Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 704/14.11.2023г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Огнян Евгениев
Бисерка Бойчева
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 649 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид
следното
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №231 от 07.09.2023 г. постановено по АНД № 20231630200935
по описа на Районен съд – Монтана с което е потвърдено наказателно
постановление № 23-0996-001140
от 01.06.2023год. на Началник
сектор „ПП“ при ОД МВР гр.Монтана упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.
на Министъра на вътрешните работи, с което на А.И.Л. ***, за извършено
административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 300.00 лева /триста лева/ и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от един месец, на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател А.И.Л. *** чрез пълномощника
си адв. К.М. от ВТАК редовно призован, не се явява. В
писмено становище по делото поддържа жалбата, като навежда доводи за допуснато
нарушение на материалния закон, като отрича да е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, като сочи липсата
на заповед на АПИ, която да е била обявена по надлежния ред и да е стигнала до
неговото знание; липсата на поставен знак и несъбиране на доказателства в тази
насока от първоинстанционния съд. Твърди се липса на
посочена фактическа обстановка, относно мястото на нарушението, липса на
реквизитите за съставяне на АУАН и НП, тъй като не са посочени законовите
разпоредби които са нарушени, не е посочена местоработата на касатора, адреса на свидетелите. АНО не е изпълнил
задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН. Сочи, се липса на виновно поведение към
извършване на вмененото нарушение от страна на касатора.
Моли да бъде отменено въззивното решение и издаденото
наказателното постановление.
Ответника по касационната жалба Началник сектор „ПП“
при ОД МВР гр.Монтана
редовно
призован не
се явява и не се представлява.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си
в съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която
обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
За да постанови обжалваното решение, с което
е потвърдил наказателното постановление, съставът на Районен съд Монтана е
приел от фактическа страна, че на 13.05.2023 г. около 00,55часа в с.Студено
буче на ул.“Георги Димитров“ с посока на движение от гр.Монтана към гр.Видин,
административно наказаното лице е управлявал товарен автомобил „Влекач Скания” с рег.№ СВ9946ТА 9МН с прикачено полуремарке с рег. № С 9840ЕС, като при наличие на въведена
с пътен знак В4 – временна забрана за движение на МПС над 12 тона и издадена
Заповед РД-11-584/05.07.2022г. навлиза срещу него и продължава движението, с
което е извършил нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, поради което и на основание
чл.183, ал.7 от ЗДвП му е наложено административно наказание .
За установяване на извършеното
административно нарушение въззивния съд е събрал относимите гласни доказателства чрез устно и непосредствено
изслушване на свидетеля по установяване на нарушението и съставяне на АУАН -
Иво Илиев, събрал е съобразно принципа за разкриване на обективната истина
писмени доказателства от АПИ Областно пътно управление – Монтана, а именно
заповедта с която е въведена временната забрана за пътния участък, наличието на
поставени 7бр. знаци В4, предварителни указателни табели за отклонение на
движението и за посоката на движение на означения вид пътни превозни средства,
като са приложени и съответните схеми относно поставените пътни знаци, в това
число и по отношение на този участък от пътя касаеш установеното нарушение от
страна на касатора. Отделно от това, видно от
приложеното писмо от АПИ информацията за затваряне на пътя за тежкотоварни
автомобили е публикувана на страницата на АПИ и в информационната система Лима,
като е оповестена и от медиите.
От правна страна съдът е приел, че при
провеждането на административно наказателната процедура не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила в резултат, на
които да е опорочено производството по установяване на нарушението и налагане
на наказанието. Ръководейки се от принципа за разкриване на обективната истина
въззивния съд е събрал относимите по делото писмени
доказателства, които е анализирал поотделно и в своята съвкупност. Дал е вяра
на събраните по съответния процесуален ред гласни и писмени доказателства и е
постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт.
Настоящият състав на съда не споделя доводите
изложени в касационната жалба, тъй като от представените писмени доказателства
подробно обсъдени от въззивния съд безспорно се установява наличието на
въведена временна организация на движението на основание чл.84, ал.2 от Наредба
№3/16.08.2010год., въз основа на приложената заповед на директор ОПУ Монтана, забраняваща
движение на МПС – та, както и наличието на поставен за това пътен знак „В4”.
Налице е нарушение на въведеното в чл. 6, т. 1 от ЗДвП правило за поведение – водачът да съобразява своето поведение с
поставените пътни знаци. Деянието е ясно и точно описано, както в акта, така и
в НП, и правилно квалифицирано, поради което не е нарушено правото на защита на
лицето. Безспорно е осъществил състава на административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, както е приел и районния съд, като този извод се подкрепя от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. В тази връзка следва да се
посочи, че при съставяне на акта Л. не е записал като възражения в него липсата
на знак, или че същият не е на правилното място. АУАН е съставен редовно и
съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване
на противното, а доказателства в обратната насока не са ангажирани от
административно наказаното лице, поради което касационната инстанция приема за
безспорно установено нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и нарушителя. Изложените от касатора
твърдения за липса на виновно поведение не се подкрепят от събраните по делото
доказателства.
Съдът намира за неоснователно възражението на
касатора, че е налице разминаване между цифровата
квалификация на нарушението и текстовото описание на същото в наказателното
постановление. В НП е отразено, че водачът нарушава въведената временна забрана
с пътен знак В4 - временна забрана за движение на МПС над 12 тона, което е
нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и се санкционира с предвиденото наказание в чл. 183,
ал. 7 от ЗДвП. Съгласно чл. 183,
ал. 7 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец и с глоба от 300 лева водач, който навлиза след знак,
забраняващ влизането на съответното ППС при въведена временна забрана за
движение. Съдът счита, че описаното нарушение в АУАН и НП напълно съответства
на цифровата квалификация на нарушението и на санкционната норма, посочени от
наказващия орган, като по този начин наказващият орган е изпълнил задълженията
си по чл.52, ал.4 от ЗАНН в противовес с твърдението на касатора.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Касационната инстанция напълно споделя и
изводите, че при съставяне на АУАН в пълнота е спазено соченото изискване на
правната норма за описание на нарушението, с всички негови съставомерни
признаци, вкл. и посредством нарушената правна норма, както и правилно е
приложена санкционна такава. Не се констатираха противоречия. По идентичен
начин е описано и констатираното нарушение и в самото НП.
При съставяне
на АУАН и издаване на атакуваното НП както правилно е
изложил и в мотивите си въззивния съд, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42
и чл.57 ЗАНН. Не
са налице формални предпоставки за отмяна на
НП, тъй като при реализирането на отговорността на касатора, не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят
до опорочаване на производството. При съставянето им не
са нарушени административно производствените правила, материалният закон и
целта на същия. Наказанието е правилно определено, предвид разпоредбата на чл.183, ал.7 от ЗДвП, в която точно е
фиксиран размера на същото и административно наказващият орган не разполага с
оперативна самостоятелност при определяне му.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за
отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха
установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което решението следва да
бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в съответствие с материалния
закон
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН,
настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №231
от 07.09.2023 г. постановено по АНД № 20231630200935 по описа на Районен съд –
Монтана с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0996-001140 от
01.06.2023год. на Началник
сектор „ПП“ при ОД МВР гр.Монтана упълномощен със Заповед
№8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: