Решение по дело №621/2018 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 февруари 2019 г. (в сила от 6 февруари 2019 г.)
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20187140700621
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 55/06.02.2019 г.

 

гр. Монтана

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

       Административен съдия: Соня Камарашка

 

при секретаря Димитрана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 621 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.268 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.

                                                                                       

Образувано е по жалба от Х.Д.Н. *** против Решение № 237/22.11.2018 г. издадено от заместник териториален директор на ТД на НАП гр.В*** Т*** , упълномощен със Заповед №ЗЦУ-ОПР-36/07.11.2017год. на ИД на НАП, да изпълнява правомощията на директор, постановено на основание чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК с което е оставена без уважение жалбата против Разпореждане за присъединяване изх. № С180012-105-0319020/16.10.2018г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП – В*** Т*** , ИРМ Монтана.

Посочва се в жалбата, че решението е незаконосъобразно. Според жалбоподателя неправилно е прието с решението, че разпореждането е издадено от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, не са налице предпоставки за присъединяване на публичните задължения по чл.217 от ДОПК. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Иска решението да бъде отменено, както и разпореждането на публичния изпълнител.

Ответникът - директор на ТД на НАП - В*** Т*** , чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Б*** Димитрова намира жалбата за неоснователна, а решението – правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. В писмено становище развива конкретни доводи в тази насока Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като представя списък.

Административен съд – гр. Монтана в настоящия си състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие за установено следното.

Жалбата е подадена от надлежна страна за която обжалваният акт е неблагоприятен и в преклузивния седемдневен срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК чрез Окръжен съд - Монтана на 04.12.2018 г. видно от пощенското клеймо, като обжалваното решение е постановено на 22.11.2018 г., изпратено по пощата до лицето и получено на 03.12.2018 г., което налага извода за нейната допустимост.

За да постанови обжалваното решение по жалбата на Х.Д.Н., директорът на ТД на НАП – В*** Т*** е коментирал възраженията на жалбоподателя и представените доказателства, като е приел, че разпореждането за присъединяване изх. № С180012-105-0319020/16.10.2018г., издадено от публичния изпълнител е правилно и законосъобразно. Приел е също, че по възраженията за изтекла давност, не е налице произнасяне на публичния изпълнител по силата на чл.225 от ДОПК, поради което и не са налице основанията за неговото произнасяне, тъй като това би довело до изземване на компетентността на публичния изпълнител.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и представените в тази връзка доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното.

След служебно извършена проверка съдът установи, че оспорваното Решение № 237/22.11.2018 г. издадено от заместник териториален директор на ТД на НАП гр.В*** Т*** , упълномощен със Заповед №ЗЦУ-ОПР-36/07.11.2017год. на ИД на НАП, представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия по чл. 267 от ДОПК. Решението е издадено в производство по обжалване на разпореждане за присъединяване във връзка с изпълнително дело №12100009404/2010год. с изх. № С180012-105-0319020/16.10.2018г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП – В*** Т*** , ИРМ Монтана, образувано срещу жалбоподателя Х.Д.Н..

Констатира се по делото, че липсва сезиране от страна на жалбоподателя на публичен изпълнител при ТД на НАП – В*** Т*** , ИРМ Монтана, относно искане от негова страна за погасяване на публични вземания поради изтекла погасителна давност, поради което и в обжалваното решение не е налице произнасяне в тази насока. Предвид изложеното, съдът изцяло споделя мотивите в решението на горестоящия орган, че по повод на искането на задълженото лице за прекратяване на изпълнителното производство поради изтекла погасителна давност е необходимо жалбоподателя да сезира публичния изпълнител, които има правомощия да прекрати производството, ако приеме, че възраженията в тази насока са основателни и едва тогава това действие би могло да се обжалва пред директора на ТД на НАП В*** Т*** . След като не е дължал произнасяне по този въпрос в рамките на процесното производство по чл. 267 от ДОПК против разпореждане с изх. № С180012-105-0319020/16.10.2018г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП – В*** Т*** , ИРМ Монтана, правилно не е изложил мотиви в решението си по отношение на тези възражения за изтекла давност. Тук е мястото да се посочи, че възражения за изтекла давност могат да се правят във всеки един момент от времето до публичния изпълнител.

По отношение на останалите наведени в жалбата твърдения, настоящия съдебен състав ги намира за неоснователни. Изводите на решаващия административен орган са правилни:

Съгласно чл. 194, ал. 1 от ДОПК за присъединил се в производството пред публичния изпълнител кредитор, се смята този, в чиято полза са учредени залог или ипотека или който е упражнил право на задържане по общия ред върху имущество, срещу което са започнали изпълнителни действия или са наложени обезпечения по този кодекс. Обезпеченият кредитор се удовлетворява преди другите кредитори от имуществото, обезпечаващо вземането му ( чл. 194, ал. 3 ДОПК). Тези разпоредби ясно указват, че присъединяване е допустимо единствено при заявяване на права по отношение на имуществото, предмет на изпълнение.

Съгласно чл.217 от ДОПК в производството по събиране на публични вземания могат да се присъединяват публични взискатели, както и кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са упражнили право на задържане. Присъединяването се допуска с разпореждането на публичния изпълнител до изготвяне на разпределението на събраните суми. Публичните взискатели се присъединяват с писмено заявление до публичния изпълнител, към което прилагат изпълнителното основание.

От разпоредбата следва, че при събирането на публични вземания, публичният изпълнител може да присъедини нов взискател в образувано вече изпълнително производство, ако са налице нормираните от закона предпоставки: а именно: новият взискател да е публичен, т. е. да се касае до публично вземане или да е кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог или кредитор, упражнил право на задържане и да не е изготвено разпределение на събраните суми. При наличие на тези предпоставки, преценката дали да се присъедини нов взискател към вече образувано изпълнително дело, законодателят е предоставил на публичния изпълнител, като последният, при постановяване на разпореждането за присъединяване, следва да установи дали има годен изпълнителен титул за претендираните от този взискател публични вземания. На съдебен контрол подлежи наличието на условията, визирани в чл. 217 от ДОПК, за да се упражни присъединяването.

В случая в ТД на НАП – В*** Т*** е образувано за събиране на установени и изискуеми публични задължения изпълнително дело №12100009404/2010год. срещу жалбоподателя. Издадено е разпореждане №НР-2-11-00341243/15.11.2017год. на ТП на НОИ Монтана, което е влязло в законна сила на 02.12.2017год., че жалбоподателя в качеството си на наследник на Й*** Д.Н., следва да възстанови сума в размер на общо 725,60лева, представляваща размера на наследствения дял от дълга на наследодателя, видно от л.19 от делото т.е. налице е валидно изпълнително основание. Задължението на починалия Й*** Н. е постановено с влязло в законна сила разпореждане №290-2/25.02.2013год., издадено на основание чл.54е, ал.4 от КСО, съгласно което следва да се възстанови тази сума представляваща парично обезщетение за безработица. Във връзка с влязлото в законна сила разпореждане е изпратено и запорно съобщение да ОББ АД за задължението на Х.Д.Н., видно от л.21 от делото.

При тези данни и липсата на разпределение на сумите са налице изискуемите предпоставки на чл.217 от ДОПК и правилно публичният изпълнител е извършил присъединяването.

Предмет на разглеждане в това производство е единствено действието на публичния изпълнител по присъединяване на вземанията, като установяването на техния размер следва да стане в друго отделно производство. За пълнота трябва да се отбележи, че в разпореждането за присъединяване публичният изпълнител изчерпателно, точно и ясно в таблица е описал всяко задължение по вид, изпълнителен титул, период и размер на главницата и лихвата, като след таблицата е посочил размер на главницата и лихвата към 16.10.2018 г. Поради което разпореждането съдържа всички фактически основания за неговото издаване.

Ето защо, като издадена от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материалноправни разпоредби, процесното решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител е законосъобразен акт, а жалбата против него е неоснователна и следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски, на ответника се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК във вр. чл.8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 300.00 лева /триста/.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.168, ал.2 от ДОПК Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Д.Н. *** против Решение № 237/22.11.2018 г. издадено от заместник териториален директор на ТД на НАП гр.В*** Т*** , упълномощен със Заповед №ЗЦУ-ОПР-36/07.11.2017год. на ИД на НАП, да изпълнява правомощията на директор, постановено на основание чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК с което е оставена без уважение жалбата против Разпореждане за присъединяване изх. № С180012-105-0319020/16.10.2018г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП – В*** Т*** , ИРМ Монтана, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСЪЖДА Х.Д.Н. *** да заплати на ТД на НАП гр.В*** Т*** , сумата от 300.00 лева /триста/, сторени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, както и 5.00лева /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на Административен съд гр.Монтана.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент от чл.268, ал.2 от ДОПК.

 

На основание чл.138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

Административен съдия: