Р Е Ш Е Н И Е
№ IV – 128 15.07.2020
г. град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На петнадесети юни,
две хиляди и двадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ... ВАНЯ
ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 854 по описа за 2020 година
Производството
по делото е образувано
по повод въззивна жалба на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ - гр.Париж, клон България – гр.София, ищец в
първоинстанционното производство, против Решение №316/27.12.2019г. По
гр.д.№881/19г. постановено от Районен съд Айтос, в частта, с което е отхвърлен
иска на въззивника, за признаване за установено, че ответника А.В.В. – ЕГН**********
***, дължи на ищеца разликата над уважената главница от 167 лева, до
претендирания размер от 3754.53 лева, 809.04 лева – възнаградителна лихва и
479.57 лева – мораторна лихва за периода 20.08.2017г. - 12.07.2019г.
Въззивникът изразява недоволство от
постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно
решение, с което исковете да бъдат уважени. Извършва се тълкуване на нормите на
Закона за потребителския кредит, на които съдът се е позовал, за да отхвърли
предявените искове:
- чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК – оспорва се извода на съда, че договорът не съдържа посочване
на ГПР, доколкото в процесния случай не са предвидени възможности за промяна на
ГПР, а лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора. Длъжникът е знаел
параметрите на договора – каква сума получава и каква сума дължи и какъв е ГПР;
- чл.11,
ал.1, т.12 ЗПК – анализира се нормата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, досежно
изискването за съдържание на договора на условията за издължаване на кредита, в
т.ч. и погасителен план; според въззивника нормата на т.12 касае касае ситуация
на предсрочно погасяване, когато потребителят има право да получи нов
погасителен план, каквато в случая не е налице; цитира се съдебна практика,
според която не следва да се смесва фактическия състав на двете хипотези.
Препис от въззивната жалба на ищеца
е връчен на ответника А.В.В. на 20.02.20г. В срока по чл.263, ал.1 ГПК не
е подаден писмен отговор.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен
съд, след като взе предвид твърденията на страните и обсъди събраните по делото
доказателства намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за
спора факти и обстоятелства, относно сключен между страните договор за
потребителски кредит PLUS-12429309/04.01.2016г.,
за сумата от 4200 лева; връщане на дадената ма на 48
погасителни вноски, всяка в размер на 181, 28 лева, съгласно приетия от
страните и отразен в договора погасителен план; ГПР в размер на 39,79 %,
лихвеният процент в размер на 31, 76%. По силата на договора ответника закупил
застраховка с размер на застрахователната премия – 1128, 96 лева, като
заплащането на същата е разсрочено за срока на договора. Установено е, че
длъжникът е погасил 17 месечни вноски преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, а в хода на делото – още 200 лева.
Установено
е издаване на заповед за изпълнение на парично задължение №365/26.07.19г. по
чл.410 ГПК, по ч.гр.д.№701/19г. на АРС, както и постъпило възражение по чл.414 ГПК от длъжника, поради което е предявен настоящият иск. Ето защо и на осн.-
чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното
решение.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост
на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид
събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази
Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно. Мотивите на
първоинстанционния съд и в тази им част въззивната инстанция споделя на осн.
чл.272 ГПК.
В
допълнение следва да се каже: принципно вярна е тезата на въззивника, че
нормите на т.11 и т.12 на чл.11 ЗПК визират различни хипотези. Но разпоредбата
на т.11 изисква договорът да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия
случай въззивната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че
меродавен за процесното правоотношение е погасителния план, приложен към
договора и носещ подписа на кредитополучателя. Видно от този план, задължението
за връщане на главницата, за заплащане на възнаградителна лихва и за заплащане
на застрахователна премия са разсрочени на 48 бр. анюитетни вноски, без да ясни
компонентите на всяка една от тях – каква част от горепосочените задължения се
погасяват с нея. Поради това, макар формално да е налице погасителен план, той
не носи изискуемата от закона информация на длъжника.
Неяснота
е налице и по отношение на задължението за заплащане на застрахователна премия.
На първо място, не е ясно на какво основание кредитодателят претендира заплащане
на сумите. Фактически твърдения в тази насока не са изложени; не се твърди и не
се установява да е упълномощен от застрахователя да ги събира от негово име и
за негова сметка. Не се твърди и не се установява да е кредитирал застрахования
със сумата по премията, доколкото в раздел „параметри и условия“ в подраздел
„размер на кредита за закупуване на застраховка“ е посочена цифра 0 – нула. Поради
това и само на това основание искът по отношение на тази сума е неоснователен.
На
второ място и независимо от горното, при тълкуване на чл.7 от Общите условия на
застрахователя, следва извода, че застрахователното правоотношение се
прекратява при неизпълнение от страна на застрахования – при неплащане след
изтичане на там посочения гратисен период на месечната вноска от
застрахователната премия. Поради преустановеното от страна на застрахования
плащане, не е налице основание да се претендират сумите, съставляващи част от
застрахователната премия след изтичане на гратисния период.
Поради
изложените съображения, искът е частично основателен.
Решението на Айтоския районен съд, в частта, с което с което е отхвърлен, е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №316/27.12.2019г. По гр.д.№881/19г. постановено от Районен съд Айтос,
Настоящото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.