Р Е Ш Е Н И Е № 4794
гр. Пловдив, 13.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 12.11.2019 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19221 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД е предявил срещу ответника С.И.З. иск за признаване за установено, че ответникът му дължи сумите, които е разпоредено да му бъдат заплатени от същия със заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. дело № 15717/2018 г. на ПРС, V-ти бр. с-в.
В исковата молба се твърди, че за периода от 24.08.2009 г.- 22.05.2018 г. ответникът имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за ползван от него обект, находящ се в град ***, като за потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба. При забава в плащанията абонатът следвало да дължи и законна лихва, в която връзка също били издадени фактури. Ответникът бил потребител на В и К услуги, тъй като притежавал право на собственост върху водоснабдения недвижим имот. В имота, който се ползвал от потребителя, било монтирани две измервателни устройства – *** и **********. На измервателните устройства бил извършван реален отчет по показанията на измервателните устройства.
Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми, но по образуваното по случая ч. гр. дело № 15717/2018 г. на ПРС, V-ти бр. с-в. постъпило възражение по чл. 414 ГПК. В едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявил настоящия установителен иск за установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 15717/2018 г. на ПРС, V-ти бр. с-в. Претендират се разноските по ч. гр. д. и по настоящото производство.
В законоустановения срок ответникът е ангажирал отговор на исковата молба. Намира претенциите за неоснователни. Прави възражение за погасителна давност. Липсвали доказателства, че ищецът е изправна страна по правоотношението. Не била спазена разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004 г. Налице били пропуски в карнетите, които не позволявали да се установи точното количество консумирана вода. Процедурата по отчитането била надлежно извършена. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 15717/2018 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника като в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило от последния
възражение срещу заповедта. Исковете, по които е образуван настоящият процес,
са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск ищецът следва да докаже, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуга доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния период, в това число, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги в процесния период, в качеството си на собственик, изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената услуга за процесния период във водоснабден имот в град *** в твърдяното количество, както и твърденията си за начина на отчитане на ВиК услугите и размера на начислените в тази връзка суми.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. П..
Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители – собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл.2 ЗВРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги.
С Определение от 05.02.2019 г. като безспорно е отделено обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот, находящ се в гр. **.
Няма спор между страните, че процесният имот е бил водоснабден в процесния период и към настоящия момент също, което се установява и от разпитаната по делото свидетелка П. С. С., извършвала отчет на индивидуалните водомери в имота на ответника през процесния период /л.85/, както и от свидетеля И.З. /л.86/ - живущ на адреса.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. Със самият факт на присъединяване към водопроводната система на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД потребителят е обвързан от общите условия на дружеството. Общите условия са влезнали в сила. Според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и съответните Общи условия на ВиК Пловдив за различните периоди на отчитане.
Основно задължение на ВиК оператора, предвидено в чл.42, ал.1, т.1
от Наредба № 4 е да снабдява потребителите с
вода с питейни качества при равни условия, с икономически обосновани разходи за
доставката й до имотите им, което задължение е залегнало и в чл.8 от Общите
условия, както и има задължения за отвеждане на каналната вода.
В чл. 18, ал.3 /чл.17, ал.3/ от действащите през процесния период Общи условия на ищцовото дружество, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027 от 09.06.2006 г. и Общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., се съдържа изрично задължение на потребителите на ВиК услуги да поставят индивидуални водомери, като средство за измерване, чрез което количеството потребени услуги да бъде надлежно отчетено, след което да бъде начислено и остойностено.
Това задължение на ВиК
потребителите е залегнало и нормативно, в разпоредбата на чл.11, ал.4 и ал. 5
от Наредба № 4/2004, съгласно която
потребителят поставя индивидуален водомер, като доставката, монтажът,
проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са също негово
задължение.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004 г., аналогична на чл.23, ал.1 /чл.25, ал.1/ от Общите условия, услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Изключение е служебно начислява на количества вода, при наличие на определени предпоставки за това.
Видно от представените по делото карнети, касаещи процесния имот за процесния период 24.08.2009 г. до 22.05.2018 г. /л.16-23 и л.78- 81/ се установява, че в по-голяма част от периодите е извършван реален отчет по показания на водомера с № *** /студен/ и водомера с № *** /топъл/, които безспорно са водомери в процесния имот.
От показанията на свидетелката П. С. С., отчитала водомерите в процесния имот за периода от 2013 г. до юли 2016 г. се установява, че в този период в жилището на ответника е засичала да живеят 3-ма души И. З., неговата с. Ц. и д. им И.. Отчета бил извършван реално за топлия водомер и първоначално за студения водомер. Установява, че рядко й е осигуряван достъп до водомерите в жилището. Когато не й е осигуряван достъп нищо не е записвала в карнетите, след това при осигурен достъп записва показанията на водомерите, които са в голям размер, именно защото касаят дълъг период от време. Същата установява, че карнетите са подписвани от И. З. и Ц.. В някои случаи е намирала тяхното *** в жилището и когато е отчитала водомера в негово присъствие не го е карало да се подписва, само е отразявала, че е отчета е при присъствие на детето. Свидетелката установява, че в един момент е започнала да начислява по студения водомер по тарифа, доколкото същият бил неизправен, а и бил с изтекъл срок по метрология от 10 години. Заявява, че е дала известие за нередовен водомер за студения водомер. Начислявало се служебно по 6 куб. за топлофицирано жилище за 3 – ма души.
От показанията на свидетеля И. С. З. /л.86/ се установява, че той и семейството му живеят в процесния имот, в който има два водомера за студената и топлата вода. Също заявява, че не се е виждал с и., като отчета е извършван с оставяне от негова страна на бележки с показанията от водомерите. Заявява, че в един момент са започнали да надписват суми, като не му е известно защо са начислявани такива големи количества вода.
Съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетели като обективни и непротиворечиви помежду си.
Съдът приема, че за периодите, в които е извършван реален отчет и по двата водомера са дължими сумите от ответника, доколкото видно от карнетите периодично фигурират подписи на представители на ответника, а именно – на И. З., Ц. – неговата с., в карнета е посочвано кога и. е отчитал водомера само в присъствието на ***. Макар и да липсват подписи за някои от периодите, достатъчно за съда е че все пак в карнетите има подпис на представители на ответника, с които се потвърждават реално начисленото количество вода за предходните месеци. Има подпис на карнета на лист 19 от делото, касаещ водомер № ***, поставен на дата 19.04.2018 г. и 16.10.2018 г., който е крайният отчетен период за делото, което от своя страна съдът приема, като признание на потребителя, че именно отразените в карнета са стойностите реално отчетени от водомера за месеците назад до следващия положен подпис. Отделно от това свидетелят И. З. заяви, че в голяма част от случаите той е записвал показанията на водомера и ги е оставял на инкасатора, като не са се срещали лично, което от своя страна обосновава липсата на подписи за някои от периодите на реален отчет.
Предвид изложеното съдът намира, че по отношение на количеството вода отчетена реално от двата водомера за процесния период са дължи от ответника начислените суми. Вещото лице по ССчЕ, дава заключение, че ищеца води редовно счетоводството си и начислените суми са правилно изчислени.
Видно от карнетите, а и потвърдено от свидетелката П. С. С. по отношение на студения водомер № *** за периода юни 2015 година до май 2017 г. е начислявано по тарифа /л.78-79/.
По делото не е представено доказателство, че ответникът е получил писмено известие за нередовен водомер за съответния период. Съгласно чл.11, ал.5 от Наредба № 4, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите, но съгласно чл.33, ал.2 от същата наредба при констатирана повреда представителят на оператора дава на потребителя предписание и срок за отстраняване на повредата на водомера, като демонтира пломбата на холендера. Последното е било необходимо, за да се даде възможност на абоната да провери изправността, респ. да отстрани повредата, доколкото няма правомощие да разрушава целостта на пломбата.
Дори от дружеството да са установили повреди или несъответствия, съгласно посочената по-горе разпоредба представител на дружеството е следвало да даде предписание за отстраняване на повредата на водомера и да даде срок за това. Съгласно наредбата инициативата за ремонт или замяна на повредения водомер трябва да изхожда от ВиК оператора. Предписанието, съгласно Общите условия на оператора, следва да е в писмена форма, да сочи повредата на водомера и да дава срок за отстраняването й. Макар и свидетелката да заявява, че е давала такова предписание това не доказва изпълнение на задължението по чл. 33, ал. 2 от Наредбата. От една страна не е спазена формата предвидена в Наредбата, а от друга не се твърди свидетелят да е посочил каква е повредата на водомера и да е предоставил срок за отстраняването й. Дори свидетелят действително да е съобщил на потребителя, че водомерът следва да се замени с нов, тази негова констатация и уведомяване, не представляват предписание по чл. 33, ал. 2 от Наредбата, което трябва да изхожда от представител на ищеца и да отговаря на законовите изисквания. Не на последно място не се изяснява и времето - датата, на която свидетелят е заявил на някой от живущите на адреса, че водомерът следва да се замени с нов. Следователно не се доказва наличието на предпоставките за служебно начисляване.
Не се установява съща така в какво се изразява нередовността на уреда и от кога датира. Не се установява защо начисленията са правени по тарифа и по какъв начин е определян размерът на вписаните в карнетите стойности, вариращи между 8, 15, 9, 14, 18, 33, 56, 62, 37 куб.м, какво е наложило различното начисляване на количества вода. Дори и да се приеме, че някои стойности са за няколко месеца, то пак не е ясно защо са начислявани такива количества вода. Няколко поредни месеца са начислявани по 24 куб.м, други поредни месеци по 18 куб.м, други – по 33 куб.м.
Предвид изложеното съдът приема, че за периода на служебно начисляване на вода по водомер № *** - юни 2015 година до май 2017, не се доказаха предпоставките за служебно начисляване, а именно на ответника или на негов представител да е връчено писмено известие за нередовен водомер с предоставяне на срок за отстраняване, както и не се установи по какъв начин са определяни записаните количества.
Наред с това в срока по чл.131 ГПК ответникът изрично е направил възражение за изтекла погасителна давност на вземанията за период до три години от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 03.10.2018 г.
Задълженията на потребителите на ВиК услуги, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б."в" ЗЗД – кратката тригодишна давност. В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД, от деня, в който вземането е станало изискуемо, давността започва да тече.
В чл.31, ал.1 /чл.32, ал. 1 и ал.2/ от Общите условия е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използвани ВиК услуги в 30–дневен срок след датата на фактуриране. Видно от приложените по делото фактури за всяко едно от вземанията по тях е настъпила изискуемостта.
За периода от 03.10.2018 г. датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до три години преди датата на подаване на заявлението в съда, от когато исковата молба се счита предявена, а давностният срок прекъснат, задълженията за заплащане на главницата са погасени по давност, а именно това са вземанията за периода 24.08.2009 г. до 03.10.2016 г. /в случая до 21.12.2012 г. от която дата е последното претендирано, съгласно фактурите вземане преди първото вземане, което не е погасено по давност с падеж от 21.10.2016 г./ По делото липсват доказателства за спиране течението на давността или за прекъсването на същата за този период по отношение на конкретните вземания, които са останали незаплатени. Вещото лице по основната ССчЕ /л.92/ е посочил, че необхванатите от погасителната давност вземания, останали незаплатени от ответника са за периода от 17.09.2016 г. /с падеж на плащане 21.10.2016 г./ до 18.05.2018 г., посочени в нарочна таблица на л.6 от експертизата. Експертизата не е оспорена от страните, поради което съдът я кредитира.
Вземанията за главница, които не са погасени по давност, възлизат в общ размер на 110.76 лева, от които 14.09 лева за периода 17.09.2016 г до 17.10.2016 г. по водомер ***; 21.74 лева за периода 17.09.2016 г до 17.10.2016 г. по водомер ***; 32.62 лева за периода 17.10.2016 г. до 16.11.2016 г. по водомер № ***; 18.12 лева за периода 17.10.2016 г. до 16.11.2016 г. по водомер *** и 24.19 лева за периода 19.04.2018 г. до 18.05.2018 г. по водомер № ***.
От така посочената непогасени по давност суми, съдът счита, че следва да бъдат присъдени единствено вземанията, начислени в резултат от извършения реален отчет по водомерите в общ размер на 64.05 лева, от които - 21.74 лева за периода 17.09.2016 г до 17.10.2016 г. по водомер ***, 18.12 лева за периода 17.10.2016 г. до 16.11.2016 г. по водомер *** и 24.19 лева за периода 19.04.2018 г. до 18.05.2018 г. по водомер № ***.
Вземанията в общ размер на 46.71 лева, от които 14.09 лева за периода 17.09.2016 г до 17.10.2016 г. по водомер *** и 32.62 лева за периода 17.10.2016 г. до 16.11.2016 г. по водомер №***, са начислени по тарифа, видно от фактурите и карнетите, а както беше посочено по-горе по дело не се установи наличие на предпоставките за начисляване по тарифа, поради което не се установи на дължимост на тези суми.
С оглед изложеното съдът приема, че поделото се доказа вземане в полза на ищеца в общ размер на 64,05 лева, дължими за периода от 21.10.2016 г. до 22.05.2018 г. За горницата над този размер до пълния предявен размер от 898.96 лева, от които 46.71 лева за периода 17.09.2016 г. до 16.11.2016 г., начислени по тарифа и 788.20 лева, за периода 24.08.2009 г. до 21.12.2012 г. /последното претендирано съгласно фактурите вземане преди вземането от 21.10.2016 г./ погасени по давност, искът ще се отхвърли.
Действително по делото се установи, че ответникът е заплащал суми за ползваните ВиК услуги, като от Допълнителната ССчЕ /л.108/ се установява, че платените суми не са обхванати от иска на ищеца и са съобразени от него при завеждане на делото. Плащанията, направени от ответника касаят съответните периоди, посочени в представените от него фискални бонове. С плащанията същият е признал задълженията си за периодите, за които е платил, тези плащания не са отнесени към нито един от процесните периоди.
Основателно е и искането за установяване на дължимостта на
главницата, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 03.10.2018 г. до
окончателното изплащане.
По отношение на иска по
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за
законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява.
В чл. 31, ал.2 от Общите условия на ВиК е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използвани ВиК услуги в 30–дневен срок след датата на фактуриране. Доколкото падежът на главното задължение е определен, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му.
Предвид направеното възражение за изтекла погасителна давност в ССчЕ в табличен вид са посочени и необхванатите от погасителната давност лихви за период от три години назад от подаване на заявлението в съда. Общият размер на непогасените по давност лихви са в размер на 16.66 лева за периода 21.11.2016 г. до 03.10.2018 г, съгласно заключението по ССчЕ. В случая се претендира лихва за забава до 31.08.2018 г.
Доколкото съдът прие, че не са се установили предпоставките за начисляване по тарифа и уважи единствено вземанията, начислени в резултат на реален отчет, а именно 21.74 лева за периода 17.09.2016 г до 17.10.2016 г. по водомер ***, 18.12 лева за периода 17.10.2016 г. до 16.11.2016 г. по водомер *** и 24.19 лева за периода 19.04.2018 г. до 18.05.2018 г. по водомер № ***, следва да се уважи иска за обезщетение за забава само върху тези главници.
Видно от таблицата на вещо лице С. на л.6 от експертизата /л.97 от делото/, лихвите за тези главници са начислявани до 03.10.2018 г. – по-дълъг срок от претендирания от ищеца, поради което по реда на чл.162 ГПК съдът ги изчисли служебно, с помощта на онлайн калкулатор, както следва:
за вземането в размер на 21.74 лева за периода 17.09.2016 г до 17.10.2016 г. по водомер *** – изчислената от съда лихва е 3.91 лева за периода 21.11.2016 г. до 31.08.2018 г.
за вземането в размер на 18.12 лева за периода 17.10.2016 г. до 16.11.2016 г. по водомер *** – лихвата за забава за периода 22.12.2016 г. до 31.08.2018 г. е размер на 3.11 лева и
за вземането в размер на 24.19 лева за периода 19.04.2018 г. до 18.05.2018 г. по водомер № *** – изчислената за съда лихва за периода 22.06.2018 г. до 31.08.2018 г. е в размер 0.70 лева.
На ищеца ще се присъди обезщетение за забава в общ размер на 7.72 лева за периода 21.11.2016 г. до 31.08.2018 г., до която сума искът ще бъде уважен. За горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 428.99 лева, от които 5.79 лева - лихва върху вземанията, начислени по тарифа за периода 21.11.2016 г. до 31.08.2018 г. и 415.48 лева за периода 31.10.2009 г. до 03.10.2016 г., като погасени по давност, искът ще бъде отхвърлен.
По отговорността за разноските:
И двете страни са направили искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на същия право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищцовото дружество доказа следните разноски за заповедното производство – 26.56 лева – държавна такса и 50 лева – адвокатско възнаграждение или общо 76.56 лева.
За исковото производство ищецът е направил следните разноски – 75 лева, платена държавна такса, 120 лева –депозит за ССчЕ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо разноски за ищеца в исковото производство – 295 лева,
От така направените разноски от ищеца, съразмерно уважената част от претенциите и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца ще се присъдят 4.13 лева – разноски в заповедното производство и 15.94 лева – за исковото производство.
Ответникът доказа следните разноски – 70 лев – платен депозит за допълнителна ССчЕ и 300 лева – платено адвокатско възнаграждение /л.56/ или общо 370 лева, от които на основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от претенцията ще се присъдят 350 лева.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.И.З.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“
№ 250, представлявано от у. С. Л. сумата в размер на 64,05
лева, представляваща стойността на
доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за
периода 21.10.2016 г. до
22.05.2018 г.за водоснабден имот,
находящ се в гр. ***, както и сумата в размер на 7.72 лева – обезщетение за
забава върху главницата за периода 21.11.2016 г. до 31.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 03.10.2018 г. до окончателното погасяване на вземането,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15717/2018 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над уважения размер от 64.05 лева
до пълния предявен размер от 898.96 лева, от които 46.71 лева за периода
17.09.2016 г. до 16.11.2016 г., начислени по тарифа и 788.20 лева, за периода
24.08.2009 г. до 21.12.2012 г., като погасени по давност, както и за
обезщетението за забава за горницата над уважения размер от 7.72 лева до пълния
предявен размер от 428.99 лева, от които 5.79 лева - лихва върху вземанията,
начислени по тарифа за периода 21.11.2016 г. до 31.08.2018 г. и 415.48 лева за периода
31.10.2009 г. до 03.10.2016 г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА С.И.З., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ***,
представлявано от у. С. Л. Н., следните суми: 15.94 лева – разноски
в исковото производство и 4.13
лева – разноски по ч.гр.д. № 15717/2018 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250, представлявано
от у. С. Л. Н. да заплати на С.И.З.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 350 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