№ 123808
гр. София, 15.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Частно гражданско
дело № 20221110165306 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по Заявление по чл. 410 ГПК вх. № 263077/29.11.2022г. на „Б.П.Ф“ С.А. –
Париж, рег. № ********* чрез „Б.П.Ф“ С.А. клон България, чрез юрисконсулт Н. М., за
издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист срещу В. Н. К. с ЕГН **********,
за парично вземане както следва: 4937,33 лева главница, ведно със законната лихва върху
нея считано от 29.11.2022г. до окончателното й изплащане, 2594,62 леваа възнаградителна
лихва за периода 20.07.2020г. – 20.08.2023г., 824,98 лева мораторна лихва за забава за
периода 20.08.2020г. – 15.11.2022г., както и разноски 167,14 лева държавна такса и 50,00
лева юрисконсултско възнаграждение. Вземането заявителят твърди, че е по силата на
Договор за кредит № 17074187 от 05.06.2019г.
Подаденото заявление е процесуално допустимо – иска се присъждане на вземане по реда
на чл. 410 ГПК срещу физическо лице с адрес в гр. София, разгледано по същество е
частично неоснователно.
В рамките на проверката по чл. 411, ал. 2 ГПК настоящият състав счита следното. Част от
изложеното не удостоверява подлежащо на принудително изпълнение вземане. На първо
място следва да се подчертае, че съдът при настоящата преценка изследва само
изложеното в заявлението без никакви други документи, приложени към същото.
Изложението на обстоятелствата, от които произтича вземането следва да е пълно и ясно без
да има препращания и пояснения. Видно от изложението на заявителя в обстоятелствената
част длъжникът е сключил Договор за потребителски кредит на 05.06.2019г. за сумата
5000,00 лева, която да върне до 20.08.2023г. Сочи, че спрял да плаща на 20.07.2020г. Тази
дата съдът приема за изпадане в забава на плащанията по липса на други данни в
заявлението. В същото време заявителят начислява възнаградителна лихва за период след
1
като длъжникът е изпаднал в забава, още повече след подаването на заявление за бъдещ
неопределен момент – през 2023 година, което е недопустимо.
Възнаградителната лихва се дължи само при редовно погасяване на вноските. При
предсрочната изискуемост кредиторът може да пристъпи към принудително
удовлетворяване на цялото главно вземане, като след този момент се погасява задължението
на кредитополучателя да заплаща уговорената възнаградителна лихва. Така не е настъпило
договорното условие тя да бъде начислявана, още по-малко да се иска заплащането й и за
период, следващ подаването на заявлението и решаването на въпроса кое вземане подлежи
на принудително изпълнение по дължимата от съда преценка по чл. 411, ал. 2 ГПК.
Без значение е крайният срок на договора, с който заявителят е обвързал начисляването на
възнаградителна лихва. Както бе посочено по-горе, той няма право да я иска след
настъпването на изискуемостта на цялото вземане. Следва да се отбележи и че не подлежат
на принудително изпълнение бъдещи неясни вземания – нито заявителят е наясно дали този
длъжник няма да умре например, нито кой и как ще приеме наследството му, нито при какви
законодателни условия ще предяви вземането си. Така абсолютно недопустимо е периодът,
за който се начислява което и да е вземане, да е в бъдещ момент след подаването на
заявлението.
По изложеното съдът приема, че искането да се присъди възнаградителна лихва 2594,62
лева, е неоснователно и подлежи на отхвърляне. По подаденото заявление ще се присъдят
останалите вземания: главницата 4937,33 лева и мораторната лихва 824,98 лева като
единствени вземания, за които вземането отговаря на чл. 411, ал. 2 ГПК.
В съответствие с горния извод, частично е неоснователно и искането за присъждане на
разноски както следва – за сумата над 115,25 лева до пълно предявения размер от 167,14
лева за присъждане на държавна такса и за размера над 34,48 лева до пълно предявения
размер от 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. 263077/29.11.2022г. на„Б.П.Ф“ С.А. – Париж, рег. № *********
чрез „Б.П.Ф“ С.А. клон България, чрез юрисконсулт Н. М., за издаване на Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист срещу В. Н. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. С.Т., бл. ****, вх. Г, ет. 2, ап. 67, в частта за парично вземане възнаградителна лихва
2594,62 /две хиляди петстотин деветдесет и четири лв. и 62 стотинки/ лева за периода
20.07.2020г. – 20.08.2023г., както и в частта разноски за сумата над 115,24 лева до пълно
предявения размер от 167,14 лева за държавна такса и за сумата над 34,48 лева до пълно
предявения размер от 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в седмичен срок от
2
връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3