МОТИВИ към Решение № 53 от 04.02.2020 г., постановено по НАХД №
1008/2017 г. по описа на Районен съд - Дупница
Районна
прокуратура гр. Дупница е повдигнала обвинение на А.К.М. и К.А.М. *** за
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл.
130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като се
твърди, че: на 09.06.2016 г. в гр. Дупница, на ул. ,,Христо Ботев“ в съучастие
като съизвършители са причинили лека телесна повреда,
изразяваща се в контузии на главата, които от своя страна се изразяват в
охлузвания на кожата с травматични отоци в областта на лицето и окосмената
част, охлузвания по кожата на гърба в горната дясна част, в областта на
лопатката, които увреждания са причинили болка и страдание на Т.В.К. ***, като
деянието е извършено по хулигански подбуди (при незачитане на
обществения ред, безпричинно са се нахвърлили с юмруци и удари в областта на
главата на Т.В.К.).
В съдебно
заседание на 09.10.2017 г. съдът е преобразувал производството от наказателно
общ характер в такова по реда на Глава 28 от НПК ,,Освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание“ като е счел, че са налице
основанията на чл. 78а НК.
В съдебно
заседание на 29.11.2018 г. на основание чл. 289, ал. 1 вр.
с чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК съдът е прекратил производството по отношение на
обвиняемия К.А.М., като производството е продължило по отношения на другия
обвиняем А.К.М..
Представителят
на ДнРП е изразил становище, че обвинението е
доказано както от обективна, така и от субективна страна и пледира за налагане
на справедливо наказание.
Защитникът
на обвиняемия – адв. А.Р. е пледирал обвиняемият да бъде
признат за невиновен, тъй като обвинението не е доказано по безспорен и
несъмнен начин, като счита, че доверителят му следва да бъде оправдан.
Обвиняемият
не се признава за виновен, в хода на съдебното следствие не дава обяснения. Моли
да бъде признат за невиновен.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите, съдебно-медицинска
експертиза и писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
По фактическата обстановка
Обвиняемият А.К.М.
е роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин,
женен, пенсионер, ***, егн-**********.
Обвиняемият К.А.М. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, неженен, средно техническо образование, *** (реабилитиран), ЕГН **********. Видно от
препис-извлечение от Акт за смърт, издаден от Община Дупница, К.М. е починал
на 09.11.2018 г.
На 09.06.2016
г. около 13.30 ч. свидетелят Т.К. се прибирал от работа с личния си автомобил
марка ,,Пежо“. Движил се по ул. ,,Христо
Ботев“ в гр. Дупница като завил наляво между блоковото пространство. Видял, че
пред автомобила е застанал с гръб към него обвиняемия А.М., като свидетелят
натиснал клаксона и с ръка направил знак на мъжа да освободи пътя. М. се
отместил, а св. К. минал покрай него и спрял пред входа на блока, като не
слязъл веднага от автомобила, а останал вътре да поправи пепелника. В това
време дясната врата на автомобила се отворила и св. К. видял обв. А.М., който му се развикал. Свидетелят К. извадил
ключовете от таблото на автомобила и ги оставил на предната седалка до телефона
си марка ,,Самсунг“, където били цигарите и запалката
му. След това излязъл от автомобила и предвид агресивното поведение на М. взел
от земята един камък, с който имал намерение да се защити ако агресията на
обвиняемия ескалира. Последният взел от предната дясна седалка на автомобила
телефона, цигарите и запалката и ги хвърлил на земята, отправяйки на К. думите
,,Сега ще дойдат да те пребият“ като в същото време държал в себе си ключовете
от автомобила. Свидетелят К. го помолил да му върне ключовете, като в този
момент на терасата на блока, в който живее /ул. ,,Христо Ботев“ № 39, ет. 1,
ап. 3/ се показал св. Е.Т.. К. седнал на плочките на улицата и тогава видял, че
обвиняемият говори по телефона си, като скоро след това на място спряла триколка и от нея слязъл сина на обвиняемия А.М. – К.М..
Последният се нахвърлил върху свидетеля т.К. като започнал да го удря с юмруци
по главата, като в побоя се намесил и обвиняемия А.М., като и двамата го ритали
в областта на гърба. Свидетеля на побоя станал Г.Р.. Виждайки случващото се,
св. Т. сигнализирал на тел. 112, на който сигнал се отзовали полицейските
служители Г.К. и Б.Р.. Свидетелят К. бил закаран в спешния център на гр.
Дупница, а обв. А.М. и синът му К.М. *** за срок от
24 часа.
От съдебно-медицинската
експертиза изготвена на досъдебното производство от д-р Н. се установява, че при
инцидента на 09.06.2016 г. пострадалият Т.К. е получил следните травматични
увреждания: контузии на главата, изразяващи се в охлузвания на кожата с
травматични отоци в областта на лицето и окосмената част; охлузвания по кожата
на гърба в горната му дясна част – в областта на лопатката. Експертът сочи, че
описаните увреждания е възможно да бъдат причинени по начина, описан от
пострадалия - нанесени му повече удари с юмруци и ритници и събаряне на земята
от друго лице или лица. Тези увреждания, предвид разположението – в различни
плоскости и вида им, не биха могли да се получат само при ,,опит за вземане на
камък от ръцете на пострадалия и забутване в храсти /каквото съобщават
обвиняемите/. Така установените увреждания са причинили болка и страдание.
Срокът за пълното възстановяване на пострадалия е в рамките на 10-15 дни.
Видно от
справка за съдимост рег. № 440 от 04.05.2017 г., издадена от Бюро за съдимост
при ДнРС, обвиняемият А.К.М. не е осъждан.
Обвинението се
доказва от показанията на разпитаните свидетели, справка за съдимост, медицинско
свидетелство от 09.06.2016 г., заповед за задържане на лице от 09.06.2016 г. –
2 бр.; протокол за полицейско предупреждение от 09.06.2016 г. на А.М. и К.М., писмо
от 09.06.2016 г. от Дирекция ,,Национална система 112“ , справка актуално
състояние на всички трудови договори на Т.К. и заключение на съдебно-медицинска
експертиза.
Съдът изцяло
кредитира показанията на свидетелите Т.К., Г.Р. /присъединени чрез прочитането
им на осн. чл. 281, ал. 4 вр.
с ал. 1, т. 2 от НПК/, И.Д., К.Т. /прочетени при усл.
на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 от НПК/, В.С., Г.К.
/прочетени при усл. на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 от НПК/, Е.Т. /прочетени при усл. на чл. 281, ал. 4 вр. с ал.
1, т. 1 от НПК/. Показанията им са последователни, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и кореспондиращи със съдебно-медицинската експертиза, медицинското
свидетелство и писмените доказателства присъединени при усл.
на чл. 283 НПК.
Същите не си противоречат и установяват приетата от съда фактическа
обстановка и последователност на събитията. По обвинението срещу обвиняемия се
събраха достатъчно доказателства, които разгледани в последователност и
взаимовръзка сочат извършването на престъплението. Съдът кредитира показанията
на пострадалия Т.К., който предава лични
възприятия от протеклите събития на инкриминираната дата, същите се подкрепят и
от писмените доказателства по делото – съдебно-медицинска експертиза,
медицинско свидетелство и гласните доказателства – показанията на свидетелите Г.Р.,
И.Д., К.Т., В.С., Г.К. и Е.Т..
Показанията на свидетеля К. са изцяло
последователни в твърденията му относно самоличността на лицата, които са му
причинили телесните увреждания. Действително този свидетел е жертва на
престъплението и като такъв е заинтересован от изхода на делото, но това
обстоятелство не е основание за игнориране на показанията му, доколкото същите
са първично доказателствено средство и в тях се
съдържат преки доказателства относно фактите подлежащи на доказване. Дадените
от него сведения относно релевантните факти са обективни и достоверни, поради
което съдът ги кредитира изцяло. Същите изцяло се подкрепят от показанията на
свидетеля Г.Р., който в детайли пресъздава случилото се, поради което съдът
цени като достоверно изложеното от този свидетел: ,,Там тогава на двадесет метра пред мен видях, че двама мъже удрят с
юмруци друг мъж, аз стигнах до тях, първоначално като ги видях от далече не ги
познах, като стигнах до тях видях, че моя колега т.К. е повален на земята на
самата пътека, която води към блока, в който живее и го удряха А.М. и едно
момче, което беше с каска на главата…Аз хванах А. за ръце, застанах пред него
да не удря повече Т. и му казах ,,стар човек си може такова нещо, какво правите
тука, защо го биете човека. Опитах се и малкия да го издърпам да не удря Т., но
не успях, той продължаваше да го рита с шутове и го удряше с юмруци в областта
на главата, по тялото, а бе удряше го където завари….Т. като се измъкна тия
двамата отново се втурват към него и го свали в градинката на земята и двамата
мъже отново започнаха да го бият, ритаха го и двамата където сварят“.
Съдът
кредитира и показанията на св. К.Т., който излизайки от склада за плочки
намиращ се на ул. ,,Христо Ботев“, видял двама полицейски служители и един мъж,
който седял на тротоара, а по лицето му имало кръв.
Съдът дава вяра
и на показанията на св. Е.Т., който е възприел част от събитията: ,,чух някаква разправия отвънка,
мъжки гласове….и веднага излязох на терасата и видях моя съсед Т.К. да се
разправя с един друг старец…в това време съседа Т.К. се сети че няма други
ключове от апартамента си и от колата и
ме помоли да се обадя на полицията и аз от моя телефон се обадих на тел.
112….след като говорих с тел. 112 му казах на Т.К. *** там има место да седне
на сянка и да изчака да дойде полицията. Т. седна на тротоара и тогава спре
една триколка на улицата срещу нашия блок, и от нея слезе едно момче с каска на
главата…видях само, че замахна към Т.“.
Също така съдът
приема за достоверни и показанията на полицейските служители, които са се
отзовали на подадения сигнал – свидетелите Г.К., и Б.Р., които на място установили
обв. А.М., синът му К.М. и Т.К., който бил с
наранявания и кръв по лицето си. Съдът кредитира и показанията на полицейските
служители С. и Д., които са съставили протоколи за предупреждение на бащата и
сина и са издали заповеди за задържането им за 24 часа, което се потвърждава от
приобщените по делото писмени доказателства: протоколи за полицейско
предупреждение и заповеди за задържане.
Съдът не
кредитира показанията на св. Ч. /прочетени при усл.
на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 4 от НПК/ в частта,
в която заявява, че обвиняемият А.М. е бил ударен с камък по рамото от К., тъй
като същите са изцяло изолирани и не бяха подкрепени от останалите събрани по
делото гласни и писмени доказателства. По делото не са събрани доказателства
обвиняемият да е потърсил медицинска помощ, респ. такава да му е оказана и
съответно да е издадена медицинска документация за получени от него телесни
увреждания по време на инцидента. Съдът не кредитира и показанията на св. М.И. тъй
като същите са изцяло непоследователни и противоречиви, като при разпита си
първо е заявила, че К. е ударил А.М. с камък по главата. След това е казала, че
М. е бил ударен зад дясното ухо, като и двете й твърдения са в пълна
противоположност на заявеното от св. Ч.. Съдът не кредитира показанията на тези
двама свидетели, както поради така изложените съществени противоречия в техните
показания, така и липсата на други доказателства и доказателствени
средства, които да ги подкрепят.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза на в.л.
д-р Н., която съдът цени като обективна и компетентна, по несъмнен и убедителен
начин се установява, че установената при пострадалия лека телесна повреда се
изразява в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето.
При така установена
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че с деянието си
обвиняемият А.К.М. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Субект на престъплението
е пълнолетно, ***о физическо лице.
Касае се за
престъпление насочено против личността и в частност против телесната
неприкосновеност от една страна, а от друга страна - против реда и общественото
спокойствие.
От обективна страна се установи, че на 09.06.2016 год. в гр. Дупница, на ул. „Христо Ботев“, обвиняемият
А.К.М. в съучастие като извършител с К.А.М. (по отношение на който
производството е прекратено на основание чл. 289, ал. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК),
е причинил лека телесна повреда на Т.В.К.,
изразяваща се в контузии на главата, които от своя страна се изразяват в
охлузвания на кожата с травматични отоци в областта на лицето и окосмената
част, охлузвания по кожата на гърба в горната дясна част, в областта на
лопатката, които увреждания са причинили болка и страдание на Т.В.К. ***, като
деянието е извършено по хулигански подбуди при незачитане на обществения
ред - безпричинно се е нахвърлил с юмруци и удари в областта на главата на Т.К..
Изпълнителното
деяние е извършено чрез нанасяне на множество удари по главата и по гърба на Т.В.К..
Престъплението е резултатно. От обективна страна е реализиран съставомерния противоправен
резултат – причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
болка и страдание без разстройство на здравето.
Причиняването
на телесната повреда е по хулигански подбуди. До този
правен извод съдът стигна след извършен подробен анализ в показанията на
свидетелите и пострадалия. С
оглед така установената фактическа обстановка, съдът прие за доказан и втория
по-тежко квалифициращ деянието признак по чл.131, ал.1, т.12 НК – „хулигански
подбуди”. Съдебната практика е константна за това, че „…субективната страна
на поведението съдържа освен вината и други субективни (психически) елементи.
Такива субективни елементи са мотивите (подбудите), целта, чувствата на дееца,
психическото му състояние и т.н. Когато
някой от тези субективни елементи (в случая - мотивът) е въздигнат в признак от
състава на престъплението, то безспорно, че е нужно този елемент да е налице,
за да е осъществен съставът на съответното престъпление…” (р. № 641/1991 г.
по н. д. № 287/1991 г. , I н. о.) При нанасяне на телесна повреда по хулигански
подбуди липсва личен мотив (р.№156/1995 г. по н. д. № 562/94г., І н.о. и р. № 546/10.02.2009
г. по н. д. № 562/08 г., ІІІ н.о. ВКС), тъй като мотивът на обвиняемия не е да
увреди пострадалия, а да изрази явно неуважение към обществото чрез
посегателство върху него. Такъв личен мотив категорично липсва тъй като
обвиняемият не е имал никакви предхождащи деянието контакти с него, а от друга
страна с поведението си е демонстрирал явно неуважение към обществото чрез
нанасяне на удари по главата и по гърба на пострадалия в резултат, на което му
е причинил лека телесна повреда, която е причинила болки и страдания без
разстройство на здравето.
А.К.М. е действал като съучастник с другия обвиняем К.М.
(по отношение, на който производството е прекратено
поради настъпила смърт) в условята на
съизвършителство, доколкото анализът на доказателствата по делото несъмнено
сочи, че всеки от тях е нанасял удари по главата и по гърба на пострадалия.
Същевременно и двамата съучастници са имали
общ умисъл за задружно осъществяване на конкретното престъпно поведение. Всеки
от тях при осъществяване на своята проява е осъзнавал, че участва в
престъплението заедно с другия съучастник, всеки е действал със съзнанието, че
участва в изпълнението на престъплението и е искал от така съчетаната престъпна
дейност да бъдат осъществени всички обективни признаци на престъпления състав
на престъплението.
От субективна страна, престъплението е
извършено умишлено при пряк умисъл – обвиняемият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици на същото и е искал настъпването им.
Причини за
извършване на престъплението: незачитане на правовия ред в Република България и
личната неприкосновеност.
Относно вида и размера на наказанието
Обвиняемият не
е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и от извършеното престъпление не са настъпили съставомерни
имуществени вреди. Във връзка с гореизложеното съдът счита, че с оглед
императивната разпоредба на чл. 78а от НК са налице всички материалноправни
предпоставки, кумулативно дадени за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание.
При индивидуализацията на наказанието съдът
взе в предвид обстоятелствата по чл.54, ал.1 от НК и отчете тези по чл.47, ал.1
от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид чистото съдебно
минало на обвиняемия, възрастта на същия, както и недобро здравословно
състояние, семейна ангажираност, добросъвестно процесуално поведение.
При определяне размера на глобата, съдът се
съобрази с тежестта на конкретното престъпление и с посочените по-горе
смекчаващи отговорността обстоятелства поради, което определи размера на
глобата в минималния размер предвиден в закона, а именно 1000 лв. Определеното
наказание е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца,
съдът го е приел за справедливо, а от друга страна ще въздейства на обвиняемия
поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо, а по отношение на
останалите членове на обществото – предупредително-възпиращо.
По разноските
Във връзка с
изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил обвиняемия
да заплати по сметка на Районен съд – Дупница разноските по делото в размер на
20 лв. за явяване на вещо лице в съдебно заседание.
По горните
съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: