Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260280
гр. Пловдив 22.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд Х-ти граждански състав в публичното заседание на тринадесети
юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Румяна
Андреева
Членове: Пламен Чакалов
Бранимир
Василев
при секретаря Бояна Дамбулева като
разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 963 по описа за 2020г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Против решение №138/12.01.20г. на Пловдивския районен
съд, ІІ-ри гр. с. постановено по гр. д. №17721/18г. в частта, с която
се отхвърля предявения от В.Г.Я., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. М.Н.
против „Хеброс Бус“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Пловдив, бул. „Македания“ № 1, автогара „Родопи“, ет. 2 иск за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие ПТП настъпило на
14.06.2018г., за разликата от присъдените 4 000лв. до размера от 8 000лв.
е подадена въззивна жалба от В.Г.Я., ЕГН **********, която моли съда да отмени
решението в обжалваната част и постанови друго, с което уважи иска до посочения
размер.Претендира разноски Против
същото решение, но в частта с която се осъжда „ХЕБРОС БУС“ АД, с ЕИК: *********, със седалище
в гр. Пловдив, бул. „Македония“ № 1, автогара „Родопи“, ет. 2, представлявано
от В.Г.Д., да заплати на В.Г.Я. с ЕГН: **********,***, представлявана от
пълномощника си- адв. М.Н. сумата от 4000 лева /четири хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 14.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от настъпване на деликта до окончателното изплащане е подадена насрещна въззивна жалба от „Хеброс Бус“ АД, с ЕИК:
*********, което моли съда да отмени решението на районния съд в посочената
част и постанови друго, с което да присъди обезщетение не по – голямо от
2 500лв. Претендира разноски.
Всяка
от страните счита жалбата на другата страна за неоснователна.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спора, а и от представените
многобройни писмени доказателства и свидетелски показания се установява, че на
14.06.2018г. В.Г.Я. е пострадала при пътуването си в автобус, собственост на „Хеброс Бус“ АД в района на централна гара в гр. Пловидв,
като при внезапно спиране е паднала и си е счупила лявата ключична кост, получила е повърхностна травма на главата и контузия
на мозъка с мозъчно сътресение.
От
показанията на свидетелката Г.П. - дъщеря на пострадалата се установява, че В.Я. при
наближаване на спирката на Централна гара е станала и се приготвила за слизане.
В този момент водачът на автобуса внезапно е натиснал спирачки и това е довело
да падането на В. Я. на пода, при което си е ударила главата, рамото, кръста и
таза. Всъщност относно така установения механизъм на увреждането страните не
спорят. Спорно е дали Я. е допринесла с поведението си за настъпването на
телесните ú увреждания.
Тук следва да се съобрази обстоятелството,
че няма нормативно уредени правила
за поведение на пътниците при пътуването им в градския транспорт, но това не
означава, че следва да се толерират безкритичните действия на пътника спрямо
собствената си безопасност, които той предприема по време на движение на
автобуса и при приготвянето му за слизане. Същият дължи да прояви поне минимална грижа при придвижване към вратите за
слизане, когато автобуса още не е спрял. В случая такава грижа се изразява в
ползване на хоризонталните и вертикални дръжки, което в случая очевидно не е
направено или ако е било направено, то е било крайно нестабилно, т.е.
недостатъчно. Следователно налице е съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата.
С оглед преценка степента на
съпричиняване от всяка една от страните следва да се съобрази обстоятелството,
че възникналото рязко спиране не е обичайния начин, по който автобусите
приближават спирките, за да слязат пътниците. Ето защо и пострадалата трудно
може да предвиди подобни резки маневри. Следователно значително по - голям дял
в настъпването на увреждането на В.Я. имат действията на водача на превозното
средство и съответно неговия собственик. Този дял настоящият съдебен състав
определя на 75%, а останалата част от 25% остават за пострадалата поради
посочените по – горе съображения.
В
насрещната въззивна жалба се прави оплакване, че ищцата има предишни
увреждания, които не са причинени от процесното произшествие.
От неоспореното заключение на
съдебно медицинската експертиза с вещо лице д-р Б. се установява, че при
претърпяното произшествие на 14.06.18г. на В. Г. Я. е било причинено:
повърхностна травма на други части на главата; счупване на лявата ключична
кост; контузия на главата и мозъчно сътресение. Точно за тези телесни
увреждания първоинстанционния съд е определил обезщетение в обжалвания от
страните размер. Експертът споменава, че има данни за предходни заболявания,
като това отразено в амбулаторен лист № 1619 от 17.10.18г., в който е посочено
счупване на горния и долния клон на срамната кост, но това счупване е с давност
по – голяма от 30 – 45дни. По тези причини правилно районният съд е приел, че
счупването на таза не е в резултат на инцидента от 14.06.18г. Следователно не е
присъдено обезщетение за увреждания, които не са настъпили в резултат на
процесния инцидент.
Въззивният
съд напълно споделя мотивите на първинстанцинното решение относно критериите,
по които ще се определи размера на процесното обезщетение и неговия пълен
размер от 8 000лв и затова препраща към тези мотиви на основание чл. 272
от ГПК. Доколкото обаче с настоящето решение съдът прие, че степента на
съпричиняване от страна на работодателя на шофьора причинил вредите е в размер на 75%, то дължимото обезщетение
следва да се определи на 6 000лв. дължимо със законната лихва от датата на
увреждането.
Изложеното
налага извода, че решението на районния съд следва да се отмени в частта, с
която е отхвърлен иска за разликата от 4000.01лв. до 6000лв. и вместо него се
постанови друго, с което се уважи този иск в посочения размер, а в
-стр.3 от решение по в. гр. д. № 963/20г. по описа на
ПОС-
останалата част – с която
се отхвърля иска за разликата от 6000.01.лв. до пълния предявен размер от
8 000лв. решението ще се потвърди.
С
оглед изхода на спора на Я. се дължат общо разноски и за двете инстанции в
размер на 1 675.58лв.,но предвид присъдените с обжалваното решение
441.33лв. с настоящето решение ще си присъди разликата от 1 234.25лв., а
на „Хиброс Бус“ АД се дължат разноски в общ размер от 585.58лв.
Воден
от горното и на основание чл. 208, ал.1, второ изречение от ГПК съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №138/12.01.20г. на Пловдивския районен съд, ІІ-ри гр. с.
постановено по гр. д. №17721/18г. в частта, с която се отхвърля предявения от В.Г.Я.,
ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. М.Н. против „Хеброс Бус“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул. „Македания“ №
1, автогара „Родопи“, ет. 2 иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие ПТП настъпило на 14.06.2018г., за разликата от
4 000.01лв до размера от
6 000лв., както в частта, с която се осъжда В.Г.Я., ЕГН **********, с
адрес ***, чрез адв. М.Н. да заплати на „Хеброс Бус“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул. „Македания“ № 1, автогара
„Родопи“, ет. 2 разноски над размера от 585.58 (петстотин осемдесет и пет лева
и петдесет и осем стотинки) и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Хеброс Бус“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул.
„Македания“ № 1, автогара „Родопи“, ет. 2 да заплати на В.Г.Я., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез адв. М.Н. още 2000 (две хиляди) лева или общо 6 000
(шест хиляди) лева представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди,
вследствие ПТП настъпило на 14.06.2018г., ведно със законната лихва от
14.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и още 1 234.25
(хиляда двеста тридесет и пет лева и двадесет и пет стотинки) разноски или общо
1 675.58 (хиляда шестстотин седемдесет и пет лева и петдесет осем
стотинки)
ПОТВЪРЖДАВА
решение №138/12.01.20г. на Пловдивския районен съд, ІІ-ри гр. с.
постановено по гр. д. №17721/18г. в частта, с която се отхвърля предявения от В.Г.Я.,
ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. М.Н. против „Хеброс Бус“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул. „Македания“ №
1, автогара „Родопи“, ет. 2 иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие ПТП настъпило на 14.06.2018г., за разликата от
6 000.01лв. до размера от
8 000лв.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в
тридесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.