Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260277
гр.Пловдив, 23.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори
наказателен състав в публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА
ИЛИЕВА,
като разгледа
докладваното от съдията АНД № 6113 по описа за 2020 година на ПРС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-000869
от 10.02.2020г. на Д.Г.В., на длъжност началник група към ОДМВР Пловдив, сектор
Пътна полиция Пловдив, с което на Ф.Х. Ш.
***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП и чл.185
от ЗДвП му са наложени следните административни наказания: 1. Глоба в размер на
150 лева за нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП; 2. Глоба в размер на 10 лева за
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП; 3. Глоба в размер на 10 лева за
нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП; 4. Глоба в размер на 20 лева за
нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.
В
жалбата се оспорва правилността на издаденото НП и се прави искане за неговата отмяна. Сочи се
не наличие на яснота за основанията и обстоятелствата определили заключението
на контролните органи за виновно поведение от страна на жалбоподателя.
Жалбоподателят
редовно и своевременно призован, в съдебно не се явява и не се представлява. С
писмена молба преди даване ход на делото от името на жалбоподателя се дава
съгласие за даване ход на делото в негово отсъствие и се прави искане за отмяна
на издаденото НП.
Въззиваемата страна, редовно и
своевременно призована, в съдебно заседание не се представлява. С писмена
молба-становище се счита жалбата за неоснователна и се представят доводи за
правилно и законосъобразно проведено производство по съставяне на АУАН и
издаване на НП и за потвърждаване на НП. Направено е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното НП е издадено въз
основа на съставен на 13.01.2020г. акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА бланков № 028941 против
жалбоподателя за това, че на 13.01.2020г., около 21,20 часа на път II
–
86 в зоната на км.21 управлява л.а. Мерцедес Е с рег.- № ****, чужда
собственост като извършва следното: 1. Управлява МПС с изтекъл срок на
валидност на СУМПС от дата 2011г. 2. Не представя СУМПС и к.т. към него; 3. Не
представя СРМПС част II; 4. МПС няма валиден Годишен технически
преглед с което виновно е нарушил чл.150а, чл.100, ал.1, т.1, т.2; чл.147 ал.1
от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който е вписал в
графата за обяснения/възражения „ нямам „. Актът е подписан от посочените в
него лица. На дата на съставянето на акта е връчен препис от него на
жалбоподателя, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта. В
законоустановения три дневен срок пред АНО не са били представени писмени
възражения от жалбоподателя. На основание констатациите в акта е издадено и
атакуваното НП, с което е ангажирана административната отговорност на
жалбоподателя. Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 01.07.2020г. В срок
пред РС Пловдив е обжалвано издаденото НП.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните писмени доказателства включително НП, АУАН, писмо, докладна записка – 2 броя, жалба, справка за нарушител/водач, Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок
по ал.2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено
атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд / по местоизвършване на
твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Същественото
при производството от административно - наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване
на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити,
актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е
оформено предявяването; компетентността на актосъставителя;
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е
извършено от
лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно
(умишлено или непредпазливо); наказателното постановление
издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални
предпоставки, за които съдът следи
служебно и когато се установи, че в хода на административно -
наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, като в тези
случаи, съдът не разглежда спора по същество.
Като прецени изложената фактическа обстановка
с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
вр. чл.84 от ЗАНН настоящият
състав на Пловдивския районен съд
достигна до следните правни изводи:
С оглед
изложеното, съдът след запознаване със
приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи
притежаващи нужните правомощия за тези
действия. По делото е представена и приета оправомощителни Заповеди на
министъра на вътрешните работи удостоверяваща материалната компетентност
на АНО, с правомощия да издава
наказателни постановления по актове за
установяване на нарушения по ЗДвП.
Посочените Заповеди и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП определят материалната компетентност на контролния орган, с правомощия да съставя
актове за установяване на нарушения по ЗДвП.
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН и
НП съдържат от формална гледна точка изискуемите от чл.42 и чл.57 от ЗАНН
реквизити.
Внимателната преценка на съда в рамките на
цялостния контрол за законосъобразност на санкционния акт не доведе до
констатации за нарушения на процесуалните правила нито при издаването на акта за
процесуално нарушение, нито при последващото го постановление.
С
издаденото НП предмет на разглеждане по настоящето дело са вменени на
жалбоподателя четири отделни нарушения, за които са му наложени и отделни
наказания, поради което следва съдът служебно
да провери законността на всяко от тях, т.е. дали правилно е
приложен материалният закон, независимо
от основанията, посочени от жалбоподателя.
По отношение на
нарушението посочено като т.1 от НП и с правна квалификация по чл.150А, ал.1 от ЗДвП:
От приетите по делото доказателства съдът намира като установено, че
жалбоподателят е притежавал надлежно издадено СУМПС № *********, категории В АМ
и същото е било валидно до 27.12.2011.
Ново валидно СУМПС на жалбоподателят е било издадено на 04.02.2020г.
Нарушенията на ЗДвП предмет на разглеждане по настоящето дело са били
установени от надлежните контролни органи на 13.01.2020г.
Разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002г., Изм. –
ДВ, бр. 2 от 2018г., в сила от 03.01.2018г.) в сила към датата
13.01.2020г. гласи: „ За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено“.
Посочената разпоредба въвежда правило за поведение на водачите - да
управляват МПС с валидно за категорията СУМПС. Свидетелството за управление трябва
да отговаря кумулативно на две предпоставки - да е валидно както по отношение
на срока, така и по отношение на относимата категория на МПС. Само при
едновременното наличие и на двете предпоставки, СУМПС би се явявало
„съответното свидетелство за управление” по смисъла на санкционната норма.
Нарушенията по чл.150А, ал.1 от ЗДвП предполагат изначално придобита
правоспособност, от която водачите не са лишени, но е налице управление на МПС
без валидно /по време и за съответната категория/ СУМПС. Съгласно трайната практика на ВКС идеята на
закона е, че когато дадено лице не е провело обучение и не е издържало изпит за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, то безспорно не притежава
такава и нарушава нормата на чл.150 от ЗДвП. Приравнено на него е и правоспособен
водач, който съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП губи правоспособността си заради
отнети контролни точки. Разумът на това законодателно решение е, че щом той е
допуснал множество нарушения на правилата за движение, довели до отнемането на
всичките му контролни точки, то има проблем с неговите знания и умения да
управлява МПС и следва да докаже отново с едно ново обучение.
Съгласно закона не е съответно и
СУМПС с изтекъл срок на валидност, тъй като водачът не е доказал след изтичане
на срока наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа и
умствена годност за управление на МПС от съответната категория, което се
доказва със съответните документи, изискани от контролните органи в
съответствие със законодателството.
Това налага извода,че при
просрочие на валидността на СУМПС и управление на МПС извън този срок,
водачът носи административно наказателна отговорност съгласно чл.150А, ал.1 от ЗДвП, с наказание предвидено в нормата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДП, съгласно
която се наказва с Глоба от 100 до 300 лева който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен
водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4, или след като
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето
по реда на чл.171, т.1, или 4 по реда на чл.69а от НПК или е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
В
настоящия случай АНО е наложил административно наказание Глоба в размер на 150
лева, което като наказание съответства на предвиденото в посочената правна
норма, както и е в размер към минималния приет в посочената правна норма. Административното наказание е правилно и
законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран
в предвидения от закона такъв, поради което и НП в тази му част съдът намира че
следва да потвърди като правилно.
По отношение на
нарушението посочено като т.2 от атакуваното НП и с правна квалификация по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съгласно
разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗДвП, водачът на МПС е длъжен да носи набор от
документи, а именно съгласно т.1 свидетелство за управление на МПС от съответната категория
и контролния талон. Нарушенията по чл.100, ал.1 от ЗДвП са
формални, на просто извършване и с факта на тяхното установяване законът
свързва настъпването на определени неблагоприятни за нарушителя правни
последици. От доказателствата по делото а именно съставения АУАН с
бланков № 028941 от 13.01.2020г. ползващ се с презумптивна доказателствена сила
по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП безспорно се установява, че при проверката
жалбоподателят не е представил СУМПС и котролен талон към него. При несъгласие с горното, логично би било да бъде
направено възражение още при съставяне на АУАН, като се посочат конкретни обстоятелства.
Такива не са направени. Възражения в тази насока не се съдържат и в
депозираната пред Съда Жалба. Именно с оглед доказателствената сила на редовно
съставеният АУАН в тежест на жалбоподателя е с пълно и главно доказване да
обори констатациите в Акта, в това число и по отношение на твърдението, че не е
носил към момента на констатиране на нарушението изискуемите по закон
документи. В тази връзка и нарушението е доказано.
По отношение на санкционната норма съгласно чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП,
на водач на МПС, който не носи СУМПС и контролен талон към него се налага
административно наказание Глоба в размер на 10 лева. Административното наказание е правилно и
законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран
в предвидения от закона такъв, който е и фиксиран и поради което НП в тази му
част съдът намира че следва да потвърди като правилно.
По отношение на
нарушението посочено като т.3 от атакуваното НП и с правна квалификация по
чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Съгласно
разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗДвП, водачът на МПС е длъжен да носи набор от
документи, а именно съгласно т.2 свидетелство за регистрация на МПС, което управлява и на
тегленото от него ремарке. Нарушенията
по
чл.100, ал.1 от ЗДвП са формални, на просто извършване и с факта на
тяхното установяване законът свързва настъпването на определени неблагоприятни
за нарушителя правни последици. От доказателствата по делото а именно съставения
АУАН с бланков № 028941 от 13.01.2020г. ползващ се с презумптивна доказателствена сила
по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП безспорно се установява, че при проверката
жалбоподателят не е представил СРМПС което е управлявал. При
несъгласие с горното, логично би било да бъде направено възражение още при съставяне
на АУАН, като се посочат конкретни обстоятелства. Такива не са направени.
Възражения в тази насока не се съдържат и в депозираната пред Съда Жалба.
Именно с оглед доказателствената сила на редовно съставеният АУАН в тежест на
жалбоподателя е с пълно и главно доказване да обори констатациите в Акта, в
това число и по отношение на твърдението, че не е носил към момента на
констатиране на нарушението изискуемите по закон документи. В тази връзка и
нарушението е доказано.
По отношение на санкционната норма съгласно чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП,
на водач на МПС, който не носи СРМПС се налага административно
наказание Глоба в размер на 10 лева. Административното
наказание е правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по
размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв, който е и фиксиран и
поради което НП в тази му част съдът намира че следва да потвърди като
правилно.
По отношение нарушението посочено като т.4 от НК и с правна квалификация
по чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.147, ал.1 от ЗДвП
регистрираните МПС и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните
превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните
превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата им изправност. Т.е. посочена предвижда
задължителна проверка за техническата изправност на МПС, съгласно утвърдена
Наредба. В зависимост от вида на автомобила и годината на производство са
определени различна периодичност и начин на провеждане. Съгласно нарочната
Наредба, превозните средства подлежат на ежегоден технически преглед. Като е
установил липсата на извършен такъв поради липса на знак за извършен годишен
технически преглед, административният орган е констатирал по същество нарушение
на визираното в чл.147, ал.1 от ЗДвП задължение.
Вярно е, че е посочено, че МПС е чужда собственост, а не на
жалбоподателя, както и че за това автомобилът да бъде представен на технически
преглед задължение има собственика, или съответно длъжностно лице. В случая
обаче, жалбоподателят е санкциониран по чл.185 от ЗДвП а не по
специалния текст на чл.181, т.1 от ЗДвП, който предвижда
наказване на определена категория лица - собственик или длъжностно лице, което
без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за
технически преглед. В случая е установено категорично извършване на нарушение
по чл.147,
ал.1 от ЗДвП, а именно управление от водач на автомобил,
непредставен на технически преглед.
Доколкото в нормата
на
чл.188 от ЗДвП е предвидено, че освен собственикът и този,
на когото е предоставено за управление МПС, отговаря за извършеното с него
нарушение, то не следва от обсега на тази законова разпоредба да
бъдат изключени нарушенията на разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Ето защо и като е съобразил
обстоятелството, че в случая не е приложима специалната санкционна разпоредба
на чл.181,
т.1 от ЗДвП, понеже жалбоподателят не е собственик или
длъжностно лице по смисъла на тази разпоредба, АНО правилно
е ангажирал отговорността на жалбоподателя Ш. в
качеството му на водач по общия текст на чл.185 от ЗДвП.. Съгласно посочената правна
норма налице, което наруши ЗДвП и издадените въз основа на
него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, се налага
административно наказание Глоба в размер до 20 лв. Административното наказание
е правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона
такъв, който е и фиксиран и поради което НП в тази му част съдът намира че
следва да потвърди като правилно.
Съгласно разпоредбата
на чл.63, ал.3 от ЗАНН, , ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. В настоящето производство съдът не
констатира наличието на направено искане за присъждане на разноски в полза на
административнонаказващия орган, поради което и не следва да се произнася с
настоящето решение в тази насока.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-1030-000869 от 10.02.2020г. на Д.Г.В., на длъжност началник
група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на Ф.Х. Ш. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП,
чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП му са наложени следните
административни наказания: 1. Глоба в размер на 150 лева за нарушение по
чл.150А, ал.1 от ЗДвП; 2. Глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП; 3. Глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1,
т.2 от ЗДвП; 4. Глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив на основанията, предвидени в
НПК и по реда на Глава ХII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
М.М.