№ 5294
гр. София, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая Й. М.
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Мая Й. М. Гражданско дело №
20221100106083 по описа за 2022 година
Ищецът Д. И. И. е предявил срещу ответника „НЕТ ИНФО” ЕАД
осъдителен иск с правно основание чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 120
00.00 лв. (съобразно допуснатото с определение от 19.04.2023 г. изменение на
предявения), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в резултат от публикувани през периода 03 – 09 април 2015 г. и
01.03.2018 г. в електронния информационен сайт материали Вести.бг,
съдържащи клеветнически и обидни твърдения за осъществяваната от него
професионална дейност и личността му, ведно със законната лихва от
10.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ищецът Д. И. И. излага в исковата молба и уточняващи я молби (на л.
135, 162, 217 и 233 от делото) следните обстоятелства за претендираното от
него парично притезание: публикувани от ответника „НЕТ ИНФО” ЕАД през
периода 03 – 09 април 2015 г. и 01.03.2018 г. в информационния сайт Вести.бг
материали със заглавия: „По следите на екорекет“, „Природозащитник:
Фалшиви екоорганизации играеха за Дънди“; „Еколози рекетират бизнеса, как
се бори държавата“; „Прокуратурата проверява схема за екорекет“; „С. и К. в
СПОР за екология, рекет и природозащитници“ и „К. и С. - втори рунд“;
„Псевдоеколог, уличен в рекет. КУПИЛ луксозен апартамент с неясни
доходи“; „Грозна петъчна история за рекет и зелено“, „Соченият за
екотерорист: Дарете ни 1 милион“ и „Екотерористът вън от
1
екоминистерството?“; „Правосъдие под въпрос: рекетират ли фалшиви
еколози бизнеса?“; „Разкриха се и рекетьорите блокирали завода за
рециклиране на отпадъци в София“ и „Мним екоактивист изнудва бизнесмен
за 200 000 евро“; съдържащи в тези статии изявления за неверни позорни
обстоятелства за осъществяваната от него дейност като част от управителен
орган на неправителствена екологична организация „Коалиция за устойчиво
развитие“ и с унизителни за достойнството му изразни средства, чрез
публикуване на: репортаж на „Нова телевизия“ от рубриката
„Журналистическо разследване“, в който са излъчени противозаконно заснети
кадри с участието на г-н Д. И., в нарушение на чл. 32, ал. 2 във вр. ал. 1 от КРБ
и правото му на зачитане на неговия личен и семеен живот, и продължение на
същия репортаж; части от дадени интервюта от трети лица - П.К. и П.П.,
последният като представител на едрия бизнес с радиоактивни отпадъци, с
изявления за създаване на фалшиви екологични организации, получаване на
големи суми пари („5-цифрени суми“) за защитаване на корпоративни
интереси и извършване на незаконосъобразни действия във вреда на
природата, и за „користно заиграване с жалби блокиращи бизнеса“, и обидни
изразни и абревиатура като „екотерорист“, „рекетьор“, „мултак“, „Д.И.ци-
рекетъори“ и „Коалиция за устойчиво развитие (КУР)у с управител Д. И.“;
негативно влияние на изложеното както върху професионалното му развитие,
довело и до загуба на работата му в Брейн Тръст ЕООД и Фондация
Национална и международна сигурност, така и върху неговото психическо и
здравословно състояние, включително и със зачестявания на високите
стойности на кръвното налягане и хипертоничните кризи, които заедно с
придобития анемичен синдром са давели до появила се при него бъбречна
недостатъчност, и създаване социална изолация и дискомфорт, продължили
години и продължаващи и понастоящем поради достъпност на статиите в
електронното издание на медията; справедливо обезщетение на причинените
му неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания от
изявленията с клеветническите твърдения и обидни изрази относно личността
му и неговата му професионална дейност, със сумата от 120 000.00 лева и
отговорност на ответника за тези вреди като собственик и издател на
публикуваните в сайта Вести.бг материали, чрез който с негово съгласие и под
редакция на негови служители със засилване на дискредитирането му в
противоречие на журналистическата етика и изискванията на закона, е дадена
2
публичност сред широк кръг аудитория на клеветнически и обидни изрази за
него и осъществяването от него професионална дейност, довели и до
образуване на наказателно производство срещу него.
Ответникът „НЕТ ИНФО” ЕАД, в законоустановения едномесечен срок,
е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по
основание и размер. Навежда възражения, че: не се осъществява общия състав
на деликтната отговорност; внушенията не са твърдения и са ирелевантни за
преценката на неговото осъществяване; оценъчните съждения не могат се
проверяват относно верността им; липсвало противоправно деяние на
конкретно физическо лице, на което е възложило работа, и причинна връзка на
твърдяните вреди с такова деяние; част от статиите не са публикувани на
неговия сайт; твърдяните заболяванията на ищеца предхождали
публикуването на статиите и имали хроничен характер; причина за
прекратяване на договорите му не е поради публикуваните материали,
посочени в исковата молба – предхожда ги или е налице взаимно съгласие на
страните и изтичане на уговорения срок. При евентуалност навежда
възражения за прекомерност на претендираното обезщетение и изтекла
погасителна давност. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По делото не се спори, че материали със заглавия: „По следите на
екорекет“, „Природозащитник: Фалшиви екоорганизации играеха за Дънди“;
„Еколози рекетират бизнеса, как се бори държавата“; „Прокуратурата
проверява схема за екорекет“; „С. и К. в СПОР за екология, рекет и
природозащитници“ и „К. и С. - втори рунд“; „Псевдоеколог, уличен в рекет.
КУПИЛ луксозен апартамент с неясни доходи“; „Грозна петъчна история за
рекет и зелено“, „Соченият за екотерорист: Дарете ни 1 милион“ и
„Екотерористът вън от екоминистерството?“; „Правосъдие под въпрос:
рекетират ли фалшиви еколози бизнеса?“; „Разкриха се и рекетьорите
блокирали завода за рециклиране на отпадъци в София“ и „Мним екоактивист
изнудва бизнесмен за 200 000 евро“, са публикувани на информационния сайт
Вести.бг, както и че ответникът „НЕТ ИНФО” ЕАД е собственик на интернет
сайта и издател на публикациите на посочения адрес.
По делото не се спори, че в репортаж на телевизионното предаване
3
„Разследване“: По следите на екорекет“, излъчено на 05.04.2015 г. трето на
настоящия спор лице, като управител на предприятие за разпределяне на
природен газ и проект за газификация в Карлово, Чепеларе, Пампорово,
Златица, Пирдоп, твърди, че е рекетиран чрез адвокат за заплащане на сумата
от 200 000 евро на Д. И., представляващ екологична организация, в замяна на
неподаване на жалба срещу планираната газификация. Заснета е среща между
инвеститора, адвокатът и Д. И., в която последният коментира: „И затова
можем да кажем, че е рекет. Но можем да кажем, че е и грижа за населението“.
Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел З.А.М.,
че публикациите в медиите, които започнали през 2012 г., а през 2015 г. били
масови, се отразили изключително негативно на ищеца. Той започнал да се
оплаква от здравословни проблеми, често му се налагало да посещава лекари
и изпитвал притеснения, дали студентите, на които преподава няма да
започнат да странят от него. Свидетелства, че често се налагало да
придружава ищеца при посещения в болници, тъй като той бил останал без
пари. Сочи, че преди публикуване на процесните материали, ищецът бил деен
и енергичен човек, но в последствие се променил коренно, в резултат на
преживяния стрес.
От заключението на изслушаната и приета по делото КСМЕ, изготвена
от вещите лица д-р Д. М. и д-р Р. Х., което заключение съдът намира за
компетентно и обективно дадено се установява, че по анамнестични данни и
данни от приложената медицинска документация, ищецът през 1980 г. след
преболедувана „тежка простуда” е реализирал бъбречно заболяване, което е
наложило провеждане на перкутА. бъбречна биопсия в периода 1983- 1985
(липсва медицинска документация от този период), с което е доказан хроничен
мезангиопролиферативен IgA гломерулонефрит. В основата на заболяването
стои нарушение в метаболизма на имуноглобулин А - увеличен синтез или
намалено разграждане. т.е. хроничния гломерулонефрит IgA тип представлява
двустранно имунно, възпалително заболяване на бъбреците с хроничен
рецидивиращ характер, с напредване на структурните нарушения в бъбреците
във времето. Впоследствие ищецът не е непроследяван от нефролог. В по-
късните етапи на болестта се развива артериална хипертония - като такава е
приета и в този случай, при лечението в нефрологичната клиника.
Състоянието независимо от добрата рехабилитация и лечение напредва
4
към терминална бъбречна недостатъчност, хемодиализа, перитонеална
диализа, трансплантация на бъбрек. При ищецът е установено повишено
артериално налягане около 2009 г., но същото не е лекувано. Няколко години
преди 2015 г. ищецът е започнал да получава подагрозни кризи. По данни от
приложенената епикриза от 2018 г. е с болки в кръста и долните крайници с
няколкогодишна давност, което вероятно показва че страданието е било преди
април 2015 г. От 2011 г.-2012 г. има намаление на слуха. Вещите лица са
констатирали, че преди април 2015 г. ищецът е страдал от хроничен
мезангиопролиферативен IgA гломерулонефрит, артериална хипертония,
която не е лекувана и проследявана, рецидивиращи подагрозни кризи,
двустрА. лумбосакрална радикулопатия - Л4, Л5, ЕС1 и двустрА.
невросензорна загуба на слуха.
При ищеца е настъпило влошаване на здравословното състояние от 2018
г. с повишаване на стойностите на серумния креатинин, свързано с възникване
на хронична бъбречна недостатъчност в резултат на хроничен
мезангиопролиферативен IgA гломерулонефрит, която в момента е в 4-та към
5-та степен, със съответните вторични усложнения от нея: вторична анемия и
вторичен хиперпаратиреоидизъм и евентулно последващо извънтелесно
очистване на кръвта (хемодиализа). Артериалната хипертония е станала по-
трудна за лечение, което е наложила прием на много медикаменти във високи
дози и е довела до развитието на хипертрофично сърце с левокамерна
хипертрофия и прояви на сьрдечна недостатьчност. При ищеца в резултат на
провежданата терапия се е развил стероиден диабет, налагащ засега само
диетолечение. ДвустрА. лумбосакрална радикулопатия Л4, Л5, ЕС1 е
прогресирала до начални дискови протрузии и хернии на ниво Л4-Л5 и Л5-
Ес1, което е довело до обездвижване и затлъстяване. Допълнително са се
появили заболяванията: деснострА. коксартроза и доброкачествена
хиперплазия на простатата.
Основното заболяване при ищеца е нефрозен синдром в резултат на
хроничен мезангиопролиферативен IgA гломерулонефрит, който е настъпил от
бъбречно страдание причинено от остра инфекция. Това заболяване което е в
пряка причинно-следствена връзка със сегашното бъбречно заболяване се е
развило много преди процесното събитие - между 1980 г. -1985 г.
Заболяването хроничен мезангиопролиферативен IgA гломерулонефрит е
автоимунно и ако прогресията на заболяването не бъде овладяна
5
терапевтично, резултатът е хронична бъбречна недостатъчност, терминална
бъбречна недостатъчност, последващо извънтелесно очистване на кръвта
(хемодиализа) и сърдечно-съдови заболявания. Влошаването на бъбречната
функция е в резултат на хроничния ход на това заболяване и намаления
терапевтичен отговор от приложението на глюкокортикоиди и
имуносупресори. Установената влошена бъбречна функция не е в резултат от
продължителната артериална хипертония, без да са фиксирани наличие на
хипертонични кризи, а е на основата на хронично бъбречно заболяване с над
35 годишна давност, с еволюция към хронична бъбречна недостатъчност,
задълбочена след ковид - 19 инфекция. Артериалната хипертония при ищеца е
вторична и е в пряка причинно-следствена връзка с основното му бъбречно
заболяване. Повишените стойности на артериалното налягане и трудния
медикаментозен контрол, които са в резултат на основното бъбречно
заболяване, може частично да се повлияват и от допълнителен фактор,
какъвто е евентуалния стрес от процесната публикация. Провежданото
амбулаторно и стационарно лечение е довело до значително подобрение в
бъбречната функция, анемичния синдром, нормално АН, но с напредване на
бъбречната недостатъчност, обичайна еволюция на хроничното бъбречно
заболяване се влошава. Поради тези причини вещите лица са счели, че не е
налице причинно - следствена връзка между влошаване на бъбречната
функция и процесните публикации. Вторичната анемия и вторичния
хиперпаратиреоидизъм, както и останалите посочени соматични заболявания
при ищеца и тяхното влошаване, са също в причинно-следствена връзка с
основното заболяване на ищеца и нямат причинно-следствена връзка с
процесната публикация. Прогнозата за в бъдеще по отношение на
неизбежната перспектива от влошаване на бъбречната функция е най-
вероятно хемодиализа, но този процес е резултат от естеството на хроничното
бъбречно заболяване.
От заключението на изслушаната и приета по делото КСППЕ, изготвена
от вещите лица д-р М. С. и С. Н., което заключение съдът намира за
компетентно и обективно дадено се установява въз основа на извършения
преглед на ищеца и анамнестичните данни, че при ищеца кьм 03.04.2015 г. е
била налице - Разстройство в адаптацията, което представлява тревожно
разстройство, характеризиращо се нарушаване на извършаването на
ежедневните дейности, невъзможност за планиране на бъдещето,
6
безпокойствие, тревожност, депресия. Към момента на изследването се
установяват данни за патологична промяна и психосоматичен план. Главната
промяна е соматизацията на психичните и междуличностните преживявания,
което е видно от анамнестичните данни и от медицинската документация.
Патологичната промяна се изразява във високи нива артериална хипертония с
усложнения до оргА. увреда - бъбречна недостатъчност хемодиализа три пъти
седмично; болков синдром, адаптационни нарушения преминали в усложнено
сьстояние на посттраматизъм. Хемоздиализата дава увреждащ соматичен
отговор, като артериалната хипертония ( високо артериално налягане )
преминава с резки колебания до артериална хипотония ( ниско артериално
своя налягане). Тези резки хемодинамични промени могат да доведат до
сърдечносъдови или мозъчно-сьдови инциденти: инсулти, сърдечен инфаркт.
Процесните публикации публикации според вещите лица първо са довели до
негативна промяна в начина на живот на ищеца, загуба на социални контакти,
като постепенно познати, близки и роднини се оттеглят от ищеца, Следват
постепенни загуба и откази от трудова заетост, което силно се засяга
качеството на живот. Психоемоционалните процеси са силно засегнати и дават
патологичен отговор в соматични ( телесни ) заболявания и разстройства, от
конто силно страда житейското функциониране. Налице е пряка причинно-
следсгвена врьзка между промяната/влошаването здравословното състояние в
психосоматичен план на ищеца и процесните публикации.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-
лингвистична експертиза, което заключение съдът намира за компетентно и
обективно дадено се установява, че темата, поставена в процесните
публикации, категорично е в обществен интерес, защото засяга и трите му
аспекта съгласно чл. 5.3 от Етичния кодекс на българските медии. Процесните
материали са в унисон с утвърдените журналистически практики при
отразяването и разработването на теми, чийто първоизточник е друга медия –
в контретния случай основно Нова ТВ, както и една публикация на „БиволЪ“.
Вещото лице е посочило, че по същество процесните разработки са
интерпретация на съдържанието, излъчено в Нова ТВ, и те в основаната си
част не са в разрез с Етичния кодекс на българските медии, с изключение на
текстовете с №12 и 13, посочени в заключението, които не са публикувани на
информационния сайт Вести.бг.
7
С определение № 1463/23.11.2021 г. по в.ч.н.д. 4399/2021 г. на СГС,
Н.О., е отменено определение на СРС по НЧД 3529/2021 г., с което е отменено
постановление на СП от 06.11.2020 г. за прекратяване на наказателното
производство срещу Д. И. по ДП 3286 ЗМ[1]273/2015 г. по описа на ГД
„Национална полиция“, пр.пр. НСН 41/2018 г. по описа на СРП за
престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 пр. 3 НК и е потвърдено
прекратителното постановление. Определението е влязло в сила на 23.11.2021
г. Съдът е приел, че изготвените в хода на проведеното разследване от св.
Марин Николов (журналист в „Нова телевизия”) обвиняемите са станали
обект на наблюдение и подслушване, което съгласно чл. 172, ал. 1 НПК е част
от предвидените в този закон оперативни способи, ползвани при прилагането
на специални разузнавателни средства. Наблюдението и подслушването на
двамата обвиняеми е било извършено без тяхно знание и съгласие за това.
Съдебната практика е константна в становището си, че когато липсва
предварително разрешение на съда за прилагане на оперативни способи,
предвидени в ЗСРС, изготвените записи с информация за резултата от
прилагането им не могат да се ползват в наказателното производство. Би
могъл да се ползва само и единствено т. нар. случаен запис при наличието на
видимо обозначено техническо средство, поставено с охранителна цел. Съдът
е приел, че доказателствената съвкупност, при липсата на необходимост или
възможност за попълването с други доказателства, сочи че целта на
поисканите парични средства е била свързана с финансирането на граждански
мониторинг, както и на обезщетения за вредите на гражданите на Пирдоп и
Златица, претендирани като пряка и непосредствена последица от
изпълнението на проекта за газификация на тези общини. Наред с това съдът е
изложил мотиви, че заплашването за злоупотреба с процесуални права по
неприключило съдебно производство поначало е несъставомерно по чл.213а
НК. В настоящия случай липсват доказателства за възможно настъпване на
преки неблагоприятни последици от упражняването на процесуални права от
страна на обв. И., още повече когато неблагоприятните за пострадалия
последици, свързани със съдебното оспорване на посочения по-горе
административен акт, от обективна страна вече са настъпили към момента, в
който му е било отправено предложение да извърши акт на имуществено
разпореждане.
Установява се от представените по делото доказателства, че със заповед
8
от 30.04.2015 г. на „Брейн тръст“ ЕООД е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца за длъжност „експерт маркетинг“ с отразяване
постигнато взаимно съгласие, а на 22.05.2015 г. трудовото правоотношение на
ищеца с фондация „Национална международна сигурност“, длъжност
„асистент“ в секция „Национална сигурност“ към Център за обучение на
докторанти, е прекратено по взаимно съгласие.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Относно иска по чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД
За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва
да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт
(виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са
настъпили вреди), както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на
възложителя - възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите
при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и
доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да
остава съмнение за осъществяването на фактите.
Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-
обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която
има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител.
При така изложеното в исковата молба и уточняващите я молби
претендираното право произтича от установяването на причинно-следствена
връзка на противоправно деяние на лице, на което ответникът е възложил
работа за ищеца, с настъпили за последния неимуществени вреди, изразяващи
се в негативно засягане на професионалното му развитие, психическото му и
здравословно състояние, включително и със зачестявания на високите
стойности на кръвното налягане и хипертоничните кризи, които заедно с
придобития анемичен синдром са давели до появила се при него бъбречна
недостатъчност, и създаване социална изолация и дискомфорт, продължили
години и продължаващи и понастоящем поради достъпност на статиите в
електронното издание на медията, поради накърняване на неговите чест и
9
достойнство – неговия авторитет, и добро име – обществена оценка, като
всички обективни елементи от фактическия състав на отговорността, с
изключението на презумираните, следва да бъдат доказани от ищеца.
Следователно в конкретния случай в тежест на ищеца е да докаже
наличие на следните материалноправни предпоставки в съотношение на
кумулативност: в материали на информационния сайт, възложител на които и
издател на сайта, в който са публикувани, е ответникът, да са разпространени
обстоятелства от осъществяваната от ищеца професионална дейност и такива,
които да са опозоряващи за неговата чест, т.е. да възбуждат презрение към
него от страна на общественото мнение, респ. да са несъответни на
общественото понятие за чест или пък с неговото положение, както и такива,
които са унизителни за личното му чувство за достойнство и положителната
оценка, която той има за собствената си личност и обществена ценност;
твърденията за тези обстоятелства да са разпространени публично – по начин,
предполагащ материалите (статиите) да станат достояние на широк кръг лица
и да предполагат ищецът да е във фактическа възможност да възприеме
обидните твърдения в същите; претърпяване на твърдяните неимуществени
вреди - негативно засягане на професионалното му развитие, психическото му
и здравословно състояние, създаване социална изолация и дискомфорт, и на
всички обстоятелства, които имат значение за определяне на размера на
обезщетението по справедливост.
В тежест на ответника е да докаже, че изложените в публикувани в сайта
му материали (статии) обстоятелства са възпроизведено изявление на трети
лица с оценъчни съждения и/или че същите са за обстоятелства, които са
верни, както и да обори презумпцията за виновност на изпълнителите на
възложената работа.
Съдът намира, че в конкретния случай не са налице предпоставките по
чл. 49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника по предявения иск по
следните съображения:
Между страните не се спори, че публикации с посочено от ищеца
съдържание, са били налични на интернет сайт на ответното дружество,
поради което ответникът е отговорен за съдържанието на процесните
публикация, независимо от непосочването на автор на текста.
Съдържанието на материалите следва да се разглежда в контекста на
10
конституционно признатото право на свобода на изразяване на мнение,
частично ограничено в хипотезите, при които реализацията му е насочена и
срещу правата и доброто име на другите граждани - чл. 39 от Конституцията
на Република България. В този смисъл се приема, че посоченото право на
свобода на изразяване на мнение “не е абсолютно. Основания за
ограничаването му се съдържат в Конституцията - в чл. 39, 40 и 41, които не
позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично
изброените права и интереси, а също и в общия за всички права чл. 57, ал. 2,
който не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако накърнява
права или законни интереси на другия.” (Решение № 20 от 14.07.1998 г. на
Конституционния съд на Република България по конст. д. № 16/98 г.).
Същевременно правото на свобода на изразяване не следва да се
разглежда единствено на плоскостта на националното право, а при
съобразяване и на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека
(ЕКПЧ), съгласно който всеки има право на свобода на изразяването на
мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение без
намеса на държавните власти, като упражняването на тези свободи, доколкото
е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от
процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона
и са необходими в едно демократично общество в интерес и на репутацията
или правата на другите.
В конкретния случай съдът намира за недоказан първия елемент от
фактическия състав на деликта: противоправност в действията на служители
на ответното дружество, както по отношение твърденията публикациите да
съставляват обида, така и определянето им като клеветнически.
По делото не се спори, че ищецът е бил председател на юридическо лице
с нестопанска цел в обществена полза “Коалиция за устойчиво развитие” към
06.04.2014 г. Ищецът е представлявал гражданско сдружение, заявило дейност
в обществена полза. Темите за екологията и устойчивото развитие са от
обществен интерес, което предпоставя възможност за въздействие върху
общественото мнение. От тази гледна точка личностите, чрез които тези
структури участват в обществения дебат и средствата за реализация на
заявените цели придобиват обществено значение. Ето защо социално
оправдано е действията на сдружението и в частност поведението на ищеца,
11
като представител на организацията, да са част от обществения дневен ред.
Обществената полза, на която сдружението декларира да подчинява дейността
си, го легитимира да инициира съдебни процедури. Развитието на съдебните
процедури отлага във времето реализация на инвестиционни намерения и
пряко рефлектират върху интереса на местните общности. Затова и начинът,
по който се упражнява това правомощие, съответно мотивите за поемане на
инициативата придобиват ключово значение.
В тази връзка съдът отчита, че участието на ищеца в дейности, свързани
с използване на законоворегламентираната възможност за подаване на жалба с
цел евентуално лично облагоделстване на жалбоподателя, е коментирана в две
публикации преди процесните (през 2012 г.). Огласената информация през
2015 година сочи на идентичен подход в сравнима ситуация, което логично
обяснява и проявения от медията интерес към темата.
Настоящият състав приема, че по принцип безкритичното
възпроизвеждане на огласена в публичното пространство невярна
информация или произволно мнение създават предпоставки за манипулиране
на общественото мнение, което лишава от социална значимост свободата на
изразяване. При все това следва да се държи сметка за условията, при които се
развива публичния дебат при съответната форма на участие -
разпространяване на информация и изразяване на мнение. Предотвратяването
на визираната опасност изисква при разпространяване и анализ на
информация от журналисти - професионално ангажирани с такава дейност
участници в публичния дебат, те да осъществят самостоятелна проверка на
фактите. Изключение е допустимо, когато източникът на информация е
официален (дело Йорданова и Тошев срещу България, § 51). Същевременно
обаче средствата за проверка са обективно ограничени включително и с оглед
фактора време, доколкото фокусираното обществено внимание върху
конкретна тема предпоставя и своевременно включване. От тази гледна точка
критерий за полагане на дължимата грижа от журналиста се явява
добросъвестното изпълнение на журналистическата функция. За разлика от
всяка форма на нормативно обоснована репресия - наказателна,
административнонаказателна или дисциплинарна, изискваща завишени
критерии за установяване на факти по несъмнен начин, ролята на журналиста
е фокусирана върху насочване на общественото внимание върху конкретни
факти, засягащи обществен интерес, без да е необходимо следване на високия
12
стандарт на доказаност като предпоставка.
Очакване правото на изразяване на мнение да се реализира след яснота
за изхода на евентуално образувано наказателно производство би
препятствало медийната свобода до степен, лишаваща журналистите от
изпълнение на функциите им да разпространяват информация по начин, който
може да се възприеме и като провокативен, както и да засегне правото на
обществото да получава информация и идеи (като част от правото по чл. 10
ЕКПЧ). Журналистът е отговорен, когато е могъл да знае, че съдържанието е
клеветническо или по друг начин незаконно (Maygar Jeti ZRT v. Hungary, § 77).
При съобразяване на очертания стандарт съдът приема, че ключово
значение придобива източникът на информация и разумно обоснованата
нейна оценка. За разлика от разпространения факт мнението, което на
собствено основание е защитена ценност, предполага представена на
аудиторията взаимовръзка между определени факти. В случая ответникът
препраща към информация, разпространена в сайта “Бивол”:
“Псевдоекологът[1]рекетьор Д. И. си купил луксозно жилище с неясни
доходи”, като публикацията в “Бивол” и тази на ответника се основават на
излъчен телевизионен репортаж по “Нова телевизия”: „Разследване”: По
следите на екорекет”.
Частта, която ищецът твърди да съставлява противоправно действие от
страна на ответника, не се ограничава до цитат, а съставлява препредаване на
фактите от репортажа по начин и чрез изразни средства, избрани от
журналиста. Ето защо съдът намира, че реферирането към други два
репортажа не води до автоматичното освобождаване на ответника от
отговорност по отношение на конкретната публикация.
Потърсеното становище на ищеца от журналиста на телевизионна медия
отразява гледната точка на ищеца по представените във видеоматериала
факти. Ето защо и съдът приема, че предложеният от ответника коментар
съответства на дължимата проверка за достоверност на източника.
Оповестеният репортаж в публичното пространство позволява собствена
интерпретация на фактите и включване в обществения дебат с предложена от
интерпретатора собствена оценка.
Определението “псевдоеколог” съставлява оценка от страна на
ответника за дейността на ищеца като представляващ екологично сдружение и
13
като такава не може да се определя като вярна или невярна. Основание за
ангажиране на отговорност възниква, ако оценката е произволна - не може да
бъде обяснена логично с посочените в изложението факти или такива липсват.
При безспорното в случая съдържание на видеоматериала обаче подобен извод
е невъзможен.
Ищецът не оспорва, че е закупил апартамент, а определянето му като
“луксозен” също съставлява оценка. В частта, касаеща изнасяне на
информация, че апартаментът е закупен с “неясни доходи” - отново се касае за
оценка. Прави впечатление и че тази оценка е изведена от безспорни факти за
характeристиките на апартамента (квадратура, местоположение, ново
строителство и т.н.), които предполагат висока стойност на жилището и
липсата на декларирана информация за доходи на ищеца, които да
кореспондират на предполагаемата стойност.
За пълнота следва да се посочи, че наказателният съд определя
видеозаписа чрез скрита камера като несъответен на правилата на НПК,
докато в Етичния кодекс на българските журналисти се приема за допустимо
средство за събиране на информация (чл. 2.1.2. от Етичен кодекс на
българските медии), било то и по изключение.
В обобщение съдът намира, че осъществената интерпретация от
журналисти на ответника на представените във видеоматериала факти е в
рамките на необходимия обществен дебат и част от изпълнение на функциите
на медията на “обществен страж” в демократично общество (дело The Sunday
Times v. the United Kingdom (no. 2), § 50), по отношение на която намесата на
държавата следва да е ограничена.
По така изложените съображения настоящият състав намира за
неустановен първия от изброените елементи на деликта по смисъла на чл. 49
вр. чл. 45 ЗЗД, доколкото съдът не определя сочените изрази като
противоправни, а за попадащи под защитата на основното право на свободно
изразяване.
В този смисъл искът следва да бъде отхвърлен като безпредметно се
явява обсъждането на останалите елементи от фактическия състав.
Относно разноските по производството.
При този изход на делото ищецът дължи на ответника на основание чл.
14
78, ал. 3 от ГПК сторените разноски в размер на сумата от 12 190.00 лв.
(представляваща сбор от внесените депозити за вещи лица и заплатено
адвокатско възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. И. И., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. ****, адв. Б. И., срещу „НЕТ ИНФО” ЕАД, ЕИК
*********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Марко Балабанов” № 4а, вх.Б,
ет.5, осъдителен иск с правно основание чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД за сумата от
120 00.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в резултат от публикувани през периода 03 – 09 април 2015 г. и
01.03.2018 г. в електронния информационен сайт материали Вести.бг,
съдържащи клеветнически и обидни твърдения за осъществяваната от него
професионална дейност и личността му, ведно със законната лихва от
10.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. И. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
****, адв. Б. И., да заплати на „НЕТ ИНФО” ЕАД, ЕИК *********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Марко Балабанов” № 4а, вх.Б, ет.5, сумата от 12
190.00 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15