М О Т И В И
към Присъда № 217/02.10.2018г. по
НЧХД № 2669/2017г. по описа на ПРС - ХХІІн.с.
Частният тъжител В.И.П., ЕГН **********,***,
е повдигнал обвинение против подсъдимия А.В.М., ЕГН ********** ***, и същият е предаден на съд за престъпление по чл.148, ал.2, пр.1,
вр.ал.1, т.2, пр.2, вр.чл.147, ал.1, пр.2 от НК, за това, че на 03.11.2016г. в гр. Стамболийски,
е приписал престъпление – престъпление по чл.248а, ал.2, вр.ал.1 от НК на В.И.П.
по друг начин – чрез сигнал изходящ номер 180 от 03.11.2016г. като е заявил, че
„те /т.е. В.П. и Г.П./ имат качество на свързани лица и декларират около 1000
дка земеделска земя за получаване на субсидии от ДФ “Земеделие“ при грубо
нарушаване на закона. Декларираната от тях земя умишлено е разделена на няколко
свързани помежду си бенефициента, с цел да получават допълнителни субсидии по
15 лева на декар за малки ***и, обработващи
до 300 дка“; че „Горепосочените лица са подпомагани от ** на ОС
“Земеделие“ при Община Стамболийски –
инж. А.Л.. Л. им осигурява необходимия комфорт и посредничество за измама с
европейски средства“; че „Горепосочените лица източват фонда с фактури за акциз
за горивата, за личните коли, като ги водят на отчет за разходи на земеделска
дейност. Така всяка година прибират 0.30 лева на литър гориво акциз, което прави десетки хиляди лева за
ползване на личните автомобили“.
За съвместно разглеждане в наказателния
процес от тъжителя В.И.П. срещу подсъдимия А.В.М. е бил предявен и приет граждански иск в
размер на 10000лв., сума представляваща обезщетение за
причинени на
П. неимуществени вреди в
резултат на вмененото във вина на подсъдимия престъпление, ведно със законната лихва от
дата на деянието до окончателното й изплащане. Частният тъжител П. е
конституиран като граждански ищец по делото и чрез повереника си – адв.К.Н., поддържа изцяло така предявената
претенция, която
моли да бъде уважена по справедливодст, както и да
бъдат присъдени направените от тъжителя разноски по водене на делото – 2000 лв.
адвокатско възнаграждение и 12 лв. държавна такса за образуване на делото.
В съдебно заседание частният тъжител
и граждански ищец В.П., редовно уведомен, не се явява, но чрез процесуалния си
представител – повереника адв.Н., поддържа подадената тъжба, пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен, излагайки подробни аргументи за
доказаност на обвинението, като за наказанието не се изразява конкретика
досежно вида и размера му, а единствено е на становище, че следва същото да се
определи при баланс на отегчаващите и смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Подсъдимият А.В.М., редовно
уведомеин, се явява лично, не признава вина и дава обяснения по обвинението,
като оспорва фактите по същото. Моли съдът да го признае за невинен. Защитникът
на подс.М. – адв.А.Б., моли съдът да постанови оправдателен съдебен акт, като
излага доводи за несъставомерност на деянието
Съдът, въз основа на събраните и
приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира и приема за установено от фактическа и правна страна следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият А.В.М. е роден на ***г***, б., б.г.,
женен, *** образование, неосъждан, ЕГН **********.
Подс.М. бил *** и *** в Общински
съвет гр.Стамболийски при Община Стамболийски, обл.Пловдив, през 2016г. Наред с
обществената си дейност подс.М. се занимавал със земеделие в същата община,
като *** му – св.С.М., активно участвала в това начинание и същата била
регистрираната като ***. Като такива *** били регистрирани частният тъжител В.П.
и *** му Г.П.. Двете семейства М. и П. имали конфликтни ситуации по повод
фермерските им инициативи, като отношенията им били влошени, поради
съществуващата конкуренция по между им.
През пролетта на 2016г. подс.М.
се срещнал със св.А.Л. – *** на Общинска служба „Земеделие” при Община
Стамболийски, като поискал последният да му предостави данни на *** от с.Ново
село с обяснението, че същите са му необходими във връзка с негова инициатива
за сдружаване на ***. Настоял да получи данните, като намекнал, че в случай, че
Л. не изпълни искането му за него ще настъпят неблагоприятни последици в
служебен план. Впоследствие през есента на 2016г. св.С.М. по поръчение на
съпруга си – подс.М., посетила св.Л. в служебния му кабинет, като взела от св.Л.
искания от подсъдимия списък на ***, съдържащ, саморъчно изписани, данни на
лица – имена, цифри /които представлявали ЕГН и УРН на стопаните/, сред които
били имената на св.С.М., на частният тъжител В.П. и *** му Г.П..
След като получил списъка,
подсъдимият подал сигнал с изх. № 180 от 03.11.2016г. до Комисията по
земеделието и храните към Народното събрание, до Министъра на земеделието и
храните, до Върховна касационна прокуратура, до ДАНС-гр. Пловдив, до ДФ
„Земеделие”, до НАП-гр. Пловдив и до Инспекция по труда гр. Пловдив. С него
подс.М. сезирал
гореизброените институции за предприемане на необходимите проверки и
действия срещу лицата В.П. - УРН: 240028
и *** му Г.П. - регистрирани *** в Община
Стамболийски. Посочил, че те имат качеството
на свързани лица и декларират около 1000 декара земеделска земя за получаване на
субсидии от Държавен фонд „Земеделие" при грубо нарушаване на закона,
тъй като декларираната от тях земя умишлено била разделена на
няколко свързани помежду си бенефициента с цел да получават
допълнителни субсидии от 15лв. на декар за малки ***, обработващи до
300 декара.
Освен това сигнализирал, че Г. и В. П. са
подпомагани от ** на Общинска служба
„Земеделие" при
община Стамболийски инж. А.Л., който им осигурявал необходимия комфорт и
посредничество за измама с европейски средства.
Посочил още, че същите източват фонда с фактури
за
акциз върху горивата за личните
коли,
като ги води на отчет за разходи на земеделската
дейност. Така всяка година прибирали 30 стотинки на литър гориво акциз, което правело десетки
хиляди лева за ползване на личните автомобили. Поискал компетентните органи да предприемат съответните
действия по проверка на изложените от него факти и съмнения за злоупотреба с
европейски средства и корупционни практики на най-високо ниво, както и за
търсене на съответната отговорност от В.П. и *** му Г.П. – бенефициенти на
европейски средства по програмите на Държавен фонд „Земеделие”.
В резултат на подадения от подс.М. сигнал били предприети редица проверки от
компетентните институции на дейността на частния тъжител и *** му, включително и от Окръжна прокуратура гр.
Пловдив. С Постановление от
28.02.2017г. прокурор при последната отказал да образува досъдебно производство
против тъжителя и *** му за извършено престъпление по чл.248а ал.2
от НК. В същото се посочва, че по повод подадения от подсъдимия сигнал е
извършена проверка, в хода на която се установило, че В.П. е бил
регистриран като *** на основание Наредба № 3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на
Регистър на *** в ОДЗ гр. Пловдив
на 04.01.2006г. с последващи заверки 26.03.2007г. и 29.02.2008г., като
последната заверка била от 25.11.2016г. *** му Г.П. е била
регистрирана като *** през месец март 2009г. с последна
заверка на 25.11.2016г.
Посочено било още, че след извършена проверка
от Държавен фонд „Земеделие" било установено, че В.П.
не е кандидатствал по „Схема за държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван
в първичното селскостопанско производство”. Била извършена проверка и от „Противодействие
на измамите" към ДФ "Земеделие" по повод сигнала на М., като от докладната
записка, адресирана до ИД на фонда е видно, че към момента на проверката Дирекция „ДП"
не може категорично да потвърди, че площите, заявени от В.И.П. са в резултат на
изкуствено разделяне на стопанството. С Докладна записка с вх. № 02-0800/3236
от 21.11.2016 г. Дирекция „ДПМРСР" уведомила
Дирекция „ПИ", че след справка за администрираните по ПРСР 2007-2014г. и
ПРСР 2014-2020г. мерки е установено, че ЗС В.И.П. има подадено заявление за подпомагане по различни европейски програми, а Г.
В. П. има подадено заявление за подпомагане от 2009г., като същото е с
потвърден отрицателен отчет и отказ от финансиране.
След проверка на
Дирекция „КСП" било установено, че В.И.П. с УРН 240028 е бенефициент по
няколко краткосрочни програми на ДФ „Земеделие", а ***
му
не е била бенефициент по подобни програми. Предвид резултатите от извършените проверки и
представените от Дирекция „ОППМРСР”, Дирекция
„ДП", Дирекция „ДМРСР", Дирекция „КСП", Дирекция „СПМ" и
Дирекция „САПАРД" докладни записки, Дирекция „Противодействие на
измамите" е счела, че няма конкретни данни, от които да се направи
обоснован извод за наличие на съмнение за измама от страна на земеделските
производители В.И.П. и Г. В. П..
По
отношение на твърденията на М., че ** на ОС „Земеделие" А.Л. се явява посредник
на П. за измамите с европейски средства, прокурорът е счел, че същите се
оборват от данните цитирани по-горе, а по отношение на сигналите за
неправомерно обработване на чужди земи било установено, че в деловодството на
ОС гр. Стамболийски не е бил заведен нито един сигнал, жалба или оплакване от
граждани за неправомерно обработване на чужди земи от В.П. или Г.П.. Такива
сигнали не били постъпвали в Община Стамболийски и Кметство Ново село. Въз
основа на това Окръжна прокуратура гр. Пловдив направила извода, че липсват
данни за извършено престъпление по чл.248а ал.2 или ал.3 от НК или друго
престъпление от общ характер.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява по категоричен начин на първо място отчасти от
обясненията на подсъдимия А.В.М., в които той описва подробно за протеклите
събития, като не отрича, че действително е подал посочения сигнал и изложил в
него всички горепосочени твърдения. Освен това твърди, че е сторил това, тъй
като свидетелят А.Л. му заявил, че Г. и В. П. извършват противоправна дейност и
той, като ***, следвало да предприеме необходимите действия. Възприетото от
съда се подкрепя и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели А.Л. и отчасти от показанията на св.С.М., както и от приобщените по
делото писмени доказателства - сигнал изх. № 180 от 03.11.2016г., Постановление
на Окръжна прокуратура гр. Пловдив от 28.02.2017г., прокурорска преписка №
11797/2016г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, преписка на ДФ
„Земеделие”, писма от Министерство на земеделието и храните, НАП, Д”ИТ”, от
Кметство с. Ново село и от Община Стамболийски, свидетелство за съдимост.
Съдът кредитира изцяло
показанията на св.Л., като обективни, достоверни и незаинтересовани. Същите не
се оборват от приобщените по делото писмени доказателства, а отчасти се
подкрепят и от останалите гласни доказателства – обясненията на подсъдимия и
показанията на св.М., в кредитираните им части. Св.Л. свидетелства относно
факта на предоставяне от негова страна на списък, съдържащ данни на *** на
територията на с.Ново село, общ.Стамболийски, обл.Пловдив, който му е бил
поискан от подс.М., както и че известно време след това подсъдимият е изпратил
сигнал срещу част от тях, в т.ч. и срещу частния тъжител П. до различни
институции с твърдения за неправомерни действия от страна на П. във връзка с
отпускане на субсидии с европейски средства, в резултат на който сигнал били
извършени проверки, в хода на които се наложило самият Л. да дава становище
като *** на ОС „Земеделие”, в което посочил, че от страна на П. не са допуснати
нарушения. Св.Л. сочи, че подс.М. твърдял, че частният тъжител П. злоупотребява
с евросредства по повод осигуряване на акцизно гориво, необходимо за
стопанската му дейност, използвайки същото за лични нужди, който факт не
отговарял на действителността още повече, че П. дори не бил кандидатствал за
такава субсидия.
Съдът кредитира отчасти
показанията на св.С.М. досежно фактите, че са налице конфликтни отношения между
нейното семейство и това на частния тъжител във връзка с дейността им на ***,
че същата е била приносител на процесния списък със земеделски стопани от св.Л.
към подс.М., че в същия е присъствало името на В.П., както и че *** й – подс.М.,
в качеството му на *** е изпратил сигнал до различни институции срещу В.П. за
злоупотреби с акциз на горива и за разделяне на стопанството му по изкуствен начина
по 300 дка. В тази им част показанията на св.С.М. кореспондират с останалите
гласни и писмени доказателства по делото, като неподкрепени от същите остават
показанията й в частта, в която същата многократно заявява, че св.Л. й е посочил,
че списъкът съдържа данните на ***, които допускали нарушения на земеделската
практика, като пояснил за някои от тях в какво се изразяват нарушенията, още
повече, че на първо место в коментирания списък е записано името на самата св.С.М..
Последната няма обяснение, защо след като според нея св.Л. е предал списък на
лица, извършващи нарушения като ***, с цел подс.М. да сезира съответните
контролни органи, то поради каква причина собствените й имена присъстват в
списъка.
Обясненията на подс.М. съдът
кредитира отчасти, като приема за достоверна онази част от тях, касателно
статута му на ***, получаването на списъка от св.Л., изпращането на сигнала
срещу частния тъжител и *** му до различни институции с изложените в него
твърдения относно извършени от последните злоупотреби със средства от
Еврофондове, както и подпомагането им в описаната дейност от страна на св.Л..
Не така обаче се възприема онази част от обясненията на подсъдимия, в която
същият сочи, че информацията за „злоупотреби” от страна на В. и Г. П. е получил
от св.Л. – че П., като свързани лице, изкуствено раздробявали обработваните от
тях земеделски площи, за да получават субсидии в повече, както и че самият Л.
им помагал при разработването на проектите. В тази им част обясненията на
подсъдимия остават изолирани от доказателствения материал, изключая твърденията
на *** му – св.М., в коментираната насока, като съдът намира, че в тези им
части обясненията на подсъдимия и показанията на св.М. са нелогични,
пристрастни и проява на заинтересованост от изхода на делото, а за подсъдимия
се явяват единствено проява на защитна позиция, като показват своята
диаметрална противоположност с кредитираните показания на св.Л.. Всъщност
именно по тези факти се установяват и съществените противоречия в
доказателствения материал по делото, които според настоящия съдебен състав се
дължат на принципни различия в процесуалната позиция на коментираните лица –
подсъдимия, *** му и св.Л., като съдът вече има повод да посочи, че се доверява
изцяло на показанията на св.Л., считайки ги за лишени от субективизъм.
На последно място, Съдът преценява като
правдиви, обективни, неоспорени от страните и приложените по делото писмени
такива, като същите се възприемат от
съда при
постановяване на присъдата.
Така по основните, подлежащи на доказване,
фактически положения не се установява несъответствие в доказателствената
съвкупност, досежно датата и мястото на инкриминираното деяние – подаването на
сигнала, както и авторството му в лицето на подс.М., а също и изложените в
сигнала обстоятелства. Категорично се установява от кредитираните
доказателства, че изложените в сигнала фактически обстоятелства не намират
реализация в обективната действителност, като не се установява частният тъжител
и *** му – В. и Г. П., да са извършили престъпление по чл.248а от НК, в това
число и в хипотезите, посочени в сигнала – чрез невярно деклариране на
обстоятелства, свързани с дейността им на *** с цел получаване на субсидии от
средства на еврофондове, в която дейност същите да са подпомагани от ** на ОС
„Земеделие” при Община Стамболийски – инж.А.Л..
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
При така установената по категоричен и
несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът зае становище, че с деянието си подсъдимият М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.148, ал.2, пр.1,
вр.ал.1, т.2, пр.2, вр.чл.147, ал.1, пр.2 от НК, за това, че на 03.11.2016г. в гр. Стамболийски,
е приписал престъпление – престъпление по чл.248а, ал.2, вр.ал.1 от НК на В.И.П.
по друг начин – чрез сигнал изходящ номер 180 от 03.11.2016г. като е заявил, че
„те /т.е. В.П. и Г.П./ имат качество на свързани лица и декларират около 1000
дка земеделска земя за получаване на субсидии от ДФ “Земеделие“ при грубо
нарушаване на закона. Декларираната от тях земя умишлено е разделена на няколко
свързани помежду си бенефициента, с цел да получават допълнителни субсидии по
15 лева на декар за малки ***, обработващи
до 300 дка“; че „Горепосочените лица са подпомагани от ** на ОС
“Земеделие“ при Община Стамболийски –
инж. А.Л.. Л. им осигурява необходимия комфорт и посредничество за измама с
европейски средства“; че „Горепосочените лица източват фонда с фактури за акциз
за горивата, за личните коли, като ги водят на отчет за разходи на земеделска
дейност. Така всяка година прибират 0.30 лева на литър гориво акциз, което прави десетки хиляди лева за
ползване на личните автомобили“.
От обективна страна подсъдимият на инкриминираната
дата в гр.Стамболийски е приписал конкретно престъпно деяние на частния
тъжител П., като е сторил това извеждайки от деловодството на Община
Стамболийски документ – Сигнал с изх.№ 180/03.11.2016г. на ОбС на
Общ.Стамболийски, в който е изложил неверни твърдения досежно личността на В.П.,
с което е наклеветил последния, накърнявайки доброто му име, честта и
достойнството му.
Във връзка с горното основен
момент на доказване е фактът, доколко инкриминираните по делото изявления на
подсъдимия осъществяват от обективна и субективна страна състава на вмененото
му във вина престъпление по чл.148 ал.1 т.2 пр.2-ро вр. чл.147 ал.1 пр.2-ро от НК, тоест дали те представляват приписване на престъпление от подсъдимия на
частния тъжител по инкриминирания начин. По отношение на тези факти по делото е
необходимо да бъде изследвано съдържанието на употребените от подсъдимия думи и
изрази, отговаря ли изложеното в него на твърденията в частната тъжба и
накърняват ли те доброто име и чест на пострадалия. Съставът на престъплението клевета е свързан с
разгласяване на конкретни факти, които са неистински и позорни, недостойни от
страна на общоприетите морални разбирания и предизвикват нееднозначна негативна
оценка на обществото, а също така с приписване на престъпление или приписването
му на неизвършено от него престъпление, т.е неотговарящо на действителността
твърдение пред други лица, че пострадалият е осъществил някакво конкретно
престъпление.
Изпълнителното деяние, като основен елемент
от състава на квалифицираната с оглед особеностите на обекта и особеностите на
обективната страна клевета по делото е деецът от свое име умишлено да е
разпространил позорно обстоятелство или да е приписал престъпление. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуване
на конкретен факт, свързан с личността на пострадалия, който е от естество да
накърни неговото добро име в обществото. Неистинността на разгласеното позорно
обстоятелство е елемент от състава на престъплението. При приписването на
престъпление деецът твърди пред трето лице, че пострадалият е извършил някакво
конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил.
Престъплението винаги и без изключение е деяние, укоримо от гледна точка на
господстващия морал, което винаги характеризира отрицателно личността на
извършителя. Поради това твърдението, че дадено лице е извършило конкретно
престъпление винаги се отразява отрицателно на доброто име, честта и
достойнството на този, за когото се твърди, че е извършил престъпление. За да е
налице състава на престъплението от обективна страна е необходимо и така
приписаното престъпление да не е извършено от пострадалия. Установяването на
противното – че престъплението всъщност е
извършено, изключва наказателната отговорност по чл.148 ал.2 от НК. На
следващо място клеветата и под двете й форми е резултатно престъпление, тоест
тя е довършена, когато поне едно трето лице е узнало твърдението на дееца за
приписаното на частния тъжител престъпление, какъвто е настоящият случай с
извеждането на сигнала чрез официалното деловодство на Община Стамболийски, на
която дата – 03.11.2016г., е реализирано деянието, когато това твърдение е
възприето от третото лице, респ. от адресата му. Не е необходимо обаче третото
лице, респ. адресатът да са повярвали на дееца или да са настъпили каквито и да
било други вредни последици. Не на последно място е необходимо клеветата да е
осъществена в отсъствието на пострадалия, защото съответните твърдения се
отправят пред различно от него, трето лице.
На следващо място е необходимо да
бъде преценен характера на употребените изрази и доколко същите действително
приписват престъпление на частния тъжител. В конкретния случай съдът намира, че
са налице всички обективни признаци на деянието. В тази връзка безспорно,
отправяйки сигнала си до редица държавни органи - до Комисията по земеделието и
храните към Народното събрание, до Министъра на земеделието и храните, до
Върховна касационна прокуратура, до ДАНС-гр. Пловдив, до ДФ „Земеделие”, до
НАП-гр. Пловдив и до Инспекция по труда гр. Пловдив, подсъдимият е приписал
престъпление на частния тъжител, твърдейки, че същият, заедно със *** си Г.П.
грубо нарушава закона по описания в текста на сигнала начин, че източва фонда,
че неправомерно ползва гориво за личните си автомобили, както и че е подпомаган
от А.Л. за извършване на измама с европейски средства.
В конкретния казус съдът намира,
че е налице и квалифициращия признак на деянието, вменено във вина на
подсъдимия по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НК, а именно клеветата да е
разпространена по друг начин. За наличието на този признак е необходимо
приписването на престъпление, което не е извършено, да е имало възможност да
стане достояние на по-широк кръг от хора, извън пострадалия и това да се
съзнава от дееца, като не е задължително, това да е сторено на публично място.
Настоящият случай е именно такъв – подс. М. е приписал горепосоченото на
тъжителя П., чрез сигнал, отправен до редица институции, като, извеждайки го от
деловодството на общинската организация, го е направил достояние и на трети
лица.
От субективна страна деянието е извършено
от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е
желаел настъпването им. Умисълът на подсъдимия се е обективирал с действията
му, изразени чрез съзнателно извеждане на сигнала от деловодството на община
Стамболийски, адресирайки го до различни институции, в който е изложил напълно
необосновани и недвусмислени твърдения за извършени от страна на частния
тъжител В.П. престъпни посегателства, за които както по-горе се посочи
подсъдимият не е имал никакво основание да приеме, че са осъществени. В тази
връзка Съдът не се съгласява с възраженията на подсъдимия и защитата му, че
деятелността на първия не покрива признаците на престъплението „клевета” от
субективна страна, понеже, подавайки сигнала, същият действал със знанието, че
описаните в него фактически обстоятелства са верни, понеже му били посочени от **
на ОС „Земеделие” при Община Стамболийски – св.Л., което твърдение не намира
доказателствена обезпеченост. Съдът не възприема и виждането на подсъдимия и
защитата все в насока несъставомерност на деянието от субективна страна, понеже
подс.М. с действията си е целял да реализира гражданската си позиция и дълг да
сезира компетентните органи при наличие на данни за извършено престъпление. В
случая не само, че не се установява към онзи момент да са били налице такива
данни, но и понастоящем не се разкриват такива, но и несъстоятелни се явяват
аргументите им, че действията на подсъдимия са реализация на правото на
гражданите да подават сигнали и в цялост на свобода на словото, защото
отколешен принцип на правото е, че правата на всеки гражданин се простират до
там, където започват правата на друг гражданин. Недопустимо гражданите да
черпят индулгенция от исконните си права с цел да накърняват други такива права
на други граждани.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За извършеното от подсъдимия А.В.М.
престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, вр.ал.1, т.2, пр.2, вр.чл.147, ал.1, пр.2
от НК, се предвижда наказание “глоба” от 5 000лв. до 15 000лв. и обществено
порицание. Видно от приложеното свидетелство за съдимост същият не е осъждан за
престъпление, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
ХХVІІІ от НК и от деянието му няма настъпили съставомерни имуществени вреди,
подлежащи на възстановяване. При наличието на тези материалноправни
предпоставки за приложението на чл.78А от НК, съдът счита, че А.В.М. следва да
бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание “ГЛОБА”. При индивидуализация размера на така посоченото наказание,
съдът отчита всички обстоятелства по делото – добрите характеристични данни –
семейна и обществена ангажираност, чистото съдебно минало на дееца, ниската
степен на обществената му опасност, отсъствието на криминални прояви до
момента. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явява механизмът на
реализиране на престъплението – отправяне на сигнал до редица държавни органи и
то с посочване от самия извършител на качеството му на *** и ***на Общински
съвет. С оглед на така изложеното, както и предвид имотното и семейно състояние
на подсъдимия /същият има многодетно семейство/, най-справедливо е на А.В.М. да
се определи и наложи наказание “глоба” при относителен баланс на смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно в размер близък до средния
предвиден в закона, а именно – ДВЕ ХИЛЯДИ ЛЕВА.
Относно предявения от частния тъжител В.П. граждански иск за причинени неимуществени вреди от
престъплението по чл.148, ал.2, пр.1, вр.ал.1, т.2, пр.2, вр.чл.147, ал.1, пр.2 от НК в размер на 10 000лв., настоящата инстанция намира, че същият се явява доказан по основание предвид признаването
на подсъдимия М. за виновен в
реализирането на описаното по-горе деяние
по отношение именно на пострадалия П..
Що се касае до размера, в който същият следва
да бъде уважен, то, на първо място,
следва да се отчете характерът на
претенцията - репариране на причинените на тъжителя болки и страдания от емоционално естество, както и
дискомфорта в резултат на приписаното му престъпление. С оглед характера на противоправното посегателство –
престъпление против личната чест и достойнство,
както и отчитайки факта на необходимия период на възстановяване от същите, то
се налага извода, че пострадалият е преживял средни по характер и продължителност страдания във връзка с
действията на подсъдимия по накърняване на доброто му име в обществото, изразяващи се в чувство за дискомфорт и срам от приписаното му от
подсъдимия престъпление. Предвид всичко изложено и настоящият състав
намира, че в конкретния случай справедливият размер за репариране на
преживените от гражданския ищец и частен тъжител болки и страдания от престъплението по чл.148, ал.2, пр.1, вр.ал.1, т.2,
пр.2, вр.чл.147, ал.1, пр.2 от НК
се явява сумата от 4000лв. Поради това и подсъдимият А.В.М. следва да бъде осъден да заплати на В.И.П. сумата от 4000лв., като обезщетение за причинените на последния неимуществени вреди от деянието по чл.148, ал.2, пр.1,
вр.ал.1, т.2, пр.2, вр.чл.147, ал.1, пр.2 от НК. В останалата му част предявеният
от частния
тъжител против подсъдимия
граждански иск за разликата над
горепосочената
сума от
4000лв. до пълния му
претендиран размер от 10 000лв. следва да
бъде ОТХВЪРЛЕН като недоказан.
По
делото няма приобщени веществени доказателства.
Предвид признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение по чл.148, ал.2, пр.1, вр.ал.1, т.2, пр.2, вр.чл.147, ал.1, пр.2 от НК, то на основание чл.189, ал.3 от НПК А.В.М. следва да бъде осъден да заплати на частния тъжител и
граждански ищец В.И.П. сумите от 2000лв. и 12лв.,
представляващи направените от последния разноски съответно за адвокатско
възнаграждение и за държавна такса, както и да заплати по сметка на ПРС сумата
от 160 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.