РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Пловдив, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20215000500543 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по въззивни жалби на ответниците по
спора О.С.З., ЕИК *********, „ Б.-С. „ ООД, ЕИК ********* и „ Т.И. „ ООД, ЕИК
********* срещу Решение № 260 145 от 10.05.2021 г., пост. по гр.д. № 80/2019 г. на ОС –
С.З. в частта, с която на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД са осъдени да заплатят
солидарно на въззиваемата – ищца ЕЛ. Д. Б., ЕГН – ********** сумата 25 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди от травматично
увреждане – счупване на лъчевите кости на двете ръце, настъпило на 04.04.2019 г. в гр. С.З.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане.
Поддържаните оплаквания са за неправилност, искането – за неговата отмяна и
отхвърляне на иска и в тази част, евентуално намаляване размера на присъденото
обезщетение.
Въззиваемата – ищца Е. Б. е депозирала отговор за неоснователност на жалбите.
Съдът установи следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от ЕЛ. Д.
Б. срещу О.С.З., „ Б.-С. „ ООД, и „ Т.И. „ ООД субективно съединени искове с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ищцата твърди че след проведена открита процедура за възлагане на обществена
поръчка и сключен договор общината възложила на ответните дружества в качеството им
на съдружници в гражданско дружество по ЗЗД с наименование „ К. С.З. „ извършване на
строителни работи в центъра на С.З. и в частност на Обект 2: Реконструкция,
благоустрояване и подобряване на физическата среда на пешеходната зона по булевард
1
Ц.С.В. от улица Х.Д.А. до булевард С.П.Е.. На 04.04.2019 г. около 16 часа се прибирала от
работа, движейки се по северния тротоар на булевард Ц.С.В., посока от запад на изток. Част
от тротоара представлявал стълбище, под долното стъпало на което бил прокопан надлъжен
канал / по цялото протежение на стъпалото/, частично покрит с кофражни платна. Слизайки
по него и прекрачвайки долното му стъпало стъпила върху едно от платната, но то – както
и останалите, се разместили по причина че били неукрепени, ходилото и част от крака й
пропаднали в канала, вследствие което същата загубила равновесие и паднала по лице на
тротоара. Преживяла силен шок, ужас, непосредствено след падането била в неадекватно и
безпомощно състояние, ударила си главата. Тежестта от падането поели двете й ръце, като
се счупили лъчевите им кости над китките. Четири месеца след фрактурите освен търпените
силни болки и душевни страдания, била напълно безпомощна, изцяло зависима от грижите
на съпруга и дъщеря си. Поради възникнали вследствие фрактурите усложнения
възстановяването й е непълно, като прогнозата за пълно такова е неблагоприятна.
За преживените болки и страдания, за преживения шок и стрес и като твърди че
увреждането е настъпило вследствие на виновни противоправни действия/бездействия на
служителите на ответниците „ Б. - С „ ООД и „ Т.И. „ ООД ищцата претендира същите в
качеството им на изпълнители - строители, ведно с ответната О.С.З. в качеството й на
възложител на извършваната от тях работа да бъдат осъдени да й заплатят солидарно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на деликта. Поддържа че виновното противоправно поведение на
ответниците се изразява в допуснати от тях при и по повод извършваната работа груби
нарушения на нормативните изисквания за безопасност съгласно Наредба № 2/22.03.2004 г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия при извършване на СМР,
издадена на основание чл. 276 ал. 1 от КТ. Конкретно се твърди че процесното стълбище,
макар и представляващо към датата на злополуката строителна площадка не е било
забранено за движение и същевременно не е оградено по начин, препятстващ достъпа и
преминаването на пешеходците, евентуално не е означен безопасен маршрут за
преминаване; не са били поставени съответните предупредителни знаци за опасност от
преминаване. Така били нарушени изискванията за наредбата и конкретно тези по чл. 16 т.
4, чл. 30 ал. 2 и чл. 31 от същата.
От ответниците са депозирани отговори за неоснователност на исковете. Възразява се
че дейността на строителите „ Б.-С. „ ООД и „ Т.И. „ ООД не е виновна и противоправна,
като при извършването й са спазени всички нормативните изисквания за обезопасяване на
строежа и района около него. Процесното стълбище / северния тротоар / е било затворено за
движение чрез поставяне на временна метална ограда от лек тип, която е преграждала пътя
на пешеходците към него, като и целия ремонтирания участък IV – в обхвата на който е
попадало, е бил ограден чрез поставяне на плътни метални ограждения и обозначен с всички
необходими табели и знаци – информационни табели, предупредителни такива и сигнални
ленти, указващи факта на извършвания ремонт и забранения достъп до него. Разрешен за
движение на пешеходците е бил южния тротоар, а по северния – само обособен коридор с
ширина 3 – 4 м. за осигуряване достъпа до намиращ се в края му търговски обект „ Е. „, но
не в този коридор е настъпила злополуката. С оглед което се поддържа че ищцата е
самопричинила инцидента, респ. че в значителна степен е налице съпричиняване от нейна
страна, тъй като злополуката е настъпила в резултат на проявена от нея груба небрежност,
като същата самоволно и самонадеяно е пренебрегнала предупредителните знаци,
преодоляла е загражденията и е предприела преминаване в забранената за пешеходците зона
при наличен за тях обходен маршрут. В насока съпричиняване на вредите от пострадалата се
поддържа още че за слизане от стъпалото не се е налагало ищцата да стъпва върху
поставените върху прокопания канал кофражни платна, тъй като същият е бил с ширина не
по голяма от дължината на човешко ходило и нормално е могъл да бъде надкрачен от всеки
пешеходец, поради което дори не било необходимо да бъде обезопасяван чрез поставяне на
2
платната. Не избирайки този начин на слизане ищцата е проявила невнимание, не е
съобразила най - безопасния начин за движението си и така е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат.
От ответника О.С.З. се поддържа още че по исковете дружеството не следва да
отговаря, защото дейността е извършвана само и единствено от служители на изпълнителя
ДЗЗД „ К. С.З. „ , макар и по възлагане от общината. В тази връзка се позовават на
сключения между тях договор и конкретно на чл. 10 ал. 2 от същия - според който
изпълнителят на работата / но не и възложителя / е длъжен да спазва законовите изисквания,
свързани със строителството, вкл. и тези относно опазването на околната среда и
безопасността на строителните работи, а съгласно чл. 9 от договора изпълнителят носи
отговорност пред възложителя ако при извършване на СМР е нарушил императивните
нормативни изисквания – в т.ч. и тези, касаещи безопасното им извършване.
Всички ответниците поддържат възражения и срещу настъпването на възведените
неимуществени вреди, техния вид, интензитет, продължителност и прогноза за
възстановяване, съответно и срещу претендирания за тях размер на обезщетението.
По делото е безпротиворечиво установено че в периода 25.09. 2017 г. – август 2019 г.
по възлагане от ответната О.С.З. ответниците „ Б.-С. „ ООД и „ Т.И. „ ООД в качеството им
на съдружници в Дружество по чл. 357 от ЗЗД с наименование ДЗЗД „ К. С.З. „ са
извършвали строителни дейности на Обект 2: Реконструкция, благоустрояване и
подобряване на физическата среда на пешеходната зона по булевард Ц.С.В. от улица Х.Д.А.
до булевард С.П.Е. – Договор № 1444/25.07.2017 г. и анекси към него, Договор по чл. 357 и
следв.от ЗЗД от 08.03.2017 г.;
Ищцовия свидетел М.Х.Т. / без родство / депозира показания че на 04.04.2019 г.
минавала покрай кафене „ Л.** „ - намиращо се срещу стълбичките на северния тротоар на
бул. „ Ц.С.В. „. . На нивото на тротоара под долното стъпало видяла паднала по очи жена,
която не била в състояние да се изправи сама. Впоследствие от нея разбрала че тази жена е
Е.Б., която е паднала, като прекрачвайки стъпалото е стъпила върху кофражните платна,
поставени върху прокопания под него и по протежения на цялата му дължина канал, които
пана при стъпването й се разместили, ходилото й попаднало в изкопа и така загубила
равновесие и политнала напред. След като я вдигнала свидетелката установила че ищцата
била с ожулено чело и крака, а двете й ръце висяли. Била силно уплашена и в шок. Т.
придружила Б. до намиращата се в близост аптека – където последната работела и я
оставила на колежката й, като преди това от телефона на ищцата се свързали с дъщеря й и
обяснили за злополуката. Според възприятията на свидетелката каналът бил с дълбочина
около 30 см., а като ширина малко повече от една педя. Бил частично покрит с дъски, които
били много нестабилни. Самата свидетелка също минала по стълбите и много внимавала с
оглед това състояние на дъските. За да отидат до аптеката изкачили стълбите обратно и
продължили направо. Нямало обозначение за опасност с оглед прокопания канал, нямало и
ограждения на стълбите – нито в горния, нито в долния им край – мястото на злополуката.
Огражденията се виждали някъде по далеч горе, където в момента строителите работели. На
стълбите и в района около тях в момента не се извършвали строителни работи.
Пешеходците се движели по стълбите. Преди да тръгнат свидетелката взела един стол от
кафенето „ Л.** „, за да може ищцата да седне и да се съвземе. Кафенето – намиращо се
срещу мястото на падането, работело, имало хора, но никой не се притекъл на помощ.
Според показанията на свидетеля Т.Т.Б.-Ж. / дъщеря на ищцата / майка й обяснила че
паднала по лице по описания по горе начин – стъпвайки от последното стъпало на
стълбището върху платната, с които е частично е покрит прокопания под стъпалото канал,
последните се разместили, кракът й попаднал в изкопа, загубила равновесие и политнала
напред. Същия ден привечер свидетелката отишла да огледа мястото на злополуката. Видяла
канала и частично поставените отгоре му подвижни платна. Нямало никакво обезопасяване
3
– нито на канала, нито на района. Не били налични никакви метални ограждения. На
11.04.2019 г. по БТВ бил излъчен репортаж за злополуката. Девет дни по късно мястото
отново било посетено от свидетелката, която не констатирала никаква промяна – въпреки
дадената гласност канала не бил зарит, нито стълбището заградено. Стълбището нямало
парапет.Според свидетелката целия център на С.З. бил 2 години в ремонт, а участъка на
инцидента бил единственото място в центъра, през което в този момент можело да се
преминава.
В горния смисъл са и показанията на свидетеля Т.Г.Б. / съпруг на ищцата /, който
посетил мястото същия ден привечер и отново на следващия ден. Установил наличието на
прокопания канал, частично покрит с кофражни дъски, които били подвижни и разкривени.
По целия тротоар и в частност около стълбището нямало никакви знаци и табели, сочещи на
опасност, нито метални ограждения, забраняващи достъпа на пешеходците. Метално
ограждение имало далеч встрани – на пътя, на който в момента се извършвали строителни
дейности. На тротоара и стълбището не се работело. Към 4.4.2019 г. стълбището било със
завършено бетоново покритие, но без положено каменно покритие. Видимо било годно за
ползване и се ползвало от гражданите на С.З.. Дори това била най активната и натоварена
част от пешеходна зона в града, въпреки строителството.
И двамата свидетели депозират показания че вследствие фрактурите и на двете си
ръце ищцата се е намирала в напълно безпомощно състояние за период от 3 – 4 месеца, през
който е била обгрижвана и обслужвана от тях 24 часа в денонощието. Гипсът на лявата ръка
бил свален след 35 дни, на дясната – след 50 дни. След това започнала продължителна / З
месеца / рехабилитация – при физиотерапевт, като правела и в къщи показани й от
специалиста упражнения със специални малки предмети. Търпяла силни болки до степен на
нетърпимост, особено през първите две седмици, приемала обезболяващи. И в момента
ищцата не може да ползва ръцете си пълноценно, особено дясната.
Свидетелят Д.Т.Д. депозира показания че е бил ръководител на проекта от страна на
строителя. За злополуката разбрал от медиите. Не е бил уведомен от пострадалата или от
нейни близки в същия ден, няма възприятия в този ден какви точно обезопасителни мерки
са съществували на мястото и периметъра около него. По принцип обаче през целия период,
в който се изпълнявали СМР целия ремонтиран участък е бил ограден, нямало участък, в
който да се работи без да е ограден. От РДНСК извършвали регулярни проверки и не са
констатирани допуснати от строителя нарушения на изискванията за безопасност.Оградите,
които поставяли били от бетонни постаменти с опъната между тях метална мрежа. Оградите
се сваляли и махали в зависимост от това дали се работи там. Имало случаи, при които
дадени участъци – върху които в момента не се извършват СМР, да бъдат отваряни, но
тогава сигурно поставяли табели за опасност и стрелки, сочещи маршрут за преминаване. Те
били закрепвани върху самите огради. Оградите не можели да бъдат прескачани, но имало
немалко случаи, при които гражданите – изнервени от продължителния ремонт, ги местели
и дори ги събаряли. Според свидетеля в началото на април 2019 г. процесните стълби били с
изпълнени бетонови настилки, но без изпълнено каменно покритие, което трябвало да е от
гранит. Гранитът бил складиран до стълбището, но не е бил положен. Т.е. стълбището било
в незавършен вид, поради което ограда е трябвало да има. Свидетелят не знае обаче дали я е
имало или е свалена и ако е свалена от кого. Според него към 04.04.2019 г. не е имало
канавка пред стълбището, работниците не са прокопавали такава. Вероятно се е получил
някакъв ръб/ива не повече от 10 см., която не е представлява опасност - все едно да
прескочиш бордюр.
Свидетелят И.Д.Т. депозира показания да е бил технически ръководител на обекта.
Също не е бил свидетел на инцидента, за него узнал впоследствие, от сутрешния репортаж,
излъчен по БТВ. Според Т. през това стълбище или е имало някакъв пропускателен път или
не. В зависимост от това какви строителни работи са изпълнявани, то или е било
4
затворено, или отворено. На 04.04.2019 г. била изпълнявана тротоарната настилка долу
пред стълбището, пред кафенето. Затова там имало ограда от лек тип, представляваща
врата, която се върти на пета и която може да е отворена или затворена, а в началото на
участъка – на кръстовището на улица И.Ш., имало табели със стрелки за обход и без изход.
Кафето било отворено, защото със собственика му имали уговорка че няма да го затварят, а
за него имало и друг път – откъм пазара, който не бил затворен. Затова и собственика -
въпреки ограждението, отворил обекта и дори извадил маси и на тротоара. Основният
пътнико поток бил по южния тротоар на булеварда, който бил отворен за движение.
Свидетелят З.К.Т. – собственика на заведението с наименование Л.** депозира
показания, че заведението му е с административен адрес ул. „ Ц.С.В. „ №*** и се намира в
долната част на стълбището на северния тротоар на улицата. От него се вижда стълбището, в
горната част на което е Е.а. През пролетта на 2019 г. цялата градска част на С.З. била
затворена заради ремонт. Заведението работело, но пътят за него бил откъм пазара, не
можело да се минава отдругаде. Участъка бил заграден с метални пана/прегради, високи
около 2 метра, но периодично в ремонтирания участък се отваряли проходи за преминаване
на граждани за около ден, два. По време на направата на стълбището оттам изобщо не
можело да се минава, но за определени периоди можело, като на изкопите били поставяни
платна. Изкопите спокойно можели да бъдат преодоляни от пешеходците чрез прекрачване,
защото ширината им била около 40 сантиметра. На 04.04.2019 г.заведението работело, но
нито свидетелят, нито негови служители видяли злополуката с ищцата, като според него не е
възможно да не се види този инцидент, ако се е случил. За него разбрал от телевизията. На
04.04.2019 г. през стълбището не можело да се минава и оборота на заведението бил много
малък.
На лист 88 от първоинстанционното дело е представена Схема на огражденията на
Участък А4 / Обекти 1 и 2 от договора от 25.07.2017 г./, според която същият по време на
осъществяваното в него строителство е следвало да бъде ограден с временна ограда от лек
тип. Съгласно схемата такава ограда е следвало да е поставена непосредствено пред
мястото на злополуката.
Според заключението на приетата съдебно – техническа експертиза строителните
работи на Обект № 2 са започнали след откриването на строителната площадка на
25.09.2017 г. и са завършени с въвеждането на обекта в експлоатация с Разрешение за
въвеждане в експлоатация, издадено през м. август 2019 г.. От органите на РДНСК – С.З. са
извършвани многократни регулярни проверки както относно извършваните СМР, така и за
безопасни и здравословни условия на труд, като нарушения не са констатирани, поради
което вещото лице счита по време на строителството да са изпълнени нормативните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд по ПИПСМР и Наредба №
2/22.03.2004 г.. На база представените към исковата молба две снимки / неприети като
доказателства по делото / вещото лице установява прокопан надлъжен канал под долното
стъпало на изпълнените стъпала на процесното стълбище, намиращо се на северния тротоар
на улица Ц.С.В.; Каналът е по цялата дължина на стъпалото/стълбището, с дълбочина около
10 – 12 см. и ширина около 30 сантиметра; Поради неизвършвани там в конкретния момент
строителни работи каналът е бил закрит / частично / с поставени отгоре му кофражни
платна; Същите според експерта са били с достатъчна здравина да издържат преминаващ
пешеходец / независимо от неговото тегло / и така да предотвратяват евентуални злополуки,
но тъй като паната не са били укрепени / закрепени чрез греда под тях или друг подходящ
начин / при стъпване върху тях могат да се разместят и така човешки крак да проникне
помежду им и да попадне в канала – твърдяния от ищцата механизъм на настъпване на
злополуката. Северния край на канала с дължина около1,5 м. не е бил покрит с предпазни
пана и там – според ответниците, е следвало да премине ищцата, надкрачвайки го предвид
неголямата му ширина, което обаче според вещото лице не е решение за безопасно
5
преминаване. Дори и канала да е било възможно да бъде прекрачен, на мястото е следвало
да бъдат поставени указателни табели и оградни мрежи.
Според заключенията на приетите две съдебно медицински експертизи вследствие
падането ищцата е получила травматични увреждания, съставляващи контузия и охлузване
на главата, счупване на дясната лъчева кост с разместване на костните фрагменти и
счупване на лява лъчева кост. Контузията и охлузването на главата са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. И двете ръце са били имобилизиране чрез
гипсови превръзки за период от 54 дни – дясната ръка, и 35 - лявата. Последвал е период на
рехабилитация от 3 – 4 месеца. Така около 6 месеца ищцата е била с трайно затруднени
движения на горните крайници. Периода на пълното възстановяване от фрактурите е 8
месеца. При ищцата след травмата се констатира синдром на Зудек – фрактурна болест,
характеризираща се с фиброзиране на мускулите и сухожилията, втвърдяване на ставите и
инактивна костна атрофия / петниста костна атрофия / в засегнатите участъци. Първите
прояви се получават между четвъртата и осмата седмица. При ищцата е констатиран на
рентгенографиите от 22.05.2019 г.. На него се дължи и изпитваната след възстановителния
период болка, скованост и ограничени движения в дясната й ръка. Основната причина за
тази болест е счупването на костите, причиняващи венозен и лимфен застой поради дългата
имобилизация. Може да се получи и вследствие други заболявания – онкологични или
свързани с хормонални нарушения, при ищцата - съгласно представената медицинска
документация, няма данни за такива заболявания. Няма данни за неправилно проведено от
лекуващите лекари лечение, което да е способствало развитието на болестта. Рисков фактор
при ищцата е възрастта й – след климактериума, когато в организма настъпват
невровегетативни преобразувания, подпомагащи развитието на болестта. Не е задължително
обаче при всяка жена в тази възраст да настъпи синдром на Зудек.
С обжалваното решение окръжният съд е приел че искът е по основание доказан.
Прието е че злополуката е настъпила по причина на виновно противоправно поведение на
служители на ответните търговски дружества – изпълнители, изразяващо се в липса на
дължимото се от тях обезопасяване на строителната площадка, в т.ч.и процесното стълбище.
Конкретно липсвали са оградни мрежи, указателни табели и други знаци, означаващи факта
на извършвания там ремонт и забраняващи/препятстващи достъпа на пешеходците, а
наличния под и пред най долното стъпало надлъжен канал по протежение на цялата
дължина на стъпалото е бил частично покрит с кофражни платна, които обаче не са били
трайно и здраво закрепени,поради което при стъпване върху тях от ищцата са се разместили.
Така са нарушени изискванията за безопасност, визирани в чл. 30 ал. 2 и чл. 31 от Наредба
№ 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия при
извършване на СМР, чието спазване, съответно отговорността за неспазването им е на
строителите - чл. 163 ал.ал. 2 и 3 от ЗУТ. Солидарно с ответниците – изпълнители на СМР
за причинените от техните служители вреди отговаря и О.С.З., която е възложител на
работата и която съгл. чл. 11 от ЗОбщС е длъжна да управлява и стопанисва имотите и
вещите – общинска собственост в интерес на населението на общината. Не е прието
съпричиняване от страна на ищцата чрез неправомерни нейни действия/бездействия,
допринесли за настъпването на злополуката, съответно на вредите от нея. По размер искът е
намерен за основателен и уважен за сумата 25 000 лв., за разликата до претендираните
50 000 лв. е отхвърлен и в тази му отхвърлителната част решението е влязло в сила като
необжалвано от ищцата. Присъдения размер е определен съгласно установеното от приетите
по делото заключения на двете медицински експертизи и показанията на свидетелите Т. и
Т.Б. относно причиненото увреждане на здравето, вида и характера на травмите, периода на
възстановяването, прогнозата за възстановяването / непълно поради настъпили усложнения/
и преживените болки и страдания.
Във въззивните жалби се поддържа да е неправилен извода на окръжния съд за
6
виновно и противоправно бездействие на ответниците – изпълнители, изразяващи се в липса
на дължимото се обезопасяване на строителната площадка, като се поддържа че от
заключението на приетата по делото СТЕ и показанията на свидетелите И. Т., Д.Д. и З.Т. –
които изобщо не са коментирани
от съда, следвал точно обратния извод. Настоява се че дори и процесното стълбище да не е
било заградено чрез огради и сигнализирано чрез ленти, това е било изпълнено за целия
участък А4 – в който то е попадало, и така същият е представлявал оградена и недостъпна за
пешеходците зона, съответно ищцата не е следвало изобщо да се намира там. Поддържа се
още че съдът не е изложил каквито и да е мотиви по основателните според въззивниците
възведени от тях възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата и
като така по тези възражения няма произнасяне в съдебния акт. Казаното по горе
обосновава извод за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Поддържа се че решението е неправилно и като
необосновано. Според въззивниците присъдения размер обезщетение е несъответен –
прекомерен спрямо причинените увреждания. В тази насока се възразява че зудековия
синдром в счупените кости не се е проявил само и единствено поради фрактурите, а по
продължителния период на възстановяване на ищцата и не съвсем пълното й възстановяване
се дължат и на непроведена от нея рехабилитация след свалянето на гипсовите превръзки и
на непроведено медикаментозно лечение. Освен това наличния и понастоящем остатъчен
дефицит в движението на гривнените стави е незначителен. Изводите на съда в противна
насока не се подкрепят – според въззивниците, от приетите по делото заключения на
медицинските експертизи. За недоказани въззивниците считат и болките и страданията,
търпени от ищцата във възстановителния период, тъй като единствените събрани в тази
насока доказателства са свидетелските показания на нейните съпруг и дъщеря, които са
кредитирани в нарушение на чл. 172 от ГПК – не са съпоставени със заключенията на
вещите лица.
Съгласно трайно установената съдебна практика юридическото лице не е
деликтоспособно и не носи отговорност по чл. 45 от ЗЗД. Отговорността на юридическото
лице е по чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД – в случая по чл. 49 от ЗЗД, която е безвиновна, гаранционно
обезпечителна и цели да овъзмезди причинени вреди от виновни противоправни
действия/бездействия на физически лица, извършени при и по повод възложена им от
юридическото лице работа. За да се ангажира отговорността на физическото лице по чл. 45
от ЗЗД следва да са налице кумулативно следните предпоставки: противоправни негови
действия и/или бездейстия, да са причинени вреди от тях и да е налице причинно следствена
връзка между противоправното поведение и вредите, която задължително трябва да е пряка
и не може да бъде опосредена. При няколко причинители отговорността им по чл. 45 от ЗЗД
е солидарна – чл. 53 от ЗЗД, съответно солидарна е и отговорността по чл. 49 от ЗЗД на
техните възложители. В производството по иск за обезщетение на причинени от деликт
вреди е ирелевантен приноса в увреждането на всеки от причинителите, респ. на техните
възложители. Защото съгласно чл. 122 ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на
цялото задължение от всеки от солидарните длъжници, а съотношението на вината на всеки
от тях за увреждането е въпрос на вътрешни отношения, който при липса на доброволно
уреждане се разрешава чрез иск по чл. 127 от ЗЗД.
Дейността на ответниците във връзка с извършваните строителни работи е
регламентирана и подчинена на съответната нормативна уредба в тази област.
Съгласно чл. 163 ал. 2 т. 1 и ал. 3 от ЗУТ строителят носи отговорност за
изпълнението на строежа в съответствие с … мерките за опазване на живота и здравето на
хората на строителните площадки и носи имуществена отговорност за причинени щети … от
свои виновни действия или бездействия.
Съгласно чл. 16 т. 1 б. „ а „ от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания
7
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи строителят осигурява извършването на СМР съгласно плана за безопасност и здраве;
съгласно чл. 30 от Наредбата – строителните площадки в урбанизирани територии се
ограждат с временни плътни огради и се сигнализират със съответните знаци и табели, а при
необходимост и със светлинни сигнали; съгласно чл. 31 от Наредбата на входа на
площадката и на други подходящи места се поставят схеми с означение на
местоположението на отделните подобекти и на маршрутите за движение на пътни превозни
средства и пешеходци, опасните за движение участъци се заграждат или на границите им се
поставят съответните знаци, а при ограничена и/или намалена видимост – и със светлинни
сигнали, а за преминаването на пешеходци над изкопи се използват обезопасени проходни
мостчета, които се осветяват през тъмната част на денонощието.
О.С.З. като собственик на терена и обектите в него / чл. 161 ал. 1, изр. 1 от ЗУТ / е
възложител на строителството. Съгласно чл. 160 ал. 1 от ЗУТ възложителят е също участник
в строителния процес, в това си качество е длъжен да упражнява непрекъснат инвеститорски
контрол и отговоря за причинени от строителя във връзка със строителството вреди, като
тази му деликтна отговорност произтича от разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД. Отговорността на
строителя по чл. 163 ал. 3 вр. ал. 2 т. 1 от ЗУТ не изключва тази на възложителя. Налице е и
хипотеза на чл. 53 от ЗЗД – солидарна отговорност.
Процесното тротоарно стълбище поради незавършения си вид / напълно изградени
стъпала от бетон, но с неположено все още върху тях към 04.04.2019 г. гранитно покритие
според предвижданията на проекта / несъмнено е представлявало строителна площадка по
смисъла на § 5 т. 37 от ДР на ЗУТ и като така същото и прилежащия му терен е следвало да
бъде оградено и обезопасено съгласно казаните по горе разпоредби на чл. 30 и чл. 31 от
Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи - което не е сторено.
Същевременно към датата на злополуката процесното стълбище е било във вид, годен за
ползване по предназначение – преминаване на пешеходците по него, които са и
преминавали с оглед липсата на забранителни и/или предупредителни огради и знаци,
предвид и че в този ден там не са извършвани строителни работи. Единственото
препятствие е представлявал прокопания под долното стъпало надлъжен канал, частично
покрит с плътни платна, но тъй като не са били надлежно укрепени по съответния
технически начин не са изпълнявали изискванията за надлежно обозначаване и
обезопасяване на изкопа. Процесния участък / северния тротоар и намиращото се на него
стълбище / към 04.04.2019 г. е бил отворен за движение на пешеходците и същите са
преминавали необезпокоявани през него.
За формиране на тези си изводи при преценка на противоречивите свидетелски
показания съдът дава вяра на показанията на ищцовите свидетели, които са с
непосредствени възприятия за липса на заграждения и/или предупредителни знаци в деня
на злополуката и непосредствено след момента на нейното настъпване / св. Т. / и за
състоянието на положените над канала платна. Свидетелите на ответниците нямат такива
възприятия, показанията им са неотносими към конкретния момент, същите не са били на
мястото на инцидента в деня на неговото настъпване, за него разбрали няколко дни по късно
от излъчения по телевизията репортаж. Освен това същите заявяват че имало случаи, при
които когато на даден участък не се работи металните заграждения се сваляли и местели на
участъци, в които се извършвали строителни работи /св. Добрев /, като и самите ответници и
в частност „ Т.И. „ ООД поддържат че по северния тротоар е имало обособен коридор за
движение, без да установяват този коридор, съответно и твърдения факт, че ищцата се
намирала извън него, в забранена за движение зона. С оглед което обезопасяването на
обектите на строителството – предмет на сключения Договор от 25.07.2017 г. , чрез
ограждането им съгласно схемата на лист 88 от първоинстанционното дело не води до извод
8
че на гражданите и в частност на ищцата е бил забранен достъпа до целия този периметър,
нито до извод за изпълнение на горепосочените нормативни изисквания за осигуряване на
безопасни и здравословни условия в процеса на строителството, като и схемата сама по себе
си не установява този факт. Той не се установява и от приетата по делото техническа
експертиза, изготвена година по късно, без вещото лице да има непосредствени впечатления
от мястото към датата на злополуката, с оглед което и не дава обяснения за причините и
механизма за нейното настъпване. Факта че от РДНСК – С.З. не са установявани допуснати
нарушения за целия период на строителството не води до извод за липса на казаното по горе
виновно бездействие на работници и служители на строителите към датата на злополуката.
Възражението за местени/ събаряни от гражданите заграждения е ирелевантно, след като не
се установява / не се и твърди / такова неправомерно действие да е имало в конкретния
случай и то да е извършено от ищцата или непосредствено възприето от нея като извършено
от трето неоправомощено лице. Изпълнението на нормативно установените задължения за
безопасни и здравословни условия на труд е на ответниците, тяхна е и доказателствената
тежест да установяват така дължимото се изпълнение към меродавния момент –
настъпването на злополуката. Ангажираните от тях доказателства – поотделно и в
съвкупност, не провеждат такова доказване, не опровергават установените от въззиваемата –
ищца факти и обстоятелства в противна насока.
Безспорно установени са настъпилите вследствие злополуката травматични
увреждания и причинените от тях болки и страдания.
С оглед изложеното съдът намира че искът е по основание доказан. Злополуката е в
пряка причинна връзка с виновно поведение на работници и служители на ответните
дружества – строители, за причинените от нея неимуществени вреди солидарно отговаря и
техния възложител, като тази му регламентирана от закона имуществена отговорност не се
преодолява от клаузите на чл.чл. 9 и 10 ал. 2 от сключения между тях договор. Както се каза
по горе чрез иск по чл. 49 от ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на цялото
задължение от всеки от солидарните длъжници, а съотношението на вината на всеки от тях е
въпрос на вътрешните им отношения, който при липса на доброволно уреждане се
разрешава чрез иск по чл. 127 от ЗЗД. Преминаването на ищцата по
северния тротоар през стълбището - при липса на ограждания и /или предупредителни
надписи и знаци, сочещи забранен достъп, не съставлява виновно нейно поведение,
допринесло за настъпването на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51ал. 2 от ЗЗД.
Такова поведение не съставлява и факта че същата е предпочела да стъпи върху поставените
от строителите платна - явно възприемайки ги като начин за безопасното преминаване над
изкопа, вместо да прескача същия в незакритата му част, което би било по опасния за нея
начин на движение с оглед състоянието на място / липса на парапет / и предвид възрастта й.
В горния смисъл са и изградените от окръжния съд фактически и правни изводи по
основанието на иска и липсата на хипотеза по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, поради което същите се
явяват правилни.
Решението е правилно, съответно жалбите неоснователни и досежно присъдения
размер обезвреда за претърпените от ищцата неимуществени вреди. При определянето му
съдът е съобразил всички обективно съществуващи факти и обстоятелства във връзка с
релевантни критерии съгласно т. 2 от ППВС № 4/1968 г.. Съгласно заключението на вещото
лице Т. вследствие злополуката ищцата е получила фрактури на лъчевите кости на двете
ръце, които са я поставили в напълно безпомощно състояние за период от 6 месеца, през
който тя не е могла да извършва и най елементарните ежедневни битови дейности и да се
обслужва сама, за което е била изцяло зависима от грижите на своите дъщеря и съпруг.
Настъпилите усложнения / зудеков синдром във фрактурираните участъци /, ведно с
възрастта й / 61 години / са довели до забавяне на възстановителния период, същият е
9
продължил повече от обичайното / в случая 8 месеца /, като и до момента по причина на
тези фактори възстановяването й е непълно. В първите седмици е търпяла силни болки,
постепенно отшумяващи с времето. Не без значение са и психическите й страдания,
породени от болките, както и от състоянието на безпомощност. Тези вреди са обичайните за
такъв вид травми и дори не се нуждаят от нарочно доказване, но в случая са и установени от
експертизата и показанията на свидетелите Т. и Т.Б.. Тези свидетели се полагали
непосредствените грижи за ищцата за целия възстановителен период и след това и като така
показанията им са лични и непосредствени, кореспондират със заключението на вещото
лице и липсват доказателства в противна насока. Поради което правилно и в съответствие с
разпоредбата на чл. 172 от ГПК са били кредитирани – противно на поддържаното от
въззивниците. Неоснователно е и поддържаното от тях възражение че според заключението
проявилия се у пострадалата зудеков синдром не е по причина на получените травматични
увреждания. Напротив – експертизата установява че основната причина за него са
фрактурите с оглед и възрастта на ищцата, като при нея няма данни за други заболявания,
нито данни за непроведено или неправилно проведение лечение, способстващи появата на
това болестно усложнение в засегнатите от счупването кости. Преценявайки в съвкупност
всички посочени по горе фактори, които са се отразили изключително неблагоприятно
върху здравето на ищцата за продължителен период от време, ведно с икономическата
конюнктура в страната / стандарта на живот, средностатистическите показатели за доходи и
разходи за издръжка / за този период, настоящата инстанция намира справедливия размер
обезщетение да е правилно определен на сумата 25 000 лева. Същият не е прекомерно
завишен спрямо действително претърпените вреди – както неоснователно се възразява от
въззивниците, и не се явява източник на неоснователно обогатяване.
С оглед постановения инстанционен резултат на въззиваемата - ищца се присъждат
направените от нея за въззивното производство деловодни разноски от 1 380 лв. -
възнаграждение за един адвокат.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260 145 от 10.05.2021 г., пост. по гр.д. № 80/2019 г. на
Окръжен Съд – С.З. в обжалваната част - с която О.С.З., ЕИК *********, „ Б.-С. „ ООД,
ЕИК ********* и „ Т.И. „ ООД, ЕИК ********* са осъдени на основание чл. 49 вр. чл. 45 от
ЗЗД да заплатят солидарно на ЕЛ. Д. Б., ЕГН – ********** сумата 25 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди от травматично
увреждане – счупване на лъчевите кости на двете ръце, настъпило вследствие злополука от
04.04.2019 г. в гр. С.З., булевард Ц.С.В., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на увреждането – 04.04.2019 г. до окончателното изплащане.
В необжалваната му част – за отхвърлянето на исковете за разликата над 25 000 лв. до
предявения размер от 50 000 лв., Решението е влязло в сила.
Осъжда О.С.З., ЕИК *********, „ Б.-С. „ ООД, ЕИК ********* и „ Т.И. „ ООД, ЕИК
********* да заплатят на ЕЛ. Д. Б., ЕГН – ********** деловодни разноски за въззивното
производство, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 1 380 / хиляда
триста и осемдесет / лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11