РЕШЕНИЕ
№ 4382
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110138757 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 38 вр. с чл. 51
ЗУЕС вр. с чл. 6, ал.1, т.10 ЗУЕС.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба и
уточнителна към нея молба от 13.10.2022 г. от етажните собственици при Етажна
собственост на адрес: гр. София, ул. „срещу Г. Ж. И. и Е. Д. И. след развило се
заповедно производство по ч. гр. дело № г. по описа на СРС.
Предявените искове са за признаване за установено по отношение на ответниците,
че дължат на ищците – етажни собственици при ЕС с адрес: гр. София, ул. „ разноски
за поддържане и управление на ЕС в размер на сумата от по 18,41 лева всеки от
ответниците за периода от 01.02.2021 г. – 26.01.2022 г., представляваща част от
сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 4305/2022
г., СРС, 33 с-в.
Ищците етажните собственици при Етажна собственост на адрес: гр. София, ул. „
са подали заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу Г. Ж. И. и Е. Д. И. за сумите от по: 145,39 лева (сто четиридесет и
пет лева и 39 стотинки), представляваща главница за неплатени вноски за режийни
разходи, фонд ремонт, ремонт и такса управление на етажната собственост за периода
от 01.02.2021 г. до 26.01.2022 г., ведно със законна лихва за период от 27.01.2022 г. до
изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 12,50 лева (дванадесет
лева и 50 стотинки) за всекиго от ответниците.
Срещу издадената заповед за изпълнение са постъпили възражения от
длъжниците, като след указание до заявителите, последните са предявили
установителни искове за част от вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение. Ищците твърдят, че е извършено частично погасяване на задълженията,
поради което предявяват искове за признаване на установено по отношение на всекиго
от ответниците, че дължат сумите от по: 18,41 лева всеки от ответниците за периода от
1
01.02.2021 г. – 26.01.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до погасяването.
Ищците твърдят, че ответниците са собственици на ап. № Г 7 от процесната
етажна собственост, при равни права. Сочат, че представляващ етажните собственици е
дружеството „Образцов вход“ ЕООД, което е избрано с решение от 14.05.2020 г. на ОС
на ЕС. Договори за управление и поддръжка с дружеството били сключен на
18.05.2020 г., след което и на 27.09.2022 г. Сочи се, че с договор от 01.04.2020 г. е
възложено извършването на абонаментно сервизно обслужване на асансьора в
етажната собственост, а с договор от 18.05.2020 г. било възложено почистване и
поддържане на етажната собственост. Сочи се още, че етажните собственици взели
решение и за събирането на допълнителна ежемесечна сума от 80 лева, която да бъде
разпределяна поравно между всички самостоятелни обекти. Твърди се, че остатъчното
непогасено задължение на всекиго от ответниците, притежаващ ½ част от процесния
имот, е в размер на 18,41 лева за периода от 01.02.2021 г. – 26.01.2022 г., която сума
включва „Такса управление на ЕС“ в размер на 8,15 лева, „Такса почистване на ЕС“ в
размер на 5,80 лева, „Поддръжка асансьор на ЕС“ в размер на 2,48 лева, „Ел. енергия
асансьор на ЕС“ в размер на 1,13 лева и „Ел. енергия общи части на ЕС“ в размер на
0,85 лева. Моли съдът да признае дължимостта на сумите. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил съвместно подаден такъв от
ответниците. Оспорват основателността на предявените искове. Сочат, че на
проведеното ОС на ЕС на 29.11.2021 г. е взето решение таксите за поддръжка и
управление, дължими от съсобствениците в ЕС, да продължат да се събират, както до
момента – съобразно притежаваните ид. части от общите части в ЕС, а не според броя
на членовете в домакинствата, каквото е заК.ото изискване. Това решение на ОС било
атакувано от част от етажните собственици, като е налице висящ спор пред съда.
Заявяват освен това, че принципно не оспорват дължимостта на сумите за поддръжка и
управление, а начина по който са формирани същите. Признават факта, че не са
заплатили процесните такси, търсени за м. декември 2021 г. и за м. януари 2022 г.
Молят исковете да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК вр. с чл. 38 вр. с чл. 51 ЗУЕС вр. с чл. 6, ал.1, т.10
ЗУЕС:
В тежест на ищците по предявения иск е да докажат при условията на пълно и
главно доказване, че сградата, в която се намира процесния апартамент е в режим на
Етажна собственост; че ответниците са собственици на самостоятелен обект в
сградата; че е взето решение на Общо събрание на ЕС за заплащане на задължения за
управление и поддържане на общи части в твърдения размер, а в тежест на ответниците
е да докажат по делото възраженията си срещу предявените искове, алтернативно – че
са погасили задължението си.
На първо място следва да се посочи, че към дадената от съда правна
квалификация на спора следва да се добави вр. чл. 38 ЗУЕС, пропуснато да бъде
сторено с доклада по делото. Доколкото обаче съдът е разпределил тежестта на
доказване по относим за иска и с допълнената квалификация начин, то настоящият
състав счита, че преквалификацията може да бъде извършена с решението по делото,
без по този начин да бъдат нарушени правата на страните.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 16.01.2023 г. и
приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 09.03.2023 г., на
осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните по делото са отделени фактите, че ищците са собственици на самостоятелен
2
обект в сградата етажна собственост, находяща се с адрес: гр. София, ул. „ както и че
ответниците не са заплатили процесните суми, тъй като е спорен между страните
въпросът, касаещ начина на определяне на дължимия размер – дали следва да е
съобразно притежаваните ид. части от общите части в ЕС или според броя на
членовете в домакинството.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Видно от приетия като писмено доказателство по делото Протокол от Общо
събрание се установява, че на 14.05.2020 г. е било проведено Общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в Етажната собственост, находяща се на адрес:
гр. София, ул. „, на което по т. 3 Общото събрание е приело и одобрило решение
месечните вноски за режийни разходи на ЕС да бъдат разпределени на притежаваните
от всеки проценти идеални части от общите части. Прието е общ фонд „Ремонт и
обновяване“ да бъде на стойност 6.10 лева на апартамент или ателие на месец, като той
се заплаща и от магазините, прилежащи към сградата. Прието е членовете на УС да
бъдат освободени от заплащането на вноски за режийни разходи, като техните суми да
бъдат разпределени между останалите собственици.
От приложения към протокола списък на собствениците се установява, че
апартамент Г7, собственост на ответниците, е с 1,11 % ид. части от общите части.
Приети по делото са сключени договори с различни дружества – изпълнители на
услуги във връзка с поддържането и управлението на етажната собственост. Приет по
делото е договор за абонамент от 18.05.2020 г., сключен с „Госпожа Образцов“ ЕООД
за абонаментно месечно почистване на общите части на обекта с фиксирано месечно
възнаграждение в размер на 390 лева. Представен е и договор за абонаментно сервизно
обслужване на асансьори от 01.04.2020 г., сключен с „Уникен“ ЕООД с месечна
абонаментна такса от 143 лева и годишна такса „свързаност“ в размер на 72 лева с
ДДС. Приети по делото са и справка „Обща каса“ за процесната ЕС, в която е
направена разбивка на дължимите суми от етажните собственици помесечно и по пера.
Същата не е оспорена от ответниците, като спорен е единствено начинът дали
припадащата им се част от задълженията следва да е съобразно притежаваните от тях
ид. части или според броя на обитателите. Видно е от представената справка, че
същата включва разходи за: „Такса управление на ЕС“, „Такса почистване на ЕС“,
„Поддръжка асансьор на ЕС“ „Ел. енергия асансьор на ЕС“ и „Ел. енергия общи части
на ЕС“, каквито са и претендираните от ответниците разходи.
Налага се извод, че задължението за заплащане на разходите за управлението и
поддържането на общите части на процесната етажна собственост, е установено с
решение на общото събрание от 14.05.2020 г. на собствениците на самостоятелни
обекти в сградата.
На основание чл. 48 ЗУЕС за поддържане на общите части на етажната
собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти имат
задължението да правят ежемесечни вноски. Размерът им може да бъде определен с
Правилник за вътрешния ред или с решение на Общо събрание на етажната
собственост, като за приемане на решението е необходимо мнозинство от повече от
50% от представените ид. ч. от общите части на етажната собственост. Съгласно чл. 6,
ал. 1, т. 10 ЗУЕС, собствениците на самостоятелни обекти са длъжни да заплащат
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, а според чл.
6, ал. 2 ЗУЕС ползвателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на ЕС имат
задълженията по ал. 1, с изключение на тези по ал. 1, т. 9, освен ако не е уговорено
друго между собственика и ползвателя.
По спорните между страните въпроси, съдът намира следното:
3
По въпроса налице ли е надлежна представителна власт на „Образцов вход“
ЕООД относно представителството на етажните собственици: С договор за възлагане
на управление на етажната собственост от 18.05.2020 г. „Образцов вход“ ЕООД, в
качеството му на изпълнител по договора, е поело задължението да извършва услугата
„Управление и поддръжка на етажна собственост“ на обект – етажна собственост,
находяща се в гр. София, ул. „Цар Борис III“ 211, състояща се от 69 самостоятелни
обекта. Договорът е сключен за срок от 2 години /чл. 14, ал. 1/, считано от 18.05.2020 г.
С договор за възлагане на управление на етажната собственост от 27.09.2022 г. с
„Образцов вход“ ЕООД и сключен нов договор за срок от една година, считано от
датата на сключването му /чл. 14/. В периода от изтичането на срока на първия договор
до сключването на новия договор за управление, на осн. чл. 21, ал. 2 ЗУЕС „Образцов
вход“ ЕООД е продължило да изпълнява функциите си до преизбирането му. Ето защо
се налага извод, че етажните собственици са надлежно представлявани в
производството, като договорът за управление с дружеството, включително и към
момента на устните състезания, е бил в сила между страните по него. Възражението на
ответниците е неоснователно.
По спорния въпрос относно това какъв следва да е начинът на определяне на
дължимия размер на ежемесечни вноски - дали следва да е съобразно притежаваните
ид. части от общите части в ЕС или според броя на членовете в домакинството. От
приетия по делото Протокол от провело се Общо събрание на етажните собственици от
29.11.2021 г. е видно, че с решение по т. 2 от дневния ред, е взето решение начинът на
събиране на таксите към бюджета на етажната собственост да се запази във вида, в
който е към момента – по апартаменти. Законосъобразността на взетите от етажните
собственици решения, в това число и решението по т. 2, са атакувани от трима от
етажните собственици, като понастоящем е налице висящо производство по гр. дело №
74150/2021 г. по описа на СРС, по което се иска отмяна на взетите решения от
29.11.2021 г.
След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за
всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за
неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни
собственици или обитатели. Същевременно, задължителността им отпада за лицата,
които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях.
Законът за собствеността и ЗУЕС уреждат специална процедура за вземането на тези
решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт
гласуване, предметна компетентност, като спазването на тези правила е основание за
действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за
нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Решенията на
общото събрание на етажната собственост са правни актове на общност от лица, които
не са персонифицирани, за които не се прилагат правилата за недействителност по ЗЗД.
Уредени са специални правила за вземането на тези решения и начина на отмяната им,
които изключват общите правила за недействителност на сделките, като в посочения
смисъл е Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК.
Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението
на решенията е свързано със срок - чл. 38 ЗУЕС. Уредена е специална процедура за
изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците
и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е
съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения,
включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително
и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от предвидените за
свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е
равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до
4
незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното
производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна
нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим
принципа, че нищожност може да се установява без срок /в този смисъл е напр.
Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК/.
Налага се извод, че приетите решения на Общото събрание на етажната
собственост, проведено на 14.05.2020 г., следва да се считат за законосъобразни.
Същите са влезли в сила, няма данни да са били оспорени по надлежния ред, поради
което следва да се зачитат за обвързващи етажните собственици до приемането на
нови, които уреждат отношенията помежду им по различен начин.
Законосъобразността, респ. нищожността, на процесните решения от 14.05.2020 г. на
Общото събрание, въз основа на което се основават претендираните от ищците суми,
не може да бъде изследвана в рамките на настоящото производство, включително не
подлежат на разглеждане възражения за нередовно свикване и провеждане на
събранието, начина на провеждането му, за наличието на кворум, за изискуемото
мнозинство или реда за приемане на решенията, за нарушение на нормите на ЗУЕС.
Следва да се отбележи освен това, че е без значение за настоящия спор какъв би
бил изходът на производство по гр. дело № 74150/2021 г. по описа на СРС, по което се
иска отмяна на взетите решения от 29.11.2021 г. Ако не се стигне до отмяна на
атакуваните решения, то начинът на определяне на дължимите месечни вноски се
запазва същият /като определеният с решението от 14.05.2020 г./, доколкото такава е
изразената воля на етажните собственици, обективирана в решение по т. 2 от дневния
ред. Дори обаче да се стигне до отмяна на взетите решения от 29.11.2021 г., етажните
собственици – ищци по посоченото гр. дело /№ 74150/2021 г./, не биха постигнали
целения от тях резултат, а именно дължимите месечни вноски да бъдат определяни
съобразно броя на собствениците, обитателите и ползвателите съобразно разпоредбата
на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. В случай че решенията от 29.11.2021 г. бъдат отменени, съдът не
може да замести волята на етажните собственици при определяне на приложимите
правила относно месечните вноски. Ако решенията от 29.11.2021 г. бъдат отменени, то
по отношение на етажните собственици ще намерят приложение взетите преди това
решения, като това са именно решенията от 14.05.2020 г., определящи начин на
изчисляване на месечните вноски съобразно притежаваните от етажните собственици
идеални части от общите части.
Ето защо се явява неоснователно направеното от ответниците възражение за
незаконосъобразно изчисляване на дължимите месечни вноски съобразно припадащите
се ид. части – същото съответства на взетото от етажните собственици решение, което
е влязло в сила и следва да намери приложение. Не е спорно между страните, че
претендираните суми не са погасени, поради което исковете се явяват основателни и
следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора право на присъждане на разноски възниква за ищците.
Следва да се вземе предвид, че след издаване на заповедта за изпълнение е налице
частично погасяване на претендираните суми, поради което отговорността за разноски
остава за ответниците в пълен размер. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата от 175 лева /87,50 лева всеки от тях/,
включваща 75 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в минимален размер.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
5
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на сумата от по 12,50 лева държавна такса за всеки ответник. С
оглед изхода на делото, сумите следва да бъдат присъдени в полза на ищеца в пълен
размер.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 38 вр. чл. 51
ЗУЕС вр. с чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, че Г. Ж. И., ЕГН ********** дължи на етажните
собственици при ЕС с адрес: гр. София, ул. „ сумата от 18,41 лева, представляваща
оставащ незаплатен размер на разноски на поддържане и управление на ЕС за
апартамент Г7 за периода от 01.02.2021 г. – 26.01.2022 г., включваща: „Такса
управление на ЕС“ в размер на 8,15 лева, „Такса почистване на ЕС“ в размер на 5,80
лева, „Поддръжка асансьор на ЕС“ в размер на 2,48 лева, „Ел. енергия асансьор на ЕС“
в размер на 1,13 лева и „Ел. енергия общи части на ЕС“ в размер на 0,85 лева, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 4305/2022 г., СРС, 33
с-в.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 38 вр. чл. 51
ЗУЕС вр. с чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, че Е. Д. И., ЕГН ********** дължи на етажните
собственици при ЕС с адрес: гр. София, ул. „ сумата от 18,41 лева, представляваща
оставащ незаплатен размер на разноски на поддържане и управление на ЕС за
апартамент Г7 за периода от 01.02.2021 г. – 26.01.2022 г., включваща: „Такса
управление на ЕС“ в размер на 8,15 лева, „Такса почистване на ЕС“ в размер на 5,80
лева, „Поддръжка асансьор на ЕС“ в размер на 2,48 лева, „Ел. енергия асансьор на ЕС“
в размер на 1,13 лева и „Ел. енергия общи части на ЕС“ в размер на 0,85 лева, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 4305/2022 г., СРС, 33
с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Ж. И., ЕГН ********** да заплати на
етажните собственици при ЕС с адрес: гр. София, ул. „ сумата от 87,50 лева разноски в
исковото производство и сумата от 12,50 лева разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Д. И., ЕГН ********** да заплати на
етажните собственици при ЕС с адрес: гр. София, ул. сумата от 87,50 лева разноски в
исковото производство и сумата от 12,50 лева разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6