Р Е Ш Е Н И Е № ………
гр. Лом, 10.08.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОМСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, V - ти граждански състав, в публично съдебно заседание на седми
юли, две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при секретаря Красимира Атанасова, разгледа гражданско дело № 1980 по
описа за 2020г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Обективно
и субективно съединени искове с правно
основание чл. 127, ал. 2 и чл. 143 СК.
Делото е образувано по искова молба на Е.В.Н.
с ЕГН **********, с адрес ***, като майка и законен представител на малолетните
деца Е, с ЕГН **********, Е.В. с ЕГН ********** и Е.В. с ЕГН **********, трите родени на ***г., против
Е.В.Е. с ЕГН ********** и адрес: ***, с което се иска да бъде разрешен
съществуващ между страните спор, в качеството им на родители на малолетните
деца, по въпросите относно: упражняването на родителските права, местоживеенето
на децата, личните отношения на ответника с децата, плащане на месечна издръжка
за бъдеще време.
Твърди се в и.м., че от фактическото си съжителство
страните имат родени три деца – Е., Е.В.
и Е.В., които са тризнаци и са родени на
***г. Преди повече от месец ищцата окончателно е напуснала дома на ответника и
живее в дома на родителите си заедно с децата и . Детето живее с ответника и неговия баща, като
ответникът не разрешава ищцата да вижда детето , нито да го вземе при себе си.
Сочи се, че ответникът не проявява интерес към другите две деца и откакто
страните са разделени, той не е заплащал издръжка за децата. Ищцата е
подпомагана финансово от своите родители и брат си. Твърди се, че детето е оставяно единствено на грижите на своя дядо
по бащина линия. Сочи се, че ответникът проявява агресивни действия към , като го нагрубява и заплашва, като
ищцата изразява притеснения за физическото, психическото и емоционалното здраве
на това дете. От своя страна ищцата счита, че има възможност, условия и желание
да се грижи за отглеждането и възпитанието на децата си.
Иска се предоставяне упражняването на
родителските права по отношение трите им малолетни деца – Е, Е.В.
и Е.В. на майката Е.В.Н., заплащане издръжки от бащата Е.В.Е. на трите
деца – на всяко по 250.00 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба, определяне местоживеенето на трите деца при майката и определяне режим
на лични отношения на трите деца с ответника.
Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК. Ответникът не оспорва, че е съжителствал с ищцата на семейни
начала и от това съжителство са родени три деца – , и . Заявява, че не възразява родителските
права по отношение на децата и ови да бъдат предоставени на майката, като на
него да се определи подходящ режим на виждане с децата с преспиване при него,
бащата и издръжка в минималния законов размер. Заявява, че детето живее при него от две години, откогато е била
последната му раздяла с ищцата, като майката не е предявявала претенции към
това дете. Същото не посещава редовно детско учебно заведение, тъй като
боледува. Предявява „насрещно искане“ по отношение на детето В., като моли да му бъдат предоставени за
упражняване родителските права върху това дете, а на ищцата да бъде определен
подходящ режим на лични отношения със същото. Оспорва се и размера на
претендираната издръжка за децата и .
В съдебни заседания ищецът Е.В.Н. участва
лично и с пълномощник адвокат Л.Г. от МАК и поддържат иска.
Ответникът Е.В.Е., участващ лично и с
пълномощник адвокат Н.А. от МАК, оспорва
иска досежно претенцията на ищцата за предоставяне родителските права върху
детето В., като поддържа искането си за
предоставяне родителските права върху същото на него, бащата. Не оспорва
искането родителските права по отношение на децата и ови
да бъдат предоставени на майката. Оспорва претенцията за издръжка над законовия
минимум.
Представени са социални доклади от Дирекция „Социално подпомагане“ – Лом относно
всяко от децата.
В хода на
съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства. Приети са писмени
социални доклади за децата, изслушан е социален работник и е прието заключение
на съдебно-психологична експертиза.
Съда приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните Е.В.Н. с ЕГН ********** и Е.В.Е. с ЕГН **********
са заживеели във фактическо съжителство от около десет години, като от около шест
години, след раждането на децата, живеят в дома на ответника в гр. Лом. От това съжителство страните имат родени три малолетни деца,
които са тризнаци – Е., с ЕГН **********,
Е.В. ********** и Е.В. **********, родени на ***г. Трите деца
посещават Детска градина № 7 „Калинка“ в гр. Лом, като са в четвърта група.
Ищцата Е.Н. работи по безсрочен трудов
договор в „ДКЦ 1- Лом” ЕООД, гр. Лом, като лаборант на пълен работен ден, като получава брутни
месечни доходи около 884.00 лева средномесечно, а от месец декември, 2020 г. работи
на непълен работен ден в МБАЛ „Св. Н. ***, като лаборант и получава
възнаграждение от около 385 лв. месечно, видно от социалния доклад. Отделно от
това на основание чл. 7, ал. 1 ЗСПД е
подпомагана от ДСП - Лом с месечна помощ в размер на 225,00 лв. за децата , и . Ответникът Е.Е. не работи по трудов
договор, като получава недекларирани месечни доходи от дейност в сферата на
автоелектрониката.
Страните от раждането на децата през 2014г.
до месец ноември, 2020г. са живели в семейно жилище, собственост на ответника Е. ***. Жилището на ответника, видно
от социалния доклад, представлява двуетажна къща, като първият етаж се състои от
пет помещения – кухня, хол, спално помещение, преходно помещение, баня с
тоалетна. Вторият етаж се състои от детска стая, спалня, кухня, баня с
тоалетна, преходно помещение. Стълбището между етажите на къщата е обезопасено. В жилището се поддържа отлична
хигиена и е отопляемо. Детето има достъп
до всички помещения в къщата. В този дом живеят в общо домакинство ответникът,
детето и бащата на ответника.
След раздялата на страните, по данни на
социалния работник св. К.Т., детето е посещавало адреса на майката за около един
два-часа дневно, което се е случило пред входа на блока и е водено от дядото по
бащина линия. и са посещавали семейството на бащата през
почивните и празничните дни.
От събраните
гласни доказателства и от обясненията на страните се установява, че отношенията
между тях са били променливи – те са се събирали да живеят заедно и разделяли,
вследствие на която ищцата многократно е напускала дома на ответника, заедно с
двете деца – и , като оставал при ответника. По сведения на ищцата и
на нейната майка св. Анюта Първанова- Н. ответникът не пускал при ищцата. Между страните се задълбочили
конфликтните отношения, които ескалирали, когато ищцата узнала, че ответникът
има връзка с друга жена. През месец
ноември, 2020г. ищцата окончателно напуснала дома на ответника заедно с двете
деца – и , а отново останал в дома на бащата. Докато траело
съвместното съжителство между страните, е имало случаи, в които ищцата заедно с
децата и е живяла за известни периоди от време в дома
на своите родители. Имало е случаи, в които ищцата се е връщала в дома на ответника,
като децата и оставали при бабата и дядото по майчина линия
по думите на св. А. П- Н.. Ответникът в обясненията си посочва, че повече време страните са били
фактически разделени, отколкото да са били заедно, което е без особено значение
при решаване на спора за предоставяне на родителските права.
Ищцата е сезирала Районна прокуратура –
Монтана за отправени към нея заплахи от страна на ответника, което индикира за
влошените отношения между двамата, потвърждаващи се и от свидетелските
показания и от обясненията на самите страни.
Предвид възрастта на трите деца,
ненавършили десет години, както и предвид заключението на вещото лице А.Ц., изготвило
допълнителната съдебно-психологична експертиза, че изслушването би се отразило
неблагоприятно на детската психика, съдът не проведе изслушване на децата в съдебно заседание.
С оглед вероятността за наличие на отчуждение
на детето към майката и за гарантиране
най-добрия интерес на трите деца, съдът прие заключение на съдебно-психологична
експертиза относно наличието на синдром на родителско отчуждение у децата,
относно емоционалната привързаност на децата към родителите, относно влиянието
на родителите върху децата след раздялата. Съдът дава вяра и изцяло кредитира
заключението на психолога, работил с децата и родителите, като обективно и
обосновано.
Според анализа на резултатите от
психологическото изследване децата
, и преживяват леко повишена тревожност. У се проявява лека степен на синдром на
родителско отчуждение спрямо майката Е.Н.. При разпита си психологът допълва,
че във възрастта на юношеството, когато има отчуждение на родител и има
манипулиране, най- високата степен на отчуждение се проявява чрез агресивност и
бягства. Що се отнася до детето ,
отношението към бащата се изразява по-скоро в гняв и неодобрение, без наличие на проявление на
синдром на родителско отчуждение. Психологът посочва още, че в интерес на
децата е да живеят заедно, при вариант споделено родителство, който не би
накърнил интересите и на двамата родители и не би им попречил пълноценно да
упражняват родителските си права. В съдебно заседание вещото лице А.Ц. сочи, че
в интерес на децата е те да се отглеждат заедно, като не трябва да има
разделяне. Сочи, че по отношение на бащата има предпочитание само към едното
дете, а към другите няма претенции. Посочва още, че при другото момче, което
живее с майката, има отблъскване от страна на бащата и това го поставя в
състояние на лоялност към двамата родители.
В грижите за децата и ищцата получава помощ от своите родители, а
ответникът в грижите за детето се
подпомага от своя баща.
Предвид установената фактическа обстановка
и съобразявайки правните норми, съда приема от правна страна следното:
По
предявеният главен иск с правно основание чл. 127, ал.2 СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК
ако родителите не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му,
съдът се произнася по тези въпроси, т.е.
съдът постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях
предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно
упражняването на тези права, както и режима на лични отношения между децата и
родителите и издръжката на децата. Такъв е и настоящият казус, когато страните
не могат до постигнал споразумение по тези въпроси. Съдът решава въпросите по ал.2, след като прецени всички обстоятелства с
оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности, т.е. при решаване на въпроса относно упражняването на родителските права
водещи са интересите на децата.
По делото безспорно се установи, че двете
малолетни деца и , на почти седем години
към настоящия момент, живеят в дома на майката, в гр. Лом, на ул. ”Дунавска” №
34 в общо домакинство с родителите на майката. Живели са и с двамата родители,
но са се делили от тях, като майката, когато е отивала в дома на своите
родители, е вземала децата и , а детето е оставало с бащата в дома на дядото по бащина
линия. и към датата на устните състезания е в дома на
бащата.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели – А П-Н., Г И и Б и от
обясненията на страните се установява безспорно, че и двамата родители са се
грижили за децата до раздялата им, като майката е поемала грижите за децата и , а бащата – за детето . И двамата родители имат желание и претендират
да упражняват родителските права спрямо детето . По отношение на децата и майката желае да упражнява родителските права,
като бащата не е предявил претенции за родителски права спрямо тях с отговора
на ИМ. Едва при изслушването си ответникът е посочил, че иска упражняването на
правата по отношение и на трите деца, като въпреки по-късното заявяване на
искането, съдът е длъжен служебно да го разгледа. Ответникът заявява в
обясненията си, че не е поискал упражняването на родителските права по
отношение и на трите деца, защото не се е уточнил с адвоката си, което
обяснение съдът не кредитира с доверие, предвид заявеното от вещото лице Ц., че
по отношение на бащата има предпочитание само към едното дете, а към другите
той няма претенции.
Децата и към
настоящия момент живеят в дома на майката, като помощ оказват родителите на
ищцата – А П- Н. и В , които са пенсионери, съответно с получавани пенсии - около 845 лв. и около 395 лева. Бабата по
майчина линия на децата, А П –Н., работи като учител в ІІ ОУ „К. Фотинов“, гр.
Лом, като с оглед упражняваната от нея
професия същата има потенциал да оказва ценна помощ във възпитанието на децата.
Бащата
на ответника, пенсионер с отпусната пенсия около 680 лв., помага в отглеждането
на детето . Жилището на бащата има добри условия за живеене и детето разполага със своя отделна детска стая.
Майката живее в жилището на своите родители.
Жилището е с достатъчна площ – апартамент
в гр. Лом, ул. „Дунавска“ № 34, състоящо се от седем помещения, видно от
социалния доклад - две спални, хол,
кухня, баня, тоалетна, преходно помещение. Децата имат място за игра в хола на
жилището. Поддържа се отлична хигиена. Жилището е добре обзаведено и има добри
условия за живеене. В жилището живеят бабата и дядото по майчина линия – В и А и.
Майката Е.Н. работи по безсрочен трудов
договор в „ДКЦ 1- Лом” ЕООД, гр. Лом и има брутни месечни доходи около 884.00
лева средномесечно, а ответникът Е.Е. не работи по трудов договор, като полага
труд в сферата на автоелектрониката и няма установени точни месечни доходи.
И двамата родители се проявяват като
загрижени, с чувство на обич и привързаност към децата. Привързаността на
бащата към детето обаче се отчита като
по-силна, отколкото към другите две деца и , видно от заключението на вещото лице Ц..
Майката е силно привързана и към трите деца и желае те да растат заедно, в едно
домакинство.
След окончателната раздяла на страните двете
деца – и са останали да живеят при майката, а – при бащата, като родителите не са постигнали съгласие кой
ще упражнява родителските права. Съдът дава вяра на твърдението на майката,
което се доказа от свидетелските показания, че тя не е могла да вземе детето със себе си, тъй като бащата не го е пускал. След
раздялата на родителите, майката рядко е виждала детето , и то със съдействието
на дядото по бащина линия. У детето е
настъпил синдром на родителско отчуждение от майката Е.Н. в лека степен, което
се установява от заключението на съдебно-психологическата експертиза. В социалния доклад се сочи, че децата и са
заявили, че те, когато отидат при бащата, нощуват там, а когато ходи при тях, в дома на майката, не остава да
нощува. Съдът се доверява на отразеното в социалния доклад споделяне на другите
две деца: „ не идва вкъщи да спинка при назе, а ние спинкаме там, като отидем“. Лишено
от житейска логика е детето да не нощува
в дома на майка си, защото тя не го иска, а напротив – затвърждава казаното от
св. Анюта Първанова- Н., че бащата възпрепятства контактите на с неговата майка. В този смисъл бащата е
допринесъл за настъпилото отчуждение на детето към майката, непозволявайки то да нощува в
дома й. Според съда, възприемайки заключението
на психолога, бащата е проявил бездействие и е неглижирал факта, че детето ще започне да се отчуждава от майката, не го е
отчел като тревожен проблем за самото дете, дори напротив, удобно се е
възползвал от него като оправдание за собственото си поведение. Освен
това съдът намира, възприемайки заключението на експерта, че причина за родителското
отчуждение на детето към майката има
изключително поведението и отношението на бащата. С оглед детската
възраст фактът, че детето живее при
бащата и предвид неговото поведение по отношение майката показва, че неминуемо
детето е повлияно от родителските нагласи и манипулирането е естествено и закономерно, без непременно да
е резултат на умишлени и целенасочени действия за въздействие върху детската
психика и поведение от страна на бащата. Така в резултат на поведението и
отношението на бащата да манипулира детето , съзнателно или не, както и да
препятства срещите му с майката, като не го е оставял да преспива в дома й, то
се чувства изоставено и недооценено от майката.
Досежно възпитателския подход при майката
спрямо децата и предвид показанията на св. Л П, съдът намира, че дори да се
приеме, че е имало ситуации, в които майката да се е отнесла неподобаващо към
някое от децата, то те са спорадични и изолирани и като цяло не са в степен,
увреждаща детската психика, като такива данни не се наведоха и в съдебно-психологичната
експертиза.
Несъстоятелни са доводите на ответника чрез процесуалния представител,
че самите страни през годините са създали едно установено положение детето да живее при бащата, разделно от другите две
деца и това налага да се запази статуквото. Напротив, това че страните са
възприели такъв подход за отглеждане на децата, разделяйки ги, е едно нетърпимо
от психологическа и емоционална гледна точка положение, противоречащо на
интересите на децата, което следва да бъде преустановено във възможно
най-кратко време, като ако продължи по-дълго това състояние, може да доведе до
по-висока степен на отчуждение на детето от майката, а и от неговите братя и сестри. И
обратно – би довело до отчуждение и на децата и от
техния баща и брат им . Така според съда родителските права следва да се
предоставят на майката по отношение на трите малолетни деца, която има
достатъчен родителски капацитет освен да се грижи за тях, и да постигне
сплотяването им. На първо място съдът отчете необходимостта трите малолетни
деца да живеят и растат заедно в едно домакинство, още повече, че те са
тризнаци, като в тази връзка заключението на психолога Ц. е категорично, че те
трябва да се отглеждат заедно.
На следващо
място майката според съда има по-добри родителски и възпитателски качества от
тези на бащата. Подходът,
който до настоящия момент бащата показва при възпитанието на детето , е да неглижира
и да не разбира неговата тревожност от липсата на срещи и общуване с майката. В
противовес – майката не е „постигнала“ отчуждение на децата и спрямо бащата, като не се сочи да има такова в
съдебно-психологическата експертиза. Сочи се единствено наличието на гняв от
страна на детето спрямо бащата, което е
логично на фона на предпочитанията на бащата към другото момче – . Това според
съда също се дължи на избирателното по-топло отношение на бащата към едно от
децата. Освен това съдът намира, че е налице опасност от упражняване на
родителските права от бащата спрямо детето , въпреки адекватната материална
база и условия за отглеждане на детето при него, тъй като това би засилило
синдрома на родителско отчуждаване спрямо майката. Не без значение е
нередовното посещение на на детска
градина, заявено от социалния работник, изготвил социалните доклади за децата и
посочено от старшия учител . Многобройните отсъствия от детска градина, без
детето да страда от някакво сериозно заболяване, са нерезонни и нецелесъобразни
за развитието на детето. Това откъсване от учебната и социална среда би могло
да доведе до десоциализация и откъсване от обществото на детето , още повече на
фона на отчуждаването му от майката и неговите сестра и брат.
За децата е
необходимо да са обградени с адекватни методи на възпитание, като в тази връзка бабата по майчина линия,
като учител, ще оказва помощ на майката. Факторите, свързани с материалната
страна на проблема, са второстепенни по отношение на психичното здраве и
благополучие на децата.
Изхождайки от
изложеното, съдът намира, че в изключителен интерес на децата
е родителските права да бъдат предоставени на майката и
местоживеенето на децата да бъде определено при нея. Установените по делото
обстоятелства са такива, че с оглед висшата цел – благополучието на децата,
налагат упражняването на родителските права да бъде възложено на нея, най-вече
с цел тризнаците да не бъдат разделяни и да не се наруши емоционалната връзка,
присъща на близнаците по природа, между трите деца като братя и сестри. В този
смисъл не е в интерес на децата да бъдат предоставени за упражняване родителските
права от бащата, а напротив – би било в тяхна вреда, предвид склонността на
бащата към предизвикване на отчуждително отношение спрямо майката. Съдът отчита,
че майката има по-добър родителския капацитет и възпитателски и емоционален
ресурс и защото същата не е допуснала
синдром на отчуждение на децата и спрямо бащата, като в тази връзка ги оставя да
нощуват при бащата.
Не на последно място
по значимост, възрастта на трите деца, почти седемгодишни, е по-подходяща за
отглеждане на децата от майката.
Предвид това, че е житейски и емоционално необходимо за развитието на децата
да са близки с бащата, като следва и с него да поддържат достатъчно чести близки
отношения, настоящият състав намира, че на бащата следва да бъде определен
разширен режим на лични отношения с децата, като той да има право да ги взима всяка
първа и трета седмица от месеца от 17.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя, с
преспиване при бащата, двадесет дни през
лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Също
така бащата следва да взема децата при себе си през четните календарни години
за Коледните празници от 10.00ч. на 23-ти декември до 17.00 ч. на 26-ти
декември и за рождения ден на децата, а през нечетните календарни години – за Новогодишните
празници от 10.00 ч. на 29-ти декември до 17,00 ч. на 02-ри януари. За осъществяване на
личните контакти бащата следва да взима децата от дома, в който живеят с
майката, съответно – да ги връща в този дом.
С оглед резултата по
спора за упражняване на родителските права, съдът следва да се произнесе и за
дължимата от родителите издръжка на децата. Нуждите и благополучието на децата
изискват определяне на обща месечна издръжка, дължима от бащата и от майката, в
размер 420.00 лева на всяко дете. Децата са на почти седемгодишна възраст и
нямат специални потребности. За избягване на субективизма при определяне размера на издръжката
следва да се възприемат официални данни за разходите на домакинствата през
съответната година, публикувани от Националния статистически институт, като
орган, осъществяващ независима статистическа дейност на държавата съгласно
Закона за статистиката. Съгласно публикувани данни от НСИ на официалната му
интернет страница на адрес: https://www.nsi.bg/bg/content/3241/тримесечни-данни общият разход на лице от домакинство през
първото тримесечие на 2021 г. е 1 607,15 лв., а потребителският общ тримесечен
разход /невключващ данъци и
осигурителни вноски/ е в размер на 1321,21 лв. за тримесечие на лице от
домакинството за 2021г. Това означава,
че месечният потребителски разход на
лице от домакинството през 2021г. се равнява средно на 440,40 лв. В тези суми
са включени и разходите за алкохолни напитки и тютюневи изделия /4,2 %/, които
разходи обаче са неотносими към разходите за издръжка на дете. Следователно
сумата от 440,40 лв. за издръжка на пълнолетно лице за 2021г. следва да бъде
намалена със съответен процент за цитираните разходи, който е 4,2 % за 2021г., т.е. от 440,40 лв. следва да
се извадят 4,2 % /18,50 лв./ и се получава среден разход за месец, необходим за
издръжка на едно дете – 421,90 лв. Тази издръжка следва да бъде поета от
двамата родители съобразно възможностите им. С оглед
установените по делото доходи на страните – бащата не получава установено редовно
месечно възнаграждение, а майката, като лаборант на пълен работен ден, получава
брутни месечни доходи около 884.00 лева средномесечно и около 385 лв. месечно
по втория трудов договор, както и
месечна помощ от АСП в размер на 225,00 лв. за децата, или около 1494
лв. общо, то по-голямата част от издръжката за децата следва да поеме тя. В
този смисъл майката следва да поеме издръжката на всяко от децата по 250 лв., а
бащата следва да бъде осъден да заплаща издръжка на всяко дете около минималния
според чл.142, ал.2 СК размер от по 170.00 лева Издръжката се дължи от датата
на подаването исковата молба в съда.
Претендира се издръжка в размер
на 250 лв. месечно за всяко дете. Следователно искът за издръжка за напред
следва да се уважи до размер на 170 лв. месечно за дете, над който размер за
разликата от 80 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно разноските:
И двете страни претендират разноски. Ищецът е направил разноски 1394,60
лв. общо, от които 25 лв. – държавна
такса, 1100 лв. адвокатски хонорар, 269,60 лв. депозит за вещо лице. Ответникът
е сторил разноски в размер на 400 лв. за процесуално представителство и 50,00
лева за депозит вещо лице. Ответникът чрез процесуалния си представител е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от
ищеца.
Относими разпоредби от НМРАВ:
Чл. 7, ал. 9 (Нова - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) При защита по
дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 100 лв.
Чл. 21. (Нов - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., изм.
- ДВ, бр. 84 от 2016 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие в
производства по глава IX, глава X и глава XI от Семейния кодекс минималното
възнаграждение е 400 лв.
Съобразно направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, платено от ищцата, същото следва да бъде намалено до размер съгласно
чл. 21 от НМРАВ от 400,00 лева. Производството е протекло в шест съдебни
заседания, като ответникът е станал
причина за отлагане на три съдебни заседания - заседание на 16.03.2021г. се
отлага поради това, че ответникът своевременно не си е упълномощил
защитник, 27.04.2021г. – недовеждане на
допуснат свидетел, поискан от ответника, 08.06.2021г. – ответникът не е внесъл
депозит по допълнителното експертно заключение, поискано от него. Следва да се приложи чл. 7, ал. 9 (Нова - ДВ, бр. 68 от 2020 г. от 31 Юли
2020г./ от НМРАВ, съгласно която при
защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание
се заплаща допълнително по 100 лв. В
случая са проведени още четири „допълнителни“ заседания, три от които отлагани вследствие действия/бездействия
на ответника. Следователно за
проведените повече от две съдебни заседания, а именно още четири такива,
съгласно чл. 7, ал. 9 от НМРАВ се полагат още 400 лева адвокатско възнаграждение – по 100 лв. за
всяко заседание, независимо за колко
отлагания ответникът е станал причина, тъй като цитираната разпоредба не
изисква причина за броя на съдебните заседания, а само да са повече от две.
Или общо 800 лева се полага адвокатско възнаграждение в полза на ищцата, след
редукцията за прекомерност, като този размер е и действително платен, видно от
приложен договор за правна защита. При този изход от делото ответникът следва
да заплати на ищцата разноски в размер на 68 % съобразно уважената част от иска
за издръжка, или 68 % от 800+25+269,6 лв., общо 1094,60 лв., т.е. 744,33 лв.
Ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част от
исковете в размер на 32 % от сторените общо от него разноски - 450,00 лв., или
144,00 лв. съобразно отхвърлената част от иска за издръжка.
След извършена служебно от съда компенсация ответникът ще следва да
заплати на ищцата сумата от 600,33 лв. общо деловодни разноски.
Ответникът дължи заплащане по сметка на Районен съд – Лом на държавна
такса в размер 734.40 лева по иска за издръжка /3х170х36х4%/.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка,
възнаграждение и обезщетение за работа. Затова в случая следва да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
Мотивиран от гореизложеното, Ломския районен съд, пети състав
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение
на малолетните деца Евгениева ова, с ЕГН
**********, Е.В. с ЕГН ********** и Е.В. с ЕГН **********, трите родени на ***г., на
майката Е.В.Н. с ЕГН **********, с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Евгениева ова, с ЕГН **********, Е.В. с ЕГН ********** и Е.В. с ЕГН ********** при майката Е.В.Н. с ЕГН
********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Е.В.Е. с ЕГН ********** и
адрес: *** с децата Е, с ЕГН **********,
Е.В. с ЕГН ********** и Е.В. с ЕГН **********, изразяващ се в правото
да ги взима всяка първа и трета седмица от месеца от
17.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя, с преспиване при бащата, 20 /двадесет/
дни през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, както и през четните календарни
години - за Коледните празници от 10.00ч. на 23-ти декември до 17.00 ч. на
26-ти декември и за рождения ден на децата, а през нечетните календарни години
– за Новогодишните празници от 10.00 ч. на 29-ти декември до 17,00 ч. на 02-ри
януари, като за осъществяване на личните контакти бащата следва да взима децата
от дома, в който живеят с майката, съответно – да ги връща в този дом в гр.
Лом, обл. Монтана, ул. „Дунавска“ № 34, вх. Б, ет. 8, ап. 60.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 СК Е.В.Е. с ЕГН ********** и адрес: *** да
заплаща месечна издръжка на малолетните деца Евгениева ова, с ЕГН **********, Е.В. с ЕГН ********** и Е.В. с ЕГН **********, чрез тяхната майка и
законен представител Е.В.Н. с ЕГН **********, с адрес ***, от по 170.00 /сто и
седемдесет/ лева на всяко дете, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 14.12.2020г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
да настъпване на промяна в обстоятелствата или до отпадане на основанието, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 80,00 лв., до предявения размер от 250,00 лв.
месечно за всяко дете, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е.В.Е. с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Е.В.Н. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 600,33 лв. /шестстотин лева и тридесет и три
стотинки/ разноски по компенсация за водене на делото пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА Е.В.Е. с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд – Лом
държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 734.40 лв. /седемстотин тридесет и четири лева и четиридесет
стотинки/, както и 5,00 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдените издръжки на основание чл. 242, ал.
1 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: