Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………
гр. К., 10.07.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на десети юли две
хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 908 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Р Е Ш И:
ВЗЕМА спрямо К.Х.И.
с ЕГН ********** *** следните мерки за
защита:
ЗАПОВЯДВА на М.Х.Б. с ЕГН ********** *** да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К.Х.И. с ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на М.Х.Б. с ЕГН ********** да приближава пострадалото лице К.Х.И. с ЕГН **********, да приближава до жилището ѝ, находящо се в от село Г.Д., ул. Е.В. № * представляващо старата къща в общото дворно място, както и до местата за социални контакти и отдих, за срок от 18 (осемнадесет) месеца.
НАСТОЯЩЕТО решение подлежи на незабавно изпълнение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, в която да се впише предупреждението по чл. 21 ал.2 от ЗЗДН, която ведно с препис от решението се връчи на страните и се изпрати до РПУ на МВР - К..
ОТХВЪРЛЯ молбата на К.Х.И. с ЕГН ********** *** за издаване на заповед за налагане на защитни мерки по член 5, ал.1 от ЗЗДН спрямо ответника И.Т.Д. *** във връзка с действия, извършени на 08.06.2018 г. в село Г.Д., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА М.Х.Б. с ЕГН ********** *** да заплати глоба в размер на 200.00 лева.
ОСЪЖДА М.Х.Б. с ЕГН ********** да заплати К.Х.И. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лева за реализирано адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.Х.Б. с ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на КрлРС в размер на 30.00 лева.
ОТХВЪРЛЯ молбата на К.Х.И. с ЕГН ********** *** за издаване на заповед за налагане на защитни мерки по член 5, ал.1 от ЗЗДН спрямо ответника И.Т.Д. *** във връзка с действия, извършени на 08.06.2018 г. в село Г.Д., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА К.Х.И. с ЕГН ********** *** да заплати на И.Т.Д. *** направените по делото разноски в размер на 350 (триста и петдесет) лева за реализирано адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П., в 7-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на член 4, ал.1 от ЗЗДН.
Молителката К.Х.И. твърди, че ответницата е нейна дъщеря, която
живее на семейни начала с ответника И.Т.Д., без да имат сключен граждански
брак. Страните живеели в общ двор, в който имало построени двуетажна жилищна
сграда и стара къща. Ответницата живеела заедно с И.Д. на втория жилищен етаж
от двуетажната сграда, а ищцата самостоятелно – в старата къща. На 08.06.2018
г. около 14:00-14:30 часа след обяд, молителката установила, че липсват пари от
дома й и седяла на стъпалата пред жилището си, защото била разстроена. Тогава
видяла дъщеря си и я попитала докога ще я крадат. Ответницата се развикала по
майка си, започнала да я обижда с думите „Ще те пребия, ще ти избия зъбите, да
ти се изкриви устата, дума да не можеш да казваш“, като едновременно с това
започнала да нанася на майка си удари с юмруци по главата и тялото. Ответницата
хванала майка си за краката и я повлякла по стълбите с главата надолу, докато
стигнали земята. Взела една летва, която молителката ползвала да се подпира и
започнала с нея да нанася удари по главата, тялото и ръцете на молителката.
Последната се предпазвала доколкото е възможно. Когато ответницата видяла, че
майка й е в безпомощно състояние, излязла от двора. Молителката изпитвала болки
по цялото тяло, гръбнака, главата и била насинена. На същия ден вечерта се
прибрал и втория ответник, с който дъщеря й живеела. Молителката му се оплакала
от случилото се, а ответникът й казал „ти да млъкнеш, че като те подхвана аз,
ще видиш какво ще стане“. Казал й също, че ще хване пътя за гробищата.
Молителката изпитала страх, защото имало случаи, в които ответникът посягал да
я удари.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да издаде заповед за защита срещу ответниците.
Ответниците М.Х.Б. и И.Т.Д. оспорват молбата и всички обстоятелства, на които са основава. Оспорват, че молителката е претърпяла домашно насилие, че М.Б. е удряла майка си с летва по главата, че я хванала с ръце за краката и я влачила по стълбите. Твърдят, че обстоятелствата, изложени в молбата са пресилени, че ако се бяха случили, пострадалата би потърсила медицинска помощ, защото по нея биха останали следи. Считат, че молителката вероятно искала да отмъсти на ответниците. Оспорват твърдението, че ответникът И.Д. е осъществил акт на домашно насилие, че молителката се страхува от него, защото ѝ посягал и друг път, че молителката се страхува и не излиза в общия на страните двор, че е стресирана. Твърдят, че страните живеят в отделни домакинства в общ двор и ответниците не посещават жилището на молителката, считат че тя е водена от лична амбиция спрямо ответниците, че се е държала предизвикателно с тях. Твърдят, че молителката от дълги години злоупотребява с алкохол и под негово влияние става раздразнителна, скандална и нападателна, че в такива моменти осъществява тормоз над дъщеря си и партньорът й. Твърдят, че ответницата М.Б. вследствие на този тормоз е в тежко психично състояние, пие успокоителни и получава нервни пристъпи.
МОЛЯТ съда да постанови решение, с което да отхвърли молбата като неоснователна.
СЪДЪТ, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Домашно насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие, извършено от лице с което пострадалият се намира в родствена връзка, съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН. Доказаната между страните родствена връзка по права линия с първата ответница, и основавана на фактическото съжителство между двамата ответници, обуславя легитимацията им на страни в това производство. В конкретния случай молителката и първата ответница са майка и дъщеря – родствена връзка по права линия, а вторият ответник е лице, с което първата ответница съжителства на семейни начала, който факт е приет за безспорен по делото и съобразно константната практика на ВКС (Определение № 676 от 25.09.2009 г. по гр.д. № 3175/2008 г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 398 от 29.05.2012 г. по ч.гр.д. № 221/2012 г. на ВКС, ІV г.о.), защита от домашно насилие може да се търси и спрямо втория ответник. На това основание, а и доколкото молбата по ЗЗДН се явява подадена в рамките на законоустановения преклузивен едномесечен срок от датата на заявения в нея акт на домашното насилие, производството се явява процесуално допустимо.
Предмет на делото са твърдени два акта на домашно насилие, извършени от всеки от ответниците по различно време на 08.06.2018 г. За да е осъществен състава на домашно насилие, следва да се установи налице ли е деяние, съответно на посочените в чл. 2 от ЗЗДН или не. Следователно, в настоящия случай е необходимо да се установи има ли осъществено психическо и физически насилие от страна на първата ответница на посочената дата, в какво се е изразявало то, както и да се установи имало ли е извършено психическо насилие от страна на втория ответник и в какво се е изразявало то.
Страните спорят по фактите относно наличието на конфликт между тях на 08.06.2018 г., като ответниците не сочат положителни факти за своите действия през процесния следобед, единствено оспорват твърденията на молителката. Молителката представя декларация по член 9, ал.3 от ЗЗДН за осъщественото спрямо насилие на 08.06.2018 г. – физическо и психическо – от страна на дъщеря си, психическо – от страна на партньора й, в която под страх от наказателна отговорност са декларирани фактите, изложени в молбата: около 14:00-14:00 часа - обиди и закани за живота й от страна на М.Б. и нанасяне на физически увреждания, около 17:00-18:00 часа – закани от страна на ответника Д.. В подкрепа на декларираните факти за физическо насилие са представените медицинско свидетелство и амбулаторен лист, като при прегледа лекарят е установил подкожни хематоми в областта на лявата буза и устен ъгъл дясна скапуларна област, ломбалната част на гръбнака, двустранно по седалището, дясна мишница и предното лице на двете подбедрици. Палпаторна болка в описаните области и ограничени болезнени пасивни и активни движения.
В подкрепа на твърденията на молителката е разпитана свидетелката И. – нейна дъщеря, и сестра на първата ответница, от чиито показания се установява, че страните живеят в общ двор, в който има една двуетажна къща и една стара къща. Майка ѝ живеела в старата къща, а сестра ѝ – на втория етаж от двуетажната. Свидетелката от две години живеела в село К., а преди това, заедно със страните. Понастоящем дъщеря ѝ живеела на първия етаж от къщата. На 08.06.2018 г. М.Б. се обадила на сестра си и ѝ казала да отиде в Г.Д., защото майка им налага тормоз над ответниците и ги обвинявала в кражба. Свидетелката нямала възможност да отиде на същия ден, затова посетила майка си на десети юни – неделя. Заварила я си цялата насинена, направо смазана. Седмица преди това майка ѝ лежала в болница, а за нея се грижели свидетелката и дъщеря ѝ. Молителката боледувала от високо кръвно, цистити, артрити. След разговора със сестра си на 08.06.2018 г., двете повече не разговаряли. Когато видяла майка си в неделя, тя била цялата синя – дясната ѝ ръка била посинена, също по плешките, гърбът ѝ бил силно натъртен. Майка ѝ казала, че тези синини по плешките са се получили при влачене за краката. Устата на молителката била разбита. Тя разказала на дъщеря си, че само е информирала сестра ѝ, че ѝ липсват пари, ответницата се ядосала, обвинила майка си в тормоз и я набила. Свидетелката не потърсила ответницата, защото двете цял живот имали разправии заради характера на последната, споровете били от битов и имуществен характер. Свидетелката научила за инцидента от сестра си, от разказа на майка си и от дъщеря си, която също разбрала от баба си, но не присъствала по време на инцидента, но преди да отиде на 10-ти, майка ѝ не се обадила да поиска помощ. Твърди, че майка ѝ не употребява алкохол, а пие „една шепа хапчета“. През годините назад се случвали и по-страшни неща, налагало се да викат полиция, но от там им казвали, че не се занимават с битови инциденти. За процесния отишли първо в полицията и от там ги посъветвали да потърсят защита пред съда. Потърсили и лекарска помощ. Отношенията между молителката и ответницата през годините ту били добри, ту се влошавали, самата свидетелка нямала сериозни конфликти с майка си.
Във връзка с направените оспорвания е разпитан свидетелят Б., син на ответницата, внук на молителката, от чиито показания се установява, че майка му и ответникът живеят на семейни начала в село Г.Д., в общ двор с баба му. Свидетелят живеел в К., но често ходел в имота, защото с майка му имали обща нива, почти всяка седмица през почивните дни ходел в Г.Д. да помага при обработването ѝ. Според свидетеля, отношенията между майка му и баба му не били нормални отношения като между майка и дъщеря. Според него трябвало да се предполага, че майката (т.е. баба му) ще помага на дъщеря си по какъвто и да е начин, а неговите наблюдения били различни – баба му се опитвала да провокира майка му с някакви неща, опитвала се да ѝ навреди. Преди време направили постройка в общия двор – направили кофраж с мартаци и платна. Баба му дошла с едно дърво и брадва и започнала да бута постройката, да разваля строежа. Често се случвало да не могат да открият инструментите, с които работели на нивата, защото баба му ги местела. През последните месеци редовно чувал от нея да обвинява майка му и мъжът ѝ, че са взели пари от нея. Даже баба му казала пред съпругата на свидетеля, че колелото на детето им било купено с парите ѝ. Съпругата му се почувствала много зле, все едно на детето ѝ е дадено нещо крадено и много се разстроила. Двамата преценили да не казват на майка му, за да не разстройват и нея. Баба му продължила да разказва на всички хора в селото, как ответниците са ѝ взели парите. Свидетелят не знаел дали понастоящем баба му употребява алкохол, преди я виждал да пие по поводи, употребявала твърд алкохол – ракия, уиски. Виждал я след употреба да е със забавени движения, да се подпира по стената и да говори несвързани неща. През годините отношенията между майка му и баба му ту били добри, ту лоши, карали се за битови неща, обвинявали се, че някой е взел вещи на другия, или че влязъл в частта му от двора. В последно време двете били в обтегнати отношения. За инцидента с баба му разбрал от майка си, която му се обадила по телефона да отиде спешно, и когато отишъл, му показала документите от съдебното дело. Попитал майка си за случилото си, тя му отговорила, че между нея и баба му е възникнал скандал, но нищо повече. Отрекла написаното в молбата да е вярно, била разстроена и пиела успокоителни. Баба му била в по-добри отношения с втория ответник, многократно го викала да ѝ помага с мъжката работа и той откликвал. До момента, в който се оплакала от кражба на пари пред него и съпругата му, нямала никакви оплаквания от този ответник.
ОТНОСНО наличието на акт на домашно насилие, извършено от ответницата М.Б.:
Молбата в тази й част се явява основателна и доказана. Съгласно член 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие, извършено спрямо лицата, които се намират в родство по права линия, като на защита подлежат и еднократните актове. Действията следва да бъдат доказани по указания в член 13 от ЗЗДН ред, за да се предприемат мерки за защита срещу домашно насилие. С оглед на изричната доказателствена сила на представената пред съда декларация по член 9 от ЗЗДН, във връзка с член 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, се установява, че на посочената дата ответницата Б. е извършила спрямо молителката физическо и психическо насилие, описано по-горе. Отношения между майка и дъщеря, установени в процеса, са били дълги години ту добри, ту влошени на битова основа и този факт се установява от показанията на свидетелите, доведени от двете страни. Декларираните факти относно вида и характера на телесните увреждания пряко се потвърждават от представените медицински документи – медицинско свидетелство и амбулаторен лист. Документите установяват травматични увреждания, чийто характер отговаря да са получени по начина, по който се съобщава, а свидетелката И. лично е възприела състоянието на молителката два дни след инцидента и описва същите травми. Не са ангажирани доказателства, оборващи доказателствената сила на декларацията по чл. 9 от ЗЗДН и показанията на свидетелката, нито противоречиви такива, които налагат нарочен коментар, респективно - изключване от доказателствата, доколкото свидетелите и на двете страни не са очевидци, а са възприели фактите относно инцидента, така както са им били поднесени от страните в процеса. Свидетелят Б. не си спомня да е видял баба си в деня на инцидента и през двата почивни дни след него, т.е. не сочи категорични факти за състоянието й точно в този момент.Всъщност той е научил, че е имало някакъв скандал една след като майка му е получила препис от съдебните книжа, докато свидетелката И. е възприела обективно състоянието на майка си още на 10 юни, а е отишла да я посети, повикана от ответницата. Предвид горното съдът кредитира изцяло показанията и на двамата свидетели, доколкото взаимно си кореспондират в частта относно отношенията между молителката и ответницата, и доколкото не страдат от противоречия в останалите си части. Обобщавайки изложеното от фактическа и правна страна съдът приема, че са налице предпоставките, при които законът предвижда мерки за закрила срещу домашно насилие и уважава молбата. При наличие на обвързващата сила на декларацията по чл. 9, преките доказателства относно наличието на травми и техния вид, преките възприятия на св. И. за обективното състояние на майка й, съдът намира молбата в тази й част за основателна и я уважа.
Мерките за защита срещу домашно насилие са посочени в член 5, ал. 1 от ЗЗДН. Съдът намира, че с оглед на степента на опасност на извършителя на домашно насилие, следва да приложи първата и третата мярка, като по отношение нея определи срок от 18 месеца, като при определяне срока съдът взема предвид както влошените отношения между страните, така и интензитета на причинените травми. Съдът налага на ответницата и глоба в размер на 200 лева.
ОТНОСНО наличието на акт на домашно насилие, извършено от ответника И.Д.:
Молителката сочи еднократен акт на домашно психическо насилие, извършен на 08.06.2018 г. около 17:00-18:00 часа от ответника И.Д., изразяващ се в отравяне на следните думи: „ти да млъкнеш, че като те подхвана аз, ще видиш какво ще стане“; „ще хванеш пътя за гробищата“. Към молбата е приложена и изискуемата се по реда на член 9, ал. 3 от ЗЗДН декларация, в която молителката е декларирала, че на 08.06.2018 г. ответникът е отправил заканите, описани по-горе. С това си съдържание, процесната декларация може сама по себе си да се ползва като доказателство в подкрепа на заявените с молбата по член 4 и сл. ЗЗНД обстоятелства, но след като бъде обсъдена в съвкупност с останалите по делото доказателства и да се провери дали ищцата е доказала пир условията на пълно и главни доказване твърденият на насилие, а ответната страна не е оборила декларираните факти. Според настоящата инстанция декларираните факти се явяват опровергани и същата не може да се цени като безспорно и категорично доказателство за осъществено домашно насилие. Обсъдените по-горе доказателства, дават основание съдът да направи извод, че до момента на процесния инцидент, между молителката и ответника не са съществували сериозни конфликтни ситуации, същата се е осланяла на помощта му при необходимост. Тези факти се установяват от неоспорените показания на св. Б.. Молителката не ангажира никакви други доказателства между нея и втория ответник да е бил провеждан какъвто и да е разговор на 08.06.2018 г. Свидетелката И. установява единствено конфликта между майка и дъщеря. При оспорване на акта на насилие, в тежест на молителя е да докаже заявените от него факти. В случая декларацията не е единственото доказателство за така заявения акт, налице са макар и косвено, опровергаващите я показания на св. Б., които сочат на сравнително нормални взаимоотношения между баба му и мъжа на майка му. Свидетелката И. не заявява нито един факт, за конфликт между майка си и ответника. Показанията ѝ изцяло са насочени към действията на сестра й и отношенията между нея и майка им. Включително установява, че споделяйки за инцидента с внучката си, молителката се е оплакала само от причинената й болка, но не и от страх или от отправени закани от страна на Д..
Поради изложеното съдът приема, не са налице предпоставките, при които законът предвижда мерки за закрила срещу домашно насилие. Съдържанието на декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, която в процеса остана единствено доказателство за твърдения акт на насилие, се явява опровергано от косвените доказателства. За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата на член 2 от закона изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо или сексуално насилие, в това число и принудителното ограничаване на лична свобода и страната, носеща доказателствената тежест в процеса, молителката не е провела успешно пълно и главно доказване на твърденията си, от което да следва категоричен извод за осъществен спрямо нея на 08.06.2018 г. акт на домашно насилие от страна на ответника Д.. В тази част молбата е неоснователна и съдът я оставя без уважение.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Следва, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК съдът да осъди ответницата М.Б. да заплати на молителката направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, равняващи се на половината от заплатеното адвокатско възнаграждение. На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗСДН, ответницата М.Б. следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 30.00 лева по сметка на КрлРС.
С оглед изхода от процеса, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК следва да се осъди молителката да заплати на ответника И.Д. направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лева – половината от договореното от двамата ответници общо.
Мотивиран от изложеното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.