Р Е Ш Е Н И Е
№……..../ .07.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и първа
година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при участието на секретаря
****, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 14261 по описа за 2020 година на Варненския районен
съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „***” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** ***срещу Ц.Г.К., ЕГН ********** с адрес:
*** кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, и чл. 86 ЗЗД за
приемане за установено спрямо ответника съществуване на вземане за сумата от 427,64 лева - главница,
представляваща дължима сума за незаплатена
ел.енергия по
фактури №№ ФП**********/13.11.2018 г., ФП**********/13.12.2018г., ФП**********/14.01.2019 г., ФП**********/13.02.2019 г.,и сумата от 59,99 лева
мораторна лихва
върху вземанията по горните фактури, начислена за периода
от 03.12.2018 г. до
11.07.2020 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д
№9665/2020г.,
на ВРС, 46-ти състав, ведно със
законната лихва,
считано от датата на подаване
на заявлението в съда-13.08.2020 г. до
окончателното изплащане на задълженията.
Навежда се в искова
молба, че ответникът е потребител на ел. енергия за обект на
потребление, находящ се в ***с
абонатен №***. Сочи се, че ответникът не е заплатил цената за
доставената му и потребена ел. енергия по фактури, издадени за периода 13.11.2018 г. до 13.02.2019г. в общ размер на сумата от 427,64 лева. Тъй като сумите
не са заплатени в срока по чл. 26 от ОУПЕЕ, потребителят е изпаднал в забава и
следователно дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
ден на забавата, на осн. чл. 38 от ОУДПЕЕ. Моли се за уважаване на предявените
искове поради изложените аргументи. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска.
Възразява се ответникът да има качеството на потребител на ел. енергия за
посочения обект на потребление, поради липса на валидно облигационно отношение
по договор за доставка на ел. енергия. Оспорва се на абоната да е доставено
фактурираното количество ел.енергия. Навежда съображения, че доставчикът не е
спазил изискванията за монтаж на метрологично годно СТИ, както и правилата за
отчитане на потреблението. Излага съображения за неравноправност на клаузи от
ОУ на ответния доставчик, без да сочи конкренти доводи в тази връзка. Настоява
се за отхвърляне на исковите претенции.
В съдебно заседание „***”
АД не изпраща представител. С нарочна молба поддържа исковете.
Ответната страна се
представлява от особен представител-адв. А., която поддържа възраженията по
отговора.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от
фактическа и правна страна:
Предявеният
установителен иск с правно основание 422, ал.1 ГПК възлага в тежест на ищцовото дружество да установи, че ответника
има качеството потребител на ел. енергия на когото е
доставеното количеството ел.енергия, за което са начислени задължения по
процесните фактури, вкл. че количеството ел.енергия е правилно отчетено.
Първият спорен въпрос по делото е има ли ответникът
качеството на потребител на ел. енергия:
Видно от заявление №
4890662/17.07.2018г. за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи ответницата Ц.Г.К. е депозирала искане за присъединяване към съществуващ
обект на потребление, с абонатен номер **********, находящ
се в ***.
Ответникът е предприел
своевременно оспорване на автентичността на документа- заявление за
присъединява в частта относно подписа на заявителя. Във връзка с това оспорване
е открито производство по чл. 193 ГПК. По делото е проведена съдебно-почеркова експертиза, заключението по което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и съгласно което оспореният
подпис, положен под заявление № 4890662/17.07.2018г. е изпълнен от Ц.Г.К..
По делото е представен
договор за наем на жилищен имот от 10.04.2018г., находящ се в жилищна сграда в ***,
сключен между ответницата като наемател и „***“ ООД, като наемодател. Приложено
е още на л. 93 от делото съгласие на собственика на имота „***“ ООД с
нотариална заверка на подписа на представляващия дружеството за това наемателят
да встъпи в договорното правоотношение с ищеца „***” АД.
Съгласно ОУ на „***” АД
потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа (чл. 4 от
ОУ). При промяна обстоятелствата свързвани със собствеността и ползването на
обекта потребителя има задължение да уведоми „Е.П.“ АД в тридесетдневен срок от
настъпване на обстоятелството за това (чл.17, т.3 вр. чл. 12, ал.1, т. 1 ОУ ).
Облигационната връзка по договор за доставка на ел.енергия възниква или въз
основа на заявление за присъединяване от съответния потребител (чл. 11 от ОУ)
или се счита за възникнала по силата на заварения факт на присъединяването на
обекта на потребление към електропреносната мрежа (чл. 4 от ОУ). За разлика от
различните основания за възникване на облигационното отношение, в ОУ е предвидено само едно основание за
прекратяване на договорната връзка и това е едностранното изявление на
потребителя, с което по установения в чл. 17, т. 3 от ОУ ред последният декларира
промяна в обстоятелствата, свързани с ползването на имота на потребление. До
направата на такова изявление от потребителя облигационната връзка не може да
се счита за прекъсната на друго основание, съответно ответникът не би следвало да черпи възражения от
неизпълнение на собственото си задължение да уведоми доставчика за промяна в
обстоятелствата.
В случая от
доказателствата по делото се установяа, че г-жа К. е
подала заявление за присъединяване в качеството си наемател на имота,
представляващ обект на потребление, съответно следва да се приеме, че на осн.
чл. 4 от ОУ ответницата е имала качеството на потребител на ел. енергия като
ползвател на имота. Не се твърди и не се установява г-жа К. да е уведомила
оператора за промяна относно ползването на имота, каквото задължения е налице
съгл. чл.17, т.3 вр. чл. 12, ал.1, т. 1 ОУ. Ето защо облигационната връзка
между страните е валидна.
Относно реалното потребление на твърдяното за доставено
количество ел. енергия по делото е допусната съдебно-техническа
експертиза, заключението по която се кредитира като обективно и компетентно
дадено. От същото и обясненията на вещото лице Б.П., дадени в съдебно заседание
се установява, че средството за търговско измерване, чрез което е измерено потреблението
за процесния период е метрологично годно. Техническите параметри на
присъединителните съоръжения и техния допустим продължителен ток на захранващите
проводници сочат, че начисленото количество ел. енерги от 2240 kWh за период от 120 дни е в рамките на допустимото и че може да премине през
съоръженията. Заключението на вещото лице е, че претеднираното количество ел.
енергия е реално доставено и потребено от абоната.
При тези данни съдът
намира, че по делото безспорно се установи, че за периода 23.09.2018г. -22.01.2019г.
чрез метрологично годно СТИ е измерено и следователно е доставено и потребено
количеството ел. енергия, за което са издадени фактури №№ ФП**********/13.11.2018
г., ФП**********/13.12.2018г.,
ФП**********/14.01.2019
г., ФП**********/13.02.2019
г. на стойност 427,64 лева. Следователно предявеният главен
иск се явява основателен и доказан и подлежи на уважаване в цялост .
Поради уважаване на
главния иск, следва да се уважи и акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД и осн.
чл. 38 от ОУДПЕЕ за лихва в размер на 59,99 лева. за периода от 03.12.2018
г. до 11.07.2020
г.
По разноските:
С
оглед изхода от спора, на
ищеца следва да се присъдят
сторените по делото разноски.
На
осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение
на ищеца в размер на 100 лева, в пределите по чл.
25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобразява цената на иска, броя на
проведените съдебни заседания и процесуалната активност на представителя. На ищеца се следват и разноски за държавна такса в размер на 75 лева, разноски за особен представител в
размер на 300 лева, разноски за провеждане на СТЕ в размер на 220 лева, сумата от 250 лева за
съдебно-графологична експертиза 945 лева. Съобразно даденото разрешение в ТР №
3/2014г. на
ОСГТК в настоящото производство
следва да се присъдят на
ищеца разноски в заповедното производство съобразно прието за установено вземане
в настоящото производство, или 75,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ц.Г.К.,
ЕГН ********** с адрес:
*** дължи на
„***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***сумата от 427,64 лева - главница,
представляваща дължима сума за незаплатена
ел.енергия по
фактури №№ ФП**********/13.11.2018 г., ФП**********/13.12.2018г., ФП**********/14.01.2019 г., ФП**********/13.02.2019 г.,и сумата от 59,99 лева
мораторна лихва
върху вземанията по горните фактури, начислена за периода
от 03.12.2018 г. до
11.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д
№9665/2020г.,
на ВРС, 46-ти състав, ведно със
законната лихва,
считано от датата на подаване
на заявлението в съда-13.08.2020 г. до
окончателното изплащане на задълженията, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ц.Г.К., ЕГН **********
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** ***сумата от 945 лева, представляваща сторените
в исковото производство разноски и сумата от 75 лева – разноски за заповедното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: