Решение по дело №1871/2016 на Районен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№       

гр. Перник, 11.11.2016 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 03.11.2016 г., VIIІ-ми състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Кристиан Петров

 

при секретаря Б.М. като разгледа гр.дело № 01871 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл. 415 ГПК от “Енергоремонт - Холдинг” АД срещу “Европейски политехнически университет”, гр. Перник за установяване, че дължи: 1/ на осн. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата 10 000 лв. – предоставен паричен заем, съгласно сключените между страните договор от 28.08.2013 г. и допълнително споразумение от 27.12.2013 г., като на уговорения срок 31.12.2015 г. заемът не е върнат, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, след като ответникът е възразил срещу заповед за изпълнение, издадена в полза на ищеца по ч. гр. д. № 00863/2016 г. по описа на Районен съд - Перник.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва иска по подробно изложени съображения. От представените доказателства не се установява между страните да е сключван договор за заплащане/връщане на процесната сума. Изтъква, че от представеното допълнително споразумение от 27.12.2013 г. и платежно нареждане не става ясно основанието, на което е получена сумата.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 415 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД:

Установява се от допълнително споразумение от 27.12.2013 г. (л. 8 от делото), че по договор от 28.08.2013 г. ответникът е получил от ищеца паричен заем, а ответникът се задължил да върне на ищеца предоставената му парична сума, като съгласно т. 1 срокът е удължен до 31.12.2015 г. При липса на доказателства установяващи неистинността му, от една страна частният диспозитивен документ е доказателство, че изявлението е направено от страните по договора, а от друга - обвързва ответника с обективираните в него неизгодни факти – че ищецът е предоставил на ответника паричен заем по договор от 28.08.2013 г., като ответникът се задължил да върне на ищеца предоставената му парична сума до 31.12.2015 г. - арг. от чл. 180 ГПК. С преводно нареждане от 29.08.2013 г. (л. 9 от делото) ищецът е внесъл по сметка на ответника сумата от 10 000 лева, с посочено основание за превод „преведена сума по договор“. Установява се от съдебно-счетоводната експертиза (ССч.Е), че при проверка в счетоводството на ответника е констатирано осчетоводено задължение към ищеца в размер на 10 000 лв. по сч. сметка 1511 „Получени краткосрочни заеми в лв.“, партида „Енергоремонт - Холдинг” АД, като не е отразено плащане. Освен с преводното нареждане и чрез осчетоводяването му в счетоводството на ответника, предаването и получаването на сумата 10 000 лв. се установява и от отчет по сметка за извършени плащания от ищеца и постъпления по банков път към 28.08.2013 г. (л.48 от делото), видно от която процесната сума е преведена от ищеца по сметка на ответника с посочено основание „преведена сума по договор“.

Във връзка с взаимоотношенията между страните относно сключването на договора за заем, наличието на който се твърди в исковата молба, е разпитан св. Иван Личев. При наличието на документ за предаване на сумата - преводно нареждане от 29.08.2013 г. (л. 9 от делото), чиято истинност не е оспорена, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания (решение № 524 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., ГК, решение № 546 на ВКС по гр. д. № 856 за 2009 г. на IV ГО, решение № 97 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 417/2010 г., IV г. о., ГК - по реда на чл. 290 ГПК). Свидетелят установява, че през м. август 2013 г. е присъствал в качеството си на финансов директор на среща между изп. директор на ищеца и президента на ответния университет, при която била постигната устна договорка ищцовото дружество да даде на университета заем в размер на 10000 лв., която сума била преведена от ищцовото дружество по банковата сметка на ответника в рамките на два-три дни чрез подписано от изп. директор на ищеца преводно нареждане. Договорът следвало да бъде оформен писмено в рамките на 10 дни, което не се случило.

От съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства, съдът приема, че фактът на реално предаване на сумата от 10000 лв. в полза на ответника е установен със съответните банкови документи и счетоводна експертиза, а от съдържанието на доп. споразумение и показанията на св. Личев следва правната характеристика на договора, които кореспондират с установеното от ССч.Е. Съдът тълкувайки съгласно чл. 20 ЗЗД действителната воля на страните по представеното допълнително споразумение от 28.08.2013 г. намира, че от съдържанието на тези клаузи следва по безсъмнен начин, че допълнително споразумение е за изменение на старо задължение по договор за заем с отсрочване на задължението за връщането му - ответникът признава едно съществуващо парично задължение по заем и се задължава занапред да го върне на друга дата - до 31.12.2015 г. Освен от показанията на св. Личев, този извод се потвърждава и от установеното от ССч.Е отразяване в счетоводството на ответника получаването от ищеца на сумата от 10000 лв. като заем, което само по себе си представлява недвусмислено признание на задължението и неговото съществуване, както и доказва основанието, на което е получена сумата. При отразено в счетоводството на получателя-ответник постъпване на парична сума в размер, кореспондиращ с действително постъпила такава, на същата дата, по сметката на ответника, макар с непосочено по банковата операция основание за плащането, при осъществен превод от лице, идентично със счетоводно отразения платец-ищец, и отделно счетоводно отразяване на документ, сочещ правно основание за получена от същото лице и в същия размер сума - в случая "заем", разпореждането от страна на получателя-ответник с така постъпилата сума материализира съгласието му за получаването й на така отразеното в счетоводството му основание и в този смисъл доказва сключването на договор за заем, в качеството му на реален, неформален такъв (Решение № 62 от 17.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 733/2011 г., II т. о., ТК). Същевременно липсват доказателства, че дадената в заем сума е върната на срока, за което доказателствена тежест носи ответникът, както и ответникът не е доказал възражението си, че договор за заем не е бил сключван или че средствата са дадени на друго основание. Ето защо, правопораждащите фактически твърдения са доказани; установено е, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение на посоченото в исковата молба основание - договор за заем за сумата от 10 000 лева и ответникът дължи тази сума на ищеца.

Следва да бъде установено и че ответната страна дължи законна лихва върху неизплатената сума за главницата, след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, тъй като това изрично е поискано от ищеца и следва от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Съдът намира, че претенция за мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД не е въведена чрез депозираното от заявителя заявление в заповедното производство с посочване на основание, размер и конкретно посочен начален и краен период, като дори и в исковата молба ищецът не обосновава претенция за мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД, а единствено е поискана законна лихва върху неизплатената сума за главницата, след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, поради което съдът не може да излезе извън поисканото със заявлението и прието в заповедта, а именно, че е сезиран и следва да се произнесе единствено по претенция за главница по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от заявлението до окончателното изплащане.

По разноските:

Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по иска, съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Ищецът претендира и доказва направени разноски в исковото производство общо в размер на 880 лв., от които 200 лв. - заплатена ДТ, 580 лв. – юрк. възнаграждение и 100 лв. – заплатено възнаграждение на вещо лице (съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК с посочен размер на ю.к. възнаграждение), които с оглед изхода на спора му се дължат изцяло.

Подлежат на заплащане и направените от ищеца разноски в заповедното производство в размер на 200 лв. - заплатена ДТ, които с оглед изхода на спора му се дължат изцяло.

С оглед изхода на спора, на ответника не се дължат разноски както в исковото, така и в заповедното производство.

Предвид изложеното, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 ГПК по отношение на “Европейски политехнически университет”, Булстат *********, гр. Перник, ул. Св. св. Кирил и Методий № 23, че дължи на “Енергоремонт - Холдинг” АД, ЕИК *********, гр. София, ул. Козлодуй № 14: 1/ на осн. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата 10 000 лв. – предоставен паричен заем, съгласно сключените между страните договор от 28.08.2013 г. и допълнително споразумение от 27.12.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от заявлението по чл. 410 ГПК – 29.02.2016 г. до окончателното изплащане, които суми са предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 00863/2016 г. по описа на Районен съд – Перник.

ОСЪЖДА “Европейски политехнически университет”, Булстат *********, гр. Перник, ул. Св. св. Кирил и Методий № 23, да заплати на “Енергоремонт - Холдинг” АД, ЕИК *********, гр. София, ул. Козлодуй № 14, сумата 880 лв. - разноски по исковото производство.

ОСЪЖДА “Европейски политехнически университет”, Булстат *********, гр. Перник, ул. Св. св. Кирил и Методий № 23, да заплати на “Енергоремонт - Холдинг” АД, ЕИК *********, гр. София, ул. Козлодуй № 14, сумата 200 лв. - разноски по заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжния съд в 2-седмичен срок от връчването на страните.

След влизане в сила на решението, ч. гр. дело № 00863/2016 г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от решението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: