РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 14.12.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести юни през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Таня Г., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
4214 по описа за 2013 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Ищецът З.К.К. (конституиран в хода на производството на мястото на
починалия първоначален ищец К.М.К.) твърди, е наследник по
закон на К.М.К., починала на 31.10.2012 г., сестра на неговия баща К.М.К.. Поддържа
в исковата молба, че приживе К.М.К. е придобила правото на собственост върху
следните недвижими имоти: 1/2 идеална част от магазин с едно антре и
един клозет, в гр. София, район „******“,
бул.“******, със застроена площ от 23,88 кв.м., при съседи: ******“, магазина
на А.Г.К., шахтата и западен магазин, заедно с придаденото към този магазин
избено помещение № 21, със застроена площ от 8,62 кв.м., находящо
се под лицевата част на магазина, при съседи: ******“, избено помещение № 20 на
А.Г.К., коридор и изба № 17, заедно с 15/600 идеални части от общите части на
сградата и мястото, съставляващо парцел /УПИ/ XIII от кв.311а по плана на гр.София, местността „Буката“, а
по действащия регулационен план - парцел /УПИ/ Х-13 от кв.311б, местност бул.“******“, при съседи:
булевард „******“, доктор В.К., С.Д. и Д.Т.; апартамент № А-39, находящ се в гр.София, район „******“, ул.“******, във вход
„А“ на монолитната жилищна сграда, на 5 жилищен етаж, състоящ се от кухня,
дневна, спалня, баня, входно предверие и тераса, със
застроена площ от 48,60 кв.м., при съседи: стълбище, вътрешен двор, апартамент
№ А-40, заедно с прилежащото му мазе N 39 с площ от 2,74 кв.м., при съседи: коридор, мазе № 38,
мазе № 34 и мазе № 43, заедно с 1,413% идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото - УПИ /парцел/ ІІІ-3,4 от кв.292 по плана на гр.София, местност „Еврейски гробища“, целият с площ от 758 кв.м., при
съседи: улица „******“, улица „******“ и
УПИ /парцели/ IV-5,8, XII-6
и
II-2; гараж № Б-2, находящ се в гр.София, район „******“, ул.“******, в
сутерена на монолитната жилищна сграда, със застроена
площ от 17,07 кв.м., при съседи:
гараж Б-1, мазе № 19, мазе № 10, коридор, вътрешен двор, заедно с 8,8698% идеални части от общите части на
гаражите и от правото на строеж за тях върху мястото - УПИ /парцел/ ІІІ-3,4 от
кв.292 по плана на гр.София, местност „Еврейски гробища“, целият с площ от 758
кв.м., при съседи: улица „******“, улица „******“ и УПИ /парцели/ IV-5,8, XII-6 и ІІ-2.
Поддържа, че на 30.20.2012 г. (един ден
преди смъртта си), К.М.К. е завещала чрез нотариално завещание, оформено с нотариален акт
без номер, том I, рег. № /не е посочен номер/, нот. дело № /не
е посочен номер/, вписан в Службата по вписванията в гр. София, под № 771 от
31.10.2012 г., том 1, стр. 78, на ответниците Д.М.А.,
А.М.П. и А. В.М., при равни квоти цялото си движимо и
недвижимо имущество, което притежава към смъртта си на стойност 52 000 лв.
Счита, че завещанието е нищожно, защото в него е посочена стойност, поради което е невъзможно установяването
на неговия предмет, а отделно от това, на първата страница на нотариалното завещание, е
посочено, че К.М.К. се е явила лично в кантората на нотариус Т.,***, което не
отговаря на действителното положение.
Поддържа,
че К.М.е била оперирана от раково заболяване и не е могла да се движи изобщо,
като на 30.10.2012 г., в деня посочен като дата на издаването на нотариалния
акт за завещание, тя се е намирала в безпомощно състояние в апартамента й, находящ се в гр.София, Столична община - район „******“,
ул.“******, което се установява и от бележката /забележката/, направена от
нотариус Т. на втората страница на нотариалния акт - в празното поле вляво,
извън рамката на нотариалния акт, в която е посочено, че нотариалния акт бил
съставен в „дома“ на завещателката, като не е посочен
точния адрес, на който е съставен нотариалния акт. Освен това, тази бележка
/забележка/ в нотариалния акт не е подписана от завещателката
и от свидетелите по завещанието, което прави нотариалното удостоверяване
нищожно на основание чл.579, ал.З от ГПК, във връзка с чл.576 от ГПК. Поддържа,
че при положение, че актът за нотариално завещание следва да се чете без
забележката - че същият бил съставен в „дома“ на завещателката,
то следва да се приеме, че в нотариалното завещание се съдържа изявление от
нотариуса, че завещателката се е явила лично в
кантората й на бул.“****** в гр.София, което прави нотариалното удостоверяване
нищожно на основание чл.578, ал.4, вр.чл.576 от ГПК,
а оттук - нищожно и самото нотариално завещание, поради липса на предвидената в
чл.18 от ЗЗД и в чл.24, ал.2 от Закона за наследството нотариална форма. Въвежда
твърдения, че оспореното нотариално завещание не е било подписано от К.М.К. и
тя не е положила собственоръчно името си под положения за завещател подпис,
което води до нищожност на нотариалното удостоверяване на основание чл.580, т.6
от ГПК, във връзка с чл.576 от ГПК, както и до нищожност на нотариалното
завещание, поради липса на съгласие - чл.26, ал.2, предл.
ІІ от ЗЗД. Твърди, че К.М.К. не е била в състояние да разсъждава разумно,
липсвал й е здрав разум и не е могла да разбира и да ръководи постъпките си,
тъй като вследствие на приетите лекарства и силните болки, които е изпитвала
въпреки тях, тя не е била в състояние да прецени и осмисли, че извършва завещателно разпореждане. В уточнителната
молба поддържа, че ответниците владеят без правно
основание недвижимите имоти, предмет на исковата молба.
Предвид
изложеното, моли съда в исковата молба и уточнителна
молба от 07.05.2013 г., да обяви за
нищожно нотариалното завещание от 30.10.2012 г.,на основание чл. 42, б „б“, вр. с чл. 24, ал. 2 ЗН, поради неспазване на процедурата по
подготовка и извършване на завещанието (главен иск), както и ако не уважи
главния иск, да разгледа следните евентуални искове за нищожност на завещанието:
на основание чл.26, ал. 2, пр. ІІІ ЗЗД, поради липса на предписана от закона
форма; на основание чл. 26, ал.2, пр. І ЗЗД, поради липса на предмет; на
основание чл. 26, ал. 2, пр. ІІ ЗЗД, поради липса на съгласие и воля за
завещаване. Моли да бъде разгледан, при
условията на евентуалност, иск за унищожаемост, на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 13 от ЗН на нотариалното завещание, поради
неспособност на завещателката да действа разумно по
време на съставяне на завещанието, както и при условията на кумулативност
с исковете за нищожност, инцидентни установителни
искове за обявяване нищожността на нотариалното удостоверяване, на основание
чл. 576 ГПК, поради неявяването на завещателката в
кантората на нотариуса, поради неподписване на забележката в нотариалния акт от
завещател и свидетели и поради неподписване на нотариалния акт от К.М.К. и
неизписване от нейна страна на пълното й име в нотариалния акт. При условията
на кумулативност е предявен и ревандикационен
иск с правно основание чл. 108 ЗС, по отношение на придобитите приживе от завещателката недвижими имоти, като се моли съда да бъде признато
за установено по отношението на ответниците Д.М.А., А.М.П. и А. В.М., че ищецът е собственик описаните в
исковата молба недвижими имоти, на основание наследствено правоприемство,
като ответниците бъдат осъдени да предадат владението.
Ответницата
Д.М.А., чрез адв. С.С.,
оспорва исковата молба, като в депозирания отговор излага, че нотариално
завещание може да бъде съставено освен в кантората на съответния нотариус, и
извън нея, с помощта на технически средства. Поддържа, че заверяването на
завещанието е сторено в дома на завещателката, както
е отбелязано, като нотариусът е оформил и подписал акта, след изразяване на
волята на завещателката. В тази връзка сочи, че
забележката за мястото на извършване на завещанието е валидна, тъй като не се
прилага чл. 579, ал. 3 ГПК в случая. Сочи, че твърденията в исковата молба
представляват предположения, включително и липсата на устно изявяване на волята
на завещателката и неподписване на завещание, тъй
като първоначалния ищец не е контактувал с нея години наред, когато същата
заболява неизлечимо. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като претендира
разноски.
Ответникът А.В.М.,
чрез адв. Г.П., оспорва исковата молба, като в
депозирания отговор поддържа, че оспорваното нотариално завещание съставлява
официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК, с
материална доказателствена сила в частта, в която
нотариуса е удостоверил съдържанието на направените пред него изявления и
извършените от него и пред него действия. Поддържа, че волята на завещателката К. Кирова е отразена от нотариуса, така както
е изявена устно пред него в присъствието на двамата свидетели, завещанието е
прочетено от нотариуса на завещателя в присъствието на свидетелите, подписано
от завещателката, свидетелите и нотариуса, поради
което е валидно и е породило правни последици. Сочи, че оспорва предявените
искове с правно основание чл. 108 ЗС, тъй като владее процесните
имоти на правно основание – правоприемство от завещателката К. Кирова, като наследник по смисъла на чл.
16, ал. 1 от Закона за наследството и дарение на идеални части от недвижим имот.
Ответницата
А.М.П. оспорва исковата молба, като е депозирала бланкетен
отговор в който сочи, че исковете са неоснователни.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира следното:
Не се спори
по делото, а и се установява от представения от нотариален акт № 87, том LNLIX, дело 19635/1996 г. на нотариус Д.Т.при СРС, че завещателката
К.М.К., е придобила по силата на дарение, 1/2 ид.ч.
от магазин , с площ 23.88 кв.м., в гр. София, бул. „******, както и върху апартамент
№ 39-А, в гр. София, ул. „******, вх. „А“ и гараж Б-2, по силата на
покупко-продажба от „С.Ф.Б и М“ ООД, обективирана в
нотариален акт № 65, том І, рег. № 2056, дело № 47 от 2001 г. на нотариус П.П., с рег. № 157, с район на действие СРС.
Видно от
удостоверение за наследници изх. № 959 от 13.02.2012 г. на СО, район „******“, К.М.К.
е наследник по закон - брат на К.М.К..
Видно от оспореното
нотариално завещание, оформено с акт №
1, том I, рег. № 1134, дело №1 от 2012
г., от 30.10.2012 г. на нотариус Л.Т., в него е посочено, че завещателката К.М.К. и свидетелите М.Т.Г. и З.К.Д. са се
явили в кантората на нотариуса в гр. София, бул. „******. На втората страница
на нотариалния акт, отстрани е написано на ръка следното „забележка: заверката
е извършена в дома на завещателката“, има подпис и
печат на нотариус Л.Т..
Свидетелката
Л.Ю.Т. дава сведения, че актът за завещание е съставила в дома на завещателката К.М.К., като актът е бил изписан на лаптоп, с
принтер, като с нея е бил помощник – нотариус (сина й К.Д.Т..) Свидетелката
заявява, че забележката в акта за нотариално завещание е положена от нея, пред
свидетелите. Л.Ю.Т. заявява, че е поискала изготвянето на експертиза на завещателката преди подписване на завещанието, защото са й
казали, че жената е в напреднал стадий на болестта. Относно мястото на
съставяне на завещанието, свидетелката обяснява, че това са технически неща и
дори да има „правописна грешка“, пояснява че жената е била в тежко състояние.
Свидетелката
М.Т.Г. дава сведения, че е присъствувала при
съставяне на акта за завещание на К. Кирова, като „четеше нотариуската,
а помощник – нотариуса пишеше“, като помощник – нотариусът е отишъл в кухнята
да разпечата и след това написаното е прочетено. Заявява, че „нотариуската“ е питала К., тя по „някакъв начин отговаряше,
чете й“. Свидетелката сочи, че не е чула да е имало изявление от К., като
съгласието от завещателката е дадено вследствие на
това, което я е питала и прочела нотариуса. Свидетелката не помни да е имало
нещо ръчно написано на завещанието, не помни да е прочетена добавка или
забележка към завещанието. Свидетелката Ц.Й.Б.сочи, че състоянието на завещателката е било много тежко преди смъртта й, но
психически напълно нормална, завършила е френска филология и е била
изключително интелигентен човек.
Свидетелят К.Д.Т.
сочи, че той е изпринтирал текста на завещанието,
като е записвал това, което му е диктувала нотариус Т.. Свидетелят няма спомен
дали след съставянето на акта и подписването му, да е писана някаква забележка към
акта, като сочи, че завещанието е заверено в дома на завещателката,
който е на ул. „******.
От
заключението на почерковата експертиза се установява,
че подписът и ръкописното изписване на трите имена в процесното
завещание, са положени от К.М.К..
Съгласно
заключението на комплексната съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична
експертиза, К.М.К., починала на 31.10.2012 г., е била с влошено здравословно
състояние, с прогресивно онкологично заболяване, водещо до тежка инвалидизация, интоксикация и полиорганна
декомпенсация, но няма данни за нарушение на
съзнанието, ориентацията и психотични симптоми.
Съгласно чл.42, б. „б“ от Закона за
наследството, завещателното разпореждане е нищожно когато при съставянето
на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24,
съответно чл. 25, ал. 1 от закона. Съгласно
чл. 24, ал. 2 от Закона за наследството, завещателят изявява устно своята воля
на нотариуса, който я записва така,
както е изявена. След като запише изявлението на завещателя, нотариусът
прочита завещанието на последния в присъствието на свидетелите; в акта
нотариусът трябва да означи мястото и датата на съставянето му (чл. 24, ал. 2 ЗН). След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от
нотариуса. Съдържанието на завещанието
съставляват разпорежданията на завещателя относно лицето, в полза на което се
извършват тези разпореждания, както и самият предмет на разпорежданията – това,
с което същото лице се облагодетелства. (Хр. Тасев, „Българско наследствено
право“).
Съгласно
чл.579, ал.3 от ГПК, когато се наложи да бъдат направени поправки, добавки или съкращения в акта, се прави изрична
бележка за това, която се подписва както самия акт, а съгласно чл.576 от ГПК нотариалното
действие е нищожно, когато при неговото извършване са били нарушени чл.578, ал.4 (относно
личното явяване на участващите
лица), чл.579, чл.580, т.1, 3, 4 и 6, чл.582, чл.583 и чл.589, ал.2 от ГПК.
В
настоящото производство, при оценка на събраните по делото гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и от удостовереното в
самото нотариално завещание, съдът намира, че при изготвянето му, завещателката не е изразила самостоятелно воля, която да е
записана в нотариалния акт в дома на завещателката, а
напротив – съгласието е дадено след прочитане
на нотариалния акт, обективиращ завещанието, поради
което завещанието е съставено в нарушение на чл. 24, ал. 2 ЗН. В тази връзка
съдът кредитира показанията на свидетелката Г. и свидетеля Т. относно
извършените действия по време на съставяне на завещателния
акт. Съдът не кредитира показанията на нотариус Т., в
частта относно изявлението, че нотариалното завещание е написано в дома на завещателката, тъй като се опровергава от останалите
свидетелски показания. Още повече, че при съставянето на същото не
предварително, а в дома на завещателката, би следвало
да бъде отбелязано мястото на съставянето му, а именно в дома на К. Кирова, а
не адреса на нотариалната кантора.
Следователно
главния иск за обявяване на завещанието за нищожно на основание чл. 42, б“б“, вр. чл. 24, ал. 2 от ЗН е
основателен. При това положение, съдът не следва да се произнА.по
останалите релевирани твърдения за нищожност на
нотариалното завещание, както и по евентуално съединения иск за унищожаемост. Следва да се отбележи, че аргумент в подкрепа
на гореизложеното, е и обстоятелството, че забележката в завещанието относно
мястото на съставянето му е подписана
единствено от нотариуса, като от мястото и начина на извършване й не може да се
установи дали е изготвена по време на съставянето на завещанието или след това.
Видно от
съдържанието на нотариалния акт, обективиращ процесното завещание, забележката относно мястото на
извършването му, не е подписана от свидетелите и завещателката
(не се спори по делото относно този факт), поради което се формира извод, че
нотариалното удостоверяване е извършено при нарушение на разпоредбата на чл.
579, ал. 3 от ГПК. Следователно
нотариалното удостоверяване, обективирано в
нотариалното завещание на К.М.К., е нищожно, на основание чл. 576, вр. чл. 579 ГПК. При това положение, съдът не дълги
произнасяне по останалите въведени твърдения за нищожност на нотариалното
удостоверяване.
Относно
иска по чл. 108 Закона за собствеността
От
представените по делото писмени доказателства, се установява, че преди смъртта
си, К.М.К. е притежавала правото на собственост на процесните
недвижими имоти, по силата на договор за дарение, с нотариален акт № 87, том LXLIX,
дело № 19635/1996 г. на Д.Т.- нотариус при
Софийски районен съд и договор за покупко-продажба, с нотариален акт № 65, том
I, рег.№ 2056, дело № 47 от 16.07.2001 г. на нотариус П.П.,
вписана под № 157 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие
Районен съд - София, който нотариален акт е вписан в Агенцията по вписванията -
Службата по вписванията в гр.София с акт № 100, том LXIX,
дело № 15469, вх.рег.№ 20475 от 16.07.2001 г.
По силата на наследствено правоприемство от своя баща
– К.М., в качеството му наследник по закон на К.М.К. и К.М.К., по силата на чл. 8, ал. 1 вр.
чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството, ищецът З.К.К.,
е придобил правото на собственост върху процесните
имоти.
В
настоящето производство се установи, че процесното нотариалното
завещание е нищожно, следователно не е породило правно действие спрямо ответниците, които не са придобили правото на собственост
като наследници по завещание на К. Кирова. Следователно са налице
предпоставките за уважаване на ревандикационния иск с
правно основание чл. 108 от ЗС.
Съдът
намира, че ищецът има правен интерес от установяване правото си на собственост
спрямо тримата ответници, но предвид обстоятелството,
че ответниците Д.М.А. и А.М.П. са прехвърлили с
дарение, оформено с нотариални актове, както следва: № 86, том І, рег. № 5588,
дело № 77 от 10.06.2013 г. на нотариус М.Ш., № 42 в регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие Районен съд - София, № 87, том І, рег. № 5589, дело
№ 78 от 10.06.2013 г., както и № 88, том І, рег. № 5589, дело 78 от 10.06.2013
г. и № 88, том І, рег. № 5590, дело № 79 от 10.06.2013 г., на същия нотариус, на
ответника В.М. съответните идеални части от тях, следва да бъде осъден да
предаде владението по ревандикационния иск единствено
ответника А.М..
Относно
разноските
При този
изход на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в
размер на 3570.30 лв. за държавни такси и депозити за вещи лица и свидетели,
както и сумата от 2000 лв., за възнаграждение за адвокат, по представените по
делото договори за правна защита и съдействие от 30.04.2013 г. и от 07.12.2016
г., като съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност, релевирано от ответниците, с
оглед наличието на фактическата и правна сложност на делото..
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖНО нотариално завещание, обективирано
в нотариален акт № 1, том I, рег. №
1134, дело №1 от 2012 г., от 30.10.2012 г. на нотариус Л.Т., вписана под № 539
в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд,
гр.София, вписано в Службата по вписванията, гр.София с вх. № 771 от 31.10.2012
г., том 1, стр.78, на основание
чл.42, буква ”б”, вр. чл. 24, ал. 2 от ЗН, поради
неспазване на процедурата по подготовка и извършване на завещанието, по
исковете предявени
от З.К.К., с ЕГН ********** (конституиран в хода на производството на мястото на починалия
първоначален ищец К.М.К.)***, чрез адв. С.Л.,***, офис 404, срещу Д.М.А. с ЕГН **********,***, чрез адв. С.С.,***-22, А.М.П. с ЕГН **********,*** чрез адв.
Г.П.,***, офис 104 и А.В.М. с ЕГН **********,***, чрез адв. Г.П.,***,
офис 104.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО на основание чл.576, вр. чл. 579, ал. 3 ГПК, нотариално
удостоверяване, обективирано в нотариално завещание в нотариален акт № 1, том I, рег. № 1134, дело №1 от 2012 г., от 30.10.2012
г. на нотариус Л.Т., вписана под № 539 в регистъра на Нотариалната камара, с
район на действие - Районен съд, гр.София, вписано в Службата по вписванията,
гр.София с вх. № 771 от 31.10.2012 г., том 1, стр.78.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.М.А. с ЕГН **********,***, чрез адв. С.С.,***, А.М.П. с ЕГН **********,*** чрез адв.
Г.П.,***, офис 104 и А.В.М. с ЕГН **********,***, чрез адв. Г.П.,***,
офис 104, по иска с правно основание чл. 108 от ЗС, че З.К.К., с ЕГН **********,***, чрез адв. С.Л.,***,
офис 404, (конституиран в хода на производството на мястото на починалия
първоначален ищец К.М.К.), е придобил правото на собственост по наследство от К.М.К., върху следните недвижими имоти: 1/2 идеална част от магазин с едно
антре и един клозет, в гр. София, район „******“, бул.“******, със застроена площ от 23,88 кв.м., при съседи: ******“,
магазина на А.Г.К., шахтата и западен магазин, заедно с придаденото към този
магазин избено помещение № 21, със застроена площ от 8,62 кв.м., находящо се под лицевата част на магазина, при съседи: ******“,
избено помещение № 20 на А.Г.К., коридор и изба № 17, заедно с 15/600 идеални
части от общите части на сградата и мястото, съставляващо парцел /УПИ/ XIII от кв.311а по плана на гр.София, местността „Буката“, а
по действащия регулационен план - парцел /УПИ/ Х-13 от кв.311б, местност бул.“******“, при съседи:
булевард „******“, доктор В.К., С.Д. и Д.Т.; апартамент № А-39, находящ се в гр.София, район „******“, ул.“******, във вход
„А“ на монолитната жилищна сграда, на 5 жилищен етаж, състоящ се от кухня,
дневна, спалня, баня, входно предверие и тераса, със
застроена площ от 48,60 кв.м., при съседи: стълбище, вътрешен двор, апартамент
№ А-40, заедно с прилежащото му мазе N 39 с площ от 2,74 кв.м., при съседи: коридор, мазе № 38,
мазе № 34 и мазе № 43, заедно с 1,413% идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото - УПИ /парцел/ ІІІ-3,4 от кв.292 по плана на гр.София, местност „Еврейски гробища“, целият с площ от 758 кв.м., при
съседи: улица „******“, улица „******“ и
УПИ /парцели/ IV-5,8, XII-6
и
II-2; гараж № Б-2, находящ се в гр.София, Столична община - район „******“, ул.“******, в
сутерена на монолитната жилищна сграда, със застроена
площ от 17,07 кв.м., при съседи:
гараж Б-1, мазе № 19, мазе № 10, коридор, вътрешен двор, заедно с 8,8698% идеални части от общите части на
гаражите и от правото на строеж за тях върху мястото - УПИ /парцел/ ІІІ-3,4 от
кв.292 по плана на гр.София, местност „Еврейски гробища“, целият с площ от 758
кв.м., при съседи: улица „******“, улица „******“ и УПИ /парцели/ IV-5,8, XII-6 и ІІ-2.
ОСЪЖДА А.В.М. с ЕГН **********,***, чрез адв. Г.П.,***,
офис 104, на основание чл. 108 ЗС да предаде владението върху горепосочените
недвижими имоти на З.К.К., с ЕГН **********,***, чрез адв. С.Л.,***,
офис 404, като КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за предаване на владението
по отношение на ответниците Д.М.А. с ЕГН ********** и А.М.П. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Д.М.А. с ЕГН **********,***, чрез адв. С.С.,***, А. М.П. с ЕГН **********,***
чрез адв. Г.П.,***, офис 104 и А.В.М. с ЕГН **********,***, чрез адв. Г.П.,***,
офис 104, да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на З.К.К., с ЕГН **********,***, чрез адв. С.Л.,***,
офис 404, сумата от 3 570.30 лв. за
съдебни разноски за държавни такси, депозити за вещи лица и свидетели, както и
сумата от 2 000 лв., за
възнаграждение за адвокат.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: