Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 41
Гр. Н., 30.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Н., 4 състав, в публично съдебно заседание от осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав: районен съдия Петина Николова, при секретар Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Петина Николова АНД № 39 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на Х.Х.Й. с ЕГН ********** ***, срещу Наказателно постановление № 17-0307-000693 от 24.10.2017 г. на Началника на РУ гр. Н., с която му е наложено наказание в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 175, ал. 5 от ЗДвП за това, че отказал да изпълни разпореждане на органите за контрол и регулиране на движението при въведена временна организация и временна забрана за движение, представляващо нарушение на чл. 6, т. 2 от ЗДвП, както и 10 лв. глоба на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП за това, че не е носел контролен талон, с което е нарушил разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В жалбата се твърди, че при спирането му обяснил на полицаите, че трябвало задължително да яде нещо, защото пиел лекарства, които изисквали да е ял (да не се приемат на гладно), но нямал в себе си никаква храна. Приемът на тези лекарства, свързани със сърдечното му заболяване, на гладно водело до световъртеж и гадене. Полицаите обаче не проявили разбиране. Тъй ато забраната продължавала до 20 часа, продължил само 2,5 км до следващия изход от магистралата, за да може да се снабди с храна. Твърди, че глобата била непосилна и моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Ш., редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител. В съпровождащото административно-наказателната преписка писмо, административно-наказващият орган моли жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност и по отделно, установи следното от фактическа страна:
От 06.02.2015 г. жалбоподателят Х.Х.Й. работел за „***“ ООД, гр. В. като шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона. На 24.09.2017 г. тръгнал от гр. В. за гр. С.. Около 16,15 часа на автомагистрала *** при бензиностанция „***“ с. Е. бил спрян от св. Д.г. и св. Д.И., които упражнявали дейност като автопатрули. И двамата били униформени служител към РУ Н. и упражнявали контрол на движението по пътищата в гр. Н.. В частност били изпратени да спират тежкотоварните автомобили над 12 т., поради наличие на забрана, въведена със Заповед № РД-11-1046 от 21.11.2016 г. на Председателя на УС на А „ПИ“.
Водачът обяснил на полицаите, че бърза и не изпълнил нареждането на полицейските служители като продължил движението по магистрала ***. Отбил от магистралата на пътния възел за гр. Н. и гр. К., където бил спрян от друг автопатрул. Св. Р.А.М. и св. Й.Ф.били повикани от първия автопатрул, за да спрат нарушителя. При проверката установили, че водачът не носи и контролен талон. Св. М. му съставил АУАН за това, че отказал да изпълни разпореждане на органите за контрол и регулиране на движението при въведена временна организация и временна забрана за движение и че не е носел контролен талон., с което нарушил чл. 6, т. 2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. На тях водачът обяснил, че заради заболяване трябвало да изпие лекарства, които се пиели само след хранене, а където го спрели предишния патрул нямало храна.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 24.09.2017 г. бензиностанция „***“ с. Е. е работел, включително и магазинът към нея.
От изслушаната по делото СМЕ се установява, че жалбоподателят наистина към процесния период е страдал от сърдечно заболяване и хиперточнична болест, както и язва на дванадесетопръстника. Има предписано медикаментозно лечение, което с оглед на язвата може да причини гадене.
От приложената справка за нарушител от региона се констатира, че жалбоподателят има дълга история на нарушения на ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа на показанията на свидетелите и приетите писмени доказателства. Всички те са ясни, точни и непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е допустима. Подадена е в законовия срок до компетентния съд и от лице, което има право да я атакува.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Безспорно всеки водач, при дадено разпореждане от контролните органи е длъжен да го изпълни. В случая водачът е бил уведомен, че има въведена забрана за движение на МПС над 12 т. и той е управлявал именно такова. Съдът обаче не счита,ч е същият е имал обективни причини да не изпълни разпореждането на контролния орган. Видно от назначената по делото СМЕ, наистина е възможно приемът на лекарствата да има такъв страничен ефект при него. Той обаче е бил спрян на бензиностанция „***“ с. Е., където е имало работещ магазин, от който той е можел да се снабди с храна. По тази причина и тези обективни и извинителни причини не са били налице. Не еимало застрашаваща здравето му ситуация.
Предвид това, съдът намира,ч е нарушенията се явяват доказани.
Няма констатирани и процесуални нарушения при провеждане на административно-наказателното производство.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло, поради което
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 17-0307-000693 от 24.10.2017 г. на Началника на
РУ гр. Н..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПЕТИНА НИКОЛОВА