РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Варна, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20223110102413 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от В. Д. Г., ЕГН
********** срещу „С. К." ООД, ЕИК *, отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът няма парично задължение към ответника в размер на сумата от 3
979.27лв., представляващо вземане, произтичащо от Договор за кредит №385238 от
януари 2020год., сключен между В. Д. Г. и „С. К." ООД.
Моли за присъждане на сторените по делото съдебни разноски.
Ищцата аргументира правен интерес от предявените искове, навеждайки
следните фактически твърдения:
Ищцата е погасила задълженията си по процесния договор. Въпреки това при
справка при ответника установява, че последният претендира от нея сумата в размер от
3 979.27лв.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът депозира отговор.
Признава иска за горницата над 410.25лв. до сочените от ищцата 3 979.27лв., т.е.
за сумата от 3569,02 лв., като сочи, че за тази сума ищцата няма правен интерес да води
настоящото производство. Излага, че сумата от 410.25лв. се явява неплатен остатък от
присъдените в полза на ответника суми в производството по ч.гр.дело №992/2022год.
1
Остатъкът над 410.25лв. до 3 979.27лв. не се претендира от ответника, тъй като същият
представлява суми, за които в производството по ч.гр.дело №992/2022год. е налице
отхвърлително разпореждане, което е влязло в сила. В указания от заповедния съд срок
ответникът не е предявил осъдителен иск за тези суми, с оглед на което счита, че е
индикирал воля да не ги претендира.
Счита, че сумата от 410,25 лв. е дължима от ищцата по следните съображения:
длъжникът не е изпълнявал задълженията си по плащане на вноските по кредита
съгласно погасителния план. Поради липсата на изпълнение от страна на г-жа Г.,
дружеството е депозирало на 28.01.2022г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ЧГД 992/2022г.
по описа на Районен съд - Варна, 49 състав. По делото е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №937 от 15.02.2022г. Заповедта е за следните
суми: 1000 лв.- главница, ведно със законната лихва от 28.01.2022г. до окончателното
изплащане на задължението; 461,64 лв. - договорна лихва за периода от 02.01.2020г. до
02.07.2021г. и 85,83 лв. - разноски по частното гражданско дело. Длъжникът е платил
съгласно заповедта сумата от 1090 лв. на 14.03.2022г., като с извършеното плащане са
погасени суми, както следва: 85,83 лв. - разноски по частно гражданско дело; 12,78 лв.
- законна лихва за периода от 28.01.2022г. до 14.03.2022г.; 401,64 лв. - договорна лихва
за периода от 02.01.2020г. до 02.07.2021г. и 589,75 лв. - главница. Към настоящия
момент остава дължима сумата от 410,25 лв. - главница по договора, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението 28.01.2022г. до
окончателното изплащане на задължението. Длъжникът не е възразил срещу заповедта,
че дължи посочената сума. С поведението си В. Г. потвърждава наличието на валидно
правоотношение с дружеството и наличието на непогасени задължения по кредита.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, не изпраща
представител. В писмена форма процесуалния представител на ищеца адв. П. Н., моли
за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява.
По допустимостта на отрицателния установителен иск:
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен
установителен иск, е наличие на правен интерес на ищеца за разрешаване, със сила на
присъдено нещо на спора за отричаното от него материално право, като бъде
установено действителното правно положение в отношенията между страните във
връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор за
материално право на същото основание. За ищеца е налице правен интерес от
предявяването на настоящия иск, доколкото към датата на предявяване на иска
отричаното вземане по отпуснатия на ищеца кредит с договор за паричен заем
Кредирект №385238, сключен на 02/01/2020г., се е водело като дължимо при
ответника. По тези съображения съдебният състав приема, че предявеният иск се явява
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства - по
2
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По искане на ответника, като писмени доказателства са приети следните
документи: представеното с отговора на исковата молба надлежно заверено платежно
нареждане от 14.03.2022г. за сумата от 1090 лв., платена от ищцата в полза на
ответника по ЧГД №992/2022г.
По делото е прието и приложено изисканото за нуждите на настоящото
производство частно гражданско дело №992/2022г. по описа на Районен съд - Варна,
49 състав, ведно с представените към него договор за паричен заем Кредирект
№385238, сключен на 02/01/2020г.; Общи условия на „С. К." ООД за заеми Кредирект,
както и представените към възражението по чл.414, ал.2 от ГПК платежни документи,
а именно: преводно нареждане от 14.03.2022г.; разписка №030001122830093 от
09.07.2020г.; разписка №0700010212709556 от 02.01.2020г.; разписка
№0300010934414208 от 15.05.2020г.; разписка №0300011064199692 от
09.06.2020г.; разписка №0300010955096926 от 19.05.2020г.; разписка
№0300010610899029 от 11.03.2020г. От същите се установява следното:
Производството по ч.гр.д. №992/2022г. по описа на ВРС, 49 с-в е образувано по
подадено на 28.01.2022 г. заявление от ответника по настоящото дело - „С. к.” ООД за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу В. Д. Г. /ищец по
делото/. С разпореждане № 5265 от 15.02.2022г. заповедният съд е разпоредил да се
издаде изпълнителен лист за част от претендираните суми, като е отхвърлил
заявлението за друга част, а именно: за сумата 2005,05 лева неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за предоставяне на обезпечение за периода 02.01.2020г.-
02.07.2021г., сумата 10,67 лева- неустойка за забава; 65 лева - разходи за събиране на
вземането поради забава и за остатъка до пълния размер на претендираните разноски.
Разпореждането в отхвърлителната му част не е обжалвано от заявителя „С. к.” ООД и
е влязло в законна сила, поради което с разпореждане № 13556/19.04.2022г. на „Сити
кеш” ООД са дадени указания за предявяване на осъдителен иск за отхвърлените
вземания, като по заповедното производство не са представени доказателства за
предявяване на такъв.
По посоченото ч.гр.д №992/2022г. на ВРС е издадена Заповед №
937/15.02.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за следните
суми: 1000лева, представляваща неплатена главница по договор за паричен заем №
385238/02.01.2020г.; 401,64 лева - договорна лихва за периода 02.01.2020г. до
02.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 28.01.2022г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 85,83 лева, представляваща сторени в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно
3
уважената част на заявлението, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Заповедта е връчена на длъжника В. Д. Г. на 10.03.2022г.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК В. Д. Г. е депозирала възражение по чл.414а ГПК
срещу издадената заповед за изпълнение, в което е посочила, че преди подаване на
заявлението е извършила плащания към кредитора „С. К.“ ООД, както следва: 50 лева
на 11.03.2020г., 40 лева на 15.05.2020г., 190 лева на 19.05.2020г., 50 лева на
09.07.2020г., 50 лева на 09.07.2020г., всички на обща стойност 380 лева. Твърди се във
възражението, че след подаване на заявлението, длъжницата В. Г. е платила на
кредитора сумата от 1090 лева. Като общо платена от В. Г. се сочи сумата от 1470
лева, от които 54.43 лева за съдебни разноски, 1401,64 лева за главница и лихва 13,93
лева. Представени към възражението са и разписки и преводни нареждания,
установяващи извършените плащания.
Препис от възражението по чл.414а ГПК е изпратено на заявителя „С. К." ООД
на 04.04.2022г. с указание за възможността да подаде становище в 3-дневен срок. На
11.04.2022г. е депозирано становище от „С. К." ООД, с което е признато извършеното
плащане в размер на 1090 лева.
С влязало в сила определение №4390/19.04.2022г. съдът е обезсили изцяло
постановена по ч.гр.д. №992/2022г. на ВРС заповед за изпълнение № 937/2022г.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните правни изводи:
В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи наведените от него
правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника. В тежест на ответника по делото е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер.
Основанието на отричаното от ищеца задължение в размер от 3979,27 лв. е
сключен между страните договор за паричен заем Кредирект №385238 от 02/01/2020г.
В случая е налице признание на иска от страна на ответника за недължимост на
горницата над 410.25 лева до сочените от ищцата 3979,27 лева, т.е. за сумата от
3569,02 лева. Съобразно направеното от ответника признание, съдът намира, че в тази
сума исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважна.
Спорно между страните е наличието към настоящия момент на непогасени
задължния на ищеца в полза на ответника по процесния договор за паричен заем
Кредирект №385238 от 02.01.2020г. в размер на 410,25 лева.
При преценка на събраните по делото доказателства в тяхнат съвкупност, съдът
намира, че ответникът не установи, при условията на пълно и главно доказване
съществуването на претендираното от него вземане в размер на 410,25 лева,
представляващо главница по договор договор за паричен заем Кредирект №385238,
сключен на 02/01/2020г. и законна лихва от 14.03.2022 г. до окончателното изплащане
4
на задължението.
В тази връзка не могат да бъдат споделени възраженията на ответното
дружество, че ищецът не е възразил срещу заповедта за изпълнение по ч.гр.д.
№992/2022г. на ВРС, че дължи посочената сума. Видно от приложеното на л.33 по
ч.гр.д. №992/2022г. на ВРС възражение по чл.414а ГПК, ищцата В. Г. изрично е
възразила, че не дължи изпълнение на вземането по заповедта за изпълнение,
доколкото е заплатила същото. Към възражението са представени платежни документи,
установяващи плащането на претендираното от „С. К." ООД вземане.
Докалкото възражението на ответника за дължимост на част от претендираното
вземане в размер на 410,25 лева се явява недоказано, исковата претенция и в тази част
се явява основателна.
Поради гореизложеното съдът намира, че за пълния размер на процесната сума
от 3979,27 лева искът се явява основателени и следва да бъде уважен в цялост.
По искането за разноски:
Постановеният правен резултат обуславя основателност на искането на ищеца за
присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК, като същите следва да бъдат
възложени в тежест на ответника. Т.е. ответникът следва да заплати на ищцата сумата
от 160лв. за държавна такса. Следва да се осъди ответника да заплати на адв. П.Н.
сумата от 510лв.адв. възнаграждение на основание чл.38,ал.1,т.2 от Закона за
адвокатурата.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца В. Д. Г., ЕГН
**********, с адрес **, от една страна и ответника „С. К." ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление **, представлявано от Н. П. П., от друга страна, че
ищецът няма парично задължение към ответника в размер на сумата от 3 979,27 лв.
/три хиляди деветстотин седемдесет и девет лева и 27 стотинки/, представляващо
вземане, произтичащо от Договор за кредит №385238 от януари 2020год., сключен
между В. Д. Г. и „С. К." ООД, на основание чл.124,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „С. К." ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление **,
представлявано от Н. П. П. ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. Г., ЕГН **********, с адрес **,
сумата от 160лв., представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „С. К." ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Н. П. П. ДА ЗАПЛАТИ на адв.П. Й. Н., ЕГН********** от ВАС с
рег.№**********, сумата от 510лв., за адвокатско възнаграждение , на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК във вр. чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщаването на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6