№ 8538
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110165027 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на „С.в.“ АД, че А. Х. С. не дължи сумата общо 867,36
лв. - главница, представляваща стойност на доставка на ВиК услуги за имот в
************, по Фактура №№********* и *********/28.10.2021 г.;
*********/26.11.2021 г.; *********/29.12.2021 г., *********/28.01.2022 г.;
*********/28.02.2022 г.; *********/29.03.2022 г.; *********/28.04.2022 г.;
*********/30.05.2022 г.; *********/28.06.2022 г.; *********/28.07.2022 г.;
*********/26.08.2022 г.; ********* и *********/26.08.2022 г.;
*********/30.09.2022 г.; *********/28.10.2022 г. Ищецът твърди, че ответното
дружество претендира заплащане на суми за предоставени услуги, чиято
дължимост оспорва с доводи, че ищецът няма качество на „потребител“ на ВиК
услуги и между страните не съществува облигационна връзка; а при условията
на евентуалност - имотът не е водоснабден; измервателните уреди са негодни;
стойността на доставка не съответства на действително потребено количество
вода; не са спазени правилата за отчитане на общ и индивидуален водомер - чл.
30, чл. 32. ал. 3 от Наредба №4; чл. 21, ал. 1 и ал. 5 от ОУ на ответника;
паричното вземане е погасено по давност, което ответникът не зачел
извънсъдебно и се навежда възражение.
Ответникът, получил препис от искова молба с приложения на 15.12.2023
г., в законоустановения едномесечен срок е подал отговор, с който оспорва иска
и поддържа, че е налице валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на ВиК услуги. Ищецът е "потребител", като наемател на имота по
договор за наем, сключен със собственика третото лице С.О.. Оспорва всички
твърдения по извършване на доставката.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
1
страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск, на основание чл. 154 от
ГПК, в доказателствена тежест на ответника е да установи наличие на договорно
отношение за доставка на ВиК услуги, по което ищецът има качеството
потребител, а ответникът е извършил доставка на стойност претендираното
парично вземане, при условията на евентуалност-наличие на изискуемо парично
вземане, за което е изтекла кратката тригодишна давност, съгласно чл. 111, б. „в“
от ЗЗД, през който период давността не е спирана и прекъсвана.
Съдът при съвкупна преценка на ангажираните по делото доказателства,
намира, че въпреки дадените указания по реда на чл. 146, ал. 1и ал.2 от ГПК
ответникът не установи пълно и главно наличието на първата материална
предпоставка за възникване на претендираното право, а именно наличие на
валидно облигационно отношение с ищеца и същият има качеството потребител
по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 2 б.а от ДР на ЗРВКУ и чл. 3 от Наредба №1/2004
г. Ищецът не е нито собственик на имота, нито притежава ограничено вещно
право, с оглед на което да възникне задължение да заплаща за Вик услуги. Ето
защо предявеният иск подлежи на уважение поради неустановено основание на
претендираното от ответника спорно право – сключен между страните договор.
Условията и редът за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи са уредени с Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредбата/, издадена във връзка с приложението на
ЗУТ, ЗВ и ЗРВКУ. Получаването на услугите ВиК се осъществява при публично
известни общи условия, съгласно чл. 8 от Наредбата. Според пар. 1, ал. 1, т. 2 б.а
от ДР на ЗРВКУ и чл. 3 от Наредбата, „потребител“ е физическо лице или
юридическо лице, което е собственик или ползвател на имоти с учредено
вещното право на ползване или право на строеж, за които се предоставят ВиК
услуги.
По реда на чл. 192 от ГПК са приети от третото лице С.О. Заповед №7700-
1/19.01.2012 г. на кмета на р-н „Искър“, съгласно която ищцата А. Х. С. е
настанена в общинско жилище за имот в ************* и договор за наем от
19.01.2012 г. за същия имот, сключен от А. Х., като наемател, и С.О., като
собственик и наемодател, за възмездно ползване на имота. Същата се явява
облигационен ползвател на имота по силата на сключения договор за наем,
като според т. 2, р. I ползването е без определен срок. Според т. 5.3 ищцата
поема задължението да заплаща всички консумативни разноски за имота,
каквато е тази за доставка на ВиК услуги; а според т. 5.4. да открие партида на
неино име. Предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС следва да се приеме, че
потребители на ВиК услуги могат да бъдат и правни субекти,
които ползват на облигационно основание водоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили индивидуален договор
при публично известните общи условия директно с водоснабдителното
дружество, напр. обективиран в заявление за откриване на партида.
Не се твърди и не се доказва, че наемателят е сключил индивидуален
договор за продажба и доставка на ВиК услуги чрез подаване на молба-
декларация от лицето за откриване на партида, включително съгласие на
собственика на имота, че ползвател е наемателят и следва да се счита за клиент,
съгласно чл. 2, ал. 3 от ОУ, на които се позовава ответникът. Не се представят
доказателства наемателят да е придобил правото на собственост върху имота или
ограничено вещно право на ползване през исковия период. Ето защо съдът, след
анализ и оценка на събраните по делото доказателства, намира, че ответникът не
2
установи пълно и главно наличието на първата материална предпоставка за
възникване на спорното право, а именно- наличието на валидно облигационно
отношение по договор за продажба. В случая безспорно се установява, че е
налице наемно правоотношение между ответника и трето за делото лице – С.О..
Предвид на разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, то трябва да се изясни, че за
да бъде ангажирана отговорността на наемателя на недвижимия имот за
заплащане на сумите за консумативни разноски е необходимо по делото да бъде
доказано наличието на индивидуален договор за покупко-продажба между
наемателят и „С.в.“ АД. Обстоятелството, че едно лице е собственик на имота,
но друго е сключило индивидуален договор за покупко-продажба на топлинна
енергия, не води до извод нито за солидарност между тях (каквато нито е
предвидена в договора, нито в закона – арг. чл. 121, ал. 1 ЗЗД). Когато не се
установява пълно и главно, че наемателят е сключил индивидуален договор,
пасивно материално легитимиран да отговаря по иска за заплащането на
стойността на потребената топлинна енергия следва да се приеме, че е
собственика, съответно вещният ползвател на имота. Противното не може да се
черпи от правилото на чл. 232, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД. Този извод е обусловен от
една страна от обстоятелството, че активно материално легитимиран по този иск
е единствено наемодателят (дори когато последният не е заплатил
предварително сумите – така напр. Решение № 11 от 1.02.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 560/2010 г., III г. о., ГК), но не и трето лице – дружества предоставящи
съответни комунални услуги. От друга страна фактът, евентуално наемателят да
твърди, че заплаща дължимите суми не може еднозначно да бъде ценен като
признание за наличие на облигационно отношение между страните.
Действително, в правилото на чл. 73 от ЗЗД е предвидено, че задължението може
да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той
има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника (т.е. ако се касае за
задължение intuito personae) – в този смисъл Решение № 400 от 20.01.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 1756/2014 г., IV г. о., ГК, според което „…изпълнението от
третото лице погА.ва вземането на кредитора и освобождава длъжника, така
както ако самият длъжник би изпълнил. След изпълнението кредиторът не може
да иска нищо повече от длъжника, тъй като тази облигационна връзка престава
да съществува - тя е погасена от изпълнението. Плащането от трето лице създава
облигационна връзка между платилия чуждото задължение и длъжника. Тези
отношения обаче нямат никакво значение за удовлетворения кредитор. Съгласно
чл. 74 ЗЗД третото лице се суброгира в правата на удовлетворения кредитор, ако
е имал интерес да изпълни или има иск за неоснователно обогатяване по чл. 59
ЗЗД, ако е изпълнил без да има интерес от това.“ – съответно плащайки
задължението на наемодателят, наемателят изпълнява задължението си по
договора за наем по чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като по този начин и двете
задължения се погА.ват (на наемодателя към третото лице и на наемателят към
наемодателя). Ето защо приетият договор за наем единствено установява
вътрешните отношения между ищцата и собственикът, но не презумира
възникването на правоотношение между нея и ответникът. При това е
безпредметно обсъждането на останалите доводи за недължимост на паричното
вземане, а „С.в.“ АД евентуално да претендира плащане на суми за доставка на
ВиК услуги за имота от собственика, който не е предприел необходимите мерки
за уреждане на отношенията си с наемателя за плащане на консумативните
разноски, в т.ч. подаване на декларация-съгласие по чл. 2, ал. 3 от ОУ до
ответното дружество.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
трябва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски за платената държавна
такса от 50 лв., а на подалия искова молба адвокат -възнаграждение за
3
преоставена безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. ал.1, т. 2
от ЗА. Възнаграждението се определя от Съда, предвид защитавания материален
интерес, фактическата и правна сложност на делото, и очакваните процесуални
действия, които е било необходимо да бъдат извършени, предвид което в полза
на адв. Д. следва да се пресъди възнаграждение от 400 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. Х. С., с ЕГН: **********, не
дължи на „С.в.“ АД, с ЕИК:**********, сумата общо 867,36 лева – главница,
представляваща стойност на доставка на ВиК услуги за имот в ************, по
Фактура №№********* и *********/28.10.2021 г. на стойност 62,32 лв.;
*********/26.11.2021 г. на стойност 35,22 лв.; *********/29.12.2021 г. на
стойност 35,22 лв., *********/28.01.2022 г. на стойност 15,42 лв.;
*********/28.02.2022 г. на стойност 38,16 лв.; *********/29.03.2022 г. на
стойност 32,29 лв.; *********/28.04.2022 г. на стойност 222,36 лв.;
*********/30.05.2022 г. на стойност 55,76 лв.; *********/28.06.2022 г. на
стойност 41,09 лв.; *********/28.07.2022 г. на стойност 56,11 лв.;
*********/26.08.2022 г. на стойност 41,09 лв.; ********* и *********/26.08.2022
г. на стойност 70,45 лв.; *********/30.09.2022 г. на стойност 41,09 лв.;
*********/28.10.2022 г. на стойност 120,78 лв., на основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, с ЕИК:**********, да заплати на А. Х. С., с
ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 50,00 лева – съдебни
разноски.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, с ЕИК:**********, да заплати на адвокат С. Й. Д., с
ЕГН:**********, личен № *********, с адрес на упражняване на дейността:
*********, ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.2
от ЗА, сумата 400,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4