О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д  – Х  А  С  К  О  В  О

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 351 / 10.Х.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

                                                  ^{Председател : Деляна Пейкова}

^{Членове :  1. Георги Гочев}

^{2.Милуш Цветанов}

 

^{Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. вр. с чл.317 и Глава ХХV от ГПК.}

 

^{Обжалвания акт}

 

                ^{С решение №312/12.VII.2019 г. постановено по гр.дело №627/2019 г. състав на Районен съд-Димитровград обявява за недействителен  на основание чл.74 ал.4 вр.ал.2 изр.1 вр.ал.1 пр.1 от КТ на сьдьржащата се в допълнително споразумение №186/29.11.2018 г. към трудов договор, сключено между Н.М.С., с ЕГН **********, и „ЕВН Център за услуги“ООД ЕИК *********. клауза за срочност на трудовото правоотношение, а именно, че трудовия договор е за срок от три месеца- до 28.02.2019г.. поради противоречие па закона- чл.68 ал.3 от КТ н чл.68 ал.4 от КТ.}

^{С решението си съдът признава за незаконно, извършеното със заповед за прекратяване на трудово правоотношение №09/11.02.2019г. на „ЕВН Център за услуги“ООД.ЕИК *********,гр.Пловдив, ул."Христо Г.Данов" №37. прекратяване на трудовото правоотношение па Н.М.С. ,ЕГН **********.***, на длъжност „Организатор обучение" при отдел .“Човешки ресурси", екип ..Обучение и квалификация", и отменя горната заповед,като възстановява}

^{Н.М.С. на заеманата преди уволнението длъжност “Организатор обучение" при отдел .“Човешки ресурси", екип “Обучение и квалификация“ в „ЕВН Център за услуги“ООД.}

^{Районен съд Димитровград осъжда „ЕВН Център за услуги“ООД.да заплати на Н.М.С. ,ЕГН **********.*** на основание чл.344 ал.1 г.3 от КТ обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението в размер на 9 239.40 лева /девет хиляди двеста тридесет и девет лева и четиридесет стотинки/ за периода от 01.03.2019г. до 01.07.2019г., ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на завеждане на исковата молба-05.04.2019г. до окончачедното изплащане.}

^{С решението се осъжда ЕВН Център за услуги“ООД.да заплати на Н.М.С. ,ЕГН **********.*** направените по делото разноски в размер на 1700 /хиляда и седемстотин/ лева, както и в полза па Държаната по сметка па Районен съд- Димитровград държавна такса в размер на 519.58 лева /петстотин и деветнадесет лева и петдесет и осем стотинки/ и възнаграждение за вещо лице- 180 /сто и осемдесет/лева.}

 

^{Обстоятелства по въззива}

 

^{„ЕВН Център за услуги“ООД ЕИК *********,гр.Пловдив, ул."Христо Г.Данов" №37 са останали недоволни от постановеното решение поради което го обжалват като неправилно и незаконосъборазно с искане за отмяната му и отхвърляне на предявените искове.}

^{В хода на проведеното първоинстанционно производство не се доказали от ищеца твърдените от него факти обосноваващи предявените претенции-че била налице заплаха за уволнението му отправена от работодателя;че същият следвало да подаде молба за трансформиране на трудовото му правоотношение в срочно;не се установило знание на раотодателя относно датата на пенсионирането на ищеца;не се доказало,че допълнителното споразумение №186/29.11.2018 г. към трудовия договор е противозаконно;не се доказало,че писменото заявление на ищеца за сключване на конкретен срок било представено под натиск;както не били налице конкретни причини от посочените §1 т.8 от КТ обуславящи сключването на трудовия договор с ищеца.}

^{Въззивникът посочва,че в рамките на проведеното производство пред първата инстанция безспорно се установило,че именно С. доброволно е поискал да се преназначи на срочен трудов договор за три месеца поради лични причини,за което било сключено и нарочно допълнително споразумение.С изтичане на въпросния срок,трудовото правоотношение се прекратило.Самата заповед за прекратяване на това правоотношение била ясно и конкретно мотивирана.}

                ^{Н.М.С. представя отговор на въззивната жалба,с който намира същата неоснователна,а постановеното решение на РС-Димитровград правилно и законосъобразно.Категорично се установило по делото,че трудовата функция на С. продължава да се осъществява и е такава с постоянен характер.Не се установила,че С. доброволно е поискал преоформянето на трудовото му правоотношение от безсрочно в срочно.В тази насока изрично били показанията на разпитаните свидетели.Несъмнено изразената воля от страна на работника по отношение срочността на договора му била опорочена от външен натиск от страна на работодателя,отнемане на възможността на истински избор,нямало съгласие по чл.119 от КТ.Поради това допълнителното споразумение било недействително,въпреки формално положените върху подписи на страните.Доказало се ,че молбата за трансформиране на трудовия дотговор в срочен била бланка,която работодателят предлагал на работниците, а и С. се ползвал от защитата по чл.333 то КТ поради исхемичната болест на сърцето и предстоящо настъпване на стаж и възраст за пенсиониране.}

^{Правни съображения}

 

^{Въззивникът е надлежно активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение,предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез уважаване на обективно съединените искове по чл.74 ал.IV вр. с ал.II от КТ и чл.344 ал.I т.1,2,3 от КТ. Обхвата на въззивното производство е очертан от изложеното във въззивната жалба.В тази насока оплакванията на въззивника са изцяло относно неправилност на съдебния акт като приложение на закона и като обоснованост. Не се излагат доводи относно валидността или допустимостта на решението. Пороци в подобна насока не установи при служебната проверка по чл.269 от ГПК и въззивната инстанция. Пред Районен съд-Димитровград е установена фактическа обстановка съобразно изискванията на производствените правила,която обвързва страните и въззивния съд.}

^{Атакуваното решение е правилно и законосъобразно.Изградените изводи от Районен съд-Димитровград при безспорната фактическа обстановка са адекватин на относимата правна уредба.}

^{Безспорно по делото е,че между страните е съществувало  трудовото правоотношение ,като  ищецът е работил по силата на трудов договор при дружеството на длъжност „Организатор обучение" при отдел “Човешки ресурси", екип „Обучение и квалификация",както и че в правния мир съществува модификация на това безсрочно правоотношение с допълнително споразумение №186/29.11.2018 г. към трудов договор, сключено между Н.М.С., с ЕГН **********, и „ЕВН Център за услуги“ООД ЕИК ********* I клауза за срочност на трудовото правоотношение, а именно, че трудовия договор е за срок от три месеца.}

                ^{Няма спор и че преди представяне на молбата за трансформиране на трудовото правотношение от 28.ХI.2018 г. срещу С. е започнала процедура относно дисциплинарно наказание относно преждевременно напускане на работа или неявяване на такава по която същия дал обяснение на 19.ХI.2018 г. ,която е приключила до този етап.Безспорно също така по делото е,че С. има исхемична боилест на сърцето,като с решение на ТЕЛК е определена неработоспособност от 65%,както и че същия следвало да се пенсионира месецюни 2019 г.}

^{Основния въпрос е дали това допълнително споразумение е плод на доброволно постигнато съгласие между страните и в частност дали изразената воля на работника е свободно формирана.}

                ^{Събраните по делото доказателства изрично установяват,че С. не е изразил свободно волята си относно промяната на трудовото си правоотношение с работодателя от безсрочно в срочно.Както се посочи по-горе същият обективира изявлението си в тази насока на представена бланка от дружеството по време и в рамките на провежданата от страна на работодателя спрямо него процедура по налагане на дисциплинарно наказание за неявяване на работа и преждевременно напускане на такава.Показанията на двете свидетелки разпитани пред РС-Димитровград и подробно обсъдени от съда,ангажирани от страна на работодателя,ясно сочат ,че именно предстоящото налагане на дисциплинарно наказание е водещия мотив на С. да поиска модифицирането на правоотношение му в срочно.Косвено в тази насока следва да се има предвид и че самата дисциплинарна процедура е останала незавършена.Същата е спряла на етапа на представените от работника обяснения от 19.ХI.2018 г. като до датата на искането от С. за промяна на договора от 28.ХI.2018 г. работодателят не е предприел издаване на заповед за дисциплинарно наказание,като очевидно е очаквал представянето на работника за модификация на трудовото правоотношение.Следва да се има предвид и че С. поради наличното си заболяване е обект на закрилата по чл.333 от КТ,както и че му предстои скорошно пенсиониране.Тези обстоятелства, пречупени през нормалната житейска логика, противоречат на взетото решение от страна на С. да иска трансфорирането на трудовото си правоотношение от срочно в безсрочно и то за три месеца напред,които обаче не съвпадата даже и с времето му на пенсиониране. Очевидно ,че в тази насока е упражнена принуда и заплаха от страна на работодателя,коио са истинските мотивиращи фактори за молбата на С. довела и до подписването на въпросното допълнително споразумение №186/29.11.2018 г. към трудов договор.}

                ^{Ето защо правилно РС-Димитровград обявява за недействителна  на основание чл.74 ал.4 вр.ал.2 изр.1 вр.ал.1 пр.1 от КТ на сьдьржащата се в допълнително споразумение №186/29.11.2018 г. към трудов договор, сключено между Н.М.С., с ЕГН **********, и „ЕВН Център за услуги“ООД ЕИК *********. клауза за срочност на трудовото правоотношение, а именно, че трудовия договор е за срок от три месеца- до 28.02.2019г.. поради противоречие па закона- чл.68 ал.3 от КТ н чл.68 ал.4 от КТ и правилно приема действието на чл.68 ал.V от КТ относно трудовото правоотношение между страните по делото,което остава безсрочно.При тези юридически факти самото прекратяване на трудовото правоотношение със заповед №09/11.02.2019г. е незаконосъобразно.Акта на работодателя е обоснован правно и фактически с основание по чл.325 ал.I т.3 от КТ-прекратяването е обосновано само с изтичането на срока на трудовия договор,която клауза обаче е недействителна,което води до безсрочност на същия.Поради това заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение в случая няма фактически и правно основание и правилно РС-Димитровград я отменя като незаконосъобразна,възстановява С. на заеманата преди уволнението длъжност при въззивника и уважава предявените осъдителни искове за изплащане на обезщетението по чл.344 ал.I т.3 от КТ за времето, през което е останал работника без работа поради уволнението в размер на 9 239.40 лева /девет хиляди двеста тридесет и девет лева и четиридесет стотинки/ за периода от 01.03.2019г. до 01.07.2019г., ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на завеждане на исковата молба-05.04.2019г. до окончачедното изплащане.Тези суми са правилно определени и присъдени от съда въз основа на събраните доказателства.}

^{Изложените във въззивната жалба доводи не се доказаха,което обуславя и неоснователността на заявеното за защита субекитвно право на въззивника.}

 ^{В случая първата инстанция е действала stricti juris и е разпоредила единствено възможните правни последици на така установените факти,като е уважил заявените пред нея субективни права под формата на обективно съединените  установителен,конститутивен и осъдителни искове по чл.344 от КТ и по чл.74 от КТ и подробно е обосновал решението си.Ето защо мотивите на Районен съд-Димитровград са правилни и законосъобразни,прилагат точно закона съобразно установените факти,поради което въззивния съд на основание чл.272 от ГПК препраща  към тях,като няма смисъл да ги преповтаря.Предвид на изложеното първоинстанционното решение следва да се потвърди.}

^{Според изхода от въззивното производство, въззивникът да изплати на въззиваемата страна сумата от 1 740 лв. разноски по делото на основание чл.78  от ГПК вр. с чл.80, чл.81 вр. с чл.273 от ГПК.}

 

 

                ^{Водим от изложеното и на основание чл.271 и чл.315 ал.ІІ от ГПК Окръжен съд-Хасково}

 

 

 

^{Р   Е    Ш    И}

 

 

               

                ^{ПОТВЪРЖДАВА решение №312/12.VII.2019 г. постановено по гр.дело №627/2019 г. на Районен съд-Димитровград.}

                ^{ОСЪЖДА „ЕВН Център за услуги“ООД ЕИК *********, гр.Пловдив, ул."Христо Г.Данов" №37  да заплати на Н.М.С. ,ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 1740 лева,}

                ^{РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване по касационен ред пред ВКС на РБ в месечен срок от 16.Х.2019 г. указан на страните в съдебно заседание от 02.Х.2019 г.}

 

 

 

 

                ^{Председател:}

 

 

 

 

                ^{Членове :  1.                                      2.}

 

 

 

 

 

 

^.