Решение по дело №2596/2014 на Районен съд - Велико Търново

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ……….

 

 

гр.В. Търново, 27.02.2015 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Великотърновският районен съд, единадесети състав, в публично заседание на 24.02.2015г., в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКО ЦАНКОВ

 

при секретаря В. Ц., като разгледа докладваното от съдията П.Цанков НАХД № 2596 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            Съдът е сезиран с жалба от В.М.К.,***, с ЕГН **********, против НП № 14-1275-001460/08.08.14г., издадено от началник на Сектор ПП при ОД на МВР – В. Търново. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното НП, обосноваващи, според жалбоподателя неговата отмяна. Твърди, че не е извършил процесното нарушение. Навежда подробни съображения в тази насока.

Ответникът по жалбата– редовно призовани, не изпращат представител и не заемат становище.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

АУАН № 1714 от 14.07.14г. е издаден от Н.Т.Л. (мл. автоконтр. при  сектор ПП – ОД на МВР - В. Търново) в присъствието на св. М.Г.И. срещу В.М.К.,***, с ЕГН **********. При описанието на нарушението и на обстоятелствата, при  които е извършено е прието от фактическа страна, че на 14.07.14г., около 10.30 ч., на ПП I- 5, при км. 100+500, в посока на гр. Р, жалбоподателят управлявайки т. а Форд – Транзит, с рег № ******* собственост на Ренглор ЕООД се движел на такова разстояние от движещия се пред него л.а с рег. № *******, че не можел да  избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, поради което се блъснал в задната му част, и по този начин било реализирано ПТП с материални щети. Извършеното деяние били квалифицирано от контролния орган като административно нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на нарушителя на същата дата. В съдържанието му са отразени възражения на нарушителя, според които бил първо ударен неговия автомобил, отзад, след което той засегнал и автомобила пред него.

На основание на така съставения акт, въз основа на възприета, в пълнота фактическа обстановка е издадено и обжалваното НП № 14-1275-001460/08.08.14г., издадено от началник на Сектор ПП при ОД на МВР – В. Търново, с което на К., за извършеното нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДВП, и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от същия закон, е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. (сто лева). Същото е връчено на нарушителя на 14.10.14г., който в законоустановения срок е депозирал жалба срещу него чрез административнонаказващия орган до ВТРС на 17.10.2014г.

Изложената по - горе фактическа обстановка съдът приема за установена на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, въз основа на приетите като доказателства по делото писмени доказателствени материали, а също и от показанията на разпитаните по делото свидетели. При това актосъставителят Н.Л. е потвърдил съдържащите в издадения АУАН констатации относно извършеното от жалбоподателя нарушение, свързано с неспазване на дистанция от движещотно се пред него МПС.

В производството пред РС е разпитана като свидетел М.И., свидетел при извършване на нарушението, с оглед на обстоятелството, че същата е управлявала пострадалото МПС. Свидетелката сочи, че по време на движението, в района  на възнищкване на произшествието е усетила удар в задната част на автомобила, като непосредствено след удара била спряла. Свидетелксата описва параженията върху собственото си превозно средство. При това заявява, че непосредствено зад микробуса, който я бил ударил бил спрял и друг л. а, който според свидетелката също се бил ударил в автомобила, управляван от жалобподателя. Не сочи какви са пораженията връху третото превозно средство. Твърди, че времето е било дъждовно, както и че при обработване на произшествието и бил издаден протокол за ПТП, кайто бил подписан от страните.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни и непротиворечиви. В хода на административното и съдебното производство, жалбоподателят не е ангажирал доказателства, оборващи констатираната в акта фактическа обстановка, факта на извършване на нарушението и участието на жалбоподателя.

От съдържанието на приложения като доказателство протокол за ПТП № 1472953 се установява, че при възникналия инцидент са взели участие - три МПС. При описание на причините и условията за възникване на ПТП е отразено, че при движението си автомобилът управляван от жалбоподателя, по асфалтов път не е могъл да спре зад автомобила, управляван от св. И., при което я блъснал в задната част. Протоколът е подписан от участващите в произшествието лица, в това число и от жалбоподателя, който не е възразил, спрямо отразените в него фактически обстоятелства описани по – горе.

При това липсват и наведени от него, към този момент, твърдения за причастност на третото превозно средство към реализираното от него ПТП, предпоставено от обстоятелството, че след като управлявания от него микробус е бил ударен отзад, той се е преместил напред и по този начин е ударил спрялото пред него превозно средство.

Тези твърдения на жалбоподателя съдът приема, като недоказани и целящи избягване реализирането на административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение. Същите, от една страна противоречат на данните отразени в съдържанието на описания протокол за ПТП, а от друга са в противоречие с показанията на разпитаните по делото свидетели, които не сочат на такъв механизъм на реализиране на ПТП. При това в показанията си св. М.И. сочи, че към момента на удара, е била в движение и не е била преустановила същото, а само е намалила скоростта си, като едва след реализирания сблъсък е спряла и е слязла от автомобила. По този начин се опровергават твърденията на нарушителя, че той е бил спрял и поради понесения от неговото превозно средство удар, отзад, е бил преместен напред и по този начин е ударил управляваното от свидетелката такова. 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Депозираната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в заксоноустановения срок и от лице имащо право на това, а разгледана по същество - неоснователна .

При извършената служебна проверка и в съответствие с чл.53.ал.2 от ЗАНН, съдът не констатира нарушения на императивни законови разпоредби в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание на жалбоподателя с наказателното постановление. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в законоустановените за това срокове и от комтетентни за това длъжностни лица, което мотивира съда да приеме, че същите са законосъобразни от формална страна.

При така установената по - горе фактическа обстановка съдът приема, че В.М.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 23, ал. 1от ЗДВП.

От обективна страна на 14.07.14г., около 10.30 ч., на ПП I- 5, при км. 100+500, в посока на гр. Р, жалбоподателят управлявайки т. а Форд – Транзит, с рег № ******* не се движел на такова разстояние от движещия се пред него л.а с рег. № *******, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта (в случая) или спре рязко, поради което се блъснал в задната му част, и по този начин било реализирано ПТП с материални щети.

От субективна страна, деянието е извършено при форма на вината - непредпазливост, при нейната разновидност - небрежност, тъй като жалбоподателят е бил длъжен да знае задължението си по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и в случая е могъл да съобрази поведението си с посочената разпоредба.

Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2, пр.2 от ЗДВП за извършеното нарушение е предвидено наказание - глоба в размер от 100 до 200 лв. С обжалваното НП наказващият орган е определил размера на административното наказание към средния размер, предвиден за деянието. При това, е съобразено обстоятелството, че К. многократно е наказван за извършени нарушения по ЗДВП. Това мотивира съда да приеме, че наложеното на жалбоподателя наказание е правилно определено и съобразено с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваното НП е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. с  чл. 189, ал. 3 от НПК, нарушителят следва да бъде осъден да заплати по сметката на РС – В. Търново, направените по делото разноски в размер на 78,20 лв., както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ПОТВЪРЖДАВА НП № 14-1275-001460/08.08.14г., издадено от началник на Сектор ПП при ОД на МВР – В. Търново, с което на В.М.К.,***, с ЕГН ********** за извършено нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДВП и основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от същия закон, е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 (сто) лв.

ОСЪЖДА В.М.К.,***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметката на ВТРС, направените по делото разноски в размер на 78,20 лв. /седемдесет и осем лева и 20 ст./, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Великотърновския Административен съд, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: