№ 1607
гр. Варна, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20233110109765 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано първоначално въз основа искова
молба на И. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ****, с която
против Етажната собственост на сграда с административен адрес: гр. Варна,
ул. „****, е предявен иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС, за отмяна на
отмяна на решение по протокол, от проведено на 12.07.2023 г., общо събрание
на етажната собственост, с което „стаичката пред входа се предоставя за
ползване на ап.7, с който ще сключи договор за наем ЕС“. Претендират се
сторените разноски.
С определение №10614/04.09.2023 г. съдът е прекратил производството
по делото, като е намерил, че предявеният иск е недопустим, доколкото
ищецът не е собственик на самостоятелен обект в сградата, а за допустимостта
на иск с правно основание чл.40 ЗУЕС, съдът е длъжен да следи служебно. С
определение №4077/26.10.2023 г. по ч.гр.д. № 2106/2023 г. по описа на ВОС,
въззивният съд е отменил прекратителното първоинстанционно определение,
като е приел, че дъщерите на ищеца - С. И. Г.а и Д. И. Г. са надлежни ищци,
тъй като с втората уточнителна молба е представено пълномощно, с което те
упълномощават своя баща да ги представлява в съдебни производства
образувани от и срещу етажната собственост на сградата.
1
След прекратяване на производството по делото, по отношение на
първоначалния ищец, същото е продължило с ищците С. И. Г.а, ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, с.о. „**** и Д. И. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ул. „****.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права:
Ищците по делото са собственици на самостоятелен обект в сграда, в
режим на етажна собственост, с адрес: гр. Варна, ул. „****, ****, а баща им –
И. П. П. е ползвател на имота. В исковата молба се сочи, че през 1991 г., след
провеждане на търг, И. П. П. е придобил правото на ползване на „малко
нежилищно помещение“, находящо се във входа на жилищната сграда. За да
може да бъде използвано, ползвателят извършил ремонтни дейности и
оборудвал помещението, като към датата на подаване на исковата молба в
съда, се сочи, че подобренията възлизат на сумата от 5600 лева. Твърди се, че
от 2001 г. И. П. държал помещението, като заплащал на етажната собственост,
исканите парични суми за ползването му. Въпреки, че се навеждат твърдения,
че в периода 2001 – 2023 г. той е бил държател на обекта, П. бил придобил
правото на собственост върху същия, тъй като в посочения период той бил
упражнил давностно владение. През 2023 г. между И. П. и управителя на ЕС –
„****“ ООД, възникнал спор, свързан с ползването на помещението, като от
бащата на ищците било поискано да освободи същото, за да може да бъде
ползвано и от други етажни собственици. Твърди се, че П. изразил готовност
за преговори, в случай, че му бъдат възстановени разходите за ремонт и
оборудване на обекта.
На 12.07.2023 г. било проведено ОСЕС, на което е било взето решение,
процесното помещение да бъде предоставено за ползване на собственика на
ап.**, с когото ЕС щяла да сключи договор за наем. Твърди се, че И. П., който
живеел в сградата, но не бил виждал покана за провеждане на събранието.
Оспорва се законосъобразността на приетото решение, поради което се
настоява за неговата отмяна.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба,
с който се оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Намира,
че ищците не са оспорили изготвения протокол в срока по чл.16, ал.9 ЗУЕС.
Заявява, че Общото събрание е било проведено на 12.07.2023 г., като поканата
е била съставена и е била залепена от управителя на ЕС, на 03.07.2023 г.
2
Същата е поставена, като е съставен и протокол за поставянето. Твърди, че
ОСЕС е започнало при наличие на изискуемия кворум, тъй като съгласно
чл.15, ал.2 ЗУЕС ако събранието не може да се проведе в посочения в
поканата час поради липса на кворум по ал. 1, събранието се отлага с един час
и се провежда по предварително обявения дневен ред и се смята за законно,
ако на него са представени не по-малко от 33 на сто идеални части от общите
части на етажната собственост. На събранието са присъствали над 49 %
идеални части на сградата, поради липса на нужния кворум за започване на
събрание, същото е било отложено с 1 час и след изчакването му Общото
събрание е открито, като това било описано и в протокола.
Оспорва като недопустимо оспорването на приетото решение, с
твърдението, че бащата на ищците е придобил правото на собственост върху
процесното помещение. Оспорва същото да е самостоятелен обект на правото
на собственост и да е налице възможност за придобиването му по давност.
Заявява, че проведеното събрание е било свикано и е било проведено
законосъобразно, като протоколът от същото е бил обявен на 18.07.2023 г.
Сочи, че ищците не изпълняват приети решения на ОСЕС и не заплащат
дължимите суми към етажната собственост.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Страните не спорят, че ищците са съсобственици на самостоятелен
обект в сграда, в режим на етажна собственост, като същият е с адрес: гр.
Варна, ул. ****.
Видно от протокол от проведено ОСЕС на дата 19.09.2022 г., за
управител на етажната собственост е избрана К. Д. Н..
Ответникът представя и по делото е приобщена покана за провеждане на
ОСЕС, на 12.07.2024 г., от 19,15 ч., във фоайето на сградата. В поканата е
вписано, че същата е връчена на 03.07.2024 г., в 13,00 ч., като събранието е
свикано от управителя К. Н. и от двама етажни собственици. В поканата е
обективиран дневният ред, при който ще бъде проведено събранието.
Посочено е приложението на чл.12, ал.1 ЗУЕС и чл.13, ал.1 ЗУЕС. Съгласно
приобщения протокол от дата 03.07.2023 г., поканата е поставена на
3
информационното табло във входа. Протоколът е подписан от управителя на
етажната собственост и от един свидетел.
По делото са приобщени писмени доказателствени средства, касаещи
изготвянето на протокола и съобщаването му на етажните собственици. По
отношение на всяко от приетите решения е представен списък на лицата и
начин, по който са гласували. По т.3 от протокола, с пълно единодушие е
прието решение „Стаичката пред входа да бъде освободена. Да бъде връчена
покана на И. П. за освобождаване на стаичката до 12.08.2023 г. Стаичката пред
входа да се предостави за ползване на ап.7, който ще сключи договор за наем с
ЕС“.
По искане на ответника е проведен разпит на водения от него свидетел -
В. Х. Х. - етажен собственик в процесната сграда. В показанията си пред съда,
св. Х. заявява, че обичайно присъства на всички събрания на етажната
собственост. По отношение събранието от 12.07.2023 г., сочи, че той и
неговата съпруга взели участие в същото. Поканата за събранието е била
поставена на две места - във входа на сградата и в асансьорната кабина. На
етажните собственици били представени анкетни карти, с оглед приемане на
решения за предстоящ ремонт, както и за освобождаване на стаичката във
входа, която се ползвала от ап.36. Необходимо било освобождаването на
същата, с оглед съхраняване в нея на инвалидна количка, с която се
придвижвал един от етажните собственици, на детска количка и на детско
колело. Незабавно след събранието е било направено съобщение за приетите
решения.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск, с правно основание чл.40 ЗУЕС. С оглед
указанията, дадени с определение №4077/26.10.2023 г. по ч.гр.д. № 2106/2023
г. по описа на ВОС, същият е допустим. Разгледан по същество, той е
неоснователен.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл. 154, ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В
тежест на ищците е да установят, че са собственици на самостоятелен обект в
4
сграда, в режим на етажна собственост; че на сочената дата е проведено ОС на
ЕС; че процедурата по свикването и провеждането му е опорочена; че на
същото са приети оспореното решение; фактите и обстоятелствата, които
обуславят материалната незаконосъобразност на оспореното решение.
Ответникът носи тежестта да установи спазването на процедурите по
свикване и провеждане на общото събрание на етажната собственост,
надлежно обявяване протокола от проведеното ОС на ЕС, в т.ч. датата на
която е поставена поканата, наличие на изискуем кворим, както и приключил
фактически състав по обявяване или съобщаване на протокола.
Страните не спорят, че ищците са собственици на самостоятелен обект в
сграда с адрес: гр. Варна, ул. „****, като имотът се ползва от техния баща и
първоначален ищец – И. П.. Не се спори, че общото помещение, предмет на
решението по т.3 от ОСЕС, проведено на 12.07.2023 г., към тази дата, както и
към датата на слагане край на съдебното дирене в настоящото производство,
се ползва от И. П..
Съгласно чл.40, ал.2 вр. ал.1 ЗУЕС, всеки собственик може да иска
отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание, в 30-дневен срок
от получаване на решението по чл.16, ал.7 ЗУЕС. Посоченият срок е
преклузивен, поради което съдът е длъжен служебно да следи за спазването
му. При данни, че се оспорва законосъобразността на решение, прието на
общо събрание на етажната собственост, проведено на 12.07.2023 г., а
исковата молба е подадена на 31.07.2023 г., то срокът по чл.40, ал.2 ЗУЕС е
спазен.
ЗУЕС поставя редица изисквания към свикването и провеждането на
общите събрания на етажната собственост, с оглед гарантиране
законосъобразността на взетите решения. Единственото оплакване, касаещо
свикването и провеждането на процесното ОСЕС се съдържа в първата
уточнителна молба, с която се заявява, че покана не е била поставена във входа
и бащата на ищците не бил виждал такава. Ищците не заемат становище,
различно от заявеното от техния баща, с исковата молба и с уточнителните
молби.
Разпоредбите на чл.12 и чл.13 ЗУЕС определят условията и реда за
свикване на общо събрание. Според ответника, събранието е свикано при
спазване изискванията на чл.13, ал.1 ЗУЕС, като анализът на събраните
5
доказателства, потвърждава че намерението за свикване на събрание на
етажната собственост е обявено на собствениците на обекти в сградата, по
начина, определен с чл.13, ал.1 ЗУЕС – чрез поставяне на покана на видно и
общодостъпно място в сградата, в срока предвиден в същата разпоредба и
приложим в хипотезата на свикване на редовно събрание. Ответникът
успешно оспори възражението за липса на редовно свикване, като ангажира
както писмени, така и гласни доказателства, чрез които установи по безспорен
начин, че изискването на чл. 13, ал.1 ЗУЕС е спазено. Не се твърди, а и не се
представят доказателства, че за всяка от ищците е съществувала пречка от
обективен характер да присъства на събранието. Видно от разпечатка, от
електронно писмо, представено с исковата молба, на ищците е съобщено, че
същите имат непогасени задължения към етажната собственост, т.е. за
страната е съществувал още един начин за комуникация с ответника, освен
уведомяването им чрез поставяне на съобщения в сградата. Независимо, че
очевидно е налице начин за успешна комуникация, ищците не са съобщили за
евентуална невъзможност да вземат участие в общото събрание, на което се
решават важни въпроси, които засягат всички собственици и ползватели на
обекти в сградата, в т.ч. и ползването на процесното помещение.
Възражението на ищеца, че управителят на етажната собственост – К. Н.
не е легитимно избран, остана недоказано, като в тази връзка не бяха
представени или ангажирани доказателства. Следва да се посочи, че
решението за избор на К. Н., за управител на етажната собственост, прието с
решение по протокол от ОСЕС, проведено на 19.09.2022 г. не е оспорено и
същото не е отменено, поради което към датата на провеждане на ОСЕС от
дата 12.07.2023 г. тя легитимен управител на етажната собственост.
Освен горните, ищците не въвеждат каквито и да е други възражения,
свързани със свикването или провеждането на общото събрание, както и с
връчването на протокола. Събранието е проведено след надлежното му
свикване, при условията на спадащ кворум, каквато възможност е предвидена
с разпоредбата на чл.15, ал.2 ЗУЕС /в актуалната към 12.07.2023 г., редакция/,
изискващ присъствието на поне 33 % от ид.ч. от общите части на етажната
собственост.
При съобразяване диспозитивния характер на исковото производство,
съдът е обвързан и дължи произнасяне само по основанията за отмяна,
6
въведени от ищеца, с исковата молба, като не следи служебно за
законосъобразността на приетите решения. Следва да се посочи, че с
писмената защита по делото ищецът недопустимо въвежда нови основания за
оспорване на процедурата по свикване и провеждане на ОСЕС, но доколкото
същите са заявени далеч след изтичане на преклузивния срок по чл.40, ал.2
ЗУЕС, а и след приключване съдебното дирене, съдът не дължи произнасяне
по същите.
С исковата молба, първоначалният ищец – И. П. оспорва
законосъобразността на решението по т.3 от ОСЕС, проведено на 12.07.2023 г.,
като твърди, че е придобил правото на собственост върху процесното
помещение, представляващо обща част по предназначението си. Според П.,
оспореното решение „…не представлява годно по смисъла на закона
основание за завземане на чужда собственост.“ В тази връзка следва да се
посочи, че по делото нито бяха представени, нито бяха ангажирани каквито и
доказателства, чрез които да се установят твърденията в исковата молба, както
и че оспореното решение се отнася до собствен имот на ищците или на техния
родител, поради което и същото не е незаконосъобразно на соченото
основание, а целесъобразността му не подлежи на съдебен контрол. Дали
бащата на ищците смята, че е придобил правото на собственост върху
помещението - обща част, въз основа на упражнено давностно владение, както
и евентуални имуществени претенции свързани с извършени подобрения в
това помещение, са въпроси, които могат да бъдат разгледани в отделно
производство.
При горните доводи, съдът намира, че не са налице сочените от ищците
пороци при свикване и провеждане на общото събрание от 12.07.2023 г. Не е
налице основание за отмяна на оспореното решение, поради което
предявеният иск се явява неоснователен и като такъв същият подлежи на
отхвърляне.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има
право на сторените разноски по делото, в общ размер на 600 лева, за които
представя списък по чл.80 ГПК, като същите следва да се възложат за
плащане в тежест на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. Г.а, ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
с.о. „**** и Д. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****, против
Етажната собственост на сграда с административен адрес: гр. Варна, ул.
„****, представлявана от управителя К. Д. Н., ЕГН **********, съдебен
адрес: гр. Варна, бул. ****, иск за отмяна на решение по протокол, от
проведено на 12.07.2023 г., общо събрание на етажната собственост, с което
„стаичката пред входа се предоставя за ползване на ап.7, с който ще сключи
договор за наем ЕС“, на основание чл.40 ЗУЕС.
ОСЪЖДА С. И. Г.а, ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, с.о. „**** и Д.
И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****, да заплатят на Етажната
собственост на сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „****,
представлявана от управителя К. Д. Н., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.
Варна, бул. ****, сторените разноски по делото, в размер на 600 лева, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Варна, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8