Р Е Ш Е Н И Е №

Гр. Провадия, 12.06.2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти състав, в публично съдебно заседание на двадесети май, две хиляди и осма година, в състав:

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА КОЛЕВА

                  

при участието на секретаря Е.К., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 202 по описа на ПРС за 2007 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК( 1952 г. ) от Н.С.Н., с ЕГН: **********, и П.К.Р., с ЕГН: **********,***, срещу Общинска служба „Земеделие”, гр. Провадия, с адрес на управление: гр. Провадия, ул. “Дунав” № 39, представлявана от началника Тюркер Джелил Халил, и Община Дългопол, с адрес на управление: гр. Дългопол, ул. “Георги Димитров” № 105, представлявана от кмета Светльо Христов Якимов, за установяване със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищците се легитимират като обикновени съсобственици при равни квоти от по ½ идеална част на следния недвижим имот – лозе с площ 992 кв. м., находящо се в землището на гр. *******, Варненска област, местността “Дядо Божкова чешма”, съставляващо имот № 033042 по одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи в същото землище, при граници: имоти № 033041 – лозе на насл. на Д.Д.Ж., № 000206 – полски път на Община Дългопол, № 033043 – лозе на насл. на Х.Р.Н. и № 033035 – полски път на Община Дългопол, по твърдения за придобиването му „по наследство и давност” – въз основа на лично упражнявано явно, непрекъснато и необезпокоявано съвладение в периода 20.08.1997 г. – 10.05.2007 г., и присъединено към него такова – с двадесет и еднагодишна продължителност, непосредствено предхождащо 20.08.1997 г. и упражнявано от С.Н. ***.

В предявената на 10.05.2007 г. искова молба се излага, че: ищците са законни наследници на С.Н. ***, починал на 20.08.1997 г. – П.Р. в качеството на преживяла го съпруга, а Н.Н. – негов единствен низходящ. Приживе общият им наследодател завладял гореописания селскостопански имот, засадил го с лозови насаждения през 1976 г. и го обработвал непрекъснато и необезпокоявано до смъртта си. След това продължили да го стопанисват съищците. Двамата упражнявали фактическа власт върху недвижимостта със съзнанието, че са нейни собственици по наследство в периода 20.08.1997 г. – 10.05.2007 г. В пълната му продължителност трети лица не са предявявали собственически претенции към нея. Имотът никога не е бил и обект на кооперативно земеползване. Необходимостта от съдебно установяване на заявената от С.Н. и П.Р. собственическа легитимация възникнала по повод следното: предприемайки постъпки за регистрация на спорното лозе при ОС „Земеделие”, гр. Провадия, с оглед получаването на субсидия от ЕС, ищците узнали, че понастоящем то се идентифицира като имот № 033042 по одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи в землището на гр. ********, записан като резултативна земя по смисъла на чл. 19 от ЗСПЗЗ. С оглед на този запис считат, че ответните учреждения оспорват собственическите им права върху недвижимостта. Възпроизведените твърдения и доводи обуславят интереса им от желаното установяване. В съдебно заседание предявеният иск се поддържа от процесуалния им представител – адв. Б.В..*** и ОС „Земеделие”, гр. Провадия, не изразяват становища по основателността на установителните претенции.

Относно допустимостта на производството:

В хода на процеса не е установена предпоставка за редовното предявяване на един от разглежданите искове – не е изяснен семейният статус на ищеца Н.Н. към датата на предявяване на исковата молба. С оглед посоченото основание за придобиване на собствеността върху процесния имот, ако към 10.05.2007 г.( когато се релевира позоваване на ефекта на придобивната давност, без да се твърди и уточнява по – ранен момент на неговото настъпване ) г – н Н. е бил в брачна обвързаност, евентуалната му съпруга е негов необходим задължителен другар. Не конституирането й в настоящото производство е процесуално нарушение, отстранимо при отнасяне на спора пред въззивна инстанция.

Недопустими поради липса на правен интерес са предявените срещу Общинска служба „Земеделие”, гр. Провадия установителни собственически искове. Не са наведени твърдения това ответно учреждение да оспорва претендираните от г – н Н. и г – жа Р. права върху процесния имот, противопоставяйки им свои такива. Производството в тази част следва да бъде прекратено.

По основателността на исковете:

Като прецени достоверността на наведените от страните твърдения в доказателствения контекст на делото, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното Удостоверение за наследници № 000442/04.05.2007 г., издадено от Община Дългопол( л. 3 от делото ), С.Н. ***, е починал на 20.08.1997 г. и е оставил за законни наследници преживялата го съпруга П.К.Р. и низходящия си Н.С.Н..

Свид. И.Х.Н. – съпруга на ищеца Н.Н., именно в това качество е добила осведоменост и непосредствени впечатления по историята на спорния имот – лозе с площ около половин декар в землището на гр. Дългопол, местността „Дядо Божкова чешма”, при съседи: Х.Р.Н., Ж.Д. – наследник на Д., и от две страни път. Според нея, имотът „преди” е принаделжал на бащата на нейния съпруг. Същият бил експлоатиран като нива до 1976 г., когато семейството на ищеца Н. го засяло с лозови насаждения. От този и до настоящия момент имотът непрекъснато се обработва – от родителите на г – н Н. и от самия него. Асмите съществуват и сега. Лозето не е оградено, но е отграничимо от съседните места, тъй като помежду им са прокарани синори. Трети лица никога не са изявявали собственически претенции към него.

71 – годишният свид. М.И.М. ***. Дългогодишно познанство го свързва с ищцовото семейство. Значе, че вече покойният С.Р. е притежавал имот в землището на гр. Дългопол – лозе с площ над декар, при съседи: Х., Ж.Д. и път. Лично му е помагал при засаждането на асмите – през 1976 г. Дотогава мястото било празно. Уверява, че С.Р. е обработвал лозето от 1976 г. до смъртта си, а след това започнал да го стопанисва синът му Н.. Свид. често оказва на ищеца помощ в селскостопанската работа – за последен път през есента на 2007 г., при гроздобера.

Показанията на двамата разпитани по делото свидетели съдът кредитира безрезервно и цялостно, като вътрешно и взаимно безпротиворечиви и основани на непосредствени впечатления относно възпроизведените факти. Въз основа на тях настоящият състав приема, че във времето от 1976 г. до 20.08.1997 г. Стоян Н. *** -, а от 20.08.1997 г. до момента на приключване на устните състезания по делото – двамата ищци, непрекъснато са упражявали фактическа власт върху процесното лозе, което са стопанисвали със съзнанието на собственици. Владението им следва да се окачестви и като необезпокоявано, с оглед липсата на наведени твърдения или събрани сведения за смущаването му от трети лица с фактически действия или претенции за притежавани самостоятелни вещни права върху спорния имот.

Съобразно заключенията на вещото лице И.С.С. по допуснатата съдебно – техническа експертиза, неоспорени от страните и кредитирани от съда като обективно и компетентно дадени, процесният имот се идентифицира с № 033042 по одобрената през 1995 г. карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи в землището на гр. *******; същият има начин на трайно ползване – лозе, лозовите насаждения в него са на около 40 – годишна възраст, много добре поддържани, засяти са в девет реда, сортове „Димят”, „Памид” и „Хамбургски”. Мястото не е оградено, но между него и съседните му са прокарани синори. Няма данни същото да е внасяно в ТКЗС( такива няма и въобще за цялата местност „Дядо Божкова чешма” ). С.Н.Р. и наследниците му не са предявявали реституционни претенции по реда на ЗСППЗ касателно спорното лозе.

При така установената фактическа обстановка, в съответствие с казуистично приложимите законови разпоредби, настоящият състав формулира следните правни изводи по съществото на спора:

Правно основание на всеки от предявените искове е разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ГПК( 1952 г. ). Успешното им провеждане предпоставя установяването, че към момента на приключване на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция ищците се легитимират като съсобственици на процесната недвижимост при квоти: ½ идеална част за П.К.Р. и ½ идеална част за Н.С.Н.. Твърди се, че първоначално имотът е придобит по давност от С.Н.Р.( съпруг на първата и баща на втория ) – въз основа на лично упражнявано владение в периода 1976 г. – 1997 г. Съсобствеността касателно същия е възникнала между ищците с факта на настъпилата смърт на С.Р. – на 20.08.1997 г., по силата на универсално наследствено правоприемство.

Ответното учреждение Община Дългопол не изразява становище по основателността на предявените искове.

От събраните по делото и коментирани в предходното изложение гласни доказателства се установи по безспорен начин, че: ищците са установили съвместно фактическа власт върху процесния имот през м. август, 1997 г. – след смъртта на С.Н.Р., каквато са упражнявали явно, непрекъснато и необезпокоявано до датата на предявяване на исковата молба - 10.05.2007 г., считайки се съсобственици по силата на универсално наследствено правоприемство; праводателят им пък е стопанисвал и обработвал недвижимостта от 1976 г. до 20.08.1997 г. Доказано беше също така собственическото третиране на спорното лозе от всички гореспоменати владелци.

Н.Н. и П.Р. носят убедеността, че собственик по давност на процесния имот е станал С.Н. *** – баща на първия от ищците и съпруг на втората от тях.

Оригинерното придобиване обаче е способ, който не действа автоматично с изтичане на необходимия по закон давностен срок. За релевирането му е нужно, освен изсрочването на владение с определена продължителност, владелецът и нарочно да се позове на настъпилия ефект на давността, която съгласно чл. 120 от ЗЗД не се прилага служебно. Подобно позоваване може да се извърши чрез предявяване на собственически иск, с възражение срещу предявен такъв или чрез снабдяване с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка въз основа на давностното владение. Такова не е сторено от наследодателя на ищците приживе, поради което и съдът приема, че той не е станал собственик на процесния имот на твърдяното основание.

Общият наследодател на ищците е бил владелец на спорната недвижимост до 20.08.1997 г., а след смъртта му, настъпила на посочената дата, владение върху същата със съзнанието на съсобственици при равни квоти са продължили да упражняват самите те. Наследяването поражда общо правоприемство, с оглед на което е годно основание за присъединяване владението на наследодателя. Към датата на предявяване на исковата молба – 10.07.2007 г., за ищците безспорно е изсрочено владение( лично упражнявано и присъединено от праводателя им С.Н.Р. ) върху процесния имот с много повече от десетгодишна продължителност, достатъчна съобразно разпоредбата на чл. 79 от ЗС за придобиването му по давност. Преди да признае и датира обаче настъпването на нейния ефект, съдът следва да изясни, дали същият имот – с оглед на местонахождението и статута си във времето 1976 – 2007 г., е бил годен обект за оригинерно придобиване чрез коментирания способ. До 1989 г. той не би бил такъв, ако се характеризира като селскостопански( чл. 13, ал. 1 от ЗСГ – в редакцията, обн. ДВ, бр. 26 от 1973 г., в сила до 1989 г., във връзка с чл. 29, т. 4 от ЗСГ ):

Заключението по проведената СТЕ и показанията на разпитаните по делото свидетели описват процесния имот по начин, съвсем еднозначно определящ статута му в продължителността на периода 1976 – 2007 г.: свидетелите го окачествяват като лозе; такъв е и начинът на трайно ползване на имот № 033042 по одобрената през 1995 г. карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи в землището на гр. ********* съобразно скица № Ф00014/27.06.2007 г., заверена от ОС “ЗГ” – Провадия. Разбирането на ЗСГ, действал в периода 1973 -1990 г., за селскостопански имот не е дефинирано чрез посочване на конкретни признаци. Следва да се приеме, че нормативният акт третира като земеделски всички имоти, които не могат да се определят по неговия смисъл като жилищни или вилни. А процесният, според преценката на съда, основана на наличните доказателства, не може да бъде отнесен в последните две категории, респ. има селскостопански характер. Така следва да бъде определен същият и при действието на ЗСПЗЗ( обн. 1991 г.), с оглед разпоредбата на чл. 2 от същия закон.

Разпоредбата на чл. 29, т. 4 от ЗСГ не допуска придобиването на недвижим имот по давност, ако способът се използва за заобикаляне на законни разпоредби, които не допускат неговото придобиване от владелеца чрез други правни способи. Такава законова разпоредба е чл. 13, ал. 1 от същия нормативен акт( в редакцията, обн. ДВ, бр. 26 от 1973 г., в сила до 1989 г. ), забраняваща сделките със селскостопански имоти, освен при прехвърляне правото на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, и то на лице, занимаващо се със селскостопанска дейност. Същата установява строго ограничен режим за придобиване правото на собственост върху селскостопански имоти, т. е. извежда тази категория недвижимости от свободния граждански оборот. При това положение, макар ищцовият наследодател С.Р. да е упражнявал фактическа власт върху процесното лозе в периода 1976 – 1989 г., тя не може да има за последица придобиването на имота по давност( в аналогичен смисъл Решение № 3/1994 г. по гр. д. № 2/1994 г. на Пленума на ВС ).

В резюме: във времето 1976 – 1989 г., характеризирайки се като селскостопански имот, спорната недвижимост е попадала под запрета за придобиване на давност на чл. 29, т. 4 вр. чл. 13, ал. 1 от ЗСГ – в редакцията, обн. ДВ, бр. 26 от 1973 г., в сила до 1989 г.

При това положение следва да се изясни, годна ли е ищцовата владелческа деятелност, осъществявана след 1989 г., за валидно позоваване на ефекта на придобивната давност касателно имот № 033042 по картата на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи в землището на гр. Дългопол:

По делото липсват обективни данни, въз основа на които да се заключи, че върху процесния имот по време на масовизацията е установено кооперативно земеползване( или въобще, че същият е бил отнет от владелците му по някой от изброените в чл. 10 от ЗСПЗЗ начини ). Не са наведени твърдения и представени доказателства, С.Н.Р. или предхождащ го владелец на лозето да са членували в ТКЗС, при наличието на каквито съдът би приел за настъпило обобществяването му по силата на чл. 8 от Примерния устав на ТКЗС (1950 г.). Заключението по СТЕ е изяснило пък, че всички ниви и лозя в землището на гр. ********, местност „Дядо Божкова чешма” никога не са били реално обработвани от ТКЗС. Т. е. след 1989 г. спорната недвижимост е обект на свободния граждански оборот. И след като не подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, то й за зачитането на теклата по отношение на нея придобивна давност не се прилага правилото на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ.

Въз основа на явно, непрекъснато и необезпокоявано владение, упражнявано лично в периода 20.08.1997 г. – 10.05.2007 г., и присъединено към него такова – с осемгодишна продължителност, непосредствено предхождащо 20.08.1997 г. и упражнявано от С.Н. ***, съищците са придобили по давност, в обикновена съсобственост при равни квоти от по ½ идеална част, процесния имот - № 033042 по одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи в землището на гр. Дългопол.

Дори да е било налично основание за записване на спорното лозе като резултативна земя по смисъла на чл. 19 от ЗСППЗ( в хода на процеса впрочем Община Дългопол не основава на този запис конкуриращи ищцовите собственически права ), то липсват данни, то да е актувано като общинска собственост, а съставеният акт да е вписан в компетентната Служба по вписванията. Давността, ползваща ищците, следователно не е била прекъсвана в резултат на предприети от ответното учреждение действия.

Съобразно фактическите и правни установености от предходното изложение, предявеният иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК( 1952 г. ) се явява основателен и следва да бъде уважен.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА за установено по отношение на Община Дългопол, с адрес на управление: гр. Дългопол, ул. “Георги Димитров” № 105, представлявана от кмета Светльо Христов Якимов, че Н.С.Н., с ЕГН: **********, и П.К.Р., с ЕГН: **********,***, се легитимират като обикновени съсобственици при равни квоти от по ½ идеална част на следния недвижим имот: лозе с площ 992 кв. м., находящо се в землището на гр. *********, Варненска област, местността “Дядо Божкова чешма”, съставляващо имот № 033042 по одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи в същото землище, при граници: имоти № 033041 – лозе на насл. на Д.Д.Ж., № 000206 – полски път на Община Дългопол, № 033043 – лозе на насл. на Х.Р.Н. и № 033035 – полски път на Община Дългопол, който са придобили по давност – въз онова на лично упражнявано съвладение в периода 20.08.1997 г. – 10.07.2007 г., и присъединено към него такова – с непрекъсната осемгодишна продължителност, непосредствено предхождащо 20.08.1997 г. и упражнявано от С.Н. ***, на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (1952 г.),

по субективно съединените искове на Н.С.Н., с ЕГН: **********, и П.К.Р., с ЕГН: **********,***, срещу Община Дългопол, с адрес на управление: с адрес на управление: гр. Дългопол, ул. “Георги Димитров” № 105, представлявана от кмета Светльо Христов Якимов.

ПРЕКРАТЯВА производството по субективно съединените искове на Н.С.Н., с ЕГН: **********, и П.К.Р., с ЕГН: **********,***, срещу Общинска служба „Земеделие”, гр. Провадия, с адрес на управление: гр. Провадия, ул. “Дунав” № 39, представлявана от началника Тюркер Джелил Халил, за установяване със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищците се легитимират като обикновени съсобственици при равни квоти от по ½ идеална част на следния недвижим имот – лозе с площ 992 кв. м., находящо се в землището на гр. **********, Варненска област, местността “Дядо Божкова чешма”, съставляващо имот № 033042 по одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи в същото землище, при граници: имоти № 033041 – лозе на насл. на Д.Д.Ж., № 000206 – полски път на Община Дългопол, № 033043 – лозе на насл. на Х.Р.Н. и № 033035 – полски път на Община Дългопол, по твърдения за придобиването му „по наследство и давност” – въз основа на лично упражнявано явно, непрекъснато и необезпокоявано съвладение в периода 20.08.1997 г. – 10.05.2007 г., и присъединено към него такова – с двадесет и еднагодишна продължителност, непосредствено предхождащо 20.08.1997 г. и упражнявано от С.Н. ***, като недопустимо поради липса на правен интерес.

РЕШЕНИЕТО – в частта по съществото на спора, подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му в препис на всяка от страните, а в прекратителната част, имаща характер на определение - с частна жалба пред Варненски окръжен съд, в едноседмичен срок от връчването му в препис на всяка от страните.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: