Решение по дело №103/2021 на Административен съд - Ловеч

 

РЕШЕНИЕ

№

гр.Ловеч, 13.08.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен  състав, в  публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЙОНИТА ЦАНКОВА

                              

 

при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 103 / 2021 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „****“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „****, представлявано от управител Е.Н.Н., чрез адв. Р.П., срещу Ревизионен акт № Р-04000419006932-091-001/14.12.2020 г., потвърден изцяло с Решение № 22/08.03.2021 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП.

С определение от з.с.з. на 14.07.2021 г. оспорването е оставено без движение, като е указано на жалбоподателя в 7-дн. срок от съобщението  на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 151, т. 1, т. 2 от АПК, във вр. с чл. 159, т. 5 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 156, ал. 1 от ДОПК: 1. да представи доказателства за спазването на 14-дн. преклузивен срок за оспорване; 2. да представи удостоверение за съществуването и представителството на организацията-жалбоподател; 3. да представи пълномощно за упълномощаването на адв. Р.П.. Със същото определение на оспорващия са указани и последиците при неизпълнение определението на съда – оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото.

Със същото определение е изискано от ответника изрично писмено становище за допустимост на жалбата.

С молба вх. № 2506/28.07.2020 г. на ответника е ангажирано становище за допустимост на оспорването. В писменото становище на л. 126 от делото ответникът сочи изрично, че оспорването е в срок – спазен е 14-дневния преклузивен срок за обжалване, т.к. обжалваното решение е връчено на жалбоподателя по електронен път на 08.03.2021 г., а жалбата е изпратена чрез куриер на 22.03.2021 г.- присъствен ден, като е заведена при ответника на 23.03.2021 г.

Жалбоподателят сочи, че обжалваният РА е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с материалния закон, процесуалните правила, немотивиран и необоснован. Намира, че от представените в хода на ревизионното производство доказателства е доказано фактическото осъществяване на доставките, като безспорно е установен фактът на предаването на стоките. Намира, че в хода на ревизионното производство са представени достатъчно доказателства за осъществяване на доставки по процесните фактури. Излага и други подробни аргументи за незаконосъобразност на РА, като моли съдът да отмени Ревизионен акт № Р-04000419006932-091-001/14.12.2020 г., потвърден изцяло с Решение № 22/08.03.2021 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП. Жалоподателят претендира и разноски съгласно списък на разноските.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Р.П., която поддържа жалбата, излага подрони аргументи в съдебно заседание и в писмена защита, като поддържа искането за присъждане на разноски.

Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалните представители юрк. В. и юрк. М. намира жалбата за неоснователна, а обжалваният Ревизионен акт № Р-04000419006932-091-001/14.12.2020 г., потвърден изцяло с Решение № 22/08.03.2021 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП, за законосъобразен. Ответникът моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3269,23 лв., изчислени съобразно материалния интерес по делото съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно списък на разноските на л. 310 от делото. Ответникът излага подробни аргументи за неоснователност на жалбата в съдено заседание и в писмена защита вх. 2593/18.07.2022 г. на юрк. К.М..

Съдът, след като прецени законосъобразността и обосноваността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване фазата на административен контрол. По отношение на спазването на срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК съдът е изискал допълнителни доказателства и становище на двете страни, като с писмено становище вх. № 2506/28.07.2021 г. /на л. 126 от делото/ ответникът изрично е ангажирал становище за спазването на 14-дн. преклузивен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, което се споделя от съда, обжалваното решение е връчено на жалбоподателя по електронен път на 08.03.2021 г., а жалбата е изпратена чрез куриер на 22.03.2021 г., поради което е спазен преклузивният срок за обжалване.

Жалбата отговаря и на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

В настоящото производство и съобразно чл. 160 ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му.

След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощени органи, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК.

Ревизията е възложена, съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04000419006932-020-001/30.10.2019 г., връчена на 30.10.2019 г. по електронен път, която е изменена със ЗИЗВР № Р-04000419006932-020-002/27.01.2020 г. и ЗИЗВР № Р-04000419006932-020-003/27.02.2020 г. Със ЗИЗВР № Р-04000419006932- 020-004/26.03.2020 г., издадена на основание Заповед по чл.114, ал.4 от ДОПК № Р- 04000419006932-ЗИД-001/26.03.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, срокът за извършване на ревизионното производство е удължен до 30.09.2020 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-04000419006932-092-001/14.10.2020 г., връчен по електронен път на 17.10.2020 г. Ревизираното лице е подало искане за удължаване на срока за подаване на възражение срещу РД, заведено с вх.№ 14318/30.10.2020 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен. С Уведомление № Р-04000419006932-РУС-001/02.11.2020 г. срокът за подаване на възражение и представяне на доказателства по РД е продължен до 30.11.2020 г. От името на ревизирания субект чрез адв. Р.П. *** е подадено Възражение, заведено с вх.№ 26661/30.11.2020 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен. Към възражението е приложено Пълномощно на адв. Р.П. ***, с което „****" ЕООД упълномощава адв. П. да изготви и депозира възражение срещу РД № Р-04000419006932-092-001/14.10.2020 г. и писмени доказателства – два броя нотариално заверени декларации.

Видно от мотивите на РА, възраженията на ревизираното лице срещу направените в ревизионния доклад фактически констатации и правни изводи не са приети за основателни.

На основание констатациите в РД и приложените към него доказателства, органите по приходите са издали процесния ревизионен акт.

Заповедта за възлагане на ревизията и заповедите за изменение на ЗВР, също са издадени от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и отговарят на изискванията на чл. 113 от ДОПК. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 1 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК.

Обжалваният РА е валидно издаден от съответните компетентни органи и подписан чрез квалифицирани електронни подписи на органите по приходите, за което по делото са представени доказателства. Същото е валидно и за ЗВР и РД, поради което липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Липсва порок на формата на административния акт.

Настоящият съдебен състав намира, че от страна на органите по приходите не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила  при изясняване на всички правно-релевантни факти, доколкото в хода на съдебното  производство  не бяха  ангажирани   доказателства, които да водят до промяна на приетото за установено от фактическа страна от приходната  администрация.

Следва да се има предвид, че съществено нарушаване на  процесуалните правила, влечащо след себе си  незаконосъобразност на ревизионния акт,  е  такова  нарушение или такива пропуски в ревизионното производство,  които  биха довели до недостоверно установена фактическа обстановка и то само и единствено  когато въпросните пропуски  не  могат  да бъдат поправени  посредством ангажиране на доказателства за установяване на  същите  тези  факти и обстоятелства в хода на съдебното производство. С оглед събраните в това съдебно производство  доказателства се налага извод, че не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, че в хода на  ревизията са изяснени всички правнорелевантни факти чрез събраните доказателства и не е налице порок - допуснато нарушение на  процесуалните  правила, който  да  прави атакувания  РА незаконосъобразен.

 Опровергано от събраните доказателства е и твърдението на жалбоподателя, че РА е незаконосъобразен, тъй като изводите, направени от органите по приходите, са необосновани и не се подкрепят от събраните в хода на ревизията доказателства. На  практика в обжалвания РА органите по приходите са  изложили своите аргументи какво  приемат за установено от фактическа страна и  какви правни  изводи правят въз основа на извършения анализ насъбраните доказателства. Противно  на твърдяното от жалбоподателя,  фактическите констатации, направени от органите по приходите, се подкрепят от  събраните доказателства.

Както и друг път е посочвал съдът, обстоятелството, че  адресатът на един административен акт счита, че от  представените и събрани в хода на административното производство доказателства  следва  извод, различен от  този, който  е направен от административния  орган и  който  извод е задължителен и единствено възможен, според жалбоподателя, не е основание да се приеме, че атакуваният  РА  е  незаконосъобразен.

Не на последно място, въпросите за относимостта и значението на събраните доказателства, какви  изводи следват от  така  събраните доказателства за определяне  на  данъчните  задължения на ревизираното лице,  дори и  когато се  приеме,че са допуснати пропуски при събирането на доказателствата в хода на ревизионното производство или пък, че направените изводи, при извършения анализ на доказателствата  се явяват  неправилни и необосновани – са все въпроси по съществото на  спора.

 По аргумент от чл. 160, ал.1 от  ДОПК съдът  в това  съдебно производство е инстанция по същество и след преценка на относимите доказателства, без да е  обвързан от фактическите констатации, а и от правните изводи на приходната  администрация, изложени в обжалвания РА, трябва да се произнесе дължи ли се определеният с РА данък, както и по въпроса дали това данъчно задължение е в  размера, установен с  РА.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че при издаването на обжалвания в това съдебно производство РА, не са  допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи законосъобразността на  РА и налагащи отмяната му  като  незаконосъобразен на това  основание.

Основният  въпрос в настоящия  правен спор  касае правилното приложение на  материалния  закон.

Ревизионен акт № Р-04000419006932-091-001/14.12.2020 г. се оспорва изцяло, относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит, като са установени допълнителни задължения за внасяне общо в размер на 91 307,67 лв., в т.ч. ДДС в размер на 72 177,34 лв., както и начислените във връзка с това лихви в размер на 19 130,33 лв.

В жалбата се излагат мотиви за неправилно приложени материалноправни разпоредби и недоказаност на констатациите на органите по приходите. Жалбоподателят счита, че представените документи доказвали реалността на доставките, в т.ч. предаване на стоките и транспортът им, които се установявали от извършените при ревизията насрещни проверки на физически и юридически лица.

Ревизионен акт № Р-04000419006932-091-001/14.12.2020 г. е издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК въз основа на Ревизионен доклад № Р-04000419006932-092-001/14.10.2020 г., изготвен в резултат на извършена ревизия на „****“ ЕООД с ЕИК ****, обхващаща установяването на задълженията по ЗДДС за данъчни периоди от 01.03.2018 г. до 31.05.2018 г. Ревизията е повторна и е във връзка с Решение № 156/21.10.2019 г. на Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново, с което по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК е отменен РА № Р-04001118008209-091-001/25.07.2019 г. в обжалваната част относно определените задължения за ДДС и преписката е върната на компетентния орган за възлагане на нова ревизия за определяне на задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.03.2018 г. до 31.05.2018 г.

Ревизията е възложена, съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04000419006932-020-001/30.10.2019 г., връчена на 30.10.2019 г. по електронен път, която е изменена със ЗИЗВР № Р-04000419006932-020-002/27.01.2020 г. и ЗИЗВР № Р-04000419006932-020-003/27.02.2020 г. Със ЗИЗВР № Р-04000419006932- 020-004/26.03.2020 г., издадена на основание Заповед по чл.114, ал.4 от ДОПК № Р- 04000419006932-ЗИД-001/26.03.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, срокът за извършване на ревизионното производство е удължен до 30.09.2020 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-04000419006932-092-001/14.10.2020 г., връчен по електронен път на 17.10.2020 г. Ревизираното лице е подало искане за удължаване на срока за подаване на възражение срещу РД, заведено с вх.№ 14318/30.10.2020 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен. С Уведомление № Р-04000419006932-РУС-001/02.11.2020 г. срокът за подаване на възражение и представяне на доказателства по РД е продължен до 30.11.2020 г. От името на ревизирания субект чрез адв. Р.П. *** е подадено Възражение, заведено с вх.№ 26661/30.11.2020 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен. Към възражението е приложено Пълномощно на адв. Р.П. ***, с което „****“ ЕООД упълномощава адв. П. да изготви и депозира възражение срещу РД № Р-04000419006932-092-001/14.10.2020 г. и писмени доказателства – два броя нотариално заверени декларации.

Видно от мотивите на РА, възраженията на ревизираното лице срещу направените в ревизионния доклад фактически констатации и правни изводи не са приети за основателни.

На основание констатациите в РД и приложените към него доказателства, органите по приходите са издали процесния ревизионен акт.

С издадения РА № Р-04000419006932-091-001/14.12.2020 г. по ЗДДС за данъчните периоди м.03, м.04 и м.05.2018 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 72 177,34 лв., в резултат на което е определено допълнително задължение за внасяне в същия размер и съответстващи лихви за просрочие в размер на 19 130,33 лв. Допълнително установените задължения са предмет на обжалване в настоящото производство.

„****“ ЕООД е регистрирано по фирмено дело № 479 от 12.09.2007 г. на Ловешки окръжен съд със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. „****, с капитал - 5000 лв. и едноличен собственик - Е.Н.Н.. Дружеството е регистрирано по ЗДДС по избор, независимо от облагаемия оборот, считано от 24.09.2007 г.

Констатациите в обжалвания РА се основават, както на събрани в хода на настоящата ревизия доказателства, така и на приобщените при ревизията, а именно:

1.) С Протокол серия АА № 1559509/09.12.2019 г. за целите на настоящата ревизия са приобщени доказателства, събрани в първото ревизионно производство, завършило с отменения РА № Р-04001118008209-091-001/25.07.2019 г., а именно:

1.1.)  Искане за представяне на документи и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ) № Р- 04001118008209-040-001/10.01.2019 г. и ИПДПОЗЛ № Р-04001118008209-040- 002/01.04.2019 г., връчени на „****“ ЕООД, с които са изискани писмени обяснения, първични и вторични счетоводни документи, както и търговски такива, свързани с направените покупки и продажби и извършваната от жалбоподателя основна дейност през ревизирания период (СМР), в т.ч. относно доставките по фактури за покупки от доставчиците „*****“ ЕООД и „*****“ ЕООД; представените в тази връзка документи с вх. № 1513/29.01.2019 г. и с вх. № 5619/15.04.2019 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен: писмени обяснения, счетоводни регистри (в т.ч. оборотни ведомости и отчет по журнала на операциите по дебита на сметка 302 „Материали“ за периода от 01.03.2018 г. до 31.07.2018 г., удостоверени,я издадени на името на „****“ ЕООД от Камарата на строителите в България, договори за наем на обекти, фактури за извършени продажби от жалбоподателя и сключени договори за строителство, в качеството му на изпълнител с възложителите „****“ ЕООД с ЕИК **** и „****“ ЕООД с ЕИК ****, анекси към тях, количествено-стойностни сметки, оферти и част от протоколите за приемане на извършени през периода СМР, справки за извършени CMP с материалите от горепосочените двама контрагенти;

1.2.)  Протокол № Р-04001118008209-ППД-001/21.01.2019 г., с който в хода на първото ревизионно производство е приобщен Протокол № П-04001118137398-073-001/05.12.2018 г. от извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) на „****“ ЕООД, ведно с всички събрани при проверката доказателства, а именно: посочените два протокола; ИПДПОЗЛ № П-04001118137398-040-001/08.08.2018 г. връчено при ПУФО на жалбоподателя и представените документи и писмени обяснения с вх.№ 11279/22.08.2018 г., 11279#1/30.10.2018 г. и 11279#2/09.11.2018 г. на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен – писмени обяснения, счетоводни регистри, договори, сключени с „****“ ЕООД и „****“ ЕООД с ЕИК **** с количествено-стойностни сметки към тях, копия на спорните фактури от „*****“ ЕООД и „*****“ ЕООД и придружаващи ги документи (приемо- предавателни протоколи, товарителници, складови разписки и заявки за материали) и др.; Протоколи от проведени работни срещи с жалбоподателя, АА № 1330675/18.09.2018 г. и АА№ 1330677/22.10.2018 г. и отправена до „****“ ЕООД Покана по реда на чл. 103 от ДОПК.; Протоколи от извършени насрещни проверки на „*****“ ЕООД (ПИНП № П-03000318155610-141-001/18.09.2018 г.) и „*****“ ЕООД (ПИНП № П-22221718154873-141-001/26.09.2018 г.) и събраните в хода им доказателства;

1.3.)  Протоколи от извършени насрещни проверки на предходни доставчици на „*****“ ЕООД и „*****“ ЕООД и на дружества, извършили транспортни услуги, а именно:

- ПИНП № П-02000219027518-141 -001/22.03.2019 г. на „**** ****“ ЕООД с ЕИК **** (сочен за предходен доставчик на „*****“ ЕООД на стоки „арматурна заготовка“, фактурирани впоследствие на жалбоподателя с фактури № **********/16.04.2018 г. и № **********/20.04.2018 г.) и представени впоследствие от името на доставчика документи с вх. № 6014/23.04.2019 г.; Искане № Р-04001118008209- 999-002/21.05.2019 г. до ТД на НАП Бургас относно подадена от „**** ****“ ЕООД справка-декларация за данъчен период м.03.2018 г. и получен отговор с вх. № 7564/03.06.2019 г.;

- ПИНП № П-04000419028688-141-001/05.03.2019 г. на „****“ ЕООД с ЕИК ********* (сочен за превозвач на стоките, фактурирани от „**** ****“ ЕООД);

- ПИНП № П-16001619034554-141-001/13.03.2019 г. на „****“ ЕООД с ЕИК **** (сочен за предходен доставчик на „*****“ ЕООД);

- ПИНП № П-22221419034712-141-001/14.03.2019 г. на „****“ ООД с ЕИК **** (сочен за превозвач на стоки от „*****“ ЕООД) и представени впоследствие, по електронен път от името на доставчика, документи с вх. № 7277/28.05.2019 г.;

- ПИНП № П-04001119032479-141-001/05.03.2019 г. на „****“ ООД с ЕИК **** (наемодател на контейнер на „*****“ ЕООД);

1.4.)  Справка от регистъра на банковите сметки и сейфове при Българска народна банка относно притежавани банкови сметки и упълномощени лица за дружествата  „****“ ЕООД, „*****" ЕООД и „**** ****“ ЕООД.

В настоящата ревизия на „****“ ЕООД е връчено ИПДПОЗЛ № Р-04000419006932- 040-001/11.03.2020 г., с което от ревизираното лице са изискани конкретни писмени обяснения и съпътстващи документи относно закупените от „*****“ ЕООД материали-арматурна заготовка и от „*****“ ЕООД - профилна стомана, посочени като вложени в обекта, изпълняван от жалбоподателя („Животновъдна ферма за отглеждане на млечни кози и техните приплоди в ПИ № ****,****,****, **** в землището на с. ****, общ. ****“), в т.ч. закупувани ли са от ревизираното дружество материали от същия вид от други доставчици; какви офертни цени на материалите са предложени от горепосочените двама доставчици; налични към момента на покупките материали от същия вид в дружеството - какви количества и от кого са закупени; кое лице и в какво длъжностно качество е извършвало плащанията по спорните доставки от страна на жалбоподателя и кое лице е изготвяло приемо- предавателните протоколи, представени от „****“ ЕООД в първото ревизионно производство.

От жалбоподателя са представени единствено писмени обяснения и счетоводни извадки - оборотна ведомост на сметка 302 „Материали“ за периода от 01.01.2018 г. до 28.02.2018 г. и оборотна ведомост на сметка 503 „Разплащателна сметка в левове“ за периода от 01.03.2018 г. до 31.07.2018 г.

С последващо ИПДПОЗЛ № Р-04000419006932-040-002/09.09.2020 г., допълнително от жалбоподателя са изискани първични счетоводни документи, с които са заприходени и изписани материалите от „*****“ ЕООД и „*****“ ЕООД, доказателства за изпращане и получаване на заявките по въпросните материали, натоварването и разтоварването на същите, както и документи, подкрепящи обясненията, изискани в т.6 на ИПДПОЗЛ. Изискани са подробни обяснения относно процеса на доставка на материалите по спорните фактури, информация и документи относно вложените количества и съответните обекти, в които са вложени материалите. С вх. № 12422/21.09.2020 г. на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, от „****“ ЕООД са представени писмени обяснения, писмените обяснения, представени от дружеството в първото ревизионно производство с вх. № 5169/15.04.2019 г., Договор от 27.02.2018 г., сключен между жалбоподателя и „****“ ООД с ЕИК ****, фактура № 1468/06.07.2018 г. с предмет „работа с кран" от „****" ООД и Протокол № 1 за приемане на извършени работи към 06.07.2018 г.; фактура № 465/29.03.2018 г. издадена от „****" ЕООД и Протокол № 2 за приемане на извършени СМР от  29.03.2018 г.; справки в табличен вид, наименовани „закупена арматура“, „заварени мрежи“ и „закупени профили и метални конструкции“ с попълнени фактури от други доставчици на жалбоподателя на сходни материали - арматурни мрежи и пр. с приложени фактури от тези доставчици.

На основание чл. 45 и чл. 37, ал. 5 от ДОПК са извършени насрещни проверки на редица от дружествата-доставчици или извършили транспортни услуги и услуги по разтоварване на материалите, фактурирани към „****“ ЕООД, лица, участвали в транспортирането на стоките, собственици на МПС, посочени в представените товарителници и възложителя на строителния обект. Извършените проверки са документирани със съответните протоколи за насрещни проверки, които са приложени по преписката. Установените факти и обстоятелства при същите са подробно изложени от стр. 36 до стр.47 на изготвения ревизионен доклад. Извършени са насрещни проверки на: „*****“ ЕООД (пряк доставчик на жалбоподателя, извършени са две насрещни проверки, документирани с ПИНП № № П-22221920126502-141-001/08.09.2020 г. и ПИНП № П- 22221920148646-141-001/19.10.2020 г. /при проверката е разкрита банкова тайна на сметките на дружеството/); „**** ****" ЕООД с ЕИК **** (предходен доставчик на „*****" ЕООД, извършени са две насрещни проверки, документирани с ПИНП № П-02000220037555-141-001/14.04.2020 г. и № П-2000220126279-141-001/21.09.2020 г. /при проверката е разкрита банкова тайна на сметките на дружеството/); „****" ЕООД с ЕИК ****, предходен доставчик на „**** ****" ЕООД, ПИНП № П- 02000220042752-141-001/27.03.2020 г.); „****" ООД с ЕИК **** (ПИНП №П-04001120037150-141-001/11.03.2020 г.); „****" ЕООД с ЕИК ********* (ПИНП № П-04000720037146-141-001/11.03.2020 г.); П.Р.А.- служител в „****" ЕООД (ПИНП № П-03001820037381-141- 001/11.03.2020 г.); „****" ООД с ЕИК **** (превозвач на стоки от „*****" ЕООД, ПИНП № П-22221420126396-141-001/08.09.2020 г.); „****" ООД с ЕИК **** (ПИНП № П-03002520038432-141- 001/23.03.2020 г.); „****" ЕООД с ЕИК **** (ПИНП № П- 03000320036284-141-001/17.03.2020 г.) и „****" ЕООД с ЕИК **** (Възложител по сключени с жалбоподателя договори за СМР, ПИНП № П- 04000720137455-141-001/02.09.2020 г.).

При ревизията също от Областни Дирекции на МВР - Бургас, Варна, Търговище и Столична Дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел Пътна полиция, са изискани документи и информация относно собствеността на МПС, вписани в товарителниците от дружествата превозвачи. Предоставени са съответни отговори с Писма с вх. № 360/10.01.2020 г., вх. № 775/17.01.2020 г.( вх. № 3731/13.03.2020 г. и 4092/24.03.2020 г. на ТД на НАП В. Търново, офис Плевен.

Освен горното, в хода на ревизията, органите по приходите са извършили проверки в данъчно-осигурителните досиета на преките контрагенти на жалбоподателя, техните предходни доставчици и дружествата, извършили превоза на стоките. С Протокол № Р- 04000419006932-П73-001/12.10.2020 г. за целите на извършваната ревизия като доказателства са приобщени следните ревизионни актове и доклади:

-РА № Р-22221718005448-091-001/19.07.2019 г. и РД № Р-22221718005448-092- 001/10.05.2019 г., издаден на „*****“ ЕООД в резултат на извършена ревизия на дружеството по прилагане разпоредите на ЗДДС за периода от 01.03.2018 г. до 31.07.2018 г. и от 09.08.2018 г. до 30.09.2018 г.;

- РА № П-16001619181741-003-001/28.10.2019 г. за поправка на ревизионен акт, PA № Р- 16001619001700-091-001/17.10.2019г. и РД № Р-16001619001700-092-001/18.09.2019 г., издадени на „****" ЕООД в резултат на извършена ревизия на дружеството по прилагане разпоредбите на ЗДДС за периода от 01.01.2016 г. до 30.09.2018 г. и по ЗКПО за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г.;

С Протокол № Р-04000419006932-П73-002/12.10.2020 г. са приобщени доказателства по досъдебно производство на „****“ ЕООД по преписка на № 4705/2018 г. на Районна прокуратура - Пловдив, събрани при извършено посещение на органите по приходите, документирано с Протокол серия АА № 1341961/06.07.2020 г.

Съгласно мотивите на РД, извършваната от „****“ ЕООД основна дейност през ревизирания период е общо строителство на сгради (с код по НКИД 4120). От жалбоподателя са представени Удостоверение № I - TV 007904 и Удостоверение № V - TV 004864, съгласно които дружеството е вписано в Централния професионален регистър на строителя за изпълнение на строежи от първа ****а (строежи от високото строителство, (прилежащата му инфраструктура, електронни съобщителни мрежи и съоръжения) и съответно строежи от трета до пета категория, валидни до 30.09.2018 г. Дружеството е представило сключени договори за наем на сферичен склад, находящ се в гр. Ловеч- Индустриален квартал по Договор за отдаване под наем на помещение от 01.10.2016 г., сключен с ПКИ „****" с ЕИК ****, и част от хале на арматурен цех с площ от 180,00 кв. м., находящ се в гр. Ловеч, бивш Домостроителен комбинат по сключен Договор за наем от 01.11.2014 г. с ЕТ „****" с ЕИК ****. За ревизирания период от 01.03.2018 г. до 31.05.2018 г. жалбоподателят посочва, че е основен изпълнител по седем сключени договора – шест, от които с възложител „****" ЕООД с ЕИК ****, и един с възложител „****" ЕООД с ЕИК ****. Като основен договор, по който е извършвана строително-ремонтна дейност през периода, е посочен Договор за строителство от 17.11.2016 г., сключен с възложителя „****" ЕООД с предмет - изпълнение на строително-ремонтни работи на обект „Животновъдна ферма за отглеждане на млечни кози и техните приплоди в ПИ № ****, № ****, № ****, № **** в землището на с. **** с ЕКАТЕ ****, община ****" на стойност 1 279 328,79 лв. без ДДС

Съгласно писмени обяснения, дадени в хода на първото ревизионно производство, строителството на обектите, на които се твърди влагането на материалите по спорните фактури, е започнало на 01.02.2018 г. В тази връзка е представен Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа и Разрешение за строеж № 131/09.12.2016 г., издадено от Община ****. Впоследствие между „****" ЕООД и „****" ЕООД били сключени и допълнителни договори. Посочено е, че строежите основно са с основи и стени от стоманобетон, с носеща конструкция от стомана, покривни термопанели и стенни такива. Предвидени били и довършителни работи на вече съществуващи сгради. За изпълнението на земни и товаро-разтоварни работи се използвала механизация на фирма „****" ЕООД и автокран на „****" ООД съгласно сключени договори с тези дружества. Жалбоподателят е посочил още, че за ревизирания период, три от договорите за строителство били приключили, за което били издадени фактури и протоколи за приемане на извършените СМР/СРР. Голяма част от материалите били вложени в изпълненото от „****" ЕООД строителство към момента, а невложените такива били налични на обекта.

От мотивите на ревизионния акт и ревизионния доклад се установява, че обжалваните констатации са вследствие на направения от органите по приходите извод за липса на реални доставки на строителни материали - арматурни заготовки и профили между жалбоподателя и доставчиците „*****" ЕООД и „*****" ЕООД. След съвкупен анализ на всички събрани доказателства, органите по приходите са направили извода, че по процесиите фактури, издадени между тези страни, липсват реално извършени доставки на стоки, поради което на основание чл. 69, ал, 1, т. 1 и чл.68, ал.1, т.1 във връзка чл,70, ал.5 от ЗДДС, чл.6 от същия закон, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по тях.

За да бъде признато и законосъобразно упражнено правото на приспадане на данъчен кредит следва да са налице предпоставките по чл.68 и чл.69 от ЗДДС и да не са установени хипотезите по чл.70 от ЗДДС. Доказателствената тежест за това е върху лицето, претендиращо възникването на субективното материално право в негова полза, при условията на пълно главно доказване. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС и чл.178, буква „а“ от Директива 2006/112/ЕО, а е необходимо стоките/услугите по облагаемата доставка да са реално получени, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл.63 от Директивата. От разпоредбите, както на Директивата, така и на ЗДДС, е видно, че за получателя по фактурата възниква право на приспадане на начисления ДДС по нея тогава, когато данъкът е дължим, т.е., когато е начислен във връзка с осъществена облагаема доставка от данъчнозадължено лице в рамките на икономическата му дейност. С оглед спецификата и вида на фактурираните стоки (арматурни заготовки и профили) - като родово определени вещи, в тежест на ревизираното лице е да установи прехвърляне правото на собственост върху стоката чрез предаването й, и правомощието да се разпорежда като собственик с нея, както и възможността на доставчика да извърши доставките, за което определящо е наличие на персонал и материални ресурси за осъществяването на доставките, наличието на такива стоки/материали при него и др. В съответствие с правомощията си по чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ДОПК, в хода на ревизията органите по приходите са изискали от жалбоподателя и преките му доставчици представянето на конкретни и ясно посочени в писмените искания документи. При съпоставка на първичните счетоводни документи и на търговските такива, представени от ревизираното дружество и тези, получени от името на изследваните доставчици, органите по приходите са установили, че за определени релевантни за спора факти не са представени съответните доказателства или представените такива са негодни, поради което са направили извод, че така събраните документи не могат да докажат спорните факти и обстоятелства, даващи основание да се приеме, че за целите на ЗДДС са налице реално осъществени доставки по процесиите фактури. Направеният от органите по приходите анализ на доказателствата по ревизионната преписка е пълен и задълбочен, в съответствие с правилата за преценка на писмените доказателства, като същият изцяло се споделя от настоящата инстанция. Съображенията за това са следните:

1. По отношение на фактурите, издадени от „*****“ ЕООД.

С обжалвания РА, на основание чл. 69, ал. 1, т.1 и чл.68, ал.1, т.1 във връзка чл.70, ал.5 от ЗДДС и чл.6 от същия закон, е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 14 764,50 лв. по две фактури, издадени от горепосочения контрагент, отразени в дневника за покупки на жалбоподателя за данъчен период м.04.2018 г.

В отговор на връчените му ИПДПОЗЛ в хода на първата ревизия и предшестващата я ПУФО, от жалбоподателя, във връзка с доставките, са представени процесиите две фактури с № **********/16.04.2018 г. и с № **********/20.04.2018 г.; банкови извлечения за разплащане по фактурите и счетоводни регистри; Договор за доставка от 21.03.2018 г., сключен между „*****“ ЕООД, в качеството му на доставчик и „****“ ЕООД, в качеството му на купувач с Приложение № 3 към него; два броя приемо-предавателни протоколи № 1 от 16.04.2018 г. и № 2 от 20.04.2018 г.; товарителници с № 041756/16.04.2018 г. и 041757/20.04.2018 r. с посочени изпращач „**** ****" ЕООД гр. Царево и превозвач „****“ ЕООД гр. Велико Търново, както и три броя еднотипни разпечатки в табличен вид - „спецификация на арматурна стомана към 02.2018 г.“ - с печат на дружеството „*****“ ЕООД и „спецификация на арматурна стомана към 28.03.2018 г., доставчик „****“ ЕООД“/,.спецификация на арматурна стомана към 28.03.2018 г., доставчик „****“ ООД“ - с печати на дружествата „*****“ ЕООД и „**** ****“ ЕООД.

Съгласно представения Договор за доставка от 21.03.2018 г., сключен между страните, доставчикът „*****“ ЕООД се задължава да достави стоките, описани в Приложение № 3 на договора на строителен обект „Животновъдна ферма за отглеждане на млечни кози и техните приплоди в землището на с, ****“ със собствен транспорт или нает транспорт за негова сметка. Във въпросното Приложение № 3 са посочени в девет позиции различни видове арматурни заготовки с общо количество 43 425 кг и единична цена 1,70 кг - на стойност 73 822,50 лв.

В хода на ПУФО във връзка с доставките по фактури с № **********/16.04.2018 г. и № **********/20.04.2018 г. е извършена насрещна проверка на „*****“ ЕООД, документирана с ПИНП № П-03000318155610-141-001/18.09.2018 г. Дружеството е регистрирано по реда на ЗДДС на 28.09.2016 г. и дерегистрирано по реда на същия закон на 01.11.2019 г. - поради наличие на установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. По данни от информационния масив на НАП, от дружеството няма подавани данни за наети лица на действащи трудови договори, нито справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на наети лица по граждански договор. При проверката, в отговор на връчено по електронен път ИПДПОЗЛ, от името на „*****“ ЕООД, в деловодството на ТД на НАП Варна, с вх. № 50462/17.09.2018 г. са представени документи и писмени обяснения, описани в протокола от насрещната проверка. В писмените обяснения относно процесиите доставки на стоки „арматурни заготовки" от „*****“ ЕООД се сочи, че стоките по фактури №**********/16.04.2018 г. и № **********/20.04.2018 г. му били заплатени на части, по банков път. Стоките били доставени на обекта в с. ****, **** от предходния му доставчик на арматурните заготовки „**** ****“ ЕООД, с нает от негова страна превозвач - „****“ ЕООД, МПС № ****и шофьор П.Р., за което се прилагат две товарителници. Стоките били разтоварени на обекта в с. ****, **** с автокран на „****“ ООД и с багер на „****“ ЕООД, които фирми били наети от жалбоподателя. Закупените стоки от „**** ****" ЕООД по фактури № **********/23.03.2018 г. и № **********/31.03.2018 г. също били заплатени по банков път. Към тези обяснения са представени договора от 21.03.2018 г., сключен с жалбоподателя, фактурите и приемо- предавателни протоколи за фактурираните на жалбоподателя стоки, спецификации за доставена арматурна стомана, които документи са представени и от страна на „****“ ЕООД. Представени са също и Договор за доставка от 15.03.2018 г., сключен между „*****“ ЕООД и предходния му доставчик „**** ****" ЕООД с предмет - доставка на стоки съгласно Приложение № 2, но към този договор е представено Приложение № 04, фактури №**********/23.03.2018 г. и № **********/31.03.2018 г. с издател „**** ****" ЕООД, приемо-предавателни протоколи и товарителници с № 041756/16.04.2018 г. и № 041757/20.04.2018 г., в които е вписан изпращач „**** ****" ЕООД гр. Царево и превозвач „****" ЕООД гр. Велико Търново.

При предходната ревизия са извършени също и насрещни проверки на „**** ****" ЕООД и „****“ ЕООД, приобщени в настоящото производство с Протокол № 1559509/09.12.2019 г.

„**** ****" ЕООД е регистрирано по реда на ЗДДС на 22.06.2015 г. и дерегистрирано по реда на същия закон на 06.11.2019 г. - поради наличие на установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Дружеството не е подало годишна данъчна декларация по реда на чл.92 от ЗКПО за финансова 2018 г., нито за предходната 2017 г., а в подадената за 2016 г. е деклариран основен предмет на дейност „Дърводобив" (код 0220 по НКИД).

При проверката на „**** ****“ ЕООД, във връзка с връченото ИПДПОЗЛ от същото дружество не са представени документи в срока, посочен от органите по приходите. Впоследствие, допълнително с вх. № 6014/23.04.2019 г. в деловодството на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, от името на „**** ****" ЕООД са представени документи и писмени обяснения. В писмените обяснения е посочено, че стоките - арматура по договор, доставени на „*****“ ЕООД, са експедирани от склад на „**** ****" ЕООД в с. Царево, и превозени от „****" ЕООД. Стоките му били заплатени от „*****" ЕООД по банков път, за което се прилагат банкови извлечения. Не е посочено как е придобита въпросната арматурна стомана, а единствено са приложени описаните по-горе таблични справки „спецификации“, в които за доставчици на арматурните заготовки са посочени дружествата „****" ЕООД и „****" ООД. Към така дадените обяснения са приложени двете фактури, издадени на „*****" ЕООД; Договор за доставка от 19.03.2018 г. и Приложение № 3 към договор за доставка от 15.03,2018 г.; банкови извлечения и счетоводни регистри; справка декларация и дневници на покупките и продажбите за данъчен период м.03.2018 г.; фактура за транспортна услуга от „****“ ЕООД и два броя товарителници с № 041756/16.04.2018 г. и № 041757/20.04.2018 г. към нея, два броя експедиционни бележки № 10/16.04.2018 г. и № 11/20.04.2018 г. (подписани от лице, необозначило се с имена и длъжностното си качество) и „спецификация на арматурна стомана, доставчик „****“ ЕООД"/„спецификация на арматурна стомана към 28.03.2018 г. с доставчици „****“ ООД и „****" ЕООД.

При извършена проверка в информационния масив при ТД на НАП, органите по приходите са установили, че в отчетните регистри по ЗДДС на „**** ****“ ЕООД - Дневници за покупките, не фигурират покупки от доставчик „****“ ООД, а единствено фактури от „****“ ЕООД. Същевременно на последното дружество е извършена насрещна проверка, при което същото е представило общо петнадесет броя фактури, издадени на „**** ****“ ЕООД в периода от 08.06.2017 г. до 25.02.2018 г., но същите са с предмет различни видове строителни материали от типа - гипс, пяна, стиропор, гипсокартон, кофражни дъски, лепила, летви, найлон, шпакловка и др., повечето от които и на неголяма стойност в порядъка от 35,00 лв. до 500,00 лв. „****" ЕООД не е издавало фактури за продажба на стоки - арматурна стомана.

Следва също да се отбележи, че представеният от „**** ****“ ЕООД договор за доставка е от дата 19.03.2018 г., а този представен от „*****" ЕООД е от дата 15.03.2018 г., като двата договора се различават по форма и съдържание. В договора от „*****“ ЕООД доставчикът се задължава да достави стоки, посочени в приложение № 2, неразделна част от договора на стойност 86 907,55 лв. с ДДС, а в договора от „**** ****" ЕООД доставчикът се задължава да достави стоки-арматурна заготовка с посочено количество (поправено на ръка от 9060 кг на 43 260 кг), като са посочени и четири различни цени за отделни количества стоки. Същевременно видно е, че в представеният договор за доставка от 15.03.2018 г. между „*****" ЕООД и „**** ****" ЕООД е посочено, че ще се достави стока съгласно приложение №2 на строителния обект Козеферма в с ****. Същевременно от „****" ЕООД е представено приложение № 04, което не може да се приеме за относимо към този договор. От друга страна представения договор между „*****" ЕООД и „**** ****" ЕООД е сключен преди договора за доставка от 21.03.2018 г. между жалбоподателя и „*****" ЕООД, тоест преди на прекия доставчик да е възложено да достави тази стока на посочения от жалбоподателя обект Животновъдна ферма за отглеждане на млечни кози в с. ****. Посочените несъответствия в документите обуславят извода, че същите са изготвяни на различни етапи от ревизионното производство, а не на посочените в тях дати, с оглед обосноваване на твърдените обстоятелства.

 Към жалбата срещу РА са приложени нечетливи копия на два броя сертификати с № 7423 и 7449 и печат на „*****" ЕООД, като се сочи, че в тях бил посочен явния предходен доставчик на „**** ****" ЕООД, а именно - „****". Следва да се посочи, че от въпросните сертификати не се установява дори вида на стоките/материалите, за които се отнасят. Същевременно в Дневниците за покупки на „**** ****“ ЕООД не фигурират доставки и от такова дружество. В сертификатите са попълнени МПС на натоварване с peг. № ****и рег.№ ****, каквито също няма данни да са участвали в транспорта на спорните стоки. Освен това табличните справки „спецификации", в които за доставчици на арматурните заготовки са посочени дружествата „****" ЕООД и „****" ООД са представени именно от самия жалбоподател, в хода на извършената му ПУФО - като част от съпроводителните документи по доставките по фактури, предвид което представянето от него на други документи в настоящото производство е индиция за знанието му, че представените преди това документи не отразяват действителни факти и обстоятелства.

В хода на настоящата ревизия също са извършени насрещни проверки на „**** ****“ ЕООД и „*****" ЕООД, при които от тези дружества в допълнение към останалите документи, свързани с

фактурираните доставки, са изискани и декларации за разкриване на банкова тайна. При проверките от дружествата не са представени документи и/или декларации, при което органите по приходите са предприели действия за разкриване на банкова тайна на банковите им сметки в „****“ АД. От събраните банкови извлечения е установено, че разплащането на стоките арматурна стомана, по веригата последователни доставки, е извършвано в едни и същи дни (на 26.04.2018 г. и 16.07.2018 г.) от наредителя „****“ ЕООД към „*****" ЕООД, и впоследствие от „*****" към „**** ****" ЕООД. Получените от последното дружество парични средства са били изтегляни веднага от банковата му сметка от И.Г.Г.- представляващ „*****“ ЕООД в предходни периоди, а към настоящия момент упълномощено лице едновременно по банковата сметка на „*****“ и по банковата сметка на „**** ****" ЕООД в „****" АД. Следва да се отбележи, че в представените банкови документи в хода на първото ревизионно производство, относими към плащанията на стоките от „**** ****" ЕООД, са били заличени данните за лицето, изтеглило сумите.

При насрещната проверка на превозвача „****“ ЕООД (при предходното ревизионно производство), във връзка с връчено му ИПДПОЗЛ, по електронен път от дружеството са представени писмени обяснения и документи, заведени с вх. № 2895/25.02.2019 г. на ТД на НАП В. Търново, офис Плевен. Съгласно дадените обяснения, „****“ ЕООД извършва превози на товари-зърно до пристанище Бургас и обратно по заявки на клиенти, с нает служител - П.Р. и товарен автомобил *** с държавен peг. № ***. Дружеството сочи, че е извършило транспортна услуга на фирма „**** ****“ ЕООД по маршрут от гр. Царево до обект с. ****, община **** с превозван товар-арматура, на два курса. Първият курс е бил извършен на 16.04.2018 г., арматура 20,38 тона с товарителница № 041756. Вторият курс е бил извършен на 20.04.2018 г. с арматура 23 тона с товарителница № 041757. За транспортната услуга от възложителя на транспорта „**** ****" ЕООД е издадена фактура № 236/25.04.2018 г. на стойност 480,00 лв. с вкл. ДДС. Във връзка с обясненията са приложени два броя предварителни договори от 07.07.2016 г., сключени между „***“ ООД (продавач) и „****“ ЕООД (купувач) за продажба на Влекач *** Стралис с рег.№ ***и полуремарке КЕМПФ СКМ 34 3, с рег.№ ***; товарителници с № 041756/16.04.2018 г. и № 041757/20.04.2018 г. с вписан изпращач „**** ****“ ЕООД, превозвач „****" ЕООД, автомобил - рег.№ ***, шофьор - П.Р., пробег - 275 км и товари съответно 20 тона и 20.38 тона арматура; един брой пътен лист № 178818 от 15.04.2018 г. с вписан маршрут „Царево - Г. Росица", изминати 310 км с МПС ***и водач Р.; фактура за транспортна услуга № 236/25.04.2018 г., издадена на „**** ****" ЕООД с предмет „транспорт арматура от Царево до ****“. Не са представени документи за извършено плащане на транспортната услуга, нито от страна на „**** ****“ ЕООД, нито от „****" ЕООД. Липсват данни от какъв обект (складово помещение/база или търговски обект) с конкретен административен адрес са натоварени стоките, както и че въобще „**** ****" ЕООД стопанисва такъв обект в гр. Царево.

За пълно изясняване на фактическата обстановка при повторната ревизия са извършени насрещни проверки на установените собственици на МПС, вписани в транспортните документи и лицето П. Р. А., вписан като шофьор на тези МПС.

По данни от ОД на МВР - Бургас, за процесния период МПС влекач „*** Стралис АС 440 С 43 ТП" с рег.№ ***, вписано в транспортните документи, е регистрирано като собственост на дружеството „****“ ООД с ЕИК **** - включително до 01.02.2019 г., на която дата регистрацията е прекратена по чл.143, ал.11 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). При ревизията е извършена насрещна проверка на „****“ ООД, при която същото дружество е посочило, че въпросното МПС е било в процес на продажба и предадено във владение на „****“ ЕООД на 07.07.2016 г., за което се представят писмени обяснения, предварителен договор за продажба от 07.07.2016 г. и анекс към него, приемо-предавателен протокол, фактури за авансови плащания и префактурирана гражданска отговорност, както и протокол за прихващане на вземания и задължения от 01.02.2020 г.

По данни от ОД на МВР - Търговище и Варна, второто МПС полуремарке „****" с peг. № ****е регистрирано първоначално в гр. Търговище и отчислено на 14.08.2017 г., след която дата е регистрирано в собственост на „****" ООД с ЕИК **** с нов регистрационен № ****. Същото дружество при насрещната му проверка посочва, че е закупило полуремаркето по силата на сключен през 2014 г. договор за финансов лизинг на транспортни средства с „****" ЕАД. „****" ООД декларира, че за периода от 01.03.2018 г. до 31.05.2018 г. полуремарке с рег.№ **** не е отдавано под наем, нито са извършвани транспортни услуги с него на „****“ ЕООД, „*****" ЕООД, „**** ****" ЕООД или „****" ЕООД.

При извършената му насрещна проверка П. Р. е посочил, че за процесния период от 01.03.2018 г. до 31.05.2018 г. е работил на трудов договор в „****“ ЕООД като шофьор и е управлявал товарен автомобил - влекач *** Стралис с рег.№ ***и полуремарке гондола с рег.№ ***, които обаче не били предназначени за превоз на арматурни заготовки, а за превоз на зърно и насипни материали. Лицето е посочило, че за въпросния период не е извършвал превоз на товари до обект на „****“ ЕООД.

При анализа на транспортните документи органите по приходите са установили и други несъответствия, изразяващи се в разминаване на количествата на товара и посочените изминати километри по представените фактура за транспорт, товарителници и един брой пътен лист. Във фактурата е посочен транспорт на арматура на 16.04.2018 г. и 20.04.2018 г, от по 20 тона, а посочените количества в товарителниците са 20,38 тона и 23 тона. Пробегът километри, вписан в двете товарителници е 275 км, а този в пътния лист - 310 км.

Съвкупния анализ на събраните документи и установените обстоятелства е обосновал извода на органите по приходите, че в случая не се установява реално извършване на твърдения транспорт на материалите, фактурирани от „*****“ ЕООД, до обекта на жалбоподателя в с. ****, както и че доставчикът е притежавал правото на собственост или разпореждане със същите към датата на издаване на въпросните фактури, за да прехвърли това право на клиента си „****“ ЕООД.

С оглед на това правилно представените приемо-предавателни протоколи № 1/16.04.2018г. и № 2/20.04.2018г. за предаване на материалите на обекта животновъдна ферма за отглеждане на млечни кози в с. ****, община ****, не са кредитирани от органите по приходите като такива отразяващи действителни факти и обстоятелства и удостоверяващи безспорно фактическото предаване на стоките от „*****“ ЕООД на „****“ ЕООД. Същото се споделя и от  съда. При липса на доказателства за транспортиране на стоките, същите няма как да са предадени по протоколите, ако преди това не са били превозени до съответното място на предаване.

С възражението срещу РД са представени декларации от П.Р.А.и М.Ч.- управител и представляващ „****“ ЕООД, в които лицата излагат нови обстоятелства, подробно описани в издадения РА. П. А. сочи, че всъщност бил извършил два превоза на арматурна заготовка с камион *** с рег.№ **** от строителен обект на „**** ****" ЕООД до стопански двор със строителни обекти в него с. ****, но не знаел на кого са собственост обектите и кой ги изпълнява. М.Ч.уточнява, че разликата в тонажите се дължала на корекция в тонажа на товара в товарителниците, притежавани от жалбоподателя - за отразяване на реалното тегло на стоките. Тази корекция следвало да бъде отразена и в екземплярите при превозвача, но бил допуснат пропуск. В пътния лист бил отразен регистрационен номер на ремарке, което не било собственост на „****“ ЕООД, а им било предоставено от друга фирма като услуга за да реализират курса, тъй като фирмата им разполагала единствено с ремарке-гондола за насипни товари. Тези декларации са обсъдени от органите по приходите и не са кредитирани, тъй като са приети за създадени за целите на ревизионното производство с цел обосноваване реалността на доставките. При извършената му проверка П.Р.А.ясно е заявил, че не извършвал превоз на арматурна стомана не само до обекта на жалбоподателя, а и въобще превоз на такъв вид товар. М.Ч.сочи несъответствия в теглото на товарите по екземплярите притежавани при жалбоподателя и при транспортното дружество. Визираните несъответствия обаче се установяват не при отделните екземпляри на товарителниците, представени от страните, а между фактурата за транспорт и изготвените товарителници. От управителката не се посочва и името на дружеството, предоставило за ползване ремарке. Както бе посочено по-горе, към датата на превозите, вписаното в пътния лист ремарке вече е било пререгистрирано в собственост на „****“ ООД и е с нов регистрационен номер - № **** (от 14.08.2017 г.), което би следвало да е известно на М.Ч., ако посоченото от нея отразява действителни обстоятелства.

2. По отношение на фактурите, издадени от „*****“ ЕООД.

С обжалвания РА на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка чл.70, ал. 5 от ЗДДС и чл.6 от същия закон, е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 57 412,84 лв., по пет фактури, издадени от горепосочения контрагент, отразени в дневника за покупки на жалбоподателя за данъчни периоди м.03, м.04 и м.05.2018 г.

От жалбоподателя са представени процесните фактури, договор за доставка чрез периодични заявки от 01.02.2018 г., заявки за материали, складови разписки, товарителници, приемо-предавателни протоколи, банкови извлечения за разплащане по сделките и счетоводни регистри.

„*****" ЕООД е регистрирано по реда на ЗДДС на 25.09.2017 г., дерегистрирано по реда на този закон на 31.07.2018 г. на основание чл.17б от ЗДДС, повторно регистрирано по ЗДДС на 09.08.2018 г. и отново дерегистрирано на 05.11.2020 г. - поради наличие на установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. В хода на ПУФО на доставчика е извършена насрещна проверка, документирана с ПИНП № П- 22221718154873-141-001/26.09.2018 г., присъединена като доказателство в настоящата ревизия. От доставчика са представени писмени обяснения и документи, по-голяма част от които идентични с тези, представени от страна на жалбоподателя, а именно: процесиите фактури, заявки за материали, складови разписки, товарителници, приемо- предавателни протоколи, банкови извлечения за разплащане по сделките, счетоводни регистри и Договора за изпълнение на „доставка чрез периодични заявки" от 01.02.2018 г., като „*****“ ЕООД е представил и Приложение № 1 към договора. Приложени са също два броя декларации за експлоатационни показатели на кухи профили от „***“ АД-Стралджа от 01.06.2018 г. и един брой от „****" ЕООД от 23.04.2015 г.; един брой справка за стоков поток и пет броя фактури от предходен доставчик „****“ ЕООД с ЕИК **** с № 421/01.03.2018 г, № 422/06.03.2018 г., №423/06.03.2018 г., № 424/08.03.2018 г. и №426/12.03.2018 г.; заявки за материали към „****“ ЕООД и складови разписки с Изпълнител последното дружество, които са без поставен подпис и печат на изпълнителя.

 В писмените обяснения е посочено, че въпросните доставки са били заплатени изцяло по банков път от „****“ ЕООД и транспортирани от превозвач „****" ООД с ЕИК ****, съгласно представени пет броя товарителници и фактура № 691/13.03.2018 г., издадена от „****" ООД на „*****“ ЕООД. Фактурата е с предмет транспортни услуги от пет дати с вписан маршрут София-Ловеч. Представен е и Договор от 01.03.2018 г., сключен между „*****" ЕООД и „****“ ООД с ЕИК **** (Наемодател), за наем на метален контейнер с площ от 14,4 кв. м, находящ се на адрес гр. София, кв. „****

Съгласно Договора от 01.02.2018 г„ сключен между „*****" ЕООД, в качеството му на продавач и „****“ ЕООД, в качеството му на купувач, продавачът се задължава да извършва доставки, а купувачът да приеме и заплати стоките, описани в Приложение № 1, неразделна част от договора.

От жалбоподателя не е представено посоченото Приложение № 1, въпреки че същото е посочено като неделима част от Договора и като двустранно подписан документ следва да е налично и при двете страни по сделките. В чл. 3 на част I на Договора е посочено, че доставките се извършват периодично по заявка на купувача - писмена, изпратена чрез електронна поща или направена по телефон, като продавачът ще транспортира стоките със собствен или нает транспорт, за негова сметка до територията на обекта на „****“ ЕООД, находящ се на адрес Козеферма, с. ****, община **** (чл.4 на част I на Договора). Същевременно представените от страните „заявки за материали" са двустранно подписани, което няма как да бъде осъществено при условие, че същите са изпращани чрез електронна поща, според клаузата по договора. В тази връзка при настоящата ревизия от жалбоподателя са дадени писмени обяснения, че заявките към „*****“ ЕООД са били занесени лично в гр. София. Не е уточнена обаче причината, наложила този по-неефективен и свързан с по-големи разходи механизъм на реализация на сделките, предвид и факта, че жалбоподателят обосновава избора си на доставчици именно с икономическата логика - въз основа на предложените от тях цени, срокове на изпълнение и организиране на доставките с техен транспорт.

В чл. 3 на част II на Договора е регламентирано, че срокът на доставка на стоките, след заявка от Възложителя е до пет работни дни, а в случай на спешност до 24 часа. Същевременно при извършена съпоставка на заявките за материали с представените приемо-предавателни протоколи за предаване на материалите, органите по приходите са установили, че по четири от петте заявки срокът на изпълнение е много по-голям от договорения-почти месец. Следва да се отбележи, че в част IX, чл. 17 на договора се сочи, че в случай на забава по вина на продавача при предаване на дължимите стоки е дължима неустойка в размер на половин процент за всеки просрочен ден от стойността на конкретната заявка. Никоя от страните обаче не представя документи за начислена и заплатена неустойка във връзка със забавените доставки на материалите. Същото е индиция за наличие на различни от обичайните търговски взаимоотношения между страните по спорните сделки.

Освен горното при съпоставката на документите на жалбоподателя с тези на „*****“ ЕООД, органите по приходите са установили, че с изключение на първата, заявките за материали от „*****“ ЕООД към посочения предходен доставчик „****" ЕООД предхождат като дати заявките, направени от самия жалбоподател към „*****" ЕООД, което обстоятелство е най-малко нелогично при действителност на фактурираните доставки.

В хода на предходното ревизионно производство са извършени насрещни проверки на предходния доставчик „****" ЕООД, наемодателя „****" ООД и превозвача „****" ООД, като в настоящото производство е извършена и повторна насрещна проверка на „****“ ООД.

„****“ ЕООД е регистрирано по реда на ЗДДС на 06.03.2013 г. В подадената за 2018 г. годишна данъчна декларация по реда на чл.92 от ЗКПО е декларирало основен предмет на дейност „Други персонални услуги, некласифицирани другаде“ (код 9609 по НКИД). При извършената насрещна проверка на „****" ЕООД (ПИНП № П-16001619034554-141-001/13.03.2019 г.)., дружеството, посочено от „*****“ ЕООД като доставчик на фактурираните към жалбоподателя метални профили, е декларирало в писмени обяснения (вх. № РД-20-618/27.02.2019 г. га ТД на НАП Пловдив), че не е издавало фактури на „*****“ ЕООД, нито е сключвало договори, споразумения и не е имало каквато и да е друга търговска документация с това дружество.

 През м. 04.2018 г. от непознато лице на име Петър Константинов Дудумов, на „****" ЕООД бил регистриран електронен подпис и след подадената от „****" ЕООД на 13.04.2018 г. справка-декларация за м.04.2018г., на 16.04.2018 г. е подадена друга такава с неистинско съдържание, в която, както и в дневника за продажби по ЗДДС за този период, са включени фактури за продажби на стоки към „*****" ЕООД. „****" ЕООД е уведомило НАП Пловдив за това обстоятелство, при което е извършена корекция и възстановен резултатът по СД по ЗДДС, такъв, какъвто е подаден първоначално на 13.04.2018 г. „****" ЕООД е уведомило и Районна прокуратура - Пловдив, където е заведена преписка под № 4705/2018 г. Същото се потвърждава и от протокол от разпит от 19.12.2018 г. на Ш.Р.Ш.- управител на „****" ЕООД, събран като доказателство при извършено посещение на органите по приходите в Районна прокуратура Пловдив, приобщен като доказателство с Протокол № Р-04000419006932-П73-002/12.10.2020 г. При посещението е събран и протокол от разпит от 09.05.2019 г. на В.А.В.– управител и представляващ

„*****" ЕООД (също приобщен при ревизията), съгласно който на поставените му въпроси В.В. е отказал да даде показания.

По данни от информационния масив на НАП в отчетните регистри по ЗДДС-Дневниците на продажби на „****“ ЕООД няма отразени фактури към контрагент „*****“ ЕООД. При ревизията са приобщени и РА № П- 16001619181741-003-001/28.10.2019 г. за поправка на ревизионен акт, РА № Р- 1б001619001700-091-001/17.10.2019г.иРД№Р-16001619001700-092-001/18.09.2019г.на „****" ЕООД, издадени в резултат на извършена ревизия на дружеството по прилагане разпоредбите на ЗДДС за периода от 01.01.2016 г. до 30.09.2018 г. В ревизионното производство е установено, че за посочения период извършваната дейност от „****“ ЕООД е отдаване под наем на собствени ДМА - недвижим имот ателие, находящо се в гр. Бургас, жк. „****и лек автомобил ****.

„****" ООД, в качеството си на наемодател, е представило договор за отдаден под наем на „*****" ЕООД контейнер с площ от 14,4 кв. м. по Договор от 01.03.2018 г., към който впоследствие е изготвен Анекс. С Анекса наемодателят се задължава да предостави на наемателя „*****" ЕООД за месеците март, април и май друг контейнер, поради повреда и непригодност на първия.

При извършената му проверката в ПУФО (ПИНП № П-22221419034712-141- 001/14.03.2019 г.), във връзка с връчено по електронен път ИПДПОЗЛ, превозвачът „****" ООД не е представил документи. След приключване на проверката, с вх. № 7277/28.08.2019 г. на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, по електронен път от името на „****" ООД са получени пет броя товарителници с поредни номера № 251596, № 251597, № 251598, № 251599 и № 2515600 /идентични с представените от жалбоподателя и „*****" ЕООД /и фактура № 691/13.03.2018 г. за транспортна услуга по маршрут София-Ловеч, издадена от него на „*****" ЕООД. При настоящата ревизия е извършена и повторна насрещна проверка на „****“ ООД, при която посредством електронната услуга на НАП с вх.№ П- 22221420126396-ПРД-001-И/20.08.2020 г. от доставчика отново са представени горните товарителници и фактурата за транспорт, и два броя пътни листи с № 132 и № 140 (нечетливи копия). При проверките не са представени каквито и да било обяснения по поставените в ИПДПОЗЛ въпроси - относно това къде точно се намират обектите на товарене и разтоварване и чия собственост са същите. В представените товарителници е вписан маршрут София - с. ****, но не са посочени никакви данни в реквизитите „място на натоварване" и „място на разтоварване". Във фактурата за транспорт е посочен маршрут София-Ловеч. Не са представени заявки, поръчки и/или други документи, подписани между страните във връзка с фактурираната транспортна услуга. Липсва яснота по какъв начин е станало натоварването на стоката на транспортното средство, каква е неговата товароносимост и пригодно ли е за извършване на въпросните товари, които предвид посочената дължина на профилите (6 метра) представляват извънгабаритни товари. Няма данни за водача на МПС. Нито „*****" ЕООД, нито „****" ООД са представили документи за разплащане по фактурата за транспортни услуги.

За цялостна преценка на всички факти и обстоятелства следва да се посочи, че на „*****“ ЕООД е извършена ревизия по прилагане разпоредбите на ЗДДС за периода от 01.03.2018 г. до 31.07.2018 г., за резултатите от която са издадени Ревизионен доклад № № Р-22221718005448-092-001/10.05.2019 г. и Ревизионен акт №. Р- 22221718005448-091-001/19.07.2019 г. /приобщени към преписката по ожалвания РА/.

В хода на ревизионното производство не е установена извършвана от дружеството дейност за ревизирания период. Не са установени търговски обекти. По данни от имотния регистър ИКАР и информационния масив на НАП - данни за декларираните недвижими имоти по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси и данни от КАТ „Пътна Полиция", дружеството не е декларирало притежавани недвижими имоти и МПС. Установените данни относно декларираните трудови договори в информационния масив на НАП са довели до извода, че декларираните трудови договори са фиктивно сключени с цел доказване на кадрова обезпеченост и черпене на изгоди от това обстоятелство.

През ревизирания период „*****" ЕООД е декларирало в дневниците си за продажби и СД по ЗДДС доставки на множество разнообразни стоки към клиенти, сред които и „****" ЕООД. Констатирано е, че в наетия от дружеството метален контейнер с площ от 14,40 кв. м е невъзможно съхранението на толкова разнородни по вид и количество стоки, които да бъдат доставени на клиентите. Същевременно недоказано е останало и владеенето на тези стоки от „*****" ЕООД. По представените договори към клиенти, в т.ч. договора за изпълнение на „доставка чрез периодични заявки" с „****" ЕООД са установени единствено възникнали облигационни отношения между страните, които са ги сключили, но не и изпълнението им. С РА е направен извода, че липсват реално извършени доставки на стоки и услуги по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС от „*****" ЕООД по фактурите издадени към клиентите му, в т.ч. „****" ЕООД, начисленият данък по които е определен като дължим на основание чл.85 от ЗДДС.

При съвкупната преценка на гореизложеното правилно при ревизията не са кредитирани представените приемо-предавателни протоколи, като такива удостоверяващи фактическото предаване на стоките, предмет на процесиите доставки, от прекия доставчик на жалбоподателя. Същите са определени като документи, съставени за целите на ревизията, с цел доказване реалността на доставките, а подписването им - като показател за знание при жалбоподателя, че участва в привидни доставки, с декларирането на които неправомерно е формирал право на данъчен кредит.

Така установената фактическа обстановка и анализът на документите, представени както от ревизираното лице, така и от сочените за доставчици „*****" ЕООД и „*****" ЕООД, предходните им такива, а също и лицата, сочени като извършители на превоза на строителните материали, са обосновали извода на ревизиращите органи, че не са налице доказателства, удостоверяващи реално извършени доставки на стоки - арматурни заготовки и профили, фактурирани от „*****" ЕООД и „*****" на жалбоподателя в периода от 01.03.2018 г. до 31.05.2018 г.

Органите по приходите са приели, че арматурни заготовки и профили са налични (заприходени при жалбоподателя) и са вложени в дейността му, но липсват доказателства доставчиците да са разполагали със стоки от същия вид, които да прехвърлят на жалбоподателя, т.е. липсват доказателства, от които да се установява, че „*****" ЕООД и „*****" ЕООД са действителните доставчици на арматурни заготовки и профили по процесиите фактури.

В случая не са налице доказателства от кои стопански обекти, складове, търговски обекти, производствени бази са натоварени/експедирани материалите и въобще къде са били съхранявани същите, как е ставало натоварването, как и с какви транспортни средства е станало транспортирането им до обект на жалбоподателя. Липсва яснота чия собственост са били материалите към момента на фактурирането им, предвид установените факти и обстоятелства при преките доставчици и сочените за предходни такива „**** ****" ЕООД и „****" ЕООД. Тази празнота не е отстранена не само от представените документи от доставчиците по веригата при извършените им насрещни проверки, но така също и от представените/наличните в счетоводството на жалбоподателя документи, съпътстващи фактурите, по които ,,****" ЕООД е ползвало данъчен кредит. От съществено значение по отношение на процесиите доставки е да се посочи, че не може да бъде установено наличието на въпросните материали, транспортирането и предаването им на ревизираното лице, именно от дружествата-доставчици, посочени във фактурите за доставка.

Както при първата, така и при повторната ревизия, от жалбоподателя са изискани документи, изясняващи конкретния механизъм на процесиите сделки и начина на избор на „*****" ЕООД и „*****" ЕООД. Дадени са обяснения, че изборът на именно тези дружества е бил въз основа на предложени конкурентни от тях цени и условия по сделките, но не са представени каквито и да било доказателства и документи в подкрепа твърдяното - оферти с ценови предложения или друга търговска документация в тази насока.

Освен това от събраните по преписката доказателства настоящата инстанция счита, че не се установява и безспорното заприхождаване и влагане на материалите в обектите на жалбоподателя. С връчени Искания при ревизионните производства органите по приходите са изискали хронологични и аналитични счетоводни регистри от счетоводни сметки, по които са отчетени закупените материали, документи за тяхното заприхождаване и последващото им изписване при влагането в СМР.

От „****“ ЕООД не са представени първични документи за заприхождаване на материалите, а единствено „искания за отпускане на материални ценности от склад", в които обаче материалите са посочени най-общо (например мрежа заварена, арматурно желязо, профилна стомана), без да се посочват с конкретен вид и размер. Видно от приложените по преписката счетоводни регистри „отчет по журнала на операциите за периодите 01.03.2018 г. - 31.03.2018 г., 01.04.2018 г. - 30.04.2018 г. и 01.05.2018 г. - 31.05.2018 г." (документи по ИПДПОЗЛ № Р-04001118008209-040-002/01.04.2019 г. в първата ревизия), различните видове арматурни заготовки от „*****" ЕООД (арматурна заготовка Ст АШ-№8/арматурна заготовка Ст АШ-№ 10/арматурна заготовка Ст AIII-№ 12 и пр.), са заведени в счетоводството под общо наименование „арматурно желязо". През процесния период жалбоподателят има заведени сходни материали - арматурно желязо, арматурни мрежи и метални заготовки и от редица други доставчици - „****" ЕООД, ЕТ „****", „**** ****" ООД, „****" ООД (метални заготовки 28 320 кг). Видно и от приложените от ревизираното лице в хода на настоящата ревизия фактури за покупки, същото е имало закупени материали от същия вид като тези по процесиите фактури и от други доставчици. В този смисъл при изписването на количества „арматурно желязо" по кредита на сметка 302 „Материали" срещу дебитиране на сметка 601 „Разходи за материали" не става ясно кои конкретно материали са изписани и вложени при изпълнение на СМР. От жалбоподателя е представена справка за влагане на материалите от доставчика „*****" ЕООД, в която тези материали са посочени като „армировка от стомана В420", което видно не съответства на закупените по фактурите „арматурни заготовки Ст АШ-№/ Ст АШ-№ 10/ Ст AIII-№ 12...". Профилите с различни параметри по фактурите от „*****“ ЕООД също са заведени под общо наименование „профилна стомана" с мерна единица-брой, а през периода на изпълнение на СМР са закупувани профили и от други доставчици, съгласно представените от жалбоподателя фактури, завеждани обаче като количества с килограми (в т.ч. профилната стомана по фактура № **********/16.03.2018 г. от „*****" ЕООД - 24 050 кг.). В настоящата ревизия е изискана информация по какви критерии е извършено превръщането от мерна единица брой в мерна единица килограм, за което жалбоподателят е представил справка за превръщане на мерни единици брой в килограми, но за артикули „арматурни мрежи".

От представените счетоводни регистри (месечни оборотни ведомости за периода от м.03 до м.07.2018 г., отчет по журнала на операциите - дебит и кредит на сметка 302 „Материали" и аналитична оборотна ведомост по видове сметки за периода от 01.01.2018 г. - 31.07.2018 г.) не се установява да е водена аналитична счетоводна отчетност по видове обекти на извършени СМР. След основния Договор от 17.11.2016 г., сключен с „****" ЕООД за изпълнение на СМР на обект „Животновъдна ферма за отглеждане на млечни кози в землището нас. **** с ЕКАТЕ ****, община ****", с този Възложител допълнително са сключени още пет договора за обекти: „Фуражна кухня и навес в УПИ П-**** с. ****" (Договор от 25.01.2018 г.); „Съществуващ обор в УПИ-Ш, ПИ-**** с. ****" (Договор от 29.01.2018 г.), „Склад за зърно в УПИ  , с. ****" (Договор от 15.03.2018 г.), „Силажна яма с. ****“ (Договор от 20.06.2018 г.) и „Ветеринарна лечебница в с. ****, „Нов стопански двор" (Договор от 26.06.2018 г.) и шести договор с Възложител „****" ЕООД от 01.02.2018 г. за обект „Сеновал 905 кв. м., в имот № **** и Навес метален в имот № **** в с. ****".

В част от тези обекти се сочат вложени и материалите по спорните фактури. За онагледяване на вложените материали от „****" ЕООД са представени единствено „Справки за видовете дейности (СМР) с количества и видове материали, доставени от „*****“ ЕООД /респективно „*****" ЕООД/ и начина на формиране на цената, вкл. труд". Съгласно тези справки например 625 броя метални профили от фактурираните от „*****" ЕООД са вложени в обект „Сеновал 905 кв. м. по Договора с „****" ЕООД). Въпросните „Справки" обаче имат характер на декларации, тъй като сумите в тях не са обвързани с конкретни данни от счетоводството. При липса на аналитично водена отчетност по обекти в счетоводството на жалбоподателя не може да се установи по безспорен начин съответстват ли декларираните в справките стойности на вложените материалите на тези обекти, на стойностите, които се извличат от счетоводната отчетност и правилно ли е определена себестойността на отделни обособени обекти по договорите, в които се твърдят и вложени материалите.

Реалността на доставките по фактурите, по които се претендира право на приспадане, е признато от трайната практика на СЕС като необходимо условие за възникване на претендираното право. Само действително осъществената доставка може да породи изискуемост на данъка, съответно право на приспадане, в който случай и при изпълнение на останалите материалноправни и процесуалноправни изисквания, правото на приспадане по принцип не може да бъде ограничавано (Решение на СЕС от 13 февруари 2014, С-18/13, точки 23 и 25).

За целите на облагането с ДДС следва да се посочи, че за да се направи категоричен извод за реалност на една доставка на стоки, следва на първо място да се установи, че доставчикът е разполагал с необходимите количества стоки и то към посочената във фактурата дата на данъчното събитие. Съгласно т.35 на Решение С-78/12 на СЕС, дадена сделка може да бъде окачествена като „доставка на стоки" по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ. От посоченото тълкуване следва, че трябва да бъде установена именно фактическата възможност на издателя на спорните фактури да прехвърли материалните вещи, предмет на описаните стопански операции, за което необходимо да бъде доказано, че те са били в неговата фактическа или разпоредителна власт. Установяването на факта на обективното съществуване на фактурираната стока, съответно нейното предаване на разпореждане от конкретен доставчик на получателя, предполага изследването на въпроса за съхранението и транспортирането на стоката, заприхождаването й при получателя, както и обективната й наличност при него. За целите на тази преценка може да се вземат предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи доставките, по които се претендира правото на приспадане, както и свързаните с тях документи като договори, сертификати и спецификации, документи, издадени за транспортирането на стоките и пр. (по аргумент от точка 38 от Решението по дело С- 78/12). Само при категорични данни за горепосочените обстоятелства може да се направи обоснован извод за настъпило данъчно събитие, т.е. за реално съществуваща стокова верига, участниците, в която са установими, а стоката - подлежаща на идентифициране. В конкретния случай, както беше посочено по-горе, липсват годни доказателства, че „*****" ЕООД и „*****" ЕООД са разполагали с фактурираните към жалбоподателя стоки.

В конкретния случай са налице достатъчно данни, за да се направи извод, че фактурите, издадени от горепосочените доставчици не отразяват вярно факти от обективната действителност, което обстоятелство няма как да не е известно на жалбоподателя, с оглед на това, че „****" ЕООД е получило само данъчни фактури, но не и стоките - арматурни заготовки и профили, посочени в тях. Представянето от жалбоподателя на доказателства към възражението срещу РД (два броя декларации) и към настоящата жалба (два броя сертификати), чието съдържание противоречи на събраните в хода на ревизията доказателства относно фактурираните доставки по фактура № 33/16.04.2018 г. и фактура № 34/20.04.2018 г. с издател „*****" ЕООД, е показателно за съставянето на документи с цел да бъдат доказани осъществили се факти от обективната действителност, които дават право на жалбоподателя да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит по процесиите фактури.

Всички, обсъдени по-горе в решението факти и обстоятелства, представляват обективни данни за наличието на измама по смисъла на практиката на СЕС, за която ревизираното лице не само, че е знаело, но е участвало в нея, като е съставяло документи, които не отразяват вярно факти от обективната действителност и чието тяхното съдържание не отговаря на действителните отношения между страните. Същите са създадени с цел неправомерното приспадане на данъчен кредит, който търговците формират чрез фиктивни продажби на стоки помежду си. Така съставените документи, подписани от представляващите на процесиите дружества, не отразяват реална доставка и по тях неправомерно е приспаднат данъчен кредит, като това е единствената им цел, с оглед недоказване от страна на жалбоподателя на икономическа или друга причина.

В трайната си практика СЕС подчертава, че борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби, безспорно е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112/ЕО, и че правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза. Поради това националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право се претендира с измамна цел или с цел злоупотреба.

При преценката следва да се има предвид и че притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в същите стопански операции. В тежест на ползващия се от правата по тези фактури е да докаже, че отразените в тях доставки действително са осъществени, поради което същият следва да полага необходимата грижа да изисква от доставчиците и да създава в счетоводството си съответните документи, отразяващи осъществени стопански операции. Законодателят не предпоставя признаването на правото на данъчен кредит само с формалното документално оформяне, ако то не е свързано с реални стопански операции. Изводът, който се налага от съвкупния анализ на представените от ревизирания субект доказателства е, че те не очертават надеждна одитна следа, свързваща фактурите и спорните доставки, тъй като фактурата не е самостоятелен отделен документ, а част от документите, които се съставят в рамките на търговския и счетоводен процес в аспекта на Директива 2010/45/ЕС от 13.07.2010 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕС относно общата система на Д ДС по отношение правилата на фактуриране. В настоящия случай в счетоводната документация на ревизираното лице липсва документален поток на сделките, който да позволява да се установи, че са извършени доставки на стоките по процесиите фактури.

Предвид гореизложеното, обжалваният РА е правилен и законосъобразен.

Жалбата е неоснователна. Към нея не са приложени доказателства, опровергаващи направените от органите по приходите фактически констатации и правни изводи, поради което РА следва да бъде потвърден.

В допълнение, видно от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза С.Ц., на л. 169-181 от делото, в констативната част на заключението подробно са описани несъответствията в придружаващите фактурите документи по доставката: непопълнени реквизитни на документите, несъответствието в количеството и единичната стойност на доставените материали, отразени в товарителницата, складовата разписка и фактура № **********/06.03.2018 г., издадена от „*****“ и поправката и неточно отразеното количество в товарителницата, съобразно останалите документи: приемо-предавателни протоколи и фактура. Непопълнените реквизити и несъответствията между отразеното количество в две от фактурите и товарителниците /на една от товарителниците е извършена поправка и с поправката количеството също не съответства точно на това от фактурите, издадени от „Велев Комерс Еспрот“. Видно от същото заключение на вещото лице, което като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните, съдът кредитира, наличието на данъчни фактури, както и обстоятелството, че сделките по тези фактури са отразени в дневниците за продажба от доставчиците, съответно в дневниците за покупка от купувача, не е достатъчно  основание да са приеме, че доставките са осъществени от сочените доставчици и е налице право на данъчен кредит по процесните фактури. Отделно видно от същото заключение, посочените подробно в констативната част на заключението несъответствия между фактурите и останалите съпътстващи документи, подробно  описани в т. 2 от констативната част на експертизата, с което не са спазени счетоводните принципи за документална обоснованост, налага извод за липса на достатъчно основание да се приеме, че са осъществени сочените доставки. Поради това и като кредитира заключението на вещото лице С.Ц., което не е оспорено от страните, компетентно и безпристрастно, съдът намира жалбата за неоснователна.

Горният извод не се променя от заключението по графическата експертиза, изготвена от вещо лице С.П., поради обстоятелството, че независимо, че от същата експертиза се доказа автентичността на оспорените по реда на чл. 193 от ГПК документи, това не доказва вписаните в тях факти от обективната действителност, а именно доставката на процесните стоки.

 По делото се събраха допълнителни доказателства, видно от които с влязло в сила Решение № 2481 от 13.04.2021 г. по адм.д. № 14102/2019 г. на АССГ, влазло в сила на 11.04.2022 г., е обявен за нищожен Ревизионен акт № Р-22221718005448-091-001 от 18.09.2019 г., издаден на „*****“ ООД. Съдът намира, че обявяването на нищожността на сочения РА, издаден на „*****“ ООД,  поради липса на компетентност на издателя на същия, не влияе на изложените по-горе мотиви, защото в настоящото ревизионно производство са събрани достатъчно на брой писмени доказателства, обосноваващо извода на органите по приходите в обжалвания в настоящото производство ревизионен акт.

Следва да се посочи, че в редица решения на СЕС се подчертава, че борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби, безспорно е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112/ЕО, и че правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза (Решение от 21 февруари 2006 г. по дело Halifax и др., С 255/02, Recueil, Решение от 21 юни 2012 г. по дело Mahageben и David, С 80/11 и С 142/11 и Решение от 06.12.2012г. по дело С-285/11 Боник), и че поради това, националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право се претендира неоснователно.

Предвид гореизложеното, правилно е прието в Решение № 22/08.03.2021 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП, че РА е правилен и законосъобразен.

Жалбата е неоснователна. Към нея не са приложени доказателства, опровергаващи направените от органите по приходите фактически констатации и правни изводи, като в хода на съдебното дирене не се представиха доказателства, опровергаващи изводите на приходната администрация.

Ето защо съдът намира, че органите по приходите законосъобразно са отказали право на приспадане на данъчен кредит с процесния РА на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, като са установени допълнителни задължения за внасяне общо в размер на 91 307,67 лв., в т.ч. ДДС в размер на 72 177,34 лв. и лихви в размер на 19 130,33 лв., поради което РА следва да бъде потвърден, а подадената жалба е неоснователна.

При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени поисканите своевременно и действително направени разноски в размер на 3 269,23 лв. за юрисконсултско възнаграждение, видно от списък на разноски на ответника на л. 310 от делото, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 161, ал. 1 от ДОПК.

На основание гореизложеното и чл. 160, ал. 1 от ДОПК Ловешкият административен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „****“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „****, представлявано от управител Е.Н.Н., чрез адв. Р.П., срещу Ревизионен акт № Р-04000419006932-091-001/14.12.2020 г., потвърден изцяло с Решение № 22/08.03.2021 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП, с който: са установени допълнителни задължения за внасяне общо в размер на 91 307,67 лв., в т.ч. ДДС в размер на 72 177,34 лв. и лихви в размер на 19 130,33 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК „****“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „****, представлявано от управител Е.Н.Н., да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново сумата от 3 269,23 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дн. срок от съобщаването му на страните.

Да се изпрати препис от решението на страните.

 

 

                                                               АДМ. СЪДИЯ: