Р Е Ш Е Н И Е
№260495 06.04.2021г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На
двадесет и трети март две хиляди двадесет и
първа година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Диана Плачкова
като
разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско
дело № 2966 по описа за две хиляди и деветнадесена
година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Активно
субективно съединени искове по
чл.124,ал.1 от ГПК във вр. с чл.152 от ЗЗД и евентуално съединен с тях иск
по чл.55,ал.1,предл.1 от
ЗЗД.
Ищците Л.П.М., ЕГН ********** и С.Н.М.,
ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: ***, адв.И.Д.,
молят съда да признае за установено по отношение на ответника „Инвест естейт“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: **, със съдебен адрес:***, адв.Й.Д., адв.Д.Д., че те са съсобственици при равни дялове на осем броя ниви,
подробно описани в исковата молба, находящи се в
землището на с.**, Община **, област **, тъй като са ги придобили по време на
брака си в режим на СИО, по силата на посочените в исковата молба осем броя
нотариални актове, а договорът за тяхната продажба, който са сключили на
18.09.13г. с ответника, с н.а. №23, том ІV, рег.№5569, н.д. №568/13г. по описа
на нотариус С.К., не е произвел вещно-правен ефект и не е прехвърлил
собствеността им върху ответното дружество, тъй като е нищожен поради противоречието
му със закона- чл.152 от ЗЗД, доколкото е сключен при предварително направени
уговорки между страните, че ищците, като заемополучатели,
ще прехвърлят на заемодателя собствените си имоти, и ако задължението им по
договора за заем не бъде изпълнено, кредиторът ще стане техен собственик, и така
с договора за продажбата им е предварително уговорен начин за удовлетворение на
кредитора, различен от предвидения в закона.
Твърдят: че се касае до уговорки
по договор за заем в размер на 60000лв., сключен между Л.М. и „Инвест естейт“ЕООД, които били устни-
чрез разговори лично и по телефон, водени между Л.М. и ** на ответното дружество Б.М.И.,
и основно с нейния баща; че заемната сума била получена на 18.09.13г., непосредствено
преди сключване на нотариалния акт; че разговорите били започнати около месец
преди това и окончателните параметри на договора се постигнали два-три дни
преди сделката на 18.09.13г., като сумата следвало да бъде върната в срок до
шест години, считано от подписване на нотариалния акт, включително като
дружеството заемодател получава със знанието и съгласието на Л.М. субсидиите,
които ДФ „Земеделие“ ще изплаща във връзка с обработка на имотите от Л.М.,
независимо от запазеното от него право за тяхното ползване; че като гаранция на
интересите на заемополучателите, продавачът Л.М. си
запазвал правото на ползване на продаваемите имоти за посочения срок; че след
връщане на заема, заемодателят щял да прехвърли обратно на М. осемте броя ниви.
Интересът от провеждане на този установителен иск са обосновали с фактите, че ответникът
формално се легитимира като собственик на процесните осем ниви с описания
нотариален акт, които са в тяхно владение, и отказва връщането им в техния патримониум, като поискал за целта да му се върне сума от
120000лв., без да зачита направените през годините погашения на отпуснатия заем.
В сучай,
че съдът отхвърли главния иск като неоснователен, че намери при разглеждането
му, че договор за заем не е бил сключван между страните или че заемът не е бил
предоставен от ответника на Л.М., ищецът Л.М. моли съда да осъди ответника „Инвест естейт“ ЕООД да му върне като
получена при начална липса на основание /нямало е заемно задължение, което да
бъде погасявано чрез получаване на тези плащания/ сумата от общо 30 593.30лв.,
получена от ответника като субсидии от ДФ „Земеделие“ за годините от 2014г. до
2018г. включително, в размери по години и дати на преводи по години, подробно
описани с молба вх.№5391/14.02.20г. /л.52-л.53/, която се следвала нему, тъй
като той имал запазено право на ползване на осемте описани в исковата молба
ниви и той е обработвал същите фактически.
/виж: искова молба
вх.№38774/30.12.19г. на л.3-л.6; молби, подадени за отстраняване на
нередовности на исковата молба с вх.№1708/17.01.20г. на л.36-л.39 и вх.№5391/14.02.20г.
на л.52-л.53/.
Пледират по същество за уважаване
на главния иск, а при неговото отхвърляне- за разглеждане и за уважаване на
евентуалния иск, с присъждане на разноските по списъка, представен в с.з. от
23.03.21г. /л.185/. Не подават писмена защита в определения от съда
едноседмичен срок от приключване на протокола от съдебното заседание, предаден
в канцеларията на съда на 26.03.21г., изтекъл на 02.04.21г.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№263176/28.09.20г. /виж л.93-л.99/, с който е взел становище за пълна неоснователност на предявените искове.
По отношение на главния иск е
заявил, че е придобил процесните ниви на годно правно основание- по договор за
покупко-продажба, като в съставения нотариален акт продавачите са изявили пред
нотариуса волята си за сключване на сделката и са заявили, че са получили
уговорената за прехвърляне на собствеността продажна цена.
Оспорил е между страните да е
имало уговорки за сключване на договор за заем, за предаване в заем на сума от
60000лв. на 18.09.13г., за връщането и в срок до шест години, за предварително
уговорен начин за удовлетворението му като заемодател, различен от предвидения
в закона, че е уговорено след изтичане на шестгодишния срок симулативно
прехвърлените имоти да се върнат, че запазеното право на ползване по н.а. е
гаранция за интересите на Л.М. като заемополучател,
че е уговорено получаване на субсидиите като погашение на получения заем.
Твърди, че разговори са наистина
водени, но те са касаели постигането на съгласие относно продажбата, която е финализирана със сключения нотариален акт, както и че
правото на ползване е било запазено със сключения договор за ищците, предвид
уговорки между дружеството и тях за създаване на **, всички действия по
засаждане и отглеждане на която следвало да се извършат от първия ищец, като
лице с дългогодишен опит на земеделски стопанин.
По отношение на евентуалния иск е
посочил, че е неоснователен, тъй като : изплатените на дружеството суми са
получени на годно основание—подадено заявление за подпомагане по чл.32 и чл.41
от Закона за подпомагане на земеделските производители, във вр.
с чл.2 от Нар.№5/27.02.09г., по които титуляр на плащането е лицето, подало
заявлението; ищците нищо не са предоставили на дружеството, та то да е получено
от него при начална липса на основание.
Пледира по същество за отхвърляне
и на двата предявени иска по съображенията, подробно изложени с отговора на
исковата молба, с присъждане на разноските в производството по списъка,
представен в с.з. от 23.03.21г. /виж л.188/. Не подава писмена защита в
определения от съда едноседмичен срок от приключване на протокола от съдебното
заседание, предаден в канцеларията на съда на 26.03.21г., изтекъл на 02.04.21г.
В с.з. от 23.03.21г. и двете
страни повдигат възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от противната страна.
Съдът, като взе предвид
наведените от страните твърдения и събраните от тях доказателства, съобразно
разпределената им с доклада по делото тежест, намери, че предявените искове са допустими, а разгледани по същество са неоснователни
и следва да се отхвърлят, воден от следните съображения:
І.По допустимостта.
По въпроса за допустимост на
главния иск този състав е обвързан от задължителните указания, дадени му с
Определение №109/19.03.20г. по в.ч.гр.д. №89/2020г. на **, с което е отменено
негово Разпореждане №508/21.01.20г., с което исковата молба е върната на
двамата ищци в частта на този иск, поради неговата недопустимост, с оглед липса
на правен интерес от провеждането му при твърденията, наведени в конкретния
случай, и делото е върнато за продължаване на следващите се по него процесуални
действия /виж разпореждането на л.48-л.49 от делото на ПОС и определението на
л.12 от приложеното в кориците на настоящото дело в.ч.гр.д. №89/20г. на **/.
По повдигнатото от ответника с
отговора му възражение за недопустимост на предявения срещу него евентуален
иск, поддържано от ответника и в хода на производството, съдът се е произнесъл
с Определение №260232/05.10.20г., като е намерил това възражение за
неоснователно по съображенията, подробно изложени в в
мотивите по р.І, т.2 от цитираното определение, които поддържа с настоящото
решение.
/виж определението на л.102-л.105
и мотивите по р.І, т.2 на л.103лице/.
ІІ.По основателността.
1.В с.з. от 17.11.20г. съдът е
приел, без възражения от страните, като окончателен доклад по делото проекта за
доклад, съобщен на страните с Определение №260232/05.10.20г., материализиран в
р.ІІІ, т.1 от мотивите на същото определение, с който са очертани релевантните
за спора факти и е разпределена тежестта за установяването им между страните
/виж: определението на л.102-л.105 и проекта за доклад по р.ІІІ, т.1 на л.104
лице и гръб; протокола от с.з. на 17.11.20г. на л.117-л.122/.
2.Установи се в производството по
фактическите твърдения, на които ищците са основали исковете си, и релевантните
за исковете им факти, поставени с доклада по делото в тяхна тежест, както
следва:
Във
връзка с предявения главен иск.
2.1. В периода от 28.02.2003г. до
21.11.2008г. включително, като купувач по
договори за покупко продажба, сключени с
различни продавачи пред нотариусите Д.С.и Н.Х.-С., Л.П.М. е придобил правото на
собственост върху следните недвижими имоти:
-На 28.02.2003г., по силата на
договори, сключени с нотариални актове №138, том І, рег.№793, дело
№100/28.02.03г. и н.а. №139, том І, рег.№794, дело №101/28.02.03г. на нотариус Д.С.,
е придобил съответно:
нива, съставляща
имот №37031 по плана за
земеразделяне на с.**, община **, обл.**, целият с
площ 16.254дка, разположен в м.“**“, при граници и съседи: от север-напоителен
канал, от юг-полски път, от изток- имот №37032 на наследници на П.Т.Ш.и от
запад- имот №37030 на наследници на Г.П.Г./виж н.а. на л.44/;
нива, съставляща
имот №37034 по плана за
земеразделяне на с.**, община **, обл.**, целият с
площ 10.550дка, разположен в м.“**“, при граници и съседи: от север-напоителен
канал, от юг-полски път, от изток- имот №37035 на наследници на С. Т.и от
запад- имот №37050 на И.Д.-М./виж н.а. на л.45/.
-На 04.03.2003г., по силата на
договори, сключени с нотариални актове №143, том І, рег.№808, дело
№104/04.03.03г. и н.а. №144, том І, рег.№813, дело №105/04.03.03г. на нотариус Д.С.,
е придобил съответно:
нива, съставляща
имот №37032 по плана за
земеразделяне на с.**, община **, обл.**, целият с
площ 17.637дка, разположен в м.“**“, при граници и съседи: от север-напоителен
канал, от юг-полски път, от изток- имот №37047 на Л. С.Д.и от запад- имот
№37031 на К.И.Б./виж н.а. на л.46/;
нива, съставляща
имот №37022 по плана за
земеразделяне на с.**, община **, обл.**, целият с
площ 14.769дка, разположен в м.“**“, при граници и съседи: от север-напоителен
канал, имот №37040, от юг-полски път, имот 37042, от изток- имот №37023 на
наследници на С. Д.Ж.и от запад- имот №37021 на наследници на Т. М. К. /виж
н.а. на л.47/;
-На 19.10.2007г., по силата на
договори, сключени с нотариални актове №179, том ІV, рег.№10758, н.д.
№741/2007г. и н.а. №180, том ІV, рег.№10759, н.д. №742/2007г. на нотариус Н.Х.-
С., е придобил съответно:
нива с площ 12 466кв.м.,
съставляваща имот №012090, находяща се в землището на с.**, община **, обл.**, местност „**“, ЕКАТТЕ 58058, при граници и съседи:
имот №012089- нива на Н.Т.М., имот №000036-напоителен канал на Община **-
Канали, имот 000033- полски път на Община **, който имот е образуван от имот
№012035 /виж н.а. на л.42/;
нива с площ 6000кв.м.,
съставляваща имот №019089, находяща се в землището на с.**, община **, обл.**, местност „**“, ЕКАТТЕ 58058, при граници и съседи:
имот №019093- нива на К.З.Д., имот №019092-нива на А.А.П.,
имот №019091- нива на Н.Т.М., имот №000070- полски път на Община **, имот
№045903- пасище с храсти на Община **, имот №019102- нива на К.С.М., имот №019103
-нива на Н.С.Ч., който имот е образуван от имот №019010, с право на преминаване
за имоти №019092 и №019093, при следните ограничения върху имота: Електропровод
20киловата; на 10м. от двете страни до крайните проводници или на 11м. от оста на
електропровода не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда
високостеблена растителност /виж н.а. на л.40/;
-На 22.02.2008г., по силата на
договор, сключен с нотариален акт №67, том І, рег.№2007, д. №63/2008г. на
нотариус Н.Х.- С., е придобил
нива с площ 15 159кв.м. в
местността „**“, в землището на с.**, с ЕКАТТЕ 58058, община **, обл.**, съставляваща имот
№017002 по плана за земеразделяне в същото землище, при граници и съседи по
скица №ф01430/17.01.08г., както следва: имот №000046- полски път на Община **,
имот №017003-нива наследници на Н.Й.К., имот №000072- полски път на Община **,
имот №016001- пасище, мера на Община **, имот №017001-нива на Т.Т.В. и др.
нива с площ 8 576кв.м. в
местността „**“, в землището на с.**, община **, обл.**,
съставляваща имот №018144 по плана
за земеразделяне в същото землище, с ЕКАТТЕ 58058, при граници и съседи по
скица №ф01431/17.01.08г., както следва: имот №018149- нива на Д.И.Ч.и др., имот
№018150- нива на Д.Г.Д. и др., имот №018025- нива на насл.
на П.А.К., имот №018026- нива насл.И.П. У.и имот №018098-
полски път Община ** /виж н.а. на л.41/;
-На 21.11.2008г., по силата на
договор, сключен с нотариален акт №114, том V, рег.№13986, д. №838/2008г. на
нотариус Н.Х.- С., е придобил
нива с площ 14 999кв.м.,
намираща се в местността „**“, в землището на с.**, с ЕКАТТЕ 58058, община **, обл.**, съставляваща имот №037023 по плана за земеразделяне в същото землище, при граници и
съседи по скица №ф01687/10.10.08г., както следва:
имот №037022- нива на Л.П.М., имот №037042- път на Община **, имот №037058-
нива на Г.Ц.Б.и др., имот №037040- напоителен канал на Община **-Канали /виж
н.а. на л.43/.
2.2.По
време на сключване на описаните по-горе договори, купувачът по тях и първи ищец
по делото Л.М. е бил в брак с втората ищца С.М., сключен на **. в гр.**, с акт №**г. /виж
удостоверението на л.110/.
2.3.На 18.09.2013г., с договор за покупко- продажба на недвижими имоти, сключен с н.а. №23,
том ІV, рег.№5569, дело №568/2013г. на нотариус С.К., между Л.П.М. и С.Н.М. от
една страна, като продавачи, и М.М.А., като
пълномощник на Б.М.И., в качеството и на ** и ** „Инвест
естейт“ ЕООД, като купувач, продавачите са
прехвърлили на купувача правото на собственост върху осем броя ниви,
съставляващи имоти с №№019089, 017002, 018144, 012090, 037054, 037022, 037034 и
037023, находящи се в землището на с.**, община **, обл.**, от които №037054, образуван от имот №037032 и от
имот №037031- и по този начин, всички придобити от Л.М. имоти по силата на
сделките, описани в т.2.1 от това решение, за сумата от общо 9560лв., за която
при изповядане на сделката продавачите са заявили, че
са получили изцяло от купувача в брой, преди подписване на нотариалния акт,
като продавачът Л.М. си е запазил правото на ползване върху същите имоти при
условията на чл.56 от ЗС за срок от шест години, считано от датата на
подписване на нотариалния акт, без задължение да застрахова имотите за срока на
ползването, а купувачът е декларирал чрез пълномощника си, щото е запознат, че
за имоти №№019089, 017002, 018144 и 012090 има договори за аренда /виж н.а. на
л.7-л.9/;
2.4.На 01.10.2013г. Б.М.И., като **на
„Инвест естейт“ ЕООД, е
упълномощила Л.М. да я представлява пред органите и управлението на Областна
дирекция „Земеделие“, пред отдел „Местни данъци и такси, както и пред всички
други държавни, общински органи, учреждения,
институции, ведомства, агенции и др., като подписва, подава и получава всички
необходими документи, удостоверения, молби, заявления, включително да декларриа факти и обстоятелства от значение за извършване
изпълнение на поръчката, прави справки и във връзка с това да я подписва
навсякъде, където е необходимо, като пълномощното не е ограничено със срок /виж
л.10/.
2.5.Повдиганите трикратно от
ищците в хода на производството искания за допускане на гласни доказателства, с
които да установят твърденията си, че действителните уговорки на страните по
договора от 18.09.13г. са не такива за продажба на описаните в него имоти, а за
други действителни отношения между страните, а именно- че дружеството ще
отпусне на Л.М. заем от 60000лв., от които средства той се нуждаел, при
условие, че ищците прехвърлят на ответника собствеността върху процесните за
делото имоти, като при невръщане на заемната сума в уговорения срок,
дружеството щяло да се разпореди с прехвърлените му имоти както намери за
добре, за да погаси дадения заем, като договорът за заем бил сключен устно
между Л.М. и дружеството, чрез преговори, водени с Б.М.И. и основно с нейния **,
а заемната сума била получена на 18.09.13г., непосредствено преди нотариалната
сделка, но впоследствие, независимо от върнатите от ищците на ответника суми,
включително чрез отстъпване на правото да получава субсидии за имотите, предмет
на договора за продажба, той отказал да прехвърли обратно на ищците продадените
имоти, като им поискал много по-висока от заетата сума, са оставени от съда без
уважение, като недопустими, при изрично противопоставяне на ответника по
допускането им, по съображенията, изложени от съда в с.з. от 17.11.20г.,
26.01.21г. и 23.03.21г., които изцяло се поддържат и с това решение, доколкото
ищците не са представили нито обратно писмо, нито писмени доказателства,
изходящи от противната страна, които да правят вероятно твърдението им, че
изразеното в договора за продажба съгласие на страните е привидно и прикрива
действителните отношения, които са описали като основание за нищожност на
договора, нито писмени доказателства за реалното получаване на сумата от
60000лв. от ответника, тъй че във връзка с така установеното нейно получаване да
се допусне и слушане на гласни доказателства относно действителните отношения
между страните, станали основание за тази престация. За начало на писмено
доказателство ищците са сочили закрепеното в самия договор за продажба съгласие
на страните за запазване на правото на ползване на продадените ниви в полза на
продавача Л.М., но запазването на право на ползване върху продадени имоти е
често срещана житейска хипотеза, от самия факт на която съдът не може да
направи извод, че съставлява изявление на другата страна по смисъла на
чл.165,ал.2 от ГПК, правещо вероятно твърдението на ищците, щото изявеното по
договора тяхно съгласие за продажба е привидно. Такива данни и елементи не
могат да се открият от съда и в представеното от ищците пълномощно, дадено от Б.И.
на Л.М. скоро след сключване на договора за продажба, твърдян от ищците за
нищожен.
Вследствие горното, макар този
основен за иска им релевантен факт да е бил поставен в тяхна тежест и да са реализирали
дадената им от съда с определението по чл.140 от ГПК възможност да посочат в
първо съдебно заседание доказателства за твърденията си, поради които считат
договора за продажба нищожен, тъй като не сочат такива с исковата молба, ищците
не са посочили допустими доказателствени средства, с които да установят тези
свои твърдения и така те са останали недоказани в процеса.
И при липса на доказателства
обаче, само въз основа на твърденията на ищците, веднага може да се каже, че
описаните твърдяни като прикрити с договора за
продажба същински отношения са само такива между ищеца Л.М. и представител на
ответника, но не касаят същинските намерения и воля на продавачката С.М., за
която не се твърди нито да е участвала в тези уговорки, нито съгласието и за
продажба да е било мотивирано от описаните условия, уговоряни
от съпруга и ответното дружество, тъй че на това основание сделката да се счита
нищожна и по отношение на прехвърлената от нея с продажбата ½ ид.част от имотите, предмет на договора.
А иначе, всички описани по-горе
твърдения на ищците, от които са извели нищожността на договора за продажба, са
били оспорени от ответника с отговора му, който не е отрекъл единствено
твърдението за водени разговори, но като е сочил, че те са били в насока уговаряне
на условията по предстоящата сделка за покупко-продажба, както и по повод евенуален общ бизнес проект, свързан с обработването на
имотите, предмет на договора за продажба.
Домогвайки се да докаже някои от
твърденията си, свързани с поведението на ответника след сключване на
атакувания като нищожен договор, ищецът е поискал и са му допуснати гласни
доказателства за установяване на обстоятелството, че в проведен с представител
на ответника разговор, последният бил проявил склонност да прехвърли обратно
имотите,предмет на договора, на ищците, но при заплащане на сумата от
120000лв., а на ответника е допуснат свидетел за опровергаване на това
твърдение /виж протокола от с.з. от 17.11.2020г. на л.121лице и л.121гръб/.
Така, в с.з. от 26.01.21г. са
събрани показанията на:
Св.В.М., доведен от ищците, който
е заявил, че Л.М. бил приятел на негов съдружник, който починал, и по този
повод и той го познавал и контактувал с него от около 10 години, като от
разговори с него и от съобщения, които Л. му бил показвал, знае, че Л. и М.имали
някакви уговорки, че Л. искал пари, че е заложил земята в залог за някакви
пари, че е взел 60000лв., а сега М.му иска 120000лв., както и че веднъж бил с Л.
в кантората на адв.Д. през 2019г., когато му се
обадили на М., а той се държал много странно и пак съобщил такава сума, и даже
продължавала да расте сумата, и отношението на М.като цяло било много грубо
/виж л.133лице/;
Св.К., представител/пълномощник
на ** на ответното дружеството Б.И., която знае за сключения между Л.М. и
дружеството договора за покупка на земя – ниви в гр.**, но тя не е водила
разговори с него за откупуване на същите земи, нито и е известно такива
разговори да са водени между Б. И. и Л.М.. Г-н А. и е познат, тъй като ** на
дружеството е негова **, и знае, че той е бил пълномощник на дружеството при
подписване на договора за купуване на земите в ** от г-н М., но не знае между
г-н А. и г-н М. да е имало някакви други отношения, нито има информация за
водени между тях разговори за това, г-н А. да върне на г-н М. земи, а г-н М. да
му върне 120000лв., както не знае за водена между същите две лица електронна
кореспонденция, в която г-н А. да е заявявал на г-н М., че ще му върне земите,
ако му плати парите с лихвите, нито има информация Б.да е натоварила г-н А. да
води такива разговори /виж л.133лице- л.134лице/.
При тези гласни доказателства,
дадените от св.К. са обясними, поради обвързаност с ответното дружество, но и
нямат голяма стойност, защото това, че на нея са неизвестни водени разговори в
твърдяната от ищците насока, не означава, че такива не са били водени, което е
обаче без значение, тъй като тежестта за установаяване
на действителни отношения между страните, различни от тези по договора за
продажба, е била върху ищците, а показанията на доведения от тях свидетел не
могат да се ценят от съда, защото в основната си част не са преки, а
съставляват преразказ на казаното му от ищеца Л.М., а по отношение на
единствения случай, в който свидетелят е чул нещо лично, показанията му са
инцидентни и лишени от конкретност и пълнота, като само сочи, че били в
кантората на адвоката, когато се обадили на М., а той се държал странно и пак
съобщил такава сума и като цяло отношението му било грубо, но не е посочил, че
съобщената сума е имала нещо общо с връщането на земите, предмет на продажба по
договора от 2013г., нито със заемно отношение между Л.М. и М., за каквото му е
известно само по разкази на Л.М..
Затова, съдът счете, че с
показанията на св.М. не е установено твърдението на ищците, че във водени с
представител на ответника разговори, последният бил проявил склонност да
прехвърли обратно имотите, предмет на договора за продажба от 2013г., на
ищците, но при заплащане на сумата от 120000лв., а оттам- и на наличието на
някаква индиция относно действителни отношения между страните
по договора за продажба, различни от онези, които са заявени и изповядани от
тях пред нотариуса при сключване на сделката.
Във
връзка с предявения евентуален иск
2.6. Ответникът не е оспорил
твърдението на ищеца М., че дружеството е получило като субсидии за годините от
2014г.-2018г. сумата от общо 30 593.30лв., установяването на което е поставено
в тежест на ищеца, тъй че това обстоятелства е прието с доклада по делото за безспорно
между страните и като такова за ненуждаещо се от доказване в процеса.
Независимо от горното, то е и
установено със справката, приложена към писмо изх.№02-6500/155/22.0.121г., във
връзка със заявление вх.№02-6500/155/12.01.21г., съставляващи доказателства №№3
и 1 по описа на доказателства, представени от ответника, по приемането на които
съдът се е произнесъл с Определение в з.з. от
16.02.21г. /виж: справката на л.146, писмото на л.145, заявлението на л.142 и
определението на съда на л.179/.
2.7.Във връзка с твърденията на
ищеца, че получената от ответника като субсидии сума се е следвала нему, защото
е имал запазено право на ползване на 8-те продадени на ответника ниви, както и
защото той фактически е обработвал същите, представеният по делото договор за
продажба е установил твърдението му за запазено право на ползване за срок от
шест години, считано от датата на подписване на нотариалния акт- т.е. за
времето от 18.09.13г.-18.09.19г., а за установяване на твърдението му, че той е
обработвал фактически продадените ниви, в с.з. от 26.01.21г. са събрани
показанията на допуснатия му за целта св.Г.Х., съгласно които, като фирма,
занимаваща се с капково напояване и поливни системи, на свидетеля е известно,
щото Л.М. изградил през 2002г.-2003г. в землището на с.** ** масив по програма
„Сапард“, тъй като те били доставчик и изградили поливна система на
насажденията, които били някъде около 80-90дка и през годините М. ги бил викал
за поддръжка, ремонти и някои промени, като последно били работили там преди 3
години /виж л.132лице-л.132гръб/.
Извън обстоятелствата, за
установяване на които е допуснат, св.Х. е дал показания още, че му било
известно от Л.М., че бил дал масива като обезпечение по един паричен заем,
който взел, както и че не получава субсидии за тези насаждения, пак по същата
причина, тъй като новият собственик на земята трябвало да ги получава.
Като сравни дадените от св.Х. показания
относно площта на малиновия масив, за който говори /около 80-90дка/, времето на
създаването му от Л.М. /2002-2003г./ и землището, в което се намира /с.**/, с
данните относно придобитите от Л.М. ниви, продадени по-късно от двамата ищци на
ответника, както и съдържащите се в договора за продажба данни, щото на
купувача е известно, че за имоти №№ 012090, 019089, 017002 и 018144 са налице
договори за аренда, съдът счете, че показанията на св.Х. биха могли да са евентуално
относими към четирите ниви, придобити от Л.М. през февруари и март на 2003г., в
землището на с.**, м.“**“, с обща площ от 59.21дка, без да могат категорично да
се отнесат към тях, защото свидетелят не знае други техни идентифициращи
белези, но и да се отнесат категорично към тези четири ниви, от показанията му
не може да се намери установено, че ищецът М. е обработвал същите ниви, а само,
че е създал ** масив, твърдения за който не са навеждани изобщо в хода на
процеса, както и че периодично на създадената на същия поливна система са били
правени ремонти и поддръжка по негово възлагане.
Що се касае до останалата част от
показанията на този свидетел, съдът не ги цени, защото не са преки и за
съобщените факти св.Х. знае единствено от разкази на Л.М..
3. Установи се в производството
по фактическите твърдения и оспорванията, наведени от
ответника, поставени с доклада по делото в негова тежест, както следва:
3.1.Във връзка с твърденията му,
че запазеното с договора за продажба право на ползване било свързано с уговорки
на страните за създаване на трайни насаждения- ** градина, действията по
засаждане и отглеждане на която следвало да се извършат от ищеца М., като лице
с дългогодишен опит на земеделски стопанин, а създаването и да се финансира по
Програмата за развитие на селските райони, като подготовката на документацията
в тази връзка и подаването и били поети като ангажимент от дружеството /виж
л.97лице, абзац втори и трети/, ответникът е представил писмени доказателства,
от които се установи, че:
На 29.05.15г., от „Завър“ЕООД, като доставчик, на „Инвест
естейт“ ЕООД, като получател на стоката/услугата, е
издадена фактура №169 за сумата от 3840лв., с включен ДДС, с основание „Аванс
за изготвяне на бизнес план за кандидатстване по програмата за развитие на
селските райони подмярка 4.1. „Инвестиции в
земеделските стопанства“ /виж фактурата на л.101/.
С т.5 от писмена молба, внесена в
първото по делото съдебно заседание, ищците са оспорили услугата, описана като
основание за издаване на представената от ответника фактура, да е реално
извършена, както е оспорил и достоверната дата на представената фактура /виж
молбата на л.111-л.112/.
В тази връзка и с оглед дадената
на ответника с определение в .з. от 17.11.20г. възможност за ангажиране
доказателства относно установяване достоверната дата на документа, в с.з. от
26.01.21г. той е представил писмени доказателства, които не са приети в същото
/виж протокола в частта на л.132лице/, а по тях съдът се е произнесъл в з.з. с Определение №260415/16.02.21г., като е приел
доказателствата по т.5-т.8 включително към молба вх.№263561/01.02.21г. на
ответника, с която са повторно представени доказателствата в тази връзка по
опис /виж: молба вх.№263561 на л.140; определение №260415 на л.179;
доказателствата по т.5-т.8 вкл. на л.149-л.157/, с които писмени доказателства,
както и с квитанцията за прием, приложена към отговора на исковата молба на
ответника /виж квитанцията на л.100/, се установява, че:
На 07.04.15г., в гр.**, между „Инвест естейт“ ЕООД, като
възложител, и „Завър“ЕООД, като изпълнител, е сключен
консултантски договор, по силата на който възложителят е възложил, е
изпълнителят е приел да изготви по проектна документация, предоставена му от
възложителя, бизнес план за кандидатстване по програмата за развитие на
селските райони, по подмярка 4.1. „Инвестиции в
земеделските стопанства“, срещу заплащане на възнаграждение в размер на
7200лв., без включен в тях ДДС, от което аванс в размер на 3200лв., платим след
предаване на изготвения бизнес план ведно с проектната документация, като
договорът влиза в сила от подписването му, а възложеният проект следва да се
изпълни в срок до 0.06.15г. и да се приеме с предавателен протокол, подписан от
двете страни /виж договора на л.151-л.153/;
На 29.05.15г., от страните по
сключения консултантски договор е подписан приемно- предавателен протокол,
съгласно който „Завър“ ЕООД е предал на „Инвест естейт“ ЕООД бизнес план
по мярка 4.1 от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 /виж
протокола на л.150/;
На 04.06.15г., с преводно
нареждане от посочената дата, от „Инвест естейт“ ЕООД по банкова сметка *** „Завър“
ЕООД, на основание издадена от последния фактура №**********/29.05.15г., е
наредено плащане на сумата от 3840лв., от които, както личи от фактурата,
3200лв. са стойност на сделката, а 640лв.- начислен върху тях ДДС /виж
преводното нареждане на л.149 и фактурата на л.101/;
На 04.06.15г., в Разплащателна
агенция-** при ДФ „Земеделие“, чрез ДФ „Земеделие“-ОД **, срещу квитанция за
прием с идентификационен номер 16/04/1/0/02576, УРН 627415, е прието подадено
от „Инвест естейт“ ЕООД
заявление за подпомагане по мярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“
/виж заявлението на л.154-л.157 и квитанцията на л.100/.
При тези данни и конкретно въз
основа на квитанцията за прието от ДФ „Земеделие“ на 04.06.15г. заявление за
подпомагане по описаната мярка, съдът намери, че са налице достатъчно данни,
при които може да се заключи, щото частните документи, касаещи отношения между
ответното дружество и „Завър“ ЕООД са с установена
достоверна дата, доколкото приемането на подаденото заявление от държавния
орган установява по безсъмнен начин предхождащото изготвяне на бизнес плана за
кандидатстване по описаната мярка, респективно- свързаното с него авансово
плащане, уговорено между страните, но не и че подаването на това заявление има
връзка с уговорки между ответника и Л.М. относно създаване на ** насаждения в
закупените от дружеството имоти.
3.2.При поставена върху ответника
тежест да установи твърдяното наличие на основание за получаване и задържане на
субсидиите, изплатени му в периода 2014г.-2018г., че те са се следвали точно
нему, защото той е кандидатствал за тяхното плащане със заявления, подадени на
основание чл.32 и чл.41 от Закона за подпомагане на земеделските производители,
във връзка с чл.2 от Наредба №5/09г., тези негови твърдения са останали пряко
недоказани /извън доказания факт на извършени му плащания по вече коментираното
писмо на ДФ“Земеделие“ и приложена към него справка/, тъй като представените
четири броя анкетни карти за регистрация на земеделски производител по т.9-т.12
от описа на доказателства, представени в с.з. от 26.01.21г., не са приети с
Определение №260415/16.02.21г., след възражение на ищците за преклузия по
представянето им, което съдът е намерил основателно /виж: описа на л.141, становището
на ищците на л.177 и определението на съда на л.179/.
4.При тези установени факти,
съдът направи следните правни изводи по съществото на спора.
4.1.По главния иск.
Искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен, при следните съображения:
Правото на собственост се
придобива чрез правна сделка /чл.77 от ЗС/ и се изгубва, ако друг го придобие
или ако се собственикът се откаже от него /чл.99 от ЗС/, а правата върху вещи,
придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, който
се предполага до доказване на противното, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това, на чие име са придобити /чл.19,ал.3 от СК/отм/.
При действието на горната правна
рамка, както и във връзка с установените по делото факти, съгласно р.ІІ, т.2.1
и т.2.2, може да се заключи, че по силата на сключените от Л.М. договори за
покупко-продажба в периода 2003г.-2008г., по които той е купувач, по време на
брака му със С.М., датиращ от 2002г., двамата ищци са придобили в режим на СИО
осемте ниви, описани подробно в т.2.1 от установителната
част на това решение.
Така за съществото на спора по
предявения от тях положителен установителен иск за
собственост остава да се даде отговор единствено на въпроса изгубили ли са те
това придобито право със сключване на договора за продажба от 18.09.13г. с
ответника, или независимо от неговото сключване, не са го изгубили, тъй като този
договор не е породил прехвърлителния ефект, придаден
му от чл.24,ал.1 от ЗЗД, като е нищожен, поради противоречие със закона, а
нищожните договори изначално не произвеждат действие и са едно правно нищо.
Тъй като твърдяната от ищците
нищожност на договора за продажба не се доказа в производството, друг извод
освен този, че като валиден той е произвел прехвърлителен
ефект и с неговото сключване двамата ищци са загубили придобитите в периода
2003г.-2008г. права на собственост върху нивите, предмет на договора за
продажба от 2013г., а правото на собственост върху тях е придобито на основание
същия договор от ответника, не може да се направи.
Казаното обосновава извод за
неоснователност на иска им да се признае за установено по отношение на
ответника, че те са собственици на осемте броя ниви, описани в договора за
продажба от 2013г., поради което той следва да бъде отхвърлен.
4.2.По евентуалния иск.
С отхвърляне на главния иск, под
което условие ищецът М. е поставил разглеждането на предявения от него
евентуален иск, е осъществено процесуалното условие за неговото разглеждане,
тъй че съдът дължи произнасяне и по неговото същество.
Този
иск е също неоснователен и следва да се отхвърли.
Разпоредбата на чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД постановява, че всеки, който е получил нещо
без основание, е длъжен да го върне, но фактическият състав по приложението и
трайно приема, че връщане на даденото има право да иска онзи, който го е дал, и
връщането му се дължи, в случай, че има право да получи даденото обратно.
В конкретния случай, ищецът М.
претендира осъждане на ответника да му върне като получена при начална липса на
основание сума, изплатена на ответника не от него, а от ДФ“Земеделие“ като
субсидии, които, както се установи, са били получени от ответника като
финансиране по схеми и мерки, администрирани от ДФ“Земеделие“, в периода 01.01.14г.-31.12.18г., което е достатъчно основание за
отхвърляне на иска.
Отделно от това, както ответникът
с основание твърди, правото на получаване на подпомагане по схемите и мерките, администрирани
от ДФ“Земеделие“ по Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/,
принадлежи на земеделските производители, регистрирани по чл.7 от закона, които
са кандидатствали за подпомагане чрез подаване на заявление за съответната
календарна година в сроковете и по реда, определени с наредбата по чл.32,ал.5
от ЗПЗП /виж л.41,ал.1 и ал.2 от ЗПЗП/, а ищецът не твърди да е бил регистриран
като земеделски производител по чл.7 от този закон, нито да е подавал като
такъв ежегодно във времето от 2014г.-2018г. заявления за подпомагане по схемите
за дириктни плащания по него, тъй че нему да се
следват субсидии, а не на ответника, който макар също да не е събрал
доказателства за подаването на изискуемите се ежегодни заявления, е установил,
че такива плащания са му били извършени, а те не биха били осъществени, без да
е спазен реда и сроковете по наредбата за тяхното извършване-т.е. индиректно, с
факта на извършените плащания може да се счита, че за тяхното осъществяване са
били налични и предхождащите ги изискуеми се от ЗПЗП предпоставки, включително
регистрацията на ответника като земеделски стопанин и подаване на ежегодните
заявления, въз основа които се извършва плащането.
Що се касае до фактическото
обработване на земята, на което ищецът се позовава, от една страна, както вече
се каза по-горе, той не установи повече от това, че е създал около 2003г. **
масив, в който е направил капково напояване и че е поддържал същото във времето
до преди около три години, чрез различни ремонти или промени, и че този масив
много вероятно, но не и напълно сигурно, обхваща нивите в м.“**“, землище **,
закупени от него през същата година, с обща площ от около 60дка.
А иначе, от правна страна, за
периода 2014г.-2018г., за който са получените от ответника субсидии, част от
изискванията, които ЗПЗП поставя за получаване на директни плащания по неговия
смисъл, са :
кандидатът да ползва заявените
за подпомагане земеделски площи чл.43,ал.1,т.1 от ЗПЗП, до допълването му с
бр.12/13.02.15г., а след него- да ползва и извършва земеделска дейност на
заявените земеделски площи,
съответно, да бъде физическо или
юридическо лице, което е активен земеделски стопанин по смисъла на чл.9 от
Регламент /ЕС/ №1307/2013г. наобективни и
недискриминационни критерии, да не се отпускат директни плащания на физически
или юридически лица или на групи физически или юридическа лица:
а) чиито селскостопански дейности
представляват само незначителна част от цялостната им икономическа дейност,
и/или
б) чиито основна дейност или
предмета на дейността на предприятието не се изразяват в упражняване на селскостопанска
дейност,
и като съгласно легалното определение, дадено от чл.38б, ал.3 от ЗПЗП, физическите и юридически лица по ал.2 се смятат за активни земеделски стопани, когато докажат, че отговарят на някое от изискванията по четирите точки в същата алинея, едно от които е основната дейност на юридическите лица, които са търговци, каквото е и ответното дружество, съгласно Кода на икономическата им дейност, определен в търговския регистър, удостоверен от Националния статистически институт, да е упражняване на селскостопанска дейност /чл.38б,ал.3т.3 от ЗПЗП/.
Вероятно тези критерии, свързани с извършването/упражняването на селскоспонаска дейност е имал предвид ищецът, когато е сочил, че субсидиите, получени от ответника, са се следвали нему, доколкото той е е обработвал нивите, предмет на договора за продажба, но от цитираните разпоредби, както и от пълния прочит на ЗПЗП и наредбата, издадена на основание чл.32,ал.5 от него- Нар.№5/27.02.09г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, на която ответникът се позовава, ясно личи, че само това обстоятелство, само по себе си, дори да беше категорично доказано от него от фактическа страна, което не е сторено, пак не е достатъчно, за да му се признае правото именно той да получи субсидиите, които са изплатени за разглеждания период на ответника, защото ищецът нито твърди, нито установява, да е бил в този период регистриран като земеделски производител за площите, за които субсидии са изплатени на ответника, да е кандидатствал за плащане на подпомагане по съответните схеми и мерки за всяка една от петте години, за които субсидии са плащани на ответника, както и да е отговарял на някое от условията, за да му се признае качеството на активен земеделски стопанин, даващи му в тяхната съвкупност правото да получи субсидии, макар служебната справка в публичния търговски регистър по ЕИК на ответника, регистриран като търговец от 2012г., да сочи, че упаржняването на селскостопанска дейност не е включено в предмета му на дейност, оповестен в публичния търговски регистър.
При тези мотиви, макар в производството да се установи, че ответникът е получил за периода 2014-2018г. като субсидии от ДФ“Земеделие“ сума в общ размер от 30 593.30лв., искът на ищеца да бъде осъден ответникът да върне посочената сума нему, тъй като я е получил при начална липса на основание, е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
В частта за разноските.
И двете страни претендират плащане на разноските в производството по представените от тях в с.з. от 23.03.21г. списъци, като и двете страни правят възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, изплатено от противната страна.
При описания изход на спора- с отхвърляне и на двата предявени от ищците искове, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, разноски се следват само на ответника, а не и на ищците по делото.
Ответникът претендира по представения списък присъждане на разноски в размер на 5010лв., от които : 5000лв.- заплатен адвокатски хонорар и 10лв.- заплатена държавна такса за издадени два броя съдебни удостоверения /виж л.188/.
Ответникът е установил в производството направата на претендираните по списъка разноски в пълния им размер /виж съответно л.189-л.191 и л.127/.
Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника не е подробно мотивирано от ищеца, поради което съдът го разглежда през призмата на критериите, въведени от чл.78,ал.5 от ГПК- дали заплатеното е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на спора и дали може да бъде намалено, ако се счете за прекомерно, предвид забраната намалението да е под минимума, предвиден от Нар.№1/04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
За тази преценка съдът взе предвид, че:
Съгласно представения от ответника договор за правна защита и съдействие от 22.07.20г. /л.189/, предмет на същия и на уговореното и изплатено с него възнаграждение от 5000лв., е осъществяването на процесуалното представителство на ответника по гр.дело №2966/19г. на ПОС- т.е. на защита и по двата предявени в производството иска- главен положителен установителен иск за собственост на двамата ищци, с цена от по 9542.10лв. за всеки един от тях, и евентуален осъдителен иск на първия ищец, с цена 30 593.30лв. /виж относно цената, т.2.4 Държавна такса от Разпореждане №10/02.01.2020г. на л.30-л.31/.
По преценка на съда, делото не е сложно нито от правна, нито от фактическа страна, доколкото: макар предмет на делото да са няколко съединени иска, всеки един от тях, с оглед фактите, на които е основан, не изисква наличие на особени и специални правни знания, за организиране на защитата, а и част от правнорелевантните факти по предявените искове са се очертали като безспорни между страните още с размяната на книжа. Единствено спорно е било твърдението на ищците по основния иск, че сключеният договор за продажба е нищожен, като сключен в противериче с нормата на чл.152 от ЗЗД, но за него спорът не е усложнен от фактическа страна, тъй като съдът не е допуснал събиране на гласни доказателства. Делото е решено при три проведени заседания, в едно от които е отложено само поради обстоятелството, че ответникът не е представил писмените си доказателства по опис, тъй че да бъдат проверени и съобразени в съдебното заседание, и това е наложило отлагане на делото.
При горните обстоятелства съдът счете, че заплатеното от ответника възнаграждение от 5000лв. е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и следва да бъде намалено, на основание повдигнатото от ищците своевременно възражение за неговата прекомерност, до предвидения в Нар.№1/04г. минимален размер.
При очертания вече предмет на делото, минималното адвокатско възнаграждение, което се дължи на ответника по всеки от двата активно субективни съединени иска за собственост, възлиза на по 807.11лв., а по евентуалния осъдителен иск на Л.М.- 1447.80лв.- или, общо за защита по всички предявени искове и по всеки един от тях поотделно, както изисква чл.2,ал.5 от Нар.№1/04г., се следва минимално възнаграждение от общо 3062.02лв., до който размер следва да се извърши намалението, като ищцата С.М. да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 807.11лв., а ищецът Л.М.- сумата от 2254.91лв. /1447.80+807.11/, като разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение.
Що се касае до разноските от 10лв., съставляващи държавна такса за двете издадени на ответника съдебни удостоверения, издаването им е било свързано с установяване на негови твърдения, касаещи евентуалния искна Л.М., тъй че тези разноски следва изцяло да се поставят в тежест на този ищец, и така, общо платимите от него разноски на ответника ще възлязат на 2264.91лв.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля исковете на Л.П.М., ЕГН **********
и С.Н.М., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: ***, адв.И.Д.,
да се признае за установено по отношение на ответника „Инвест
естейт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **, със съдебен адрес:***, адв.Й.Д., адв.Д.Д., че ищците са
съсобственици при равни дялове на ниви, съставляващи имоти №№019089, 017002,
018144, 012090, 037054, 037022, 037034 и 037023, всички находящи
се в землището на с.**, Община **, област **, тъй като са ги придобили по време
на брака си в режим на СИО, по силата на сключени в периода 2003г-2008г.
договори за покупко-продажба, а договорът за тяхната продажба, който са
сключили на 18.09.13г. с ответника, с н.а. №23, том ІV, рег.№5569, н.д.
№568/13г. по описа на нотариус С.К., не е произвел вещно-правен ефект и не е
прехвърлил собствеността им върху ответното дружество, тъй като е нищожен поради
противоречието му със закона- чл.152 от ЗЗД, доколкото е сключен при
предварително направени уговорки между страните, че ищците, като заемополучатели, ще прехвърлят на заемодателя собствените
си имоти, и ако задължението им по договора за заем не бъде изпълнено,
кредиторът ще стане техен собственик, и така с договора за продажбата им е
предварително уговорен начин за удовлетворение на кредитора, различен от
предвидения в закона.
Отхвърля предявения от Л.П.М., ЕГН **********,***,
адв.И.Д., евентуален иск за осъждане на ответника „Инвест естейт“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: **, със съдебен адрес:***, адв.Й.Д., адв.Д.Д., да му върне сумата от 30 593.30лв., съставляваща
получени от ответника за годините от 2014г. до 2018г. включително субсидии от
ДФ „Земеделие“, в размери по години и дати на преводи, подробно описани с молба
вх.№5391/14.02.20г., като получена при начална липса на основание, тъй като
същата сума се следвала нему, тъй като той имал запазено право на ползване на
осемте описани в исковата молба ниви и той обработвал същите фактически и нямало
заемно задължение, което да бъде погасявано чрез получаване на тези плащания.
Осъжда Л.П.М., ЕГН **********,***, адв.И.Д., да заплати на „Инвест естейт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **, със съдебен адрес:***, адв.Й.Д., адв.Д.Д., сумата от общо 2264.91- две хиляди двеста шестдесет и четири лева и деветдесет и една стотинки, съставляващи разноски в производството, от които: 10лв.- заплатена държавна такса за два броя издадени съдебни удостоверения; 2254.91лв.- минималния следващ се по Нар.№1/04г. размер на адвокатското възнаграждение, следващо се по двата предявени от този ищец иска, след уважено възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от 5000лв. и намалението му до минималния предвиден от Нар.№1/04г. размер от 2254.91лв., като за разликата до 5000лв. оставя без уважение искането на ответника за неговото присъждане.
Осъжда С.Н.М., ЕГН **********,***, адв.И.Д., да заплати на „Инвест естейт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **, със съдебен адрес:***, адв.Й.Д., адв.Д.Д., сумата от 807.11- осемстотин и седем лева и единадесет стотинки, разноски в производството, съставляващи минималния следващ се по Нар.№1/04г. размер на адвокатското възнаграждение, следващо се по предявения от нея иск, след уважено възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от 5000лв. и намалението му до минималния предвиден от Нар.№1/04г. размер от 807.11лв., като за разликата до 5000лв. оставя без уважение искането на ответника за неговото присъждане.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: