№ 35
гр. Враца, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на тринадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пенка Т. Петрова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Пенка Т. Петрова Гражданско дело №
20211400100477 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
М. К. К. от гр.***,ЕГН-**********,лично и със съгласие на майка си Ц. В. К.
от гр.Враца,с.адрес,чрез адв.В.Б. от САК,е предявил искове против Н. И. Г. от
с.***,обл.Враца с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата общо от 28701,11 лв.,от която
25360 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволено увреждане,640 лв.-обезщетение за претърпени имуществени вреди от
същото увреждане и 2701,11 лв. – лихва за забава върху главниците за периода
10.10.2020г./датата на увреждането/ до 18.10.2021г.-датата на депозиране на исковата
молба в съда.Претендира се законната лихва върху главниците от датата на завеждане
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите и сторените в
производството разноски.
С разпореждане от 21.10.2021г.,при проверка редовността на исковата
молба,съдът е приел,че същата отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК,а
предявените искове за допустими,и е постановил администриране на исковата молба.
Препис от същата с приложенията е изпратен на ответника,който в срока по
чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор,с който оспорва исковете по основание и
размер.Искът за претърпени неимуществени вреди оспорва само по размер.Прави
възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат.
Поддържа се в исковата молба,че на 9/10.10.2020г.ищецът със свои приятели
посетил нощен клуб "Буркана",находящ се в гр.Враца.Бил с приятели,веселили се.Към
03.30 – 04.00 часа си тръгнали.На излизане пред клуба се засекли с ответника,с когото
1
се познавали от преди.Без ищецът да го е предизвикал,и без никаква
причина,ответникът,според изложеното в исковата молба,му бил нанесъл удар с ръка
по главата,при което ищецът паднал.От устата му потекла кръв.Ищецът се прибрал в
къщи с такси.След 06.00ч.бил заведен от баща си в Спешен център към
МБАЛ"Хр.Ботев"гр.Враца,където му били направени ренГ. снимка,скенер и
консултация с хирург,който бил констатирал,че челюстта му е разбита и има счупени
зъби.Бащата депозирал жалба в Полицията,а двамата с ищеца тръгнали за София –
УМБАЛ"Св.Анна",в която болница ищецът постъпил на следващия ден в Клиниката по
лицево-челюстна хирургия.След назначени изследвания на 12.10.2020г.му била
извършена операция на челюстта с местна анестезия,като била направена
междучелюстна фиксация посредством четири винта и ластици.На 13.10.2020г.ищецът
бил изписан от болница,но бил останал при своята майка в гр.София до края на
м.10.2020г.,която да се грижи за него.След това се прибрал в гр.Враца,но поради
усложнения – паднал винт,се било наложило отново да постъпи в болницата.Винтовете
били свалени след около месец.Докато бил с винтове ищецът не можел да говори и да
се храни.Ядял само течни храни с помощта на сламка,а около 6 месеца след инцидента
бил принуден да се храни само с течни и пасирани храни.Отслабнал с около 15-20
кг.Бил депресиран.Не излизал,не говорел,не контактувал с никого.Не ходел във
фитнеса,тъй като се срамувал.Отсъствал от училище около два месеца,изостанал с
материала.След зарастване на челюстта ищецът започнал да лекува счупените си
зъби.Изпитва болки и понастоящем.
Ищецът излага,че в резултат на получената травма от побоя освен
неимуществени вреди - болки и страдания, претърпял и имуществени такива в размер
на 640 лв.- стойността на медицинско изделие,вложено по време на операцията,което
той заплатил.
Поддържа,че със споразумение,одобрено с определение от 15.07.2021г.по
н.о.х.д.№ 709/2021г.на РС Враца ответникът се е признал за виновен в това,че на
10.10.2020г.около 04.00ч.на площад "Хр.Ботев" пред нощен клуб "Буркана" чрез
нанасяне на удар с ръка е причинил на ищеца средна телесна повреда,изразяваща се в
двустранно счупване на долна челюст.Определението било влязло в законна сила и
имало сила на влязла в сила присъда,и предвид разп.на чл.300 ГПК е задължително за
гражданския съд,който разглежда последиците от деянието относно това дали е
извършено,неговата противоправност и виновността на дееца.Това обуславя правния
му интерес от предявяване на настоящите искове с правно основание чл.45 ЗЗД,с които
претендира неимуществени вреди в размер на 25360 лв.,имуществени вреди в размер
на 640 лв. и 2701,11лв.- лихва за забава за периода 10.10.2020г. - 18.10.2021г.,ведно със
законната лихва върху главниците,начиная от 18.10.2021г.до окончателно изплащане
на сумите,както и сторените в производството разноски.
2
С разпореждане от 21.10.2021г.,при проверка редовността на исковата
молба,както се изложи, съдът е приел,че същата отговаря на изискванията на чл.127 и
чл.128 ГПК,а предявените искове за допустими,и е постановил администриране на
исковата молба.
Препис от същата с приложенията е изпратен на ответника,който в срока по
чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор,с който оспорва исковете по основание и
размер.Искът за претърпени неимуществени вреди оспорва само по размер.Намира
същите за завишени и не съответстващи на принципа за справедливост по чл.52
ЗЗД.Усложненията,свързани с паднал винт,според ответника не били в пряка причинна
връзка с виновно и противоправно поведение на ответника.Оспорва изложените в
исковата молба обстоятелства относно невъзможността на ищеца продължително
време да са се храни,да говори,да общува с околните и да ходи на училище.Прави
възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат,който без
повод тръгнал заплашително към ответника,който вдигнал ръка да се защити,при което
го ударил.При наличие на съпричиняване дължимото обезщетение следвало да се
намали.От приложените доказателства според ответника не ставало ясно какво изделие
било закупено от ищеца,както и липсвали доказателства,че именно то е вложено при
лечението на ищеца,още повече,че такива данни липсвали и в приложената
епикриза.Ответникът моли предявения иск за неимуществени вреди да се уважи в
минимален размер,а в останалата част,както и по отношение на останалите искове – да
се отхвърли.
Исковете са с правно основание чл.45 ЗЗД.
Безспорно между страните ,и съдът е приел,че не се нуждае от доказване
единствено факта,че е налице влязла в сила присъда по нохд № 709/2021г. на РС
Враца,с която ответникът е признат за виновен
и му е наложено наказание за причиняване на средна телесна
повреда на ищеца.
Събрани са писмени и гласни доказателства.Приложено е нохд № 709/2021г.на
РС Враца.Назначена е изслушана специализирана медицинска експертиза.
Установява се от приложеното нохд № 709/2021г.на РС Враца,че между
ответника и РП Враца е сключено спразумение,одобрено от съда,по силата на което
ответникът се е признал за виновен в това,че на 10.10.2021г.,около 04.00 ч.,на площад
„Христо Ботев” в гр.Враца,пред нощен клуб „Буркана” чрез нанасяне на удар с ръка е
причинил средна телесна повреда на ищеца,изразяваща се в двустранно счупване на
долна челюст,поради което и н основание чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.с чл.54 НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца,като изтърпяването му е
отложено на осн.чл.66 НК за срок от 3 години.Споразумението има значение на влязла
в сила присъда съгл.чл. 383 ал.1 НПК,а съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е
3
задължителна за гражданския съд,разглеждащ гражданските последици от деянието
относно това дали е извършено,противправността му и виновността на
дееца.Представено е медицинско удостоверение,издадено от съдебен лекар,както и
епикриза от клиника по лицево-челюстна хирургия към УМБАЛ”Света Анна” АД
гр.София,в която е отразено полученото от ищеца увреждане и предприетото
лечение.От представената на стр.13 фактура се установява,че ищецът е заплатил на
лечебното заведение сумата 640 лв.с ДДС за вложено медицинско изделие.От
представеното писмо/стр.34/ от Гимназията,в която учи ищеца,се установява,че ищецът
в периода 12.10.2020г.-30.06.2021г. е допуснал 127 бр.отсъствия по уважителни
причини/медицински/ и 15 бр.по неуважителни причини.
По делото са събирани гласни доказателства.
Св.В.Х. -първа братовчедка на ищеца,живеят в една къща, съответно на
първи/ищеца/ и втори етаж-свидетелката, заявява,че знае за инцидента, който се е
случил на 10.10.2020 г. Майката на ищеца и се обадила и съобщила за случилото се.
Обадила се към обяд. Майката била стресирана и не можела да обясни точно какво се
е случило и кой го е ударил.Свидетелката разбрала от обаждането на майката на М., че
той има "комоцио" на главата ,счупване на челюстта на две места и му е избит зъб.
Разбрала, че са ходили в болницата в гр. Враца и там
са му правили снимки на главата,и,че по-късно неговият баща го закарал в
София,Болница”Св.Анна”, където са му били извършени всички други необходими
манипулации. Знае, че челюстта му е била затворена оперативно с болтове и с ластици,
в следствие на което не можел да се храни и останал там/в София/ дълго време, до
средата на следващия месец.След полученото увреждане не е виждала ищеца до един
месец след това. След като се прибрал във Враца, след около един месец, свидетелката
видяла М. и и се сторил отслабнал на килограми,заради манипулацията, с която му
била затворена устата. Той не можел да говори, не можел да се храни. Хранел се много
трудно, с малки бебешки лъжички, със сламка и поемал само течни храни. Когато
искал да каже нещо, М. пишел на телефона, или на бележка. Това нещо продължило до
сваляне на болтовете и ластиците от челюстта му, което станало след около 45 дни от
поставяне на същите.М. не искал да споделя за случилото се. Ищецът и до ден-днешен
не се хранел с твърда храна. Опитвал, но изпитвал болки. В началото, след като
свалили ластиците и бинтовете, продължавал да яде течна храна. Като се прибрал от
София,изглеждал депресиран и затворен. Избягвал да говори за случая и не искал това
да се коментира повече. Не искал да общува с никого. Не излизал от къщи. След
месеци си възвърнал част от теглото. Преди инцидента М. спортувал, тичал, излизал
много с приятели, но след случилото се спрял тренировки и всичко,и си останал в
къщи. Никъде не ходел и не спортувал.Не ходел на училище, след като се прибрал от
София. Бил ученик в 10 клас. Занятията били онлайн. Той не можел да се включва в
4
онлайн занятия, дори да се включел, не можел да каже нищо, пречели му ластиците и
не можел да отваря устата си. Имал контролни, на него му се изпращали по файл да си
ги попълни и да ги изпраща.Свидетелката преговаряла материала преди контролните с
ищеца.Болките според свидетелката продължавали и понастоящем.Силните болки
продължили около 6 месеца.Пиел обезбляващи.Ищецът споделял, че когато времето се
променяло, той изпитвал болки.След инцидента ищецът се бил рязко променил.
Изпитвал страх, ако някой по-рязко се обърнел към него.
Отказвал да посети психолог, или психиатър. Не знае какви точно медикаменти
е приемал. В момента училищата били онлайн, но ищецът участвал в часовете, бил
наваксал.
Св. С. К. - сестра на ищеца установява същите обстоятелства като първата
свидетелка.Заявява,че след изписването от болницата, ищецът останал при майка им в
гр.София.Свидетелката ходела всеки ден,и се грижела за него, приготвяла му храна.
Ищецът не можел да се храни, челюстта му била фиксирана. Хранел се със сламка,с
пасирана храна,бебешки пюрета, каши.В болница бил 4 дни. След това останал около
40 дни в гр.София.Хранел се с малка лъжичка, като свидетелката му отваряла устата.
Пиел вода. Болките били много силни. Пиел обезболяващи, които не давали никакъв
резултат. Не комуникирал , посочвал,тъй като не можел да говори. Две седмици след
поставяне на шините вече опитвал да казва някои думи. Продължил да се храни с течна
храна и след сваляне на болтовете. Месец и половина след това пак продължил така.
Сега изпитва затруднения при ядене на твърди храни и ги избягва. Сега, като
застудяло, го боляло. Не ходел на училище. В началото разговарял , като посочвал и
пишел на лист хартия. След това пишел на телефона.Не му се разбирало като говори.
Като се върнал във Враца, продължил да не контактува с никой, в къщи си стоял. Не
ходел на училище, защото му било много трудно да разговаря и изпитвал силни
болки.Емоционалното му състояние било изключително тежко. Бил отслабнал с над 25
килограма в рамките на месец и половина-два. Според свидетелката сега ищецът се е
възстановил. Той посещавал все още зъболекар.Според свидетелката имал избит
зъб.Много го боли, когато застудява. Не може да дъвче. Не спортува в момента.Преди
спортувал. Според свидетелката с психическото състояние нямал проблем, по-скоро
емоционално. Не е търсил психолог,с помощта на близки преодолявал тези
състояния.Сега се страхувал да излиза в центъра и да се разхожда сам.
Съдът дава вяра на показанията на двете свидетелки,които,макар и в близки
родствени отношения с ищеца добросъвестно депозираха показания,които са
последователни и логични,взаимно се допълват и се подкрепят и от писмените
доказателства по делото.
От страна на ответника е изслушан св.С. И..Същият няма роднински връзки със
страните. Познава и двамата от преди.Свидетел на инцидента е.Спомня си
5
инцидента,било есента на 2020г.-петък вечерта. Познава М. и Н. отпреди
инцидента.Били с Н. в дискотеката във Враца на центъра – Буркана. М. и неговата
компания били до тях – на другата маса.Излезли отвън пред дискотеката да си ходят,
било към 4 часа сутринта. Тогава А., приятел на М.,от неговата компания дошъл при
тях и казал на Н., че М. иска да го бие и го търси. Свидетелят и Н. си взели якетата и
отишли към изхода. М. тръгнал заплашително към Н., и Н. се отдръпнал назад.М. си
настоявал ,бил тръгнал към него и се приближавал. Тогава Н. от страх го ударил.Нищо
не му казал М., приближавайки към Н.. Н. го ударил и М. паднал на земята ,и почнал
да вика към приятелите си. А. бил с него и още едно момче. Свидетелят и Н. си
тръгнали. Побягнали, тъй като не искали неприятности.М., след като паднал, веднага
станал и отново тръгнал към тях, заедно с А. от неговата компания. Викал по тях, но не
казал нещо да го боли. Нямало кръв по него.М. и А. ги гонили горе-долу до Суми, след
което ги загубили и свидетелят и ищеца се прибрали. М. бил тръгнал към Н.
заплашително, той бил по-висок от Н..Двамата си стояли спокойно и М. тръгнал към
него, бил стиснал юмруци и отивал към него със стиснати юмруци.Ответникът нанесъл
само един удар. В добри отношения е свидетеля с ищеца. Виждал го след инцидента и
в залата, където тренирали. Не забелязал нещо да му има. Навън с компании го е
виждал. Не знае какво се е случило, след като Н. го ударил. Разбрал, че срещу Н. се
води дело. Разпитван е два пъти - в Районното и в съда пред съдия. Разбрал, че го викат
за свидетел за случилото се предната вечер. Никой не му е казвал и не разбрал при
разпитите, че М. при този инцидент е бил пострадал. Н. е споделял, че се води
производство. Знае, че производството против Н. е във връзка с този инцидент.Говорил
с Н.. Не го е питал какво иска М.. Това било точно пред заведението и охраната не
отговаряла за пред заведението. Н. се отдръпнал малко назад при инцидента, но видял
трима човека срещу него. Явно думите на А. от преди това, че М. иска да го бие са го
впечатлили според свидетел, и той се дръпнал назад, но го ударил.Категоричен е, че М.
тръгнал към Н. със стиснати юмруци, това било поведението му. Останалите били зад
М., те били с него. А. и С. били зад М.. Свидетелят бил зад Н.. Никой с никой не се бил
карал, тренирали били в едни зали, познават се. Не знае С. в какви отношения е с Н..
След инцидента – един месец след това е виждал навън ищеца. Виждал го е по-късно и
в залата на В. Я., която се намира в салона на Строителния техникум. В заведения не
го е виждал.
Съдът дава вяра на показанията и на този свидетел.Същият е незаинтересован
от изхода на делото,и споделя свои непосредствени впечатления.Показанията му са
последователни и логични.Подкрепят си и от останалите доказателства по делото,вкл.и
косвени такива,съдържащи се в наказателното дело,приложено към настоящето.На
предварителното производство свидетелят е дал същите показания.Показанията му се
подкрепят и от показанията на останалите свидетели,дали пказания в досъдебното
производство.
6
По делото е назначена и изслушана и специализирана медицинска
експертиза,чието заключение неоспорено от страните се възприема и от съда като
компетентно и обективно.
В заключението си в.л.сочи,че ищецът е получил при инцидента двустранно
счупване на долна челюст. Оздравявителният период е от 3 до 6 месеца.
Обездвижването на двете челюсти и зарастването им е 45 дни.В следствие на това
според в.л.настъпват промени в мускулатурата, която е отслабена и трябва време за
нейното възстановяване. За това срокът е от 3 до 6 месеца, тъй като при всеки пациент
този срок е различен. Зависи от много фактори. Единият е психологичен фактор –
страх от дъвчене. Зависи и от задвижване на съответните ставни връзки, тъй като
настъпват промени.При ищеца няма данни да има някакви усложнения от тази страна.
Твърди храни обикновено се ограничават в този срок - от 3 до 6 месеца.Липсват данни
за избит зъб, след травмата е поставена фотополимерна пломба на счупения кучешки
зъб.Самото счупване на челюстта не е разместено. Пациентът може да има страх от
тези неща, но това вече си е психологически проблем, който може да го реши
специалист психолог,или психиатър.В медицинската документация липсват данни, от
които да е видно, че се налага да се направи този зъб с имплант. Няма липсващ зъб.
Липсва парче от зъба, но то е отстранено и е заместено с фотополимер. Описано е, че
всички зъби са живи.При промяна на атмосферни условия и пренатоварване може да
има субективни усещания за болка.
Според в.л. към момента на прегледа ищецът е налице пълно възстановен.
Други доказателства по делото не са събирани.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира предявения иск за
доказан по основание.По категоричен начин се установява от доказателствата по
делото,че ответникът е действал виновно и противоправно като е нанесъл удар с ръка
на ищеца,при което му е причинил средна телесна повреда,изразяваща се в двустранно
счупване на долна лицева челюст. Виновното и противоправно поведение на ответника
е установено с одобреното от съда споразумение по цитираното по-горе НОХД, което
има значение на влязла в сила присъда,която съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд,разглеждащ гражданските последици от деянието. В
резултат на виновното и противоправно деяние на ответника ищецът е получил
увреждане,което е в пряка причинна връзка с деянието на ответника. В резултат на
полученото увреждане, ищецът е претърпял и търпи вреди,които ответникът следва да
репарира съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. Като има предвид характера на
полученото увреждане, оздравителния период,благоприятната прогноза, факта,че
ищецът е напълно възстановен, търпените от ищеца болки и страдания през
оздравителния период и съпътстващите го неудобства,негативните изживявания на
7
ищеца, свързани със страх и срам,възрастта на ищеца и социално-икономическите
условия към момента на извършване на деянието, съдът намира,че ще е справедливо
ответникът да го обезщети за претърпените неимуществени вреди със сумата 7 000 лв.
С оглед направеното възражение за съпричиняване спорен е въпроса налице ли
е такова в конкретния случай. С оглед доказателствата по делото, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира,че е налице съпричиняване от страна
на ищеца. С поведението си същият е възбудил основателен страх у ответника, който с
цел да се защити го е ударил. В тази насока съдът дава вяра , както се изложи и по-горе
на показанията на свидетеля С. И., който е категоричен,че първопричина за нанасянето
на удара е поведението на ищеца,който търсел ответника,за да го набие и тръгнал
заплашително към него със свити юмруци. Видно от показанията на същия свидетел,
ищецът е по-висок и по-едър от ответника на ръст. Придружаван бил от двамата си
приятели, с които прекарал вечерта,при което съдът прави извод,че тръгвайки
заплашително и със свити юмруци към него,ищецът е възбудил основателен страх у
ответника и го е провокирал да му нанесе удар с цел да се защити , след което побягнал
и бил гонен от ищеца и неговите приятели. Поведението на ищеца е в причинна връзка
с настъпилия вредоносен резултат , тъй като същото е първопричина за нанасяне на
удар от страна на ответника. Съпричиняването в конкретния случай, съдът намира, че е
40 % за ищеца и 60 % за ответника. При така възприетото съпричиняване, с оглед
разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди следва да се намали със сумата 2800 лв. ,или предявеният иск за
претърпени неимуществени вреди следва да се уважи за сумата 4200 лв., като в
останалата част до пълния предявен размер се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Основателен се явява и втория обективно съединен иск за претендираните
имуществени вреди от ищеца, представляващи стойността на вложено медицинско
изделие в размер на 640 лв.Неоснователни са доводите на ответника,че такова изделие
не било вложено при лечението на ищеца.Видно от представената фактура такова е
закупено от Болницата в която е проведено лечението на ищеца и същото е закупено
по указание на лекарите. След приспадане на процента на съпричиняване този иск
следва да се уважи за сумата 384 лв., като в останалата част до пълния предявен размер
се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Основателен се явява и третия обективно съединен иск за претърпени
имуществени вреди,представляващи лихва за забава върху дължимите обезщетения за
периода от 10.10.20 г.-датата на увреждането до 18.10.21 г.-датата на депозиране на
исквата молба.Съгласно чл.86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата,а
съгл.чл.84 ал.3 ЗЗД при непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
8
покана.Дължимата сума ,представляваща лихва за забава върху стойността на
дължимите обезщетения за неимуществени и имуществени вреди възлиза на 476,23
лв.,изчислено на база онлайн калкулатор, за който размер следва да бъде уважен, като
в останалата част до пълния предявен размер бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца деловодни
разноски по компенсация в размер на 264,46 лв.Направеното от пълномощника на
ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца, съдът
намира за неоснователно с оглед минималните размери на адвокатските
възнаграждения по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С оглед отхвърлената част на исковете, ищецът следва да заплати на ответника
деловодни разноски по компенсация в размер на 1235,54 лв.
Ответникът съобразно уважената част на исковете следва да заплати такса в
полза на ОС в размер на 203 лв. и 400 лв.разноски.
Водим от горното, ВОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. И. Г. от с.***,обл.Враца да заплати на М. К. К. от гр.Враца,лично
и със съгласие на майка му Ц. В. К. сумата 4200 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в следствие непозволено увреждане, изразяващо се в
двустранно счупване на долна челюст,извършено на 10.10.20 г., сумата 384
лв.,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото
увреждане, изразяваща се в закупуване и поставяне на медицинско изделие,ведно със
законната лихва върху тези суми до окончателното им изплащане начиная от 18.10.21
г.,както и сумата 476,23 лв.,представляваща лихва за забава върху горните суми за
периода 10.10.20 г.-18.10.21 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове в останалите им части до пълните предявени
размери като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Н. И. Г. от с.*** , обл.Враца да заплати на М. К. К. от гр.Враца
лично и със съгласие на майка му Ц. В. К. деловодни разноски по компенсация,
съобразно уважената част на исковете в размер на 264,45 лв.
ОСЪЖДА М. К. К. от гр.Враца,лично и със съгласие на майка си Ц. В. К. да
заплати на Н. И. Г. от с.***, обл.Враца сумата 1235,54 лв.,представляващи разноски по
компенсация съобразно отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА Н. И. Г. да заплати такса в полза на ОС Враца, съобразно уважената
9
част на исковете в размер на 203 лв. и 400 лв.разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред САС.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
10