РЕШЕНИЕ
№ 13513
гр. С, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20241110160744 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК (”Основно
производство”).
Предявени са искове от Е. Р. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С,
ж.к. И, бл. ...., насочени срещу ответника „В К“ АД, ЕИК: ..., със седалище и
адрес на управление гр. С, бул. “Д Н“ № 28, за: 1. прогласяване за нищожен
на сключен между страните договор за паричен заем № .../17.09.2022 г. на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а в
условията на евентуалност – за прогласяване за нищожни на клаузите на чл.
1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от договора поради допуснато противоречие с
императивна забрана на закон - чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като противоречащи на
добрите нрави, респективно като неравноправни на основание чл. 143, ал. 2, т.
5 ЗПП.
В исковата молба се твърди, че на 17.09.2022 г. страните сключили договор за
паричен заем № ... за сума в размер на 300.00 лв., при годишен лихвен процент
от 40.32% и ГПР от 49.44%. Ищецът обръща внимание на две от клаузите –
тази на чл. 1, ал. 3 от договора, която предвижда такса за допълнителната
услуга по експресно разглеждане на искането за заем от 63,91 лв., както и тази
по чл.4, ал.1 от договора, която предвижда задължение на потребителя да
1
осигури обезпечение в полза на заемателя, като при неизпълнение на това
задължение е предвидена неустойка от 42,56 лв. – ал. 2 на чл. 4. Аргументира
становище за нищожност на договора поради неспазване на предписаната от
закона форма, както и на основание чл.11, ал.1 т.10 вр. чл.22 от ЗПК – поради
липсата на правилно и точно отразен ГПР и на разписана методика за
формирането му. Ответникът оспорва неустоечната клауза по чл. 4 от
договора като неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка. Като допълнителен довод се излага
противоречие на процесната клауза с добрите нрави, вкл. и при целено
заобикаляне на закона, тъй като предвидената с нея неустойка излиза извън
присъщите й функции - обезщетителна, обезпечителна и санкционна, води до
оскъпяване на кредита, а и не е ясно какви точно вреди, причинени на
кредитора би покрила. В този смисъл се позовава на т. 3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСТК. По така
изложените съображения от съда се иска да прогласи нищожността на
неустоечната клауза - чл.4 от договора. Ищецът оспорва и предвиденото
възнаграждение за експресно разглеждане на искането за кредит като
противоречащо на чл.10а, ал.2 от ЗПК, който въвежда забрана заемателят да
заплаща такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Според ищеца приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския
кредит е част от усвояването на кредита, поради което възнаграждение за
такъв вид услуги не се дължи. Изразява становище, че тази такса по своята
същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която
се плаща периодично, поради което трябва да е част от ГПР, като в случая
това законово изискване не било спазено. Аргументира се становище, че
клаузите не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, даващ възможност
на потребителя да разбере икономическите последици от сключването на
договора. Отделно от това се сочи, че кредиторът не е включил посочените
две задължения - за неустойка и експресно разглеждане, в ГПР, като
стремежът му е по този начин е да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В
исковата молба се цитира чл. 22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съгласно която
разпоредба договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия
не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
2
потребителя. Като допълнителен довод за нищожността на договора се
изтъква и противоречие с чл.11, ал.1, т.9 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.2
от ЗЗД. По така изложените съображения от съда се иска да прогласи
нищожността на договора, а в условията на евентуалност на изрично
оспорените клаузи от него. Претендира се присъждане на направените по
делото разноски.
В срока за отговор ответникът по делото е депозирал такъв, в който се
съдържат доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.
По съществото на спора се поддържа становище за неоснователност на
предявените искове. Обръща внимание на клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК,
съгласно която договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент, като твърди че е спазена посочената разпоредба, доколкото
в процесния договор е посочен фиксиран годишен лихвен процент по кредита,
уговорен е срок на договора, като същият съдържа и условия за прилагането
му. Излага, че при фиксирана лихва липсва задължение в договора да се
съдържа информация по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Сочи, че договорът съдържа и
необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. Излага, че както националният закон, така
и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на
договора посочване на компонентите на всяка една погасителна вноска- каква
част от нея е за погасяване на главница и каква част- за лихва. Като в този
смисъл се позовава на практика на СЕС в Решение по дело С-42/15. За ГПР се
обръща внимание, че няма законово изискване да се посочи математически
алгоритъм на изчисленията, поради наличието на нормативно предвидени две
задължителни математически формули. Обяснява се, че ГПР включва общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Сочи, че изчисленията за
ГПР са направени към момента на сключване на съответния договор за
кредит, като в договора ясно се сочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите, с оглед което същият е
3
законосъобразно формиран по определения в приложение № 1 към ЗПК
начин. В същото време се поддържа становище, че в ГПР не следва да се
включва предвидената неустойка, тъй като може за потребителя да не
възникне задължение за заплащане на такава. Ответникът оспорва и
твърденията в исковата молба, че с клаузата за неустойка се цели заобикаляне
на закона. Поддържа становище, че целта на процесната неустойка е именно
да обезпечи изпълнението на задължението на потребителя да върне
отпуснатата му в заем сума. Ответникът твърди, че услугата експресно
разглеждане на документи е доброволна, която няма нищо общо с такса за
отпускане на кредита и не представлява действие по усвояване или
управление на кредита, тъй като тази услуга предхожда времево
предоставянето на заема. Признава, че действително експресното разглеждане
на документи представлява услуга, предхождаща одобряването на отпускането
на кредит и усвояването му, която услуга няма задължителен характер, но
лицето, което кандидатства за кредит, по своя преценка избира дали да ползва
тази услуга. Сочи се, че ищецът е бил запознат с тези условия, избрал е
доброволно да ползва услугата по експресно разглеждане на документи срещу
такса в конкретно посочен размер, което се потвърждава от чл.1, ал.3 от
договора. По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли
предявените искове, като присъди на ответника направените от него разноски.
В срока за отговор е предявен и насрещен осъдителен иск от „В К“ АД срещу
Е. Р. С. за заплащане на сумата от 212 лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит № .../17.09.2022 г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба 12.12.2024 г. до окончателното плащане.
Твърди, че между страните е налице договор за потребителски кредит №
.../17.09.2022 г., по силата на който „В К“ АД е предоставило на ответника по
насрещния иск заемна сума в размер на 300 лева. Заемната сума следвало да
бъде върната на седем равни вноски, всяка в размер на 45,56 лв., като в случай,
че клаузата за експресно разглеждане бъде избрана и произведе действие,
размерът на вноската ставал 54,69 лв. Твърди, че в настоящия случай
посочената клауза не е произвела действие, поради което размерът на
погасителната вноска си оставал 45,56 лв., който включвал главница и
договорна лихва по кредита. Сочи, че заемът бил отпуснат при фиксиран
лихвен процент от 40,32 %, ГПР в размер на 49,44 % и общ размер на
плащанията от 318,92 лв. Излага, че заемополучателят е заплатил сумата в
4
размер на 100 лв., с която е погасил главница в размер на 87,96 лв. и договорна
лихва за периода от 18.09.2022 г. – 12.11.2022 г. в размер на 12,04 лв.
Незаплатена останала главницата в размер на 212 лв., поради което предявява
искане за присъждането на тази сума. В срока по чл. 131 ГПК ответникът по
насрещния иск е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения
насрещен иск, доколкото договорът за заем бил нищожен, поради което
заемополучателят дължал връщане само на чистата стойност на кредита в
размер на 300 лв.
На база приетите по делото писмени доказателства, проведеното
експертно заключение, първоинстанционният съд достига до следните
фактически положения:
Не е спорно между страните, че на 17.09.2022 г. сключили помежду си договор
за паричен заем Standart 14 с № ..., като заемателят ищец получил в своя полза
сума в размер на 300.00 (триста) лева. В договора е уговорено, че длъжникът
следва да погаси задължението си посредством седем анюитетни вноски, с
краен срок за погасяване на кредита - 24.12.2022 г., при размер за двуседмична
погасителната вноска от 45.56 лева, с годишен лихвен процент 40.32%.
Обявен е ГПР в размер на 49.44 %. Според чл.1, ал.3 и ал.4 на договора
кредиторът се задължава да заплати на заемателя разсрочено, като се раздели
на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски, такса
експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер
на 63.91 лева или изчислена двуседмична вноска от 54.69 лева. В чл. 4, ал. 1 е
уговорено, че заемателят се ангажира да предостави обезпечения с цел
гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали
съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията по договора за паричен заем. Съгласно чл. 4,
ал. 2 от договора потребителят дължи неустойка в размер на 42.56 лв., платима
разсрочено на равни части към всяка вноска, тогава когато не предостави едно
от обезпеченията по кредита, изброени в ал. 1 на чл. 4 (поръчител, отговарящ
на определени условия, или банкова гаранция). В тази хипотеза периодичната
вноска е в размер на 60.77 лева, а общото задължение по договора 425.39 лева.
Посочен е фиксиран лихвен процент от 40.32%, ГПР от 49.44%, с отразени
допускания при неговото изчисление -договорът да е валиден за уговорения
срок, като всяка от страните ще изпълнява точно задълженията си по него и
няма да бъдат начислявани разходи за събиране на кредита, лихви за забава,
5
неустойка за неизпълнение.
Установява се от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, че ищецът
извършил извънсъдебни плащания, а именно две такива (на 13.03.2023 г. и
30.03.2023 г.), всяко от по 50 лева, общо 100 лева. Вещото лице е отразило, че
след приспадане на така извършените плащания, общият размер на
задълженията възлиза на сума от 325,39 лева, от които за главница 212,04 лева
(платени 87.96 лева), лихва 6,88 лева (платени 12.04 лева). Не са отнесени
плащания към неустойката от 42,56 лева, както и таксата за експресно
разглеждане от 63,91 лева. Експертът е отговорил на поставения му за
изследване въпрос, че действителният размер на ГПР е 985.79 %, при
съобразяване на компонентите договорна лихва, възнаграждение за
обезпечение, такса за експресно разглеждане.
По правните изводи:
С оглед инкорпорираните в исковата молба възражения, съдът намира на
първо място, че представеният договор е сключен с потребител по смисъла
на т. 1, § 13 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), като няма и
твърдения длъжникът да е сключил договора с оглед своя търговска или друга
професионална дейност, поради което за договорното правоотношение между
страните приложение намира Закона за потребителския кредит (ЗПК). В чл.
10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 и ал. 2, чл. 12, ал. 1 (последната норма относно договор
за кредит, предоставен под формата на овърдрафт) от ЗПК се съдържат
необходимите реквизити на договора, като чл. 22 ЗПК уточнява неспазването
на кои от тези разпоредби рефлектира върху действителността на договорната
връзка. Съдът възприема за неоснователно възражението на ищеца, че
представеният договор за заем не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
тъй като е видно, че той е съставен в писмена форма, по ясен и разбираем
начин, като елементите на договора са съставени с еднакъв по вид формат, вид
и размер за шрифта, който отговаря на законопредвидения. В договора е
инкорпориран и погасителен план, определящ дължимия размер на всяка една
от вноските, съобразяващ начисление на таксата за експресно обслужване,
както и неустойка за непредставяне на обезпечение, падежни дати, като е
уговорен фиксиран лихвен процент, поради което правилото на чл. 11, ал. 1,
т.11, предложение последно ЗПК не се прилага. В срочен договор за кредит,
предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, какъвто
6
е процесният случай, не е необходимо да се уточнява под формата на
погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за
погасяването на тази главница - Решение на СЕС от 9. 11. 2016 г. по дело С-
4215/15 г.
Нарушена е обаче хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, изискваща в договора
да фигурира годишен процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. Съгласно член 3, буква ж) от Директива 2008/48 и §1, т. 1 от ДР на
ЗПК понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ обхваща всички
разходи, включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове
разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит
и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси.
Съгласно тази разпоредба посочените разходи включват и разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, ако сключването на
договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или
получаването му при предлаганите условия. Съгласно разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В случая процесният
договор за заем само формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, но всъщност в него е изградена конструкция, чрез
която да се заобиколи забраната размерът на ГПР да не надвишава пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България,
като неустойката, определена в чл. 4, ал. 2 от договора, както и таксата за
бързо разглеждане на заявлението за кредит по чл. 1, ал. 3, не са включени в
размера на обявения ГПР - така изрично чл. 8, ал. 2 от договора, макар да е
следвало. Посочената от кредитора сума, дължима като неустойка по договора
е следвало да бъде част от ГПР, защото на практика в случая не се касае за
дължимо договорно обезщетение от неизпълнение на задължение на
длъжника, което да има за цел реално овъзмездяване на настъпили вреди за
7
заемодателя, в който случай би било приложимо изключението на чл. 19, ал. 3,
т. 1 ЗПК, в какъвто смисъл са доводите на ответника в отговора на исковата
молба, а за прикрито допълнително възнаграждение за кредитора, който
отнапред е определил размера му и го е включил директно в погасителния
план. Самото основание на начисление на тази сума няма нищо общо с
обезщетителната функция на неустойката, защото обезпечението може да се
изиска предварително като условие за сключване на самия договор. А в случая
дори е предоставен срок (чл. 4, ал. 1), в който е обективно невъзможно
изпълнението за предоставяне на банкова гаранция или поръчител, който
следва да отговоря на ред изисквания, като тези обезпечения са несъответни
на самия характер на договора - потребителски заем за 300 лева. Именно в т.
44 в Решение от 21.03.2024 г. по дело C - 714/22 на СЕС са дадени принципни
указания към българския съд да вземе предвид всички разпоредби на договора
за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите
обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали
сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни
услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи
условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с дадена
договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде
отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно
тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения
договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието "общи
разходи по кредита за потребителя", нито на понятието "ГПР" по смисъла на
Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008
година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета. В случая е налице допълнително
възнаграждение за търговеца, но прикрито като неустойка. Поради което по
този начин се цели заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК (т. 41 и т. 44 от
цитираното по-горе решение по дело C - 714/22 на СЕС). Разходът за
експресно обслужване на потребителя, освен че е в пряко нарушение на
нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както твърди ищецът, също не е част от
компонентите на ГПР, макар да представлява безусловен разход за длъжника.
Оттук включването на тези суми при изчисляването на ГПР със сигурност ще
доведе до надвишаване на размера от 50%, в какъвто смисъл е заключението
на вещото лице. Отделно от това, съгласно т. 55 и т. 56 от Решение от
8
21.03.2024 г. по дело C - 714/22 на СЕС посочването на ГПР, който не отразява
точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи
обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този
процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от
правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има
възпиращ и пропорционален характер. Или заключението е, че посочването на
ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване
на ГПР, което води до недействителност на цялата договорна връзка и
приложение на чл. 23 ЗПК - връщане на чистата стойност на главницата.
С оглед на тези разяснение основателен се явява искът на Е С. за
провъзгласяване нищожността на целия договор за потребителски кредит на
основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. В тази връзка установителните искове за недействителност на отделни
клаузи от договора не подлежат на разглеждане.
По насрещния осъдителен иск на „В к“ АД:
Ищецът претендира заплащане на главница по договор № ... от 17.09.2022 г. в
размер на 212 лева. В случая крайната падежна дата за издължаване по
договора към момента на сезиране на съда (24.12.2022 г.) е настъпила, като по
делото посредством съдебно-счетоводната експертиза е установено, че
ответникът по този иск е заплатил извънсъдебно сума в размер на 100 лева.
Както бе прието по-горе в мотивите към решението, процесният договор за
заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради което потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита (чл. 23 ГПК). Отпуснати
са 300 лева, заплатени са от заемателя 100 лева и макар част от тази сума да е
съотнесена от ищеца към парично задължение с основание “възнаградителна
лихва”, то същата следва в пълен размер да бъде съобразена при разглеждане
на предявения осъдителен иск от кредитора, с оглед разясненията в мотивите
към Решение № 129/30.07.2024г. по т. д. № 630/2023г., I ТО на ВКС, Решение
№ 50259 от12.01.2023 г. по гр. д. № 3620 по описа за 2021 г. на ВКС, като е
прието, че при недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в
производство по предявен иск за изпълнение, съдът следва да установи с
9
решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД
и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Поради което искът се
явява основателен за сума в размер на 200 лева, като за горницата до
претендираните 212 лв. подлежи на отхвърляне. Последното важи и за
акцесорната претенция за лихва, тъй като съблюдавайки разясненията в
Решение № 129/30.07.2024г. по т. д. № 630/2023г., I ТО на ВКС и Решение от
15 юни 2023г. по дело С-520/21 на СЕС, по-конкретно изминалия до момента
на постановяване на решението период, размера на претенцията и
установената стойност на законната лихва, съдът приема, че с присъждането й
би се отслабил именно заложеният санкционен механизъм за нарушение на
специалните изисквания на ЗПК от страна на кредитора.
По разноските:
Ищцата, с оглед уважаване на иска й за недействителност, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК й се присъждат реално заплатените съдебно-деловодни разноски за
държавна такса и експертиза в общ размер на 363.49 лева, като обаче се вземе
под внимание, че допълнително назначената експертиза е във връзка с
предявената осъдителна претенция на кредитора и реално извършените
плащания от длъжника, която е частично уважена, поради което заплатеният
депозит от 150 лева не се дължи изцяло. Съдът, след като взе под внимание
обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и/или правна
сложност, но и броя на представените искови претенции, на откритите
съдебни заседания, както и изслушаните две експертни заключение, определи
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния представител на ищцата в размер на общо 440 лева с ДДС.
Дружеството ищец по насрещния иск също има право на разноски по
съразмерност с оглед уважения размер на иска му, при определяне на
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП в размер на
200 лева, а именно 117,92 лева - с оглед пълното уважаване иска на Е. С. и
частичната основателност на насрещната претенция.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 128 граждански състав, на основание
чл. 235, ал. 1 ГПК
10
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, предложение
първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в отношенията между
страните в настоящото производството Е. Р. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. С, ж.к. И, бл. ...., ответника „В К“ АД, ЕИК: ..., със седалище и
адрес на управление гр. С, бул.“Д Н“ № 28, че сключеният между тях договор
за паричен заем № .../17.09.2022 г. е изцяло недействителен поради
допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 23 ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД
по предявения насрещен осъдителен иск Е. Р. С., ЕГН ********** да
ЗАПЛАТИ на „В К“ АД, ЕИК: ... главница в размер на 200 (двеста) лева, като
ОТХВЪРЛЯ този иск за горницата над уважения размер от 200 лева до пълно
предявения такъв от 212 лева, както и относно претенцията за присъждане на
законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба в съда -
12.12.2024 г., до окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „В К“ АД, ЕИК: ... да ЗАПЛАТИ на
Е. Р. С., ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на 363.49 лева (триста шестдесет и три лева и
четиридесет и две стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ГПК „В К“ АД, ЕИК: ... да
ЗАПЛАТИ на адвокат Д. М. възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 440 (четиристотин и четиридесет) лева с вкл.
ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 и ал. 1 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП Е. Р.
С., ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на „В К“ АД, ЕИК: ... съдебно-деловодни
разноски за настоящото производство в размер на 117,92 лева (сто и
седемнадесет лева и деветдесет и две стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от неговото
връчване на страните пред СГС.
Този съдебен акт е подписан с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а,
ал. 1 ГПК, поради което не носи саморъчен такъв.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11
12