпаднало основание.
В случая не се спори
между страните и се установява от събраните по делото писмени доказателства –
платежни документи, че по процесния договор ищецът е платил на ответника общата
сума от 52 800 лева. Тълкувайки действителната воля на страните по реда на
чл. 20 от ЗЗД и съобразявайки еднократността на
престацията (разработване на софтуер), съдът намира, че в чл. 3.1. от договора
не определя продължително изпълнение по смисъла на изключението по чл. 88, ал.
1 от ЗЗД, а определя единствено разсрочване на договореното задължение за
заплащане на възнаграждението на изпълнителя.
По делото не се установява от ответника, който носи доказателствената тежест за това, наличие на основание за задържането на претендираната от ищеца сума, включително завършване изцяло и внедряването на процесния софтуер съгласно договора и техническото задание.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за сумата от 52 800 лева е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Предвид уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и
акцесорната претенция за законна лихва върху присъдената главница от 52 800 лева за периода от датата
на подаване
на исковата молба (18.09.2019 г.) до
окончателното й плащане.
По насрещните искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Както е посочено по-горе, въз основа на сключения между ответника по насрещния иск като възложител и ищеца по насрещния иск като изпълнител договор за разработване на софтуер от 30.03.2017 г. е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за услуга, като разновидност на договора за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Изпълнението на възложената работа и нейното предаване на възложителя обуславят правото на ищеца по насрещния иск да претендира съответното договорено възнаграждение съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, която норма предвижда, че поръчващият трябва да заплати възнаграждение на изпълнителя за приетата работа.
В случая ищецът по насрещния иск се е задължил да
изпълни възложената му работа по
разработването и внедряването на софтуер при ответника по насрещния иск.
От съвкупния анализ на събраните по
делото писмени доказателства и заключенията на съдебно-техническата експертиза
не се установява ищецът по насрещния иск да е изпълнил в цялост възложената
работа. Не се установява и изработената част от софтуера да е годна за
обикновената и съответно за предвидената в договора употреба. Не се установява
и изработената част да е приета от ответника по насрещния иск. Не се установява
внедряване на софтуера и предаване на неговия изходен код от изпълнителя на
възложителя съгласно чл. 1.4. от процесния договор.
Недоказани остават твърденията на ищеца
по насрещния иск за неоказване на необходимото съдействие от страна на
възложителя. От изслушаното и прието заключение на съдебно-техническата
експертиза на вещото лице А. се установява, че предоставеното техническо
задание дава подробни указания какви и колко да са минималния брой модули и
функционалности на специлизираното ERP-решение, което следва да бъде
изработено, както и че същото е достатъчно за първоначална настройка и
адаптиране на стандартната система към изискванията на компанията. От показанията на свидетеля Ц.(бивш служител на
дружеството изпълнител) се установява, че са правени виртуални срещи с
представители на “Д.” ООД и управителят на същото
е съдействал на изпълнителя при
изпълнение на проекта. Извод за оказаното от възложителя съдействие може да се
направи и от представената по делото кореспонденция между страните.
С
оглед на горното не може да се приеме, че възложената работа е изпълнена и
предадена на възложителя, което да обуслови правото на изпълнителя
на съответно заплащане на услугата. За процесуална икономия съдът препраща към
изложените по-горе мотиви по първоначалния иск.
По изложените съображения съдът намира, че искът с правно основание чл.266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за сумата в размер на 52 800 лева, представляваща възнаграждение за предоставени услуги по договор за разработване на софтуер от 30.03.2017 г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Поради отхвърлянето на главния иск, следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху главницата от 52 800 лева, считано от датата на подаване на насрещната искова молба (24.10.2019 г.) до окончателното й плащане.
По разноските:
Съгласно представения списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът по
първоначалния иск “Д.” ООД претендира разноски в общ размер на
14 986,60 лева, от които 2 481,60
лева – държавна такса, 900 лева – възнаграждение
на вещо лице, 40 лева – държавна такса в
обезпечително производство, 5 500 лева – адвокатско възнаграждение в
исковото производство по първоначалните искове, 3 000 лева – адвокатско
възнаграждение по насрещните искове и 2 975 лева –
адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство, като за плащането на адвокатските възнаграждения са представени
доказателства съгласно указанията по т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк.
дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
По делото не са представени доказателства за платената
държавна такса в обезпечителното производство, поради което същата не се взема
предвид при определянето на разноските на ищеца.
Ответникът по първоначалните искове и ищец по насрещните искове е направил възражение за прекомерност на претендираните от ищеца адвокатски възнаграждения на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, което следва да бъде разгледано от съда. В случая минималното адвокатско възнаграждение при заявен с исковата молба интерес от 62040 лева, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 2 391,20 лева. При съобразяване на правната и фактическа сложност на делото съдът намира, че възражението на ответника по първоначалните искове е основателно и уговореното от ищеца по първоначалните искове адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер от 2 391,20 лева. В този размер същото следва да бъде съобразено при изчисляване на разноските по делото.
В случая минималното адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство при интерес от 62 040 лева, изчислено съгласно чл. 7, ал. 7 от горецитираната наредба, възлиза на 1 460,60 лева, до който размер следва да бъде намалено и съобразено при определяне на разноските предвид основателността на възражението на ответника.
Минималното адвокатско възнаграждение по насрещните искове при интерес от 52 080 лева, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от горецитираната наредба, възлиза на 2 114 лева, до който размер следва да бъде намалено и съобразено при определяне на разноските предвид основателността на възражението на “К.С.Д.К.” ЕООД (в ликвидация).
С оглед изхода на спора на “Д.”
ООД следва да бъдат присъдени
разноски по делото в общ размер на 8 331,91 лева, съразмерно с уважената
част от първоначално предявените искове и при съобразяване отхвърлянето на
насрещните искове.
Съгласно представения списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът по първоначалните искове и ищец по
насрещните искове “К.С.Д.К.” ЕООД (в
ликвидация) претендира разноски в общ размер на 9 486 лева, от които 2 112 лева –
държавна такса по насрещните искове, 1950
лева – възнаграждения на вещи лица, 2 880 лева с
ДДС – адвокатско възнаграждение по първоначалните искове и 2 544
лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за насрещните искове, за
плащането на които са
представени доказателства.
Ищецът по първоначалните искове е направил възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. При съобразяване на правната и фактическа сложност на делото съдът намира, че възражението на ищеца по първоначалните искове е основателно и уговореното от ответника по първоначалните искове адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер по наредбата от 2 391,20 лева без ДДС или 2 869,44 лева с ДДС, доколкото по делото са представени доказателства за начислено ДДС. В този размер същото следва да бъде съобразено при изчисляване на разноските.
Поради отхвърлянето на насрещните искове съдът не разглежда възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК касателно уговореното от ответника адвокатско възнаграждение по насрещните искове.
С оглед изхода на спора на ответника по първоначалните
искове “К.С.Д.К.”
ЕООД (в ликвидация) следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 584,24 лева,
съразмерно с прекратената част от първоначално предявените искове.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “К.С.Д.К.” ЕООД (в ликвидация), ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***,
офис 15, да заплати на “Д.” ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 55, ал.
1, предл. трето и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
сума в размер на 52 800 лева (петдесет и две хиляди и осемстотин лева), представляваща подлежаща на връщане сума на
отпаднало основание – поради развалянето на договор за изработване на софтуер
от 30.03.2017 г., сключен между “Д.” ООД, като възложител, и “К.С.Д.К.” ЕООД, като изпълнител, ведно със законната лихва върху главницата от 52 800 лева за периода от 18.09.2019 г. до окончателното й
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “К.С.Д.К.” ЕООД (в ликвидация), ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***,
офис 15, против “Д.” ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, насрещни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр.
с чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
за сумата от 52 800
лева (петдесет и две хиляди и осемстотин лева), представляваща възнаграждение за
предоставени услуги по договор за разработване на софтуер от 30.03.2017 г.,
сключен между “Д.” ООД, като възложител, и “К.С.Д.К.”
ЕООД, като изпълнител, по издадени от “К.С.Д.К.” ЕООД фактури № **********/29.12.2017 г., № **********/01.06.2018 г., №
**********/01.10.2019 г. и № **********/21.10.2019 г., и за законната лихва върху главницата от 52 800 лева за
периода от 24.10.2019 г. до окончателното й плащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК “К.С.Д.К.” ЕООД (в
ликвидация), ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, офис 15, да
заплати на “Д.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 8 331,91
лева (осем хиляди триста тридесет и един лева и деветдесет и една
стотинки) - разноски по делото пред
СГС, съразмерно с уважената
част от първоначално предявените искове и при съобразяване отхвърлянето на
насрещните искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК “Д.” ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на “К.С.Д.К.” ЕООД (в ликвидация), ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***,
офис 15, сумата от 584,24 лева (петстотин осемдесет
и четири лева и двадесет и четири стотинки) - разноски по делото пред СГС, съразмерно с прекратената част от първоначално предявените искове.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :