№ 2965
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря РАДКА М. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110153695 по описа за 2021 година
Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.
„Пи Трейд“ ЕООД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу „Варна Даунтаун“ ЕООД за сумата от 7320 лева – непогасен остатък от
дължимо възнаграждение по договор между страните № 755 от 12.06.2020г. за доставка,
монтаж и пускане в експлоатация на пречиствателна станция, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба (15.09.2021г.) до окончателното плащане и за сумата от 528,67
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 30.12.2020г. –
15.09.2021г.
Ищецът твърди, че в качеството си на изпълнител по сключен с ответника договор №
755 от 12.06.2020г. е изпълнил поети задължения по повод доставка, монтаж и пускане в
експлоатация на пречиствателна станция. Доставката и монтажът били изпълнени в срок, за
което на 14.08.2020г. страните подписали акт образец 19 за извършени строителнo -
монтажни работи. Ответникът платил уговорената по договора цена за съоръжението и цена
за уговорения монтаж съгласно чл.5 и чл.6 от договора в общ размер на 3660 лева с ДДС,
както и част от окончателния размер на възнаграждението в размер на сума от 15000 лева с
ДДС. Останал неплатен остатък от дължимото възнаграждение по договора в размер на 7320
лева с ДДС. Ищецът дал срок до 30.12.2020г. на ответника да плати дължимия остатък, но
сумата останала неплатена.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който
заявява, че в хода на процеса е заплатил сумата по главницата, както и разноските на ищеца
за платената по делото държавна такса. Оспорва иска по чл.86, ал.1 ЗЗД с възражение, че
преди завеждане на делото не е получавал покана от ищеца за плащане на сумата по
главницата.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу него
и доказателствата по делото, намира следното:
Не е спорно между страните, а от събраните писмени доказателства се установява, че
страните са сключили договор № 755/12.06.2020г., по силата на който ответникът е
възложил на ищеца, a последният е приел да достави, монтира и пусне в експлоатация
1
конкретно посочена в писмения договор между страните пречиствателна станция.
Уговорено е ответникът в качеството си на възложител да плати следните суми : цена на
съоръжението от 3110 евро (чл.5 от договора) и цена на доставката и монтажа в размер на
240 евро (чл.6 от договора). Отделно е уговорено, че всички допълнителни строително -
монтажни работи, които не са включени в цената на монтажа, ще са предмет на
допълнителна договорка между страните (чл.8, изр.2 и 3 от договора).
Приет като доказателство по делото е протокол/образец 19 за извършени строително –
монтажни работи, подписан от страните по делото. С подписването му ответникът е признал
изпълнение на извършените от ищеца в качеството му на изпълнител по договора
строително – монтажни работи и е приел работата, поради което дължи възнаграждение на
ищеца – чл.266, ал.1 ЗЗД.
Няма спор по делото, че преди завеждането му от страна на ответника са платени
уговорените суми по чл.5 и чл.6 от договора (цената на съоръжението и цената на
уговорения монтаж), както и част от допълнително изпълнени СМР съгласно уговорката на
чл.8, изр.3 от договора в размер на сумата от 15000 лева с ДДС, за които плащания ищецът е
издал фактура № **********/11.08.2020г. за аванс по договора от 2000 лева с ДДС, фактура
№ **********/12.08.2020г. – плащане по договор 755 в размер на 1660 лева с ДДС и още
фактура № **********/02.11.2020г. – плащане по договор 755 в размер на 15000 лева с
ДДС.
За дължимото възнаграждение по договора, включващо цените по чл.5, чл.6 от
договора, както и допълнително уговореното възнаграждение съгласно чл.8, изр.3 от
договора, е издадена проформа фактура от 02.11.2020г. (л.10 от делото), в която след
приспадане на платени от ответника суми, е посочен дължим остатък от възнаграждението
по договора в размер на претендираната по делото главница от 7320 лева.
По делото няма спор, а от приетото като доказателство платежно нареждане от
12.10.2021г. (л.40) се установява, че в хода на процеса, на 12.10.2021г. ответникът е
заплатил претендирания остатък от възнаграждението в размер на 7320 лева, което плащане
не се оспорва от ищеца. При това, след като съобрази извършеното плащане, с което
ответникът е признал възникването на главното вземане в претендирания размер, и
съобразявайки нормата на чл.235, ал.3 ГПК, искът за главното вземане следва да се
отхвърли.
Страните спорят относно дължимостта на обезщетение за забава в размер на законната
лихва. В договора не е предвиден срок за плащане на възнаграждението за допълнителни
СМР съгласно чл.8, ал.3 от договора. От това следва, че за плащане на процесното главно
вземане ответникът изпада в забава след покана – чл.84, ал.2 ЗЗД. Не е доказано по делото
получаването от страна на ответника на приетото като доказателство уведомителното писмо
от ищеца, което съдържа покана за плащане на претендирания остатък от възнаграждението.
При това не се доказа изпадането на ответника в забава за плащане на претендирания
остатък от възнаграждението преди завеждане на делото. От това следва, че ответникът не
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД следва
да се отхвърли.
По разноските:
И двете страни са направили искане за присъждане на разноски. В случая ответникът е
признал иска за главното вземане и в същото време не е дал повод за завеждане на делото.
Не се доказа преди завеждане на делото ответникът да е получил проформа фактура,
фактура или друг документ, в който да е посочен конкретният размер на възнаграждението
по допълнително изпълнените СМР. В двустранно подписания акт образец 19 е обективиран
видът и количеството на изпълнените СМР, но не са посочени цени на отделните работи.
При това на основание чл.78, ал.2 ГПК разноските следва да се възложат на ищеца. От това
следва, че на ответника следва да се присъдят разноски за платено адвокатско
2
възнаграждение в размер на 360 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Пи Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр. София, район „Витоша“, ул. „605“ № 8 искове по чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу „Варна Даунтаун“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София, район „Средец“, ул. „Светослав Тертер“ № 7,
бл.0, вх.0, ет.0, ап.8 за сумата от 7320 лева – непогасен остатък от дължимо възнаграждение
по договор между страните № 755 от 12.06.2020г. за доставка, монтаж и пускане в
експлоатация на пречиствателна станция, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба (15.09.2021г.) до окончателното плащане и за сумата от 528,67 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 30.12.2020г. – 15.09.2021г.
ОСЪЖДА „Пи Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
гр. София, район „Витоша“, ул. „605“ № 8 искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД да плати на „Варна Даунтаун“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление : гр. София, район „Средец“, ул. „Светослав Тертер“ № 7, бл.0, вх.0, ет.0, ап.8
на основание чл.78, ал.2 ГПК сумата от 360 лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3