№ 11863
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110102200 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.411 КЗ от
“ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИН“ АД срещу “ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД за сумата от 415,94 лева, представляваща незаплатен остатък от
регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 05.04.2022 г. в гр. София по вина на застрахования при отвеното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ автомобил „......“ с рег. № .............,
заедно със законната лихва от датата на исковата молба /16.01.2023 г./ до погасяването.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на обща
стойност 3073,44 лева, поради което изплатил застрахователно обезщетение на собственика
на увреденото МПС в този размер. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза
на ищеца възникнало регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските
по определянето му. Поддържа, че след покана ответникът е погасил частично вземането му
до сумата от 2672,50 лева и претендира изплащането на останалата част до пълния размер на
платеното обезщетение. Претендира законна лихва и разноски.
Ответникът оспорва иска за главница по основание и размер с възражението, че с
извършеното извънсъдебно плащане регресното вземане е погасено изцяло. Релевира
възражение, че не е налице пряка причинна връзка меж описаните от ищеца вреди и
процесното ПТП. Поддържа, че претендираната сума за обезщетение надвишавала
многократно обичайните пазарни стойности. Не оспорва твърдения механизъм на
настъпване на вредите, както и плащането на обезщетението от ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
1
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са безспорни между
страните. За осъществяването им свидетелстват и еднопосочно и всички събрани писмени
доказателства /застрахователни полици, двустранен протокол за ПТП, уведомление за щета,
уведомлениеяза прихващане, преводно нареждане и др./, както и извършеното от ответника
плащане, което по същество съставлява извънсъдебно признание за наличието на дълг на
посоченото основание. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема
фактите, некасаещи размера на вземането, за доказани и приема за установено по делото, че
на 05.04.2022г. около 11:00 часа в гр. София при излизане от територията на паркинг на
магазин „Лидл“ в кв. „Зона Б5“ водачът на застрахования при ответното дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ не пропуска и реализира ПТП с
движещия се по ул. „Партений Нишавски“ с посока от ул. „Опълченска“ лек автомобил
„......“ с рег. № .......
Безспорно е, че в причинно-следствена връзка с процесното ПТП са настъпили щети
по предната броня и решетката на лекия автомобил, застрахован при ищцовото дружество.
Спорът между страните е концентриран само върху размера на дължимото
обезщетение. В тази връзка е изслушана съдебнавтотехническа експертиза, заключението по
която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съгласно заключението
всички повреди по лекия автомобил „......“ с рег. № ......, описани в двустранния протокол, са
настъпили в причинна връзка с реализираното ПТП при съобразяване установения
механизъм на настъпването му.
Съобразно правилата на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност", като обемът на отговорността по
регреса е обусловен от размера на застрахователното обезщетение, платено от
застрахователя. Същото е съизмеримо с действителната стойност на вредите, причинени от
третото лице на застрахования, определена към датата на застрахователното събитие.
По делото са представени доказателства, че за отстраняване повредите от процесното
ПТП, ищецът е изплатил на обезщетение в обш размер 3 073,60 лева.. Съгласно
заключението на съдебнато автотехническата експертиза стойността, необходима за
възстановяване на лекия автомобил „......“ с рег. № ......, изчислена на базасредни пазарни
цени към датата на ПТП, е 3305,62 лв. Изчислената именно по този начин стойност съдът
преценява като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е
определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд,
на които оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни
доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на
цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата,
изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни доставчици, принципно не би
репарирало в пълна степен вредата за застрахованото лице по арг. от чл. 386, ал. 2 КЗ, вр. чл.
400, ал. 1 КЗ.
2
Доколкото в случая която и двете посочени от вещото лице стойности да се вземе
предвид непогасеният остатък от регресното вземане е в размер, по-висок от
претендираната сума, то предявеният иск за сумата от 415,94 лева е основателен и следва да
се уважи изцяло.
Като законна последица от уважаването на иска в полза на ищеца следва да се
присъди и поисканата законна лихва от датата на предявяване на иска /16.01.2023г./ до
окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищеца, на когото на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъди сумата от общо 475 лв., от които 50 лева за държавна
такса, 225 лева за депозит за САТЕ и 200 лева за юрисконсултско възнаграждение
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за
заплащане на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ЕАД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „Позитано“ №5 да заплати
на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, бул. „Христофор Колумб” № 43 на основание чл. 411 КЗ
сумата от 415,94 лева, представляваща незаплатен остатък от регресно вземане за изплатено
по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 05.04.2022 г.
в гр. София по вина на застрахования при отвеното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ автомобил „......“ с рег. № ............., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба -16.01.2023 г./ до окончателното плащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 475 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3