Решение по дело №632/2019 на Окръжен съд - Плевен

                                                        РЕШЕНИЕ

                                             №…………

                          град ПЛЕВЕН, 16.10.2019година

          ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи граждански състав,в публично  заседание на десети октомври   , през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА  

                                                                        СВЕТЛА Д.

при секретаря ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА и в присъствието на прокурора…………………………………….като разгледа докладваното от съдията   Данчев в.гр.д. № 632 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе съобрази следното:

         Въззивно обжалване.

         С решение   №69/04.07.2019г. ,постановено по гр.д.№192/2019г., Никополски  районен съд  ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове по чл.183 от ЗЗД във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД от „***** ***“ЕООД, ЕИК***** със седалище и адрес на управление в с.Д., общ.Н., ул.“*****“№***, представлявано от П.Е.М. гражданин на Република Г., ЛНЧ**********, лична карта №*****/17.10.2011г., чрез адв.Б.К. от ЛАК със съдебен адрес *** срещу ответницата Р.Д.Г., ЕГН********** с адрес ***, чрез адв.П.Е. от ПлАК, като неоснователни.

     ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „*****“ЕООД, ЕИК***** със седалище и адрес на управление в с.Д., общ.Н., ул.“*****“№**, представлявано от П. Е. М. гражданин на Република Г., ЛНЧ**********, лична карта №****/17.10.2011г. да заплати на ответницата Р.Д.Г., ЕГН********** с адрес *** разноски в размер на 300лв., представляващи разноски за един адвокат в настоящето производство.

      Това решение е съобщено на „*****“ЕООД, ЕИК*****,чрез пълномощника му адв.Бл.К.    на 09.07.2019г.,откогато тече двуседмичният срок за неговото обжалване.

    На  18.07.2019 г. е подадена  въззивна жалба   от „ ****“ЕООД, ЕИК****,чрез пълномощника му адв.Бл.К.     срещу това решение на РС-Никопол.  Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, поради което е допустима.    Същата е и редовна.Внесена е дължимата д.т. Жалбата съдържа твърдения  в какво според жалбоподателя се състои порочността на обжалваното решение и какво е искането, подписана е от пълномощника на  жалбоподателя. Представен е бил препис за връчване на другата страна по делото и той е бил връчен.

        Срещу тази  въззивна жалба   е подаден  писмен отговор по реда на чл.263 ал.1 ГПК от насрещната въззиваема страна – Р.Г.Д.  ,чрез пълномощника и адв.Пл.Е. според който жалбата е неоснователна.

     Както в жалбата ,така и в писмения отговор  не са направени искания за събиране на нови доказателства.

     Плевенски окръжен съд ,като разгледа   въззивната  жалба  при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното   първоинстанционно решение в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК и според наведените в жалбите оплаквания ,намира ,че РС-Никопол е постановил  валидно и допустимо,както и правилно по съществото на спора решение ,което по тази причина следва да бъде потвърдено.

    РС-Никопол е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на това е установил правилно и фактическата обстановка по делото ,като е приел, че е налице валиден договор  за покупко-продажба на лек автомобил „ ***** „ с ***№ ***** с нотариална заверка на подписите на страните по договора ,който договор е бил сключен на 06.01.2014г. между „ ***** „ЕООД като продавач и Р.Д.Г. като купувач , както и че  няма доказателства по делото купувачът да е заплатил на продавача договорената цена в размер на 800 лв. ,но  че вземането на продавача за тази цена  е погасено по давност ,като е приложена общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД в какъвто смисъл е било направено изрично възражение от ответника по иска.

    Плевенски окръжен съд също така не установява по делото да са представени  каквито и да било доказателства за плащане на договорената цена от 800лв. от страна на купувача ,както до падежната дата посочена в договора – 31.01.2014 г. , така и след това –вкл. до приключване на съдебното дирене по делото пред въззивната инстанция.Поради това въззивната инстанция приема ,че задължението на купувача по договора  Р.Д.Г. за плащане на цената на закупеният автомобил не е било погасено чрез плащане .Същото , обаче е погасено по давност ,тъй като от датата ,когато въпросното задължение е станало изискуемо до подаването на исковата молба въз основа на която е образувано делото пред РС-Никопол е изтекъл по –голям  срок от посочената  петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД.Както беше посочено по-горе, в чл. 1 от процесния договор  за покупко-продажба на лек автомобил „ ***** „ с ***№ **** е предвидено ,че сумата 800 лв. следва да бъде платена на продавача изцяло и по банков път по личната сметка на управителя на дружеството-продавач  в срок до 31.01.2014г. След като до изтичането на този срок ,цената не е била платена ,то от следващия ден -01.02.2014г. продавача  изпада в забава ,респ. за купувача възниква правото да предяви съдебна претенция за своето парично вземане.Такава претенция ,обаче , е предявена от продавача по договора едва на 04.04.2019г. ,когато е подадена исковата молба  в РС-Никопол ,но това е станало след изтичането на петгодишния давностен срок,което изтичане е настъпило още на 01.02.2019г. В т.вр. неоснователно е оплакването ,развито във въззивната жалба ,че неправилно РС-Никопол бил приел, „ че е налице общата петгодишна  давност по чл. 110 от ЗЗД ,като същевременно посочил ,че ответницата не е представила доказателства за това „. Това становище на жалбоподателя не отчита обстоятелството ,че ответникът ,който се брани с възражение за изтекла погасителна давност поначало не носи доказателстваната тежест да установява нейното изтичане ,доколкото същността на възражението за изтекла погасителна давност се състои в твърдение на ответника ,че е налице   бездействие на кредитора за събиране на вземането му през посочения петгодишен давностен срок ,т.е. твърди се един отрицателен факт –непредприемане от кредитора на действия за събиране на вземането му ,което бездействие е продължило до изтичането на давностния срок и води до погасяване на вземането по давност.Поради това ответникът ,който се брани с възражение за изтекла погасителна давност няма какво да доказва ,тъй като твърди отрицателен факт ,който поначало не подлежи на доказване.Доказателствената тежест в т.сл. е върху самият ищец , който е кредитор по договора за покупко-продажба на МПС и тя се състои в това да докаже,че въпросната петгодишна погасителна давност е била  прекъсната в резултат на предприети от него действия за събиране на вземането му- било с предявяване на иск ,било с предприемане на действия за принудително изпълнение  . Такива доказателства , обаче,по делото не се събраха . Вярно е ,че кредиторът през 2014 г.е завел иск срещу Р.Д.Г. за разваляне на сключеният на 06.01.2014г. договор за продажба на процесното МПС ,но както се вижда от представеното по делото  заверено копие от решението по това дело , този иск е бил отхвърлен като неоснователен ,като решението по гр.д.№116/ 2014г. на РС-Никопол е влязло в законна сила на 22.12.2014г.   По този повод следва да бъде съобразен чл. 116 б.“б“ от ЗЗД според който , ако искът не бъде уважен ,давността не се смята за прекъсната .Поради това следва да се приеме ,че с предявяването на иска по гр.д.№ 116/2014г. на РС-Никопол не е била прекъсната петгодишната погасителна давност,която е започнала да тече от 01.02.2014г. и тя е изтекла на 01.02.2019г. ,както беше посочено по-горе. 

   Само за яснота ,следва да се отбележи ,че неправилно в мотивите , а и в диспозитива на обжалваното решение на РС-Никопол се говори за „отхвърляне на обективно съединени искове по чл. 183 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД „ ,тъй като всъщност предявеният иск   е само  един –за заплащане цената на продадената вещ .Това ,че правната квалификация на иска е свързана с приложението на посочените по -горе две правни норми от ЗЗД не означава ,че са налице два отделни обективно съединени иска.Макар да е допуснал тази неточност ,РС-Никопол в действителност е разгледал и постановил решение именно по предявения пред него иск за заплащане от купувача на продавача на договорената цена,поради което обжалваното решение се явява  допустимо ,и правилно по съществото на спора.

     Пред въззивната инстанция не са представени доказателства за извършени от въззиваемата страна Р.Д.Г. деловодни разноски за тази инстанция ,нито е представен списък по чл. 80 от ГПК с разноските  ,поради което такива не следва да и бъдат присъждани.

   Поради тези съображения  ,ПлОС

                                             РЕШИ :

   ПОТВЪРЖДАВА  обжалваното решение   №69/04.07.2019г. ,постановено по гр.д.№192/2019г. на  Никополски  районен съд.

   Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал. 3 т. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ :