Решение по дело №453/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1058
Дата: 10 юни 2022 г. (в сила от 10 юни 2022 г.)
Съдия: Мариана Михайлова Михайлова
Дело: 20227180700453
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

Р Е Ш Е Н И Е № 1058

гр. Пловдив, 10.06.2022 год.  

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Пловдив, ХХ състав, в публично съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                              ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

 

при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и с участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от съдия Михайлова КАНД № 453 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от "Астра билдинг груп" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, ул. „Петър Увалиев“ № 1, вх.“Б“, ет.1, представлявано от П.Г., чрез процесуалния си представител мл. адв. Е.К., срещу Решение № 59 от 08.01.2022 г., постановеното по АНД № 5610/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, V н. с., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 16-003221 от 01.07.2021 г. на директора на дирекция "Инспекция по труда" – Пловдив, с което на "Астра билдинг груп" ЕООД е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 500 лева, на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ за нарушение на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от с. к.   Жалбоподателят счита, че така постановеното решение от състав на Районния съд е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като излага доводи за наличие на касационни основания - нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуални правила, моли същото да бъде отменено, като вместо това се постанови отмяна на издаденото НП. Претендира сторените пред двете инстанции разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по тази касационна жалба - дирекция "Инспекция по труда" – Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. Б., счита същата за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив счита жалбата за  неоснователна и моли съда да потвърди решението на ПРС, като правилно и законосъобразно.

Пловдивският административен съд, ХХ състав, като разгледа поотделно и съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното:

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакуваното НП състав на районния съд е приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на касатора на вмененото му нарушение по чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от Кодекс на труда, а, от друга страна, че наложеното му наказание съответства на извършеното нарушение, както и, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила при налагане на административното наказание от страна на административно наказващия орган.

Районният съд, при напълно изяснена фактическа обстановка и събрани достатъчно и надлежни доказателства, е стигнал до правилния и законосъобразен извод, че касаторът е извършил визираното в наказателното постановление нарушение, както и, че същият следва да бъде санкциониран на основание чл.416 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ.

Правилно въз основа установената фактическа обстановка е прието, че лицето А.М.Х.е бил сред лицата, установени на обекта, в процесния ден е полагал труд на строителния обект, като по време на злополуката е ползвал правото си на почивка. По категоричен начин, към датата на проверката, е установено, както естеството на работа наХ.– обща работа, свързана с чистене, изнасяне на дървен материал, тухли, рушене на сграда, така и, че съгласно уговореното, е следвало да работи в определен времеви диапазон – от 08:00 до 17:00 ч., с определени почивки, което безспорно се установява, както от приложената по административната преписка собственоръчно подписана декларация от лицето, така и от протокола за разпит на свидетел от 21.05.2021 г., на А. Х.; също така, получавал е възнаграждение на ръка. Или иначе казано, към датата на проверката по отношение на лицето АнХ.са били налице обстоятелства, типични за едно трудово правоотношение, което в конкретния случай не е било скрепено в изискуемата от закона форма – писмен трудов договор, поради което правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от КТ.

СамиятХ.е заварен на строителния обект да  осъществява трудовата си функция, като в разговор с проверяващите, заедно с останалите 8 работника, установени на обекта, са заявили, че работят от няколко дни на обекта и, че нямат трудови договори, като впоследствиеХ.е декларирал тези обстоятелства.

Изложеното е дало основание на първоинстанционния съд да приеме за безспорно доказано, че към момента на проверката работникът А.Х.не е имал сключен трудов договор.

Неоснователен се явява и се опровергава от събраните и обсъдени от районния съд доказателства доводът в касационната жалба досежно, това че съдът не е изследвал в пълнота фактическата обстановка, което е довело и по същество до неправилни изводи за естеството на извършваната работа от Христов.

Безспорно е установено по делото, че лицето А.Х.е работил като общ работник на строителния обект, което обстоятелство се подкрепя от приложената по делото собственоръчно подписана декларация от лицето. На второ място, по делото липсват доказателства и за подадено до НАП – Пловдив уведомление по чл.62 ал.3 от КТ, както и придружително писмо, от което да се установи точната дата на сключения трудов договор.

Ето защо, по делото е безспорно установено, че към момента на проверката "Астра билдинг груп“ ЕООД е нарушило разпоредбата на чл.62 ал. от КТ, поради което, правилно и законосъобразно е ангажирана и административно-наказателната отговорност на дружеството.

В този смисъл и неоснователно е възражението на жалбоподателя за неизяснена фактическа обстановка от страна на първоинстанционния съд.

При това положение, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което, на основание чл.221 ал.1 от АПК, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 80.00 (осемдесет) лева, съобразно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе, Административен съд – Пловдив, ХХ състав:

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 59 от 08.01.2022 г., постановеното по АНД № 5610/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, V н. с.

ОСЪЖДА "Астра билдинг груп" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:  гр. София, район „Студентски“, ул. „Петър Увалиев“ № 1, вх.“Б“, ет.1, представлявано от П.Г., да заплати на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, сумата от 80.00 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

2.