Р Е Ш Е Н И E
№379
19.11.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на двадесет и
седми октомври две хиляди и двадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Станка
Чавдарова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер
469 по описа за 2019 година.
Производството по делото е образувано по искова
молба на „Шанс - тур“ ООД, с променено след подаване на исковата молба
наименование „ЕС 1 – тур“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Царево, ул. „Хан Аспарух“ № 17А, представлявано от управителя Т.
Киров Илиев, със съдебен адрес: гр. Бургас ул. „Пиротска“ 26,
партер, офис № 2, чрез адвокат Сава Каров, АК - Бургас, против Г.Д.С., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, и „Комплектстрой“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Бургас и адрес на управление ул. „Александър Стамболийски“ 17, представлявано
от управителя Димитър Георгиев Стоев, двамата ответници представлявани от адв.
Петя Станчева-Минкова, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Ген. Гурко“ № 9, ет.
3, офис 1, за осъждане на ответниците солидарно да заплатят по посочена от
ищеца банкова сметка ***,20 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва от завеждането на иска (12.09.2019 г.) до
пълното изплащане на дължимото обезщетение и направените съдебно деловодни
разноски.
Твърди се, че ищцовото дружество е
собственик на автобус „Неоплан“, модел Н 316, с peг.№*****, с който извършва
туристическа транспортна дейност като лицензиран туроператор. На 05.08.2019 г.
около 02:25 часа по пътя Бургас - Царево № ВП 99, в района на км. 3 + 660, в
посока към гр. Приморско от тъмнината в непосредствена близост пред движещия се
автобус, управляван от водача И.Б., навлезли стадо биволи, оставени без надзор
от стопанина си. В резултат на произшествието автобусът бил увреден отпред
челно и вдясно, а навлезлият на пътното платно бивол умрял от уврежданията при
удара.
За произшествието бил съставен
протокол № 1619875 от пристигналия на
място екип на „Пътна полиция“ от РУ МВР Приморско. Съгласно отразеното в
протокола, причинител на произшествието е домашен бивол с ушна марка № BF -SA
BG - 39 017083. Като доказателство били иззети и съхранени поставените на
бивола два броя ушни марки. От ветеринарно лечебно заведение в гр. Черноморец
била издадена писмена справка, от която е видно, че тази ушна марка е поставена
на бивол, собственост на ответното дружество „Комплект строй“ ЕООД.
Твърди се още, че преките и непосредствени
грижи за тези животни били осъществявани под прякото ръководство на ответника Г.С.
(едноличен собственик на капитала на ответното дружество).
Ищецът сочи, че за установяване размера
на вредите по автобуса е изготвена частна оценъчна експертиза от вещото лице А.
Дончев от списъка на вещите лица в Окръжен съд Бургас. След външен оглед на
автобуса е дадено заключение за размер на щетата от 16 960,50 лв.
Стойността на нови части възлиза на 24 163 лв., но след редукцията с коефициент
на овехтяване от 0,5 %, стойността на частите възлиза на 12081,50 лв. Твърди се
още, че тази цена е невъзможно да се намерят части дори и втора употреба поради
специфичната марка и модел на автобуса и спирането му от производство.
Ищецът се позовава на описа, изготвен
от в.л. Дончев, и твърди, че в резултат на произшествието били увредени
предното обзорно стъкло, предния десен фар комплект, предна дясна врата
комплект със стъклото, пневматичният ѝ механизъм, предната маска, долната
част на предната броня, радиаторът на парното, механизмът на чистачките,
рамката в основата на бронята, хладилника в предна дясна част, обзорната рамка
на предното стъкло, кормилният привод, арматурното табло, с бутоните за
управление, барчето и уредбата, амортисьорите на средния преден капак с
механизма за заключване, аварийният кран на предна дясна врата, ведно с
ключалката, рамка, колони и степенки. По време на ремонта било установено и
увреждане на електронния блок за управление на климатика на автобуса.
Заявява се, че за възстановяването на
автобуса в състоянието му преди настъпването на произшествието до момента
ищецът заплатил по банков път и в брой сумата от 39 279,20 лв., както
следва: за закупуване на челно обзорно стъкло и стъкло на предна дясна врата с
труд за подставяне по фактури № 15523 и 15547 на „Тома Тодоров и синове“ ООД -
гр. Бургас на стойност съответно 588 лв. и 2 760 лв.; за автобояджийски
материали и консумативи на „Колормикс конструктор“ ООД - гр. Бургас, по фактура
№ 4114 на стойност 811,20 лв., за брандиране предницата на автобуса на „КМТ
Тръст“ ООД - гр. Царево по фактура № 126 на стойност 250 лв.; за части, ремонт
и сервиз на „Рент транспорт България“ ЕООД - гр. София по фактури № 2399 и 2400
на стойност 11 472 лв., както и по фактури № 2401 и 2402 на стойност 18 498
лв.; за репатрирането на автобуса до София в сервиз на „Рент транспорт
България“ ЕООД по фактура № 1417 на стойност 4600 лв. на „Бозав“ ЕООД - гр.
Ямбол; 300 лв. за частната оценъчна експертиза.
Твърди се още, че неполагането на грижи
от страна на собственика за обезопасяването на биволите и недопускане
свободното им движение без придружител,
особено през нощта, обосновава търсенето на отговорност от собственика за
причинените вреди, дори и животните да са били избягали. Позовава се на чл. 12 от ЗЗЖ, чл. 149, ал. 1
и чл. 150 от ЗВМД.
Счита, че е налице правен интерес от
установяване по съдебен ред правото на обезщетение за причинените имуществени
вреди от действията и бездействията на ответниците, които е следвало да
упражняват контрол по отношение на животните, а вместо това допуснали
оставянето им безстопанствени и по този начин способствали същите да излязат на
пътя, където са станали причина за произшествието и съответно за увреждането на
автобуса и оттам причиняване вреди на дружеството.
В срока по чл.367 от ГПК са постъпили
писмени отговори на исковата молба от процесуалния представител на двамата
ответници.
Първият ответник С. оспорва иска и като
недопустим. Заявява, че не е пасивно легитимиран да отговаря по този иск, тъй
като преките и
непосредствени грижи за животните не се осъществяват под неговото пряко
ръководство. Твърди, че за животните се
грижи пастир или животновъд, който ги съпровожда и който се определя от
управителя на втория ответник. Първият ответник осъществявал контрола върху пастирите
и животновъдите, давал напътствия, но не се грижел за животните.
Възраженията срещу основателността и
размера на иска са общи и за двамата ответници в отговорите им. Оспорват се
изцяло изложените в исковата молба факти и обстоятелства относно мястото,
времето, механизма на произшествието и причината за неговото настъпване,
вината, наличието на
причинно-следствена връзка, вида и стойността на щетата. Поставя се въпрос за скоростта, с която се е движел
автобусът. Признава се, че действително животното е починало вследствие
уврежданията от удара.
Ответниците твърдят, че ако въобще е
налице причинно-следствена връзка между възникналото ПТП и твърдените вреди, то
тя е по изключителна вина на водача на автобуса, собственост на ищцовото
дружество, но в никакъв случай по вина на ответниците, тъй като първият от тях
не е лицето, полагащо преки грижи за животните, нито пък е по вина на втория
ответник - собственик.
В условията на евентуалност ответниците
твърдят съпричиняване от страна на водача на автобуса.
Признават, че убитото животно е
собственост на ответното дружество. Твърдят, че бременната биволица била
изчезнала, за което били уведомени от животновъда, който бил с животните на паша и по разпореждане на
управителя на ответното дружество били предприети действия по издирването
ѝ. Посочват, че преките и непосредствени грижи за животните, собственост
на дружеството, се осъществяват от пастири и животновъди, назначени на трудов
договор в дружеството и първият ответник С. никога не е бил такова лице. Същият
е отговарял за пастирите и животновъдите, като е контролирал дейността им.
Посочват, че от съставения протокол за
ПТП не става ясно какво е било поведението на водача и въпросът дали същият при
управление на МПС е спазвал установените правила за движение. Позовават се на
чл.20 ал.2 от ЗДвП, съгласно който водачът на превозното средство следва да
избира такава скорост на движение, която да е съобразена с атмосферните
условия, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред
всяко предвидимо препятствие, каквото в случая се е явява убитото животно.
Твърдят, че автобусът се е движил по участък, по който е възможна поява на диви
или домашни животни. Сочат още, че собствените на ответното дружество биволи се
отглеждат в с. Веселие, което се намира на около 20 км от мястото на ПТП.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа претенцията, ангажира доказателства.
В съдебно заседание оспорването се
поддържа от процесуалния представител на ответниците, ангажират се доказателства.
Бургаският окръжен съд, с оглед
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Претенцията следва да бъде
квалифицирана по чл.45 от ЗЗД за първия ответник и по чл.49 от ЗЗД за втория –
юридическо лице, като такава квалификация е дадена още с проекто-доклада на
съда е не е оспорена от страните. Съдебната практика последователно приема, че отговорността
по чл. 50 ЗЗД е за увреждане, последица от специфичните качества на дадена
вещ/животно, без връзка с действия или бездействия на лицата, които я ползват
или на лицата, под чийто надзор е тя. Отговорност от собственика се носи по
реда на чл.50 от ЗЗД и когато не е имало възможност за обезопасяване на вредоносната
вещ. В този смисъл, отговорността по чл. 50 ЗЗД е безвиновна. Когато обаче
вредите са произлезли от неправилно боравене с вещта или от недостатъчно
положена грижа за нейното обезопасяване, те са резултат от виновни действия или
бездействия на лица, на които собственикът на вещта я е поверил, и тогава
отговорността се реализира по реда на чл.49 от ЗЗД – така решение № 177/25.10.2016
година по гр.д. № 1263/2016 г. ІІІ г.о.
ВКС, решение №309/04.06.2014 г. гр.дело № 1354/2012 г ІV г.о. ВКС, решение
№ 94/ 21.07.2011г. гр. дело № 537 по описа за 2010г ІV г.о. ВКС, решение №367/12.05.2010 година по гр.д. №
1140/2009г., ІІІг.о. ВКС, ППВС № 7/1959г., т.2 от ППВС № 17/1963г., т.3 от
ППВС 4/1975г. Квалификацията се дава от съда въз основа на твърденията за
правнорелевантните факти, изложени в исковата молба. Тъй като ищецът сочи, че
животното, с което автобусът се е сблъскал, е било оставено без надзор от
стопанина си, това твърдение обосновава квалификация по чл.45 и 49 от ЗЗД – за
отговорност на проявилото виновно поведение /действие или бездействие/ лице
/или на възложителя на работата.
В отговорна исковата молба ответниците
са признали, че „Комплект строй“ ЕООД е собственик на убитото животно,
включително са признали, че ушната марка е била поставена на животното. След
като този факт е бил признат от двамата ответници, включително и в първото
съдебно заседание, по-късното оспорване в последното заседание и в писмените
бележки е преклудирано.
Видно е от представената в цялост
преписка №463500-1091/06.08.2019 год. по описа на РУП Приморско, че за
настъпилото ПТП между автобуса на ищцовото дружество и бивола, собственост на
„Комплект строй“ ЕООД (което принципно не се отрича от ответниците), са били
съставени два протокола от свидетеля Б.. Първият протокол е бил съставен на
06.08.2019 год. в 2.25 ч. и втория на 16.08.2019 год., а от докладна записка от
29.08.2019 год. става ясно, че поради допусната техническа грешка първият е бил
анулиран от съставителя си и е съставен втори с №1619875. Според този протокол,
на 06.08.2019 год. е настъпило ПТП на пътя Царево-Бургас при км.3+660 между
животно – домашен бивол и автобус с рег. №****, в резултат на което са
настъпили щети отпред и вдясно на превозното средство. Видно е от преписката,
че при посещение на ПТП дежурния екип е направил снимки на животното и на
автобуса.
Ответниците са оспорили протокола за
ПТП с твърдения в съдебното заседание на 23.06.2020 год., че в него невярно са
посочени датите на съставяне и датата на самото произшествие. От това следва,
че удостовереното в протокола, че е настъпило произшествие между животно,
излязло на пътя, и автобус на ищцовото дружество, не се оспорва. С решение №
85/28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г., и решение № 711/22.10.2008 г. по т.д.№
395/2008 г. на ВКС е прието, че неоспореният в процеса констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие, изготвен от органите на МВР в кръга на
възложените им правомощия, съставлява официален свидетелстващ документ, който
се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното
лице - съставител, а и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверително изявление за непосредствено възприетите от съставителя факти. В
цитираната съдебна практика е прието също така, че обвързващата доказателствена
сила на протокола за ПТП не освобождава съда от задължение да изследва
механизма на произшествието и с други доказателствени средства.
Според съда оспорената от ответниците
дата и час на съставяне на протокола е напълно ирелеватнта в настоящото
производство, тъй като тук не се цели ангажиране на тяхната
административно-наказателна, а на гражданската им отговорност за настъпили в
патримониума на ищеца вреди. Релевантна е датата на настъпване на
произшествието, тъй като ищецът желае да се ползва от доказателствената сила на
оспорения протокол. В протокола с № 1619875 като дата на произшествието е
записана 06.08.2019 год. в 02.25 часа, на която дата съставителят Б. е бил на
смяна – видно от справката, той е застъпил на 05.08.2019 год. в 20.00 часа и е
приключил дежурството си на 06.08.2019 год. в 08.00 часа. Твърденията за
невярност на удостоверителното изявление за дата и час на произшествието не се
потвърждават от останалите доказателства по делото. Св.Б. сочи, че
произшествието настъпило на 05.08.2019 год. след полунощ, което фактически
означава дата 06.08.2019 год. Освен това косвено за датата на произшествието
може да се съди и от сигнатурата на преписка №463500-1091 на РУП Приморско,
която е образувана на дата 06.08.2019 год. Въз основа на съвпадащите
свидетелски показания, графика на дежурствата на св.Б. и датата на образуване
на преписката в РУП Приморско, съдът приема за вярна дата на произшествието,
вписана в оспорения протокол за ПТП -06.08.2019 год.
От показанията на св.Б. става ясно,
че на горната дата управлявал автобуса
от гр.Поморие за к.к.“Дюни“. Курсът му започнал някъде около 24 часа и след
като оставил туристите в к.к.“Дюни“ продължил за гр.Царево за гаража на
дружеството. Малко преди Приморско, след разминаване с насрещно движеща се
кола, свидетелят видял бивола на около 4-5 пред себе си. Опитал се да избегне удара с маневра наляво,
но не успял и ударил животното с дясната страна на автобуса. Спрял след няколко
метра и случайни минувачи се обадили на телефон 112. Свидетелят огледал мястото
и установил, че животното не е на платното. На мястото на удара имало малък
банкет и след това канавка и животното било в канавката. Свидетелят изтеглил автобуса
на ход на около километър на по-широко място, за да не стане произшествие.
Същия ден, но вече в пет часа сутринта, свидетелят е върнал на мястото и
отразял марката от ухото на бивола.
Свидетеля Б. установява, че той е
посетил произшествието, но не помни точната дата, а само часа – към 2 – 2.30
през нощта. Заявява, че заварил бивола в канавката. Направил снимки на
произшествието. Шофьорът на автобуса предоставил марките в районното и по тях
установили собственика на животното. Уврежданията по автобуса били отпред и
вдясно – счупено стъкло, броня, фар.
Свидетелят Я.сочи, че биволите се
регистрирани към дружеството „Комплект строй“ ЕООД и се отглеждат във ферма в
с.Веселие, която е на около 20 км. от мястото на сблъсъка . Сочи, че стадото се
отглежда в постройки, като вечер животните се затварят, а през деня се извеждат
на паша и за тях отговарят пастири. За убитото животно заявява, че от десет дни
се било отлъчило от стадото и го търсили безрезултатно. На сутринта след
произшествието на свидетеля се обадили от полицията, че има мъртъв бивол на
банкета на пътя. Казали му да го махне и свидетелят започнал да търси кран.
Когато отишъл видял, че липсва ушната марка. По-късно му се обадили и го
уведомили, че се организира премахване на животното от общината.
От събраните доказателства се
установява, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на
втория ответник по реда на чл.49 от ЗЗД -
противоправно деяние (действие
или бездействие), осъществено от служители/работници на възложителя, настъпили
вреди, причинна връзка, възлагане на определена работа, при или по повод на
която е настъпил вредоносния резултат. Както вече се посочи, убитото животно е
било собственост на този ответник и това се установява от ушната марка, която е
била предадена от св.Б. в полицията. Животно с тази ушна марка е било
регистрирано от „Комплект строй“ ЕООД в населено място с.Веселие. Именно поради
това от полицията са се обадили от св.Я., за да отстрани трупа от пътя. Този
свидетел признава, че животното се е било изгубило около десет дни преди
инцидента и не било открито, дори и след издирване. След като този свидетел
сочи, че биволите не се отглеждан свободно, а във нарочно изградена ферма,
където вечер се прибират и заключват, а през деня се извеждат на паша от
пастири, се налага извод, че от работниците на дружеството не са били положени
достатъчно грижи за обезопасяване на животното, задържането му в стадото и
прибирането му през нощта. Ако се приеме за достоверно твърдението на свидетеля,
че е напълно нормално бременното животно да се отлъчи, за да роди на
спокойствие, тогава напълно би се обезмислило отглеждането на животните във
ферма. Поради противоправното действие или бездействие на работници на
дружеството, на които е била възложена пашата на животните (работа), се е
стигнало да навлизане на животното през нощта на натоварен път през активния
туристически сезон и сблъсък с процесния автобус, по който са настъпили щети и
те не се отричат от ответниците.
Не се
споделят от съда доводите на ответниците, че вредите са резултат единствено от
поведението на служителя на пострадалото юридическо лице или са съпричинени от
него.
По делото са
назначени и изпълнени две съдебно-технически експертизи, но следва да се
подчертае, че никоя от тях не е абсолютно доказателство и подлежи на преценка
от съда в съответствие с установените факти посредством други доказателствени
средства.
В
първоначалната експертиза, изготвена от в.л.Гяуров, се съдържа извод, че на
мястото на произшествието не са поставени знаци А21 и А22, което се опровергава
от информацията, предоставена от А“ПИ“, ОПУ Бургас и от констатациите на
потворната експертиза. Предвид този съществен пропуск, експертизата не се цени
от съда.
Повторната
тройна експертиза заключава, че участъка на катастрофата е бил регулиран с
пътен знак А22 „Възможна е появата на диви животни“ и пътен знак „Т1“ с
разстояние на действие от 6000 м. Преди произшествието, след моста при
р.Ропотамо, водачът е излязъл на прав участък, обозначен с пътен знак В34 „Край
на забраните, въведени с пътни знаци“. От заключението на повторната експертиза
е видно, че според отчитанията на тахошайбата автобусът се е движел с 60 км/ч
при допустими 80 км/ч. При такава скорост на движение опасната зона за спиране
е била 44,02 км. Според допълнението към заключението (отговор на въпрос №3),
зоната на осветеност пред автобуса на къси светлини на фаровете е била на около 65-70 м. пред
фронта на превозното средство, т.е. на по-голямо разстояние от опасната зона за
спиране, от което вещите лица са достигнали до извод, че водачът е бил в
състояние да предотврати настъпването на ПТП.
