Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2021г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на втори декември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при
секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Александър Атанасов,
като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 2348 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК
вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна, подадена чрез ю.к.О. против Решение №543/07.09.21г. по НАХД №
1504/2021г. на ВРС, 32 състав, с което е отменено наказателно постановление №
03-009247/16.03.18г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с
което на В.И.В. на основание чл.413 ал.2 КТ е наложено административно
наказание глоба в размер на 1500лв. за нарушение на чл.11 ал.5 вр. чл.12 ал.1
от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
Касаторът
твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди,
че описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните
доказателства, нарушението е индивидиализирано в степен нарушителят да разбере
за какво е санкциониран и срещу какво да организира защитата си. Твърди, че
съдът неправилно тълкува разпоредбата на чл.11 ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като именно в самото
наказателно постановление е посочено, че е установено лице да полага труд в
полза на В.В., но не му е документирано провеждането на начален инструктаж. С
документирането на инструктажа се доказва провеждането му. Твърди, че
качеството работодател е доказано от събраните доказателства, лицето е полагало
труд в полза на работодателя и последния е следвало да документира провеждането
на извънреден инструктаж на своя работник. Моли да бъде отменено
обжалваното решение и потвърдено издаденото НП. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба- В.И.В., оспорва жалбата и моли решението
на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Твърди, че по
никакъв начин не е бил ангажиран с ремонтните работи в имота и няма качеството
работодател, като това е установено и с влязло в сила решение по адм.д.№
1187/2018г. на Административен съд-Варна. Моли да му бъдат присъдени
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Представителят на ВОП дава заключение, че касационната жалба
е неоснователна и решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да
бъде оставено в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на В.И.В. против наказателно постановление № 03-009247/16.03.18г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на основание чл.413 ал.2 КТ му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1500лв. за нарушение на
чл.11 ал.5 вр. чл.12 ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна,
че във връзка с постъпил сигнал за
настъпил инцидент на 13.02.2018г. при извършване на строително-ремонтни
дейности на обект в ПИ с идентификатор *****, находящ се в гр.Варна, кв.Аспарухово,
С.О. „Боровец-север“, св. И. и М.- инспектори при ДИТ-Варна посетили обекта и установили,
че имотът и прилежащата към него сграда са собственост на въззивника. В обекта
били установени лицата П. П. – зет на въззивника, както и В. Г. , Н. У., П. Н. и Д. С. При събеседване с тях било
констатирано, че са извършвали дейност по изграждане на бетонна плоча на сграда
в обекта, като при ползването на бетон помпата е пострадало лицето П. Д., което
непосредствено след инцидента е транспортирано за оказване на спешна медицинска
помощ. При пристигането на служителите на обекта лицата не извършвали трудова
дейност. От св. И. е изготвен констативен протокол, в който било посочено, че
св. У. е ангажиран на обекта на длъжност „общ работник“
с дата на наемане – 13.02.2018г., работно време от 12.00 ч до 19.00 ч. без
наличен сключен трудов договор. Констативният протокол е подписан от У. , който попълнил и декларация, в която
изложил възприятията си относно релевантни по случая факти. На св. П. П. била връчена призовка, адресирана до
въззивника с покана да представи документи, удостоверяващи провеждането на
инструктаж на работещите в обекта лица. След като в указания срок не били представени
такива документи св. И. съставил на жалбоподателя АУАН за нарушение на чл.11
ал.5 вр. с чл.12 ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за това, че в качеството
на работодател е допуснал до работа У.
преди да е документирано провеждането
на начален инструктаж на същия. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.
Сезираният
със спора съд е приел в мотивите си, че НП е издадено от компетентен орган, но
в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. ВРС е приел, че в АУАН и НП не е описано ясно и недвусмислено за какво
конкретно нарушение е повдигнато обвинение на въззивника, тъй като даденото представлява
компилация от описанието на две нарушения, касаещи отделни конкретни задължения
на работодателя, предвидени в Наредбата, а именно: задължението му съгласно
разпоредбата на чл.11 ал.1 т.5 от наредбата да осигури провеждането на
инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от
срока на договора и забраната визирана в нормата на чл.3 от наредбата да се
допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и
умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. ВРС е приел и че в случая не е установено наказаното
лице да е имало качеството на работодател по отношение на св. У. , за който от доказателствата се установява,
че извършвал трудова дейност в обекта, собственост на жалбоподателя, но не са
налице доказателства, че именно въззивникът е възложил извършването на
дейността, а напротив, събрани са множество гласни доказателства, че лицата,
извършващи дейност на обекта, са били ангажирани от св.С., който е бил
натоварен по уговорка със св. П. с реализирането на определен трудов резултат- изливане
на бетонна плоча. В съставения от контролните органи протокол въззивникът е
посочен единствено като собственик на процесния имот, но не и като възложител
на извършваните строително-монтажни работи в същия. ВРС се е позовал и на влязлото
в сила решение № 2101/02.11.2018 г. на Административен съд-Варна по адм.дело №
1187/2018г., с което е отменено постановление за обявяване съществуването на
трудово правоотношение между жалбоподателя и У. .
Касационният
съд приема от правна страна за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима за разглеждане.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Настоящата инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа
обстановка и правните му изводи за незаконосъобразност на НП.
С обжалваното НП е наложена глоба на В. за това, че в
качеството му на работодател е допуснал до работа лицето У. да
престира в негова полза труд, изпълнявайки трудови функции на длъжност „общ
работник“ в строителен обект, преди да е документирано провеждането на начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа в нарочна книга за начален
инструктаж /приложение №1/, с което е нарушил чл.11, ал.5 вр. чл.12, ал.1 от
Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
Съгласно чл.11 ал.5 от цитираната наредба инструктажите,
проведени по реда на наредбата, се документират в Книги за инструктажи съгласно
Приложение №1, а съгласно чл.12 ал.1 от същата начален инструктаж се провежда на
лицата, които постъпват на работа, както и на лицата по чл.11 ал.1 т.1-5. Съгласно чл.11,
ал.1 от наредбата работодателят
осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на
всеки работещ. Инструктажите се провеждат от длъжностни лица с подходящо
образование по ред и при условия, определени от работодателя – ал. 2. Съгласно
нормативната уредба задължението на работодателя е да осигури провеждането на
инструктаж. Провеждането на инструктаж и документирането му е
задължение на длъжностното лице, съобразно ал.2 на чл.11 от наредбата.
Както правилно и законосъобразно е приел и ВРС в случая не
е установено наказаното лице да е имало качеството работодател. В този смисъл и
решението по адм.дело № 1187/2018г. на Административен
съд-Варна. Не се и твърди, че В. е длъжностно лице, определено да провежда
инструктажи, т.е. той не е субект на
посоченото нарушение и не следва да му бъде налагано
наказание за
него.
С оглед гореизложеното решението на ВРС е правилно и законосъобразно
и следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на спора и направеното искане, на ответника по касация следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 300лв.- адвокатско
възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН,
настоящият състав на Административен съд Варна
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №543/07.09.21г. по НАХД № 1504/2021г. на
ВРС, 32 състав.
ОСЪЖДА Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна да заплати на В.И.В., ЕГН********** направените по делото разноски в размер на 300лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.