РЕШЕНИЕ
№ 373
гр. Варна, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20223110202426 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от А. Й. А., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №442а-16 от
15.02.2022 г., издадено от Директор на ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.209а, ал.1
от Закон за здравето (ЗЗ), на въззивника е наложено административно наказание глоба в
размер 300.00 лв.
Въззивникът твърди, че на 15.01.2022 г. не е влизал в посочения в АУАН и в
обект – игрална зала „*“, а само отишъл до входа на залата, за да види, дали негова
приятелка е там. Моли, оспореното НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без
уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 15.01.2022 г. около 13.50 ч., по време на въведената временна
противоепидемична мярка по т.32, б.“б“, б.“аа“ и б.“бб“ от Заповед №РД-01-973 от
26.11.2021 г., допълнена на Заповед №РД-01-991 от 02.12.2021 г. на Министър на
здравеопазването, допускаща посещения на игрални зали само от лица, носещи валидно
издаден документ за ваксинация или преболедуване от Ковид-19 или валиден документ или
удостоверение за наличие на антитела срещу SARS-CoV-2, въззивникът А. А. се намирал в
игрална зала „Вивагейт“, находяща се в гр. Варна, на ул. „*“ №73, където полицейски екип –
свидетелите Ж. Л. и Д. П., го проверили и установили, че не носи валидно издадени
документ за ваксинация или преболедуване или удостоверение за налични антитела, за което
обстоятелство въззивникът лично попълнил и документ – сведение, при което свид. Ж. Л.
съставил спрямо въззивника АУАН №146664 от 15.01.2022 г. за нарушение по чл.209а ЗЗ,
съдържащ описание на констатациите от проверката.
1
На 15.02.2022 г. наказващият орган издал срещу въззивника процесното НП
№442а-16, в което описал, че на съответната дата и място, въззивникът, като клиент в
конкретната игрална зала при условията на извънредна епидемична обстановка, не изпълнил
въведените с т.32, б.“б“, б.“аа“ и б.“бб“, вр. т.12 от Заповед №РД-01-973 от 26.11.2021 г.,
допълнена на Заповед №РД-01-991 от 02.12.2021 г. на Министър на здравеопазването
противоепидемични мерки по чл.64, ал.4 ЗЗ, като не представил валиден документ за
ваксинация или преболедуване или валидно удостоверение за налични антитела, и приел, че
с описаното поведение въззивникът е нарушил чл.209а ЗЗ и наложил предвиденото
наказание глоба в минималния установен размер 300.00 лв.
Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин както
от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия
показания на всеки един от свидетелите Ж. Л. и Д. П., така и от приобщените документи –
НП №442А-16 от 15.02.2022 г., АУАН №146664 от 15.01.2022 г., сведение от А. А. от
15.01.2022 г., писмо по УРИ №442000-8881 от 28.06.2022 г., жалба от А.й А.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
НП е издадено от компетентен орган – Директор на ОД МВР Варна, на
основание чл.209а, ал.4 ЗЗ.
Процесното НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок, съобразено е с
нормата на чл.57 ЗАНН и съдържа пълно описание на нарушението, датата, мястото и
обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го потвърждават.
Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере
какво е обвинението и срещу какво да се организира защита. Посочени са нарушените
материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. При
определяне на размера на санкцията наказващият орган се е ръководил от разпоредбата на
чл.209а ЗЗ. В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
Правилно административно-наказващият орган е приложил материалния
закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната
норма. Съобразно събраните доказателства, съдът намира за безспорно установено, че
въззвникът А. А. към момента на проверката не е представил валидно издадени документ за
ваксинация или преболедуване или удостоверение за налични антитела, с кото не е изпълнил
въведената противоепидемина мярка по т.32, б.“б“, б.“аа“ и б.“бб“, вр. т.12 от Заповед №РД-
01-973 от 26.11.2021 г., допълнена на Заповед №РД-01-991 от 02.12.2021 г. на Министър на
здравеопазването. Този факт не се и отрича от въззивника. Той отрича да е влизал в
помещението на игралната зала като посочва, да се е намирал при нейния вход, но това
твърдение се опровергава категорично, както от кредитираните като безпристрастно дадени
в резултат на непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите Ж. Л. и Д.
П., така и от лично попълнения и приобщен към административно-наказателната преписка
документ – сведение от въззивника А. А., според които, въззивникът е бил установен
именно в игралната зала.
Съгласно чл.209а, ал.1 ЗЗ, който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или ал.7 и чл.63а, ал.1 или ал.2, освен ако деянието
2
не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно
нарушение - от 1000 до 2000 лв. Нормата на чл.209а, ал.1 ЗЗ съдържа в себе си както
правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило.
С оглед на изложеното се налага извода, че въззивникът А. А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на
чл.209а, ал.1 33, напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана административно-
наказателната й отговорност.
Процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай
по смисъла на чл.28 ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя застъпеното становище от
наказващия орган. Доколкото е осъществено на закрито място, процесното нарушение крие
риск за останалите граждани, свързан с разпространение на животозастрашаващ вирус.
Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
административни нарушения от същия вид, поради което не може да бъде квалифицирано
като "маловажен случай".
Доколкото предвиденото наказание глоба е приложено в минималния
установен размер, същото не подлежи на редукция.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН,
въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноски за възнаграждение за
юрисконсулт. Тъй като делото не е с фактическа и правна сложност и е приключило в едно
заседание, съдът намира, че възнаграждението следва да е в минималния установен размер
80.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №442а-16 от 15.02.2022 г., издадено
от Директор на ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.209а, ал.1 ЗЗ, на А. Й. А., ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лв, на основание
чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3