На първо
място следва да се посочи, че релеватнтия въпрос в случая не е дали водачът е
управлявал автобуса в съответствие със ЗДвП и ППЗДвП, а дали неговите действия
са единствена причина за настъпилия вредоносен резултат или са го подпомогнали.
Възложителят на работата се освобождава от отговорност ако вредите са настъпили
единствено по вина на пострадалото лице, което не означава непременно
противоправно поведение. Затова е безпредметен спорът между страните дали знак
В34 се отнася за забранителните или и за предупредителните знаци и дали знак А22
има тежестта на знак А 21. В конкретния
случай водачът е избрал скорост на движение, която е с 20 км. по-ниска от допустимата,
като очевидно е отчел конкретните условия. За извода си за скоростта на
движение вещите лица са ползвали тахошайбата и това според съда е съвсем
правилно, тъй като уточненията им в съдебно заседание, че от водачите могат да
бъдат нанасяни неверни километри при започването на курса, не се отнася към отчитанията на скоростта на движение.
Произшествието е настъпило в активния туристически сезон, когато единствения
път за Южното Черноморие е изключително натоварен, дори и през нощта, поради
което поведението на водача е било съобразено и с това. Фактът, че осветеността
на фаровете на къси светлини обхваща по-дълго разстояние от опасната зона за
спиране, не може да послужи като основание за извод, че водачът обективно е
могъл да предотврати удара. Никое диво
животно, което би могло да се очаква от водача поради действието на
предупредителния знак А22, не може да има габаритите и масата на домашен бивол,
така че от водача не може да се изисква подготвеност да се разминава с големи
домашни животни при движение на път в гориста местност. Насрещното движение е
било пречка да бъде забелязано изцяло черното животно, което не се е откроявало
на фона на черния асфалт в най-тъмната част на денонощието. При тези
съображения съдът не възприема извода на повторната експертиза, че е имало
обективна възможност за предотвратяване на произшествието. Както са пояснили
вещите лица в съдебно заседание, такава възможност би съществувала само в
идеални условия – напр.при липса на насрещно движение, при яркост на обекта, навлязъл
на пътното платно и др.
Причинна
връзка се установява само между противоправните действия/бездействия на
работниците на дружеството и вредите, не и между действията на водача и
вредите.
Ответниците
не оспорват щатите по автобуса, но оспорват размера на средствата, необходими
за тяхното поправяне. Оспорват фактурите, приложени от ищеца, с твърдения, че
не обективират реални доставки на части, труд и репатриране до лицензиран
сервиз в София.
Всеики, който е причинил вреди другиму е длъжен да ги
поправи. Поради това, дори и ищецът да не беше поправил повредената вещ,
ответникът пак би дължал средствата, необходими за отстраняването на повредите,
при това средствата, необходими за възстановяване на вещта в предишното й
състояние. В случая автобусът е бил
технически изправен и в движение, ето защо вторият ответник дължи средствата, необходими за възстановяването
му като годна за ползване, при това за стопанска дейност вещ. Средствата за
възстановяване са определени от оценъчната автотехническа експертиза, като
вещото лице е определило часовете, необходими за отстраняване на повредите и
монтиране на новите части, остойностило е труда, както и цената на частите. Размерът
на разходите е определен с помощта на експертиза, а не чрез простото сборуване
на фактурите. Видно е от заключението, че стойността на труда и вложените нови
части възлиза на 30 156 лв. с ДДС.
Обезщетението обхваща всички вреди от
деликта, т.е. целия имуществен негатив за кредитора – чл.51 ал.1 от ЗЗД. От
обясненията на вещото лице А. става ясно, че автобус от процесната марка не
може да бъде ремонтиран в Бургас, а само в специализирани сервизи в София и Пловдив.
Състоянието на превозното средство след катастрофата не е позволявало
придвижвате на собствен ход до София, където е извършен ремонта, и това е очевидно
от снимковия материал и от счупеното панорамно стъкло, което е една от видимите
повреди. Ето защо, вторият ответник следва да възстанови на ищецаи разходите,
които е направил за репатриране на автобуса до София. Както се посочи, дори и
такъв разход да не е бил направен на посочената във фактурите дата, средствата,
които ответникът е дал за превозването до специализиран сервиз, се дължат от ответника
на основание чл.45 от ЗЗД. Видно е от заключението на в.л.Ангелов,
че средствата за репатриране по пазарни цени биха били размер, по-голям от
поискания, поради това следва да се присъдят в размера, посочен от ищеца в
исковата молба.
Като краен резултат в ползава ищеца
следва да се присъди обезщетение в размер от общо 34 756 лв., които се
дължат от втория ответник на основание чл.49 от ЗЗД.
По отношение на първия ответник липсва основание за уважаване на претенцията. Не се събраха
доказателства, че той е бил натоварен с действия по опазването и прибирането на
животните и поради това вредите не са резултат от негови противоправни действия
или бездействия. Собствеността върху
капитала на дружеството не е основатние за ангажиране на отговорността му, тъй
като юридическото лице носи отговорност на собствено основание по чл.49 от ЗЗД.
Ищецът е направил разноски по
представен списък в размер на 4 141,20 лв. От тях, съразмерно на уважената
част от иска, вторият ответник му дължи 3 334,32 лв.
Ответниците също имат право на
разноски. На първия ответник разноските следва да се присъдят изцяло по
представения списък от адв.Станчева -
3 200 лв. На втория ответник следва да се присъдят разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска, или 368,50 лв.
Мотивиран от така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА
„Комплектстрой“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. Бургас и адрес на управление ул. „Александър Стамболийски“ 17,
представлявано от управителя Димитър Георгиев Стоев да заплати на „ЕС 1 – тур“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Царево, ул. „Хан
Аспарух“ № 17А, представлявано от управителя Т. Киров Илиев по сметка **************
сумата от 34 756 (тридесет и четири хиляди седемстотин петдесет и шест) лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в повреждане на
имущество – автобус „Неоплан“, модел Н 316, с peг.№ ****** при произшествие на
06.08.2019 год., ведно със законната лихва от завеждането на иска - 12.09.2019
г. до пълното изплащане на дължимото обезщетение, като ОТХВЪРЛЯ претенцията против „Комплектстрой“ ЕООД в останалата част
до предявения размер от 39 279,20 лв. и изцяло претенцията против Г.Д.С., ЕГН **********, с постоянен адрес
*** за солидарното му осъждане заедно с „Комплектстрой“ ЕООД.
ОСЪЖДА
„Комплектстрой“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. Бургас и адрес на управление ул. „Александър Стамболийски“ 17,
представлявано от управителя Димитър Георгиев Стоев да заплати на „ЕС 1 – тур“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Царево, ул. „Хан
Аспарух“ № 17А, представлявано от управителя Т. Киров Илиев разноски по делото
съразмерно на уважената част от иска в размер на 3 334,32
(три хиляди триста тридесет и четири 0.32)лв.
ОСЪЖДА
„ЕС 1 –
тур“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Царево, ул.
„Хан Аспарух“ № 17А, представлявано от управителя Т. Киров Илиев, да заплати на
„Комплектстрой“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас и адрес на
управление ул. „Александър Стамболийски“ 17, представлявано от управителя
Димитър Георгиев Стоев, разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в
размер на 368,50 (триста шестдесет и осем 0.50) лв.
ОСЪЖДА
„ЕС 1 – тур“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Царево, ул. „Хан Аспарух“ № 17А, представлявано от
управителя Т. Киров Илиев, да заплати на Г.Д.С., ЕГН **********, с постоянен
адрес *** разноски в първоинстанционното производство в размер на 3 200
(три хиляди и двеста) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: