РЕШЕНИЕ №
гр.Русе, 10.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на шести декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Ралица Русева
При секретаря Олга Петрова и в
присъствието на прокурора……., като разгледа докладваното от съдията АНД № 2081
по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е
жалба от адв.М.П. в качеството му на пълномощник на Р.В., гражданин на РТурция, против Наказателно постановление № 38- 0001333 от 08.10.2019 г. на Началник ОО „Автомобилна администрация” Русе, с
което за две административни нарушения,
квалифицирани по чл.8§2 изр.2 вр. чл.78 ал.І т.1 от ЗАвПр и чл.2 §3 от
Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995 г., на основание чл.93 б ал.VІІ т.3 от ЗАвПр,
са наложени две административни наказания- глоба в размер на по 1500 лв.Жалбоподателят
моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради допуснати
съществени процесуални нарушения.
Ответникът по жалбата счита същата за
неоснователна.
Русенска
районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема
становище по жалбата.
От събраните доказателства съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е гражданин на РТурция и
правоспособен водач на МПС.На 07.10.2019 г., около 22.40 часа, управлявайки
товарен автомобил „Ивеко” с полуремарке, двете с турски регистрационни номера,
жалбоподателят се намирал в гр.Русе, в района на ГКПП „Дунав мост”.В изпълнение
на служебните си задължения св.К.Ц.- инспектор при ОО „Автомобилна
администрация” Русе, извършил проверка на лицето, като установил, че се касае
до осъществяван международен обществен превоз на товар от РТурция за РРумъния.Превозното
средство било оборудвано с дигитален тахограф.Чрез използване на лицензиран
софтуер за визуализиране на данните, съхранени в паметта на дигиталната карта
на жалбоподателя и в паметта на тахографа, било установено, че водачът не е
спазил изискванията за дневна почивка, като на дата 12.09.2019 г., дневният
период на почивка е с 307 минути по-
кратък от очакваното, като не е използван период на почивка от поне 9
последователни часа. По същия начин- на дата 11.09.2019 г., дневният период на
почивка е с 324 минути по- кратък от очакваното, като е следвало да бъде
използван период на почивка от 11 последователни часа. По тези констатации било
прието, че от жалбоподателя са осъществени административни нарушения на
разпоредбата на чл.8§2 изр.2 вр. чл.78 ал.І т.1 от ЗАвПр и чл.2 §3 от Регламент
561 AETR ДВ 28 от 1995 г., за което бил
съставен АУАН № 268770/07.10.2019 г.Въз основа на него е издадено
обжалваното наказателно постановление с наложените административни наказания-
глоба в размер на по 1500 лв.
В производството пред въззивната инстанция
се твърди, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като е постановено при
съществени процесуални нарушения. Твърди се, че липсват реквизити в акта и
постановлението, като не са описани обстоятелствата на нарушението и има
противоречие между цифрова и текстова квалификация.
Приетото за установено се доказва от
приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН №
268770 от 07.10.2019 г., разпечатка от карта на водача, акт за назначаване на
преводач, показанията на св.Ц.- актосъставител.Съдът дава вяра изцяло на
гласните доказателства.Св.Ц. е очевидец на извършената проверка, като лично е
възприел резултатите от техническото средство и непосредствено е комуникирал
със соченото като нарушител лице.
Жалбата, като депозирана от лице,
притежаващо процесуална легитимация, е допустима.Разгледана по същество, е неоснователна.
В
производството по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения.АН
и НП притежават всички изискуеми от закона реквизити, като обстоятелствата на
нарушението са също достатъчно точно отразени, така че да е възможно
съотнасянето им към възприетата правна квалификация и събрания доказателствен
материал, при обезпечаване правото на защита.От показанията на св.Ц. се
установява, че лицето е разбрало какво нарушение му се вменява във
вина.Очевидно това е така и поради упълномощаването на адвокат на последващ
етап, като жалбоподателят не е ползвал преводач за тази цел, а е подписал
договор за правна помощ на български език.Във връзка с направените от
пълномощника възражения за противоречия между цифрова и фактическа
квалификация, следва да се посочи, че изводите за наличие на съществени
процесуални нарушения трябва да бъдат направи на база конкретна преценка
обезпечаване на правото на защита на нарушителя.Целта на закона при поставяне
на изискванията за наличие на определени реквизити в акта и постановлението, е
да се даде възможност на лицето да разбере какви неправомерни действия или
бездействия му се вменяват като нарушение.Съдът счита, че в настоящото
производство е доказано, че водачът е имал разбирането какво нарушение е
осъществил и безспорно следва да се даде приоритет на описанието на
фактическите обстоятелства.От друга страна, макар и не съвсем коректно,
изписаната правна квалификация съдържа пропуски, а не противоречия, доколкото
става ясно, че се касае до норми на Спогодбата и Регламента, свързани със
санкции по ЗАвПр.
По същество извършването на всяко от нарушенията е правилно установено.За
достигане до констатациите за неправомерни действия е ползвана информация,
извлечена от монтирания в превозното средство тахограф и картата на водача.
Известно е, включително и на водачите на товарните автомобили, извършващи
международен превоз, че това устройство
се ползва за запис на скорост, разстояние и изпълнявана от водача дейност при
различни режими, които могат да бъдат задавани и следва да бъдат задавани и
лично от водачите при определени обстоятелства, като например режим „почивка”.
Известно е също така, че тахографското устройство се активира автоматично,
когато превозното средство е в движение.В смисъла на изложеното, проверяващите лица, не биха могли да
въздействат върху данните, които се извличат от него, доколкото те следва при нормалното
му функциониране да се генерират автоматично.Конкретно няма данни устройството
да не е функционирало, т.е.то е съхранявало показания. Така, в случая
нарушенията са установени с помощта на лицензиран софтуер, който е разчел
данните от движението на автомобила и дейностите на водача. Видно от приложената
разпечатка в материалите на делото, самата софтуерна програма е отграничила
периода, за който са налице фактически нарушения на изискванията за почивка на
водача на превозното средство и в частност- намаляване на периода на дневните
почивки, регламентиран от Спогодбата AETR
и Регламент 561.Разпоредбите на Спогодбата са хармонизирани чрез Регламента така, че
основните разпоредби на последния се прилагат чрез AETR.Проверяващият е ползвал
тази информация, за да заключи за наличието на конкретните нарушения, като
фактически той не е извършвал никакъв анализ на данните, а е ползвал
информацията, която автоматично или ръчно жалбоподателят е въвеждал. В случая
съдът намира, че няма спор по естеството на нарушението от гледна точка на
фактическите обстоятелства.Водачът е
намалил почивките си неправомерно, като с това е нарушил разпоредбите на Спогодбата,
които възпроизвеждат разпоредбите на Регламент 561.Известно е обстоятелството,
че РТурция са е сред договарящите страни по Спогодбата, поради
което конкретно приложението на последния акт е факт.
Наложените административни
наказания е индивидуализирани в хипотезата на чл.93 б ал.VІІ т.3 от ЗАвПр,
според който текст водач, който не спазва изискванията относно намалената
дневна почивка, определени в Регламент /ЕО/ № 561/2006 г., в друг нормативен
акт или в AETR,
се наказва за намаляване на времето на намалената дневна почивка с глоба в
размер на 1500 лв., когато намалението е над 2 часа.Наказващият орган се е произнесъл обосновано и законосъобразно,
като не са налице основания за изменение на постановлението и в тази му част.
Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН
съдът
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
38- 0001333 от 08.10.2019 г. на Началник ОО „Автомобилна администрация” Русе, с
което на Р.В., роден на *** г., гражданин на РТурция, за административно нарушение по чл.8§2 изр.2
вр. чл.78 ал.І т.1 от ЗАвПр и чл.2 §3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995 г., на
основание чл.93 б ал.VІІ т.3 от ЗАвПр, е наложено административно наказание
глоба в размер на 1500 лв. и за административно нарушение по чл.8§2 изр.2 вр.
чл.78 ал.І т.1 от ЗАвПр и чл.2 §3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995 г., на
основание чл.93 б ал.VІІ т.3 от ЗАвПр, е наложено административно наказание
глоба в размер на 1500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-
дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.
Районен съдия: