Р Е Ш
Е Н И Е
№
21 юли 2015 година град София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, I-16 състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и петнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар:Е. Попова
Прокурор: ………
като разгледа докладваното от съдията Георгиева
гражд.дело №
8492 по описа
за 2013 година, съобрази, че:
С исковата молба Г. К- О., лично и със
съгласието на своя баща и законен представител К.Д. Оведенски предявява обективно
съединени искове с правно основание
чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането
с искане за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди в размер на 30 000.00 лв., ведно със
законна лихва от 25.05.2010 г., както и обезщетение
за имуществени вреди, съставляващи разходи за болничен престой, необходими
консумативи - патерици и титаниеви пирони, в размер на 1 084.99 лв., ведно
със законна лихва, считано от 04.06.2010 г. Претендира присъждане на разноски.
С исковата молба се твърди, че претърпените
от ищцата вреди са в резултат на ПТП, настъпило на 25.05.2010 г., при което ищцата
пострадала като пешеходка, вина за което
носел водача на лек автомобил „ВОЛВО” с рег. № *******, чиято гражданска
отговорност била застрахована в ответното дружество.
С отговора на исковата молба ответникът
оспорва предявените искове, като оспорва валидността на застрахователното
правоотношение и твърди, че такова не е съществувало към датата на ПТП. Оспорва
механизма на ПТП, вида и характера на претърпените вреди и прави възражение за съпричиняване от страна на
ищцата на вредоносния резултат, тъй като е допуснала нарушение на чл.114, ал.1
и ал.2 от ЗДвП. Сочи доказателства.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложените и съдържащите се в наказателното производство писмени доказателства с влязло в сила решение по НАХД № 15125/2010 г. на СРС, 102 състав водачът на е установена вината на водача на лек автомобил „ВОЛВО” с рег. № ******* З.З. за настъпване на процесното ПТП и противоправността на извършеното от деяние, като в случая съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, решението в наказателното производство е задължително за настоящия съд относно настъпването на тези предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност.
От представените
и посочени в хода на делото писмени и гласни доказателства, в съответствие с
доказателствената тежест, която носи ищцовата
страна се установи наличието на валидно застрахователно правоотношение с
ответника – застраховател и че при настъпилото ПТП и във връзка със същото,
ищцата е претърпяла описаните имуществени и неимуществени вреди, както и какъв
е техния вид и характер и размера на имуществените вреди.
От представеното копие от полица и справка от ИЦ на ГФ се установи, че към датата на ПТП за увреждащия автомобил е имало сключена застраховка “ГО” с ответника- застраховател по полица № 0551000464116Е. Справката от ИЦ на ГФ се ползва с доказателствената сила по чл.295, ал.7 от КЗ, която не бе оборена по делото. Видно от представеното копие от ПКО и заключението на СИЕ, е че внесена застрахователната премия по сключения договор за задължителна застраховка”ГО”.
По делото е допусната САТЕ за установяването на механизма на ПТП, от което е видно, че водачът на увреждащия автомобил е имал възможност да предотврати станалото ПТП, ако преди предприемане на движението си се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението.
Доказани са твърдяните в исковата молба вреди- травматични увреждания и болки и страдания, преживени от ищцата. В тази насока е заключението на СМЕ, представените писмени доказателства медицински документи и показанията на свид.Овиденски.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Предявеният иск е с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането, предявен пряко срещу застрахователя. По делото се установи категорично, че на 05.05.2010 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на водача З., чиято гражданска отговорност е била застрахована по валидно сключена полица по застраховка “ГО” при ответника. Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят, съгласно чл.257, ал.1 КЗ. Съдът намира, че по делото се установи, както наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован; така и кумулативно наличие на всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно- следствена връзка вреди за пострадалия. В тази връзка съдът е обвързан решението по наказателното производство, което има последици на влязла в сила присъда и съгласно чл.300 от ГПК е задължително за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно чл.413, ал.1 и ал.2 от НПК, влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Съгласно ал.3 това се отнася и за актовете на районния съд по глава Двадесет и осма и Глава Двадесет и девета от НПК. По делото се установи несъмнено, че водачът на лекия автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, което е виновно и противоправно и че вследствие на същото са настъпили уврежданията на ищцата установени по делото от писмените доказателства и обективното и компетентно заключение на вещите лица по СМЕ и по САТЕ, които са пряка и непосредствена последица от същото.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата е неоснователно. При определяне степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Съдът, като се съобрази със задължителната съдебна практика, т.7 от ППВС №17/1963 г. относно обективното съпричиняване, намира възражението по чл.51, ал.2 от ЗЗД за недоказано и неоснователно. В случая не се установи ищцата да е допуснала нарушение на правилата за движение по пътищата, или с поведението си да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
Съдът, след като се съобрази с тези обстоятелства, преценени съобразно момента на увреждането и с оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, възрастта на ищцата, периода на лечение и възстановяване, преживения стрес, все още непреодолените неспокойство и безсъние, счита, че претърпените неимуществени вреди от ищцата следва да бъдат обезщетени със сумата от 30000 лева. Ето защо, предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Следва да се осъди ответника да заплати и обезщетение на ищцата за направените разходи във връзка с лечението й в претендирания размер, за които по несъмнен начин се доказа както размера им, така и причинно следствената връзка с увреждането.
Съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. С оглед функционалната зависимост на застрахователното обезщетение по застраховка "гражданска отговорност" от деликтното обезщетение, законната лихва върху застрахователното обезщетение се дължи от датата на непозволеното увреждане. Следователно исковите суми следва да бъдат присъдени, заедно със законната лихва от датата на увреждането, респ. от датата посочена в исковата молба относно обезщетението за имуществени вреди, към която са извършени разходите.
Тъй като ищцата е била защитавана безплатно от адвокат, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв на адв. П. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на общо 1203, 60 лв.
На следващо място, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, то на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 650 лв. и сумата от 200 лева разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователна компания „У.” АД с ЕИК ********** да заплати на Г. К- О. с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своя баща и законен представител К.Д. Оведенски с ЕГН ********** със съдебен адрес *** сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 25.05.2010 г. до окончателното й погасяване и сумата от 1084, 99 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за болничен престой, необходими консумативи - патерици и титаниеви пирони, в размер на 1 084.99 лв. , ведно със законна лихва, считано от 04.06.2010 г., причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 25.05.2010 г.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „У.” АД с ЕИК ********* да заплати на адвокат К.Г.П. от САК с адрес ***, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1203, 60 лв.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „У.” АД с ЕИК ********** да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, сумата от 650 лв. за държавна такса и сумата от 200 лева за разноски за възнаграждения на вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: